Р Е
Ш Е Н
И Е
№437
гр.Русе, 15.ХІ.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 15 октомври през две хиляди
и деветнадесета година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
При
секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА и в
присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от съдията А.Георгиева ВГД № 580 по описа за 2019 год.,за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
В.М.А. *** чрез адвокат Г.Ч. е
обжалвал решението на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 2841/2018
год.,с което е осъден да заплати на „ШАНС 166“ООД 5000 лева обезщетение за
причинени имуществени вреди,представляващи платени лизингови вноски за периода
1.VІ.2013 год. до І.2017 год. за лек автомобил „Хюндай“ с рег.№ Р **** АР,ведно
със законната лихва върху главницата и разноските в производството.Развива
оплаквания за неговата неправилност и иска отмяната му и отхвърляне на иска по
съображения,подробно изложени в жалбата и поддържани в съдебно заседание.
Ответното дружество „ШАНС 166“ООД
счита жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на решението.
Окръжният съд,като взе предвид
оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима,но
разгледана по същество,е неоснователна.
Със споразумение,одобрено от съда по
НОХД № 1808/2013 год.на РРС жалбоподателят А. е признат за виновен в
това,че на 21.V.2013 год.управлявал лек автомобил „Хюндай“ с ДК № Р **** АР с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда-1,67 на хиляда-престъпление
по чл.343 б,ал.1 НК и са му наложени пробационни
мерки,както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 18 месеца.По време
на извършване на деянието жалбоподателят е работил като охранител в
дружеството“ШАНС 166“ООД.За процесния автомобил
„Хюндай“дружеството сключило договор за финансов лизинг от 22.12.2011 год. ,като
за периода 1.VІ.2013 год./след ПТП /до м.І.2017
год.е изплатило лизингови вноски общо в размер на 12996,99 лв.С договор от
26.І.2017 год.след изплащане на дължимите суми дружеството придобило
собствеността върху лекия автомобил от лизингодателя.
В резултат на ПТП са деформирани
предната броня,предния капак,декоративната решетка,предните
калници,вратите,покрива,предното стъкло,четири предпазни възглавници и
др.,подробно описани в заключението на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза. Според експерта за възстановяването му с подмяна на части, материали,
труд е необходима сумата от 18 816,26 лева,което е икономически
неизгодно.Нанесените повреди го правят негоден за ползване.В настоящото му
състояние стойността му възлиза на 500-700 лева.
Дружеството твърди,че заплатените
лизингови вноски за периода след датата на причиненото от жалбоподателя
произшествие до придобиване на собствеността на автомобила представляват
имуществена вреда,която последният трябва да възстанови,тъй като е пряка
последица от виновното му и противоправно
поведение,изразяващо се в управление на лекия автомобил след употреба на
алкохол -1,67 промила.За това деяние,представляващо престъпление по смисъла на
чл.343 б,ал.1 НК той е признат за виновен с одобреното от съда споразумение по
НОХД № 1808/2013 год.на РРС. Исковата
претенция е заявена частично-в размер на 5000 лева от общо претърпени вреди в
размер на 12996,99 лева.
Доводът,с който се атакува правилността
на първоинстанционното решение,е мотивиран със
сключеното от жалбоподателя споразумение с прокурора и одобрено от съда,което в
контекста на разпоредбата на чл.381,ал.3 НПК водело до извод за възстановяване
на щетите.В противен случай,според него,не би било възможно одобряването на
това споразумение от съда.Поддържаната теза е неоснователна. Престъплението, за
което е осъден жалбоподателя, по чл.343 б, ал.1 НК не е резултатно
престъпление. Ирелевантно за съставомерността
му е настъпването на вреди,поради което нито в досъдебното производство,нито в
съдебното подлежи на изследване въпроса за настъпили от деянието вреди,техния
размер и евентуалното им възстановяване.
На следващо място,важно е да се
посочи,че се претендират имуществени вреди,настъпили след процесното
деяние,а именно платените от дружеството лизингови вноски в периода след
увреждането на автомобила до придобиване на собствеността върху него.В този
смисъл не е било възможно да се търси тяхното възстановяване в един предходен момент,преди
те реално да са настъпили .
От събраните по делото доказателства
е установена по несъмнен начин имотната вреда за дружеството.След причиненото
от жалбоподателя ПТП автомобилът е претърпял вреди,които го правят ,от една
страна, негоден за ползване по предназначение,а от друга,изискват високи
разходи за възстановяването му.Дружеството,обвързано с лизинговия договор,е
продължило да плаща дължимите по него вноски,и е получило собствеността върху
автомобил с практически нулева стойност.Тази вреда е пряка последица от
виновното деяние на жалбоподателя,поради което той следва да обезщети
собственика за претърпените вреди.По тези съображения и изложените в
обжалваното решение,към които съдът препраща на основание чл.272 ГПК,жалбата се
явява неоснователна.Решението на районния съд е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран така и на основание
чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 426
от 12.ІІІ.2019 год.на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 2841/2018
год.по описа на РРС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: