П Р
О Т О
К О Л
Гр. София, 11.04.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 27 състав в открито съдебно заседание на единадесети април, 2018 г., в следния състав:
|
Председател: |
КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА |
|||
|
Секретар |
ТАТЯНА ШУМАНОВА |
|||
|
Прокурор |
ГЕОРГИ М. |
|
||
сложи за разглеждане докладваното
от съдия КОСТАДИНОВА НЧД № 1663 по описа
за 2018 г.
На именното повикване в 10.00 часа се явиха:
В залата се явява ОСЪДЕНИЯ С.Н.И. лично, редовно уведомен
и доведен от Затвора-София.
За него се явява АДВ. М.А.Д. с пълномощно по делото,
на л. 14 от НЧД.
За СГП се явява ПРОКУРОР М.
За НАЧАЛНИКА на Затвора-София явява се упълномощения
инспектор М.С.М., съгласно заповед, която представя.
СТРАНИТЕ (поотделно) - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като не намери процесуални пречки по хода на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО
СНЕМА
САМОЛИЧНОСТ НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ:
С.Н.И., ЕГН **********,***,
постоянен адрес ***, с основно образование, грамотен, работил като поддръжка в
ТПК „А.Р.“, живее на семейни начала от **** г., с две деца, понастоящем търпи
наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора-София.
СЪДЪТ
РАЗЯСНИ правата на осъдения в настоящото
производство и му даде право на отводи.
ОСЪДЕНИЯТ И. - Ясни са ми правата, нямам искания за отводи.
АДВ. Д. - Нямаме искания за отводи.
ЗА НАЧАЛНИКА
НА ЗАТВОРА-СОФИЯ ИНСП. М.– Нямам
искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ – Нямам искания за отводи.
С оглед горното
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДЕЛОТО СЕ
ДОКЛАДВА с постъпилата молба от
лишения от свобода С.Н.И. чрез адв. М.Д. за условно
предсрочно освобождаване.
прочете се.
АДВ. Д. - Поддържам молбата. Да се приемат приложените към
молбата сведения от г-жа А.Ш., удостоверение за работа от г-н А. и г-н М.,
решението относно продължителността на наложеното наказание от 26.05.2016 г.,
както и представям днес два броя
служебни бележки по отношение на жената, с която живее на семейни начала осъдения
и за Х.С.И.от средно училище „Д-р *******“ гр. К.. Нямаме други искания.
ОСЪДЕНИЯТ С.И. – Поддържам казаното от моя защитник.
За началника
на Затвора-София ИНСПЕКТОР М.-
Оспорвам молбата. Да се приемат представените от защитата писмени доказателства.
Представям актуална справка към днешна дата по отношение на остатъка и
приспаданията от работа за лишения от свобода.
ПРОКУРОРЪТ - Оспорвам молбата, да се приемат представените от
защитата писмени доказателства и справката.
АДВ. Д. – Да се приеме представената справка.
СЪДЪТ като взе предвид становищата на страните
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представената служебна бележка по отношение на Х.С.И.от
средно училище „Д-р *******“ гр. К. и служебна бележка от Агенция по заетостта.
ПРОЧИТА и ПРИЕМА съдържащите се в НЧД доклад за лишения от свобода С.Н.И.
на л. 3, 4, 5, становище на л. 6, 7, становище на л. 8, становище на л. 9.
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представените с молбата на защитата сведения, решение
и удостоверение, както и материалите, съдържащи се в досието на осъдения.
ПРОЧИТА и ПРИЕМА и представената актуална справка към днешна дата относно
фактически изтърпяното и остатъка от наказанието на лишения от свобода.
ПРИКЛЮЧВА
СЪБИРАНЕТО НА ДОКАЗАТЕЛСТВА.
ДАВА ХОД ПО
СЪЩЕСТВО.
ЗА НАЧАЛНИКА
на Затвора-София инсп. М.– Молителят И. е изтърпял ефективно действително
повече от половината от наложеното му наказание, т.е. отговаря на формалната
предпоставка за условно предсрочно освобождаване, но смятам, че не отговаря на
втората предпоставка, заложена в чл. 439а НПК за добро поведение, тъй като към
момента не са изпълнени изцяло разпоредбата на чл. 36 НК в своята цялост,
предвид характер и тежестта на неговото извършено нарушение. Какво имам предвид
- към настоящия момент липсват безспорни доказателства за поправянето му
съгласно разпоредбата на чл. 155, чл. 156 ЗИНЗС, поправянето не е завършено,
не са постигнати основните цели, заложени в плана на присъдата, съобразно който
корекционния процес следва да продължи в посока снижаване
на стойностите на оценка на риска от рецидив и вреди за обществото от средни до
ниски, за да бъдат изпълнени в цялост целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК. Не следва да се игнорира и факта, че не са изпълнени етапите на
прогресивната пенитенциарна система като замяна на
режима от общ в лек и съответно поощренията, регламентирани от ЗИНЗС.
С оглед на това,
смятам че жалбата на лишения от свобода е неоснователна и ви моля да се
произнесете със съдебен акт, с който да не уважите молбата му за освобождаване
условно предсрочно от остатъка на наложеното му наказание.
ПРОКУРОРЪТ - От представените в днешното съдебно заседание писмени
доказателства се установи, че осъдения С.Н.И. от постановената присъда в размер
на 3 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“ е налице остатък от 11 месеца и 7
дни. Същият е семеен, с две деца, едното, от които е 1-и клас, за това намирам,
че са налице както формалните, така и материалните предпоставки по чл. 70, ал.
1 за условно предсрочно освобождаване, налице са и предпоставките по чл. 439 НПК,
а именно по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ са регистрирани
положителни промени в поведението на осъденото лице. Същият е с изградени
трудови навици и доказана нагласа за трудова дейност. Към настоящият момент той
не е наказван, а е награждаван, има добри взаимоотношения с останалите лишени
от свобода, няма агресивни прояви, спазва установените правила, режимни
изисквания и ограничения, отнася се с уважение към пенитенциарната
администрация. Последната му награда е със заповед № 12 от 23.02.2018 г. за
удължено свиждане за срок от 4 часа. Непрекъснато е ангажиран в трудовата
дейност, работи като общ работник, има добре изградени трудови навици и умения,
може да спазва правилата в среда на занижен институционен контрол. Първоначалната
оценка на риска от рецидив е в средни стойности, отчетен е спад от 42 на 40
точки, т.е. отчетена е положителна промяна. Също така същият изразява критично
отношение и съжаление за извършеното от него и споделя нагласи за промяна. В
становището на доклада на инспектор ИСДВР е посочено, че е налице безпроблемно
добро поведение и доказателства за поправяне.
Корекционната дейност, според мен, е дала своите положителни
резултати и предвид ниският остатък от наказанието в размер на 11 месеца и 7
дни, моля да уважите молбата на осъденото лице.
АДВ. Д. - Един въпрос се налага по това дело и той е много
съществен, при такъв доклад за оценка на риска и поведението на осъдения на
лишаване от свобода, кое е основанието, на което да се заключи, че трябва още
време на социалните работници в затвора, за да коригират и това, което е минималното
и колко време е необходимо след като 2 години и 4 месеца е изтърпял наказанието
„Лишаване от свобода“, за да се постигне резултатът по чл. 36 и кое конкретно
се гони. Въпросът е толкова задължителен за отговор и толкова несъвместим с
всички преценки за личността на доверителя ми, че при остатък от 11 месеца още
за изтърпяване, няма логика да се счита, че ако за 2 години и 4 месеца степента
на риска е паднала от 42 на 40 само с две точки, при едно такова поведение на
доверителя ми, такава осъзнатост, да пречупи воля, да
приеме режим, за да може безпроблемно да изтърпи наказанието си и да се върне в
семейството, да напусне затвора в Швеция, за да се върне в България и да загуби,
че на 05 март 2018 г. той трябваше да бъде освободен от затвора в чужбина, а
днес 11.04.2018 г. и отново се иска продължаване на задържането в затвора. Искам
да отбележа, че 2-3 награди от тези, които лично видях в Затвора-Казичане
не са представени по досието на осъдения, а това са награда за участие в културното
мероприятие по новогодишните празници, която още стоеше на таблото в стаята за
свиждане на 22.01.18 г., една похвала от предприятието, в което доверителят ми е
работил октомври, ноември, декември и януари без прекъсване, но се цитира месец
февруари с 9 дни участие в трудов процес, като се пише, че е отказал да работи,
без да са установени някакви здравословни проблеми. Доверителят ми е работил в
цех за бои и е получил задушаване, а има и алергия към химикали, това е
установено и от лекар, защо болничният лист го няма в досието не мога да дам
отговор, но длъжна съм да заявя пред вас същото, че в затвора не са положени
достатъчно усилия и не са мотивирани тези работници да използват цялото време и
пълноценно за ефективна работа с осъдения и аз ще ви кажа защо твърдя това. Когато
е в Затвора-София и чака приспособяване на чуждестранния съдебен акт към
българското законодателство, той участва в училище, записва се и посещава
учебните часове, изучава английски и компютърна грамотност, когато отива в Казичане работи от понеделник до петък извън затвора. С
него, първо не може да се работи, той няма възможност да участва в такива спортни,
културни и други забавления и прояви, за да проявява своя афинитет към някаква
инициатива или към съпричастност на събитието. На следващо, основно място, отивайки
в Затвора-Казичане той има социален работник само
един месец, след това по съвместителство на три отряда е изготвилата доклада
през месец ноември г-жа Г., оттам насетне той пак няма социален работник и
последната оценка, изготвена от Георгиев, който е назначен един месец преди
това. Няма непрекъсната ефективна и целевонасочена
работа, за да се изпълнят всички тези изисквания на чл. 157, а именно
индивидуалния план, той няма такъв план. И аз питам още, какъв индивидуален
план за завършване на корекционното възпитание ще се
направи тепърва, за да се коригира и малкото останало, а именно, че той в
известна степен не приема изцяло осъждането си, така считат социалните
работници, но доверителят ми е съзнателен човек, за пръв път осъждан на
изтърпяване на наказание в затвор, няма никакви висящи дела и други осъждания,
работил е непрекъснато, има две деца и семейство, за което се грижи, а в
момента това семейство тежи на плещите на майка му, която е пенсионер с 200 лв.
пенсия и трябва да плаща 200 лв. поне, за да отива на свиждане при сина, когато
той може да работи и животът е най-добрия преподавател, възпитател и социален
работник. Друго е да стоиш в затвора и да чакаш оценка на твоето поведение, а
друго е близките да дават оценка за твоето държание към семейството си,
обществото иска това. Няма опасност за обществеността, както считат те и слагат
средната оценка.
Аз мисля, че
подхода към изготвяне на окончателната оценка е много субективен, не съзирам
основание за такава оценка, която е дадена, че трябва още да стои, за да се
довърши възпитателния процес с него, когато са пропуснати цели 9 месеца престой в български затвор. Погледнете
документите от Швеция, имаме един порядъчен човек с добро отношение към затворническата
администрация, към своите колеги в затвора, към близките си, отношение към
труда, самоинициатива, участие в изучаване на шведски и английски език и
предвиденото освобождаване при този вид престъпление, при този вид наказание, при
този човек. За това ви моля, съобразно преценка обективна на всички
обстоятелства от досието на затворника, като считам, че са пропуснати и някои
други и нямам обяснение защо, да приемете, че са налице двете кумулативни
предпоставки, а именно, че е изтърпян 2 години и 4 месеца вече от осъждането,
което е в размер на 3 години и 6 месеца и остават 11 месеца и 7 дни, според
справката на затвора. Тези месеци от цялото наказание са една трета и могат
спокойно да бъдат изтърпяни в условията на предсрочно
условно освобождаване. Аз считам, че за този извод има достатъчно доказателства
като имате предвид, че той няма нито една проява отрицателна в затвора през
цялото това време, че се приема, че той е осъзнал, че трябва да изтърпи това
наказание, като се приеме той няма никакви зависимости, нито от цигари, нито от
алкохол, нито от наркотични вещества, че има много нисък риск за него, за
затворническата администрация и за другите осъдени. Моля ви, по тези съображения
да уважите нашата жалба, защото, законодателят прецени, че не всичко е във
властта на затворническата администрация и даде възможност и самият осъден да
поиска това от съда. Ролята в този процес по предсрочно условно освобождаване е
изключително на съдията, който има своят житейски опит, професионални познания,
усета и вътрешното убеждение, което би могло да се изгради най-правилно на
безпристрастно поглеждане на всички обстоятелства по делото.
Очаквам вашето решение в този смисъл.
ОСЪДЕНИЯТ И. / в лична защита/– Може би се повтарям,
той като моят защитник го каза, но аз бях наясно, че 2018 г. на 5-и март аз
трябва да бъда освободен от затвора, приех да се върна в България, защото не
бях виждал детето си година и 8 месеца, не бях виждал майка си, не бях виждал
съпругата си. Повярвайте ми, че условията в Швеция са коренно различни от
българските, дори по „Дискавъри“ съм гледал за
българските затвори в чужбина, имах съветници от
управата на затвора, тъй като имах респект и уважение и ме съветваха да не се
прибирам в България, но въпреки всичко, аз предпочетох да дойда, за да мога да
си виждам детето, само заради това избрах, а и не знаех, че трябва да лежа в
плюс още година и 2 месеца, просто нямах пояснение, нямаше кой да ми го обясни
това нещо. Бил съм примерен затворник, винаги съм бил в работа, винаги съм бил
уважаван, никога не съм имал никакви прояви. Просто, моля съда, ако може да се
види това, положил съм много труд и много старание в затвора, много е трудно да
пазиш в затвора дисциплина, тъй като там си с много различни хора. Моля, ви да
оцените тези неща.
СЪДЪТ ДАВА
ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА.
ПОСЛЕДНА
ДУМА НА ОСЪДЕНИЯТ С.И. – Моля да
уважите искането ни, тъй като моята майка и моята съпруга те са осъдени също с
мен, дори и моето дете.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание, за да постанови
определението си.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви определението си публично в
присъствието на страните.
Производството е образувано във връзка с молба от
лишеният от свобода С.Н.И. чрез защитника адв. Д. за
условно предсрочно освобождаване от наказанието, което търпи по НЧД № 3679/17
г. по описа на СГС, НО, а именно „Лишаване
от свобода“ в размер на 3 години и 6 месеца и което определение по НЧД №3679/17
г. на СГС е било постановено в производство по приспособяване на присъда, постановена от Районен съд-Гьотеборг,
Кралство Швеция. С посоченият акт на СГС е било извършено съответното зачитане
и приспадане на изтърпяната част от наказанието на територията на чуждата държава,
задържането на лицето на територията на тази същата държава, както и задържането
в Затвора-София от датата на връщането му на територията на Р България до
влизане в сила на въпросното определение.
Постановен е „Общ режим“ за изтърпяване на така посоченото
наказание, което е прието за изпълнение с оглед размера му, както и липсата на
други данни за осъждания на лицето С.Н.И., предвид отразеното в определението,
че същият е неосъждан.
От данните в досието на осъдения е видно, че 3 години
и 6 месеца „Лишаване от свобода“ е наложено като наказание във връзка с извършени
от него престъпления в Кралство Швеция - трафик на хора, които имат аналог и в
НК на Р България, като в определението на съда е приета съответната правна квалификация
на това деяние.
От данните в досието на осъденият, е видно, че той е
постъпил в Затвора-София на 19.07.2017 г., като за начало на изтърпяване на наказанието
е посочена датата 03.11.2015 г.
В молбата за условно предсрочно освобождаване от така
посоченото наказание на осъдения се поддържа от защитата в днешното съдебно
заседание и лично от лицето и се твърди, че той фактически е изтърпял
изискуемия минимум, съгласно чл. 70 НК, освен това е дал и доказателства за
своето поправяне. В тази връзка се представят към молбата и са приети по делото
служебни бележки за детето на осъдения и за лицето, с което живее на семейни
начала, както и документи, приложени на български език във връзка с
изпълнението на наказанието на територията на Кралство Швеция до датата на
пребиваването му в затвора на територията на тази държава.
Сочи се от защитата, че същият е със съхранена семейна
среда, привързаност към близките, което е било повод да пожелае да бъде
трансфериран на територията на Р България. Акцентира се върху приложените
заповедите, видно от които, той е полагал труд на територията на Затвора-София,
съответно е бил награждаван. Защитата добавя, че са налице и други заповеди,
които според защитата, не са приложени в досието на осъдения за полаган труд, и за други награди и участие в културно-масови
прояви. Защитата, счита че не е налице индивидуален план за изпълнение на
присъдата.
Защитата акцентира върху становища на социални работници,
които имат контакт с лишения от свобода и които са положителни относно
настъпила промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване
от свобода“. В заключение намира, че са налице кумулативните предпоставки съдът
да постанови условно предсрочно освобождаване, не само с оглед малкия остатък
от наказанието, но и с оглед доказателствата за поправянето му.
Към това становище се присъединява и осъденият, който
добавя, че близките му липсват и желае да е с тях, това била единствената причина
да се върне на територията на страната и да пожелае да доизтърпи
наказанието си, въпреки известните му лоши условия в Затвора-София. Акцентира
се и върху данните, приложени към молбата му за поведението по време на изтърпяване
на наказанието на територията на Кралство Швеция, които са положителни и моли
да бъдат отчетени.
Прокурорът заема идентично становище с това на
защитата, като счита, че са налице условия съдът да постанови условно
предсрочно освобождаване, цитира извадки от съответните доклади и становища,
които, според него сочат, че е настъпила целяната
промяна в лишения от свобода и същия не представлява риск за обществото и може
да бъде условно предсрочно освободен.
Становището на началника на Затвора-София е депозирано
в придружаващата справка към молбата на
осъдения при постъпването й в съда, както и в представената актуална такава в
днешното съдебно заседание, приета по делото, както и е поддържано това становище
от явилия се представител на началника на Затвора-София и което становище е, че
не е налице втората кумулативно дадена предпоставка в чл. 70 НК. Счита се, че
целите на наказанието не са изпълнени в своята цялост предвид характера и
тежестта на извършеното и че корекционната дейност с
този лишен от свобода следва да продължи, поради което се моли молбата да не
бъде уважена.
СЪДЪТ като съобрази становищата на страните и разпоредбата
на чл.70, ал. 1 НК, на първо място, счита, че следва да бъде отбелязано, че
съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наказание „Лишаване от свобода“ по отношение на осъден, който е дал
доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически в конкретния случай
за този осъден не по-малко от една втора от наложеното наказание „Лишаване от
свобода“.
По отношение на тази първа, визирана предпоставка,
съдът констатира следното: Наложеното наказание е 3 години и 6 месеца, от които
към днешна дата, в актуалната справка е отбелязано, че осъдения И. фактически е изтърпял 2 години, 5
месеца и 8 дни, което само по себе си съставлява повече от една втора от така
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ и по това не се спори.
Липсват данни по отношение на него да е приложима
разпоредбата в чл. 70 НК, касаеща случаите на рецидив,
доколкото той е неосъждан, съобразно данните, които към момента се намират
приложени по делото.
На следващо място, както се посочи, следва да са
налице и доказателства за поправянето на осъдения, съгласно чл. 439а НПК, това са
всички обстоятелства, които сочат на положителна промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието, като добро поведение, участие в трудови, спортни,
образователни, обучителни и други програми и обществено полезни прояви. Доказателствата
за това поправяне на осъдения, се установяват от съответните доклади, справки,
становища, от работа по индивидуален план за изпълнение на присъда, както и други
източници на информация, които се съдържат по делото за поведението на осъдения
в местата за лишаване от свобода.
На първо място, съдът счита за необходимо да отбележи,
че извършеният трансфер на лицето е било по негово съгласие и това е отбелязано,
включително от данните, приложени от защитата към молбата за условно предсрочно
освобождаване, където той пред съответните компетентни власти в Кралство Швеция,
е заявил това си желание във връзка с осъществяване на лични контакти с негово
низходящо и запазване на контактите с близките му, които нямат възможност,
поради отдалеченост на Швеция от Р България да го посещават.
Освен всичко друго, съдът е длъжен да посочи относно
двукратно акцентираното, че на територията на Швеция той би следвало вече да е
условно предсрочно освободен, това обстоятелство не е вярно, тъй като от приложеното,
заверено за вярно с оригинала и то от превод от шведски на български език
решение относно продължителността на наложеното наказание, е видно като най-ранна
дата за условно предсрочно освобождаване са посочени две различни дати, едната 05.03.2018
г., а другата 25.09.2018 г. и с посочен край на наказанието 05.05.2019 г. и която най-ранна дата за условно освобождаване,
така отразена от властите в Швеция не обвързва българският съд по никакъв начин,
нито настоящото производство, нито производството, което се е развило по
приспособяване на присъдата, доколкото съгласно изричните разпоредби в тази
глава и съответната Конвенция, след приемането на лицето на територията на българската
държава, въпросите по отношение на изпълнение на наказанието се регулират
съобразно българския закон, съответно приложима е разпоредбата на чл. 70 НК и чл.439
и следващи от НПК по въпросите, разглеждани днес.
На следващо място, съдът не се съгласява със защитата,
и направения анализ на съдържащите се
данни в досието на осъдения и приложените в същото заповеди за награди и други
и твърденията за липса на част от издадени такива.
На първо място, съдът запита страните дали имат
искания за събиране на други доказателства, липсваха такива искания, ако
защитата е считала че липсват приложени материали по делото е могла своевременно
да направи своето искане. Съответно, позоваването на данни, които не се съдържат
в материалите по делото, съдът намира за недопустимо, поради което и не може да
ги коментира, доколкото липсват в материалите по делото, с оглед на което съдът
ще коментира съдържащи се данни тук.
От материалите по делото, включително и тези при
приемането на лицето в Затвора-София и приложената експертна оценка за актуално
психично и емоционално състояние на лишения от свобода С.Н.И., която е изготвена
на 29.11.2017 г. и първоначален доклад за лишения от свобода С.И., също приложен
в досието му, е видно, че съответните служители са отбелязали, че лицето се
държи социално желателно, като реално се старае да прикрие истинският си образ,
склонен е да се представя като жертва на обстоятелствата и е налице стремеж да
търси причините за проблемите извън себе си. Изразява желание да работи, но и
претенции към условията и естеството на работа, която ще изпълнява. В тази връзка
първоначално е бил устроен на външен обект откъдето се отказва, тъй като по
негови думи е работил като началник на строителна фирма, а сега го карат да
мъкне торби с пясък.
От
първоначалния доклад е видно, че е посочен е среден риск от рецидив 42 точки, с
отбелязани дефицити в зоните на нуждите, отношение към правонарушението,
формално се приема вината за извършеното и не се осъзнават в пълна степен
факторите, които са допринесли за това му криминално поведение, смята присъдата
за завишена и не осъзнава напълно вредата, която е нанесъл на жертвите.
Посочен е риск от сериозни вреди, среден такъв за
обществото, респективно нисък за персонала на затвора, за останалите лишени от
свобода и за самия осъден.
А в придружаващите и нарочно изготвени, за целта на
настоящото производство доклади и становища, е отбелязан съвсем лек спад на
така констатираните първоначални рискове с по една точка в съответните зони или
общо 2 от 42 на 40 точки, като рискът от сериозни вреди остава за обществото
среден.
Посочено е още, че е налице снижаване, както се посочи
и със съответните точки, което е обнадеждаващ резултат за поправянето на
осъдения, но корекционната дейност с него не е завършена.
Посочено за последните два работни месеца лишеният от свобода месец януари е
излизал на работа 19 дни, а м. февруари 9 дни, отказал да работи и да изпълнява
поставени задачи, изтъквайки здравословни проблеми.
В същото време
не са констатирани такива от медицински характер, които да възпрепятстват продължаване
полагането на труд и което не е довело до снижаване на стойностите в зона
„трудова заетост“ от оценката на риска от рецидив и това се подкрепя,
включително от представената днес актуална справка във връзка с отразените и
зачетени от работа 1 месец и 15 дни, считано от постъпването му в Затвора-София
до настоящия момент.
С оглед, на което съдът счита че първоначалния доклад
и заложените в него зони, в които да се акцентира при корекционната
работа, сочат, че е съставен план за действие по отношение на този осъден със
съответните работници, за неговото наблюдение с оглед установяване на проблемни
зони, дефицити в поведението му, които биха довели до повторяемост на проявите
му в условията на свобода, съответно риск за обществото и съответно до работа с
осъдения, така че той да се поправи.
Очевидно у лишеният от свобода се констатират
проблемни зони във връзка с неговото повишено самочувствие и претенциите му към
определена дейност, на което той принципно има право, доколкото се констатира,
че е грамотен, извършвал е преди това трудова дейност, само че в условията на
затвор са лимитирани възможностите за предоставяне на
съответна квалифицирана дейност, съобразно всички нужди и образователни възможности
на лишените от свобода и същите се преценяват съобразно възможностите, с които
разполага съответната институция да предостави такава. Освен това, следва да се
добави и това е известно, че не на всеки лишен от свобода може да бъде предложена
работа, поради липсата на възможност за това. Ето защо съдът намира за укоримо поведението на осъдения, който е заявил претенции към
предлагания му труд, макар че други лишени от свобода не са имали такава
възможност, дори и такъв труд да положат, което също е известно на страните, предвид
броят на затворниците в Затвора-София и ограничената възможност за
предоставянето на работа на всеки един от тях. Освен всички друго, освен
претенциите за конкретна дейност да е била извършена, същият не е полагал този
труд като е посочил медицински индикации, за което данни не са налице, въпреки
твърденията на защитата за хипотетични такива данни, които не се съдържат по
делото.
Не се спори, че той е награждаван, включително с
удължено свиждане за срок от 4 часа, само че в докладите и становищата е
посочено, че по отношение на него не е предоставяна награда като домашен отпуск
или други, за да се прецени поведението на осъдения при такава дадена му
свобода, респективно завръщането му на територията на Затвора-София след
предоставяне на възможност за домашен отпуск и това изрично е отбелязано, както
е отбелязано също така, че по отношение на този лишен от свобода режимът е все
още „общ“, а не „лек“. Посочено е, че не му е предоставена такава възможност, тъй като не са налице все
още условията за домашен отпуск до 2 денонощия, до 5 денонощия, извънредна
хранителна пратка и други, тъй като не са изпълнени етапите от прогресивната
система, включително и по отношение замяната на режима.
Несъмнено съдът отчита и приложените данни от защитата,
заверени за вярно с оригинала, за полаган труд на територията на затвора в Швеция,
където е посочено, че той е полагал такъв труд и който труд е бил свързан с работа
в производствен цех, като основната задача му е била да работи с различни
видове обемисти опаковки и да се грижи за двойна машина, с което той се е
справил, като е отбелязано, че по отношение на работата, за която се сочат
данни на територията на Швеция касаят периода 2016 г. Липсват данни за други
поощрения, освен полагания труд на територията на затвора Швеция, които да
бъдат отчетени в настоящото производство, а по отношение на труда вече се
посочиха данни относно поведението на лишеният от свобода на територията на
българския затвор, свързано с предлагания труд, както и с полагания такъв, за
което е приложена съответната заповед и данни, че е полагал такъв във връзка с отразено
зачитане, а именно от работа 1 месец и 15 дни.
С оглед тези обстоятелства, съдът определено не може
да се съгласи нито с прокурора, нито със защитата, нито с лишения от свобода,
че доказателствата за неговото поправяне са така убедителни и категорични, че
съдът да постанови условно предсрочно освобождаване от остатъка от наказанието,
което той търпи.
Съгласно чл. 70, ал. 1 НК във връзка разпоредбите на чл.
439 НПК, съдът не е длъжен при изтърпяна не по-малко от една втора от наказанието
да освободи условно предсрочно лишения от свобода. На съдът е предоставено
правото на преценка дали са налице доказателства за поправяне на осъдения и
тази преценка, която съдът прави на база на събраните по делото доказателства,
стигна до извод, че такива доказателства към настоящия момент, убедителни,
категорични - не са налице.
Рискът от вреди за обществото е среден, снижението е
минимално на този риск, както и в другите констатирани като дефицитни зони във
връзка с приемане на наказанието, което е наложено за това деяние на осъдения,
с желание за поправяне, така че да не представлява риск за обществото от
повторяемост на такава проява или подобна в условията на свобода, така че той
адекватно да се включи в живота в условията на свобода.
Що се касае до обстоятелствата във връзка с данни за
посещаване на училище и липса на работа на негови близки в настоящото
производство, това няма как да бъде коментирано, дотолкова, доколкото, съдът
обсъжда данните за поправянето на осъдения, няма спор, че той има подкрепяща
семейна среда, която очевидно и в този случай следва да продължи усилията си към
контакти с осъдения, а и корекционната работа на
служителите с него в условията на Затвора-София, за да могат да бъдат изпълнени
целите на наказанието и то в рамките на остатъка от същия на този лишен от
свобода. Независимо от неговия размер, съдът счита, че към настоящият момент не
са настъпили кумулативно визираните в чл. 70, ал. 1 НК предпоставки, за да бъде
постановено условно предсрочно освобождаване на този лишен от свобода.
Воден от изложеното и на осн.
чл. 440 НПК
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на С.Н.И., ЕГН **********
за условно предсрочно освобождаване от остатъка от наказанието „Лишаване от
свобода“, което търпи по НЧД № 3679/2017 г. по описа на СГС, НО и който остатък
е в размер на 11 месеца и 7 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от осъдения, от защитата, от началника
на Затвора-София и на протест от прокурора в 7-дневен срок от днес пред САС по
реда на Глава 22 НПК.
След изготвяне на протокола, препис от същият да се
издаде на защитата.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което
приключи в 11.25 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: