№ 221
гр. Плевен, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря В. Н. П.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20234400500271 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е
образувано на основание въззивна жалба от А. В. Ч. с ЕГН********** чрез
адв. Д. Н. от ПлАК срещу Решение № 134/ 03. 02. 2023 г. по гр. д. № 5604/
2022 г. по описа на ПРС.
Въззивният жалбоподател твърди, че решението в обжалваната част е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за
отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно
и евентуално за обезсилване на обжалваното решение и за връщане на делото
с указания към първоинстанционния съд.Отправено е искане за присъждане
на деловодни разноски.
Въззиваемата страна „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД с
ЕИК*** е изразила становище чрез процесуалния си представител адв. С. А.,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
1
потвърдено. Процесуалният представител е заявил, че не претендира
присъждане на деловодни разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на
чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е отхвърлил като неоснователен
и недоказан предявения от А. В. Ч. с ЕГН********** срещу „ФИНАНС
ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД с ЕИК*** иск с правно основание чл. 439 ГПК
затова, че А. В. Ч. с ЕГН********** не дължи на „ФИНАНС ИНФО
АСИСТАНС“ ЕООД с ЕИК*** следните суми: 1686, 88 лв. неолихвяема
сума; 2264, 86 лв. главница; 205, 72 лв. лихва и 51 лв. разноски съгласно
покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 137/ 2022 г. по описа на СИС
при РС- Плевен, дължими по ч. гр. д. № 7133/ 2010 г. по описа на РС- Плевен,
за която сума е издаден изпълнителен лист поради изтекла давност.
В мотивите на обжалваното решение районният съд е приел, че след
подаване на молбата за образуване на изпълнително производство от
кредитора срещу наследодателя на ищцата на 30. 07. 2012 г. погасителна
давност не е текла, тъй като е по време на действието на ППВС №3/ 18.
11.1980 г. и такава погасителна давност е започнала да тече по време на
действието на ТР № 2/ 26. 06. 2015 г. по т. д. № 2/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.
10 и същата е следвало да изтече на 26. 06. 2020 г.. Съдът въз основа на
цитираното тълкувателно решение е приел, че след постановяването му
първото изпълнително действие по висящото изпълнително производство е
извършено на 30. 11. 2017 г.( преди да изтече погасителната давност по чл.
117, ал.2 ЗЗД), когато е отправено искане за запор върху трудовото
възнаграждение ищцата. Районният съд е приел, че от този момент е
започнала да тече нова погасителна давност, независимо от това че
изпълнителното производство е прекратено поради настъпила перемпция по
чл.433, ал.1, т. 8 ГПК. В този случай съгласно съдебната практика следва да
се образува ново изпълнително дело, което е направено. Въз основа на тези
2
фактически констатации и правни изводи районният съд е отхвърлил
предявеният иск като носнователен и недоказан.
Въззивният съд възприема мотивите на районния съд досежно предмета
на спора, като счита, че решението като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено. Пред районния съд е предявен отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК от длъжник в изпълнителното
производство срещу взискателя в това производство за установяване
недължимост по вземането на взискателя поради изтекла погасителна
давност.
От доказателствата по делото става ясно, че молбата за образуване на
изпълнителното дело № 10078/ 2012 г. по описа на СИС при РС- Плевен е
подадена от взискателя на 30. 07. 2012 г., по време на действието на ППВС
№3/ 18.- 11. 1980 г., като през време на действието на постановлението
погасителна давност не е текла съгласно същото това постановление. На 26.
06. 2015 г. се постановява ТР № 2 по тълк. д. №2/ 2013 г., с което се приема,
че с всяко изпълнително действие погасителната давност се прекъсва и
започва да тече нов давностен срок, който е петгодишен съобразно
разпоредбата на ч. 117, ал.2 ГПК – вземането на взискателя е установено със
заповед за изпълнение на районния съд, приложена към изпълнителното
производство.
От приложеното изпълнително дело става ясно, че на 30. 11. 2017 г. е
извършено първото изпълнително действие съгласно т. 10 от тълкувателното
решение, когато е поискано налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата от взискателя. От този момент е започнал да тече
нов давностен срок по чл. 117, ал.2 ЗЗД (5 годишен срок) до 30. 11. 2022 г.,
тъй като искането за извършване на изпълнително действие прекъсва
погасителната давност и започва да тече нов давностен срок.
На 10. 02. 2022 г. е подадена нова молба от кредитора с искане да се
насрочи опис на движими вещи в дома на ищцата и тъй като молбата е
подадена след прекратяване на изпълнителното производство от 2012 г., то е
образувано ново изпълнително производство № 137/ 2022 г. на СИС при РС –
Плевен. Тази молба е подадена преди да изтече давностният срок за
вземането до 30. 11. 2022 г. след последното поискано изпълнително
действие, прекъсната е отново погасителната давност и е започнала да тече
3
нова погасителна давност по чл. 117, ал.2 ЗЗД до 10. 02. 2029 г., която не е
изтекла и към наС.щия момент.
Въз основа на изложените обС.телства въззивният съд приема, че към
датата на предявяване на иска пред РС- Плевен на 26. 10. 2022 г.
погасителната давност по вземането на въззиваемата страна не е изтекла,
поради което процесната сума по вземането срещу ищцаата е дължима и
съответно предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи районният съд
е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено.
С оглед на това, че процесуалният представител на въззиваемата страна
е заявил в съдебно заседание, че не претендира деловодни разноски,
въззивният съд не присъжда такива с оглед изхода на делото.
По изложените съображения и на основание чл271, ал.1 , пр.1 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение №
134/ 03. 02. 2023 г. по гр. д. № 5604/ 2022 г. по описа на РС- Плевен.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1, пр. 1 ГПК не подлежи
на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4