Решение по дело №2531/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1486
Дата: 6 август 2019 г. (в сила от 4 септември 2019 г.)
Съдия: Николай Христов Ингилизов
Дело: 20195330202531
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

1486

 

гр.Пловдив, 06.08.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

 

при секретаря: ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА

като разгледа АНД № 2531/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХIV наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба от П.Г.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 1295 от 27.09.2018 г., издадено Заместник-кмета „Транспорт“ в Община Пловдив, с което на основание чл.31 ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред, му е наложена административно наказание - глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 8 ал.1 от  Наредба за осигуряване на обществения ред.

В жалбата се излагат бланкетни съображения, че за незаконосъобразност на издаденото НП. От съда се иска неговата отмяна.

 В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. По същество посочва, че полицейският служител не е взел разпитът на жената, с която живее на семейни начала, както и не разбира как полицаят е намерил сходство между неговото лице и предоставения видеозапис.

Въззиваемата страна – Община Пловдив, също редовно призована, за нея се явява юрисконсулт Т.. Излага съображения, че от събрания по делото доказателствен материал по несъмнен начин е установено извършването на нарушението от жалбоподателя. Поради изложеното моли обжалваното НП да бъде потвърдено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

            На 13.08.2018 г. в 03 РПУ при ОДМВР Пловдив постъпила жалба от собствениците на денонощен магазин за алкохол и цигари „Истоп – Шоп“, находящ се в гр. Пловдив, бул. „България“ срещу № 108, че лице уринира пред входа на магазина. За извършване на проверка била образувана преписка с рег. № 438000-8062/13.08.2018 г. по описа на 03 РПУ при ОДМВР, по която бил приобщен диск, на който бил закрепен видеозапис от охранителната камера на магазина.

            Свидетелят В.Л. прегледал записа и установил, че на 11.08.2018 г. около 01:40 часа установил лице, което извършва действия, противни на добрите нрави, съобразно обичайната практика в обществения ред, изразяващи се в уриниране на входната врата на денонощен магазин за алкохол и цигари „Истоп – Шоп“, находящ се в гр. Пловдив, бул. „България“ срещу № 108. По данни на лицето, депозирало жалба в 03 РПУ при ОДМВР Пловдив, лицето, заснето на камерата било П.Г.В.. Свидетелят Л. призовал жалбоподателят В. да се яви в 03 РПУ при ОДМВР Пловдив, като констатирал по външни белези, че именно последният е лицето, заснето на записа от охранителните камери.

Въз основа на констатираното, св. Л. съставил на жалбоподателя АУАН КТ № 033975/28.08.2018 г., с който му било вменено нарушение по чл. 8 ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред на Общински съвет Пловдив. Жалбоподателят отказал да подпише АУАН, поради което същият бил връчен при отказ в присъствието на втори свидетел. На основание съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление.

В хода на съдебното следствие била изготвена съдебно-техническа експертиза на приобщения видеозапис. От заключението и се установява, че предоставеният за излследване видеофайл е цифров презапис от оригинален файл на записан върху твърдия диск на видеоохранителна система видеозапис. Върху същия не се установяват следи от манипулация/намеса при записаната информация. От извършения сравнителен анализ се прави извод, че е възможно заснетото лице да е П.Г.В.. Сочи се, че липсата на съвкупност от частни индивидуализиращи признаци не позволява формирането на категорично заключение.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел В.Л., който описва извършената проверка и сторените при същата констатации. Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН КТ № 033975/28.08.2018 г., НП, материалите по преписка с рег. №438000-8062/2018 г. по описа на Трето РУ на МВР при ОД на МВР гр.Пловдив, видеозапис, заключение на назначената и приета от съда съдебно-техническа експертиза.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следват от така представената Заповед № 18ОА418/ 06.03.2018 г., издадена от Кмета на Община Пловдив, и Заповед № 15ОА1328/20.05.2015 г., издадена от Кмета на Община Пловдив. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34  от ЗАНН. 

От правна страна съдът намира следното:

На жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 8 ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред /НООР/, съгласно която разпоредба се забранява извършването на противни действия съобразно обичайната практика и обществения ред. При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят В. безспорно е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.8 ал.1 от НООР, тъй като е извършил действия, изразяващи се в уриниране на обществено място /пред входната врата на магазина/, които са не само противни на добрите нрави, но дори драстично се разминават с обичайната практика и са в разрез с обществения ред. Следва да се има предвид, че от доказателствата по делото не може да се приеме, че друго лице, а не жалбоподателят е осъществил тези действия. Това е така, тъй като единствено жената, с която живее на семейни начала подкрепя обясненията му, а същевременно извън субективните възприятия на актосъставителя Л. относно самоличността на нарушителят са налични и обясненията по сочената по-горе преписка на собственика на магазина, който сочи че редовни клиенти са разпознали на видеозаписа В.. Следва да се посочи, че и заключението на експертизата подкрепя този извод, макар да не е изразена абсолютна категоричност от вещото лице относно самоличността на лицето на записа. Все пак с оглед на всички тези доказателства, които се преценяват в тяхната съвкупност, съдът счита че следва да се приеме за доказано, че именно П.Г.В. е осъществил соченото в АУАН нарушение.

По отношение на наложеното наказание, съгласно чл.31 ал.1 от Наредбата за осигуряване на обществения ред за нарушения на разпоредбите на чл.8, чл.10, чл.21 и чл.22 на физическите лица се налага глоба в размер от 200 до 2000 лв., на юридическите лица и едноличните търговци имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000лв. Правилно административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя наказание по вид и размер - глоба в минимално предвидения в закона размер от 200 лв., съобразено с предпоставките по чл.27 ал.1-3 от ЗАНН. Съдът намира, че така наложеният размер се явява адекватен и съответен на извършеното нарушение и ще спомогне в най-пълна степен да се изпълнят целите на административното наказание по смисъла на чл.12 от ЗАНН.

По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.

Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.

В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. По делото не се установиха обстоятелства, които да характеризират деянието като такова с по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, поради което неприложима в настоящия случай се явява разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил вмененото му административно нарушение. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Наложената санкция е в определения от закона минимален размер.

Така мотивиран, Районният съд Пловдив

 

Р Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 1295 от 27.09.2018 г., издадено Заместник-кмета „Транспорт“ в Община Пловдив, с което на П.Г.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.31 ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред, му е наложена административно наказание – глоба, в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл. 8 ал.1  от  Наредба за осигуряване на обществения ред.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.

 

                                                                                 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.