Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Перник, 16.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в закрито съдебно
заседание, проведено на шестнадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 06052 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 247 ГПК.
Подадена
е молба с рег. № 10560/05.04.2019г. (дата на п.к. 03.04.2019г.) от
процесуалните представители на ответника адв. В.В.Т.и адв. К.И.Б., за
отстраняване на допусната фактическа грешка, както и за изменение на решението
в частта за разноските. Сочи се, че съдът неправилно е присъдил сумата от
450.00 лева в полза на ответника, от които 75.00 лв. в полза на адв. К.Б.за адвокатско възнаграждение за безплатна правна
помощ по ч. гр. д. № 3311/2018г. по описа на ПРС, 75.00 лв. в полза на адв. В.Т. за адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. №
3311/2018г. по описа на ПРС и сумата от 300.00 лв. в полза на адв. С.К. за адвокатско възнаграждение за безплатна правна
помощ по настоящото дело.
Подадена
е молба с рег. № 10565/06.04.2019г. (дата на п.к. 03.04.2019г.) от процесуалния
представител на ответника адв. С.К. за отстраняване
на допусната фактическа грешка, както и за изменение на решението в частта за
разноските, като се излагат аргументи, идентични с тези по молбата, депозирана
от останалите процесуални представители на ответника.
Ищеца
„Топлофикация - Перник“ АД не изразява
становище по двете молби.
По отношение основателността на
депозираните два броя молби с рег. № 10560/05.04.2019г. и рег. №
10565/06.04.2019г. за изменение на решението в частта за разноските:
Издадена
е заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 03311 по описа за 2018г. на Пернишки районен
съд, като общият материален интерес на вземанията са в размер на 585,61 лева.
Подадено е възражение от адв. Билева
и адв. Тодоров, в качеството им на процесуални
представители на Ч.К.Ц., с което оспорват изцяло процесните
вземания. Представени са договори за правна помощ, от които е видно, че адв. Билева и адв.
Тодоров са предоставили безплатна правна помощ по заповедното производство.
Представени са списъци по чл. 80 ГПК, във всеки от които е отразена сумата от
200.00 лева, представляваща претендирано адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна помощ по реда на чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА.
С
Решение № 333/11.03.2019г. на ПРС, последният е приел, че по отношение на
ответника се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство в размер на 150.00 лева, като е определил този размер съобразно
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение
и в частност: съгласно чл. 7 ал. 7 от Наредбата, гласящ, че „за процесуално
представителство, защита и съдействие в производства за обезпечаване на бъдещ
иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за
издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на
ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните
суми.“. Т. е. съдът е приел, че минимално дължимото възнаграждение съгласно ал.
2 на обсъждания текст, с оглед цената на иска, възлиза на 300 лева, поради
което, в синхрон с разпоредбата на ал. 7 на чл. 7 от Наредбата е определил
възнаграждение в размер на 150.00 лева, платимо в полза на ответника. При
определяне размера на адвокатското възнаграждение, съдът е взел предвид и
направеното от страна на ищеца възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, като е приел същото за основателно предвид фактическата и правната сложност на делото.
За прецизност следва да се посочи, че действително няма абсолютен критерий, въз
основа на който да се преценява фактическата и правната сложност на делото и
съответствието й със заплатеното адвокатско възнаграждение, но тази преценка е
комплексна и се основава на конкретни обстоятелства по всяко дело - цената на
иска, предмета на делото и кръга на подлежащите на доказване факти, подлежащите
на разрешаване правни въпроси, извършените от страните процесуални действия,
обема на събрания доказателствен материал, броя на
проведените съдебни заседания, процесуалното развитие на делото и пр. /виж определение № 460 от 28.07.2014 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 3559/2014 г., I г. о./.
В случая, съобразявайки релевантните обстоятелства, съдът е приел, че
предявените искове не представляват от сложност от фактическа и правна страна,
поради което е определил адвокатско възнаграждение в заповедното производство в
минимума, предвиден в разпоредбата на чл. 78 ал. 5 ГПК.
Същевременно,
съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 1 ГПК, приложима по аналогия и спрямо
ответника, ищецът дължи разноски за адвокатско възнаграждение за един
адвокат. С оглед обстоятелството, че представените договори за правна помощ,
както и списъците по чл. 80 ГПК са представени едновременно (на едни и същи
листа), съдът е приел, че ищеца следва да заплати разноски за адвокатско
възнаграждение на адвоката, чийто договор, респ. списък по чл. 80 ГПК е първи в
списъка, а именно: адв. В.Т.. С оглед обстоятелството,
че съдът е присъдил тази сума на ответника, то следва да се допусне поправка на
очевидна фактическа грешка, като се посочи, че сумата от 150.00 лева, направени
по заповедното дело разноски за един адвокат, следва да бъдат заплатени
на адв. ВТ.. Приемане на противното становище би
довело до неравнопоставеност на страните в процеса по отношение на ищеца, като
го постави в по-неблагоприятно положение спрямо ответника по отношение
възможността за ангажиране на адвокатска помощ при защита на предявените искови
претенции.
Досежно искането за
изменение на решението в частта за разноските, касаещо
присъждане на направени по исковото производство разноски за адвокатско
възнаграждение, съдът намира молбата за основателна.
С
решението си по правния спор, съдът е осъдил ищеца да заплати на ответника
сумата от 300.00 лева, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение. С оглед обстоятелството, че на ответника е била
предоставена безплатна правна помощ, то разноските за адвокатско възнаграждение
следва да бъдат присъдени в полза на адвоката, осъществил правната помощ по делото.
С оглед горното съдът намира, че следва да се
допусне поправяне на очевидна фактическа грешка на постановения съдебен акт в
горния смисъл, като същото следва да бъде сторено по реда на чл. 247 ал. 1 ГПК.
Очевидна фактическа
грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното
външно изразяване в писмения текст на решението (Решение № 63/30.07.2009 г., по
т.д. № 586/2009 г., на II т.о.; Решение № 36/09.03.2010 г., по гр.д. №
5659/2007 г., на I г.о.; Решение № 85/01.06.2010 г., по гр.д. № 1654/2009 г.,
на IV г.о.; Решение № 39/30.06.2011 г., по гр.д. № 486/2009 г., на I г.о.;
Решение № 16/18.01.2012 г., по гр.д. № 870/2010 г., на III г.о.; Решение №
19/20.01.2012 г., по гр.д. № 904/2010 г., на III г.о.; Решение № 38/01.02.2012
г., по гр.д. № 343/2011 г., на I г.о.).
За отстраняването на посочения недостатък на решението не е необходимо
провеждане на открито заседание по чл. 247, ал. 3 от ГПК, поради което и на
основание чл. 247, ал. 1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА на основание чл. 247 ГПК
поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 333 от 11.03.2019г. по гр.
д. № 6052/2018г. по описа на ПРС, като
вместо: „ОСЪЖДА “Топлофикация-
Перник”ЕАД, със снети по делото данни,
да заплати на Ч.К.Ц., с адрес: ***, сумата от 450,00лв., представляваща направени разноски
за адвокатско възнаграждение в исковото и заповедно производства“ да се чете:
„ОСЪЖДА “Топлофикация- Перник”ЕАД, със снети по делото данни, да заплати на адв. Валентин Весков Тодоров, с
адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „Александър Дондуков“ № 9,
ет. 2, НП, бизнес център „Венус“, сумата от 150.00 лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. № 3311/2018г. по описа на
Пернишки районен съд“;
„ОСЪЖДА “Топлофикация-
Перник”ЕАД, със снети по делото данни,
да заплати на адв. С.А.К., с адрес на упражняване на
дейността: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1, офис - партер, сумата от 300.00 лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение по гр. д. № 6052/2018г. по описа на
Пернишки районен съд“.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с рег. № 10560/05.04.2019г. и молба с рег.
№ № 10565/06.04.2019г .на процесуалните
представители на ответника Ч.К.Ц. за изменение на Решение № 333 от 11.03.2019г.
по гр. д. № 6052/2018г. по описа на ПРС, в частта за разноските, направени в
заповедното производство, в останалите им части.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: