Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3996
24.10.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на
секретаря Малина Петрова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 7179 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с искова молба от Е.И.Д., ЕГН ********** против „Кредит Тайм”
ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по
чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че между страните възникнало облигационно правоотношение
по договор за заем № …., с предоставени 800 лева и краен падеж: 10.06.2017 г.
Следвало да бъде платена сума от общо 1711,44 лева – сбор от главница, дог.
лихва от 103,33 лева и неустойка от 808,11 лева. Последната била недължима,
поради нищожност на клаузата за начисляването й, предвид противоречието с
добрите нрави. С определяне на неустойка за непредоставяне на поръчител се
целяло заобикаляне на ограничението по чл. 33, ал.1 и ал. 2 ЗПК, при което
клаузата била нищожна и на осн. чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Тъй като ищцата дължала само главница и лихва от общо 903,33 лева, а платила
общо 1232,40 лева, разликата от 329,07
лева била платена без основание. Моли се за уважаване на иска и
присъждането й, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда -
25.03.2019 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който
оспорва иска.
Тъй
като ищцата не осигурила действието на две физически лица – поръчители,
съгласно ОУ, подписани от нея, била начислена неустойка. Предварително била
запозната с клаузата за дължимостта й, като подписала
ОУ и СЕФ, при което взела информирано решение за сключване на договора. Неустойката не била прекомерна, т.к. не
противоречала на общоприетите принципи за справедливост и не излизала извън
присъщите й функции. Условията на договора били посочени в СЕФ и уговорени
индивидуално, като ищцата можела да влияе на съдържанието им. Моли се за
отхвърляне на иска. Претендират се разноски. Релевира
се възражение за прекомерност на адв. възнаграждение
на насрещната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с
чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца е да установи
наличието на правоотношение по договор за заем от 10.09.2016 г. със соченото в
исковата молба съдържание, по който и за погасяване на дълга е платил сумата от
общо 1232,40 лева, с част от която - 329,07 лева ответникът неоснователно се е
обогатил.
Ответната страна следва
да докаже валидност на договора, който е сключен съобразно изискванията на ЗПК
и при спазване правата и интересите на потребителя, вкл. на клаузата за
неустойка, като опровергае твърденията на ищеца; установи всички свои твърдения
и възражения в отговора, както и при условията на пълно и главно доказване
установи наличие на валидно основание за плащане, респ. получаване на търсената
парична сума.
При така разпределената доказателствена
тежест, съдът приема иска за основателен по следните съображения:
На основание
чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т. 3 и т.4 ГПК, като
безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства – между страните е възникнало облигационно
правоотношение по договор за заем № .., с предоставени 800 лева, лихва от
103,33 лева и краен падеж: 10.06.2017 г.; че ищцата е платила на ответника по
кредита сумата от общо 1232,40 лева във връзка с погасяване на дълга /вж.
Определение по чл. 140 ГПК № 8111/19.07.2019 г. – л.16-17/.
Съдът приема тези факти за доказани,
вкл. като ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.
Спорът е за валидността на клаузата за
неустойка по договора, във връзка с която е получена исковата сума.
Настоящият съдебен
състав намира, че оспорената клауза противоречи на добрите нрави, поради
следното:
Критериите дали е
налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат
в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно
дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът
следи и служебно.
Преценката за нищожност
се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като - естество
и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между
нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 818/2009 г., II т. о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая, страните са уговорили клауза за
задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в
тридневен срок от сключване на договора, като при неизпълнение са предвидили
неустойка. Размерът й е посочен само в погасителния план, като отделни суми,
месечно дължими към пог. вноска – по 89,79 лева. Тя е
почти равна на вноските за издължаване на кредита от по 100,37 лева месечно.
Така, както е
уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на заетата сума. Размерът на неустойката представлява
над 100 % от заемната сума /общо 808,11 лева/. Предвидено е предварително, че
неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска. Такава клауза
изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на
справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните
функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка
размерът й да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче, няма
адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично
задължение. Един вид обезпечава
изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение. Т.е. и
санкционната функция е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе
си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е
да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя
за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума с
почти двоен размер, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите
нрави и не се толерира от закона. Тя драстично нарушава принципа на
справедливост и не държи сметка за реалните вреди
от неизпълнението /в т. см. Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК/.
При изготвянето на
доклада по делото, съдът е указал на ответника, че е негова доказателствената
тежест да установи валидността на клаузата за неустойка. У него лежат и
неблагоприятните последици от непровеждането на доказване относно този факт.
Тъй като противоречието
между неустойката и добрите нрави е налице още при сключване на договора,
следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно
съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр.
с ал. 4 ЗЗД, в тази част договорът не е пораждал правно действие. Нищожността
на клаузата е пречка за възникване на задължение по нея. Отсъствието на валидно
съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност
/нищожност/ на сключения договор в тази му част.
Тъй като е безспорно,
че ищцата е платила главницата и възн. лихва, а не се
установява валидно основание за получаване на разликата от 329,07 лева, с която
няма спор, че е погасена именно предвидена неустойка, искът е основателен и
доказан и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от предявяване на ИМ
до погасяването, като последица.
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото
му разглеждане, разноски се дължат на ищеца. Отправено е искане, представен е
списък по чл. 80 ГПК /л.24/ и доказателства за сторени такива от 50 лева – ДТ. Представен
е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на
основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер,
съобразно чл. 7, ал.2, т.1 НМРАВ, възлиза на 300 лева, който следва да бъде
присъден лично на пълномощника.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Кредит Тайм”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Анна Ахматова” № 9 да плати на Е.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 329,07 лева /триста
двадесет и девет лева и седем стотинки/ - получена без основание за погасяване
на неустойка във връзка с договор за заем № 8234/10.09.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 25.03.2019 г.
до окончателното погасяване, както и сумата от 50 лева /петдесет лева/ - разноски по делото.
ОСЪЖДА „Кредит Тайм”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Анна Ахматова” № 9, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. да плати на а. С.П.М.,***, п., сумата от 300 лева /триста лева/ - адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Е.И.Д. в настоящото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Начин
на плащане, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.5/:
В
брой срещу разписка на постоянния адрес на ищцата в гр. П., ул. „З.Б.” № .. ет.,
ап..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП