РЕШЕНИЕ
№ 214 12.05.2023 г., гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в
открито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и трета
година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ
САНДЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НЕЛИ КАМЕНСКА
ИВЕЛИНА
ВЕЛЧЕВА
при
участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от председателя КАНД № 169/2023 г. по описа на Административен съд
- Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ
от АПК.
Образувано е
по касационна жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Генерал Тошево, ул. „***“ №13, представлявано от П.С.А. срещу Решение № 14/
17.01.2023 г. по НАХД № 764/ 2022 год. по описа на Районен съд – Добрич, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0000266/17.05.2022 г.,
издадено от директора на Регионална дирекция “Автомобилни
администрация” - Варна, с
което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв., на осн.
чл. 178а, ал. 4, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, за неизпълнение на задължение по чл. 24,
ал. 1 от Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, вр. с чл. 18, ал. 1, т. 10 от
същата.
Касаторът
счита решението за неправилно и необосновано, постановено при нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените
правила.
Излага се становище,
че в конкретния случай следва да се приеме, че тъй като вменената нарушена
норма въвежда краен момент, до който следва да се извърши необходимото
действие, а именно изтичане на седмодневен срок от придобиването на
удостоверение, този срок според административнонаказващия орган е с начало
13.05.2021 г., и изтича на 19.05.2021 г. От 20.05.2021 г. започва да тече и тримесечният
срок, в който актосъставителят може и следва да състави акт за установяване на
административно нарушение. Настоява се, че актът за установяване на
административно нарушение е съставен на 10.02.2022 г., т. е. повече от пет
месеца след като е изтекъл определения в закона срок. В тази връзка прави
възражение, че всички следващи актове на администрацията са незаконосъобразни и
се обосновава твърдението, че решаващите мотиви на първостепенния съд по
приложението на чл. 34, ал. 2 от ЗАНН са неправилни.
Оспорва се,
че датата на проверката съставлява дата на издаване на свидетелството за
проверка на уреда № ДД21/ 058 и дата на връчването му на жалбоподателя.
Касаторът
прави възражение за неяснота и липсата на конкретност при описание на неизпълнението
на задължението по чл. 24, ал. 1 от Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. на
МТИТС, вр. с чл. 18, ал. 1, т. 10 от същата.
Настоява се,
че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното
постановление, които съдът не е отчел, състоящи се в липса на точно описание на
датата, мястото, обстоятелствата по извършване на неизпълнението на
задължението.
На последно
място, черпи довод за неправилност на първоинстанционното решение поради извода
на съда, че не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се
касае за формално нарушение.
При така
изложените съображения се иска отмяна на решението на районния съд и постановяване
на друго решение по същество, с което да се отмени обжалваното наказателното
постановление.
Претендират
се сторените разноски за двете инстанции.
Ответникът –
директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, оспорва
касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Добрич изразява становище за неоснователност на
жалбата, а решението на Районен съд-Добрич намира за правилно и
законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна, при
неблагоприятен за лицето съдебен акт и в законоустановения срок при
връчено съобщение на 23.01.2023 г. и подадена жалба по пощата на 06.02.2023 г.,
поради което съдът я намира за допустима.
По отношение
на нейната основателност:
Предмет на
жалбата на пред районния съд е Наказателно постановление № 23-0000266/ 17.05.2022
г., издадено от директора на Регионална дирекция „АА“ - Варна, с което на
основание чл. 178а, ал. 4, т. 1, предл. 1 от Закона за движение по пътищата на
касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лв. (хиляда лева)
за неизпълнение на задължението на чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.11.2011
г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщения.
Районен съд
- Добрич е разгледал събраните доказателства, обсъдил е възраженията на
наказаното лице и изложил мотиви защо ги намира за неоснователни. Счел е, че неизпълнението
на задължението е доказано по безспорен и категоричен начин, както и че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения,
а материалният закон е приложен правилно. В резултат е потвърдил наказателното
постановление изцяло, като е направил извод, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
е неприложима, тъй като се касае за формално нарушение.
В
разпоредбата на чл. 178а, ал. 4, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е визирано налагане на
имуществена санкция в размер на 1000 лв. на лице, получило разрешение по реда
на чл. 148, ал. 2, което не изпрати уведомление или документ, свързани с
дейността по извършването на периодични прегледи до съответните компетентни
органи. Съгласно чл. 16 от Наредбата периодичните прегледи на ППС и прегледите
и проверките по чл. 1, т. 1, 3, 6 - 8 се извършват от Министерството на вътрешните
работи, Държавната агенция "Технически операции", Националната служба
за охрана, учебни заведения по Закона за професионалното образование и обучение
и Закона за висшето образование, физически или юридически лица, регистрирани по
Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, както и
от лица, регистрирани по законодателството на друга държава - членка на
Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, които притежават разрешение, издадено
по реда на тази наредба.
В случая касаторът
се явява лице по чл. 16 от Наредбата, като задължението за уведомяване на
компетентните органи за извършената промяна в обстоятелствата, удостоверени с
документите по чл. 18, ал. 1, т. 4, т. 6 - т. 10, в седемдневен срок от
извършване на промяната или от узнаването ѝ, му е вменено с разпоредбата
на чл. 24, ал. 1 от Наредбата, във връзка с чл. чл. 18, ал. 1, т. 4, 6 – 10 от
същата Наредба.
Съобразно
чл. 9, ал.7, т. 2 от Наредбата димомерът
преминава последваща
проверка по реда и на Закона за измерванията ежегодно.
Резултатът от тази проверка, представлява промяна в обстоятелството, което
съобразно чл. 24 от Наредбата налага писмено уведомяване от страна на касатора
на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" чрез ръководителя на съответното регионално звено на
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" в 7-дневен срок от
извършването на промяната.
В случая, след подаване на Заявление от дружеството на 22.04.21 г. с посочена дата
за проверка – 12.05.2021 г., прието като доказателство в първоинстанционното
производство, е извършена проверка на уреда на 12.05.21 г. и е издадено свидетелство
за проверка, в което е направено заключение, че провереният уред – димомер,
съответства с одобрения тип.
С оглед
разпоредбата на чл. 9, ал. 10 от Наредбата, лицата, които извършват
първоначална или последваща проверка на средствата за измерване на техническата
изправност на ППС са задължени да информират изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ относно извършения последващ
контрол за всяко техническо средство.
По делото не
са събирани доказателства дали след установяване на неизпълнението на
задължението и независимо от съставените акт за установяване на нарушението и
наказателно постановление, е подадено уведомление за промяна в обстоятелствата.
Изложените
съображения налагат извода за осъществяване от страна на касатора на състава на
неизпълнението на задължението по чл. 24, ал. 1 от Наредба Н-32 от 16.12.2011
г. на МТИТС, вр. с чл. 18, ал. 1, т. 10 от същата.
От
друга страна и независимо от изложеното до тук, в конкретния случай съдът
отбелязва, че в наказателното постановление не е обективирана преценка от административнонаказващият орган във връзка с приложимостта или неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН, визиращ маловажен случай. Преценката, която е направена е формална и неконкретна.
Решението на административнонаказващия
орган, дали да наложи наказание е задължително обусловено от предхождаща такава,
дали деянието съставлява маловажен случай. Тази преценка не може да е
необоснована и немотивирана, защото подобна липса ще наруши правото на защита
на жалбоподателя. Такова задължение административнонаказващият орган има и по
отношение на формалните нарушения.
Съгласно
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган не налага наказание, като
предупреждава нарушителя писмено, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението,
за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
По силата
на §1, т. 4 от ДР на ЗАНН маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице
или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
или на неизпълнение на задължение от съответния вид.
При така установените
данни от събраните доказателства не се констатира, жалбоподателят трайно да не
зачита правилата на Наредба № Н-32/16.11.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения, както и че в
случая целите на административното наказание по смисъла на чл. 12 от ЗАНН не биха
могли да се постигнат в необходимата степен и чрез постановяването на
предупреждение по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Неизпълнението на
задължението е с незначителни вредни последици, с ниска степен на обществена
опасност. Законодателят е предвидил и вторичен механизъм за контролиране на
тази дейност, който отново обезпечава целите на закона.
С оглед горните мотиви
касационният състав на съда, намира, че извършеното от касатора неизпълнение на
задължението отговаря на критериите, разписани в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН,
обуславящи окачествяването му като „маловажен случай“, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде отменено.
Неприлагането на
института „маловажен случай“ и от административнонаказващия орган води до
отмяна и на наказателното постановление.
Административен съд -
Добрич, в настоящия си състав, намира, че следва да приложи разпоредбата на чл.
63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, като отмени наказателното постановление и предупреди
извършителя, че при извършване на друго административно неизпълнение на
задължение от същия вид, представляващо маловажен случай, в срок от една година
от влизане в сила на съдебния акт, ще му бъде наложена имуществена санкция за
това друго неизпълнение на задължение.
При този изход от спора
и своевременно стореното от касатора искане за присъждане на разноски за двете
инстанции, съответно приложените доказателства за извършването на разноските,
на дружеството следва да бъдат присъдени такива за заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство – 300 лв. за първа инстанция и
400 лв. за касационната инстанция. Адвокатското възнаграждение е съобразено с чл.
8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което има за правна последица оставяне без уважение на
направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение като неоснователно.
Предвид изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 4 от ЗАНН,
Административен съд – Добрич, в касационен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 14/
17.01.2023 г. по НАХД № 764/ 2022 год. по описа на Районен съд – Добрич и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 23-0000266/17.05.2022 г., издадено от директора на Регионална
дирекция “Автомобилни администрация” - Варна, с което на ***“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Генерал Тошево, ул. „***“ № 13,
представлявано от П.С.А. е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.(хиляда
лева), на осн. чл. 178а, ал. 4, т. 1,
пр. 1 от ЗДвП, за неизпълнение на задължение по чл. 24, ал. 1 от Наредба Н-32
от 16.12.2011 г. на МТИТС, вр. с чл. 18, ал. 1, т. 10 от същата.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Генерал Тошево, ул. „***“
№13, представлявано от П.С.А., че при друго неизпълнение на задължение от същия
вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт, за това друго неизпълнение на задължение ще му бъде наложено
административно наказание.
ОСЪЖДА Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - Варна да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от П.С.А., сторените съдебно - деловодни разноски в размер на
700 лв. (седемстотин лева) за двете инстанции.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: