№ 1234
гр. Добрич, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Ив. Тонева
при участието на секретаря Криста Ст. Кирова
като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело №
20213230101146 по описа за 2021 година
на ДРС и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявения от Ф. М.
Х. с ЕГН ********** срещу А. Н. И. с ЕГН ********** иск за
заплащане на сумата от 5 493.44 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на 17.167 дка земеделска земя , представляваща
реална част от поземлен имот № *** в землището на село П. , община
Т., имот с идентификатор *** по КК за периода 01 октомври 2015 г. –
01.10.2019 г. / посочен в исковата молба като период , включващ
стопанските години 2015/2016г., 2016/2017 г., 2017г./2018г. и
2018/2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
24.04.2019 г. до окончателното изплащане.
Искът черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД .
Претендират се разноски в производство и заплатено адвокатско
възнаграждение .
Излагат се следните обстоятелства :
1
На основание наследяване и след извършена съдебна делба с
решение № 115/08.12.2015 г. по гр.д. № 170 / 2014 г. на Районен съд
Т. ищцата Ф. М. Х. е придобила собствеността върху недвижим имот
–нива с площ 17.167 дка,представляваща имот № *** в землището на
село П. , община Т. .
С договор за продажба от 27.01.2016 г. , обективиран в
нотариален акт № 37 , том I , рег. № *** , дело ** от 27.01.2016 г. на
нотариус Д. П., имотът е прехвърлен на ответника А. Н. И. .Ищецът е
представляван от пълномощник при изповядване на сделката .След
придобиване на имота ответникът го е обединил с други притежавани
от него съседни недвижими имоти , образуван е нов имот с номер ***
по КВС на село П. ,община Т. , имот с идентификатор *** .
Ф. М. Х. е оспорила прехвърлителната сделка и с решение по в.
гр.д. № 574/2017 г. на Окръжен съд Добрич е прието за установено по
отношение на ответника А. Н. И. и съпругата му М. Ю. И. , че Ф. М.
Х. е собственик на реална част с площ от 17.167 дка от поземлен имот
с *** и са осъдени да предадат владението на ищцата .
Твърди се ,че през стопанските 2015 / 2016 г. , 2016/2017 г. ,
2017/2018 г. и 2018/2019 г. ответникът е ползвал собствения на
ищцата недвижим имот без правно основание , поради което се
претендира обезщетение за лишаване от ползването му за процесния
период в размер на средния пазарен наем .
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника.
В периода 01.10.2015 г. -08.12.2015 г. оспорва да е обработвал
притежаваната от Ф. Х. земя в размер на 17.167 дка от поземлен имот
с ***.
В периода от 27.01.2016 г. , когато е закупил от Ф. Х. процесния
имот, до приключване на стопанската 2016/2017 г. е обработвал
земеделската земя със съзнанието ,че е собственик .Към датата на
предявяване на иска по образуваното гр.д. № 291/2016 г. на РС Т. до
29.08 2016 г. и след това Ф. Х. не се е противопоставяла на ползването
2
на имота от ответника А. Н. И. .
По отношение ползването на имота през стопанската 2017/2018
г. се сочи ,че въпреки извършен въвод във владение от съдебен
изпълнител Д. И. на 12.06.2018 г.в полза на Ф. М. Х. , тя не се е
противопоставила земеделската земя да остане в държане на
ответника А. И. до приключване на стопанската година с оглед
прибиране на реколтата .
Излага се още ,че за периода 16.04.2019 г. /датата на
приключване на производството по образуваното гр.д. № 291 / 2016 г.
на РС Т. /до 30.09.2019 г. предявеният иск за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползването на имота е основателен .
Претендира присъждане на разноски в производството.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
С решение № 44 /09.03.2018 г. по в.гр.д. № 574/2017 г. на
Окръжен съд Добрич , образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по
въззивна жалба срещу решение по гр.д. № 291 / 2016 г. на Районен
съд град Т. ,съдът признава за установено по отношение на А. Н. И. с
ЕГН *** и М. Ю. И. с ЕГН ********** правото на собственост на Ф.
М. Х. с ЕГН ********** върху реална част от поземлен имот с № ***
по КВС на землището на село П. , община Т. , при граници на
реалната част : имот с № *** , имот с №*** , част от имот с № *** и
имот с № *** и площ на реалната част от 17.167 дка съгласно
обозначената площ в скица , неразделна част от решението ,на
основание наследство и извършена по гр.д.№ 170/2014 г. по описа на
РС Т. съдебна делба .
Съгласно удостоверение от Общинска служба по земеделие Т.
,приложено към молба с вх. № 10142 /28.10.2021 г. от адв.Е. Ф. ,
пълномощник на ищцата , в периода от стопанската 2015/2016 г. до
стопанската 2018/2019 г. вкл. като ползвател на имот с КВС № *** в
3
землището на село П. , община Т. , който е бил предмет на
обединение и в резултат на което е образуван нов имот с КВС № ***
, е регистриран А. Н. И. .
Видно от историята на имот № *** с площ от 17.167 дка в
землището на село П. ,Община Т. от регистъра на земеделски земи ,
гори и земи в ГФ , издадена от Общинска служба Земеделие град Т. ,
имот № *** е включен чрез обединяване в имот № ***.
В депозиран писмен отговор по делото ответникът не оспорва
ползването на земеделската земя с площ от 17.167 дка ,реална част от
имот *** землището на село П. през стопанските от 2015/2016 г. до
стопанската 2018/2019 г. вкл. По смисъла на пар.2 от ДР на Закона за
арендата в земеделието „стопанска година“ е времето от 01 октомври
на текущата година до 01 октомври на следващата година .
Изложените в отговора оспорвания касаят недължимост на
сумите ,претендирани като дължимо обезщетение в полза на ищцата
за ползване на имота без основание .
Установява се от доказателствата по делото ,че процесният имот
в периода 01.10.2015 г. -01.10.2019 г. е бил собственост на ищеца Ф.
М. Х. и е ползван от ответника по делото ,който е обработвал
земеделската земя .
Вещото лице Й. Т. установява в назначената по делото
икономическа експертиза следното : средният пазарен наем за
процесните 17.167 дка земеделска земя в землището на село П. ,
община Т. за стопанските години 2015/2016г. , 2016/г. , 2017/2018г. и
2018 / 2019г.възлиза общо на сума в размер на 5 596.44 лева .
Съдът кредитира заключението , неоспорено от страните и
изготвено от лице , притежаващо , необходимата квалификация и
знания .
Събразно установеното от фактическа страна , съдът приема от
правна страна следното :
4
Съгласно чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание
за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил,
до размер на обедняването.
Предвид константната практика на ВКС, когато собственик на
имот е лишен от неговото ползване, доколкото същият се държи и
ползва от друго лице несобственик, обедняването на собственика се
изразява в пропуснатите от него доходи, които би получавал при
отдаването под наем на имота, определени съобразно действащите за
периода пазарни наемни цени за конкретния имот. Обезщетението за
лишаване от ползване на имота се определя от средномесечния
пазарен наем, който собственикът би получавал за спорния период.
Установи се по делото правото на собственост върху имота за
процесния имот и ползването му от ответника , който не ангажира
доказателства относно основанието за упражнявана фактическа власт
върху имота .
С оглед изложеното и предвид неоспореното заключение на
вещото лице относно размера на сумата, представляваща
средномесечен пазарен наем за ползване на имота , предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК
ищецът има право на разноски в производството , както следва :
219.74 лева държавна такса , 200.00 лева хонорар вещо лице и 0.90
лева банков комисион и 600.00 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от горното , Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Н. И. с ЕГН ********** да заплати на Ф. М. Х. с
ЕГН ********** сумата от 5 493.44 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на 17.167 дка земеделска земя ,
представляваща реална част от поземлен имот № *** в землището на
5
село П.,, община Т., имот с идентификатор *** по КК за периода 01
октомври 2015 г. – 01.10.2019 г. / посочен в исковата молба като
период , включващ стопанските години 2015/2016г., 2016/2017 г.,
2017г./2018г. и 2018/2019 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба 24.04.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А. Н. И. с ЕГН ********** да заплати на Ф. М. Х. с
ЕГН ********** разноски по делото в размер на 219.74 лева
държавна такса , 200.00 лева хонорар вещо лице и 0.90 лева банков
комисион и 600.00 лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6