№ 3744
гр. София, 16.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Емилия Ат. Колева
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Административно
наказателно дело № 20241110206096 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Р. Д. срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332-
002540 от 12.02.2024г., издадено от Началник сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с което на
жалбоподателя на основание на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 185 ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата е направено възражение, че в АУАН и НП е посочен автомобил, който не е
собственост на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и моли за отмяна на НП, като
твърди, че той не е управлявал процесния автомобил.
Въззиваемата страна – ОПП- СДВР, редовно призована, не изпраща представител. В
писмени бележки от 06.06.2024г. процесуалният представител на въззиваемата страна
изразява становище за законосъобразност на атакуваното НП. Моли същото да бъде
потвърдено. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства
и направените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
1
фактическа страна следното:
На 01.02.2024г. в гр. София, около 16,20ч. жалбоподателят Н. Р. Д. управлявал по бул.
„Петко Тодоров” лек автомобил марка „*********” с рег. № **********, собственост на
Б.С.Т. ЕГН **********. Същият се движел с посока на движение от бул. „България” към бул.
„Гоце Делчев”, като не бил поставил обезопасителен колан, с който бил оборудван
автомобила. В района до бл. 8 бил спрян за проверка от свид. В. Е. - командир отделение при
04 РУ-СДВР, който изпълнявал служебните си задължения заедно с колегата си К.М..
Самоличността на водача била установена по лични документи.
По време на проверката било установено, че автомобилът, който управлява
жалбоподателя, не бил представен на годишен технически преглед.
При така установеното, на същата дата в присъствие на жалб. Д. свид. В. Е. съставил
срещу него АУАН № 1152875 за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и по чл. 147, ал. 1 ЗДвП.
Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения. Препис от него му
бил връчен, за което била подписана разписка.
Въз основа на акта на 12.02.2024г. било издадено процесното НП.
Съдът постави в основата на фактическите си изводи показанията на свидетеля В. Е.,
който е очевидец на нарушенията и, макар да не си спомни с нужната конкретика за случая,
потвърди изнесеното в АУАН. Именно показанията на свидетеля мотивираха съда да приеме,
че жалбоподателят, а не друго лице, е управлявал процесния автомобил, като възраженията
му в обратния смисъл са неоснователни. Свидетелят изрично подчертава, че извършването
на проверки установяват самоличността на водачите по предоставените лични документи,
поради което версията на жалбоподателя следва да бъде приета за защитна, но
опровергаваща се от останалите доказателства по делото. Твърдението на жалбоподателя, че
лек автомобил „*********” с рег. № ********** не е негов, се явява ирелевантно, тъй като
по делото безспорно се установява, че именно той е управлявал процесното МПС.
Във връзка с показанията на свидетеля Е. съдът ще отбележи, че липсата на спомен у
този свидетел е напълно логична от една страна предвид изминалия период от време от
констатиране на нарушението до датата на разпита му, а от друга – поради естеството на
служебните му задължения, които са пряко свързани с контрол на правилата за движение по
пътищата и предполагат еднотипни ежедневни проверки.
СРС в този си състав счита изявлението на актосъставителя, че той е съставил акта,
както и че потвърждава написаното в него за достатъчно, за да приеме фактическата
обстановка, описана по-горе. Съдът съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП,
съгласно която - редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Така установената от специалния закон доказателствена сила на
редовно съставените АУАН не е обвързваща за съда, като последният следва да цени
отразеното в него наред с всички останали, събрани по делото доказателства. По делото,
обаче не се съдържат доказателства, които да опровергават презумптивната доказателствена
сила на АУАН, поради което съдът възприе фактическата обстановка, описана в него.
2
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия,
видно от Заповед № 513з-4531 от 31.05.2022г. на Директора на СДВР, с която са определени
служителите на 04 РУ-СДВР, които имат право да осъществяват контрол по ЗДвП и да
издават актове за установяване на административни нарушения при констатирани такива.
Компетентността на лицето, издало НП, се установява от заповед № 8121К-13318/2019г., с
която Д.Д. е преназначена на длъжността началник на 03 Сектор „Административно
обслужване” към ОПП-СДВР, както и от акт за встъпване в длъжност на същата. Най-сетне,
материалната компетентност на актосъставителя и на лицето, издало НП, се установява от
приобщената по делото Заповед № 8121з-1632/2021г. на Министъра на вътрешните работи.
При служебната проверка по спазване на материалния и процесуалния закон, съдът не
констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и НП,
като възраженията в тази насока се явяват неоснователни.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са спазени изискванията на
чл. 42 ЗАНН, като АУАН съдържа всички реквизити, посочени в нормата. Същият е
предявен на нарушителя за запознаване, подписан е както от актосъставителя, от свидетел –
очевидец на нарушението, и от самия нарушител.
Спазена е процедурата и по издаване на самото НП. Същото е издадено в срока по чл.
34 ЗАНН и съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН.
Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани елементите от
обективната страна на административното нарушение, същите съответстват на посочената
правна квалификация.
Съдът счита, че при така установеното, жалбоподателят е извършил вменените
нарушения.
На първо място, на процесните дата, час и място жалбоподателят е управлявал МПС,
оборудвано с обезопасителен колан, без да го използва, с което е нарушил разпоредбата на
чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
Нарушението е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл – водачът е
съзнавал задължението си да ползва обезопасителен колан, но не го е сложил, нарушавайки
закона, като пряко е целял именно този резултат.
Така извършеното нарушение е санкционирано в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7
ЗДвП, като законодателят е предвидил глоба в размер на 50 лева, каквато е и била наложена.
Глобата е във фиксиран размер.
Отделно, по делото безспорно се установява, че автомобилът, управляван от
жалбоподателя не е бил представен на годишен технически преглед в определения срок, с
което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗДвП. Съгласно визирания текст на
3
закона - "Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните
превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на
пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, специалните пътни
превозни средства, предназначени за борба с пожарите, и пътните превозни средства с
животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните
средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална
конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят
с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
съгласувано с министъра на вътрешните работи".
В конкретния случай, управляваното от жалбоподателя МПС, след като е било
регистрирано по надлежния ред и е имало регистрационен номер, е подлежало на
задължителен периодичен годишен преглед за проверка на техническата му изправност. При
извършената проверка в базата данни на МВР от полицейските служители е било
установено, че управляваното от жалбоподателя МПС не е представено на годишен
технически преглед, въз основа на подаваните данни от техническите пунктовете за
преминаване на такъв. При това положение, управлявайки МПС, което не е представено на
периодичен технически преглед, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 147, ал. 1
ЗДвП.
Нарушението е извършено при форма на вина непредпазливост, след като водачът не
се е поинтересувал, поемайки управлението на автомобила, дали същият е представен на
преглед за техническата му изправност.
Доколкото водачът не е бил собственик на процесното МПС, което е управлявал,
законосъобразно е ангажирана административно наказателната му отговорност на основание
чл. 185 ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба на закона - за нарушение на ЗДвП и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание,
виновните се наказват с глоба 20 лв.
С оглед на изложеното, НП следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, съобразявайки изрично отправеното искане в очертаната
насока, като с оглед изхода на делото, въззиваемата страна има право на юрисконсултско
възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита,
че юрисконсултското възнаграждението следва да се определи в предвидения в разпоредбата
на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ минимален размер, а именно 80 лева.
Водим от горното, Софийски районен съд, НО, 114 състав,
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-002540 от 12.02.2024г.,
издадено от Началник сектор в СДВР, ОПП-СДВР.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН Н. Р. Д. ЕГН ********** да
плати на СДВР, ул. „Антим I” № 5 разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
80,00 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията,
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5