ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 663
гр. Велико Търново , 06.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на шести юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгений Пачиков
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско
дело № 20214100500469 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.262 ал.3 вр. чл.278 ал.1 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от Р. ЕРХ. АС. от с.К., Община С., чрез
пълномощника му адв.Е.Д. от ВТАК, против Разпореждане №1172/22.04.2021г.,
постановено по Гр.д.№1969/2020г. по описа на РС – Горна Оряховица, с което на основание
чл.262 ал.2 т.1 ГПК е върната въззивна жалба, предявена от Р. ЕРХ. АС., чрез адв.Е. Д. от
ВТАК, против Решение №51/24.02.2021г., постановено по гр.д.№1969/2020г. по описа на
ГОРС, като подадена след изтичането на срока за обжалване. Развити са оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Излага се, че
връчването на постановеното по делото съдебно решение на молителя – частен
жалбоподател по електронната поща следва да се приеме за нередовно, поради което и не е
започвал да тече и преклузивният срок по чл.259 ал.1 от ГПК, поради което и подадената от
молителя/частен жалбоподател въззивна жалба е в срок. Твърди, че действително, в молбата
си до съда е посочил e –mail адрес, но от една страна, същият не е посочен като адрес за
призоваване, при все, че молбата съдържа и физически адрес, на който съдебните книжа да
му бъдат връчвани на хартиен носител, а от друга страна, не е налице изрично писмено
волеизявление от страна на молителя – частен жалбоподател, че желае книжата по делото да
му бъдат връчвани по електронен път. Сочи, че промяната в чл.38 ГПК, която регламентира
електронното връчване, влиза в сила от 30.06.2021г., следователно липсва правно
основание, което да обосновава редовност на връчването по електронната поща. Позовава
се, че в правната уредба, действаща към момента, в който обжалваното решение му е
изпратено на e –mail адреса, липсва възможност за връчване по електронен път. Предвид
развитите оплаквания твърди, че обжалваното решение по делото не е влязло в сила, т.к. му
е надлежно връчено на 07.04.2021г. и срокът за обжалването му изтича на 21.04.2021г. и
депозираната въззивна жалба се явява своевременно подадена. Моли съда, да постанови
определение, с което да отмени обжалваното разпореждане №1172/22.04.2021г., постановено
по Гр.д.№1969/2020г. по описа на РС – Горна Оряховица, и разпореди администриране на
подадената въззивна жалба.
Препис от частната жалба в случая, съобразно чл.276 ал.1 ГПК, не се изпраща.
Съдът, след като разгледа въззивната частна жалба, съобразно инвокираните
оплаквания и данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по Гр.д.№1969/2020г. по описа на ГОРС е образувано по подадена от
1
Р. ЕРХ. АС., чрез пълномощника му адв.Е.Д. от ВТАК, молба с правно основание чл.19 ал.1
от ЗГР. В молбата молителят е посочил физически адрес по делото в с.К., община С.,
ул.“С.п.“ №.., както и електронен адрес – e – mail: *******@***.**. За насроченото първо СЗ
на 26.01.2021г. молителят е призован по реда на чл.42 ал.4 ГПК на посочения от него
електронен адрес, като връчването на електронния адрес е удостоверено с копие от
електронния запис за това, съгласно чл.44 ал.3 ГПК /в редакцията й към връчването/.
Производството е приключило с постановено по делото съдебно решение №51/24.02.2021г.,
с което е отхвърлена предявената молба по чл.19 ал.1 ЗГР и е указан двуседмичен срок за
въззивното му обжалване от съобщаването му на страните, по –дълъг от законоустановения
в чл.538 ал.1 ГПК едноседмичен срок за обжалване на отказа да се издаде актът от
връчването на решението на страната.
Съобщението за постановеното по делото решение е връчено на молителя – частен
жалбоподател на посочения в молбата му електронен адрес на 25.02.2021г. по реда на
действащата към момента на връчването разпоредба на чл.42 ал.4 ГПК /понастоящем отм. –
ДВ, бр.110 от 2020г., в сила от 30.06.2021г./, като връчването на електронния адрес е
удостоверено с копие от електронния запис за това, съгласно чл.44 ал.3 ГПК в редакцията й
към момента на връчването, и двуседмичният срок за въззивно обжалване, указан в
решението, е изтекъл за молителя на 11.03.2021г. вкл.
На 26.03.2021г. е подадена пред ГОРС молба от молителя, чрез адв.Е.Д. от ВТАК, за
издаване на заверен препис от постановеното съдебно решение по делото, получен на
07.04.2021г.
На 21.04.2021г. по куриер е постъпила въззивна жалба от молителя против
постановеното по гр.д.№1969/2020г. по описа на ГОРС съдебно решение №51/24.02.2021г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
На основание чл.262 ал.3 ГПК разпореждането за връщане може да се обжалва с
частна жалба.
Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, против
подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на едноседмичният преклузивен срок по
чл.275 ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество същата е неоснователна и недоказана, поради което следва да
бъде отхвърлена, респ. обжалваното разпореждане по чл.262 ал.2 т.1 ГПК потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
На основание чл.262 ал.2 т.1 ГПК, въззивната жалба се връща от
първоинстанционният съд, когато е подадена след изтичането на срока за обжалване, която
хипотеза е налице в процесният случай, поради което обжалваното разпореждане за
връщане на въззивната жалба е правилно и законосъобразно.
Противно на оплакването в частната жалба, връчването на постановеното по делото
съдебно решение на молителя – частен жалбоподател на посочения от него в молбата по
чл.19 ал.1 ЗГР електронен адрес, не е нередовно. Към момента на връчването на молителя на
постановеното по делото съдебно решение е в сила разпоредбата на чл.42 ал.4 ГПК
/понастоящем отм. - ДВ, бр.110 от 2020г., в сила от 30.06.2021г./, съгласно която на страната
могат да се връчват съобщения и на посочен от нея електронен адрес, така, че оплакването в
частната жалба, за липса на правно основание към момента на връчването, което да
обосновава редовността на връчването по електронна поща, не намира опора в закона.
Действително, новелата на чл.38 ал.2 ГПК /нова, ДВ, бр.110 от 2020г./, в сила от 30.06.2021г.
регламентира, че връчването може да се извърши на избран от страната електронен адрес за
връчване, но процесуална възможност за връчване на съобщения и на посочен от страната
електронен адрес към релевантния момент на осъщественото в случая връчване на молителя
на постановеното по делото съдебно решение /25.02.2021г./ се съдържа в действащата към
този момент разпоредба на чл.42 ал.4 ГПК /отм. – ДВ, бр.110 от 2020г., в сила от
2
30.06.2021г./.
В процесният случай в молбата по чл.19 ал.1 ЗГР от молителя е посочен, редом с
физическия, и електронен адрес за връчване, поради което и с оглед действащата към
момента на връчването на постановеното по делото съдебно решение норма на чл.42 ал.4
ГПК осъщественото от първоинстанционният съд връчване на молителя на 25.02.2021г. на
постановеното съдебно решение на посочения в молбата му електронен адрес по реда на
чл.42 ал.4 ГПК, удостоверено надлежно с копие от електронния запис за това, съгласно
нормата на чл.44 ал.3 ГПК в редакцията й към датата на връчването, е редовно и считано от
25.02.2021г. е започнал да тече за молителя преклузивният двуседмичен срок за въззивно
обжалване на решението, с оглед погрешно дадените до страната указания за това от
районния съд, в отклонение от чл.538 ал.1 ГПК, изтекъл съответно на 11.03.2021г. вкл.
Въззивната жалба от молителя срещу постановеното по делото съдебно решение е подадена
по куриер на 21.04.2021г., т.е. след изтичане на преклузивният срок за въззивно обжалване,
изтекъл, съобразно дадените от първостепенният съд указания за обжалване, на 11.03.2021г.,
поради което и правилно и законосъобразно с обжалваното разпореждане по чл.262 ал.2 т.1
ГПК е постановено връщането й.
Противно на оплакванията в частната жалба, съгласно ясната и като такава не
нуждаеща се от тълкуване норма на чл.42 ал.4 ГПК /отм./, достатъчно е от страната да е
посочен електронен адрес, за да може да се осъществи връчване по този ред, прилагането на
който не е обвързано и с необходимост от изрично писмено волеизявление от страната в
тази насока. В процесният случай, съобщението за постановеното по делото съдебно
решение е връчено на електронния адрес на частния жалбоподател, вписан и посочен в
исковата му молба, който е използван за съобщения и в други случаи по делото /при
призоваването му за насроченото открито първо СЗ по делото/, като на 25.02.2021г. е
извършено удостоверяване съгласно изискванията на чл.42 ал.4 и чл.44 ал.3 ГПК с
разпечатка от информационната система, поради което следва да се приеме, че е налице
редовно уведомяване по смисъла на ГПК, в който смисъл е трайната практика на ВКС, на
която се е позовал и първостепенният съд, за да постанови обжалвания съдебен акт.
Обстоятелството, че молбата съдържа посочен и физически адрес не изключва прилагане на
способа за връчване по чл.42 ал.4 ГПК, при посочен в молбата от страната и електронен
адрес, какъвто е процесният случай. Макар и да се касае до специфичен способ за връчване с
оглед на начина на удостоверяване на връчването по чл.44 ал.3 ГПК в редакцията й към
датата на връчването на постановеното по делото решение, за страната – молител и частен
жалбоподател, с оглед посочване от нея самата в молбата на електронен адрес, който е
използван за съобщения и в други случаи по делото, е била налице предвидимост за
евентуална възможност за връчване, в т.ч. и на обжалваеми съдебни актове, по този ред.
По изложените по-горе съображения, въззивната жалба в случая е подадена след
изтичането на срока за обжалване, изтекъл за молителя на 11.03.2021г. вкл., поради което е
налице хипотезата на чл.262 ал.2 т.1 ГПК за връщане на въззивната жалба, предвид което
частната жалба се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде
отхвърлена, респ. обжалваното разпореждане по чл.262 ал.2 т.1 ГПК правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1172/22.04.2021г., постановено по Гр.д.
№1969/2020г. по описа на РС – Горна Оряховица, с което е върната въззивна жалба,
предявена от Р. ЕРХ. АС., чрез адв.Е. Д. от ВТАК, против Решение №51/24.02.2021г.,
постановено по гр.д.№1969/2020г. по описа на ГОРС, като подадена след изтичането на
срока за обжалване..
Определението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4