№ 467
гр. Варна, 11.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети септември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20233100900727 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Н. Д. В., редовно призован, не се явява лично, представлява
се от адвокат Д. Е. - редовно преупълномощена от адв. П. В. и приета от днес
по делото и адвокат П. П. – с пълномощно поделото приложено към исковата
молба.
ОТВЕТНИКЪТ ЗД „БУЛ ИНС“АД, редовно призован, не се явява
законният представител на дружеството, не изпраща представител.
Депозирано е писмено становище от ответника чрез адв. М. Г. с вх. №
22181/05.09.2024г. за даване ход на делото в отсъствие на представляващ.
Нямат възражение по доклада. Обективирани са доказателствени искания.
Изразено е становище по хода по същество.
СЪДЪТ връчва на процесуалните представители на страните за
запознаване.
ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ на страната на ответника Б. Б. Ш. е
редовно призован, явява се лично и се представлява от адвокат Д. Б., редовно
упълномощена с пълномощно, приложено към писмения отговор и приета от
съда от днес.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Я. З. М. е редовно призован, явява се лично.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. К. К. е редовно призован, явява се лично.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. В. В. е редовно призован, явява се лично.
АДВ.Е.: Моля да бъде даден ход на делото.
АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
СЪДЪТ, на основание чл. 143, ал. 1 ГПК във вр. чл. 377 от ГПК
пристъпва към изясняване на фактическа страна на спора.
АДВ.Е.: Поддържаме изцяло така предявената искова претенция.
Запознати сме с проекта за доклад. Нямам възражения по същия. Не
възразяваме по разпредЕ.та доказателствена тежест и към настоящия момент
няма да правим нови доказателствени искания.
АДВ. Б.: Поддържам отговора на исковата молба. Оспорваме
претенциите. Нямам възражения по доклада. По отношение на
доказателствената тежест – няма да правим възражение.
СЪДЪТ докладва становището на ответника чрез адв. Г. в частта, в
която изразява становище, че не възразява по отношение на доклада.
По отношение направеното от ответната страна искане за разпит на
свидетелите Н. М. У. и Г. А. Г., прави отказ от доказателственото си искане.
СЪДЪТ на основание чл. 375 от ГПК пристъпва към доклад по
делото, съобразно проекта за доклад и указанията за разпределение на
доказателствената тежест, направен с Определение № 892/03.07.2024
година и указанията за разпределение на доказателствената тежест, а
именно:
Производството по делото е образувано по предявените от Н. Д. В. с
ЕГН ********** с адрес ****, чрез пълномощник адв. П. В., ВАК срещу ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Лозенец“, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, в условията на
обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, за присъждане
-на сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за обезвреда на
претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
28.01.2023 г. в гр. Варна на ул. „Девня“ в посока от кръстовището с бул.
„Васил Левски“ към ж.п. гара, по вина на водача на л.а. „**”модел „**“ с рег.
№ *** Б. В. Ш. с ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към
момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност"
по застрахователна полица № 02/122003072518, издадена от ЗД “БУЛ ИНС“
АД, ЕИК *********, изразяващи се в претърпени болки и страдания в
2
резултат от нанесените травматични увреждания – счупване на тялото на
втори шиен прешлен, изкълчване на ниво 2-3-ти шийни прешлени, което е
обусловило трайно затруднение в движенията на шията за период от 4-5
месеца, разкъсаноконтузна рана в дясната челна област, разкъсано контузни
рани по горните крайници,сътресение на главния мозък и фрактура на С2.,
както и неблагоприятни изживявания, преживян стрес от случилото се,
-на сумата 10 539.14 лв., представляваща законна лихва за забава върху
главницата, считано от 07.04.2023г./датата на предявяване на прекия иск/ до
14.12.2023 г./ датата на предявяване на исковата молба/
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 15.12.2023 г. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба и уточнителната молба ищецът излага, че на
28.01.2023 г. в гр. Варна на път Варна Девня около 30-40 метра преди
кръговото кръстовище „Локомотивно дело“, по вина на водача Б. В. Ш. с ЕГН
**********, управлявал МПС *** с рег.№ ***, настъпва ПТП, при което е
пострадал пътникът в автомобила ищецът Н. Д. В.. За причиненото ПТП бил
издаден Контативен протокол № 146/28.01.2023 г., АУАН № 799296/799297 от
28.01.2023 г. и е образувано ДП № 40/2023 г. по описа на Сектор ПП Варна. На
31.07.2023 г. Районен съд Варна е одобрил споразумение по НОХД
№3172/2023 г. по описа на съда, с което е установена виновността на водача Б.
В. Ш.. Твърди се, че автомобилът е бил застрахован със застраховка
„Гражданска отговорност“ при ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* по силата
на сключена застрахователна полица № 02/122003072518 със срок до
18.10.2023 г. В уточнителна молба ищецът излага, че вечерта, преди
настъпване на процесното ПТП бил с приятели на рожден ден на техен познат
Г.. Ищецът и негова приятелка били в друга стая, когато рожденикът и
виновният водач им заявили, че ще ходят на концерт и тръгнали задно.
Единствения му спомен от пътуването му е, че са се движили от района на
Двете кули към улицата под Аспаруховия мост, която отивала към ж.п. гара
Варна. Твърди се, че в резултат на ПТП-то на ищеца са причинени
неимуществени вреди от телесни и психични увреждания. Неимуществените
вреди се изразяват в счупване на тялото на втори шиен прешлен, изкълчване
на ниво 2-3-ти шийни прешлени, сътресение на главния мозък, фрактура на
С2. Отделно от това твърди, че е получил разкъсно-контузна рана в дясната
челна област и разкъсно-контузни рани по горните крайници. Конкретно се
сочи, че незабавно след инцидента ищеца е загубил съзнание и се е събудил в
спешното отделение на МБАЛ „Св. А.-Варна“ АД. По-късно, в същата
болница е бил хоспитализиран в отделение по неврохирургия, където са му
зашили раните по главата и лицето. От 29.01.2023 г. до 03.02.2023 г., след
образни изследвания отново е бил хоспитализиран в МБАЛ „Св. А.-Варна“
АД по спешност, като е изписан с окончателна диагноза S14.2 Травми на
нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък. След силни болки
в главата, на 16.03.2023 г. ищецът е посетил лекар, който също установява
сътресение на главния мозък и фрактура С2. На 21.03.2023 г. е посетил
3
психиатър, който поставя основна диагноза „Посттравматично стресово
разстройство“, предписани са му били и медикаменти. Сочи, че съгласно
допълнение към Медицинско удостоверение № 141/2023 г. от 27.03.2023,
счупването на втори шиен прешлен е обусловило трайно затруднение в
движението на шията за период не по-малък от 4-5 месеца при благоприятно
протичане на оздравителния процес, който към настоящия момент не е
приключил. Интензитета на болките и страданията продължили до месец
октомври 2023 г., когато му е било позволено да премахне шийната яка.
Докато е бил с нея му е била необходима чужда помощ. След нейното махане
е трябвало да се ограничава в движенията си, което водело до драстична
промяна в живота му. Към момента на настъпване на процесното ПТП, ищеца
е бил ученик последна година в Професионална техническа гимназия гр.
Варна. Във връзка с инцидента не успял да завърши училище в присъствена
форма на обучение, поради което не е усетил радостта от завършването на
средното си образование с неговите съученици. Към настоящия момент не
можел да упражнява почти никакъв вид спорт, както и да извършва тежък
физически труд т.е. ограниченията в живота му продължават. Продължава да
изпитва силни болки по цялото тяло, особено в областта на гърба и главата.
Сънят му е нарушен. Вследствие на преживяното изпитвал силен страх и
уплаха, както от самия инцидент, така и от последиците му. Изпитвал страх и
от това да бъде по някакъв начин участник в движението по пътищата, както
като пешеходец, така и като пътник. Стресиран и затворен в себе си, ищецът
трудно комуникирал с приятелите си, дори и с близките си. Налице е и лош
сън. Твърди се, че на осн. чл. 498 вр. чл. 380 КЗ е изпратено уведомително
писмо до ЗД „БУЛ ИНС“ АД за настъпилото застрахователно събитие.
Застрахователно дружество е завело щетата под №**********. С писма от
19.04.2023 г., 04.07.2023 г. и 12.07.2023 г., ответникът е изискал допълнителни
документи, които са били представени от ищеца. След представяне на
изисканите документи, застрахователното дружество е отправило
предложение за споразумение и готовност да изплати за неимуществени
вреди в размер на 15 000 лева. Същата с подадено възражение от ищеца на
23.10.2023 г. е оспорена, като ищецът е изразил категорично несъгласие с така
определеното обезщетение. Молбата е за уважаване на исковите претенции. В
законоустановения срок ответникът ЗД “БУЛ ИНС“ АД гр. София е депозирал
писмен отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Ответникът
не оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност" на лек автомобил марка ***", с per. №
***, както и механизма на настъпилото ПТП. Оспорени са направените
твърдения от ищеца за характера и интензитета на описаните в исковата молба
неимуществени вреди. Оспорва се, че същите са в резултат на реализираното
ПТП, доколкото липсват данни и доказателства за настъпването им. Оспорва и
твърденията, че оздравителния процес е бил продължителен. Твърди се, че ако
такъв е налице, то същия се дължи вследствие на поведението на ищеца,
неспазване на лекарските предписания от негова страна, както и на наличието
4
на предходни заболявания и на хронично-дегенеративни изменения, от които
същия страда и които нямат връзка с ПТП-то. Оспорва се и наличието на шок,
стрес и проблеми с комуникацията, като твърди, че твърденията в тази насока
са бланкетни. Въвежда се възражение за съпричиняване на вредите от страна
на ищеца, като се сочи, че Н. се е качил да пътувал в автомобил, управляван от
водач, видимо употребил алкохол над законоустановения минимум. На
следващо място се твърди, че към момента на ПТП ищецът е пътувал в
автомобила без поставен обезопасителен колан и с поведението си освен, че
нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е способствал и за
настъпване на вредите спрямо себе си. Оспорва предявения иск по размер,
като твърди, че претендираното обезщетение е твърде завишено и не отговаря
на трайно установената практика на съдилищата за присъдено обезщетение за
подобен вид вреди и на принципа заложен в чл. 52 от ЗЗД. Оспорват се като
неоснователни и акцесорните искове за присъждане на законна лихва.
Настоява се за отхвърляне на заявената искова претенция за обезщетяване на
неимуществени вреди. В условията на евентуалност, моли да размерът на
претендираното обезщетение да бъде определен, като се вземе предвид
възраженията на съпричиняване и прекомерност на претенцията, и
присъждане на разноските, сторени в съдебното производство. С
допълнителна искова молба ищецът възразява срещу изложените в отговора
на исковата молба твърдения и поддържа релевираните доводи в исковата
молба досежно основателността на предявената искова претенция. Оспорва
въведеното от ответника възражение за съпричиняване на настъпилите
увреждания от страна на ищеца. Сочи, че доколкото ответникът заявява, че не
оспорва механизма на ПТП-то, следва да се приеме, че няма съпричиняване от
страна на ищеца, тъй като такова не е установено по НОХД № 3172/2023 г. по
описа на РС Варна. Не е постъпил отговор на допълнителната искова молба. В
срока по чл. 219, ал. 1 от ГПК, едновременно с искането за привличане на
делинквента Б. В. Ш. в качеството му на трето лице помагач на ответника,
ответното дружество е предявило срещу него обратен иск за осъждането му да
заплати претендираната искова сума в размер на 120 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, за който ответника би бил осъден по
първоначалния предявения иск на Н. Д. В. с правно основание чл. 432 от КЗ и
чл. 86 от ЗЗД, в случай на уважаването им от съда ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 367 ГПК конституираното трето лице помагач и ответник по
предявения обратен иск Б. В. Ш., депозиран писмен отговор, в който се
оспорва претенцията на ищеца Н. Д. В. по основание и размер. Твърди се, че е
налице съпричиняване, тъй като ищецът по главния иск е подтикнал
ответника да управлява автомобила, въпреки знанието, че заедно са
употребили голямо количество алкохол, както и че към момента на ПТП-то е
пътувал в автомобила без поставен обезопасителен колан, въпреки, че е бил
помолен. Позовава се на ДП № 40-ПП/2023 г. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и твърдените
5
претърпени неимуществени вреди, описани в исковата молба, както и че
ищецът е изпаднал в безсъзнание. Сочи, че от ДП № 40- ПП/2023 г. се
установява, че Н. не е бил изпаднал в пълно безсъзнание. Твърди, че той е
изпаднал в по-леко количествено нарушение на съзнанието, като замаяност,
обърканост, което е вследствие на употребеното количество алкохол. Оспорва
пострадалият да е развил посттравматично стресоворазстройство, както и да е
приемал лекарства. Оспорва установените от д-р Испирска увреждания, а
именно: сътресение на главния мозък и фрактура на С2, като счита, че не са
получени вследствие на настъпилото ПТП. Оспорва и твърденията, че ищецът
е стресиран и комуникира трудно с приятели, както и че изпитва силни болки.
Твърди, че претендираната сума е силно завишена и не кореспондира с
интензитета на преживените болки и страдания. Оспорват се като
неоснователни и акцесорните искове за присъждане на законна лихва.
Настоява се за отхвърляне на заявената искова претенция по главния иск, за
обезщетяване на неимуществени вреди, респективно по обратния иск. В
условията на евентуалност, моли размерът на претендираното обезщетение да
бъде определен, като се вземе предвид възражението за съпричиняване по
отношение на уврежданията на ищеца по главния иск в размер на 99 % и
присъждане на разноските, сторени в съдебното производство. Не е постъпила
допълнителна искова молба.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно
правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да
докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за
себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
Разпределение на доказателствената тежест :
В тежест на ищеца е да установи виновно противоправно действие,
извършено от Б. В. Ш.; настъпили за ищеца вреди – телесни увреждания и
психически страдания; причинно-следствена връзка между деликта и вредите;
наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
между ответното дружество и делинквента; вид и тежест на неимуществените
вреди, претендирани от ищеца, както и да обоснове размера на
претендираното обезщетени; дължимост и размер на мораторната лихва.
Единствено субективният елемент – вината – се предполага - до доказване на
противното.
Ответникът следва да установи възраженията си срещу иска,
включително възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат. В
тежест на ищеца по предявения обратен иск да докаже наличие на валидно
застрахователно отношение по застраховка „Гражданска отговорност” между
ищеца - застраховател и застраховано при него лице по отношение на МПС
*** с рег.№ ***; настъпване на покрит застрахователен риск –ПТП;
претърпени от пострадалото лице вреди; пряка и непосредствена причинна
връзка между настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди;
изплащане от застрахователя-ищец в полза на пострадалите от ПТП лица
6
застрахователно обезщетение за причинените вреди; пряка и непосредствена
причинна връзка между действията на ответника и реализираното
застрахователно събитие; ответникът да е управлявал МПС под въздействие
на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма; включително да обосноваване размера на претендираното плащане. В
тежест на ответника по предявения обратен иск е да установи наведените
правоунищожаващи, правопогасяващи или правоотлагащи твърдения.
ПРИЕМА за БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между
страните и следните факти и обстоятелства: 1/ наличието на валидно към
датата на произшествието, застрахователно правоотношение по застраховка „
Гражданска отговорност“ при ответника за л.а. „**” модел „**“ с рег. № ***,
със срок на валидност – 18.10.2023г., както и настъпилото ПТП на 28.01.2023г.
в срока на действие на застраховката.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с исковата молба заверени преписи от писмени документи, а именно:
Констативен протокол за ПТП №146/28.01.2023г.; Споразумение по НОХД
№20233110203172 по описа на ВРС; Пряк иск от 07.04.2023г., по който е
образувана щета № **********; писмо от 19.04.2023г. на ЗД Бул Инс АД;
Молба от Н. В. от 11.05.2023г., ведно с приложения както следва:Талон за
изследване №0151845/28.01.2023г., Албум на произшествието от 17.02.2023г.,
Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол
или друго упойващо вещество в кръвта №93/30.01.2023г., Съдебномедицинска
експертиза №10/2023г., Автотехническа експертиза по ДП №40-ПП/2023г. по
описа на с-р РПТ при ОД на МВР Варна, Разписка с касов бон за 23,20лв.;
касови бонове за 6,06лв от 15.05.2023г., за 7,67лв от 10.05.2023г., 6,06 от
16.05.2023г. и за 7,67 лв. от 10.05.2023г.; писмо от 04.07.2023г. на Бул Инс АД;
писмо от 10.07.2023г. до Бул Инс АД с приложение: заверен препис на
Епикриза издадена от МБАЛ Света А. гр.Варна, от дата 26.06.2023г.; диск,
съдържащ рентгенова снимка от 22.06.2023г.; писмо на Бул Инс Ад от
12.07.2023г.; писмо от 28.09.2023г. до Бул Инс АД; Възражение от
23.10.2023г.; Епикриза от МБАЛ Света А. –Варна на Н. В.; фактура
№********** от 30.01.2023г.; Изследване в Медико-диагностична
лаборатория по ядрено магнитно резонансна диагностика Русев ЕООД Варна
от 02.02.2023г.; амбулаторен лист от 13.02.2023г.; Медицинско удостоверение
№141/2023г. от доктор Е. Д.-лекар в Отделение по Съдебна медицина при
МБАЛ Св. А.-Варна АД от 13.02.2023г.; с касов бон за 50,00лв.; Протокол-
Нативно скениране в Медицински център „Свети Стилиян"-Варна от
07.03.2023г.; Амбулаторен лист №230751010ACD от 16.03.2023г.; Лист за
7
преглед №119/21.03.2023г.; Допълнение към Медицинско удостоверение
№141/2023г. от 27.03.2023г.; Служебна бележка за подадено заявление за
допускане до държавни зрелостни изпити от 21.02.2023г.; дискове-3 броя;
Удостоверение за банкова сметка; адвокатско пълномощно; касови бонове за
64,95лв от 10.02.2023г.; 3,00 лв.; талон за платена такса 29,00лв.; касови
бонове за 7,12лвб; 52,45 лв. от 19.02.2023г.;20,00 лв. от 02.02.2023г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с отговора на исковата молба заверени преписи от писмени документи, а
именно: Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
146/28.01.2023г.;Протокол № 566/31.07.2023г. по НОХД № 3172/2023г. по
описа на ВРС.
ПРИЛАГА по делото НОХД № 3172/2023г. по описа на Районен съд -
Варна.
С оглед изявлението на ответника, обективирано в писмено станвище
вх. № 22181/05.09.2024г. СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ЗАЛИЧАВА от списъка за призоваване допуснатите на ответника
свидетели Н. М. У. и Г. А. Г..
АДВ.Е.: Водим си свидетелите.
АДВ. Б.: Водим си двамата свидетели.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение вх. № 20978/20.08.2024 г. по
допуснатата комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза и
констатира, че същото е изготвено в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на заключението на вещото лице,
като сне самоличността й, както следва:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. К. К., 70 години, българин, български гражданин,
без родство и дела със страните, предупреден за отговорността по чл. 291 НК,
обещава да говори истината.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Я. З. М., 50 години, българин, български гражданин,
без родство и дела със страните, предупреден за отговорността по чл. 291 НК,
обещава да говори истината.
В. Л. К.: Поддържам заключението си.
В. Л. М.: Поддържам заключението си.
АДВ.Е.: Отговор на въпрос 7, стр.20, професор К., това е Ваш отговор:
Може би ако е бил поставен обезопасителен колан, уврежданията му нямаше
8
да бъдат с такъв характер и тежест. Хипотетично ако имаше поставен
обезопасителен колан, тогава кои от травмите може да изключим?
В. Л. К.: При негови самопризнания, той е пътувал на задната седалка
без колан. Той сам казва, че не си е сложил колана. Неговата травма - има една
рана вдясно на челото и се е ударил някъде вътре, защото не го е държал
колан, не е имал колан, който да го държи. Затова е получил травмата на
главата и оттам си е счупил денса на втори шиен прешлен. Ако беше с колан,
нямаше да хвърчи и да си удря главата и вероятно нямаше да получи тези
травми.
АДВ.Е.: Коя травма бихте изключили Вие като специалист, ако имаше
поставен обезопасителен колан?
В. Л. К.: Например фрактурата на денса на втори шиен прешлен.
Нямаше да я има, обаче той я има, защото е бил без колан.
АДВ.Е.: Бихте ли ни казали, обезопасителния колан коя част от цялото
човешко тяло предпазва?
В. Л. М.: Много е общо, но ще кажа: обезопасителните колани, тези, с
които е оборудван автомобила са триточкови и предпазват тялото по следния
начин – когато получи удар вследствие на инерционните сили при удар на
автомобила в електрическия стълб разсейват енергията на удара върху
ширината на този колан. Това е едната част /вещото лице показва от рамото
към пояса/. Другата част е от поясната част надолу. По този начин се намалява
силата на удара. Освен това ако, както в случая колата извършва въртеливо
движение около оста си по часовниковата стрелка, тогава се получават
центробежни инерционни сили. Тези центробежни инерционни сили
ограничават движението на тялото в купето. Тъй като при движението на
тялото в купето, освен всичко друго се получават и кориолисови ускорения,
които позволяват тялото да извършва движение вътре в купето и да се удря в
отделни части от интериора на колата.
АДВ. Е.: Т.е. да разбирам ли, че обезопасителният колан предпазва
основно торса?
В.Л. М.: Не само. Защото ако няма колан, тялото на пътника,
респективно водачът или всички в купето ще изхвърчи и ще се удари
примерно в предната седалка. От удара ще се премести назад, там ще се удари
върху задната седалка или тази част от интериора, който прегражда местата,
зависи от това колко седалки са и т.н. След това ще се удари върху предната
седалка и т.н. Тези всички движения се ограничават от колана. Съгласно
изследване на учени, може да се стигне до ограничаване на 80% от
негативните поражения на човешкото тяло от действието на този колан.
АДВ. Е.: А има ли данни в конкретния случай Н. да се е въртял вътре в
колата?
В.Л. М.: Това не ми е известно и не е предмет на изследване, което ни е
9
възложено.
АДВ. Е.: Според Вас къде е ударът на тялото на Н.? На главата или на
тялото? Къде се е ударил той?
В. Л. К.: Той има рана в дясна челна област, което предполага, че той
си е ударил главата в дясна челна област. Ударът е нанесен в главата и затова
му е счупен и денса на втори прешлен. Това му са на него травмите. Торсът му
във всички случаи е по-тежък от глава му. Когато се удря, говоря по принцип,
пък и в конкретния случай е така, като се удря, не го знам къде се е ударил, не
съм бил там, след като се удря това тяло също се движи, то участва в това
движение. Главата му в един момент спира в удара и тогава, понеже тялото се
ускорява от инерционните сили, затова механизмът на травмата е такъв.
Затова се чупи денса, или пънчето, на втория шиен прешлен.
АДВ.Е.: Т.е. конкретният удар е бил в главата. Това исках да ми стане
ясно.
Има ли данни, че пострадалият не се е лекувал правилно или не е
изпълнявал лекарските предписания?
В. Л. К.: Няма такива данни. Правилно се е лекувал. Затова пънчето му
е зараснало. Той няма никакви оплаквания, даже е тръгнал на работа.
АДВ. П.: При такава травма необходима ли е оперативна намеса?
В. Л. К.: Необходимо е. Само че не винаги.
АДВ. П.: А при Н. защо не е била необходима?
В. Л. К.: Защото Н. все пак е подрастващ организъм. Той няма някаква
кой знае каква дислокация на счупеното пънче. То е счупено в основата. И с
една хубава шийна яка, каквато той е имал, носена продължително време,
всичко зараства. А той е носил 6 месеца яката и се е разминал без операция.
Иначе трябва да се направи окципито – спонгиоза.
АДВ. Б.: Казвате на стр.18, че лично сте прегледал всички образни
изследвания, компакт дискове и всички необходими книжа по делото и сте
установили, че диагнозата „фрактура на палача“ е некомпетентно поставена и
сте поставили съответно друга диагноза.
В. Л. К.: Аз не поставям друга диагноза. Аз поставям тази диагноза, с
която е изписан, която фигурира във всички документи. Това, че някой е
написал някаква глупост в някакъв медицински документ, който между
другото по мои наблюдения се превръща вече в епидемия, крайно
некомпетентни доктори пишат глупости и подвеждат адвокатите. Тук в случая
има още една глупост написана от една докторка.
АДВ. Б.: След поставянето на тази яка, има ли време, в което пациента
трябва да е неподвижен, да пази врата си. Трябва ли да лежи определено
време на легло?
В. Л. К.: Е защо трябва да лежи, като има поставена яка? Тя е
имобилизираща яка. Имобилизираща означава обездвижваща яка. Ако трябва
10
да лежи, няма нужда да има яка. Ляга си и лежи шест месеца и не става. След
като има сложена имобилизираща яка, това означава, че той може да си ходи.
Тя е все едно някой ако си счупи ръката да му сложат гипс. Само че това е
модерен гипс на врата. Най- хубавите яки. Много добре обездвижват. Той си е
бил мобилен. Естествено тази яка дразни. Не е хубаво така да ходиш и да ти е
фиксиран врата. Все пак това предизвиква неудобство.
АДВ. Б.: Може ли пациента да поставя и маха яката когато той
прецени? И би ли се отразило това на процеса на лечение?
В. Л. К.: Може. Яката се маха много лесно. Затова е направена. Може и
да се къпи с тази яка пациента. Няма нищо опасно. Това няма да му попречи
на лечението, ако не е да я махне за продължителен период. Но вкъщи може да
си я махне.
На въпрос на Съда: Към настоящия момент считаме ли, че пънчето е
оздравяло и че оздравителния процес е приключил?
В. Л. К.: Да, можем да считаме съвсем спокойно, защото той самия
няма никакви оплаквания, няма никакви ограничения в движенията на
главата. Нито болки, нито никакви оплаквания. Аз насочено съм питал на тази
тема. Аз го прегледах дори. Освен това той е тръгнал на работа в някаква
сигнално-охранителна фирма. Работи си момчето и каза, че няма оплаквания.
На въпрос на Съда: Има ли стандартно да се пази от нещо, да се
ограничава в някаква опредЕ. дейност, по Вашите правила, извън
конкретиката на случая?
В. Л. К.: След като приемем, че там всичко е зараснало единствената
препоръка е да не катастрофира пак и да си удря главата и шията. Може да се
счупи пак там.
АДВ. Е.: Нямаме повече въпроси. Да се приеме заключението.
АДВ. П.: Да се приеме заключението.
АДВ. Б.: Нямаме повече въпроси. Да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза,
следва да бъде прието и приобщено, като доказателство по делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, ведно с представената справка-декларация.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение за изготвянето на
съдебномедицинската експертиза в размер на по 812,00 (осемстотин и
11
дванадесет) лева, съгласно представената Справка-декларация от вещите
лица.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещите лица възнаграждение, в размер на 556
(петстотин петдесет и шест) лева за всяко вещо лице, от които по 150 (сто и
петдесет) лева от внесения от ответника депозит с вн.б. 04.07.2024г. и по 256
(двеста петдесет и шест) лева от бюджета на съда (издаден РКО за сумата от
406,00 лева от бюджета на съда и РКО за сумата от 150 лева от вн.б.
04.07.2024г. на вещото лице Я. М., както и РКО за сумата от 406,00 лева от
бюджета на съда и РКО за сумата от 150 лева от вн.б. 04.07.2024г. на вещото
лице С. К.).
ЗАДЪЛЖАВА ответника да внесе по сметка „Вещи лица и гаранции”
на Варненски окръжен съд допълнително сумата от 512,00 лева /по 256 лева
за вещо лице/ в едноседмичен срок от съобщаването, като при неизпълнение
ще бъде приложена разпоредбата на чл. 77 от ГПК.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение вх. № 21561/28.08.2024 г. по
допуснатата съдебно-психиатричната експертиза и констатира, че същото е
изготвено в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на заключението на вещото лице,
като сне самоличността й, както следва:
С. В. В., 47 години, българин, български гражданин, без родство и дела
със страните, предупреден за отговорността по чл. 291 НК, обещава да говори
истината.
В. Л. В.: Поддържам заключението си.
АДВ. Е.: Не приемате диагнозата „посттравматично стресово
разстройство“. А приемате диагнозата „разстройство в адаптацията“. Аз като
невежа във Вашата област, мога ли да Ви помоля да ни обясните, коя от двете
диагнози е по-тежка?
В.Л. В.: Считам, че не е коректна в случая. Не мисля, че има подобна
класификация по тежест на диагнози. И двете диагнози спадат към рубриката
от Международната класификация на болестите „Реакция на тежък стрес“. Те
са в една и съща рубрика. Отличават се най-вече по причината, която ги
предизвиква и до някъде по протичането. Мисля, че подробно съм изложил,
защо смятам, че по-коректната диагноза е „разстройство в адаптацията“. Дори
и спрямо оплакванията, които са регистрирани от колегата в амбулаторния
лист, правилната диагноза е „разстройство в адаптацията“. Другото просто е
некоректно поставена диагноза.
АДВ. Е.: Какъв е процесът на възстановяване от такъв род диагноза,
долу-горе във времето?
12
В.Л. В.: Обикновено подобно състояние продължава в рамките на
няколко месеца, най-често в рамките на половин година, така го дават по
литературата поне, отшумява.
АДВ. Е.: Какво причинява като дискомфорт този род диагноза?
В.Л. В.: Може да бъде разнообразна като клинична картина, но най-
често са емоционални разстройства, свързани с тревожност, повишено
напрежение, допълнително соматични симптоми като разстройство на съня.
При Н. от това, което е регистрирано от колегата миналата година март месец
и това, което споделя към момента - да, това е симптоматиката, която е
регистрирана тогава и която той сега ретроспективно споделя, а именно
тревожна симптоматика, леки депресивни преживявания, свързани най-вече с
възстановителни процеси, перспективата за пълноценно възстановяване и
функциониране.
СЪДЪТ пристъпва към задаване на въпросите на ответника,
обективирани в писмено становище вх. № 22181/05.09.2024г.
1.Видно от прегледа на психиатър Л. Н.ова на 21.03.2023г. е назначено
лечение – в какво се изразява то?
В.Л. В.: Назначено е лечение в амбулаторния лист в едно каре има
назначената терапия – Реламакс, Атаракс, Дулодет. Рецепта по делото не
видях, но в амбулаторния лист това е назначената терапия.
2.Освен медикаментозно лечение предприето ли е друг тип лечение –
сеанси, терапии?
В.Л. В.: Не ми е известно да има други лечения.
3. Предвид твърденията за подобрен сън след лечението, но наличието
на продължаващи тревожно-депресивни оплаквания – извършен ли е повторен
преглед, който да оцени психологическото състояние на ищеца и да предпише
нов/друг вид лечение?
В.Л. В.: Доколкото ми е известно и от материалите по делото и от
разговора, и изследването на лицето, еднократно е посетил психиатър.
Терапията е такава, че Атаракса примерно, който е предписан, е преписан най-
вече за сън. Той има такива свойства – сънотворни и съответно бързо успява
да подобри съня. Докато другите преживявания са продължили по-дълго.
Доколкото от тях нормално възстановяването е по-бавно и те са изводими от
обективната ситуация – с подобряване на общото здравословно състояние се е
редуцирала и тревожността.
АДВ. Е.: Да се приеме експертизата.
АДВ. Б.: Да се приеме експертизата.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
13
вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза, следва да бъде прието и
приобщено, като доказателство по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебно-психиатричната експертиза, ведно с
представената справка-декларация.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение за изготвянето на съдебно-
психиатричната експертиза в размер на 480,00 (четиристотин и осемдесет)
лева, съгласно представената Справка-декларация от вещото лице, което ДА
СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице от бюджета на съда (издаден РКО за сумата от
480,00 лева).
СЪДЪТ, с оглед уваженото доказателствено искане ПРИСТЪПВА
към разпит на свидетелката, водена от ищцовата страна, с оглед на което снема
самоличността и, както следва:
́
П. С. В.А, ЕГН **********, българка; българска гражданка;
неосъждана, работя.
СВИД. В.А: Майка съм на ищеца Н. В..
СЪДЪТ уведомява свидетелката за правото по чл.166, ал.1, т.2 от ГПК,
като в случай, че желае да свидетелства предупреждава същия за
отговорността по чл.290 от НК.
СВИД. П. В.А: Желая да дам показания и обещавам да говоря
истината.
На въпроси на АДВ.Е.:
СВИД. П. В.А: На 28-ми януари късно вечерта получих обаждане от
бащата на Н., че Н. се намира в спешното на Окръжна болница със сериозна
травма, които изискваше от мен да отида на място, защото той бил много
неспокоен. Самата травма е била много опасна за него. Отидох в спешен
център. Той вече беше настанен в неврохирургия в Окръжна болница. Н. беше
на легло с огромна отточна рана с шевове на челото. Целите му ръце бяха в
кръв, нарязани, както и самият той имаше шина-яка. Тогава екипът, който
беше там ми обясни, че има сериозно счупване на 2-ри шиен прешлен и което
е много важно за него - трябва да остане неподвижен за да протече правилното
лечение и евентуално да не се стига до операции. Останах при него. Той
плачеше. Аз го умолявах да стои спокойно, че трябва да стои спокойно, да се
отпусне, че всичко ще се оправи. Искаше да си ходи, плачеше. След което явно
лекарствата подействаха. Отпусна се и заспа. В съня си се напика. Самото му
тяло цялото вибрираше в съня. Не беше въобще спокоен. Когато дойде на себе
си, когато се пробуждаше, защото заспиваше, пробуждаше се, аз бях плътно до
14
него и му давахме вода със спринцовка, защото не трябваше да става.
Съответно го помолих, да му сложат памперс, за да сне седи мокър. Отказа ми
категорично. Аз бях при него 3 дни. След това трябваше да ходя на работа,
работя с клиенти. Редувахме се с дъщеря ми. През целия престой Н. не е
оставал без надзор. Една седмица не е останал сам. След тази седмица го
изписаха и го изведоха с количка до входа на болницата и трябваше да
продължи домашното лечение вкъщи.
Н.ас беше в по-голямата част от престоя вкъщи на легло близо 2-3
месеца. Ставаше с наша помощ. Рехабилитаторката в болницата ни обясни, че
трябва да подлагаме глава в самата яка и целият торс с главата да се изправя,
за да няма излишни движения на прешлена. Защото трябваше да очакваме да
се изгради една мрежа, която да калцира. Това беше много важно за него. От
това залежаване го болеше гърба, кръста, болеше го главата. Казвах му по
малко да сгъва крака. Оттока постепенно спадаше. Пиеше добавки,
болкоуспокояващи. По този начин продължи близо два месеца. Вече на третия
той започна да се движи по малко вкъщи. Сам до тоалет ходеше, но не
можеше да си взема душ, защото тази яка, с която го изписаха, тя не подлежи
на овлажняване. Т.е. трябва да седи стационарно, да се махне тази яка и да се
сложи друга допълнителна, с която просто леко да придържа шията, докато
вземе душ. Къпането протичаше седнал на едно столче и с душа. На мен не ми
позволяваше. Сестра му го обслужваше в по-голямата част. Н. носи яката до
края на август 2023г. Януари стана катастрофата. До август беше с яка. Не
него му предстоеше абитуриентски бал. Н. се затвори изцяло в себе си, а е
толкова контактно дете. Той е и спортист. С хиляди уговорки от моя страна и
на сестра му, че балът се случва един път в живота, че на този успех, за който
той винаги се е старал – много е добър, вземаше стипендия за добър успех, го
уговорихме за да отиде на бала.
Страховете му бяха да не се повтори инцидента, да не го удари някой,
за да травмира прешлена, при преобличане, на него му беше забранено да
вдига тежко, страхуваше се от тук нататък дали целият му живот ще се
възстанови, дали ще бъде същия. Казах му: „Спокойно, от теб зависи.
Важното е да зарасне прешлена. Пази се!“ Неговата мечта беше да е военен.
Поради тази травма нямаше как да постъпи във Военноморско училище. Дори
прекъсна обучението си. Той се е явявал през тези години на много състезания
в училище, извоюва си правото да кандидатства в Технически университет без
право на изпити. Тази година за него просто така замина. Състезанията бяха
по специалността му – микропроцесорни технологии - сглобяване на платки.
Сега да е жив и здрав, вече тази година записа и го приеха в Технически
университет „Електроника“. Първи курс е. Трудно беше също така в началото
на тази година да си намери работа, защото не трябва да вдига тежко.
Към днешна дата се оплаква от частични болки в шията.
След катастрофата се затвори изцяло в себе си. Чувстваше се като
инвалид с тази яка. Беше му страшно неудобно. Той с мен не искаше да
15
разговаря. Беше толкова неспокоен, спеше по няколко часа на вечер. Става
сам, седи в седнало положение, не контактува. Уговорихме го да отиде на
среща с психолог, защото трябваше някой това активно дете да го възвърне.
Той имаше страх от колите. При изписването от болницата в началото след
инцидента не искаше въобще да се качи в колата да го транспортираме вкъщи.
Спазваше лечението, което беше предписано от психолога. Винаги е
имало хора с него, било дъщеря ми, било аз. Аз спях в съседната стая и винаги
съм била на разположение. Или аз или сестра му, в едно домакинство. Страх
го беше да остане сам.
Година вече след инцидента мога да кажа, че сега вече се чувства
пълноценен и започна работа.
На въпрос на Съда:
СВИД. П. В.А: Най-добрия му приятел беше за кратко вкъщи– като
съквартирант. Живееше с нас. Но след като трябваше да го обгрижваме,
момчето напусна.
На въпроси на АДВ. Б.:
СВИД. П. В.А: Не ми е споделял какво е довело до катастрофата.
Отказваше да говорим.
АДВ. Б.: А знаете ли дали е употребил алкохол?
АДВ.Е.: Възразявам срещу въпросите!
СВИД. П. В.А: Да, пишеше го в документа в Епикризата.
На въпроси на АДВ. Б.:
СВИД. П. В.А: След катастрофата Б. дойде да види Н. в болницата.
Пита го как е, и съответно: „Какво ще правим сега, брат.“ Това бяха думите на
Б. в болницата след инцидента. Лично в моята смяна в болницата веднъж го е
посещавал Б..
При изписването го транспортирахме с уговорки: „Седни! Няма друг
начин да стигнем до вкъщи. Трябва да си неподвижен“. Много трудно влезе в
колата. С кола го транспортирахме. Карахме с 20 км/ч. С асансьор на собствен
ход се придвижи до апартамента в блока.
След изписването по препоръки на лекарите не трябваше да има
излишни движения и самия той предпочете да лежи, за да протича всичко
както трябва и да оздравява. Беше го страх да се изправи. Винаги имаше
страхове дали му е закопчана яката, да не направи рязко движение. Онлайн
посещаваше училище. Той седеше на стол пред компютъра. Кратко беше в
седнало положение, защото се измаряше много. Нямаше много часове. Не
беше много натоварен. И мога да кажа, че в седнало положение не седеше
16
дълго време, защото му ставаше лошо, беше му премаляло, виеше му се свят.
След изписването му от болницата е правено лечение с много добавки,
които той до ден днешен продължава да взема и болкоуспокояващи. По
препоръка на лекар – колаген, хиалуронова киселина. Доколкото знам в мое
присъствие не са го посещавали приятели. Не.
Към настоящия момент работи в СОД-Варна като техник по
специалността, която всъщност учи.
СЪДЪТ пристъпва към задаване на въпросите на ответника,
обективирани в писмено становище вх. № 22181/05.09.2024г.
1.Към днешна дата ищецът работи ли/учи ли?
СВИД. П. В.А: Работи към СОД-Варна като техник и учи в Технически
университет, задочна форма на обучение.
2.След инцидента бил ли е опериран?
СВИД. П. В.А: След инцидента не.
3.Какви обезболяващи е приемал след инцидента?
СВИД. П. В.А: Аулин редувахме с аналгин. Главно това.
4.Имал ли е нужда от чужда помощ и обслужване от трето лице?
СВИД. П. В.А: Да. Цялата тежест трябваше някой да я поеме, за да му
помогнем да се изправи.
5.Свидетелят бил ли е очевидец на обслужването от трето лице и в
какво се изразява то?
СВИД. П. В.А: Аз съм била участник в обслужването тъй като живеем
в едно домакинство.
6.Какво е състоянието му днес?
СВИД. П. В.А: В момента е без яка, работи, оплаква се на моменти от
болки в шията.
СТРАНИТЕ заявиха, че нямат други въпроси към свидетелката, след
което същата беше освободена да напусне съдебната зала.
СЪДЪТ, с оглед уваженото доказателствено искане ПРИСТЪПВА
към разпит на свидетелката, водена от ищцовата страна, с оглед на което снема
самоличността й, както следва:
Г. Д. В.А, ЕГН **********, българка; български гражданин;
неосъждана.
СВИД. Г. В.А: Сестра съм на Н..
17
СЪДЪТ уведомява свидетелката за правото по чл.166, ал.1, т.2 от ГПК,
като в случай, че желае да свидетелства предупреждава същия за
отговорността по чл.290 от НК.
СВИД. Г. В.А: Желая да дам показания и обещавам да говоря
истината.
На въпроси на АДВ.Е.:
СВИД. Г. В.А: Майка ми получи обаждане от баща ми, че брат ми е
претърпял катастрофа и се намира в спешното в Окръжна болница. Ние се
организирахме спешно и тръгнахме. И в момента, в който пристигнахме той
вече беше в неврохирургия. Ръцете му бяха нарязани, целият се тресеше,
плачеше. Първата вечер остана майка ми. В последствие се редувахме, защото
той през цялото време имаше нужда от помощ и съдействие при лягане,
ставане, хранене и другите му физиологични нужди. Около седмица остана в
болницата. След като го изписаха го транспортираха с инвалидна количка до
изхода на болницата и в продължение на 20 минути сме му се молили. Аз
трябваше да се кача в моята кола и да го приберем до вкъщи. Той категорично
отказваше и на мен ми се налагаше да го увещавам, че ще карам много
внимателно, много бавно и че няма друг начин ние да се приберем в
болницата.
Аз и майка ми го обслужвахме през цялото време, след като се прибра
от болницата.
При всяко лягане и изправяне трябваше някой да го положи на леглото
и с помощта на възглавница, която да придържа главата и неговата тежест да
бъде полаган и по този начин изправен, за да не се напряга врата. В началото
го хранихме с течни храни. Аз и майка ми го хранихме. В началото с лъжица в
устата го хранихме, защото той не можеше да си координира движенията
заради яката и в началото беше опитал, но оля. Не се обслужваше сам. Той се
срамуваше от майка ми и се налагаше аз да го къпя. Имаше стол в банята.
Яката, с която стоеше не можеше а се мокри и се налагаше да се слага
временна яка. И двамата най-много ни плашеше самото премахване на едната
и слагане на временната, с която да го изкъпя. Това беше за мен може би най-
травмиращото и най-тежкото, защото доста си поплаквахме, че се налага аз да
го къпя на тези години, и той не можеше да се обслужва сам – нито в
тоалетната, нито в банята. Поне 2 месеца продължи това обслужване.
След това колкото повече стоеше вкъщи, толкова повече започваше
психически да му се отразява, като той не спеше. Избягваше комуникацията с
нас, не искаше наши близки и роднини да идват, да го посещават. Не искаше
да комуникира с приятели. Преди инцидента беше комуникативен. До към
края на август носеше яката постоянно. След като махна яката, движението му
продължаваше да бъде ограничено, защото той се страхуваше. Първо вратът
му беше отслабнал много, мускулатурата заради самото обездвижване.
Движенията продължаваше да ги извършва от кръста надолу. Като въртене
18
нямаше го врата наляво и надясно. Всичко се случваше от кръста, все едно
има яка.
След като махна яката, аз го убеждавах и посетихме психиатър още
края на март месец заради липсата на сън, защото той нямаше повече от 2-3
максимум 4 часа разпокъсани в денонощието сън. Изписаха му медикаменти,
които след приема това определено повлия на съня му, но не на тревожните
мисли, защото той имаше мечта, след като завърши да бъде военен. Но заради
медицинското му досие това вече е невъзможно. Искаше в специалните части
да постъпи.
Медикаментите, изписани от психиатъра му ги давахме ние заедно с
добавките, които бяха за травмата на врата. Спазваше стриктно
предписанията. Беше последна година. Почти се размина абитуриентския бал,
защото той не искаше да си прави абитуриентската заради яката. Негови
приятели му се подиграваха, че е инвалид.
Преди инцидента неговата специалност е „Електроника“ и той
получаваше стипендия заради високите оценки. Участваше много активно и в
състезания в България, свързани със сглобяване на платки. Искаше да
кандидатства, да, но се наложи това кандидатстване да се отложи с година,
заради неговото възстановяване. Сега вече е записан. Вече е студент. Към
днешна дата получава схващания във врата и плешката. Минават с
болкоуспокояващи.
На въпроси на АДВ. Б.:
СВИД. Г. В.А: След инцидента, когато брат ми беше в болницата, той
беше посещаван от Б. и други негови приятели. Те го посещаваха на етажа,
където беше настанен брат ми.
След изписването с инвалидна количка го свалиха от неврохирургия до
входа на болницата и оттам ние го качихме в моята кола с много уговорки.
Онлайн обучение имаше пред компютъра със слушалки, в легнало
приложение и изправено тогава, когато се наложи. С телефона, с мобилно
устройство или пред компютъра. Не мога да кажа колко време продължи така.
През цялото време беше онлайн обучение. Лежеше през цялото време.
Поне два месеца лежеше. После постепенно започна да се изправя и да свиква
сам с начина на изправяне. Беше си изградил една техника с подпиране. След
тези два месеца през телефона участваше в обучението в седнало положение
през телефона. В седнало положение и в легнало положение със слушалки се е
случвало също. Зависи от самия предмет. Той спеше само в една позиция.
Имаше страшни болки в цялата горна част – в кръста, в гърба, освен във врата.
Той беше в страшни болки. Това беше нон - стоп. Не можеше да се завърти
наляво или надясно. От момента на катастрофата до свалянето на яката той
спеше само по гръб в малкото време, в което е спал.
Посети психиатър. Като наименования не мога да конкретизирам,
19
защото не помня какви медикаменти взимаше. Едното беше за съня, другото
беше вид успокоително за натрапчивите мисли. Не мога да кажа колко време
продължи приема на тези лекарства. Може би между 10-15 дни, нещо такова.
След като приемаше това лечение, постепенно започна да се подобрява само
съня. При психиатъра бяхме един път. Към края на юни бяхме при
неврохирурга, защото тогава му се появиха болките в главата.
Добавки приемаше. Ние нямахме шанс за нищо заради самото
счупване и разстоянието. Докторите до последно не бяха сигурни и те
разчитаха на това, че е млад организъм и бързо ще направи калциев мъх, което
ще помогне за зарастването, но това беше причината той толкова дълго да
носи яката, защото това нещо не се случваше и този процес не започваше. И
приемаше добавки.
Два пъти е бил посещаван от Б. и от още една негова приятелка, но
това беше доста напред във времето след изписването от болницата.
СТРАНИТЕ заявиха, че нямат други въпроси към свидетелката, след
което същата беше освободена да напусне съдебната зала.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на водения от третото лице-
помагач свидетел, с оглед на което снема самоличността му, както следва:
И. Ц. С., ЕГН **********, българин; български гражданин;
неосъждан; без родство и дела със страните; предупреден за наказателната
отговорност по чл.290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. С.: Познавам Н.. Съученик и приятел ми е.
На въпроси на АДВ. Б.:
СВИД. С.: Знам за катастрофата, която той претърпя. Беше заедно с Б..
Преди това бяхме аз Б., Н., Г. и М. мисля се казваше момичето. Заедно се
бяхме събрали по случай рождения ден на Г.. Събрахме се, пихме, слушахме
музика и се забавлявахме като цяло. Купонът започна към 8-9 ч вечерта до
следващия ден същото време, пак вечерта. Н. дойде на следващ ден по обяд.
Алкохол пихме различни видове. Играхме на една игра „Пиян морков“, която е
с карти и в тази игра се минаваше през всички алкохоли, които имахме. Н.
беше употребил алкохол. Всички заедно употребявахме алкохол. Всички
бяхме в хола на апартамента. Купонът приключи на следващия ден в 8-9ч
вечерта. Оправихме се да се разотиваме вече, защото искаха да ходят на
концерт в Голдън тюлип и аз си тръгнах към къщи, защото исках да си
прибирам. Б., Н., Г. и М. тръгнаха за концерта. Викнаха си такси
първоначално, но не успяха да го хванат. Прекалено много време ги чакаше
таксито и като излязоха, таксито го нямаше. Казаха на Б. да ги закара, понеже
имаше книжка и беше дошъл с кола, и беше единственият с книжка и
превозно средство, а вече закъсняваха за концерта. Тръгнаха с неговата кола.
20
На въпроси на АДВ.Е.:
СВИД. С.: Аз отидох между 8 и 9 ч. на тържество. Т.е. 20-21 часа
вечерта. Точната дата не мога да кажа. Н. се присъедини към тържеството на
следващия ден, около обяд. Стоим цяло денонощие. Всички бяхме там – аз, Б.,
Г., В.-един приятел на Г. и М.. И бащата на Г. беше вечерта с нас.
Първоначално и баща му пиеше, слушахме музика и си говорихме. Докато
пристигна Н., цялата компания употребявахме алкохол. Аз бях пил когато, Н.
дойде. Наркотици нямаше на купона. Аз не съм казал на Б. да се качат на
колата. Н., Г., М. и В. караха Б. да кара колата.
На въпроси на Съда:
СВИД. С.: В играта участвахме всички заедно на „Пиян морков“. Н.
беше дошъл вече.
На въпроси на адв. П.:
СВИД. С.: Ние всички сме приятели. Н. дойде на следващия ден и през
цялото време, откакто дойде на обяд беше с нас, докато тръгнаха за концерта.
СТРАНИТЕ заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля, след
което същият беше освободен да напусне съдебната зала.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на водения от третото лице-
помагач свидетел, с оглед на което снема самоличността му, както следва:
Д. Д. Г., ЕГН **********, българин; български гражданин; неосъждан;
без родство и дела със страните; предупреден за наказателната отговорност по
чл.290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. Г.: Познавам Н. от училище. Бяхме съученици в различни
класове от 10 клас в Механотехникума.
На въпроси на АДВ. Б.:
СВИД. Г.: Знам за катастрофата, че се блъснаха с колата на Б. и че Н.
си счупи прешлен. След катастрофата съм го виждал. Ходихме на свиждане в
болницата. Също така когато го изписаха вече пак ходихме с Б. до тях. В
болницата като отидохме той лежеше. В болницата ходихме няколко пъти.
Следващите пъти като ходихме вече беше добре, слизаше долу. Говорихме си,
пушихме цигари. Когато ходих нямаше никой при него. Когато посещавахме
дома му бяхме с Б. и единия път бяхме с един друг приятел. Той ни посреща.
Разговаряхме, пихме кафета. По време на срещите ни той не беше легнал.
Добре беше. Като изключим травмата му, поведението му беше нормално.
Беше сам. Н. ни отвори. Единия път беше със сестра му. Но иначе е нямало
родители или някой друг. Той ни посрещна. Пихме кафе в тях. Мисля, че Н. го
21
приготви кафето. Ние бяхме седнали в кухнята. Пушехме цигари.
Няколко дни след изписването го посетихме в дома му. Говорихме си
как е, добре ли се чувства, странични теми като филми, сериали и такива
неща. За училище си говорихме, че реално погледнато един вид му идва в
плюс това, че го пуснаха онлайн, поради травмата му и може да си оправи
оценки, като някоя учителка ни пусне от час, има свободно време.
Единствено когато рязко си завърти главата, го болеше, но е нормално
при такава травма Не е споменавал да е страдал от безсъние. Не знам колко
време носи шината, но когато наближаваше срока да махнат яката, той си я
махна сам предварително, затова после на абитуриентската беше с шина,
защото му удължиха срока за носене. Той беше на абитуриентската вечер.
Видяхме се.
На въпроси на адв. П.:
СВИД. Г.: В болницата поне 2-3 пъти посещавахме Н.. Мисля, че беше
седмица или седмица и нещо престоя в болницата. Горе-долу за една седмица
три пъти ходихме.
Качвахме се мисля, че с асансьор и пред вратата на апартамента и той
ни отключва. Асансьорът е с чип. Той е слизал да ни посрещне. Апартаментът
има коридор, надясно има хол и диван, тераса има пак вдясно. От хола вляво
има стая, по коридора напред вдясно също има една стая и вляво е кухнята.
Ние бяхме в кухнята и хола. Н. ни посреща и ни отваря вратата.
На въпроси на СЪДА:
СВИД. Г.: Преди инцидента Н. не се сещам дали е спортувал. Мисля,
че не. Сега не се виждаме с него. Аз ходя на работа, той ходи на работа и си
прави неговите неща. Не сме се чували и не сме се виждали.
Може би след абитуриантската да сме се виждали, но не се сещам точна
случка.
СТРАНИТЕ заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля, след
което същият беше освободен да напусне съдебната зала.
АДВ. Е.: Нямаме други доказателствени искания.
АДВ. П.: Няма да представяме списък по чл. 80 ГПК. Представяме
договор за правна помощ и консултантско съдействие с обективирано в него
възнаграждение, представляващо адвокатски хонорар.
АДВ. Б.: Нямаме други доказателствени искания. Представила съм
списък на разноски с писмения отговор. По отношение на списъка на колегата
от „Бул Инс“ правя възражение по списъка, ако е над минимума. Правя
възражения по хонорара на адвокатите на ищеца, ако е над минимума.
По отношение на колегата, представляващ „Бул Инс“, моля да имате
предвид, че същият не се явява лично в днешно съдебно заседание.
22
АДВ.Е.: Правим възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
претендиран от застрахователя и молим същият да бъде намален, ако са
налице основанията за това.
По отношение адвокатския хонорар, претендиран от адвоката на Б. Ш.,
аз ще помоля колегата да уточни кой от двата хонорара претендира и защо са
на два договора за правна защита.
АДВ. Б.: Претендираме единия по законната лихвата, а другия
претендирам по главницата. Единият хонорар е за неимуществени вреди във
връзка с размера от 120000, а и другият е заплатен хонорар във връзка с по
иска по чл.86 от ЗЗД.
АДВ.Е.: Правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
С оглед изявлението на страните, СЪДЪТ счете спора за изяснен от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
АДВ.Е.: Считам, че в производството успешно се доказа исковата ни
претенция, както по основание, така и по размер. Доказа се и от проведените
експертизи настъпването на процесното ПТП, конкретните увреждания, които
моят доверител е получил и техните трайни, и сериозни последици. От
разпита на свидетелите, които ние доведохме се доказа как и с какъв
интензитет моят доверител е преминал през ужаса на изтърпяване на болките,
страданията и психическите последици от преживяното. Които обаче и към
настоящия момент продължават да съпътстват неговото ежедневие.
По повод водените от третото лице-помагач свидетели, моля да не
цените по същество показанията на свидетеля С., тъй като считам, че същият
не е бил в трезво състояние и не може да даде обективни впечатления по
повод случилото се, както и дори не успя да посочи конкретна дата. В този
смисъл аз моля да не се ценят по същество показанията на свидетеля С..
Възраженията за съпричиняване аз считам, че са неоснователни и
необосновани и не успяха да бъдат успешно доказани в производството.
Липсата на поставен предпазен колан и възражението за съпричиняване от
страна на ответника, претендиращ 50% намаление на исканото обезщетение
считам за категорично неоснователно. Предпазния колан е едно средство,
което служи за защита на тялото. А при така посочен механизъм на ПТП в
САТЕ с или без предпазен колан в случая, по отношение настъпилите
увреждания, засягат основно шийната област и главата. Точно поради тази
причина и вещото лице К. отговори хипотетично на поставения въпрос и не
23
можа да уточни в разпита и в съдебна зала.
Считам, че размерът на обезщетението, което претендираме е напълно
съобразен с причинените болки, страдание, стресът, лишаването от
възможността на Н. за пълноценен живот, включително и получаване на
пълноценна подготовка в последния 12 клас. Както и трудното преживяване
на така важният момент на всеки млад – изживяване на завършване на
средното си образование с целия си колектив и учителския кръг.
Моля да уважите в цялост предявените искове, като считам същите за
основателни и обосновани.
Моля да ни бъдат присъдени сторените разноски, като поддържам
току-що направените възражения за прекомерност на адвокатските хонорари
на другите страни в производството.
АДВ. П.: Поддържам тезата на колегата.
АДВ. Б.: Моля да отхвърлите исковите претенции. Моля да ни
присъдите направените по делото разноски.
Моля да ни дадете срок за писмени бележки, считано от изготвяне на
протокола.
СЪДЪТ докладва писменото становище на ЗД „Бул Инс“ АД в частта,
в която се изразява становище по съществото на делото.
СЪДЪТ счете делото за изяснено и от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок., като дава възможност на
процесуалния представител на третото лице-помагач да представи по делото
писмена защита в двуседмичен срок от днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 17:06
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
24