РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Бургас, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова Диамандиева
Албена Янч. Зъбова Кочовска
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20212000500243 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. М. Р. и Ш. М. Р., двамата от гр.Б.,
против решение №28 от 04.03.2021г. по гр.д.№ 1401/2019г. на Бургаския
окръжен съд, с което е уважен искът на Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/
по чл.153 и сл. ЗПКОНПИ, като е постановeно отнемане в полза на държавата
на имущество на ответниците, представляващо парична равностойност на
дружествени дялове, парични вземания от търговски дружества, парични
вноски по кредит, кредитни карти и по разплащателни сметки, както и вноски
по спестовен влог и допълнителни парични вноски в търговско дружество, а
така също и получени парични преводи и преведени парични средства чрез
Western Union, също и върнат паричен заем от търговско дружество, като
въззивниците са осъдени да заплатят на комисията съдебни разноски от 800
лв. и държавна такса в размер на 7 855,39 лв.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо и неправилно, като
необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и
1
процесуалните правила, поради което се претендира неговата отмяна.
Направено е възражение за несъобразяване на съда с представени към
искането на КПКОНПИ ревизионни актове по проведена персонална данъчна
ревизия, по които са приложени четири броя договори за заем на обща
стойност 27 000 лв., като и с тях ответниците са обложени с 10% данък
дивидент. Възразява се, че решаващият съд е кредитирал заключението на
вещото лице в неговия първи вариант по поставени задачи от ищеца, без да се
съобрази с изразеното от експерта изрично несъгласие по конкретни пера в
приходната част на анализа в заключението. По отношение на отнетите
вземания на ответниците от търговски дружества е посочено, че според
експертизата, съответните суми не са допълнителни парични вноски, те не са
оформени като заеми, а съставляват скрито разпределение на печалба чрез
„червена счетоводна каса“, т.е. неотчетени в дружеството приходи в брой. По
ревизионните актове тези суми се третират като скрит девидент и са
обложени със съответен данък. Според въззивниците, въпросните суми, общо
в размер на 149 000 лв., следва да се добавят към приходната част на анализа,
при което несъответствието между приходи и разходи за проверявания
период ще е 129 444,19 лв., т.е. под предвидения в закона праг от 150 000 лв.,
като условие за образуване на производство по ЗПКОНПИ. Във въззивната
жалба се оспорват и приетите от решаващия съд статистически разходи за
семейството, без да е отчетено експертното мнение за намаляването им с
33,33%, тъй като тричленното семейство на ответниците е с малолетно дете.
Наведени са и доводи, досежно несъобразените получени от семейството
обичайни дарове за тяхната сватба, раждането на детето и неговото
обрязване, в каквато насока са събрани гласни доказателства. На следващо
място е заявено, че в обжалваното решение се твърди, че искът е за отнемане
на липсващо имущество, а в случая се касае за отнемане на чисти разходи,
каквито са вноските по кредити и кредитни карти, и на „вземания“,
представляващи приходи от скрит дивидент, облажен с данък. Изложено е
становището, че по специалния закон не може да бъде отнет приход, доход
или разход, а имущество, влязло в патримониума на проверяваните лица през
изследвания период, което е налично в края на периода. Оспорва се
приложението на чл.142 от закона, тъй като понятието „обособено
имущество“ се отнася до вещи, а не до неналични парични средства.
Постъпил е отговор от КПКОНПИ, с който въззивната жалба се
2
оспорва като неоснователна. Според комисията, решаващият съд правилно не
е съобразил получени от ответниците заеми в общ размер от 27 000 лв., с
оглед липсата на възражение от проверяваните лица в тази насока. Подкрепя
се и извода на първата инстанция за недоказаност на основанието, на което са
получени суми от А.Р. по системата за бързи разплащания, поради което не е
установен законният характер на източника на средствата и същите подлежат
на отнемане. По отношение на направените допълнителни вноски от
ответниците в контролирани от тях търговски дружества, общо в размер на
148 000 лв. е заявено, че също не са въведени възражения в хода на
производството. Освен това, липсват доказателства за правното основание за
извършени преводи по сметки на ответниците от съответните търговски
дружества. Комисията счита за несъстоятелно становището в жалбата, с
позоваване на експертното заключение, че въпросната сума по допълнителни
вноски в търговски дружества не съставлява имущество на ответниците, а
укрити и неосчетоводени приходи на фирмите. Заявено е, че подобни
действия са съставомерни по чл. 255 НК, както и липсва законова рамка, въз
основа на която вноските да бъдат определени като приходи. Досежно
сочените от въззивниците събрани дарения по празнични семейни поводи,
комисията споделя съображенията на първата инстанция за отдалеченост
назад във времето на въпросните събития и липса на доказателства за
наличност на даренията в началото на проверявания период, още повече, че
фактически твърдения в тази насока не са наведени в отговора на исковата
молба, а показанията на свидетелите са ценени при условията на чл.172 ГПК.
За възможността да бъде отнето имущество, съставляващо неналични
парични средства, е нали позоваване на чл.141 ЗПКОНПИ, който не
разграничава наличното от неналичното такова в патримониума на лицето.
Законът е предвидил отнемане на парична равностойност в особени хипотези
и според комисията, парите като вид движими вещи не са изключени от тези
хипотези. На отнемане подлежат и парични средства, които липсват в края на
проверявания период, като необходимо и достатъчно условие е установяване
на обстоятелството, че със същите не е обоснован извършен в последствие
конкретен разход.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирани страни
против подлежащи на обжалване съдебни актове, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, настоящата инстанция, като съобрази
3
наведените от страните доводи, доказателствата по делото и с оглед
предвиденото в закона, намира следното:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отнел в полза на
държавата незаконно придобито имущество на обща стойност 196 384,67 лв.,
както следва:
I. От Ш.Р.:
1. Сумата от 100 лв. – парична равностойност на 10 дружествени дяла
от капитала на „А.“ ЕООД, на основание чл.142, ал.2, т.1, вр. чл.141
ЗПКОНПИ;
2. Сумата от 84 000 лв. – вземане от „Р.“ ЕООД, на осн. чл.151, вр.
чл.142, ал.2, т.1, вр. чл.141 ЗППКОНПИ;
3. Сумата от 5 106 лв. – погасителни вноски по кредитна карта с IBAN
* в „Р.“ ЕАД с титуляр Ш.Р., на осн. чл.151, вр. чл.142, ал.2, т.1, вр. чл.141
ЗПКОНПИ;
4. Сумата от 720 лв. – погасителни вноски по кредитна карта „виза“ с
IBAN * в „Р.“ ЕАД с титуляр Ш.Р., на осн. чл.151, вр. чл.142, ал.2, т.1, вр.
чл.141 ЗПКОНПИ;
5. Сумата от 691,78 лв. – погасителни вноски по спестовен влог в евро с
IBAN * в „А. – клон Б.“ с титуляр Ш.Р., на осн. чл.151, вр. чл.142, ал.2, т.1, вр.
чл.141 ЗПКОНПИ;
II. От А.Р.:
1. Сумата от 50 000 лв. – вземане от „А.“ ЕООД, на основание чл.151,
вр. чл. 142, ал. 2, т. 1. във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ;
2. Сумата от 4 817,16 лв. – погасителни вноски по разплащателна
сметка в лева № * в „Б.“ ЕАД с титуляр А.Р., на осн. чл. чл.151, вр. чл.142,
ал.2, т.1, вр. чл.141 ЗПКОНПИ;
3. Сумата от 4 817,87 лв. – плащане за погасяване на задължение по
договор за кредит от 11.12.2008 г. към „ОТП .“ ЕАД, на осн. чл.151, вр.
чл.142, ал.2, т.1, вр. чл.141 ЗПКОНПИ;
4. Сумата от 130 лв. – погасителна вноска по кредит по разплащателна
сметка в лева № * в „Б.“, чл.151, вр. чл.142, ал.2, т.1, вр. чл.141 ЗПКОНПИ;
5. Сумата от 9 500 щ.д. с левова равностойност 13 144,23 лв. – получени
4
парични преводи чрез Western Union, на осн. чл.151, вр. чл.142, ал.2, т.1, вр.
чл.141 ЗПКОНПИ;
6. Сумата от 2 189,50 евро с левова равностойност 4 282,29 лв. –
получени парични преводи чрез Western Union, на осн. чл.151, вр. чл.142,
ал.2, т.1, вр. чл.141 ЗПКОНПИ;
7. Сумата от 521,34 лв. – преведени от А.Р. парични средства към трето
лице чрез Western Union, на осн. чл.151, вр. чл.142, ал.2, т.1, вр. чл.141
ЗПКОНПИ;
8. Сумата от 15 000 лв. – върнат заем от „Р.“ ЕООД, на осн. чл.151, вр.
чл.142, ал.2, т.1, вр. чл.141 ЗПКОНПИ.
Ответниците са осъдени да заплатят на ищцовата комисия сумата от 800
лв. съдебни разноски, а по сметка на съда – държавна такса 7 855,39 лв.
Решаващият съд е приел, че по делото е установено значително
несъответствие от 252 582,36 лв., между доходите, приходите и източниците
на финансиране – 74 745,28 лв. и извършените разходи на ответниците – 327
327,64 лв. за целия проверяван период от 13.02.2008г. до 13.02.2018г., което
обосновава уважаването на предявения иск.
Така постановеното от Бургаския окръжен съд решение, преценено
служебно, съобразно изискванията на чл.269 ГПК, е валидно и допустимо,
като произнесено от законен състав на компетентния съд по надлежно
предявени и допустими искови претенции в редовно развило се съдебно
производство.
Искът е за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество и има правното си основание в чл.153, ал.1 ЗПКОНПИ.
Не се спори от фактическа страна, че по повод уведомление от
07.02.2018г. на Районна прокуратура – Бургас за привличане на ответника
като обвиняем и внасяне в РС – Бургас на обвинителен акт срещу Ш.Р. за
извършено престъпление по чл.234, ал.2, т.3, вр. ал.1, предл.2 НК /държи
акцизни стоки- цигари без бандерол в големи количества/, което попада в
обхвата на чл.108, ал.1, т.15 ЗПКОНПИ, на 13.02.2018г. е започнала проверка
по чл.107, ал.2 ЗПКОНПИ за установяване дали е налице значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице. В резултат на
проверката, обхващаща периода 13.02.2008г. – 13.02.2018г., комисията е
приела установено несъответствие между имуществото и нетния доход на
Ш.Р. и съпругата му А.Р. в размер на 278 444,19 лв., при придобито
5
имущество на стойност 213 058,67 лв. /разход за дружествени дялове – 5 100
лв., разход за предоставен заем – 15 000 лв., разход за допълнителни парични
вноски – 149 000 лв., разход за погасителни вноски – 22 010,81 лв.,
получени/изпратени суми от/към трети лица – 17 947,86 лв. и превод от трето
лице – 4 000 лв./ и отрицателен нетен доход: – 65 385,52 лв.
С решение № 822/29.05.2019г. на комисията е образувано производство
за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от
Ш.Р., а с решение № 2139/11.09.2019г., след наложено от съда обезпечение и
при липсата на направени възражения, представени доказателства или
декларации по чл.136 ЗПКОНПИ от ответниците, е решено да се внесе искане
в съда за отнемане в полза на държавата на процесното имущество.
Разглежданият иск е предявен на 17.09.2019г., като междувременно по
внесения обвинителен акт срещу Ш.Р. е образувано НОХД №175/2018г. на
Районен съд –Бургас, по което ответникът се е признал за виновен и
наказателното производство е приключило със споразумение.
Съгласно чл.153 и сл. ЗПКОНПИ, комисията предявява иск за отнемане
в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като в
производството пред съда представя доказателства за вида и стойността на
придобитото през проверявания период имущество, обстоятелствата по
надлежно започнала проверка, наличието на значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице и др. обстоятелства за произхода на
имуществото.
В случая е установено, че Ш.Р. е привлечен като обвиняем за
престъпление, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.15 ЗПКОНПИ, за което
Комисията е била надлежно уведомена и е образувана проверка по чл.107,
ал.2 от приложимия закон за установяване налице ли е значително
несъответствие в имуществото на лицето за проверявания период.
Посочените обстоятелства сочат на законосъобразно започнало производство
по специалния закон.
Ш.Р., роден на 07.12.1979г., има сключен на 25.07.2004г. граждански
брак с АН. М. Р., родена на 20.08.1978г. Двамата имат непълнолетно дете
Шемси, роден през 2005г.
Към началото на проверявания период ответниците са притежавали
следното имущество: 50 дяла по 100 лв., на обща стойност 5 000 лв. от
капитала на „Р.“ ЕООД, собственост на проверяваното лице; 1/6 ид.ч. от
6
жилище и земя в гр. Б., на ул. „С.“ №*; 1/6 ид.ч. от жилище в гр. Б., ж.к.„М.“,
бл.*, вх.*, ет.*; лек автомобил „ВАЗ-2101“ с рег.№*; 17.78 лв. по спестовен
влог с № * в „Б.“ АД, титуляр А.Р.; 123,09 лв. по разплащателна сметка с
IBAN * в „П.“ ЕАД, с титуляр Ш.Р..
През 2000г. ответникът се е регистрирал като ЕТ „Ш..“ с дейност:
търговия на дребно. Фирмата е заличена от 01.01.2012г. През 2007г. е вписано
„Р.“ ЕООД, гр.Б., собственост на Ш. Р., с внесен капитал на дружеството в
размер на 5 000 лв., разпределен в 50 дяла по 100 лв. Дружеството е
продадено на 16.12.2013г. на А. К. за сумата от 100 лв. Дружествените дялове
са придобити преди проверявания период, поради което не са част от
имуществото по чл.156, ал.4, т.1 ЗПКОНПИ и не следва да се съобразяват при
изследване наличието на „значително несъответствие“ по смисъла на пар.1,
т.3 от закона.
На 15.01.2009г. е регистрирано „А.“ ЕООД, гр.Б., с капитал 5 000 лв.,
разпределен в 50 дяла по 100 лв., собственост на А. Р.. Сумата за уставния
капитал е преведена на 15.01.2009г. по сметка на дружеството, като
представлява част от усвоен кредит. На 07.10.2011г. 50% от дружествените
дялове са продадени на С. З. за сумата от 2 500 лв., а на 26.03.2012 г. са
продадени останалите 50% за същата сума. Ищцовата комисия е заявила в
исковата молба, че за придобиването на въпросните дружествени дялове е
установен законен източник на средства.
На 28.09.2016г. е регистрирано „А.“ ЕООД, гр.Б., с капитал от 100 лв.,
разпределен в 10 дяла по 10 лв., внесен от собственика Ш.Р..
През проверявания период, ответниците нямат придобити и отчуждени
недвижими имоти и превозни средства.
С исковата молба са заявени неналични парични суми, като придобито
от ответниците през проверявания период имущество, включено в общата
сума от 213 058,67 лв., а именно: 15 000 лв. – „разход за предоставен заем“
/предоставен от А.Р. на „Р.“ ЕООД, съгласно декларация по чл.50 ЗДДФЛ за
2009г. и според комисията възстановен на А.Р. от „Р.“ ЕООД, съгласно
счетоводния баланс от 2010г./, 149 000 лв. – „разход за допълнителни парични
вноски“ /от Ш. Р. в „Р.“ ЕООД – 99 000 лв. и от А. Р. в „А.“ ЕООД – 50 000
лв./, 22 010,81 лв. – „разход за погасителни вноски“ по банкови кредити, 17
947,86 лв. – „получени/изпратени суми от/към трети лица“ /получени от А. Р.
от Т. чрез „Western Union“ 9 500 щ.д. с равностойност в лева 13 144,23 лв. и 2
7
189,50 евро, или 4 282,29 лв.; изпратени в Т. от А. Р. 521,34 лв./ и 4 000 лв. –
„превод от трето лице“.
Неналичните парични суми, представляващи погасителни вноски по
кредити, вноски по банкови сметки, парични вноски в собствени дружества,
предоставени на трети лица или получени от трети лица, настоящата
инстанция счита, че не съставляват „имущество“ по смисъла на чл.156, ал.4,
т.1, вр. пар. 1, т.4 ЗПКОНПИ. Действително, в легалната дефиниция е
посочено, че „имущество“ е всякакъв вид собственост. Но тази дефиниция
изключва преминали през патримониума на проверяваното лице парични
средства, които не са налични, т.е. към момента на проверката са били
изразходвани и съставляват разход, както са и определени в цитираните по-
горе пера към общата сума на имуществото по исковата молба. Това е така,
като се съобрази приетото в мотивите на решение №13/13.10.2012г. по конст.
дело № 6/2012г. на Конституционния съд на РБ, че на изследване подлежи
имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и в края на
изследвания период, увеличаването му през периода от законни източници,
направените разходи и възникналите задължения. Парични средства, които са
били в наличност у лицето или в негови сметки в определен момент, но не се
установяват да са налице в края на периода, нямат смисъла на „имущество“,
заложен в специалния закон. Същите са изразходвани и съставляват разход, а
не притежавано имущество. Като разходвани, липсващи, те не могат да бъдат
предмет на отнемане в полза на държавата, извън специално предвидените в
закона хипотези при отчуждено имущество с парична равностойност. Ако се
приеме обратното, то би се стигнало до абсурдното положение да подлежат
на „отнемане“ от съответните лица всички парични средства, които те са
разходвали през проверявания периода за скъпо луксозно битуване,
доколкото не е установен законен източник на финансиране.
Позоваването от страна на комисията на чл.151 ЗПКОНПИ е
несъстоятелно. Съгласно посочената разпоредба, в случай че имуществото
липсва или е отчуждено, се отнема паричната му равностойност. От
граматическото и логическо тълкуване на текста е очевидно, че под
„имущество“, което има парична равностойност, законодателят има предвид
конкретни вещи, които подлежат на парична оценка, каквито парите не са.
Предвид горното, придобитото от ответниците през проверявания
период имущество, налично в края на периода или отчуждено срещу парична
8
равностойност, представлява дружествените дялове от капитала на „А.“
ЕООД и на „А.“ ЕООД, на обща стойност 5 100 лв. При установеното
имущество на ответниците към началото на периода, посоченият размер сочи
на липса на превишение, т.е. липсва увеличение в имущественото състояние
на семейството.
Горната констатация изключва необходимостта от изследване
наличието на несъответствие между притежаваното от ответниците
имущество към момента на извършване на проверката и нетния им доход за
проверявания период. Когато размерът на превишението в имуществото на
ответниците е под 150 000 лв., може да се направи извод за липса на
„значително несъответствие“ по смисъла на закона. В тази насока в решение
№147 от 16.09.2019г. по гр.д. №1998/2018г. на ВКС, IV г.о. е посочено в края
на съдебния акт, че „не следва да се проверява дали това превишение
съставлява несъответствие, тъй като дори това да е така, очевидно
евентуалното несъответствие не би било значително. Такова то би било само,
ако размерът му надхвърля 150 000 лв., поради което и имуществото няма да
подлежи на отнемане“. Изложеното становище изхожда от тезата, че ако
разликата между доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с
размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното
лице и членовете на семейството му, е отрицателна величина, то това
означава, че лицето няма останал нетен доход, т.е. липсва свободна и
разполагаема наличност от законни средства, която да бъде използвана за
придобиване на установеното превишение на имуществото в края на
проверявания период. Както е пояснено в решение №97 от 18.05.2018г. на
ВКС по гр.д. №3224/2017г., IV г.о., в понятието „нетни доходи“ законодателят
влага значението на „източници за увеличаване на имуществото“, т.е. на
обогатяване. Следователно, този доход не може да бъде отрицателна
величина.
За пълнота на изложението, относно наличието на „значително
несъответствие“, съдът съобрази следното:
Съгласно пар.1, т.3 от ЗПКОНПИ, „значително несъответствие“ е онзи
размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който
надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. Нетни доходи са доходи,
приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените
обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на
9
семейството му. Нетният доход цели да установи свободната и разполагаема
наличност от законни средства, която може да бъде използвана за
придобиване на имуществото.
В исковата молба е посочен установен за проверявания период
отрицателен нетен доход на проверяваните лица в размер на: – 65 385,52 лв.,
който е възможно най-неблагоприятният за ответниците вариант по
процесния спор, при установени от комисията приходи и източници на
финансиране общо в размер на 74 745,28 лв., в т.ч. доходи от трудови
правоотношения и социални помощи в размер на 50 827,50, приходи от
продажба на дружествени дялове – 5100 лв., начално салдо – 17,78 лв. и
усвоени суми по кредити и кредитни карти- 18 800 лв. и установените
обичайни и извънредни разходи общо в размер на 140 130,80 лв., в т.ч. за
издръжка на семейството – 107 629,38 лв., пътуване в чужбина – 31 252,17 лв.,
платени данъци, такси и осигуровки – 331,55 лв. и извънредни разходи –
917,70 лв. На база така предявените от комисията обстоятелства, при
отрицателен нетен доход: - 65 385,52 лв. и съпоставката му с придобитото
имущество от 5100 лв., се налага изводът за недостиг на средства у
ответниците за придобиване на въпросните дружествени дялове, т.е.
несъответствието възлиза на стойност 5100 лв., което е под предвидените в
закона 150 000 лв., като праг за наличие на „значително несъответствие“.
При горните съображения за липса на значително несъответствие в
имуществото на ответниците, не може да се направи извод за обосновано
предположение по смисъла на чл.107 ЗПКОНПИ, че въззиваемите ответници
притежават незаконно придобито имущество, което на основание чл. 153 от
закона подлежи на отнемане в полза на държавата.
С оглед на изложените съображения, предявеният иск е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Като е стигнал до обратния извод и е уважил исковата претенция,
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, несъобразено с
приложимия закон. Същото следва да бъде отменено, като се постанови ново,
с което искът да бъде отхвърлен.
При горния резултат, в полза на въззивниците следва да бъдат
присъдени направените съдебни разноски, дължими от въззиваемата комисия,
като на основание чл.157 ЗПКОНПИ последната следва да заплати и
дължимата държавна такса за производството пред първата инстанция.
10
Сторените от въззивниците разноски в първоинстанционното производство се
установяват по приложените два договора за правна услуга за сумата от 200
лв. /л.1951/ и за сумата от 1000 лв. /л.2003/, три вносни бележки за
възнаграждение на вещо лице са сумите: 500 лв. /л.1951/, 500 лв. /л.1957/ и
100 лв. /л. 1988/, или общо 2 300 лв., а пред настоящата инстанция Р. са
заплатили държавна такса 3 927,70 лв. и адвокатско възнаграждение 1000 лв.,
или общо 4 927,70 лв., което сочи на дължима от КПКОНПИ сума за разноски
пред двете инстанции в размер на 7 227,70 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 28 от 04.03.2021г., постановено по гр.д.
№1401/2019г. на Бургаския окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Комисията за противодействие на корупцията и
отнемане на незаконно придобито имущество против Ш. М. Р. и А. М. Р.,
двамата от гр.Бургас, ул.„С.“ №*, ет.*, предявен на основание чл.153, ал.1
ЗПКОНПИ, за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество на обща стойност 196 384,67 лв.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество да заплати на Ш. М. Р. и А. М. Р. сумата от 7
227,70 лв., съдебни разноски пред двете инстанции.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество да заплати по сметка на Апелативен съд –
Бургас държавна такса в размер на 7 855,39 лв. за разглеждане на делото пред
първата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12