Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 13.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря Мариана Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№5762 по описа
за 2019
година на Варненския районен
съд, 8 състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „П.С.– П“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, Морска гара, Рейдова кула, срещу „П.Я. – Я.“ ООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление ***, иск
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сума в общ размер от 11073 евро, формирана от следните суми: сумата от 8000 евро, представляваща част от
договорена цена по Договор №1 за проектиране, изработка и доставка на пилотски
моторен катер, сключен на 30.03.2012г. и описана в етап 5 от договора, и сумата
от 3073 евро, представляваща начислена мораторна лихва за периода 19.04.2014г.
до 27.03.2019г.
Твърди се в исковата молба, че между страните бил сключен описаният Договор
№1/30.03.2012г. за проектиране, изработка и доставка на пилотски моторен катер.
Било договорено цената от 270 000 евро без ДДС да се заплати на пет етапа,
последният от които след изтичане на 12 месечен гаранционен срок – 8000 евро
без ДДС. Договорено било и ответникът гарантирал, че катерът ще достига
максимална скорост от 14 възела +/- 1 възел при натоварване ¼ от чистата
товароподемност на Пилотския моторен катер при тихи води. Сумите до 4 етап по
договора включително били заплатени на ответника. След подписване на
приемо-предавателен протокол от 19.04.2013г., собственик на катера станал ищецът
и започнал да тече 12-месечния гаранционен срок. На 14.04.2014г. ищецът писмено
уведомил ответника, че катерът развива максимална скорост от 12 възела и
отправил искане за компенсация в цената. Постигната била договорка за
компенсация чрез намаляване на цената на катера в размер от 8000 евро без ДДС,
а именно с посочената сума в етап 5 от договора. Поддържа се, че по тази
причина между страните не е подписан двустранен протокол за този последен етап.
Въпреки това, с нотариална покана от 27.03.2019г. ответникът поискал да му бъде
заплатена тази сума, както и мораторна лихва. Поради това, ищецът поддържа, че
за него е налице интерес в 5-годишния давностен срок по чл.265 ЗЗД да предяви
настоящия иск. Моли за уважаването му и присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от
ответника, с който се оспорва предявеният иск като недопустим, в евентуалност
като неоснователен. Възразява се за изтекла погасителна давност по чл.265 ЗЗД.
Оспорват се всички твърдения в исковата молба за отклонение на изпълненото по
договора от поръчката по вина на изпълнителя. Оспорва се твърдението, че с
договора ответникът е гарантирал достигане на максимална скорост от 14 възела.
Поддържа, че тази скорост е прогнозна и на фаза идеен проект. Насрещно се
твърди от ответника, че отклонението от проектната скорост се дължи на действия
на възложителя по избор на двигател, както и по възлагане извършване на
допълнителни материали, което е довело до увеличаване теглото на катера.
Оспорва се да е била договаряна между страните компенсация в цената. Оспорва се
катерът да е регистриран с район на плаване I-B- отдалечаване до 5 мили, като се
твърди, че същият е регистриран с район на плаване I-A с отдалечаване до 2 мили.
Подробно се излага, че скоростта на катера не е обект на гаранция от
изпълнителя и е производна от много външни фактори. Обръща се внимание, че за
двигателя и другите закупени части от оборудването важи съответната гаранция от
отделните производители на покупното оборудване. Двигателят VOLVO PENTA D ... е избран след съгласуване с клиента. С приемо-предавателен протокол от
16.01.2013г. възложителят е приел без забележки двигателя. Възразява се, че
изпълнителят носи отговорност само за мореходността на катера на уточнения и
изпълнен проект, а не за този на идейна фаза. Заложената максимална скорост на
катера от 14 възела е заложена на фаза идеен проект и при тегло на катера
празен до 20.5 тона. В тази връзка се сочи, че поради изменения при
конструктивното проектиране и монтаж на допълнително оборудване, теглото на
катера празен е достигнало 22 тона по искане на възложителя, което изключва отговорността
на изпълнителя. На 01.03.2013г. с анекс възложителят е възложил допълнителни
СМР, които не били част от Приложение 1, а именно – полагане на алуминиеви
плитове в машинното отделение; монтиране на допълнителен буртик в кърмовата
част; промени във вътрешното обзавеждане на кубрик и рулева рубка. Бил удължен
и срокът за изпълнение с 15 дни. Поддържа се, че тези допълнителни СМР и
оборудване са довели до увеличаване масата на катера и могат да окажат влияние
върху максималната скорост. Сочи се, че моторният катер е приет като изпълнен
без отклонения и забележки. Към момента на приемане на катера без забележки,
възложителят е знаел и присъствал на ходовите изпитвания, където са установени
по-ниската скорост и обороти на двигателя и въпреки това е приел работата без
забележки. Поради това, ответникът счита, че има право да претендира остатъка
от дължимата му се цена с падеж 19.04.2014г., ведно с мораторната лихва. Излага
се и че съгласно договора, рекламации за дефекти се правят в 7-дневен срок от
възникването им. Моли се за отхвърляне на предявения иск по тези съображения и
присъждане на сторените по делото разноски.
В
изпълнение на дадените указания с определение
№3977 от 05.11.2019г. по
въззивно ч.т.д. 1777 по описа за 2019г. на Варненски окръжен съд, съединено за разглеждане в едно производство с гр.д. 5762
по описа за 2019г. на ВРС, 8 съдебен състав е и гр.д.№7150 по описа за 2019г. на ВРС, 19 съдебен
състав, на основание чл.213 ГПК. Предявени са и от
„П.Я. – Я.“ ООД, ЕИК ********* срещу „П.с.В.“ ЕООД, ЕИК *********, искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 18 797лв. главница, представляващи
последна вноска от договорена цена по договор №1 за проектиране, изработка и
доставка на моторен катер, сключен на
30.03.2012г. и 9 531лв. обезщетение за
забава върху главницата, начислено за периода 19.04.2014г. до 16.04.2019г.
Сочи се от ищеца по
осъдителния иск, че работата по проектиране, изработка и доставка е приета без
забележки. Падежът на последната процесна вноска е 19.04.2014г., от която дата
следва да се начислява и мораторна лихва за забава. При многократни разговори
ответникът е потвърдил дължимостта на последната вноска, като междувременно ищецът
е извършил няколко пъти следгаранционно сервизно обслужване на машините и
оборудването. Ищецът е отправил нотариална покана до ответника, но не е получил
отговор и плащане. Моли се за уважаване на предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „П.с.В.“ ЕООД, в който се оспорват предявените искове и се отрича дължимостта на
сумите по съображения, идентични
изложени в исковата молба на „П.с.В.“
ЕООД. Сочи се и, че по договора, страните са се уговорил при неизпълнение на
договорените срокове, неизправната страна да дължи неустойка от 00,3% на ден
върху неиздължената сума, но не повече от 8% от същата, респективно санкцията
за неизпълнение следва да се изчислява по договорения от страните начин. В
допълнение се сочи, че ответникът не е получил фактура за сума в размер на 9600
евро към 19.04.2014г., която е отказал да заплати.
В открито съдебно заседание управителите на двете
дружества лично и с процесуалните си представители, поддържат предявените
искове и направените възражения.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Приобщен по
делото е сключеният между страните Договор №1/30.03.2012г. за проектиране,
изработка и доставка на пилотски моторен катер /л.9-16/. Съобразно Раздел II, цената е в размер от 270 000 евро без ДДС, платима на пет етапа
съобразно достигнатото изпълнение по всеки описан етап. При първите четири
етапа, плащанията са дължими авансово след подписване на двустранен протокол за
одобряване на извършената работа за приключване на предходния етап. Етап пет от
плащането е за сумата от 8000 евро + ДДС, платима след изтичане на 12-месечен
гаранционен срок. Договорено е, че за извършване на авансовите плащания
изпълнителят издава отделна проформа – фактура за всеки един етап. Плащането се
извършва след представяне на фактурата. В петдневен срок от получаване на
дължимата сума, изпълнителят издава оригинална данъчна фактура. В т.3 на същия
раздел е посочено, че изпълнителят представя към договора пълен детайлен списък
на двигател и др. оборудване с посочени производители, марка, тип, година на
производство, цена и гаранционни срокове, предоставени от производителите,
който се съгласува и подписва от възложителя. Съобразно т.5 на раздел II,
катерът следва да бъде проектиран и построен
с район на плаване I-B – отдалечаване до 5 мили, съгл. Разпореждане №68/27.07.2011г. на Изп.
директор на ИА „Морска администрация“, като изпълнителят гарантира
мореходността на катера при горните условия, както и достигане максимална
скорост от 14 възела +/- 1 възел при натоварване ¼ от чистата товароподемност
на Пилотския моторен катер при тихи води. Съобразно Раздел V,
изпълнителят носи гаранционна отговорност за
срок от 12 месеца след приемо-предаването на катера, а за двигателя и другите
закупени части важи съответната гаранция от отделните производители.
Рекламациите за дефекти следва да бъдат направени в 7 – дневен срок след
възникването на гаранционния дефект. Съгласно Раздел VIII,
т.3, когато в процеса на изпълнение
възложителят реши, че желае да бъдат направени изменения по проекта и да бъдат
вложени материали и изделия, различни от предварително съгласуваните, то той е
длъжен да уведоми писмено за тези свои искания изпълнителя, а изпълнителят
уведомява писмено възложителя възможно ли е изпълнението и на каква стойност
възлизат исканите промени.
Приложение
към договора е Общокорабна спецификация /л.21-29/, в която е посочена скорост
проектна – при тиха вода и ¼ заредени обеми – 14 +/- 1 възела; маса на
кораба, до конструктивна водолиния – до 26 тона; маса на кораба, празен – до
20.5 тона. В раздел Р12-01-02-04, б.А, е посочено, че след сравнение на
технически параметри, цена, осигурен сервиз и съгласуване с клиента, избират
двигател VOLVO PENTA D 9 425 с максимална мощност 425 к.с., максимални обороти 2200. Всяка страница
на спецификацията е двустранно подписана.
Приложение 2
към договора е списък на покупното оборудване /л.36 и 37/.
Ангажиран
като писмено доказателство по делото от ответника е неподписан документ – Анекс
1/01.03.2013г. между страните по договора, в който е изписано продължаване
срока на договора поради влошени МТО условия и извършване на допълнителни
работи от страна на възложителя – полагане алуминиеви плитове; монтиране
допълнителен буртик в кърмовата част; промени във вътрешното обзавеждане на
кубрик и рулева рубка /л.64/.
На л.65-77 е
приет протокол за креноване на катера от 18.03.2013г., в който масата на
празния кораб е посочена 21.932t.
Приобщени на
л.38 – 41 са двустранни приемо – предавателни протоколи за етапи от 1 до 4.
Последният е от дата 19.04.2013г., в който е отразено, че катерът е проектиран,
изработен и оборудван от изпълнителя съгласно одобрената от възложителя
техническа спецификация. След успешно проведените ходови изпитвания, процедура
по инспекция, приемане на катера и монтираното оборудване и вписване в
регистъра на корабите на ИА „Морска администрация“, изпълнителят предава и
възложителят приема катера. С подписването на този протокол, страните приемат
договора за приключен и възложителят придобива право на собственост върху
катера.
На
26.09.2013г. възложителят е издал препоръка в полза на изпълнителя /л.63/.
С документ
изх. №27/14.04.2014г. „П.С.– П“ ЕООД е отправила изявление до „П.Я. – Я.“ ООД,
че гаранционната отговорност изтича на 19.04.2014г., като забележките в
по-голямата си част били отстранени и минимизирани в срок. Въпреки това,
останали без отговор два много съществени въпроса, по които до този момент,
независимо от категоричното настояване, не е получено становище. Посочено е, че
въпреки многото тестове и изпитания, направени в различни условия на плаване и
в присъствие на изпълнителя, максималната скорост, която катерът е развил, е 12
вз. Двигателят трябва да развива макс. oбороти 2200 об/мин. След проведени ходови изпитвания на 16.04.2013г.,
били достигнато обороти 1890 об.мин при макс. натоварване на двигателя 100%.
Възложителят е посочил, че тези съществени отклонения от договореното му дават
основание да претендира за удължаване на гаранционния период до изпълнение на
клаузите от договора, или да настоява за съответната компенсация. На втора
страница от документа е положен подпис от Ж. Я. на дата 15.04.2014г. /л.42 и
43/. В съдебно заседание е прието за безспорно, че ответникът по установителния
иск е получил писмото от 14.04.2014г., както и че не е издавал проформи –
фактури. Въпреки това, на л.155 от „П.Я. Я.“ ООД е представена проформа фактура
№21/14.04.2014г., неподписана от „П.С.– П“ ЕООД за сумата от 18 775.97лв.,
дължима съгл. Раздел 2, т.5 от процесния договор. Към исковата молба по т.д.
611/2019г. по описа на ВОС /л.34/, е представена и проформа фактура
№5/16.04.2019г., неподписана от възложителя, на стойност 28 328лв. също за
дължима сума Раздел 2, т.5 от процесния договор.
Изпълнителят
е ангажирал като писмено доказателство по делото и неподписан от възложителя
констативен протокол, удостоверяващ изтичането на 12-месечния гаранционен срок
на катер „Пилот 1“ и настъпване условие за плащане на последната вноска от
цената /л.159/. Констативният протокол е без конкретна дата, изписан е месец
април 2014г.
С нотариална
покана от 27.03.2019г. „П.Я. – Я.“ ООД е поканило „П.С.– П“ ЕООД да заплати
5-та вноска от цената по договора, както и мораторна лихва за забава в размер
от 3073 евро /л.44/.
Ангажирани
са от ответника – изпълнител, гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К.Я.Т.
и Светослав Стефанов Я.. Първият свидетел излага, че е бил управител на „П.С.–
П“ ЕООД по време на изграждане на катера. В процеса на изграждане на катера и
след подписване на договора, се оказало, че има неща, които са пропуснати в
самия договор, които впоследствие се добавили, или отпаднали, но това никога не
е било скрепено с анекс. Полагането на алуминиеви плитове било наложително,
това бил голям пропуск, тъй като това е по изискване на Охрана на труда и без
тези плитове Морска администрация нямало да одобри пилотския катер. Изпълнили
го. Възложено и изпълнено било монтиране на допълнителен буртик в кърмовата
част, включително подсилване с обшивка. В рубката бил направен допълнително
един стол. По усмотрение на изпълнителя, без съгласуване с възложителя било
изпълнено подсилване между първи и втори лист на външна обшивка с профилно
желязо по целия борд на кораба. Свидетелят присъствал лично на приемането на
катера, подписал приемо-предавателен протокол без забележки, като очаквал, че в
гаранционния срок несъответствията ще бъдат отстранени. Не е присъствал на
изпитание на кораба. Била му известна към момента невъзможността катерът да
развива 14 възела, това се констатирало по време на изпитанията. По време на
изпитанието строителите били там и видели недостатъка. Няколко пъти се срещали
и говорили. Янакиеви обяснявали, че е проблем с двигателя докато доставчиците
на двигателя прехвърляли вината в корпуса на кораба, че е по-тежък. Двигателят
бил избран по съвместно решение на двете страни. Свидетелят сочи, че те нямали
договор с доставчика на двигателя, а имали договор със строителя. Двигателят не
е дефектирал и свидетелят не е отправял претенции към производителя на
двигателя. Препоръката за изпълнителя дал в интерес на добрите им отношения.
Винтът на двигателя бил поръчан от Янакиеви в Турция. Свидетелят твърди, че
двигателят има период на разработване, но от 2013г. до 2014г. не се достигнало
това разработване. Сочи, че при последната вноска трябвало да има
приемо-предавателен протокол и проформа фактура, но такива не били съставени.
Свидетелят не е отказвал да подпише приемо-предавателен протокол. Комуникирали
с Ж. Я., след като не било прието да се удължи гаранционният срок, останало
мълчаливото съгласие от тяхна страна да се компенсира с тази сума на етапно
заплащане. Ограниченията на скоростта на катера наложили да го регистрират не
за пет, а за две морски мили.
Свидетелят
Светослав Стефанов Я. твърди, че е участвал в проектирането, изграждането и
предаването на процесния катер. След събеседване с възложителя, се договорили
двигателят да е „Волво Пента“. Първоначалните изпитания посочили, че при тази
маса и с този двигател може да се достигне скоростта. Договорът бил подписан на
идейна фаза. Наложили се промени в конструкцията предвид желанието на клиента –
буртика, подсилването на буртика спомогнало катерът да си върши работата. Това
било едно от нещата, което довело да се увеличи теглото на катера. Друг момент
били пайорите, които не били предвидени по проект, те са от алуминий. Много
неща допълнително се направили, които увеличили теглото на катера с 2-3 тона.
Това всичко било продиктувано от желанието на възложителя, а и от желанието на
изпълнителя катерът да изпълнява по-добре функциите си. Приоритет не била
толкова скоростта, а здравината и функционалността. Свидетелят присъствал на
всички изпитания и при креноването, не може да твърди капитан Т. да е
присъствал на всички изпитания, мисли че е присъствал на някои от тях. Още
преди изпитанието се знаело, че катерът е по-тежък. Те се съгласили с
резултатите от изпитанията. Не са отправяли претенции в гаранционния срок.
Свидетелят не знае и никога не е била отправяна претенция от възложителя за
компенсация. Не било предвидено катерът с 26 тона да развие 14 възела. Винтът бил
поръчан от П.Я. Я. в Турция по тяхна калкулация след изпитанията в басейна.
Дружеството и монтирало винта, както и двигателя. При изпитанията през 2013г.
двигателят на празен ход също не достигнал 2200 оборота. Интересното било, че
достигнал 1890 оборота, същите, които постигнал и на максимален ход. Няколко
месеца след изпитанията се наложило да се смени турбокомпресора, а катерът вече
бил предаден на собственика и той се свързал с фирма „Сени“.
Свидетелят
Светослав Я. е разпитан по искане на ответника и за установяване на въведени
твърдения, че от страна на изпълнителя е предявен приемо-предавателен протокол,
заедно с проформа фактура за заплащане на цената на този етап от договора и от
страна на ответното възложителя е отказано. В тази връзка свидетелят твърди, че
протокол и проформа фактура подготвили няколко дни преди падежа. На
14.04.2014г. позвънили на капитан Т. да го предупредят, той насрочил среща на
следващия ден и свидетелят и брат му отишли, носейки тези два документа. Преди
физически да ги връчат, получили насреща протокол от тях издаден, подписан с
комисия, който ги изненадал, но го получили, за да се запознаят с претенциите
им.
За
опровергаване на твърденията на изпълнителя за предявяване на
приемо-предавателен протокол и проформа фактура, по искане на „П.С.– П“ ЕООД е
разпитана свидетелката Цветелина Ненова Стефанова, която излага, че от 2008г. е
счетоводител в „Пилотска станция“. Всички издадени фактури са заведени в
счетоводните регистри, понастоящем нямат неплатени задължения към „П.Я. Я.“.
През м. 04.2014г. не е постъпвала проформа фактура. През м.04/2019г. не са
получавали и фактура за 28 000лв.
Съобразно
заключението на вещото лице Д.Щ. по първоначалната съдебно-техническа
експертиза /л.107-114/, е налице полагане на алуминиеви плитове в машинното
отделение. В допълнение към проектното изпълнение по приложение 1 към договора,
в кърмовата част е налице допълнителен буртик, представляващ ъглова конструкция
на двата борда с П – образен профил, инсъртвана към бордовия пояс на корпуса на
кораба. В П – образния профил на допълнителния буртик е положен гумен отбивач –
фендер. В рулевата рубка са налице сериозни промени във вътрешното обзавеждане
спрямо първоначално предвидените в договора. Практическото изпълнение на
кубрика не се различава съществено от проектното. Констатираните обстоятелства
водят до увеличаване на теглото на катера. Увеличеното тегло на катера
рефлектира в увеличаване на неговото газене, а оттам и до увеличаване на
съпротивлението при движението на плавателното средство във водата, но не се
явява причина за недостигане на прогнозната скорост от 14 възела. Причина за
недостигане на прогнозната скорост от 14 възела е невъзможност на монтирания
двигател да достигне максимални обороти, а оттам и максимална мощност, като
резултат от комплексното взаимодействие на елементите, изграждащи корабния
пропулсивен комплекс и конкретно на наличието на тежък винт. В открито съдебно
заседание вещото лице сочи, че реверс – редукторът няма никакво отношение към
скоростта, към оборотите. Ако двигателят достигне оборотите си от 2200,
скоростта на кораба ще се увеличи. Винтът е неподходящо подбран. Липсата на
обороти прави недостиг на мощност на двигателя, който да компенсира увеличената
маса на кораба, оттам увеличено съпротивление, респективно намаляване на
скоростта. Тежкият винт може да се отрази на недостигане оборотите на
двигателя.
Проведена е по делото и
допълнителна съдебно-техническа експертиза, съобразно чието заключение
съществуващият на място реверс редуктор е с предавателно число 2,423.
Предвиденият по приложение 2 от договора реверс редуктор, е с предавателно
отношение 2,5:1. Установеното на място предавателно отношение на реверс
редуктора е 2.423:1. Предавателното отношение оказва въздействие върху развиваните обороти на двигателя,
изразяващо се в съпротивление – най-вече от триене, което води до консумация от
страна на реверс редуктора, респективно скоростта на кораба намалява. В
резултат на извършените на място изследвания на празен ход на катера,
двигателят достигнал максималните 2200 оборота в минута. При заложени 13 възела
скорост, резултатът във формулата на стр. 6 от първоначалната експертиза би бил
12.81 възела. В открито съдебно заседание вещото лице отговаря, че с включени
връзки на двигателя с реверс редуктора, катерът не е развил 2200 оборота.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
За успешното
провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца по отрицателния установителен иск и ответник по
осъдителния иск е да докаже твърденията си, че между страните бил сключен
описаният договор Договор №1/30.03.2012г. за проектиране, изработка и доставка
на пилотски моторен катер, по който ищецът е изправна страна, като договорено
било и ответникът гарантирал, че катерът ще достига максимална скорост от 14
възела +/- 1 възел при натоварване ¼ от чистата товароподемност на Пилотския
моторен катер при тихи води, а катерът развива максимална скорост от 12 възела,
както и че била постигната между страните договорка за компенсация чрез
намаляване на цената на катера в размер от 8000 евро без ДДС, а именно с
посочената сума в етап 5 от договора.
В тежест на ответника по отрицателния
установителен иск и ищец по осъдителния иск е да докаже дължимостта на процесните суми в
претендирания размер, като установи възраженията си за точно изпълнение на
процесния договор, включително твърденията си, че отклонението от проектната скорост се дължи на
действия на възложителя по избор на двигател, както и по възлагане извършване
на допълнителни СМР, което е довело до увеличаване теглото на катера. Следва да установи и че ответникът е в забава, както и
претенцията за обезщетение по забава по размер.
Прието е за
безспорно на осн. чл.146, ал.1, т.3
и 4 ГПК, и ненуждаещо се от
доказване между страните по делото, че между тях бил
сключен Договор №1/30.03.2012г. за проектиране, изработка и доставка на
пилотски моторен катер, както и че било договорено цената от 270 000 евро
без ДДС да се заплати на пет етапа, последният от които след изтичане на 12
месечен гаранционен срок – 8000 евро без ДДС.
Спорните въпроси по
делото са налице ли са недостатъци на изработеното, или отклонение в поръчката,
за които следва да бъде ангажирана отговорността на изпълнителя, упражнил ли е възложителят
някое от правата по чл.265 ЗЗД в срок, респективно подлежи ли на намаление
възнаграждението в заявения от възложителя размер на последната вноска от
договора.
Спорът между страните следва да се разгледа като такъв отнасящ се до
търговска сделка и да бъдат приложени освен общите правила на ЗЗД и тези,
касаещи договора за изработка, така и общите правила за търговските сделки,
съдържащи се в Глава двадесет и първа от ТЗ. В този аспект, по очертания предмет на
спора, настоящият съдебен състав намира следното: Съобразно чл.20 ЗЗД, при
тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на
страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и
всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед
целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Видно е от
неоспореното и описано по-горе съдържание на сключения между страните писмен
договор, че възнаграждението на изпълнителя е така договорено, че преимуществено
се дължи до приключване на етап 4, след завършването на който се предвижда и е
осъществено на практика съобразно доказателствата по делото, окончателното
предаване на извършената работа с подписване на окончателен приемо-предавателен
протокол от 19.04.2013г., в който е посочено, че възложителят придобива право
на собственост върху катера. А петият етап от възнаграждението, е дължим след
изтичане на едногодишния гаранционен срок. Т.е., страните са уговорили в
отклонение от чл.266 ЗЗД, отлагане на сума, дължима от възложителя, след
момента на приемане на работата, като са обвързали дължимостта й с изтичане на
гаранционния срок. Тълкувайки тази договорка по описаните правила на чл.20 ЗЗД,
съдът намира, че смисълът и целта на това отложено плащане е именно да обезпечи
евентуално наличието на основание за ангажиране отговорността на изпълнителя. В
противен случай е нелогично да бъде отлагано плащането на възнаграждението до
пълния му размер, както и привързването на срока му с гаранционната отговорност
на изпълнителя.
Горният извод обаче
не може да измени моментът, от който за възложителя текат сроковете по чл.265,
ал.3 ЗЗД. Последователна е съдебната практика, че тези срокове текат от
приемането на работата за явни недостатъци и от откриването им – за скрити
такива. По делото се установи по категоричен начин, че заявените от възложителя
недостатъци, че катерът не развива договорената максимална скорост, а
двигателят необходимите максимални обороти, са станали известни и на двете
страни още към момента на приемане на работата и в този смисъл са били явни. Прието
е за безспорно по делото обаче и се установява от писмените доказателства, че извънсъдебно,
с писмо от 14.04.2014г., респективно в срока по чл.265, ал.3 ЗЗД, възложителят
е заявил ясно и конкретно възраженията си срещу изпълнената работа, като е
отправил и искане за съответната компенсация. Писмото е получено лично от
управителя на „П.Я. Я.“ ООД на 15.04.2014г. Съобразно чл.292 ТЗ, предложението
до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения, се смята
прието, ако не бъде отхвърлено веднага. Липсват данни дружеството – изпълнител
да се е противопоставило веднага и изрично на възраженията на „П.С.– П“ ЕООД и
на предложението за компенсация до момента на нотариалната покана за заплащане
на възнаграждението от 2019г. /близо пет години по-късно/, или да е предприело
действия по отстраняване на недостатъка. Напротив, от показанията на разпитания
свидетел К.Я.Т. се установява, че след като не било прието
да се удължи гаранционният срок, останало мълчаливото съгласие от страна на
изпълнителя да се компенсира с тази сума на етапно заплащане, а именно сумата
от 8000 евро без ДДС. Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел, тъй
като са ясни, логични, безпротиворечиви и базирани на непосредствени впечатления,
а също така, съответстват на събраните писмени доказателства и цялостно
установената фактическа обстановка. Същевременно, настоящият съдебен състав не
кредитира показанията на свидетеля Светослав Стефанов Я., който отрича възложителят
да е отправял претенции в гаранционния срок, включително такива за компенсация
доколкото тези показания категорично противоречат на неоспореното и получено от
Ж. Я. писмено възражение, а също така съдът ги преценява и с оглед
заинтересоваността на свидетеля по чл.172 ГПК доколкото същият е брат на
представляващия ответното дружество и е участвал в целия процес на изпълнение
на работата. Не може да е индиция за противопоставяне и представената в
последното съдебно заседание проформа фактура с дата 14.04.2014г., тъй като
първоначално в процеса по съвпадащи изявления на двете страни е прието за
безспорно, че „П.Я. Я.“ ЕООД не е издавал проформи фактури по процесния
договор. Документът не носи подписа на насрещната страна, няма данни да е
постъпвал в счетоводството, респективно няма достоверна дата. Още повече, че
плащането по етап 5 не е авансово, респективно за него изпълнителят не е дължал
по силата на писмения договор издаване на проформа фактура.
Изложеното, в
съчетание с горните изводи относно смисъла и целта на отлагане на последната
част от възнаграждението, мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че възложителят
е поискал
в срок извънсъдебно намаляване на възнаграждението в
размер на последната вноска и това предложение е било прието от изпълнителя по
правилата на ТЗ. Следва да се посочи, че възможността за извънсъдебно
реализиране на възражението по чл.265, ал.3 ЗЗД е приета изрично за допустима с
Решение №187/13.01.2020г. по т.д. 3093/2018г. по описа на ВКС, II т.о. при преценка спазване на срока по чл.265, ал.3 ЗЗД, който ВКС е
посочил, че този срок е преклузивен. Упражняването на правото следва
да се осъществи с изрично изявление в този смисъл, което да достигне до
изпълнителя - /решение № 99 от 11.07.2017г. по т. д. №
2483/2016 г. на І т.о./. Разяснено е, че при приемане на работата, недостатъците на
престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват задължението на
възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права за
него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД; По отношение на
формата, в която следва да се упражнят правата на възложителя на чл.265, ал.1 ЗЗД не съществува ограничение – това може да стане както чрез възражение за
прихващане със спорни вземания в хода на висящ исков процес по предявен иск по
чл. 266, ал. 1 ЗЗД, така и при възражение за неточно изпълнение, предявено в
производството по иска по чл.266, ал.1 ЗЗД С оглед обаче заявеното в отговора
на исковата молба възражение, че претендираното вземане, т.е. неплатената част
от уговореното в договора възнаграждение, е недължимо поради възникналите
недостатъци при изпълнението на процесното съоръжение, следва да се счете, че
ответникът е упражнил правото си по чл.265, ал.1, пр.3 ЗЗД да иска съответно
намаление на възнаграждението. В светлината на цитираната
съдебна практика, в процесния случай именно с надлежно изрично писмено
изявление, достигнало до изпълнителя, възложителят в срока по чл.265, ал.3 ЗЗД
е заявил недостатъците и е поискал компенсация по смисъла на същия законов
текст. Това предложение не е изрично отхвърлено от търговеца – насрещна страна.
За пълнота досежно срока, следва да се посочи и че падежът на паричното
задължение за последната вноска от възнаграждението е 19.04.2014г., поради
което позовавайки се на възражението си по чл.265 ЗЗД, възложителят разполага с
право чрез отрицателен установителен иск в петгодишния давностен срок за
погасяване на вземането, да оспори претенцията на изпълнителя, което е сторил.
По въпроса имала ли
е недостатъци и отклонява ли се от поръчката работата, съдът намира следното:
От събраните гласни доказателства и заключения на вещото лице, безспорно се
установи, че катерът към момента на приемане на работата не е достигнал
предвидената в договора скорост от 14 възела, както и че монтираният двигател
не е достигнал максималните си обороти 2200 об/мин. Тези обстоятелства са в
отклонение от параметрите, заложени в сключения между страните договор, с който
изпълнителят е поел изрично и ясно формулирано задължение, с което гарантира
мореходността на катера с район на плаване I-B – отдалечаване до 5 мили, както и достигане максимална скорост от 14 възела
+/- 1 възел при натоварване ¼ от чистата товароподемност. В този смисъл
не може да бъде възприето възражението на изпълнителя, че това е само
прогнозна, или идейна скорост. Това е гарантирано от изпълнителя съществено
качество на вещта.
От съвпадащите твърдения на двамата свидетели и
заключението на вещото лице, също така се установи и че по корпуса на кораба са
изпълнявани по общо съгласие на страните, макар и без изчерпателна писмена
документация, допълнителни работи спрямо договорения проект. Съдът обаче не възприема
възраженията на изпълнителя, че тези обстоятелства следва да го освободят от
отговорност тъй като били изпълнени по искане на възложителя, който е станал
повод за увеличаване масата на кораба. На първо място от събраните
доказателства се установи, че работите са съгласувани между двете страни, а
съгласно показанията на свидетеля К.Т., някои от тях са били наложителни, като
гарантиращи условията на труд на катера и изискуеми за одобрение от Морска
администрация, а други – като подсилване
на външна обшивка, са били изпълнени по усмотрение на изпълнителя. Дори да се
приеме, че възложителят е отправил допълнителни искания по корпуса, съобразно
чл.258 ЗЗД рискът по изпълнението на изработеното съобразно договора, е на
изпълнителя и съгласно чл.261 ЗЗД, задължение на изпълнителя е да изпълни
работата така, че тя да е годна за обикновеното или предвидено в договора
предназначение. А по силата на чл.260 ЗЗД, изпълнителят е длъжен да предупреди веднага
другата страна, ако даденият му проект, или доставения му материал е
неподходящ. По аргумент от тези разпоредби, съдът намира, че изпълнителят носи
риска и отговорността престацията - резултатът от работата да е съответен на
гарантираното от него по договора. И в случай, че поисканите от възложителя
допълнителни дейности поставят под съмнение достигането на гарантираната
скорост, то изпълнителят е следвало да предупреди възложителя за това, което
няма данни да е сторено. Последното важи и за избора на двигателя, който е бил
предложен от изпълнителя, като възложителят не е договарял с доставчика,
респективно изпълнителят не може да се освободи спрямо изпълнителя с
възражение, че отговорността е на третото лице. Двигателят е подробно описан
като характеристики в спецификацията на корабната уредба, в която е посочено,
че след съгласуване с клиента, е избран от изпълнителя. От първоначалното
заключение на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено, се изяснява и че увеличеното тегло на катера рефлектира в неговото
газене, но не се явява основна причина за недостигане на скоростта по договора.
Причина за
недостигане на прогнозната скорост от 14 възела е невъзможност на монтирания
двигател да достигне максимални обороти, а оттам и максимална мощност, като
резултат от комплексното взаимодействие на елементите, изграждащи корабния
пропулсивен комплекс и конкретно на наличието на тежък винт, който е неподходящо
подбран. А последният се установи от показанията и на двамата свидетели, е
избран, поръчан и монтиран от „П.Я. Я.“ ООД. Не променя тези изводи на съда и
допълнителното заключение на вещото лице, според което като краен резултат при
изслушване в съдебно заседание, се изяснява, че с включени връзки на двигателя
с реверс редуктора, двигателят отново не е развил 2200 оборота. Изложеното
обуславя извод, че отклонението от поръчката съобразно договорните клаузи, е в
причинна връзка с поведението на изпълнителя, което поражда за възложителя
възможността да упражни някое от правата по чл.265, ал.1 ЗЗД, което както беше
възприето по-горе, е извършено в срок.
Така мотивиран, настоящият съдебен състав намира, че предявеният от „П.С.–
П“ ЕООД отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен
чрез отричане дължимостта на заявените суми. Респективно, предявените и приети
за съвместно разглеждане от „П.Я. Я.“ ООД осъдителни главен иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД
и акцесорен с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
По разноските в процеса:
Съобразно правилата на чл.78 ГПК, изхода на спора,
отправеното своевременно искане и представените доказателства ответникът по
отрицателния установителен иск и ищец по осъдителните „П.Я. Я.“ ООД следва да
бъде осъден да заплати на ищеца по отрицателния установителен иск и ответник по
осъдителните искове сторените по делото разноски в общ размер от 3266.28лв., от
които 866.28лв. заплатена държавна такса и 2400лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ищецът „П.С.– П“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, Морска гара, Рейдова кула, не дължи на
ответника „П.Я. – Я.“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, сума
в общ размер от 11073 евро /единадесет
хиляди и седемдесет и три евро/, формирана от следните суми: сумата от 8000 евро, представляваща част от
договорена цена по Договор №1 за проектиране, изработка и доставка на пилотски
моторен катер, сключен на 30.03.2012г. и описана в етап 5 от договора, и сумата
от 3073 евро, представляваща начислена мораторна лихва за периода 19.04.2014г.
до 27.03.2019г., на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„П.Я. – Я.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, срещу
„П.с.В.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, Морска гара, Рейдова кула, искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД
и чл.86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните
суми: 18797лв. /осемнадесет хиляди
седемстотин деветдесет и седем лева/ главница,
представляващи последна вноска от договорена цена по Договор №1 за проектиране,
изработка и доставка на моторен катер, сключен на 30.03.2012г. и 9531лв. /девет хиляди петстотин
тридесет и един лева/ обезщетение за
забава върху главницата, начислено за периода 19.04.2014г. до 16.04.2019г.
ОСЪЖДА „П.Я. – Я.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „П.с.В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, Морска гара, Рейдова кула, сумата от 3266.28лв. /три хиляди двеста
шестдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща сторени по
делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на
осн. чл. 78, ал.1 и 3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: