Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, …………..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори
касационен състав, в публично съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян Иванов и секретаря Ангелина Георгиева, разгледа
докладваното от съдия Димитър Михов КАД № 1312/2020г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх. №
6917/22.06.2020г. на Областна дирекция на МВР гр. Варна срещу Решение № 514/09.04.2020г.,
постановено по н.а.х.д. № 480/2020г. на Районен съд
гр. Варна, четвърти състав, с което е отменено наказателно постановление № 19-0445-000678/31.12.2019г.
на Началника на група при Областна дирекция на МВР гр. Варна, РУ Аксаково, с
което на К.С.С., ЕГН: **********, за извършено нарушение на чл.94, ал.3 от
Закона за движение по пътищата и на основание чл.178 Е от същия закон, е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева.
С жалбата са изложени доводи за неправилност на
обжалваното решение поради нарушение на материалния закон – касационно
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се съдът да отмени решението.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, с депозиран отговор на
касационна жалба оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Представя
писмени бележки с.д. № 8532/20.07.2020г., с които
поддържа представеният отговор.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
За да постанови решението, предмет на оспорване в
настоящото производство, въззивният съд установил от фактическа страна
следното:
На 25.11.2019г. около 12.30 часа, въззивникът С.
паркирал лек автомобил „Фолксватен Голф“ с рег. № *****в
гр. Варна, върху тротоара до дом № 16 на ул. „Боряна“. На място преминал екип
на Областна дирекция на МВР гр. Варна, в състава на който влизал св. Д . След като констатирали паркираното превозно
средство, св.Д съставил фиш за налагане на глоба за извършено
нарушение на чл.178 от ЗДвП. Въззивникът С. оспорил фиша и той бил анулиран. На
29.11.2019г. св. Д съставил акт за
установяване на административно нарушение срещу въззивника. В съдържанието на
акта били описани обстоятелствата на паркиране на превозното средство върху
тротоара, като била вменена дата на осъщественото паркиране – 29.11.2019г.
Актът бил надлежно предявен на въззивника, който не вписал в съдържанието му
възражения. В срок по административнонаказателната преписка постъпили
възражения, като било проведено разследване на спорните обстоятелства. На
31.12.2019г. въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение е било издадено и процесното наказателно постановление, като видно от
съдържанието на същото, адмиинистративнонаказващия
орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.94, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.178Е от ЗДвП
било наложено съответно административно наказание.
При извършената проверка за законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление съдът констатирал, че е налице допуснато
нарушение на чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН. Предвид съдържанието на фиш за налагане
на глоба, уведомление и възражение, деянието е било извършено на 25.11.2019г. В
обстоятелствената част на АУАН, като дата на извършване на нарушението е била
вписана дата 29.11.2019г. При произнасянето си административнонаказващият орган
е възприел дата идентична със сочената в АУАН като дата на нарушението –
29.11.2019г. Въз основа на това съдът направил извод за допуснато съществено
процесуално нарушение. Счел е, че в разглежданото административнонаказателно
производство, издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно.
Така мотивиран съдът отменил наказателното постановление.
Административен съд гр. Варна намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е постановено в
съответствие с материалния закон, като изложените в касационната жалба
възражения се явяват неоснователни. За да постанови решението си, Районен съд гр.Варна е спазил служебното начало, като за изясняване на
фактическата обстановка по делото са събрани писмени и гласни доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, което е спомогнало делото да бъде
изцяло изяснено от фактическа страна.
Настоящият съдебен състав споделя установената от
районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея
правни изводи за незаконносъобразност на
наказателното постановление. Правилно съдът е приел, че констатираното несъответствие
между датите, отразени в съставения фиш, а в последствие в АУАН и наказателното
постановление и липсата на доказателства да е провеждано допълнително
разследване по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН по отношение на установяване датата
на извършване на нарушението, съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, което е довело до ограничаване правото на защита на лицето. Посочената
в АУАН дата – 29.11.2019г., различна от датата отразена в издадения на основание чл.186 от ЗДвП фиш
опорочава изначално административнонаказателното производство. Въз основа на
съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление, в което е
отразено, че нарушението е осъществено на 29.11.2019г. Посочвайки в
наказателното постановление дата на извършване на нарушението, различна от
датата визирана в анулираният фиш № 77794, наказващият орган е предявил на
лицето ново обвинение и го е санкционирал за деяние, различно от описаното във
фиша. По този начин е ограничена възможността на сочения за нарушител да разбере
за какво точно е наказан, за да организира адекватно защитата си. Съдът намира
за необходимо да посочи, че в санкционните производства, каквото е
производството по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете /АУАН, НП/ да е
ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Тези актове не
могат да бъдат променяни, допълвани и т.н., нито пък е допустимо
санкционираното лице или съдът да извличат по тълкувателен път законово
определените им реквизити, в частност датата на извършване на нарушението.
Отменяйки наказателното постановление поради това, че същото е издадено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, районният съд е
постановил законосъобразен съдебен акт.
Предвид горното, настоящият състав при
извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че не са налице касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК във вр.
с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд гр. Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 514 от
09.04.2020г. на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 480/2020г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: