№ 3779
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110200626 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. В. Б. срещу Наказателно постановление (НП) № 19-
4332-029815 от 03.02.2020г., издадено от Началник Група към Отдел «Пътна полиция» при
СДВР (ОПП – СДВР), с което на жалбоподателя на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за
нарушение по чл.150 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 300 (триста) лева, а на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение по чл.100,
ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на 10 (десет) лева.
В жалбата си М. В. Б. твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано поради допуснати процесуални и материални нарушения на
ЗАНН. Жалбоподателят оспорва да е извършил административните нарушения и иска СРС
да отмени процесното Наказателно постановление.
Пред СРС жалбоподателят Б. се явява лично и с адв. Ч.. В съдебно заседание на
23.03.2022г. те заявяват, че поддържат жалбата. По време на съдебните прения пред СРС –
10 състав на 13.09.2022г. адв. Ч. пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно и
необосновано. Релевира доводи за нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като липсвало
описание на нарушението и било общо казано „управлява автомобила“, без да е описано
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. Адвокатът казва, че от това, че са му взели табелите не може да се направи
извод, че жалбоподателят е извършил нарушение. Акцентира се, че тежестта на доказване е
1
на административно – наказващия орган, а той не бил доказал по никакъв начин
извършването на нарушението, тъй като не били представени записи от видеокамери.
Адвокатът твърди, че Б. е правил ремонт на автомобила, без това да означава, че го е
управлявал. Според защитата е абсурдно да се управлява чужд автомобил след като е било
взето свидетелството за управление на моторно превозно средство /МПС/ на жалбоподателя
и той не е собственик на автомобила. Поради недоказаност на административно –
наказателното обвинение по безспорен, категоричен и несъмнен начин адв. Ч. иска от съда
да отмени Наказателното постановление. По време на съдебните прения пред СРС – 10
състав на 13.09.2022г. жалбоподателят Б. заявява, че поддържа казаното от неговия адвокат
и че няма какво да допълни.
Въззиваемата страна Началник Група при ОПП-СДВР не се явява, не изпраща
представител пред СРС – 10 състав и не взема становище по спора.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа страна :
М. В. Б. имал издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство
(СУМПС), валидно до 22.01.2012г. В периода от 2004 до 2011 година на Б. били отнети
общо 65 контролни точки. Поради отнемане на всичките му контролни точки СУМПС на
жалбоподателя е било иззето. Видно от приложената по делото справка картон на водача
жалбоподателят М. В. Б. е няколкократно санкциониран по административен ред за
нарушения на правилата, установени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
На 06.12.2019г. свидетелите А. и Н. (служители на ОПП - СДВР) се движили със
служебен автомобил „...“ в гр. София по ул. „Стефан Тошев“, от ул. „Дойран“ към бул.
„Тодор Каблешков“. Полицейските служители видели, че Б. управлява бял бус – специален
автомобил „....“ с рег. № ... в гр. София по ул. „Стефан Тошев“ с посока на движение от ул.
„Ладога“ към ул. „Дойран“. Пред полицаите жалбоподателят Б. направил ляв завой и спрял
буса в дясно между успоредно паркирани на пътното платно автомобили. Това станало на
06.12.2019г. около 10.48 часа. Свидетелите А. и Н. извършили полицейска проверка на Б..
Към момента на проверката Б. не носел никакви документи в себе си, вкл. и свидетелство за
регистрация на управлявания от него автомобил. Лицето казало трите си имена и ЕГН и по
тези данни полицейските служители извършили справка с дежурната част на ОПП – СДВР.
Свидетелите А. и Н. установили, че СУМПС на Б. е било отнето поради липса на контролни
точки.
На място св. Емил А., в присъствието на св. В. Н., съставил на М. В. Б. Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 66888 от 06.12.2019г. за
това, че в гр. София по ул. „Стефан Тошев“ с посока на движение от ул. „Ладога“ към ул.
„Дойран“ Б. управлявал специален автомобил „....“ с рег. № ... (собственост на Игнат
Костов) и пред блок 214 при извършена проверка и направена справка в ОДЧ се установило,
че СУМПС е иззето поради отнемане на всички контролни точки, както и за това, че водачът
не представя свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС). В Акта е
посочено, че лицето е сам в автомобила. Нарушенията са квалифицирани по чл.150 от ЗДвП
2
и по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Б. се запознал със съдържанието, подписал Акта и получил
екземпляр от него на същата дата – 06.12.2019г. В последствие - на 03.02.2020г. Г.Б. –
Началник Група в ОПП-СДВР издала срещу М. В. Б. атакуваното Наказателно
постановление с № 19-4332-029815, с което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за
нарушение по чл.150 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300 (триста) лева, а на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП за
нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на 10 (десет) лева.
Наказателното постановление е получено от Б. на 17.12.2021г. и е обжалвано от него
с жалба, изпратена директно в СРС и заведена под № 116396 от 29.12.2021г. С Разпореждане
от 30.12.2021г. е изискана от административно-наказващия орган преписката и с писмо на
ОПП – СДВР с вх. № 6969/14.01.2022г. същата е постъпила в СРС, след което на
18.01.2022г. е образувано настоящото дело.
Съдът прие за установена изложената фактическа обстановка въз основа на
събраните по делото доказателства : писмените доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото на основание чл.283 от НПК (АУАН Серия GA №
66888 от 06.12.2019г., справка картон на водача, Заповед № 8121К-13180 от 23.10.2019г. на
Министъра на вътрешните работи, Акт за встъпване в длъжност, Заповед № 8121з-515 от
14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 513з-9944 от 19.12.2018г. на
Директора на СДВР), както и показанията на свидетелите А. и Н..
Съдът дава вяра изцяло на показанията на свидетелите А. и Н., тъй като те имат
съхранен спомен за конкретния случай, думите им са вътрешно логични, еднопосочни,
последователни, звучат достоверно и намират опора в съставения АУАН и справката картон
на водача.
Справката картон на водача е официален свидетелстващ документ. Тя разполага с
доказателствена сила за посочените в нея обстоятелства. Поради това СРС кредитира
справката на лист 7-11 от делото и приема, че Б. има и други нарушения на ЗДвП, имал е
издадено СУМПС, валидно до 22.01.2012г. и са му били отнети общо 65 контролни точки.
От това писмено доказателство се налага изводът, че Б. не е имал валидно СУМПС и
доколкото са му били отнети много повече от максималния възможен брой контролни точки
– неговото СУМПС е било иззето.
С оглед разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП и доколкото констатациите от АУАН
намират опора в кредитираните по-горе гласни доказателства и справката картон на водача,
съдът приема АУАН като доказателство, което на самостоятелно основание обосновава
отговорността на дееца – доколкото отразените в редовно издадения акт за констатации
фактически положения не се опровергават от събраните по делото доказателства.
Актът за встъпване в длъжност, както и цитираните по-горе Заповеди на Директора
на СДВР и на Министъра на вътрешните работи са издадено от държавен орган и имат
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира
изцяло. От Акта за встъпване в длъжност се доказва, че след 29.10.2019г. Г.В.Б. е заемала
3
длъжността Началник на 01 група „Административно – наказателна дейност“ на 03 Сектор
„Административно обслужване“ към ОПП – СДВР. Като такава, по силата на т.2.10. от
Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи тя е имала
правото да издава Наказателни постановления, вкл. и процесното НП. От Заповед № 513з-
9944 от 19.12.2018г. на Директора на СДВР и т.1.2. от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи става ясно, че св. Емил А. е имал правото да съставя
АУАН, вкл. и процесния Акт. Това означава, че конкретните АУАН и Наказателно
постановление са издадени от оправомощени лица.
Като съобрази гореизложеното и като взе предвид всички налични доказателства по
делото, които са обективни, еднопосочни, непротиворечиви и не се налага да бъдат
обсъждани по отделно (по аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК), съдът
достигна до гореизложените фактически изводи.
При така установените факти, СРС формира следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред
съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че процесните АУАН и Наказателно
постановление са издадени от компетентни лица (с оглед на изложените по-горе мотиви в
тази връзка) и при спазване на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН – доколкото Актът е
издаден в деня на извършване и установяване на нарушенията (на 06.12.2019г.), а
Наказателното постановление е издадено след близо 2 месеца след съставянето на Акта (на
03.02.2020г.).
Издаването на НП след повече от месец след съставянето на АУАН (т.е. след срока по
чл.52 от ЗАНН) не е съществено процесуално нарушение – основание за отмяна на НП на
формално основание, тъй като този срок е инструктивен, а не преклузивен. Срокът по чл.52,
ал.1 от ЗАНН е насочен единствено към дисциплиниране на държавните органи за срочно
упражняване на правомощията им. Поради това неспазването на този срок не води до
незаконосъобразност на Наказателното постановление.
И двете нарушения, описани в Акта и НП са ясни и разбираеми. Налице е
съответствие между словесното и цифровото им описание. По отношение на нарушението
по чл.150 от ЗДвП след като с думи в АУАН и в Наказателното постановление е записано,
че М. В. Б. е управлявал автомобил и че СУМПС е иззето поради отнемане на всички
контролни точки, е пояснено, че лицето не е правоспособен водач. По същия начин в АУАН
и НП след като е посочено, че Б. не е представил СУМПС е пояснено, че той не е носил този
документ. За съставомерността на деянието по чл.150, вр. чл.157, ал.4 от ЗДвП е от значение
лицето да е неправоспособно – да е загубило правоспособността си поради отнемането на
всички контролни точки. Такива факти в АУАН и НП фигурират. По отношение на
нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП следва да се посочи, че изпълнителното деяние на
4
това нарушение се състои в не носене на СРМПС, а непредставянето на СРМПС е функция
от неносенето на този документ. Доколкото непредставянето на СРМПС не е въздигнато в
изпълнително деяние на самостоятелно административно нарушение, то непредставянето на
СРМПС и допълването в АУАН и НП, че Б. не е носил свидетелство за регистрация на
МПС, което управлява се приема за достатъчно, за да се разбере същността на извършеното
нарушение.
И двете нарушение не са със сложни фактически състави, нито за доказването им са
послужили много на брой доказателства. Поради това в Акта и НП тези нарушения не са
описани с много думи, нито са посочени доказателствата, които ги подкрепят. От
показанията на свидетелите, разпитани от СРС се установи, че справката е направена по
таблетите им и в устна форма. Поради това няма и посочени доказателства. Естеството на
нарушенията в случая е такова, че няма как да бъдат описани по друг начин /с повече думи/,
да се сочат обстоятелства, при които са извършени и доказателства, които ги подкрепят.
Поради това релевираните в тази насока аргументи на адв. Ч., макар да са хипотетично
верни, не са относими и основателни за конкретния казус.
Гореизложеното означава, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното
НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП. Съдебният състав не счита, че в хода на
административно-наказателното производство са били реално нарушени правата на Б. да
организира защитата си. Поради това спорът следва да се реши по същество.
От показанията на разпитаните от СРС свидетели и справката картон на водача се
доказва по несъмнен начин, че М. Б. е с отнети контролни точки. На основание чл.157, ал.4
от ЗДвП това означава, че той е загубил правоспособност да управлява МПС. Като
неправоспособен водач към 06.12.2019г., който е бил забелязан от свидетелите А. и Н. да
управлява белия бус, жалбоподателят се явява административно – наказателно отговорен за
нарушение по чл.150 от ЗДвП. Като е управлявал автомобила в момент, в който той е бил
неправоспособен, защото е загубил правоспособността си да управлява МПС поради това, че
са му били отнети всички контролни точки, жалбоподателят е реализирал от обективна
страна състава на нарушението по чл.150 от ЗДвП.
От субективна страна нарушението е извършено виновно – Б. е съзнавал обществено-
опасния характер на извършеното и е искал и целял настъпването на обществено-опасните
последици. Отнемането на контролните точки и автоматично настъпилата от този факт
загуба на правоспособност за Б. са факти, за които той има знания, тъй като се отнасят до
него. Поради това СРС приема, че и от обективна, и от субективна страна е доказано
обвинението по чл.150 от ЗДвП.
На основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП заради това, че Б. е загубил правоспособност
по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП (поради това, че са му били отнети всички контролни точки)
и е управлявал МПС на 06.12.2019г. той следва да се накаже с „глоба“ от 100 до 300 лева.
Отегчаващи отговорността обстоятелства са многобройните предишни нарушения на Б. по
ЗДвП, които го характеризират като личност с висока степен на обществена опасност. Освен
това, доколкото СУМПС на Б. е било валидно до 22.01.2012г., всяко управление на МПС от
страна на жалбоподателя след 22.01.2012г. се явява съставомерно и по чл.150А, ал.1 от
ЗДвП, което в случая следва да се квалифицира като отегчаващо отговорността
обстоятелство. Общият брой на отнети контролни точки и това че са много над
законовопредвидения максимум също отегчава отговорността на дееца. Смекчаващи
отговорността обстоятелства липсват. С оглед съотношението на смекчаващите към
5
отегчаващите отговорността обстоятелства - на жалбоподателя следва да се определи
административно наказание „глоба“ в рамките на законовия максимум, т.е. 300 лева.
От АУАН и показанията на свидетелите А. и Н. се доказва, че жалбоподателят по
време на проверката не е имал никакви документи в себе си, което означава, че той не е
носил и свидетелство за регистрация на автомобила, който е бил установен, че управлява.
Това означава, че е доказано от обективна страна и извършването на нарушението по чл.100,
ал.1, т.2 от ЗДвП.
От субективна страна нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП е извършено при
форма на вината пряк умисъл, тъй като М. Б. е съзнавал, че управлява МПС и че не носи в
себе си свидетелство за регистрация на автомобила, който е привел в движение.
Съгласно чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП водач, който не носи СРМПС се наказва с
„глоба“ в размер на 10 лева. Санкцията е определена от напред в закона и е в твърд размер.
Това не позволява на съда да прави преценка за смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства.
Липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Налице са отегчаващи отговорността обстоятелства и висока степен на обществена опасност
на жалбоподателя и трайно установена у него склонност да нарушава правилата за движение
по пътищата. Поради това в случая нито едно от двете нарушения не следва да се
квалифицира като маловажен случай.
Поради всичко, изложено по-горе следва да се приеме, че обжалваното Наказателно
постановление /и в двата си пункта/ се явява законосъобразно, правилно и при справедлив
размер на наложените с него административни наказания. Поради това Наказателното
постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото не следва да се присъждат разноски в полза на
жалбоподателя, друг е въпросът, че такива не са и били поискани пред СРС. По делото не е
доказано въззиваемата страна да е направила разноски и не е заявила претенции за
присъждането на такива. Поради това разноски не следва да се присъждат и в полза на
административно – наказващия орган.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-4332-029815 от 03.02.2020г.,
издадено от Началник Група към Отдел «Пътна полиция» при СДВР, с което на М. В. Б. на
основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.150 от ЗДвП е наложена „глоба” в
размер на 300 (триста) лева, а на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение по
чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на 10 (десет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7