Р Е Ш
Е Н И Е
№……………………., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА -
ІV касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
РОМЕО СИМЕОНОВ
при участието на секретаря
Светлана Стоянова и прокурора като
разгледа докладваното от председателя касационно адм. дело № 3518 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.
Образувано
е по касационна жалба на териториална дирекция „Северна морска „ на Агенция
„Митници“ , подадена чрез гл. юрисконсулт Т.К. , против решение № 2154 от
26.11.2019 г. по нахд № 2761/2019 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е
отменено наказателно постановление (НП) № 359/2018/2019г. от 15.05.2019 г.,
издадено от зам. директора на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“ по
санкциониране на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от
Закона за митниците (ЗМ) на „М.Г.Б. “ ЕАД, ЕИК ** с имуществена санкция в
размер на 838.86 лв., представляваща 100% от размера на избегнати публични
държавни вземания .
Заявените
касационни основания са допуснато
нарушение на закона и съществено
нарушаване на процесуалните правила с искане за отменя на обжалвания съдебен
акт на ВРС . Твърди се ингориране на писмото на ОЛАФ за систематично занижение на стойността при деклариране на внос в Р България при проведения съвкупен анализ
на доказателствени източници . Възразява се срещу направения от ВРС извод, че
при липсата на изготвен окончателен доклад, представените доказателства имат
само уведомителен характер и нямат обвързваща доказателствена сила. Касаторът
счита, че износната митническа декларация, макар и частен документ, дава пълна
характеристика на стоките по отношение на вид, количество и цена, и нейната
стойност представлява договорната стойност на стоките, продадени за износ в
митническата територия на Съюза, съобразно изискванията на чл. 128, § 1 и § 2
от Регламента за изпълнение № 2015/2447. Твърди се, че липсата на фактурата на
по-високата стойност не е пречка за определяне на по-висока митническа стойност
по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 128, § 1 и § 2 от
Регламент № 2015/2447, поради което неправилно ВРС е приел, че от съдържанието
на износната декларация не може да се формира окончателен извод за
действителната договорена или реално платена цена. В представения от
дружеството търговски договор конкретна търговска отстъпка не е уговорена между
страните към момента на приемане на митническата декларация, поради което по
аргумент от чл. 130, § 1 от Регламента за изпълнение № 2015/2447 не следва да
се взема предвид отстъпката при определяне на митническата стойност по чл. 70,
§ 1 от Кодекса. Жалбоподателят намира за неоснователен извода на ВРС за липсата
на категорични доказателства, обосноваващи извод, че е избегнато отчасти
заплащането дължими държавни вземания, т.к. митническите органи са извършили
задълбочен анализ на митническата стойност на внесените в ЕС стоки .
В
съдебно заседание касаторът не се представлява , но депозира писмено становище за основателност на жалбата като се
прави и възражение за прекомерност на заявено правно основание чл. 63, ал.4 от ЗАНН.
Ответникът
по касационната жалба – „М.Г.Б. “ ЕАД, оспорва касационната жалба по подробни
съображения, изложени в писмен отговор на жалбата. В съдебно заседание
пълномощникът на тази страна твърди правилност на изводите на ВРС относно
доказателствената стойност на писмото на OЛАФ и на износната митническа
декларация. Отправя искане към съда обжалваното решение да бъде оставено в
сила. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно
представен техен списък.
Участващият
по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
пледира за оставяне в сила на обжалваното решение на ВРС.
Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се
извеждат от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния
акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид
обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима , тъй като е подадена
от страна, участвала във въззивното съдебно производство и е депозирана в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна .
Предмет на съдебен контрол от
предходната инстанция е НП № 359 / 2018 / 2019 / 15. 05. 2019 г. на зам. директор на ТД „Северна
морска“ при Агенция „Митници“, с което на „М.Г.Б. “ ЕАД, ЕИК : ** на основание чл. 234, ал. 1,
т. 1 във вр. с чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ е наложена
имуществена санкция в размер на 838.86 лв. , представляваща 100 % от размера на
избегнати публични държавни вземания заради това, на 29.12.2017г. на МП
„Пристанище Варна" код BG002005 към Митница Варна, „М.Г.Б. " ЕАД, ЕИК
** е осъществило състава на митническо нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от
Закон за митниците, във вр. чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
на Европейския парламент и на Съвета, във вр. с чл. 128, параграф 1 и 2 от
Регламент № 2015/2447 на Комисията, тъй като е декларирало с митническа
декларация за Допускане до свободно обращение с крайно потребление на стоки,
които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава-членка"
/код 42/ MRN 18BG002005H0001024/22.01.2018 г. на стока „1120 колета по 20 кг
палмова мазнина IFFCO HQPO 36/39 ", с обща фактурна стойност в кл. 22 USD
13171.20 (единична цена FOB 588,00 USD за 1 тон), митническа стойност 22
826.55лв., бруто тегло 23 296.00кг, нето тегло 22 400 кг, тарифен код
********** и държава на произход Малайзия, с начислени държавни вземания в
размер на 2 054.39 лв. мито и 0.00лв. ДДС, общо 2054.39лв., вместо деклариране
на стоката с фактурна стойност в кл. 22 USD 18 816.00 (единична цена FOB 840.00
USD за 1тон), митническа стойност 32 147.19 лв. и дължими държавни вземания в
размер на 2 893.25 лв. мито и 0.00 лв. ДДС, вследствие на което е избегнато
частично заплащане на публични държавни вземания в размер на: 838.86лв. мито и
0.00 лв. ДДС, чийто общ размер на щетата - 838.86 лв. не надхвърля 35 на сто от
митническата стойност на стоката, като нарушението е установено по сигнал на
Митница Варна при инициирано от Агенция „Митници" разследване от
Европейската служба за борба с измамите (OLAF), за резултатите от което Митница
Варна е уведомена с писмо от Агенция „Митници" вх. № 32-267756/17.09.2018
г, с приложени кореспонденция с OLAF, както и малайзийска износна декларация №
В10211014242.
Според
районния съд в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, предвид спазването на
формалните изисквания на ЗАНН (издаването на НП и на АУМН от оправомощени за
това лица, наличието на изискуемите реквизити по ЗАНН, връчването на двата
акта, разглеждането на възраженията на нарушителя по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН). За да отмени обжалваното НП,ВРС е приел , че не са събрани категорични
доказателства, обосноваващи извод, че „М.Г.Б. “ ЕАД е избегнало да заплати
отчасти дължими държавни вземания, посочвайки във вносната декларация занижени
стойности на декларираната стока. Според ВРС бланката на ОЛАФ, подписана от
директор на отдел В1 – Митнически и търговски измами към ОЛАФ , на която се
позовава наказващият орган, представлява само кореспонденция и има уведомителен
характер, няма характеристиките на официален документ, който да има обвързваща
материална доказателствена сила, каквато би имал окончателния доклад по чл.11
от Регламент (ЕС, Евроатом) № 883/2013 на ЕП и Съвета от 11 септември 2013 г. относно
разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите. Направен
е извод, че доколкото процесната бланка не съдържа реквизитите, посочени в
цитираната разпоредба и не е подписан от генералния директор, същата не
представлява окончателен доклад по смисъла на посочената разпоредба от
Регламент (ЕС, Евроатом) № 883/2013 на ЕП и Съвета от 11 септември 2013 г.
относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите.
В
подкрепа на така направения извод, ВРС се позовава и на писмо № ОС/2018/0052
LC/2018/0247 от 28.02.2019 г. на Генералния директор на ОЛАФ до „М.Г.Б. "
ЕАД, според което проверката не е приключила и не е издаден окончателен доклад.
Износната декларация се съставя едностранно от износителя на стоките и вносителят
не може да носи отговорност за верността на данните, отразени в нея, като
вносителят може да отговаря единствено за верността на данните във вносната
декларация, която кореспондира със стойността в договора, фактурата и
извършените плащания на дружеството. Вносната декларация е придружена с всички
търговски документи и плащания, аргументиращи декларираната митническа
стойност, докато износната декларация не е придружена от такива документи.
Според РС-Варна не са налице
доказателства за това, че процесната палмова мазнина е продадена на по-висока
от декларираната при вноса стойност. Не става ясно как митническите органи са
стигнали до извода, че действителната продажна цена на процесното количество е
USD 18 816 /единична цена FOB 840 USD за тон/.
Износната митническа декларация не е
документ, който според МК удостоверява действителната договорена или реално
платена цена. Съгласно чл.5, т.12/от МК митническата декларация е актът, с
който дадено лице изразява в установена форма и по установения начин желанието
си за поставяне на стоки под определен митнически режим, като посочва, където е
уместно специфични мерки, които следва да бъдат приложени. Жалбоподателят не е
титуляр на режима „износ“ по смисъла на чл.5, т.35/ от МК, освен това
приемането на износната декларация по чл.172 от МК - поради естеството ѝ
на едностранен акт, не представлява „решение“ по смисъла на чл.5, т.39 от МК –
Решение от 15 септември 2011г., ДП Груп, С-138/10, т.35.
Никъде в представената по делото износна
декларация не е посочена стойност USD 18 816 (единична цена FOB 840,00 USD за метричен
тон). Дори и да беше посочена такава стойност, според районния съд същата не
може да обвързва друго лице, освен подателя, предвид цитираната по-горе
разпоредба на чл. 5, т. 12 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета. По тези съображения износната декларация не
е документ, който може да удостовери действително платената или подлежаща на
плащане цена, тъй като същата е съставена от другата страна по договора и не
може да бъде изключено посочването на грешна стойност. „М.Г.Б. “ ЕАД не може да
носи отговорност за верността на данните, отразени в износната декларация, при
условие че подадената от него вносна декларация отговаря на стойността на
фактурата, приложена към вносната декларация и извършените плащания.
Касационната инстанция счита
обжалваното решение на районния съд за правилно, като постановено при липса на
заявените в жалбата касационни основания за неговата отмяна.
Неоснователно е оплакването на
касатора за липса на обсъждане от районния съд на данните от писмото на
ОЛАФ за систематично занижаване на митническата стойност при деклариране на
внос. На единадесета страница на обжалваното съдебното решение РС-Варна е
изложил своите мотиви относно
доказателствената стойност на това писмо , приемайки, че същото няма обвързващата
съда доказателствена сила , понеже не представлява окончателен доклад
по чл.11 от Регламент №883/2013 г.
относно разследванията ,
провеждани от Европейската служба за
борба с измамите.
Визираната
от митническите органи износна декларация, която по аргумент от чл. 12, § 4 от
Регламент (ЕС, Евроатом) № 883/2013 е годно доказателство, правилно е приета от
ВРС, че не е достатъчна, за да обоснове извод, че митническата стойност на
процесната стока по смисъла на чл. 70, § 1 и 2 от МК – т.е. че действително
платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, е именно тази, посочена в
износната митническа декларация.
Правилно
ВРС приема, че в подкрепа на декларираната при износа стойност не са събрани
никакви доказателства, както и че износната митническа декларация не е
документ, който според МК удостоверява действителната договорена или реално
платена цена. Съгласно чл. 5, т. 12) от МК митническата декларация е актът, с който
дадено лице изразява в установена форма и по установения начин желанието си за
поставяне на стоки под определен митнически режим, като посочва където е
уместно специфични мерки, които следва да бъдат приложени. „М.Г.Б. “ ЕАД не е
титуляр на режима „износ“ по смисъла на чл. 5, т. 35) от МК, освен това
приемането на износната декларация по чл. 172 от МК - поради естеството ѝ
на едностранен акт, не представлява „решение“ по смисъла на чл. 5, т. 39 от МК
(Решение от 15 септември 2011г., ДП Груп, С-138/10, EU:C:2011:587, т. 35).
Следователно
стойността на стоката декларирана при износа не обвързва българските митнически
власти с удостоверителна сила и подлежи на преценка, каквато в случая не е
извършена. Наличието на фактура, представена от вносителя с различна стойност
на стоката от стойността, която е декларирал износителят, не може да се
обоснове извод, че заявеното от износителя документира действително
договорената и подлежаща на плащане цена, а фактурата на вносителя е с
неистинска стойност. Фактурите са частни свидетелстващи документи и изцяло в
тежест на митническата администрация е да докаже, че стойността на стоката,
посочена от износителя, е действително договорената и подлежаща на плащане
стойност по смисъла на чл. 29, §1 от Регламента. Доказателства за това не се
установява да са били събрани преди издаване на НП, нито се представят в
съдебната фаза на процеса. Липсва и валидно установяване с окончателен доклад
на ОЛАФ, че фактурата, представена при вноса е неистинска. По отношение пък на
посочените в износната декларация номер на фактура и номер на договор, още с
жалбата си до въззивния съд оспорващият сочи, че плащания към продавача от
страна на наказаното дружество по така посочените фактура и договор няма, като
се позовава на това, че дружеството е дало разрешение за разкриване на банкова
тайна и митницата е извършила проверка на плащанията, като не е установено нещо
различно от декларираното при вноса на въпросните стоки.
Констатациите
на ОЛАФ за систематичното занижаване на стойността с около 30% при
декларирането на вноса в РБ не се обективират в окончателен доклад с обвързваща
доказателствена сила съда, поради което наличието на изпратена от ОЛАФ и
получена от Р България информация, не освобождава компетентните национални
органи от задължението за нейната задълбочена
преценката и надлежно обосноваване при вменяване извършване на определено
деяние в съответствие с националното законодателство.
Съгласно
чл.70, §1 и 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им
стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките
при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
коригирана при необходимост /в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК/.
Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност - Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International
Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20. Не се установява по непротиворечив
начин от събраните доказателствени средства , че наказаното дружество е платило
или че се е задължило да плати цена за въпросната стока, различна от посочената
от наказаното дружество в митническата декларация стойност на стоката. В този смисъл
твърденията във връзка с уговорения размер на отстъпката за „М.Г.Б. “ ЕАД
правилно не са взети предвид от ВРС.
В
обобщение обосновано е правното заключение на районния съд за недоказаност на
повдигнатото административнонаказателно обвинение на „М.Г.Б. “ ЕАД .
В
контекста на гореизложеното при извършения инстанционен съдебен контрол се
констатира неоснователност на подадената касационна жалба предвид валидността, допустимостта и правилността на
обжалваното съдебно решение.
При този изход на
делото и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът следва да се произнесе по
искането на касационния ответник за присъждане на съдебно-деловодни
разноски във връзка с представен техен
списък , включващ заплатен по банков път адв. хонорар от 360 лв. по представени
фактура от 18.12.2019 г. и платежно нареждане от 19.12.2019 г. / л. 16 и 17 от
делото/ . По повод това искане
жалбоподателят в депозирано по делото писмено становище направи възражение
за прекомерност , позовавайки се на правилото на чл. 63, ал.4 от ЗАНН, според
което ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата.
Разпоредбата на чл.
36 от ЗА гласи, че адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд като размерът на същото се определя в договор между
адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Съгласно чл. 18
, ал.3 от наредба № 1/2004 г. за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал.
2 възнаграждението е 300 лв.
В конкретния случай направените
разходи от ответника по водене на делото пред касационна инстанция са 360 лв.,
включващи договорено и заплатено адв. възнаграждение от 300 лв. , съответстващо
на цитираното по-горе правило на
Наредбата, както и начислен и платен ДДС
от 60 лв.
Размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не
може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния
вид помощ / чл.1 от Наредба №1 /2004 г. / . Съгласно разпоредбата на § 2а от Наредбата минималните
размери на адвокатските възнаграждения, определени в този подзаконов нормативен акт , под който не може
да се договоря адвокатското възнаграждение, при облагаема по ЗДДС услуга, се
явяват данъчна основа, върху която се начислява ДДС. За целите по прилагане
на данъчното законодателство, дължимата
по едно облигационно правоотношение сума се дели на данъчна основа и начислен
данък, не означава, че в частноправните отношения начисленият данък не е част
от дължимата парична престация, нито променя частноправния характер на
това вземане в отношенията между
страните по договора за поръчка. Затова в случаите когато предоставената от
адвоката услуга е облагаема доставка по смисъла на ЗДДС, размерът на
адвокатското възнаграждение включва начисления ДДС и същият е неразделна част
от дължимото от клиента възнаграждение / арг. §2 от ДР на Наредба № 1/2004 г. /
Според правилото на чл. 78 от ГПК,
отговорността за разноските обхваща заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат - пълномощник. Когато тази услуга попада под приложното поле на ЗДДС и
цената с включено ДДС е заплатена от страната, направените разноски на
репариране подлежи пълния размер на адв. възнаграждение с вкл. ДДС. Отношенията
на страната с трети страни, в това число с държавния бюджет, са ирелевантни
предвид регламентацията на чл. 78 от ГПК
за юридическата отговорност за съдебни разноски. Ето защо, дали страната –
ползвател на облагаема по ЗДДС услуга, има право на възстановяване на данъчен
кредит не е от значение при преценката за ангажиране на отговорността на
насрещната страна. Начисленият към
адвокатското възнаграждение и заплатен от страна по делото ДДС при облагаема
доставка на услуга по ЗДДС се явява разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК
и следователно имуществена вреда независимо дали страната – получател на
услугата има право на данъчен кредит. В този смисъл е и съдебната практика –
решение № 10780/10.07.2019 г. по АД № 14629/2017 г. на ВАС, където се сочи, че
«възстановяването на данъчния кредит не е елемент от правоотношението за
търсене на извъндоговорна отговорност между засегнатото от незаконна
административна дейност лице и съответното юридическо лице, в чийто състав е
органът, осъществил незаконната дейност, и поради това не се обхваща от
преценката на съда по повдигнатия правен спор. Намаляването на размера на
обезщетението за вреди по съображения, че ищецът е спестил разход по друго
правоотношение с държавата, би представлявало случай на правоприлагане в
противоречие със закона».
На следващо място, валидно основание
за удовлетворяване на възражение за
прекомерност според правилото на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН е делото да не се
отличава с фактическа или правна сложност. Настоящият случай не е такъв, тъй
като правният спор за законосъобразност и обоснованост на предприетото
административнонаказателно санкциониране включва изследване и задълбочен анализ
не само на разпоредби на българското законодателство, но и на общностното право
. Спецификата на конкретния казус предполага преценка за правна стойност
на постановявани актове на ОЛАФ, която е специализирана генерална дирекция в структурата на
Европейската комисия, натоварена от Европейския съюз със защитата на финансовите му интереси.
Агенция „Митници е
със статут на юридическо лице и тя следва да бъде адресат на задължението по
възстановяване на направените
съдебно-деловодни разноски от касационния ответник , понеже нейната
териториална дирекция „ Северна морска“ няма подобно правно качество предвид
чл. 7 от ЗМ.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във връзка с чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд – Варна
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2154/26.11.2019
г. по нахд № 2761/2019 г. по описа на Районен съд–Варна.
ОСЪЖДА Агенция „Митници „ да заплати на
„М.Г.Б. “ ЕАД с ЕИК ** съдебно- деловодни разноски в
размер на 360 лева.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.