МОТИВИ към Присъда № 254, постановена на 13.09.2017 г. по
НОХД №
3476 по описа на Районен съд – Варна за 2016 г.
Производството по НОХД № 3476
по описа за 2016 г.
на Районен съд – Варна е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал.
1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно
производство № 345 по описа за 2014
г. на Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна срещу
обвиняемия Х.Р.И., с ЕГН: **********.
Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на подс. Х.Р.И. за това, че на 09.02.2014 г. в гр. Варна, като
непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, ударил в лицето П.В.Я., с което му
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно
счупване на носните кости с последвало разместване на фрагментите с изкривяване
на носната преграда с оформяне на гърбица на носа, като е налице затруднение в
носното дишане обусловило постоянно разстройство на здравето неопасно за живота
– престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. с чл. 63, ал.
1, т. 3 от НК.
В проведеното на 13.09.2017 г. открито съдебно заседание по НОХД № 3476 по описа за 2016 г. на Районен съд –
Варна, в хода на съдебните прения, представителят на Варненската районна
прокуратура поддържа възведеното обвинение срещу подс.
И., намирайки, че същият е извършил престъпното деяние, за което му е
повдигнато обвинение. Представителят на държавното обвинение моли съдът да не
кредитира тройната съдебно – медицинска експертиза, както и петорната съдебно –
медицинска експертиза, изготвени в хода на съдебното следствие, като застъпва
позиция, че дори с просто око се вижда в рентгеновите снимки на пострадалия
свидетел Я. разлика в пропускливостта на носното му
отвърстие от преди и след инкриминираната дата. Намира, че от събраните по
делото доказателства се установява обективната и субективна съставомерност
на извършеното деяние, поради което и моли подс. И.
да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено
минимално по размер наказание „лишаване от свобода”, чието изпълнение да бъде
отложено по реда и на основание разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК с подходящ
изпитателен срок.
От своя страна защитникът на подс. И. – адв. С.С. *** моли съдът да
постанови оправдателна спрямо неговия подзащитен
присъда, намирайки, че от събраните по делото гласни доказателства и съдебни
експертизи по категоричен начин се установява, че деянието за което е повдигнато
обвинение е несъставомерно, както от обективна, така
и от субективна страна. Адв. С. поставя акцент в
своята пледоария върху събраните гласни доказателства, които според него
установяват, че в продължение на няколко часа след инцидента пострадалия
свидетел Я. се е намирал в компанията на подсъдимия, както и върху изготвените
в хода на съдебното следствие съдебно – медицински експертизи, които
установяват, че още през 2010
г. пострадалия свидетел е получил счупване на носните
кости и още към него времеви период е била изкривена носната му преграда, която
е затруднявала неговото дишане.
В хода на съдебните прения, подс. Х.Р.И. се
придържа към становището на своя защитник адв. С.,
като в предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК да изрази своята
последна дума, подс. И. моли да бъде оневинен по
повдигнатото му обвинение.
От
фактическа страна, съдът приема за установено следното:
През 2010 г. пострадалият
свидетел П.В.Я. получил счупване на носните кости с изкривяване на носната
преграда надясно, която травма реално затруднявала дишането през носа му и
представлявала постоянно разстройство на здравето му.
В периода от 2010 г. до 09.02.2014 г. не
било провеждано оперативно лечение, което да отстрани последствията от
полученото през 2010 г
травматично увреждане в носа на св. Я..
В ранните следобедни часове
на 09.02.2014 г. подс. Х.Р.И. се срещнал с някои свои
приятели св. Д.Д.Г., св. М. Л. Я., св. Д.С.Ж. и
пострадалия свидетел П.В.Я. до сградата на Държавния куклен театър – гр. Варна
в гр. Варна.
Подсъдимият и свидетелите М.Л.Я.,
Д.С.Ж., Д.Д.Г., П.В.Я. се застояли в градинката,
разположена до сградата на Държавен куклен театър – гр. Варна, като разговаряли
помежду си.
Постепенно в хода на
разговора възникнало словесно напрежение между подсъдимият И. и пострадалия
свидетел П.В.Я., провокирано от поведението на пострадалия, който отправил към
подсъдимия няколко ругатни и псувни, като същевременно започнал да прави резки
движения с ръцете си и да ръкомаха около тялото на подсъдимия.
В един момент подс. И. нанесъл удар с лакът в носа на пострадалия
свидетел П.В.Я., който вследствие на удара загубил равновесие и паднал върху
земята.
От носа на пострадалия
свидетел започнала да тече кръв, поради което той посетил намиращо се в
непосредствена близост заведение, за да се измие и да спре кръвотечението.
След това цялата младежка
компания – подсъдимият Х.Р.И., заедно със свидетелите Д.Д.Г.,
М. Л. Я., Д.С.Ж. и пострадалия свидетел П.В.Я. заедно се отправили към близко
увеселително заведение, където в продължение на няколко часа, т.е. до късния следобед
на 09.02.2014 г. играли билярд.
В късните следобедни часове
на 09.02.2014 г. пострадалият свидетел П.В.Я. се прибрал с масовия градски
транспорт в кв. „Аспарухово”, където се намирало жилището му.
Когато слязъл от превозното
средство на спирката на масовия градски транспорт в кв. „Аспарухово”, св. Я.
почувствал болки, като същевременно се срещнал случайно със своята братовчедка
св. Н.А.Р., заедно с която посетили местната поликлиника в кв. „Аспарухово”,
откъдето му препоръчали да посети спешен център на някое болнично заведение.
Св. П.В.Я. се прибрал в
дома си около 19:00 часа на 09.02.2014 г., като заедно със своята майка св. В.Л.Л. посетили МБАЛ „Св. Анна – Варна” АД в гр. Варна, където
пострадалият свидетел Я. бил приет за лечение за няколко дни.
По
отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира следното:
Фактическата обстановка се установи и се потвърди
въз основа на следните събрани в хода на наказателното производство
доказателства: показанията на св. П.В.Я., депозирани в хода на съдебното
следствие, както и показанията му депозирани пред разследващите органи в хода
на досъдебното производство, приобщени към доказателствената
съвкупност по реда и на основание чл. 281, ал. 4 вр.
с чл. 281, ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК; показанията
на св. Д.Д.Г., депозирани в хода на съдебното
следствие, както и показанията му депозирани пред разследващите органи в хода
на досъдебното производство, приобщени към доказателствената
съвкупност по реда и на основание чл. 281, ал. 4 вр.
с чл. 281, ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК; показанията
на св. М.Л.Я., депозирани в хода на съдебното следствие, както и показанията му
депозирани пред разследващите органи в хода на досъдебното производство,
приобщени към доказателствената съвкупност по реда и
на основание чл. 281, ал. 4 вр. с чл. 281, ал. 1, т.
2, предл. 2 от НПК ; показанията на св. Д.С.Ж.,
депозирани в хода на съдебното следствие, както и показанията му депозирани
пред разследващите органи в хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по реда и на основание чл. 281,
ал. 4 вр. с чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК; показанията
на св. Н.А.Р.; показанията на св. В.Л.Л.; изготвените
в хода на съдебното следствие тройна съдебно – медицинска експертиза и петорна
съдебно – медицинска експертиза; съдебно – психиатричната експертиза по
отношение подс. И., изготвена в хода на досъдебното
производство; съдебно – медицинска експертиза № 452 – 2014, изготвена в хода на
досъдебното производство; свидетелство за съдимост на подс.
Х.Р.И..
На първо място съдът би желал да отбележи, че
кредитирайки показанията на свидетелите П.В.Я., Д.Д.Г.,
М.Л.Я. и Д.С.Ж. категорично намира, че в следобедните часове на 09.02.2014 г.
подсъдимият И. е нанесъл удар с лакътя си в лицето на пострадалия свидетел Я. и
по – конкретно в областта на носа.
За да достигне до този извод, съдът кредитира
показанията на посочените свидетели, които следва да се подчертае са преки
очевидци на удара, поради което и показанията им са изключително ценни и с
висока доказателствена стойност.
Така св. Г. посочи пред съда, че „…Х. го удари. Х. удари П. с лакът в
лицето.”
Показанията на св. Г. се подкрепят от показанията на
св. Ж., който посочи пред съда, че „…П.
продължи към Х. и Х. с лакътя си мисля на дясната ръка удари П. в лицето.”
Показанията на двамата свидетели Г. и Ж. по
отношение на факта, че е имало физическо съприкосновение между подсъдимият и
пострадалия се подкрепят от показанията на св. П.В.Я., който също потвърди пред
съда, че е бил ударен от подсъдимият И..
В тази връзка са важни и показанията на св. М.Л.Я.,
който призна пред съда, че не е видял удар, нанесен от страна на подсъдимия
върху пострадалия, защото в този момент е говорил по мобилния си телефон и
вниманието му очевидно е било заето, но показанията на св. М.Я. са важни,
защото те представляват косвено доказателство, че действително е имало удар от
страна на подсъдимия в лицето на пострадалия – „…но от другите, които са видели ситуацията разбрах, че Х. го е ударил”.
Според съда събраните от свидетелите – очевидци
показания са достатъчно категорични да обосноват един единствен възможен извод,
а именно, че подс. И. е нанесъл удар с лакътя си в
лицето на пострадалия Я., вследствие на който удар пострадалият свидетел е
загубил равновесие и е паднал върху земята.
Съдът прие за установено от фактическа страна, че
непосредствено в минутите преди нанасянето на удара св. П.В.Я. се е държал
провокативно спрямо подсъдимия, като го е обиждал с различни ругатни и псувни,
а същевременно е обикалял около него ръкомахайки с ръце. Това обстоятелство
също с категоричност се установява от показанията на свидетелите Д.Д.Г., М.Л.Я. и Д.С.Ж., които са еднопосочни в показанията
си, че П.В.Я. е обиждал подсъдимия и е ръкомахал с ръце.
Единствено и само пострадалият свидетел Я. отрича по
някакъв начин да е влизал в словесна конфронтация с подсъдимия, но съдът не
дава вяра на неговите показания в тази им част, тъй като не просто не са
подкрепени от никакви доказателства, а дори напротив – опровергани са повече от
категорично от показанията на свидетелите Д.Д.Г., М.Л.Я.
и Д.С.Ж..
По този въпрос св. М.Л.Я. посочва:..”П. не беше на себе си, не се държеше в
кондиция, обиждаше, ругаеше Х.И.”
Думите на горепосочения свидетел са изцяло
подкрепени от показанията на св. Г.: „…П.
беше неадекватен през цялото време….Правеше резки движения с тялото си,
говореше несвързани глупости…П. говореше и по едно време започна да се заяжда с
Х., дразни го…Вече стана по – сериозно, започна много да се заяжда”.
В тази връзка съдът дава вяра и на показанията на
св. Ж., който допълни в своите показания, че пострадалият свидетел Я. е бил „напрегнат и изнервен”.
Поради гореизложените съображения според съда
действително поведението на пострадалия свидетел Я. може да се квалифицира като
меко казано „провокативно”.
Важно е обаче да се отбележи, че това провокативно
поведение на пострадалия не се е отразило на подсъдимия И., тъй като съгласно
заключението на съдебно – психиатричната експертиза, същият не се е намирал в състояние
на физиологичен афект, когато е нанесъл удар в лицето на пострадалия. Вещото
лице, изготвило съдебно – психиатричната експертиза заключава, че подсъдимият е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Ето защо съдът приема, че в следобедните часове на
09.02.2014 г. подс. И., изцяло можещ да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, действително е нанесъл
удар с лакътя си в лицето на пострадалия свидетел Я., вследствие на който удар
пострадалият е загубил равновесие и е паднал на земята.
За да е налице обаче съставомерност
на престъпно деяние по чл. 129, ал. 1 от НК е необходимо да е налице пряка
причинно – следствена връзка между нанесения удар и получените травматични
увреждания. В тази връзка съдът внимателно изследва характера на получените в
следобедните часове на 09.02.2014 г. травматични увреждания от пострадалия
свидетел Я..
Съдът
кредитира изцяло заключенията на изготвените в хода на съдебното следствие
тройна и петорна съдебно – медицински експертизи, които са категорични, че в
резултат на удара, получен на 09.02.2014 г. св. Я. е получил ново счупване на
носните кости, като е констатирано изкривяване на носната преграда надясно.
Вещите лица допълват, че травматични увреждания от този тип се получават в
резултат на действието на твърди, тъпи предмети, вкл. удари с глава, юмруци и
др. Следва обаче много дебело да се подчертае, че вещите лица, изготвили, както
тройната, така и петорната съдебно – медицинска експертиза са повече от категорични,
че не следва да се приема, че в резултат на инцидента от 09.02.2014 г. е
настъпило затруднение в дишането на пострадалия, тъй като то е съществувало и
преди този инцидент. Заключенията и на двете съдебно – медицински експертизи,
изготвени в хода на съдебното следствие, са в смисъл, че травматичните
увреждания, получени на 09.02.2014 г. са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като същите отзвучават за период от около 2
седмици.
Видно от разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от НК за да
е налице средна телесна повреда е задължително от обективна страна да е
причинено постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота или
разстройство на здравето, временно опасно за живота
Постановление № 3 от 27.09.1979 г., постановено по
н.д. № 6 от 1979 г.
на Пленума на ВС допълнително разяснява какво представлява постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота, а именно такова увреждане на
човешкия организъм, при което се намаляват неговите жизнени и съпротивителни
сили. То може да засегне определени части на тялото, отделни органи или да
предизвика ограничаване на функциите им, както и да засегне целия организъм.
Същото това Постановление № 3 от 27.09.1979 г.,
постановено по н.д. № 6 от 1979
г. на Пленума на ВС обобщава, че разстройството на
здравето, временно опасно за живота представлява такова болестно състояние, при
което чрез увреждане, на различни части от организма се поражда опасност за
живота на увредения. Тази опасност трябва да бъде реална, а не абстрактна,
несигурна или предполагаема.
Екипът от вещи лица, изготвил тройната съдебно –
медицинска експертиза е категоричен в своето заключение, че получените на
09.02.2014 г. от св. Я. травматични увреждания са обусловили само временно
разстройство на здравето, но същото не е опасно за живота. Това заключение на
тройната съдебно – медицинска експертиза е категорично потвърдено от
заключението на петорната съдебно – медицинска експертиза, която достига до
абсолютно идентичен краен извод.
Съдът кредитира изцяло заключенията на изготвените в
хода на съдебното следствие тройна съдебно – медицинска и петорна съдебно –
медицинска експертизи, поради което и с категоричност приема, че в резултат от
нанесения от подс. И. удар с лакът в лицето на
пострадалия свидетел Я., последният е получил увреждания, които са обусловили
само временно разстройство на здравето, но същото не е опасно за живота, поради
което и не може да се приеме от правна страна, че пострадалият Я. е получил
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 1 от НК вследствие на
нанесения му на 09.02.2014 г. удар от подсъдимия.
Съдът не кредитира заключението на изготвената в
досъдебното производство съдебно – медицинска експертиза, изготвена от д-р. Д.,
доколкото в същата вещото лице изрично е посочило, че е работило и респ. е
изградило своето заключение от медицинската документация, представена му в хода
на досъдебното производство. В хода на съдебното следствие беше приобщена към доказателствената съвкупност медицинска документация,
удостоверяваща здравословното състояние на пострадалия свидетел Я. в периода от
2010 г.
до към процесната дата 09.02.2014 г.
Вещите лица, изготвили тройната, а и петорната
съдебно – медицински експертизи са „стъпили” и изградили своето заключение
върху една много по – „богата” информация, а петорната съдебно – медицинска
експертиза е изготвена след личен преглед на вещите лица на пострадалия
свидетел, поради което и съдът изцяло се доверява на заключението на
изготвените в хода на съдебното следствие тройна съдебно – медицинска и петорно
съдебно – медицинска експертиза и респ. не кредитира изготвената в досъдебното
производство съдебно – медицинска експертиза.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че
получените травматични увреждания вследствие на нанесения от подсъдимия удар в
лицето на пострадалия свидетел Я. в следобедните часове на 09.02.2014 г. не са
му причинили нито постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, нито
временно разстройство на здравето, опасно за живота, поради което и тези
увреждания не биха могли да се квалифицират като средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал. 1 от НК.
На практика деянието, за което е повдигнато
обвинение на подс. И. е несъставомерно
от обективна страна.
От своя страна констатацията на съда, че деянието,
извършено от подс. И. е несъставомерно
от обективна страна, обезсмисля задължението на съда да изследва и да излага
своите съждения за наличието на субективна страна.
Мотивиран от гореизложените аргументи и съображения,
съдът намери за невинен подс. И. по повдигнатото му
обвинение за това, че на 09.02.2014 г. в гр. Варна, като непълнолетен, но след
като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, ударил в лицето П.В.Я., с което му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на
носните кости с последвало разместване на фрагментите с изкривяване на носната
преграда с оформяне на гърбица на носа, като е налице затруднение в носното
дишане обусловило постоянно разстройство на здравето неопасно за живота и на
основание разпоредбата на чл. 304 от НПК го оправда да е извършил престъпление
по чл. 129, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Съобразявайки се изцяло с разпоредбата на чл. 190,
ал. 1 от НПК, съдът не възложи сторените в хода на наказателното производство
разноски на подсъдимия, предвид това, че го призна за невинен по подигнатото му
обвинение.
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: