№ 433
гр. Пловдив, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Михаела Ат. Добрева
Членове:Станислава Б. Бозева
Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
в присъствието на прокурора Галин П. Гавраилов
като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20235300602063 по описа за 2023 година
С присъда № 135 от 09.06.2023 г. по н.о.х.д. № 4538/ 2022 г., РС Пловдив
е признал подсъдимия А. О. А., роден на ***г. в гр. К., живущ в гр. К., ул.
***, ***, с българско гражданство, средно образование, женен, управител на
дружество, неосъждан, ЕГН ********** з а ВИНОВЕН в това, че на
02.12.2020 г. в местността „***“, разположена в землището на гр. К., обл.
Пловдив, се е заканил на другиго – А. В. Ч. с убийство, като е заредил с
патрон в цевта и насочил към тялото му ловна нарезна карабина CAL.308Win,
модел SAK085S, с № 53620 и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. с
ал. 1 вр. чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, чието изпълнение е ОТЛОЖИЛ на основание чл.66, ал.1 от НК с
изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
законна сила.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от подсъдимия, чрез
защитника му адв. К. Е.. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на
нова, с която подсъдимия да бъде оправдан.
1
Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, при направената
служебна проверка установи следното:
Жалбата е подадена в законния срок от оправомощено лице и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивният съд я намира за неоснователна.
За да постанови атакуваната присъда първоинстанционният съд е приел за
установено от фактическа страна, въз основа на съдебно следствие, проведено
по общия ред, следното:
На 02.12.2020 г. сутринта, в местността „***“ в землището на гр. К.,
свидетелят В.Р. – *** в ТП ДЛС „Тракия“, изпълнявайки служебните си
задължения, забелязал пресни следи от обувки върху снега, които отивА. в
посока ловище „Козница“. Свидетелят Р. установил, че стъпките са от трима
човека, като предположил, че предвид забраната за ловуване по това време на
годината, най – вероятно се касае за бракониери. Това го мотивирало да
уведоми началника си М.У., като провел разговор и с *** на ДЛС „Тракия“
свидетеля О.Х.. За установеното от свидетеля Р. били уведомени и горските
инспектори от РДГ Пловдив – свидетелите С.Ч.. и Б.Л.. Докато разговарял със
свидетеля Х., около 9,00 – 9,30 ч., свидетелят Р. чул два изстрела, което
потвърдило първоначалното му предположение, че в местността се
осъществява незаконен лов. Р. се обадил на М.У., който му дал указания да
остане на място и да изчака свидетеля А. Ч. – *** в ДЛС „Тракия“, на
Регионалната дирекция по горите гр. Пловдив, ЛСУ гр. К. и колегата му
свидетеля С.А.. След като последните двама пристигнали, служителите
установили, че освен човешки стъпки имало и такива от автомобилни гуми.
Така взели решение, Р. и А. Ч. да тръгнат по следите, оставени от стъпки на
хора, а С.А. да проследи тези от автомобилни гуми. Така А. стигнал до лек
автомобил „Ланд роувър Дискавъри“ с рег. № ***, който бил собственост на
подсъдимия А.. Свидетелят А. уведомил свидетелите Р. и А. Ч. за това, че е
намерил автомобила, като останал до него в случай, че някой се появи.
От своя страна свидетелите Р. и А. Ч. продължили по следите на хората.
Никой от тях нямал каквото и да било оръжие, разполагали единствено с
бинокъл. Двамата вървели продължително време, около 40 – 45 мин. през
изключително тежък, насечен терен, като поддържали връзка с колегата си
свидетеля А. и началника си. В даден момент установили, че следите водят
към местността „***“, посока ВЕЦ. Продължили да вървят по тях, като
свидетелят Р., използвайки бинокъл забелязал на отстояние от около 60 – 70
метра двама души, които вървели успоредно на реката по пътечка. Същите
били с ловни маскировъчни дрехи, носели пушки и раници. Свидетелят Р.
разпознал, че по-младият от двамата бил подсъдимия А., тъй като го
познавал, като споделил това със свидетеля А. Ч.. Предоставил му бинокъла
си, при което А. Ч. разпознал другия мъж – свидетеля М., като човек чието
име не знае, но познава по физиономия. Тогава свидетеля Р. извикал на
подсъдимия А. и свидетеля М. да спрат. Последните, обаче, се изплашили,
тъй като в раниците си носели разфасовано месо от диво животно – сърна,
която подсъдимият А. бил отстрелял по-рано през деня. Така двамата не се
подчинили на призива на свидетеля Р. да спрат и започнали да бягат надолу
към реката, която се намирала на около 100 метра от пътечката по която се
движели в местността „***“. Свидетелите Р. и Ч. тръгнали веднага след
подсъдимия и след свидетеля М.. Най-напред тичал подсъдимия А., след него
бил свидетеля М., свидетеля А. Ч. и свидетеля Р..
Тъй като теренът бил стръмен, имало сняг, кал, камъни, свидетелят М. в
стремежа си да не бъде хванат, виждайки, че двамата горски служители
наближават, в опит да премине през реката, се спънал и паднал, като счупил
дясната си ръка, както и пушката си в основата на приклада. Р. и А. Ч.
стигнали до свидетеля М., като Р. останал при М., а А. Ч. продължил след
подсъдимия А.. Последният успял да премине през реката, но бил настигнат
от свидетеля А. Ч.. Виждайки, че А. Ч. го е настигнал и се намира съвсем на
2
няколко метра от него, подсъдимият А. спрял, обърнал се с лице към него,
приклекнал, заредил патрон в цевта на оръжието си – ловна нарезна карабина
CAL.308Win, модел SAK085S, с № 53620 и насочил същото към свидетеля А.
Ч., казвайки му „Стой“.
Свидетелят А. Ч., възприемайки насоченото срещу него оръжие се
спрял, като за няколко секунди се стъписал. След това обаче хванал цевта на
пушката, която сочела право в него, избутал я настрани, за да я отклони от
себе си и минавайки зад подсъдимия А. го съборил на земята, като паднал
заедно с него. Двамата били един върху друг, като в схватката си били
позиционирани леко встрани, като подсъдимият А. бил откъм лявата страна
на свидетеля А. Ч.. Пушката била пред гърдите на подсъдимия А., като
свидетелят А. Ч. с едната си ръка я държал за цевта, а с другата я държал за
ръкохватката, опитвайки се да накара подсъдимия да я пусне. Подсъдимият
А. обаче не я пускал, поради което свидетелят А. Ч. му нанесъл два удара с
юмрук в областта на главата, вследствие на което на подсъдимия А. му било
причинено счупване на костите на носа; контузия на главата; оток в лявата
челна област в горната трета; умерен травматичен оток на външния нос и
охлузване в централната част на гърба на носа. Вследствие на счупването на
костите на носа подсъдимият А. получил кръвонасядане по долните клепачи
на двете очи и по вътрешния ъгъл на левия горен клепач. Вследствие
падането на земята, подсъдимият А. получил и охлузване по лява лакътна
става и кръвонасядане по лявото седалище, а вследствие на сборичкването
между него и свидетеля А. Ч. на земята се стигнало и до кръвонасядане по
дясната мишница в горната трета по предно – вътрешната повърхност.
Възприемайки случващото се, свидетелят Р. веднага отишъл при подсъдимия
А. и свидетеля А. Ч., като започнал да дърпа пушката от ръцете на
подсъдимия А.. Успял да издърпал същата със сила, като забелязал, че е със
свален предпазител, готова за стрелба. Свидетелят Р. отворил болта на
пушката и изкарал патрон калибър 308 от цевта на оръжието.
Междувременно на място прстигнали и други служители на ДЛС
„Тракия“, РДГ Пловдив, както и полицейски служители. Първи пристигнали
*** на ДЛС – свидетелят О.Х. и полицейският служител – свидетелят К.С..
Последният забелязал, че по лицето и горната дреха на подсъдимия А. има
петна от кръв. Свидетелят Х. слезнал при свидетелите Р., А. Ч., подсъдимия
А. и свид. М., като взел пушката на подсъдимия А. от свидетеля Р., а
последният се върнал и взел пушката на свидетеля М. от коритото на реката,
като забелязал, че същата е счупена. След това горските служители, а след тях
подсъдимият А. и свидетеля М., които носели раниците си се изкачили нагоре
по коритото на реката и излезнали на главния път, където ги чакали
полицейски и горски служители, сред които и свидетеля С.. Това бил и
моментът, в който свидетелят С. забелязал, че подсъдимият А. има кръв по
лицето и горната си дреха. Там свидетелите Р. и А. Ч. споделили с колегите си
за случилото се, а именно, че подсъдимият А. насочил заредено оръжие към
тялото на свидетеля А. Ч.. Тогава свидетелят С.К. попитал подсъдимия А.
дали това е вярно, като същият отговорил утвърдително.
Тъй като свид. М. бил със счупена ръка, същият помолил да бъде
извикана линейка, която да го откара в медицинско заведение за оказване на
помощ. Такава била осигурена, като единствено свидителя М. бил отведен в
медицинско заведение.
Впоследствие на подсъдимия А. и на свидетеля М. били съставени
АУАН и Констативни протоколи за нарушения на Закона за лова и опазване
на дивеча.
Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е установил от
въз основа частично на обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
съдебното следствие и на досъдебното производство, последните прочетени
по реда на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК; от показанията на свидетелите
Б.Л., изцяло; С.Ч.., изцяло; А.Д. – дадени в хода на съдебното следствие,
както и прочетените по реда на чл.281 от НПК, изцяло; В.Р., изцяло; С.К. –
дадени в хода на съдебното следствие, частично, както и прочетените по реда
3
на чл.281 от НПК, изцяло; О.Х. – дадени в хода на съдебното следствие,
частично, както и прочетените по реда на чл.281 от НПК, изцяло; С.М. –
частично; А. Ч., изцяло; К.С., изцяло; С.А., изцяло; Р.А., изцяло; от
писмените доказателства, прочетени и приобщени , възприети изцяло; и от
заключението на съдебно-балистична експертиза; заключението на съдебно-
медицинска експертиза, изготвено в хода на съдебното следствие от вещото
лице д-р Б. относно механизма на причиняване на травматичните увреждания
на подсъдимия А. – възприето изцяло. Като изолирани и опровергани съдът
не е дал вяра на обясненията на подсъдимия, в частта, в която подсъдимият е
твърдят, че не е извършил инкриминираното деяние, че му е бил нанесен
побой от свидетеля А. Ч. – за начина по който е бил ранен, както и за това, че
в цевта на пушката му не е имало патрон – като изцяло недоказани; а също и
че не му е била предоставена медицинска помощ – като вътрешно
противоречиви. Извън коментираните части, обясненията на подсъдимия са
кредитирани от първоинстанционния съд при формирането на изводите му.
Съдът е обсъдил подробно и изчерпателно доказателствата и
доказателствените средства поотделно и в съвкупност, изложил е мотиви кои
от тях кредитира, защо, в каква степен и съотношението им с останалите,
както и изводите за изграждане на представата за фактическата обстановка
следваща от това.
Въз основа на този анализ на доказателствата първоинстанционният е
приел за установено от фактическа и правна страна, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК. От обективна страна е приел, че са безспорно
установени обективните признаци на престъплението, които е обсъдил от
фактическа и правна страна. От субективна страна първоинстанционният съд
е приел, че престъплението е извършено при пряк умисъл – със съзнавани,
целени и настъпили обществено-опасни последици. Изводите си е формирал
въз основа данните по делото, закона, съдебната теория и практика, като е
обсъдил изчерпателно и направените от защитата аргументи, приемайки ги за
неоснователни, като несъответни на доказателствения материал по делото.
Вида и размера на наказанието РС Пловдив е определил по критериите
на чл.54 от НК, приемайки, че нормата на чл.55 от НК е неприложима,
поради липса на предпоставки за това. При което е счел, че наказание
съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца е
наказанието лишаване от свобода за срок от две години, приемайки, че всеки
по-нисък размер би се явил в явна диспропорция със степента на обществена
опасност на конкретното деяние и би създало чувство на безнаказаност у
подсъдимия и би осуетила постигане целите на наказанието по чл.36 от НК.
Отчитайки наличието на предпоставки по чл.66 ал.1 от НК,
първоинстанционният съд е отложил изтърпяването на наказанието лишаване
от свобода за срок от четири години, като всяка друга продължителност на
изпитателния срок, първоинстанционният съд е счел, че би била
непропорционална.
Пред въззивния съд делото е висящо по жалба на подсъдимия, който
иска да бъде признат за невинен и оправдан. Жалбата е бланкетна. Пред
въззивната инстанция защитата излага доводи, идентични на направените
пред първоинстанционния съд. Въззивният съд ги намира за неоснователни.
Тези доводи на защитата са намерили изчерпателен отговор в мотивите на
първоинстанционната присъда, а въззивният съд ги възприема изцяло и не
намира за нужно да ги преповтаря.
При самостоятелния прочит на доказателствения материал и
съпоставката му с мотивите на присъдата, въззивният съд установи, че
4
присъдата е стъпила на изчерпателно събран по надлежния ред
доказателствен материал – обсъден всестранно, пълно и задълбочено, който в
своята съвкупност установява именно описаната фактическа обстановка, а от
правна страна води до направения от първоинстанционния съд извод.
Въз основа на горното, като приема фактическата обстановка описана в
мотивната част на присъдата за правилно установена, а от правна страна –
преценката за съставомерността на деянието – за правилно квалифицирана,
въззивният съд намери, че РС Пловдив правилно е ангажирал наказателната
отговорност на подсъдимия, а определеното му от съда наказание за
справедливо и съобразено с целите по чл.36 от НК.
Като не намери основателно възражение направено от инициатора на
въззивното производство, което да обосновава отмяна на атакуваната присъда
и като не установи други нарушения на материалния и процесуалния закон, на
основание чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 135 от 09.06.2023 г. по н.о.х.д. № 4538/
2022 г. на РС Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5