Мотиви към присъда №260006 /30.06.2021г. по н.о.х.д. № 281 по описа на Районен съд - Г.Т. за 2020г.

            На 21.12.2020г. Районна прокуратура – Г.Т. е внесла за разглеждане в Районен съд – Г.Т. обвинителен акт по досъдебно производство № 126/ 2020г. по описа на РУ - Г.Т., при ОД на МВР - Д., по който е било образувано производство пред първа инстанция против  М.А. *** с ЕГН – **********, за извършено от нея престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 183, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че за периода от 06.03.2020г. до 18.05.2020г. и периода от 06.07.2020г. до 27.07.2020г. в гр.Г.Т., при условията на продължавано престъпление, след като е била осъдена с Решение № 81/27.08.2019г. по гр.дело № 00338/2019г. на Районен съд - Г.Т., влязло в сила на 27.08.2019г. да издържа свой низходящ - Т.А.Г., роден на ***г., чрез неговия баща и законен представител А.Г.М., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни вноски - общо 6 на брой, с което се натрупало задължение в размер на 860,00 лева.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Д., поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на вмененото й престъпление, като се наложи най-лекото наказание предвидено от законодателя.

В съдебно заседание подсъдимата е запозната с правата си, представлява се от адв.Ц. ***, сама и чрез защитника си изразява претенция делото да бъде разгледано по реда на Глава 27 от особената част на НПК и в частност чл. 371 т.2 и сл. от НПК. Признава се за виновна и изразява съжаление за стореното.

А.Г.М. в качеството му на баща и законен представител по отношение на малолетния Т.А.Г., чрез адвокат П., е изявил претенция, според която желае да бъде конституиран в качеството му на частен обвинител в процеса. Съдът е уважил искането и е конституирал А.Г.М. в качеството му на частен обвинител в процеса.

            След преценка на ангажираните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

С Решение № 81/27.08.2019г. по гр.дело № 00338/2019г. на Районен съд –Г.Т., влязло в сила на 27.08.2019г.  подс. М.А. е била осъдена да плаща месечна издръжка в размер на 140 лева на малолетното си дете Т.А.Г., роден на ***г. чрез неговия баща и законен представител А.Г.М. с падеж 5-то число на месеца. След влизането в сила на горепосоченото осъдително съдебно решение, подсъдимата А. не предприела никакви действия за внасяне на месечни вноски по издръжката въпреки, че присъствала в съдебната зала и била запозната лично с вмененото й задължение. По жалба на А.Г.М. в Районна прокуратура била заведена преписка № 548/2019г., при извършване на проверка по която, на 22.01.2020г. М.А.А. платила всички дължими суми по издръжката. След 22.01.2020г. А. започнала да плаща вноски по издръжката, но нередовно и много време след падежа 5-то число на месеца.

Според заключението на назначената съдебно счетоводна експертиза, подс. А. за периода от 06.03.2020г. до 18.05.2020г. съзнателно не изпълнила задължението си в размер на четири месечни вноски или общо 560 лева. За периода от 06.07.2020г. до 27.07.2020г. съзнателно неизпълнила задължението си в размер на две месечни издръжки или общо 280 лева, като общо неплатените вноски по издръжката били в размер на 840 лева.

            Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа направените самопризнания на подсъдимата съгласието й за приемане на гласни и писмени доказателства събрани в досъдебното производство при условията и по реда предвиден в НПК, които съда да ползва при постановяване на присъдата. Гласните доказателства кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, както и от служебно приложените от съда доказателства, които доказателства, преценени от съда съобразно изложените съображения, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, обосновават решението на съда по следните ПРАВНИ СЪОБРАЖЕНИЯ:

            Подсъдимата М.А.А. е осъществила състава на престъплението по чл. 183 ал. 1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, тъй като за периода от 06.03.2020г. до 18.05.2020г. и периода от 06.07.2020г. до 27.07.2020г. гр.Г.Т., обл. Д., при условията на продължавано престъпление, след като е била осъдена с Решение №81/2019г. по гражданско дело № 00338/2019г. по описа на Районен съд – Г.Т., влязло в сила на 27.08.2019г. да издържа свой низходящ – Т.А.Г., роден на ***г., чрез неговият баща А.Г.М., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни вноски – 6 на брой или 860лева/осемстотин и шестдесет лева/.

            Съгласно чл.82 ал.І от Семейния кодекс / СК /, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите /по аргумент за противното от чл.82, ал. от СК/.  Това означава, че за времето  от 06.03.2020г. до 18.05.2020г. и периода от 06.07.2020г. до 27.07.2020г. подсъдимата не е изпълнявала своите задължения на родител, от  които не може да бъде освободена, дори да няма доходи. За горепосочения период подсъдимата не е заплатила нито една от дължимите ежемесечни издръжки за детето си, като през цялото това време за всичките негови потребности се е грижел баща му А.Г.М.. Задължението на родителя за издръжка на низходящи е приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важния случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на задължението. По смисъла на чл.76 от ЗЗД най-обременителното за един длъжник е задължението му, което като не изпълни влече след себе си наказателна отговорност.

              За да е съставомерно едно деяние по чл.183, ал.1 от НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от  дължащото алиментните задължения лице.  Престъплението по чл.183 от НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл.183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите посочени в Семейния кодекс.

           Субект на престъплението е подсъдимата. Престъплението е извършено умишлено. Подсъдимата А. е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е допускала настъпването им. Родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите. Подсъдимата е знаела, от една страна, че като не изпълнява своите задължения по изплащане на издръжките, нарушава влязло в сила съдебно решение, а от друга, не е имала воля да заплати задължението си, които безпротиворечиво се установи.

Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК, който след като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с “лишаване от свобода” до една година или  с “пробация”. Следователно разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК изрично постановява, че се държи наказателно отговорен този, който след като е осъден да заплаща издръжка на свой близък, посочен в закона, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски.

Поради това, че същността на издръжката е да задоволява ежедневните нужди на лицата, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от личните си имущества, тя е изискуема през течение на целия месец, за който се отнася. Издръжката следи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на което е присъдена. По  тези съображения съдебната практика приема, че тя е изискуема от началото на месеца, за който се отнася и не трябва да се изчаква неговото изтичане. В конкретния случай от събраните по делото доказателства, от  показанията на свидетелте дадени в съдебното производство, както и от писмените доказателства събрани на досъдебното производство доказателства, приобщени към доказателствения материал  по реда на чл.283 от НПК, се установява, че подсъдимата А. за периода от 06.03.2020г. до 18.05.2020г. и периода от 06.07.2020г. до 27.07.2020г. гр.Г.Т., обл. Д., при условията на продължавано престъпление, след като е била осъдена с Решение №81/2019г. по гражданско дело № 00338/2019г. по описа на Районен съд – Г.Т., влязло в сила на 27.08.2019г. да издържа свой низходящ – Т.А.Г., роден на ***г., чрез неговият баща А.Г.М., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни вноски – 6 на брой или 860лева/осемстотин и шестдесет лева/.

От субективна страна деянията са извършени умишлено, при условията на пряк умисъл. Това е така, защото деецът по чл.183, ал.1 от НК предвижда неизбежно неблагоприятните последици от противоправното си поведение, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните последици. Налице е умисъл на дееца, тъй като при осъществяването на престъпното деяние последният е имал съзнанието, че извършва престъплението, като е искал от тази дейност да настъпят желаните общественоопасни последици. Осъзнавала е факта на влезлите в сила решения по гражданското дело, както и произтичащото от  него задължение за изплащане на издръжка, но въпреки това не е престирала това свое задължение. От друга страна се събраха безспорни доказателства за обективната възможност деецът да заплаща присъдените издръжки.

Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.ІІІ от НК  деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага повторно. Съдебните решения относно заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват от родителя, който е задължен да намери начин за престиране на сумите, при условията, посочени в решението на съда. Съдът намери, че не са налице предпоставки за приложение на тази хипотеза. С чл.183, ал.І от НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателно-правна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за  неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на родителя за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете.

Вредни последици има всяко престъпление. Всяко престъпно деяние като обективен факт, винаги оказва въздействие върху обекта на престъплението.

Подсъдимата А. е действала и в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК, тъй като е извършилла деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото деяние. Извършените деяния не представляват маловажни случаи. Следователно, налице е квалифициращия елемент по чл.26 от НК т.е. деянието е било извършено от подс. А. в условията на продължавано престъпление, съобразно хипотезата на чл.26 от НК.

           Причините и условията, способствали за извършване на престъплението, са ниското правно съзнание на дееца, демонстрираното нежелание да се съобрази с установените по силата на съдебното решение свои задължения, както и следва да се търсят в липсата на родителска отговорност у подсъдимата.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за извършеното престъпление, съдът съобрази следните обстоятелства: в случая се касае за продължавано престъпление. На следващо място, като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха обществената опасност на престъплението с оглед на неплащане на повече от две от дължимите вноски.  Като смекчаващи вината обстоятелства съдът намира чистото съдебно минало и липса на данни за водени срещу подсъдимата наказателни производства, добри характеристични данни, поради което съдът намери за резонно прилагане разпоредбите на чл. 55 от НК.

Прилагането на глава ХХVІІ от особената част на НПК и в частност чл.371, т.2 от НПК задължават съдът при определянето на наказанието да приложи разпоредбите на чл. 58а от НК. В случая едновременно са налице условията по ал. 1 – 3 на чл. 58а от НК и условията на чл. 55, поради което съдът следва да приложи само чл. 55 от НК, с оглед обстоятелството, че е по-благоприятен за дееца. За да определи конкретното наказание на подсъдимата съдът се съобрази не само с това, но и със степента на обществена опасност на извършеното деяние, данните за личността й.

При постановяване на крайния си акт, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от нея деяние и данните за личността й и констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността:

М.А.А. е родена на ***г***, обл. Д., , ЕГН – **********.

Балансът между отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, мотивира съда да наложи наказание за при условията на  чл.54 от НК, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес:***, с периодичност два пъти седмично,  за срок от шест месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца..

Така определеното по вид и размер наказание, съдът счете за съответен на обществената опасност на деянието и на дееца и за постигане целите на лична и генерална превенция по чл.36 от НК.

На основание чл. 189 от НПК подсъдимата А. е осъдена да заплати сторените по делото разноски – 109,80лева/сто и девет лева и осемдесет стотинки/ по сметка на ОД на МВР – Д..

            Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

                                                                                     Съдия:

                                                                                                /Р. Стоянов/