№………………2019 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, шестнадесети състав
в открито
заседание, проведено на двадесет и
девети януари 2019г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Кипров
с участието на секретаря Елена Воденичарова,
като разгледа докладваното от съдия Кипров
административно дело №
1844 по
описа за 2018 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.226 от АПК във вр. с чл.194
и чл.195б от З-на за водите /ЗВ / във вр.
с чл. 166 от ДОПК.
Образувано е по жалба на "Водоснабдяване и Канализация –Варна " ООД гр.Варна ,
представлявано от управителя В.В.,против Акт за
установяване на публично държавно вземане № 17 /24.08.2016 г.,
издаден от директора на Басейнова
Дирекция „Черноморски район“ –Варна /БДЧР/, с
който за дружеството-жалбоподател са
установени публични задължения в размер на 1 689,48 лв.,
ведно със законната лихва считано от 1.04.2015 г.
до окончателното изплащане на сумата ,представляваща непогасен остатък от такса за периода
1.01.2014 г. – 31.12.2014 г.
В
жалбата са наведени доводи за материална незаконосъобразност на
оспорения административен акт, предвид
неправилното тълкуване на приложимите материалноправни
разпоредби от страна на адм.орган. Доводите,че
дружеството-жалбоподател не е субект на задължението по оспореният акт,не подлежат на разглеждане,предвид указанията дадени с решение №
8289/19.06.2018 г. по адм.дело № 3053/2017 г. по описа на ВАС,с което първото
постановено по спора решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане
от друг състав на АС- Варна. С жалбата се иска отмяна на оспорения акт и
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски ,което се поддържа и в
съдебно заседание от упълномощения юрисконсулт В.. Ответникът –
директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район” ,не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
След
преценка на събраните по делото доказателства,съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Община Провадия е титуляр на издадено от
директора на БДЧР разрешително
№ 23110017/ 11.02.2011г.
за ползване на воден обект - река
Провадийска, за заустване на отпадъчни води от експлоатацията
на канализационна мрежа и
пречиствателната станция на гр.Провадия ,за проектиране на обекта с цел
реконструкция и модернизация и за експлоатация на съществуващия обект, със срок
на действие до 1.03.2014 г. От същият орган е издадено
следващо разрешително № 23110024/10.03.2014 г. със срок на действие до
31.03.2024 г. ,чийто предмет е
единствено ползването на
водния обект за заустване на пречистените отпадъчни води в
повърхностните води на река Провадийска в резултат от експлоатацията на канализационната система на
гр.Провадия. Ползвател
и по двете разрешителни е оператора „Водоснабдяване и Канализация Варна”
ООД,с който е сключен договор
от 23.09.2013 г. За периода 1.01.2014 г. – 31.12.2014 г. е подадена декларация по чл.194б от ЗВ от управителя на дружеството-оператор ,в
която е посочено количество заустени отпадъчни води 21 344 269
куб.м. ,определено на база на
фактурираното количество вода,доставено на
потребителите в населените
места,попадащи в обхвата на БДЧР-Варна. Съобразно това количество е декларирана
дължима такса в размер на 106 721,35 лв. Конкретно за обект
река Провадийска е фактурирано за периода 1.01.2014 г. – 31.12.2014 г. количество
заустени отпадъчни води от 983 064 куб.м. ,установено с извършената по
делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице В.Ч.К.. При назначената от директора на БДЧР проверка е установено
чрез показанията на монтираното разходомерно устройство количество
заустени отпадъчни води от 1 321 023 куб. м. ,отразени в съставения
констативен протокол № 168в/17.05.2016 г. ,според който дължимата за периода
1.01.2014 г. – 31.12.2014 г. такса е в размер на 6 605,12 лв. За тази сума
е била издадена покана за доброволно изпълнение изход.№ 26-00-633/19/2.03.2016
г. /л.18 от преписката/,но с приложеното на л.41 от първото дело платежно
нареждане от 14.03.2016 г. е платена от
страна на „Водоснабдяване и Канализация-Варна” ООД единствено сумата от 4915,64 лв. За разликата в размер на 1 689,48 лв. е
издаден от директора на БДЧР оспореният
акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 17/ 24.08.2016 г., който е връчен на дружеството-жалбоподател
на 26.08.2016 г. /л.2 от
преписката/. Подадената до АС-Варна жалба срещу акта е приета в
БДЧР с вх.№ 26-00-633/ 9.09.2016 г.
При така
установените факти, съдът приема следното от правна страна:
Видно
от датата на връчване на АУПДВ и датата на входящия номер на жалбата
,последната е подадена при спазване на 14-дневния срок за обжалване по чл. 149
ал. 1 от АПК,с оглед на което същата е
процесуално допустима за разглеждане.
Разгледа
по същество,жалбата е основателна предвид следното :
Относно
компетентността на адм.орган и формата на адм.акт не е налице спор по делото. Оспореният
акт е издаден от компетентен орган, на когото нормативно е възложено
установяването на публичните държавни вземания за неизплатените такси по Закона за
водите с разпоредбата на чл.195б ал.1 от същият закон. Обжалваната заповед
съдържа изложение на фактическите основания и посочва правните основания за
издаването й,поради което формата на адм.акт е спазена. Регламентираните процедурни изисквания са
спазени, а и възражения в тази насока не са повдигани от страна на
жалбоподателя,поради което не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Основният
спор е по приложението на материалния
закон. Относно фактите
се твърди
в адм. акт,че при заплащане на
таксата жалбоподателят не бил определил отделно количеството фактурирана вода
за процесния обект ,а било общо посочено
количеството фактурирана вода за всички обекти в района на БДЧР. В този смисъл,фактите са интерпретирани като даващи основание за
определяне на таксата въз основа на количеството вода установено с
измервателното устройство. Този довод на адм.орган е неоснователен – ако фактите са неправилно посочени от страна на задълженото лице,то правилното им установяване е било задължение
именно на органа съгласно чл.35 от АПК,т.е. ако релевантни според приложимия закон са фактите за
фактурираното количество вода, то адм.орган е бил във възможност да установи
същите,както това е сторено с назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза. Даденото в това отношение заключение на вещото лице В.К.,съдът
намира за правилно и обосновано – същото не е оспорено от ответника, извършено
е след тестване на ползваната от дружеството-жалбоподател система „Инкасо” и
установява фактурирано за 2014 г. количество вода конкретно за процесния обект
в размер на 983 064 куб.м. Съобразно тези обстоятелства, спорът по правилното приложение на материалния закон е концентриран
върху начина на определяне на дължимата такса – според адм.орган дължимата такса следва да бъде определена на база установеното с измервателното устройство
количество вода, а според жалбоподателя на
база на фактурираното количество вода ,доставено от оператора към ползвателите.
Приложими за процесния период 1.01.2014 г. – 31.12.2014 г. са разпоредбата
на чл.194,ал.5,т.1 от ЗВ в редакцията на
нормата от ДВ,бр.61 от 2010 г. и разпоредбата на чл.12 от Тарифа за таксите за водовземане,за
ползване на воден обект и за
замърсяване,приета с ПМС № 177/24.06.2011 г. /отм./,като всяка от страните ползва формулата по чл.12,ал.3 от Тарифата,но с
оспорения АУПДВ приложеното от жалбоподателя изключение за В и К
операторите по чл.12,ал.1 от Тарифата,а именно че количеството на заустените отпадъчни води
/W/ се определя от фактурираното количество вода доставено от операторите към
ползвателите, е прието от органа
за противоречащо на правилното приложение на закона.
Правилна
според съда е определената и платена от жалбоподателя такса в размер на 4915,64 лв.,определена на база фактурираното количество
вода,а не въз основа на посоченото в АУПДВ количество от 1 321 023 куб.м. отчетено чрез измервателното усройство . Съгласно разпоредбата на пар.62,ал.4 от ПЗР на ЗИД на
ЗВ / ДВ,бр.58 от 2015г./ , приложими за
процесния период на 2014 г. са
именно разпоредбите
на чл.194,ал.5,т.1 от ЗВ в редакцията на
нормата от ДВ,бр.61 от 2010 г. и чл.12 от отменената Тарифа – новата Тарифа е приета
с ПМС № 383/29.12.2016 г.,обнародвана
е в ДВ,бр.2 от 6.01.2017 г. и влиза в сила от 1.01.2017 г.,поради което
разпоредбата на чл.194,ал.5,т.1,б.”а” от
ЗВ в
редакцията на нормата от ДВ,бр.58 от 2015 г. е приложима след 1.01.2017
г. Разпоредбата
на чл.194,ал.5,т.1 от ЗВ в редакцията
към процесния период на 2014 г., съдържа регламент за изчисляване на таксата
въз основа на стойностите получени въз основа на собствен мониторинг на
количеството зауствани отпадъчни води и на концентрацията на характерни
замърсители в отпадъчните води,за които в разрешителното са определи индивидуални емисионни ограничения. Действащата към същият период Тарифа не
съдържа регламент за определяне концентрацията на характерните замърсители,а
новата такава няма изрично предвидено за нея обратно действие. Така
съществуващата нормативна база не съдържа противоречие между приложимото за В и К операторите изключение по
чл.12,ал.1 от приложимата
и впоследствие отменена Тарифа и приложимата разпоредба на чл.194,ал.5,т.1 от
ЗВ, което да налага определяне на таксата според отчетеното с измервателното
устройство количество заустени отпадъчни води. Разпоредбата на чл.194,ал.5,т.1
от ЗВ /ДВ,бр.61 от 2010г./ гласи следното : „Таксата по ал.1,т.3,б.”а” се изчислява годишно въз основа на
стойностите,получени въз основа на извършен собствен мониторинг на количеството
на заустваните отпадъчни води и на концентрацията на характерни замърсители в
отпадъчните води,за които в разрешителното са определени индивидуални емисионни
ограничения”. Разпоредбата на чл.12,ал.1 от Тарифата в относимата й част гласи следното : „ W е
количеството на заустените отпадъчни води,отчетено чрез измервателно
устройство,а за ВиК операторите – фактурираното количество вода,доставено от
оператора към ползвателите – куб.м.”.
Видно е,че текста на чл.194,ал.5,т.1 от ЗВ не съдържа регламент за
изчисляване на таксата на база отчетените чрез измервателните устройства
количества на заустените отпадъчни води,тъй като употребеният в нормата термин
„извършен собствен мониторинг” няма
такъв нормативен смисъл. Нещо повече, при този регламент на чл.194,ал.5,т.1 ,
разпоредбата на чл.194,ал.6 от същата редакция на ЗВ препраща към тарифата,
гласейки следното: „Размерът на таксите по ал.1,т.1-3 ,начинът и редът за
тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет”, а
както вече бе посочено по-горе
чл.12,ал.1 от Тарифата въвежда коментираното изключение за ВиК операторите.
Незачитайки въпросното изключение по Тарифата, адм.орган създава привидност за
правилно приложение на материалния закон, тъй
като последният не съдържа изрично правило за определяне на дължимата от ВиК
операторите такса на базата на отчетените чрез измервателните
устройства количества вода – налице е недопустимо прилагане от
адм.орган на разширително тълкуване на фискални правни норми,които следва да
бъдат тълкувани в точният им смисъл. Точният смисъл на разпоредбата на
чл.194,ал.5,т.1 следва да бъде тълкуван
систематично с разпоредбата на
чл.194,ал.6 от ЗВ, налагаща приложимост на тарифата, включително и на
регламентираното с чл.12,ал.1 от същата изключение по отношение на ВиК
операторите. Прилагането на формулата по чл.12,ал.1 от Тарифата Т= Е х
W,т.е. 0,005 лв. единична цена на куб. м
х 983 064
куб.м. фактурирано количество вода, установява дължима такса в размер на
4 915,32
лв. Последната е платена изцяло с извършеното на 14.03.2016 г. плащане от жалбоподателя на сумата
от 4915,64 лв. ,поради което не съществува правно основание за издаване на оспореният акт за установяване на публично държавно вземане с размер на главницата от
1 689,48 лв.,представляваща разликата между дължимата според АУПДВ такса в размер на 6 605,12 лв. и
платената такава в размер на 4915,64 лв.
,ведно със законната лихва върху 1
689,48 лв. считано от 1.04.2015 г. до окончателното изплащане на същата сума. Доколкото дължимата такса от 4 915,32 лв.
е платена след срока по чл.15,ал.1 от Тарифата,то единствено се дължи законна
лихва върху тази сума за периода от 1.04.2015 г. до 14.03.2016
г. ,но това вземане е различно по основание и размер от вземането по оспореният
АУПДВ,поради което последният подлежи на отмяна,а не на изменение - издаването на друг АУПДВ за акцесорното задължение
за лихва върху дължимата такса в размер на 4 915,32 лв. е възможно при
условията на все още неизтекла погасителна давност. По тези съображения за материална незаконосъобразност на оспореният АУПДВ ,същият
следва да бъде отменен,като при този изход на делото на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за заплащане на държавна такса в размер
на 50 лв. и 530,54
лв. платени разноски за двете извършени
съдебни експертизи – разноски на
жалбоподателя за юрисконсултско възнаграждение не следва да бъдат присъждани ,тъй като такива изрично не са
претендирани.
Воден
от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на
публично държавно вземане № 17/ 24.08.2016 г., издаден от Директор
на Басейнова Дирекция „Черноморски район“ Варна, с който на „Водоснабдяване и Канализация-Варна “ ООД са установени публични задължения в размер на главницата
от 1 689,48
лв., ведно със законна лихва,считано от 1.04.2015 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Черноморски район” да заплати на „Водоснабдяване и
Канализация-Варна” ООД гр.Варна, ЕИК ********* сумата от 580, 54 лв. за
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :