№ 194
гр. Бургас, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20222120105113 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен предявени от „Уникредит Булбанк“ АД срещу И. Н. И.,
искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца,
следните суми: сумата от 409,97 лева, представляваща главница по сключен между
страните Договор за кредитна карта на физически лица № ССIR-457-00190-2019/13.08.2019
г., ведно със законна лихва върху главницата от депозиране на заявлението в съда -
16.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 19,09 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 16.09.2019 г. до 22.12.2020 г. и сумата
от 23,92 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 22.12.2020 г. до
14.06.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1357/17.06.2021 г. по ч. гр.
д. № 4301/2021 г. на РС - Бургас, поправена с Разпореждане № 3427/07.07.2021 г. по ч. гр. д.
№ 4301/2021 г. на РС - Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430
ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че между страните е сключен Договор за кредитна карта на физически
лица № ССIR-457-00190-2019/13.08.2019 г., по силата на който ищецът е предоставил на
ответника кредит, под формата на кредитен лимит в размер от 500 лева, ползван чрез
кредитна карта Visa Classic, а ответникът се е задължил да погасява кредита чрез минимални
погасителни вноски в размер на 15 лева до 15 число на месеца, следващ периода за
клиентски плащания. Сочи се, че уговорената между страните месечна договорна лихва е в
размер на 1 %. Поддържа се, че ответникът не е погасил вноските за м.09.2020 г. и м.12.2020
г., като забавата е продължила повече от четири последователни месеца. Излага се, че на
ответника чрез ЧСИ е връчено уведомление, с което вземанията по кредита са обявени за
предсрочно изискуеми. В тази връзка се твърди, че за вземанията за главница и лихви,
банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение, връчена на длъжника по реда на
чл. 47 ал. 5 от ГПК и са дадени указания за предявяване на иск относно вземането, което
обуславя правният интерес от предявяване на настоящия иск.
1
Направено е искане за уважаване на предявения иск, а в условията на евентуалност е
предявен осъдителен иск за сумите.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез особения си
представител е депозирал отговор на исковата молба, в който са наведени единствено
твърдения за липса на идентичност между вземанията от исковото и тези в заповедното
производство.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
В съдебното заседание ищецът не се представлява. Депозирано е становище от
13.01.2023 г.
В съдебно заседание ответникът не се представлява.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 462 по описа за 2021 г. на РС Бургас, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК
за сумите, предмет на установителните искове, надлежно връчена на длъжника по реда на
чл. 47 ал. 5 от ГПК, като исковете са предявени в срока по чл. 415 от ГПК.
От ищеца по делото са ангажирани като писмени доказателства Договор за кредитна
карта на физически лица от 13.08.2019 г. сключен между ищеца и И. Н. И., в който страните
са договорили кредитен лимит в размер от 500 лева и МЛП – 1 %, МПВ – 15 лева с период
на погасяване до 15-то число на всеки текущ месец, следващ периода на клиентски
плащания. В чл. 6.1. от договора е уговорена възможност за продължаване на действието на
договора след изтичане на уговорения двугодишен срок на договора, ако потребителят не
поиска изричното му прекратяване. Съгласно чл. 7.2. от договора при забава на месечна
вноска кредитополучателят дължи обезщетение за забава.
По силата на сключения между страните Договор за предоставяне на платежни
услуги чрез използване на кредитни карти от 13.08.2019 г. в полза на ответника е
предоставена кредитна карта Visa Classic, чрез която да ползва предоставения му кредитен
ресурс.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза се
установява, че усвоени за периода от 02.09.2019 г. до 13.06.2020 г. са общо 3928,49 лева
плюс 42,40 лева за такси за теглене. Установява се, че за периода от 10.09.2019 г. до
25.08.2020 г. ответникът е извършвал погашения, чиито общ размер възлиза на 3582,26 лева.
Към датата на изготвяне на заключението непогасената главница е в размер от 409,97 лева, а
на възнаградителната лихва за периода от 16.09.2019 г. до 22.12.2020 г. е размер от 19,09
лева. Според заключението начислената мораторна лихва за периода от 22.12.2020 г. до
14.06.2021 е в размер от 23,92 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
С отговор на исковата молба са наведени единствено твърдения за липса на
идентичност между вземанията от исковото и тези в заповедното производство, които съдът
възприема като възражение за недопустимост, което обаче е неоснователно, доколкото след
извършена проверка се установява пълен индемнитет между вземанията в двете
производства. По тези съображения, съдът е оставил без уважение възражението за
недопустимост с определението по чл. 140 от ГПК.
Предявените от ищеца искове са с правно чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл.
2
430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 417 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните по установителните искове суми,
връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и в изпълнение на указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията, което
поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост в частта по предявените установителни искове.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи –
възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да
докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата
молба договор, включващ твърдените клаузи за дължимост на главница и лихви, по силата
на който сумата по заема е усвоена от ответника и за него е възникнало задължение да
заплати сумите, предмет на иска в претендираните размери. В тежест на ответника е да
докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесната сума или направените
правоизключващи и правонамаляващи възражения, включително направеното възражение за
погасителна давност.
По делото не е спорно, а и от представения от ищеца договор за потребителки кредит
се установява възникването на валидно облигационно правоотношение между страните по
делото именно с твърдените от ищеца параметри. В тази връзка се установи от
заключението на вещото лице, което съдът кредитира в тази част като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, че кредитополучателя е усвоил и към
момента на експертизата не е възстановил кредитния лимит в сочените в исковата молба
размери. С оглед така формирания извод и при установеност на предоставения кредитен
ресурс, за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и
уговорената договорна лихва на падежните дати.
От неоспореното от страните заключение на вещото лице се установи, че към датата
на изготвяне на заключението непогасената главница е в размер от 409,97 лева, а на
възнаградителната лихва за периода от 16.09.2019 г. до 22.12.2020 г. е размер от 19,09 лева.
Според заключението начислената мораторна лихва за периода от 22.12.2020 г. до 14.06.2021
е в размер от 23,92 лева.
По изложените съображения, съдът приема, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени за следните суми: сумата от 409,97 лева, представляваща главница
по сключен между страните Договор за кредитна карта на физически лица № ССIR-457-
00190-2019/13.08.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от депозиране на
заявлението в съда - 16.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от
19,09 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 16.09.2019 г. до 22.12.2020
г. и сумата от 23,92 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 22.12.2020 г.
до 14.06.2021 г.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
съдебно - деловодни разноски. Представени са доказателства за следните разноски: сумата
от 125 лева за заплатена държавна такса, сумата от 300 лева за депозит за особен
представител, сумата от 300 лева за депозит за вещо лице и сумата от 360 лева за адвокатско
възнаграяждение. Предвид това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
съобразно уважената част от исковете общо сумата от 1085 лева, представляваща направени
по делото съдебно - деловодни разноски.
На основание ТР № 4/16.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС при уважаване на искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, исковият съд дължи произнасяне за разноските на
заявителя по заповедното производство, с осъдителен диспозитив. Поради това и на
заявителя се дължат разноски в заповедното производство съобразно уважената част от
претенцията в размер на 97 лева.
3
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът И. Н.
И., ЕГН ********** с адрес гр. Б. *** дължи на ищеца „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр. С., ***, следните суми: сумата от 409,97 лева
/четиристотин и девет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща главница по
сключен между страните Договор за кредитна карта на физически лица № ССIR-457-00190-
2019/13.08.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от депозиране на
заявлението в съда - 16.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от
19,09 лева /деветнадесет лева и девет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 16.09.2019 г. до 22.12.2020 г. и сумата от 23,92 лева /двадесет и три лева и
деветдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 22.12.2020
г. до 14.06.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1357/17.06.2021 г. по
ч. гр. д. № 4301/2021 г. на РС - Бургас, поправена с Разпореждане № 3427/07.07.2021 г. по ч.
гр. д. № 4301/2021 г. на РС - Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И. Н. И., ЕГН ********** с адрес гр. Б. *** да заплати на „Уникредит
Булбанк“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ***, сумата от 1085 лева
/хиляда осемдесет и пет лева/, представляваща направени по делото съдебно - деловодни
разноски, както и сумата от 97 лева /деветдесет и седем лева/, представляваща направени в
заповедното производство съдебно - деловодни разноски. на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4