Решение по дело №1918/2018 на Районен съд - Разград

                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                       № 202, 17.05.2019г., гр.Разград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                       състав

На осемнадесети април                                          две хиляди и деветнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Ганка Атанасова

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1918 по описа за 2018г. на РРС

 

           Предявени са обективно съединени искове по чл.12 КТ и в условията на евентуалност по чл.79 ЗЗД във вр. с чл.2 от граждански договор.

           Депозирана е искова молба от Ж.А.Р., с която моли съда да осъди отв.Стар пост ООД да и заплати дължими суми по трудово правоотношение по периода: за м.03.16г.-36.24лв.,  за м.4.16г.-41.89лв., за м.05.16г.-33.12лв., за м.06.16г.-19.70лв., за м.07.16г.-28.36лв., за м.08.16г.-39.56лв., за м.09.16г.-38.42лв., за м.10.16г.-32.82лв., за м.11.16г.-19.55лв., за м.12.16г.-14.85лв., за м.01.17г.-16.60лв., за м.02.17г.-5.90лв., за м.март.17г.-21.36лв., за м.04.17г.-14.24лв., за м.05.17г.-12.45лв., за м.06.17г-27.40лв., за м.07.17г.0-6.10лв., за м.08.17г.-17.30лв. или общо за целия период в размер на 426.62лв., като претендира че същите са дължими по прикрит трудов договор, а при условията на евентуалност ги претендира на основание сключен граждански договор. В исковата си молба твърди, че работи при ответника по граждански договори, като куриер от 2010г. Срокът им е по три месеца, като по тях ищцата е работела минимум по 4 часа на ден. Работата й се състояла в доставка, пренасяне и получаване на пратки от и до клиенти. Пратките предавала, респ. получавала от ръководителя на офиса П. С. с приемо-предавателен протокол. Получавала възнаграждение нередовно, на месец и половина срещу сметка за изплатени суми по мл.45 ал.4 ЗДДФЛ.Счита, че е работила при ответника по прикрит трудов договор, тъй като е имала работно място и работно време, като моли съда да установи този факт, като преюдициален. Представя инструкция за безопасна работа на лицата, наети по гр.договор;гр.договори №25365,№6561, №6562, №6563, №6564, №6565;приемо-предавателен протокол от 13.04.17г.;сметка за изплатени суми от 29.07.16г.;покана. Има искане ответникът да бъде задължен да представи гр.договори па периода м.юли –септември 2017г., за назначаване на ССЕ и разпит на свидетели. Представя изготвена от нея справка, която не следва да се приема като доказателство по делото. В с.з. твърди, че не поддържа иска си за м.юли и август 2017г.

            Ответникът оспорва исковете, като твърди че за него не е ясен началният момент на периода, за който ищцата претендира сумата от 426.62лв., първи януари или първо март 2016г.Твърди, че ищцата не е работила по гр.договор за периода м.07 и м.08.16г. Плащането съгласно договора става след приемане на извършената работа, за което се подписва приемо-предевателен протокол и в зависимост от точното изпълнение на работата. Уговореното възнаграждение също е обвързано от изпълнената работа-пратки до пощенска кутия-0.02/0.04лв, а тези срещу подпис 0.10/0.15лв. за брой.Ответникът оспорва ищецът да е извършила и отчела разнос на пратки, както и да е представила отчет по образец. Представения от ищцата протокол установява, че ищцата е получила пратки за разнос за част от периода, а не й че същият е извършен.Липсата на отчет е липса на основание за плащане.Не оспорва представените писмени доказателства, освен справката и известието за доставяне.Възразява срещу назначаването на ССЕ и разпита на свидетели.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Страните са сключвали пероидично, на всеки три месеца граждански договори №№25365/1.1.16г.,№6561/1.4.16г., №6562/1.7.16г.,№6563/1.10.16г.,№6564/1.1.17г. и №6565/1.4.17г., по силата на които на ищцата е било възложено доставка, пренасяне и получаване на пратки/писма,документи,пакети и пр./ от и до клиенти от възложитиля за определен срок. В договора страните не са уговорили работно място и работно време. В чл.2 ал.3 страните са уговорили размера на дължимото възнаграждение за брой доставена пратка. За разнесените/неразнесените пратки страните е следвало да оформят двустранни протоколи. Ищцата е направила копие на част от тях- от 10.01.17г. , 01.03.17г.,13.04.17г.,25.05.17г.,30.06.17г., 12.03.17г. За останалите твърди, че няма копия. Ответникът е бил задължен да представи всички документи:приемо предавателни протоколи, сметки,служебни бележки за изплатени суми. С писмо №3347/02.04.19г. ответникът е отговорил че в регистрите му няма извършени плащания към ищцата за 2016г. и 2017г., че при него не са постъпвали отчети за извършена работа през 2016г. и 2017г., че ищцата не фигурира в справките по чл.73 ЗДДФЛ за 2016г. и  2017г. Предвид на това и по настояване на вещото лице е изискана информация от ТД на НАП Варна за наличните справки по чл.57 ЗОДФЛ и чл.73 ЗДДФЛ за изплатени суми от фирми. От НАП са предоставили справка , че на 21.04.17г. ответникът е подал справка по чл.57 за изплатена сума от 77.01.лв. и удържан данък от 2.62лв.

             По делото е назначена ССЕ, по която вещото лице е направило коментар и давало становище по въпроси от компетентността на съда, като е изготвило заключението единствено на база твърденията на ищцата, поради липса на счетоводни документи. Предвид на това съдът не е кредитирал заключението на вещото лице.

             Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Предявеният иск по чл.128 КТ е неоснователен, тъй като ищцата не е работила по трудово правоотношение и не и се следва трудово възнаграждение.

             Между страните има валидно сключени шест тримесечни „граждански договори“, обхващащи периода 01.01.16г.-31.06.17г. Ищцата претендира от съда инцидентно да установи характера на сключените договори като прикрити трудови и въз основа на това да й се заплатят претендираните като трудови възнаграждения. Същата не е предявила иск за обявяване на граждански договор за прикрит трудов. Въпреки това за яснота съдът следва да изложи мотиви относно неоснователността на иска по чл.128 КТ.

             За да бъде един договор трудов същият следва да отговаря на редица изисквания:1.с него да е уговорено за каква работа се сключва; 2.да е уговорено работно място, 3.да е уговорено трудово възнаграждение. От казаното следва, че по трудовия договор работникът се задължава да предостави на работодателя своята работна сила за изпълнение на уговорената работа на уговореното място на работа срещу което има право на уговореното трудово възнаграждение. За разлика от трудовия договор, по гражданските договори лицето няма задължение да предоставя работната си сила, а има задължение да се предостави определен резултат на труда, който задължително е пряко обвързан със заплащането. По трудовия договор работодателят дължи заплата на работника независимо дали използва изцяло работната му сила по време на работния ден. По трудовия договор работникът е подчинен на работодателя относно това какво, къде, кога и как да работи.

             Предвид неоснователността на първия иск, съдът дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност иск. Установените договорни клаузи налагат безспорния извод за наличие на граждански договори, където се цели постигането на определен резултат, с който пряко е обвързано и  плащането. Безспорно ищцата представя валидно сключени граждански договори, подписани от двете страни. Същите удостоверяват, че страните са били договорно обвързани в периода 01.01.16г.-31.06.17г. Ответникът възразява като твърди, че липсват доказателства ищцата да е разнесла предоставените й пратки. Според ответника ищцата представя са само част от приемо предавателните протоколи, които не удостоверяват извършен разнос на пратките. Според него ищцата е следвало да представи отчет, който ответникът да разгледа и съобрази за плащане. Тези доводи съдът би споделил, ако ответникът бе изпълнил указанията на съда да представи всички изискуеми документи във връзка с задълженията за разнос на ищцата при ответника,вкл. отчети. Ответникът е този, който следва да съблюдава стриктно изготвянето на отчетната документация, да съхранява както сключените договори, така и отчетите, и платежните документи. Ответникът нееднократно е отказвал да предаде исканите документи с твърдението, че такива няма. Единствено ищцата представя документи, които е получила от ответника. Ответникът твърди на л.101 от делото, че ищцата не е предоставяла отчети за извършената работа през 2016г. и 2017г., поради което за тези две години не са извършени плащания. Ответникът е отговорил и, че не е подавал справки по чл.73 ЗДДФЛ за тези две години.

          Част от тези твърдения се опровергават от постъпилата информация от ТД на НАП, а именно че ответникът е декларирал, че е заплатил на ищцата сумата от 77.01лв. и е удържал данък от 2.62лв. през м.април 2017г. Предвид на това съдът намира, че с поведението си ответникът е станал причина да не могат да бъдат събрани доказателства и да бъде изготвена експертиза, поради което и на основание чл.161 ГПК съдът приема за доказани фактите твърдени от ищцата, че е извършила по месеци разнос на пратки и е следвало да получи претендираните възнаграждения, а именно: м.03.16г.-36.24лв.,  за м.4.16г.-41.89лв., за м.05.16г.-33.12лв., за м.06.16г.-19.70лв., за м.07.16г.-28.36лв., за м.08.16г.-39.56лв., за м.09.16г.-38.42лв., за м.10.16г.-32.82лв., за м.11.16г.-19.55лв., за м.12.16г.-14.85лв., за м.01.17г.-16.60лв., за м.02.17г.-5.90лв., за м.март.17г.-21.36лв., за м.04.17г.-14.24лв., за м.05.17г.-12.45лв., за м.06.17г-27.40лв. или общо за двете години 402.46лв./304.51лв.+97.95лв./.

          Въпреки, че ищцата не поддържа претенцията на ищцата за месеците юли и август 2017г. съдът дължи произнасяне, тъй ищцата не се е отказала от иска си, нито го и оттеглила. Претенцията за тези два месеца е неоснователна, предвид на това, че представеният граждански договор не е подписан от ответника.

          С оглед частичната основателност на исковете, основателна е и претенцията за разноски на ищцата за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 т.2 ЗА в минималния размер от 300лв.

          Ответникът следва да заплати т.д. от 50лв. по сметка на РРС.

          Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                       Р    Е    Ш    И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ж.А. Р. против СТАР ПОСТ ООД иск по чл.128 КТ за присъждане на трудово възнаграждение в размер на 426.62лв. за периода 01.01.16г.-31.08.17г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

           ОСЪЖДА СТАР ПОСТ ООД, ЕИК ***от гр.София, представлявано от управителя Д.Д.В. да заплати на Ж.А. ***, ЕГН ********** сумата от 402.46лв. /четиристотин и два лева и четиридесет и шест стотинки/ дължими по граждански договори №25365,№6561, №6562, №6563, №6564, №6565 за периода 01.01.2016г.-31.06.17г., ведно със законната лихва върху вземането до окончателното му изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 23.40лв. за периода 01.07.17г.-31.08.17г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

           ОСЪЖДА СТАР ПОСТ ООД, ЕИК ***от гр.София да заплати на адв.Й.К. адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38 т.2 ЗА в размер на 300лв./триста лева/.

          ОСЪЖДА СТАР ПОСТ ООД, ЕИК ***от гр.София да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 50лв./петдесет лева/.

           Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: