Решение по дело №3598/2020 на Районен съд - Пловдив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 1304

гр. Пловдив, 11.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, ХХІV н.с., в публичното заседание на седми август през две хиляди и двадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

 

при участието на секретаря ЕЛЕНА АПОСТОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3598/2020 г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0438-000461 от 01.06.2020 г. на С.Ю.Х.– ВПД Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, 03 РУ на МВР, с което на А.Л.П., ЕГН ********** е било наложено административно наказание  на основание  чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения в НП и АУАН, поради което се иска отмяната му.

Жалбоподателят Л. П.,  редовно и своевременно призован не се явява в съдебно заседание, не взема отношение по делото.

Въззиваемата страна – 03 РУ на МВР при ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител, взема становище по делото, като се иска потвърждаване на издаденото НП и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

На 19.05.2020 г. жалбоподателят Л. П. управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ” с рег. № ****, собственост на Г.А.М. в гр.Пловдив. Около 00.45 часа същият се намирал в района на кръстовището на бул. „Васил Априлов” и бул. „България” в гр.Пловдив. По същото време след кръстовището се намирали и ** към ** РУ на МВР при ОД на МВР Пловдив, св.Б.Д. и колегите му С.В.и А.У.. Междувременно жалбоподателят навлязъл в кръстовището на забранителен червен сигнал на светофарната уредба, като извършил десен завой. Действията му били възприети от полицейските служители, които го спрели за проверка. За случилото се св.Д. съставил на жалбоподателят АУАН за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Същият бил подписан без възражения от А.П.. В законоустановения срок не било подадено възражение. Наказващия орган, възприел описаните в АУАН факти и издал процесното НП.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от  приобщените по делото писмени доказателства – АУАН, НП, оправомощителни заповеди, както и от показанията на св. Б.Д., които съдът кредитира като логични, обективни и непротиворечиви.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав  достигна до следните правни изводи:

Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.   

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че е безспорно доказано осъществяването на визираните в НП нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП доколкото от материалите по делото се доказва, че действително на 19.05.2020 г., около 00.45 часа жалбоподателят е управлявал МПС – лек автомобил Мерцедес Ц220 ЦДИ” с рег. № ****, собственост на Г.А.М. в гр.Пловдив, като е извършил маневра завой надясно на кръстовището на бул. „Васил Априлов” и бул. „България” в гр.Пловдив на забранителен червен сигнал на работещата светофарна уредба. За да приеме, че маневрата е осъществена на забранителен сигнал на светофарната уредба съдът отчита следното :

От една страна са налични показанията на свидетелят Д..

От друга страна показанията му не са оборени от каквито и да било доказателства по делото.

Ето защо и съдът счита, че не са оборени показанията на св.Д., които наред с необорената презумптивна доказателствена сила на съставения АУАН и останалите доказателства по делото, водят на извод, че жалбоподателят е осъществил соченото в АУАН и НП нарушение.

Не може да се счита, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото АУАН е съставен в законоустановения срок, в него и в НП са дадени подробни описания на извършените нарушения и липсват основания да се приеме, че правото на защита на жалбоподателя е било нарушено. Направените възражения за липса на коректно и точно описание на фактите в АУАН и НП не се споделят от съдебния състав, тъй като и в АУАН и в НП достатъчно ясно е посочено кога, къде и какви действия е предприел жалбоподателят, като е посочена и правилната норма на ЗДвП, която е нарушил с поведението си.

От друга страна неоснователно е и възражението за това, че е допуснато съществено нарушение с непосочване на всички индивидуализиращи данни за свидетелите по акта и не се сочи същите дали са свидетели очевидци или не. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че АУАН е съставен не по време на констатиране на нарушението. Това от своя страна дава основание да се приеме, че свидетелите по сочени в АУАН  са очевидци на действията на нарушителя, поради което и правилно са били посочен като свидетел в съставения АУАН. Липсата на изрично посочване на това обстоятелство не е от такова значение, че да увреди правото на защита на нарушителя.

Що се касае до наложената санкции съдът счита, че следва да посочи, че за нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП санкцията е определена в твърд размер, поради което и наказващия орган не е имал възможност за индивидуализация. Правилно е приложена и санкционната норма, тъй като не са събрани доказателства с поведението си нарушителят да е създал опасност за движението, в който случай санкцията на основание чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП би била по-висока.

Следва да се посочи, че нарушението не се явява маловажно такова по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото обществената му опасност не се отличава  с по-ниска степен в сравнение с останалите нарушения от същия вид.

Що се касае до направеното процесуално искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за участие в делото съдът счита същото за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства страните имат  право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита че следва да определи минимално възнаграждение от 80 лева за участието на юрисконсулта на въззиваемата страна, като следва тези разноски с оглед изхода на делото да бъдат възложени на жалбоподателя.

С оглед на всичко изложено обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът         

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0438-000461 от 01.06.2020 г. на С.Ю.Х.– ВПД Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, 03 РУ на МВР, с което на А.Л.П., ЕГН ********** е било наложено административно наказание  на основание  чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА А.Л.П., ЕГН ********** да заплати на въззиваемата страна ОД на МВР Пловдив направените в производството разноски в размер на 80 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

                                                                           

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Ж. К.