МОТИВИ
по н.о.х.д. №5354/2016 година, по описа на СГС, НО, 16-ти състав
Софийска
градска прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимият П.П.Е. за престъпление по престъпление по чл.248а, ал.3, пр.1, вр.
ал.2, пр. 1 от НК за това, че на 18.10.2011г. в гр.София, бул. „Цар Борис
III” №136 в сградата на Държавен фонд „Земеделие“, като лице, което управлява и
представлява юридическо лице - едноличен собственик на „З.2“ ЕООД представил -
пред В.Ц.К. - старши експерт в Отдел „Вино” в ДФЗ , на основание Договор
№201107/20.06.2011г. между ДФЗ и „З.2“ ЕООД за предоставяне на финансова помощ
по „Национална програма за подпомагане на лозаро -
винарския сектор 2008/2009-2013/2014г.” по мярка „Преструктуриране и конверсия
на винени лозя“ и Заявление за плащане от 18.10.2011г. на „З.2” ЕООД, с което
се претендира авансово плащане - в размер на 1 476 149,79 лева - на цялата сума
по договора - неверни сведения -данъчна фактура № *********/29.09.2011г. в
която било посочено, че:
1. на 29.09.2011г. е възникнало данъчното
събитие „оран на парцели /винени лозя/, находящи се в
землището на гр.Нови пазар - 36,6483 хектара, на единична цена от 310 лева на
хектар и обща стойност от 13 633,16 лева с ДДС с получател на облагаемата
услуга - „З.2” ЕООД и доставчик на услугата „З.” ЕООД, с управител - Б.П.Г. и
2. че данъчната фактура е подписана от Б.П.Г.,
в качеството си на управител на „З.” ЕООД, за да удостовери, на основание чл.
18 ал.3, т.2 от Наредба №1 от 26.01.2009г. за условията и реда за предоставяне
на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския
сектор 2008/2009 - 2013/2014г./обн„ ДВ, бр. 10 от
6.02.2009 г., изм. и доп., бр. 76 от 28.09.2010 г./, че инвестицията по
договора е започнала, като в действителност данъчното събитие по облагаемата
услуга не било настъпило - доставчика по фактурата не извършил твърдяната
услуга; данъчната фактура не била подписана от управителя на „З.” ЕООД - за да
получи юридическото лице - „З.2“ ЕООД средства от фонд, принадлежащ на
Европейския съюз - от Европейския фонд за гарантиране на земеделието.
В
съдебно заседание представителят на СГП поддържа повдигнатото обвинение и
посочва, че следва подсъдимият Е. да бъде признат за виновен.
Защитата
на подсъдимия посочва, че по делото не са били събрани достатъчно
доказателства, които по несъмнен начин да доказват вината на подсъдимия, поради
което моли съда да постанови оправдателна присъда.
В
последната си дума пред съда подсъдимият не се признава за виновен, твърди че е
действал без никакъв умисъл и моли съда да го оправдае по повдигнатото му
обвинение.
На основание чл.373, ал.1, вр.чл.372, ал.3, вр.чл.371, т.1
от НПК делото е разгледано от съда по реда на съкратеното съдебно следствие без
да се разпитват свидетелите В.А., Е.Т., С. Ж., Р.И., Р.Б. и И.Г. и вещи лица Л.С.
относно изготвена от нея експертиза №198/03.05.16г. и К.И. относно две
изготвени от нея експертизи №15/ДОК 016/23.02.15г. и №15/ДОК-233/02.11.15г.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Подсъдимия
П.П.Е. е роден на ***г***, постоянен адрес:***, настоящ адрес:***,
българин, българско гражданство, разведен, с висше образование, неосъждан, ЕГН:
**********.***, св.М.И.М. - в качеството си на управител и едноличен собственик
на търговското дружество „З.2” ЕООД, чрез пълномощника на дружеството - св.Ц.Н.Ч.
подала в Държавен фонд „Земеделие” Единно заявление за подпомагане по национални
програма за подпомагане на лозаро - винарския сектор
2008/2009 - 2013/2014г.
Единното
заявление за подпомагане се подавало на основание Наредба № 1 от 26.01.2009г.
за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национални програма
за подпомагане на лозаро- винарския сектор 2008/2009
- 2013/201 г./ издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ. бр. 10 от 6.02.2009г., доп., бр. 62 от 10.08.2010г.,
изм. и доп., бр. 76 от 28.09.2010г./
С
Единното заявление, „З.2” ЕООД кандидатствало за подпомагане по мярка
„Преструктуриране и конверсия на винени лозя”. Единното заявление, ведно със
съпътстващите го документи били приети от служител в сектор „Вино” на ДФЗ и на
заявлението бил поставен идентификационен номер **********.
На
21.03.2011г. служители при ДФЗ установили нередности при подаването на
заявлението, за което била уведомена св.М. с писмо от 21.03.2011г.
На
23.03.2011г. с писмо, св.М.М. изпратила в ДФЗ
коригирано Единно заявление за подпомагане, в което било посочено, че
представляваното от нея дружество кандидатства за подпомагане за:
1. Презасаждане
без промяна на местонахождението на лозята със смяна на сорта с възможност за
увеличаване броя на лозите на хектар и смяна формировката
със или без смяна на подпорната конструкция - с площ на лозовото стопанство от
33,2092 хектара;
2. Презасаждане
без промяна на местонахождението на лозята без смяна на сорта с възможност за
увеличаване броя на лозите на хектар и смяна формировката
със или без смяна на подпорната конструкция - с площ на лозовото стопанство от
3,4391 хектара и
3. Изграждане на хидромелиоративни
съоръжения - система за капково напояване - върху 36, 371 хектара.
В
Единното заявление изрично било посочено, че кандидатът за подпомагане желае
финансиране под формата на авансово плащане на цялата сума.
Към
Единното заявление били приложени и всички, изискуеми, съгласно Наредба № 1 от
26.01.2009г. документи, включително Инвестиционен проект. В същия било
посочено, че необходимата инвестиция за реализиране на проекта е в размер на 1
978 649,76 лева. Било посочено и това, че фирмата няма опит при реализиране на
такъв проект до момента.
Търговското
дружество „З.2” ЕООД било регистрирано на 16.12.2008г., като св.М.М. била формален собственик - съгласила се да представлява
дружеството по молба на брат й - Б. М./починал към настоящия момент/, с
обяснението, че същото му е необходимо за да закупува земеделска З./т.5, л.
31/. Св.М. не се интересувала от дейността на дружеството, като подписвала на
доверие всички представени от брат й документи. За финансовите 2009г. и 2010г.
„З.2” ЕООД нямало реална търговска дейност, не притежавало дълготрайни
материални активи, нямало нает персонал, не отчитало печалби в подаваните
годишни справки декларации /т.1, л. 28 и сл./.
В
Инвестиционния проект на „З.2” ЕООД било посочено и това, че изкореняването на
лозята в лозарското стопанство на дружеството било извършено към момента на
кандидатстването, като бил издаден Акт за презасаждане
от Изпълнителната агенция по лозата и виното /ИАЛВ/, удостоверяващ право на презасаждане.
Подробно
били посочени и видовете дейности, които дружеството ще извърши, за реализация
на проекта - като било изрично посочено, че за дейността „засаждане и
обеззаразяване” върху 36,6483 хектара ще се извърши оране - с единична цена на
хектар 310 лева или на обща стойност от 11 360,97 лева без ДДС /т.14, л.163/.
Към
единното заявление бил приложен и Договор за наем, сключен на 12.08.2009г.
между „И.” ООД, представляван от св. В.К.А. и „З.2” ЕООД, чрез пълномощник -
св. Я.Н.Я..
Св.
Я.Я. се съгласил да бъде пълномощник на „З.2” ЕООД по
молба на Б. М., като следвало да наеме земеделски площи с начин на ползване
„лозя” в землището на гр.Нови пазар, след което да организира агро - технически мероприятия.
Така,
с Договора от 12.08.2009г. „З.2” ЕООД получило за временно ползване за 3 години
лозови насаждения в землището на гр.Нови пазар - общо 88 парцела, идентифицирани
по местонахождение, номер по картата за възстановена собственост, парцел, и
размер в декари - всички - на обща площ от 37,01226 хектара /т.14, л.34 и сл./.
„З.2”
ЕООД кандидатствало за подпомагане пред ДФЗ с наетите земеделски площи, в
размер от 36,6483 хектара.
Така
наетите от „И.” ООД земеделски площи били подложени на агро-технически
мероприятия – по указание и с финансови
средства на Б. М.. Св. Я. наел около 70
души и в рамките на 4-5 месеца, след 12.08.2009г. почистил наетите площи, като
била извършена и оран на масива /т.5, л. 37 и сл./.
На
19.12.2009г. бил подписан от служители на Териториална дирекция Варна към ИАЛВ
Констативен протокол №ТЗ-В-117, в който било отразено, че след извършена
теренна проверка и измерване на изкоренена площ на лозарски имоти - идентични с
наетите от „З.2” ЕООД на 12.08.2009г. било установено, че „...площта е изорана
и подземните и надземни растителни остатъци от лозите са събрани и изнесени”
/т.14, л.147/. Този Констативен протокол бил представен пред ДФЗ, като
приложение към Единното заявление за кандидатстване.
Със
Заповед № 181232 / 31.03.2011г. на Главен
експерт при Технически инспекторат на ДФЗ било разпоредено
на свидетелите П.С.П. и С. В.И. да извършат проверка на място на лозовия масив,
с който „З.2” ЕООД кандидатствал за подпомагане.
Двамата
експерти извършили проверката на място на 04.04.2011г.,
в присъствието на св. Я.Я.. При проверката - чрез
визуален контрол, без замервания било установено, че „парцелите са почистени от
старите лозови насаждения; всички парцели са изорани през месец ноември 2009г.;
цялата площ е обработена два пъти с дискови брани”. Било посочено, че от
ноември 2009г. площите не са обработвани, поради което са поникнали плевели
/т.8, л.25 и сл./. Констатациите си, двамата експерти обективирали
в контролен лист, като изготвили и фотоснимки.
Със
Заповед № 181402/18.04.2011г. на Главен експерт при Технически инспекторат на
ДФЗ било разпоредено на свидетеля С.Е.Ц. да извърши
контролна проверка на място на площите, с който кандидатствало за подпомагане
дружеството „З.2” ЕООД /т. III, л. 31-33/. Св.Ц. обходил произволно избрани
площи от лозарския масив и констатирал, че заключенията на свидетелите П.П. и С. И. са коректни - т.е. последната извършена оран на
площите в масива е била през 2009г. Не забелязал следи от прясна оран /т.5,
л.98/.
ДФЗ
приел инвестиционния проект на „З.2” ЕООД за допустим за финансиране и на
20.06.2011г. в гр.София бил сключен Договор №201107/11г. между Държавен фонд
„Земеделие” и „З.2” ЕООД, представлявано от св. М.М..
По
силата на договора, Фонда предоставял на ползвателя финансова помощ за
извършване на следните дейности по мярка „Преструктуриране и конверсия на
винени лозя”: „Преструктуриране” - Презасаждане със
или без промяна на местонахождението на лозята със или без смяна на сорта с
възможност за увеличаване броя на лозите на хектар и/или смяна на формировката със или без смяна на подпорната конструкция -
върху площ от 36,6483 хектара се предоставяла финансова помощ в размер на 1 124
293,80 лева; Етап - засаждане - върху площ от 36,6483 хектара се предоставяла
финансова помощ от 878 292,08 лева и Етап - Изграждане на подпорна конструкция
- върху площ от 36,6483 хектара се предоставяла финансова помощ в размер на 246
001,71 лева.
За
„Изграждане на хидромелиоративни съоръжения върху площ от 36, 0067 хектара се
предоставяла финансова помощ в размер на 351 855,99 лева. /т.4, л.7/.
В
Договора изрично било посочено, че дейностите следва да се извършат в срок до
31.12.2013г.
Било
посочено и това, че ползвателя има право да кандидатства за авансово изплащане
на финансовата помощ - след подаване на Заявление за авансово плащане.
Съгласно
чл. 18 ал.1 от Наредба №1/09г. финансовата помощ може да бъде изплатена
авансово след сключване на договор, при условие че: 1. изпълнението на
дейностите е започнало; 2. учредена е банкова гаранция в полза на
Разплащателната агенция в размер 120 % от исканата за авансово изплащане сума със
срок на валидност минимум 3 месеца след изтичане на срока за извършване на
всички дейности по договора.
На
01.09.2010г., св. В.А. - в качеството си на управител на „И.” ООД подал Заявление
до св.М.М. - в качеството й на управител на „З.2”
ЕООД, с което я уведомявал, че разваля договора за наем, сключен между двете
дружества на 12.08.2009г. /т.12, л.4/.
На
19.04.2011г., с Нотариален акт за покупко - продажба
на недвижим имот №145, „И.” ООД, представлявано от св. А. продало на „М.+Ю”
ЕООД, чрез пълномощника на дружеството - св. С.С. Б.-
Ж. всички поземлени имоти, включени в лозарското стопанство на „З.2” ЕООД, с
което кандидатствало за подпомагане по Договора от №201107/11г. между Държавен
фонд „Земеделие” и „З.2” ЕООД, представлявано от св. М.М.
/т.5, л. 62 и сл./.
Така,
след 19.04.2011г., „З.2” ЕООД не притежавало правно основание за ползване на
площите, с които кандидатствало за подпомагане пред ДФЗ и не отговаряло на условията
за кандидатстване, с оглед получаване на субсидия по сключения с ДФЗ договор.
След
като „М.+Ю” ЕООД придобило собственост над площите, включени в лозарското
стопанство на „З.2” ЕООД се пристъпило към почистването на площите от нежелана
растителност.
Така,
на 10.10.2011г. бил сключен Договор между ЕТ „Д.- Е.Д.”,
представляван от св. Е.Д.Т. и „М.+Ю” ЕООД - чрез пълномощника - св. Р.И.И. с предмет - „Почистване, изкореняване, и риголване на 1000/хиляда/ дка стари лозови масиви” /т. 11,
л.45/.
С
Анекс №1 към договора, били конкретизирани парцелите, върху които следва да се
извършат агро - технически мероприятия - с обща площ
от 29,5537 хектара.
Свидетелят
Е.Т. е категоричен, че когато работили на парцелите, посочени в Анекс №1 не бил
виждал някой друг да ги обработва. Не бил чувал за такава обработка и от
местните жители, като всички твърдели, че такава обработка е извършвана
предната или по - предната стопанска година.
На
20.09.2011г. в гр.Варна бил сключен Договор за покупко
- продажба на дялове - между М.М. - продавач и подс. П.П.Е. - купувач, /т.1,
л.126/.
По
силата на договора, подс.П. Е. придобил собствеността
над всички 100 дяла от по 50 лева от капитала на „З.2” ЕООД.
Това
обстоятелство било вписано в Агенцията по вписванията - № 20110920120705 от
20.09.2011г.
На
18.10.2011г. в гр.София, бул. „Цар Борис III” №136 в сградата на Държавен фонд
„Земеделие“, подс. П.П.Е. -
в качеството си на лице, което управлява и представлява юридическо лице -
едноличен собственик на „З.2“ ЕООД представил пред св. В.Ц.К. - старши експерт
в Отдел „Вино” в ДФЗ Заявление за плащане по мярка „Преструктуриране и
конверсия на винени лозя”.
Заявлението
за плащане било подадено, на основание сключения на 20.06.2011г. Договор
№201107 между ДФЗ и „З.2“ ЕООД за предоставяне на финансова помощ по
„Национална програма за подпомагане на лозаро -
винарския сектор 2008/2009-2013/2014г.” по мярка „Преструктуриране и конверсия
на винени лозя“.
Със
Заявлението за плащане, подс.Е. претендирал авансово
плащане на цялата сума, а именно - 1 476 149,79 лева .
Изрично
посочил - в Част В към Заявлението за плащане, че „изпълнението на дейностите
по мярка „Преструктуриране и конверсия на винени лозя” е започнало. Посочил и
банкова сметка - ***, клон Гарибалди, по която
евентуално да бъде преведена сумата. Подсъдимият Е. изписал на Заявлението за
плащане трите си имена, положил печата на „З.2” ЕООД и дата на подаване на
заявлението - 18.10.2011г. /т.3, л.15 оригинал/.
Ведно
със заявлението за плащане, подс.Е. представил пред
св. К. и оригинал на данъчна фактура № **********/29.09.2011г. - с цел - да
удостовери, че действително е започнало изпълнението на инвестицията по Договор
№201107.
Съгласно
чл. 18, ал.3, т.2 от Наредба №1 от 26.01.2009г. ползвателите на финансова помощ
подават заявление за авансово плащане като представят разходооправдателни
документи, доказващи, че инвестицията е започнала.
В
данъчната фактура № **********/29.09.2011г. било отразено, че данъчното събитие
е „оран на парцели /винени лозя/ находящи се в
землището на гр.Нови пазар”; че стойността на услугата е 11 360,97 лева без ДДС
и 13 633,16 лева с ДДС - за оранта на 36,6483 хектара площи; че това данъчно
събитие е възникнало на дата - 29.09.2011г.; че доставчик на тази услуга е „З.”
ЕООД; че съставител на фактурата е Б.П.Г., като бил положен и подпис под името
му; че получател на услугата е „З.2” ЕООД, представлявано от подс. П.П.Е. - с положен от същия
подпис на фактурата.
Ведно
с фактурата, подс.Е. представил пред св.К. и преводно
нареждане от 17.10.2011г., с което наредителя „З.2”
ЕООД превежда по сметка сумата от 13 633,16 лева на получателя „З.” ЕООД - с
основание за плащане - плащане по фактура №**********/29.09.2011г. /т.3, л.22 и
л.23/.
Св.К.
се уверила, че подс.Е. й предоставя оригинали на
фактурата и на преводното нареждане, при което ксерокопирала
двата документа и лично пред нея подс.Е. ги заверил
„вярно с оригинала”, като се подписал и положил печата на „З.2” ЕООД. След
това, св. К. върнала оригиналите на подс.Е. /т.5, л.
50-51/, а ксерокопията били приложени към Заявлението за плащане.
На
21.10.2011г. св. К. и св. Г.Д.В. подписали Контролен лист КЛ 03 за наличие на
съответствие на Заявление за плащане - 2011г. /т.3, л.27/.
В
Контролния лист, двамата експерти в ДФЗ посочили, че заявлението е
окомплектовано, легитимно и допустимо.
Така
представената от подс.Е. данъчна фактура
**********/29.09.2011г. била частен удостоверителен документ с невярно
съдържание. За издаването й, св. Б.П.Г. въобще не знаел; същата не била
включена в Справката - декларация и дневниците за продажби от 2011г. до
08.12.2015г. на търговското дружество „З.” ЕООД - т.17, л.27; описаната
стопанска операция не била реализирана от „З.” ЕООД, а посоченото във фактурата
данъчно събитие не настъпило на 29.09.2011г. Освен това, тази фактура не била
подписана от Б.П.Г., в качеството му на управител на „З.” ЕООД.
Свидетелят
Б.П.Г. се познавал с подс.Е. - двамата били
съквартиранти през 2009г. Подс. Е. му предложил да го
запознае с човек - Б. М., който предлагал да регистрира фирма на негово име.
Св. Г. и Б.М.се срещнали, било постигнато съгласие между двамата св.Г. да е
формален собственик на търговско дружество, за което следвало да получава
месечно по 300 лева. Всички документи за фирмата, включително и по
регистрацията на „З.” ЕООД, в това число и електронните подписи, св. Г.
подписвал на доверие и ги давал лично на Б. М.. Той го накарал да подпише и две
пълномощни /не едновременно, а едно след друго/ на две лица, които св.Г. не
познавал - едното от който - св.Я.Я. с дата -
20.08.2010г. /т.5, л.1 и сл.; т.12, л.44/.
Св.
Г. твърди, че Б.М.се свързал с него на 17.10.2011г. и му казал, че тримата - с П.Е.
трябва да отидат до някоя банка, за да се направи трансфер. Тримата отишли в
банковия салон на клон „Гарибалди” на ОББ АД. Б. М.дал
на подс.Е. парична сума в брой, която подс. Е., в качеството си на собственик и управител на „З.2” ЕООД, внесъл по сметка на „З.” ЕООД - с
преводното нареждане, с основание за плащане - фактура №**********/29.09.2011г.
Така
преведената парична сума още същия ден - 17.10.2011г., в 14,10 часа св.Г.
изтеглил от сметката на „З.” ЕООД и върнал на Б.М./т.7, л.59 оригинал на
нареждане разписка/.
Нито
подс. П.Е., нито Б. М.обяснили на св.Г. за какво се
извършва този трансфер, а и той не се интересувал.
Така
описаната банкова операция била необходима, с оглед удостоверяване от подс. Е. пред ДФЗ, че действително е превел дължимата по
данъчната фактура от 29.09.2011г. сума на „З.” ЕООД.
След
като на 18.10.2011г. подс.Е. депозирал Заявка за
плащане, на 19.10.2011г. подал Уведомление, че желае сключване на Анекс с ДФЗ,
в който да се отрази ново обстоятелство - че е едноличен собственик на „З.2”
ЕООД.
Със
Заповед № 03-РД/2703 от 14.11.2011г. на Главен експерт ТИ на ДФЗ, експерта Н.Х.Л.
била определена да извърши бърза контролна проверка на кандидата за подпомагане
- „З.2” ЕООД.
Св.Л.
извършила указаната й проверка на 17.11.2011г.
Тъй
като в ДФЗ липсвала информация за това, че „З.2” ЕООД няма правно основание за
ползване на площите, с които кандидатства за подпомагане, св. Л. се свързала с
пълномощника на дружеството - св. Я.Я., уведомила го
за предстоящата проверка и го приканила да присъства, при желание.
Свидетелят
Я. не знаел, че „З.2” ЕООД е с нов собственик - същия получил обаждане от - Б. М.или
М.М. и бил приканен да присъства на проверката.
На
място, на 17.11.2011г. св. Л., в присъствието на св.Я. установила, че в 16
парцела - във физически блок /ФБ/ 1 и 2 от землището на гр.Нови пазар - част от
заявеното за подпомагане стопанство на „З.2” ЕООД са налице следи от обработка.
Агро - техническите мероприятия в тези парцели от ФБ
1 и 2 били реализирани от ЕТ „Д.- Е.Д.” - по сключения договор с новия им
собственик - „М.+Ю” ЕООД.
На
15.12.2011г. между ДФЗ и „З.2” ЕООД било сключено Допълнително споразумение №1,
по силата на което Фондът предоставял на ползвателя - представляван от подс.Е. авансово сумата от 1 476 149,79 лева, като в срок
от 1 месец, ползвателя бил длъжен да представи писмена единична банкова
гаранция в полза на ДФЗ в размер на 120% от размера на авансовата сума.
На
04.01.2012г. в гр.София в сградата на ДФЗ, подс.Е.
лично представил пред И.П.К.в оригинал Банкова гаранция, изх. № 263-3732/21.12.2011г.
на „Първа инвестиционна банка”, клон „Варна” - с наредител
- „З.2” ЕООД и бенефициер - ДФЗ за сумата от 1 771
379,75 лева.
Така
представената от подс.Е. банкова гаранция била с
невярно съдържание - ПИБ АД никога не била издавала банкова гаранция в полза на
наредителя „З.2” ЕООД, това дружество не било клиент
на банката; поставения входящ номер на банковата гаранция бил поставен на
покана за разсрочено плащане до К.С.К.. Освен това, положените на банковата
гаранция подписи не били автентични /т.3, л.127/.
С
Докладна записка вх. № 03-0416/896/07.02.2012г.
на зам.изпълнителен директор на ДФЗ до изпълнителния директор на ДФЗ било
предложено да се одобри Заявката за плащане на „З.2” ЕООД - поради това, че
„...бенефициента е представил всички изискуеми документи, както и първични
счетоводни документи, доказващи плащане и стартиране на инвестицията, както и
банкова гаранция по образец в размер на 120% от исканата авансово сума” /т.3,
л.46/.
На
20.02.2012г. ДФЗ превел по сметка на „З.2” ЕООД сумата от 1 455 896,61 лева, с
основание за плащане - авансово плащане по договор. /т.3, л.55/. Сумата била с
произход - Европейския фонд за гарантиране на земеделието - т.е. фонд,
принадлежащ на ЕС /т.2, л. 72/. Сумата била в размер - по-малък от искания от подс.Е., тъй като ДФЗ прихванал от нея сумата от 20 253,18
лева - за което и уведомил с писмо подс.Е. /т.3,
л.59/.
Така,
вследствие от представянето на два документа с невярно съдържание - данъчна
фактура №**********/29.09.2011г. и банкова гаранция изх. №
263-3732/21.12.2011г. на „Първа инвестиционна банка”, клон „Варна”, подс.Е., като лице, което управлява и представлява
търговско дружество - „З.2” ЕООД получил по сметка на дружеството сумата от 1
455 896,61 лева.
На
21.02.2012г. подс.Е. превел сумата в размер на 1 455
850 лева по банкова сметка *** „Ф.” ЕООД - т.2, л.16, л.32 и 101.
Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се подкрепя от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания в прочетените по
реда на чл.371, ал.1, вр.чл.283 от НПК протоколи за разпит на свидетели в
досъдебното производство: В.А., Е.Т., С. Ж., Р.И., Р.Б. и И.Г. и заключенията на вещи лица Л.С.
относно изготвена от нея експертиза №198/03.05.16г. (т.7, л.71) и К.И. относно
две изготвени от нея експертизи №15/ДОК 016/23.02.15г. (т.2, л.53) и
№15/ДОК-233/02.12.15г. (т.7, л.18) дадени на досъдебното производство.
Така
изложената фактическа обстановка се установи и от показанията на свидетелите Б.Г.
(включително показанията му от досъдебното производство, прочетени на осн.чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2,
пр.2 от НПК и на осн.чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК –
т.5, л.99 и т.5, л.107), Ц.Ч., М.М., Я.Я. (включително показанията му от досъдебното
производство, прочетени на осн.чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2, пр.2 от
НПК – т.5, л.91-93),
В.К., Г.В., П.П., С.И., С.Ц., Н.Л., Р.Д., М.И., С.А.
и А.Г., както и писмените доказателства заключенията на съдебно-почерковите
експертизи по делото – Том 3 - Оригинал на Приемо -
предавателен протокол от 04.01.2012г. за предаване на Банкова гаранция от П.Е.
- л.2; Оригинал на Банкова гаранция - л.3; Оригинал на Договор от 20.06.2011г.
ДФЗ и З.2 ЕООД; Оригинал на Заявление за плащане от 18.10.2011г. - авансово
искане - л.11; Копие от фактурата от З. - л.22; Контролен лист КЛ 03 подписан
от К. и Г.В., за проверка на заявените обстожятелства
- л.27; Заповед за проверка на място от 18.04.2011г. - бърза контролна проверка
- л.31; Контролен лист КЛ 04 от 09.01.2012г. подписан от К. и Г.В., за проверка
на заявените обстоятелства - л.27;
Том
4 - Договор от 20.06.2011г. между ДФЗ и „З.2” ЕООД, подписан от пълномощника Ц.Ч.
- л. 6 и сл.; Единно заявление за подпомагане от 08.03.2011г. - л.12, подписано
от М.М. и прието от А.П.; Оригинал на Фактура №
*********/29.09.2011г. между З.2 ЕООД и З. ЕООД, с дата на данъчно събитие -
29.09.2011г. - Оран на парцели /винени лозя/ находящи
се в землището на гр.Нови пазар - 36,6483 хектара, на обща стойност от 13
633116 лева с ДДС - л.33; Преводно нареждане от 17.10.2011г. с основание -
плащане по фактура №*********/29.09.2011г. - л.34;
Кредитно
авизо - относно получен превод с вальор от
17.10.2011г. - л.35; Извлечение по сметката на З.2 ЕООД от 17.10.2011г. - л.36;
Уведомление от П.Е. до ДФЗ от 18.10.2011г. - л.37.; Докладна записка от
22.11.2011г. от С.А. до Началник отдел СМП - извършена контролна проверка на
кандидата и установено, че инвестицията е започнала - част от парцелите
изорани, а други - в процес на обработка - л.41; Заповед №181402/18.04.2011г.
на Главен експерт при Технически инспекторат на ДФЗ, с която С.Е.Ц. е определен
да извърши проверка на място на „З.2” ЕООД за времето от 19.04.2011г. до
22.04.2011г. - л.43; Контролен лист за проверка на място, подписан от С.Ц. -
л.44 и сл.; Докладна записка от 06.12.2011г. на зам.изпълнителен директор на
ДФЗ до Изпълнителния директор, - кандидатът е допустим за сключване на
допълнително споразумение- приложение - Допълнително споразумение №1, копие от
фактура №*********/29.09.2011г., копие от платежно нареждане - л.48;
Допълнително споразумение №1 от 15.12.2011г., с което П.Е. се задължава в срок
от 1 месец да депозира банкова гаранция в полза на ДФЗ- л.18; Приемо - предавателен протокол от 04.01.2012г. с който П.Е.
предава на И.К.банкова гаранция - л.54; Доклад от 07.02.2012г. на
Зам.изпълнителен директор до Р. П. - бенефициентът представил всички изискуеми
документи, както и първични счетоводни документи, доказващи плащане и
стартиране на инвестицията - л.56; Оторизационно
писмо от 08.02.2012г. за изплащане на сумата - л.59; Писмо от 21.02.2012г. на П.Е.
до ДФЗ -л.66;
Том
7- Протокол за извършена почеркова експертиза
№15/ДОК-233 от 02.11.2015г. - подписите на Приемо -
предавателен протокол от 21.12.2011г. положени от И. Л.; подписа на фактура №
177/22.02.2012г. с „доставчик” - „Ф.” ЕООД е положен от И. Л., подписа на
„довереник” на Договор от 16.12.2011г. между „Ф.” ЕООД и „З.2” ЕООД е положен
от И. Л.; Оригинали на представените от П.Е. документи - л. 19, предадени с
Протокол за доброволно предаване от 27.04.2015г. - л.19 и сл.; Протокол за
извършена почеркова експертиза №15/ДОК-257 от
23.11.2015г.- л.29 и сл.- подписът на копие от фактура№*********/29.09.2011г. в
графа „за получател” е копие на подпис на П.Е.; подписът и ръкописния текст
„вярно с оригинала” на фактурата е положен от П.Е.; подписът на „съставител” на
фактурата не е положен от Б.П.Г.; Оригинал на Нареждане разписка от
17.10.2011г. от 14,10 ч., подписана от Б.Г. - л.59;
Протокол
№ 198 от 03.05.2016г. за Съдебно - почеркова
експертиза - л.66 - в обекта - Нареждане - разписка от 23.02.2012г. - подписите
в графи „Подпис”, „получих сумата”, „контролен подпис”, „получател - автентичен
подпис” и подпис под Декларация са положени от И. Ф.Л.; Оригинал Нареждане
разписка от Асет Банк;
Том
9 - Договор от 12.08.2009г. между „И.” ООД и „З.2” ЕООД, сключени чрез Я.Я. - 68 парцела, с обща площ от 37,0126 хектара - л.4 и
сл.;
Том
12- Документи, предадени от управителя на „И.” ООД с протокол за доброволно предаване
от 03.12.2015г. - л.1 - договори, фактури,
и др.; Документи, предадени с протокол от 29.10.2015г. от Б.П.Г.;
Том
14 - Единно заявление за подпомагане на „З.2” ЕООД от 08.03.2011г. - л.1 и сл.;
Индивидуален план за преструктуриране и конверсия - л. 18; Инвестиционен проект
- л.28.
Тези
доказателства се подкрепят и от веществените доказателствени
средства - цветни снимки за извършена проверка на място.
Така
изложените доказателства са непротиворечиви и логични, поради което на осн.чл.305, ал.3, изречение 2-ро от НПК съдът няма да ги
анализира подробно.
На
анализ ще бъдат поставени единствено тази част от показанията дадени от св.Б.Г.
в съдебна фаза, в която те противоречат на заявеното от него при разпитите му в
досъдебното производство, така и на заключението на съдебно-почерковата
експертиза от т.7, л.34 от ДП.
Съдът
не кредитира показанията на св.Г. дадени пред съда в частта, в която те
противоречат на заявеното от него при разпитите му в досъдебното производство,
така и на заключението на съдебно-почерковата
експертиза от т.7, л.34 от ДП по въпроса дали той е подписал данъчна фактура
№*********/29.09.2011г. за сумата от 13
633, 16 лв. с ДДС за извършена оран на парцели винени лозя в землището на
гр.Нови Пазар, като доставчик на услугата – „З.“ ЕООД. В съдебната фаза той
твърди, че е подписал тази фактура, докато в разпита му в ДП пред съдия на осн.чл.223 от НПК (т.5, л.113), при предявяването му на
същия документ той категорично е отрекъл да го е подписвал. По този въпрос
съдът кредитира показанията на св.Г. дадени в досъдебното производство, тъй
като те се подкрепят и от заключението на съдебно-почерковата
експертиза от т.7, л.34 от ДП, което посочва, че в инкриминирания документ
подписът „За съставител“ не е поставен от св.Г..
На
доказателствен анализ ще бъдат подложени и
обясненията на подсъдимия, дадени пред съда в частта, в която той твърди, че не
се е съмнявал, че в данъчна фактура № *********/29.09.2011г. са посочени
неверни сведения относно следните факти:
1. че на 29.09.2011г. е възникнало данъчното събитие „оран на парцели /винени лозя/, находящи се в землището на гр.Нови пазар - 36,6483 хектара,
на единична цена от 310 лева на хектар и обща стойност от 13 633,16 лева с ДДС
с получател на облагаемата услуга - „З.2” ЕООД и доставчик на услугата „З.”
ЕООД, с управител - Б.П.Г. и
2. че
данъчната фактура е подписана от Б.П.Г., в качеството си на управител на „З.”
ЕООД, за да удостовери, на основание
чл. 18, ал.3, т.2 от Наредба №1 от 26.01.2009г. за условията и реда за
предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009 - 2013/2014г./обн„ ДВ, бр. 10 от 6.02.2009 г., изм. и доп., бр. 76 от
28.09.2010 г./, че инвестицията по
договора е започнала.
В
тази част обясненията на подсъдимия са нелогични и вътрешно противоречиви.
Същият е с полувисше образование завършено във ВНВТУ “Тодор Каблешков“,
гр. София, отговарящо днес на
образователна степен бакалавър. Към инкриминирания период е работил в
организационния отдел на КТ“Подкрепа“ в град София. Никога не се е занимавал
със селскостопанска дейност. Няма интелектуален дефицит. Подс.Е.
заявява пред съда, че Б. М., за да го убеди, че трябва да стане собственик и
управител на „З.2“ ЕООД, му е казал, че „… нашата фамилия е компроментирана“
, „нашата фамилия е известна“ и затова е поискал да се съгласи сестрата на М.да
прехвърли собствеността на това дружество на подсъдимия, за да може после
същото дружество да участва в един подготвен от М.„хубав проект“ за почти 1 500
000 лева. Признава също така, че М.му е заявил по повод кандидатстването на „З.2“
ЕООД по проекта в ДФ“Земеделие“, че „понеже сме М.и, да не стане някой фал да не отпуснат парите е хубаво да е на името
на някой друг“, имайки предвид дружество „З.2“ ЕООД. Признава също така, че към
този момент е чувал от хора приказки за „разни
злоупотреби с ДДС“ извършвани от М.. В същото време, в противоречие с
казаното по-горе заявява за М.и сестра му „Те са известни бизнесмени,
милионери. Какво съм си мислел, фирмата не е била на Х.или А., че да ми я дават
на мен, тя е била на сестра му“, „Те са били сериозни хора, фирмата, сестра му.
Не съм се съмнявал, че нещо не е редно.“ Тук следва да се има предвид, че
подсъдимият признава в обясненията си, че познава М.от 1998-1999г. В
обясненията си твърди, че не е знаел дали в землището на гр.Нови пазар е било
изпълнено условието на ДФ“Земеделие“ да е започнала инвестицията – извършване
на оран на лозята (за които се иска финансиране) от „З.” ЕООД, с управител - Б.П.Г.
- негов съквартирант, за който знае, че е дизайнер на къщи и заведения, но
понеже бил във финансово затруднение го е запознал с Б. М., за да му открие
последният фирма на негово име, т.е. да го направи собственик и управител на „З.”
ЕООД. Признава, че никога не е ходил до тези места, че изобщо не е бил запознат
със счетоводната или фирмената документация на дружество „З.2“ ЕООД, какви
данъци дължи. Заявява, че не е видял пред него св.Б.Г. да е подписал данъчна
фактура № *********/29.09.2011г. за управител
на „З.” ЕООД. Въпреки това обаче се е съгласил да се прехвърли на негово име
собствеността на дружество „З.2“ ЕООД, за да може да кандидатства от името на
това дружество за предоставяне на финансова помощ - авансово плащане - в размер
на 1 476 149,79 лева, по „Национална програма за подпомагане на лозаро - винарския сектор 2008/2009-2013/2014г.” по мярка
„Преструктуриране и конверсия на винени лозя“, която помощ е предоставяна от
фонд на ЕС - Европейския фонд за гарантиране на земеделието. Освен това на
17.10.2011г. в присъствието на свидетел Б.Г. е взел от Б. М.сумата от
13 633, 16 лева, внесъл я е в качеството си на управител на „З.2“ ЕООД по
сметката на „З.” ЕООД и е видял как св.Б.Г. я изтегля в качеството му на
управител на последното дружество и предава същата сума пари на Б.М.. Подсъдимият
не дава разумно обяснение, защо ако управляваната от св.Б.Г. „З.” ЕООД действително
е извършила оран на лозя, веднага след банковия превод на парите
(възнаграждение за извършената услуга) по сметката на „З.” ЕООД св.Г. ги
изтегля и ги предава на Б. М.и това е станало в негово присъствие. Освен това
признава, че не е видял св.Г. да се подписва в процесната
данъчна фактура № *********/29.09.2011г., която иначе той самият е подписал
като управител на „З.2“ ЕООД. И въпреки всичко горепосочено, на следващия ден –
18.10.2011г., е предоставил в ДФ“Земеделие“ процесната
данъчна фактура № *********/29.09.2011г., с положен подпис в графата за
управител на „З.” ЕООД, с което е
претендирал авансово плащане - в размер на 1 476 149,79 лева, защото е
осъществена оран на лозя в землището на Нови Пазар от „З.” ЕООД.
Предвид
изложеното съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в тази им част.
На
доказателствен анализ ще бъдат подложени и
обясненията на подсъдимия, в частта в която той заявява, че не е знаел, че на
17.10.2011г., в офиса на клон на банка ОББ на площад Гарибалди
в гр.София, веднага след като е привел в качеството му на управител на „З.2”
ЕООД сумата от 13 633,16 лева, която му е била дадена от Б. М., на „З.” ЕООД, с
управител - Б.П.Г., последният е изтеглил тази сума от банката и я е върнал на М..
В
тази част обясненията на подсъдимия са също противоречиви на кредитираните от
съда показания на св.Б.Г.. В показанията си дадени по реда на чл.223 от НПК св.Г.
е категоричен, че през цялото време на тази „банкова операция“ е присъствал
подсъдимият и той е видял как накрая св.Г. изтегля от сметката на „З.” ЕООД 13 633,
16 лева, които току що са били преведени от подсъдимия (дадени му малко преди
това от М.) и ги връща на М..
Напълно
нелогични звучат и обясненията на подсъдимия в частта, в която твърди че
впоследствие се е виждал със свидетел Г., но никога не е обсъждал с него какво
е станало с този бизнес-проект, по който авансово е била платена сума от около
един милион и половина лева.
Предвид изложеното съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия в тази им част.
Съдът не кредитира и обясненията на подс.Е. в частта, в която той твърди, че не е знаел, че от авансово
преведените на 20.02.2012г. от ДФЗ по сметка на „З.2” ЕООД 1 455 896,61 лева, били
преведени на 21.02.2012г. 1 455 850 лева по банкова сметка *** „Ф.” ЕООД. Видно
от съдържащите се в том 2, л.16, л.32 и
101 писмени доказателства именно подс.Е. е наредил
превода на тези пари.
В останалата им част обясненията на
подсъдимия не противоречат на останалите доказателства, поради което съдът ги
кредитира.
С оглед така доказаната фактическа
обстановка съдът намира от правна страна,
че подсъдимият П.Е. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.248а, ал.3, пр.1, вр. ал.2, пр.1 от НК.
Субект на деянието по ал.3 на чл.248а от НК не може да е
всяко наказателно отговорно лице, а само лице, което управлява или представлява
юридическо лице, или търговец. В случая подсъдимият е управител и представляващ
„З.2“ ЕООД.
Основният състав на престъплението по чл. 248а, ал. 2 от НК предвижда възникването на наказателна
отговорност при представяне на неверни сведения или затаяване на сведения в
нарушение на задължение за предоставяне на такива, за да се получат средства от
фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз
на българската държава. Видно от изложеното, престъплението се явява формално,
то е на просто извършване (поставяне в опасност) и за да е съставомерно
не е необходимо да е настъпил определен престъпен резултат, а е достатъчно
осъществяването на изпълнителното деяние.
В процесния
случай подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние като представил неверни
сведения в данъчна фактура № *********/29.09.2011г. - че инвестицията по
договора за оран на лозя е започнала, като в действителност данъчното събитие
по облагаемата услуга не било настъпило - доставчика по фактурата не извършил
твърдяната услуга; данъчната фактура не била подписана от управителя на „З.”
ЕООД.
От субективна страна
деянието е осъществено от подсъдимия виновно при форма на вината евентуален умисъл
- съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е допускал настъпването на
тези последици. Преследвайки правомерна
цел – получаване на средства от фондове, принадлежащи на ЕС, той е имал
съмнения, че процесната данъчна фактура е възможно да
съдържа неверни сведения и да не е подписана от св.Г.. Той е съзнавал
обществено опасния характер на деянието - че представя пред ДФ„Земеделие”
сведения от съществено значение за инвестицията, предмет на безвъзмездна
финансова помощ по проект, финансиран от фонд, принадлежащ на ЕС, за които има
много голяма степен на вероятност, че са несъответстващи на обективната
действителност. Предвиждал е обществено опасните последици - че вследствие от
представянето на неверните сведения, касаещи започване на инвестицията
съществува възможност за получаване на средства от Европейски фонд в полза на „З.2”
ЕООД, но въпреки това е подал процесната фактура в
ДФ“Земеделие“ и по този начин е допуснал настъпването на тези последици.
Подсъдимият много добре е знаел, че всъщност неговият съквартирант и дизайнер -
свидетел Б.Г., не разбира нищо от селскостопанска работа, както и той самия.
Знаел е, че дружествата на които те формално са собственици сключват сделка за
оран на лозя, като нито той, нито св.Г., някога са били в землището на Нови
пазар, за да се уверят дали сделката, заради която е била съставена процесната фактура е изпълнена. Видял е, че парите които
той дава на св.Г. (дадени му преди това от Б. М.) за осъществяването на
сделката веднага се връщат при М.. С това е осъзнавал, че след като дължимото
за извършената работа възнаграждение не остава в лицето, за което се твърди че
е осъществило услугата, е възможно и самата услуга – оран на лозя, да не е
осъществена, т.е. осъзнавал е че е възможно описаните в процесната
фактура сведения да са неверни.
Поради изложените по-горе аргументи
относно част от обясненията на подсъдимия, които съдът не кредитира и относно
субективната страна на осъществения престъпен състав, съдът отхвърля като
неоснователно твърдението на защитата, че подсъдимият е бил използван от посредствения
извършител М., тъй като не е съзнавал, че подава документ с неверни сведения
пред ДФ“Земеделие“ и в този смисъл деянието му е невиновно.
Относно определянето
и индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
следното:
Съставът, по който е обвинен и признат за
виновен подсъдимият, систематически е разположен в гл. VІ - „Престъпления
против стопанството”, раздел ІV „Престъпления против паричната и кредитната
система“. За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.248а, ал.3, пр.1, вр. ал.2, пр.1 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.
При определяне
на наказанието съдът съобрази сравнително високата степен на обществена
опасност на деянието и дееца.
При определяне размера на наказанието, съдът
следва да отчете като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, че
деянието е осъществено във връзка желанието за придобиване на сума в
изключително голям размер – почти 1 500 000 лева предоставена от фонд
на ЕС.
При индивидуализацията
на наказанието за подсъдимия съдът прие наличие на
смекчаващо отговорността
обстоятелство –
фактът, че е неосъждан.
Поради тази причина съдът
счита, че следва да се
наложи наказание лишаване от свобода
при превес на отегчаващото отговорността обстоятелство в максималния размер на наказанието глоба, предвиден от законодателя за този вид
престъпление, а именно 10 000
лева. От друга страна по отношение на наказанието „лишаване от свобода“ съдът
счита, че размерът следва да се определи между минимума и средата, а именно две години.
Предвид високата обществена опасност на
деянието и не само с оглед специалната, но и генералната превенция съдът счита,
че целите на наказанието по чл.36 от НК може да се постигнат единствено чрез
неговото реално изтърпяване при
първоначален „общ” режим на основание
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК предвид
изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати по сметка на МВР направените
по делото разноски в размер 467, 13 лева и да заплати
по сметка на СГС направените по делото разноски
в размер 712 лева, както и по 5 лева
на осн.чл.190, ал.1 от НПК за издаване на
изпълнителен лист на
осн.чл.190, ал.2 от НПК.
С оглед така изложените мотиви съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: