О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер IV - 2256 град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесети ноември,
две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията ПЕНЕВА
въззивно частно гражданско дело номер 1596
по описа за 2019 година
Производството пред настоящата инстанция е образувано по
повод частна жалба по чл.419, ал.1 ГПК на А.Б.К., в качеството му на длъжник, против
допуснатото незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ №3390, издадена на 01.07.2019г. по ч.гр.д.№569/19г. по
описа на Несебърски районен съд (НРС), в полза на „Голдън пик“ – ЕООД, на
основание договор за управление и поддръжка на обши части в жилищен комплекс от
затворен тип „Златно око Резидънс“.
Жалбоподателят изразява недоволство от постановеното
незабавно изпълнение на заповедта и претендира отмяната му. Изложени са
оплаквания за незаконосъобразност на разпореждането за незабавно изпълнение. Според
частния жалбоподател, той няма обичайно местопребиваване на територията на
Република България и оспорва извода на съда, че на регистрацията му в регистър
БУЛСТАТ следва да бъде придадено значение на обичайно местопребиваване. Излагат
се съображения, че съдът е допуснал кумулиране на неустойка и лихва за
неизпълнение на едно и също задължение. Направено е изявление, че договорът, на
основание на който е издадена заповедта за изпълнение е развален, в каквато
насока е представена нотариална покана.
Ответникът по частната жалба „Голдън Пик“ – ЕООД –
гр.Св.Влас представя писмен отговор на жалбата по чл.419, ал.1 ГПК. В него
излага съображения за потвърждаване на обжалваното разпореждане. Според
заявителя, регистрацията в регистър БУЛСТАТ на чуждестранен гражданин е адрес
за кореспонденция с всички държавни институции. Според ответника по жалбата,
съображенията, изложени по същество не могат да бъдат разглеждани, т.к. в
производството съдът проверява редовността от външна страна на документа, от
който произтича претендираното вземане.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по
постъпилата жалба, взе пред вид следното:
Пред Районен съд Несебър на 10.06.2019г., е постъпило
заявление по чл.417 ГПК от „Голдън Пик“ – ЕООД, за издаване на заповед за
изпълнение, постановяване на незабавно изпълнение и издаване изпълнение изпълнителен
лист срещу А.Б.К. – гражданин на Руската Федерация, в качеството му на длъжник по
договор за договор за управление и поддръжка на обши части в жилищен комплекс
от затворен тип „Златно око Резидънс“ жт 12.07.2011г., с нотариално
удостоверяване подписите на страните. Представен е договорът в препис и
оригинал.
С обжалваното разпореждане, Бургаският районен съд е издал
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
На 28.08.19г. е постъпило възражение по чл.414 ГПК от длъжника.
Видно от изисканите и изпратени писмени доказателства от
ЧСИ Росица Стоянова, по издадения изпълнителен лист е образувано изп.д.№287/19г.
На 09.08.19г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.
Пред вид така установените факти и като съобрази Закона,
Бургаският окръжен съд намира, че жалбата е
неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
В производството по чл.417 и сл ГПК, съдът проверява
само налице ли са от формална страна предпоставките за издаване на заповед за
изпълнение, респ. на незабавно изпълнение и изпълнителен лист: дали актът въз
основа на който се иска издаване на изпълнителен лист е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа.
След проверката, извършена по реда на чл.419, ал.2 ГПК,
настоящата инстанция намира, че актът, въз основа на които се иска издаване на
изпълнителен лист – договор с нотариална заверка на подписите, е документ,
предвиден в чл.417, т.3 ГПК и е редовен от външна страна и от съдържанието му
се установява ликвидно и изискуемо, респ. – подлежащо на изпълнение вземане на
заявителя срещу длъжника. Всички възражения, относно съществуването на договора
– неговото разваляне, са такива по същество на спора и не се обсъждат в
производството по чл.419 ГПК, а в това по чл.422 ГПК.
Възражението на
частния жалбоподател, че заповедта е
издадена в нарушение на чл. 411, ал.2,
т.3 и т. 4 от ГПК е
неоснователно. Съгласно т.3б от ТР № 4/18.06.2014 г., на ОСГТК на ВКС, преди да издаде заповедта съдът не може да провери всички
предпоставки за издаването й. Когато издава заповедта, съдът не разполага и не
може да изисква от заявителя информация за регистрирания постоянен и настоящ
адрес на длъжника, а и не всеки регистриран постоянен адрес е
"местожителство" /местоживеене по смисъла на Регламент /ЕО/ № 44/2001
относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела/. Наличието на постоянен адрес или седалище, както
и на обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република
България може да бъде установено едва след издаването на заповедта - при
нейното връчване и ако установи надлежно, отсъствието на коя да е от
предпоставките на чл. 411, ал.2, т.3 и т.4 от ГПК, съдът е длъжен да обезсили
издадената от него заповед.
Постоянен адрес в
страната по смисъла на чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК могат да имат само местните
лица. Поради това, проверката за обичайно местопребиваване или място на дейност
на територията на Република България по чл. 411, ал.2, т.4 от ГПК се извършва
само по отношение на чуждестранните физически и юридически лица. Достатъчно е
наличието на една от посочените в чл. 411, ал.2, т.3 или т.4 от ГПК връзки с
територията на страната, за да е допустимо издаване на заповед за изпълнение
срещу длъжника по териториален признак. (Определение №
547/22.08.2013 г. на ВКС по ч.т.д. № 1355/2013 г., ІІ ТО.).
В настоящия случай от
представените по делото доказателства, се установява, че длъжникът К. притежава право на собственост
върху недвижим имот, находящ се в гр.Свети Влас, а видно от
приложеното към заявлението регистрационно удостоверение №*********/20.07.2011
г. от Регистър БУЛСТАТ, той е подал заявление за регистрация, като е заявил
„седалище/адрес на управление“: гр.Свети Влас, м.Юрта,
ПИ 11538.2.37, вх.Б, ап.А15Б. Наличието на „седалище/адрес на управление
в страната съдът намира за „обичайно местопребиваване“ по смисъла на чл.411,
ал.2, т.4 от ГПК,
още повече, че така посоченият адрес е на собствения на длъжника недвижим имот. Ето защо не е налице пречка по
смисъла на чл.411, ал.2, т.4 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против частния
жалбоподател.
Ето защо жалбата срещу допуснатото от НРС незабавно
изпълнение на издадената заповед за изпълнение е неоснователна. Обжалваното разпореждане
на Несебърския районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл.244, ал.4 ГПК
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА ПОСТАНОВЕНОТО НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №3390, издадена на 01.07.2019г.
по ч.гр.д.№569/19г. по описа на Несебърски районен съд .
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване на осн. т.8 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.