Решение по дело №990/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.39, ал.1 от ЗЗЛД.

Образувано е по жалба на Я. Р. Ж. от [населено място], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис 210, заявена чрез пълномощника- адв.Г. С. от БАК против Отказ за заличаване на личните данни на жалбоподателя по партидата на „Мега Слот“ ЕООД с ЕИК: *********, раздел „Актуален учредителен акт“, обективиран в писмо с изх.№ 66-00-137/09.03.2022г. на Агенцията по вписванията.

Делото е висящо пред Административен съд – Бургас за втори път, след като с решение № 5577/30.05.2023 г. постановено по адм.дело № 9404/2022 г. по описа на Върховен административен съд, е обезсилено решение № 972/22.07.2022г., постановено по административно дело № 434/2022г. по описа на Административен съд - Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

В сезиращата съда жалба са наведени доводи, че отказът е издаден при неправилно приложение на материалния закон - в противоречие с Регламент (ЕС) 2016/679, като се иска отмяна на акта и връщане преписката обратно на органа с указания за заличаване личните данни на жалбоподателя, в качеството на едноличен собственик и управител на посоченото дружество, съдържащи се в публикувания учредителен акт по партидата на дружеството.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. С депозирана по делото молба с вх. № 12758/25.11.2024г. поддържа жалбата и моли за уважаването й. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък и доказателства за извършването им.

Ответникът - Агенцията по вписванията – София не изпраща представител, като чрез упълномощен юрисконсулт депозира молба - становище вх. № 7486/17.07.2023 год. /преди спирането и възобновяването на делото/, с което моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 14.02.2022 год. жалбоподателят Я. Р. Ж., чрез пълномощник адв. Г. С., подал до Агенция по вписванията заявление вх. рег.№ 66-00-137 /л.17 от адм. делото № 434/2022г. по описа на Административен съд - Бургас/, в което посочил, че в качеството си на субект на данни със заявлението упражнява правото си на изтриване/заличаване на лични данни пред Агенция по вписванията, Търговски регистър и регистъра на ЮЛНЦ, в качеството й на администратор на лични данни. Заявил, че е едноличен собственик на капитала на дружество „Мега Слот“ ЕООД с ЕИК: ********* и при извършена справка в Търговския регистър по партидата на дружеството установил, че в полето „Актуален учредителен акт“ е публикуван учредителния акт на дружеството с негови лични данни, като: ЕГН. Този факт, а именно, че тези данни са публично достояние на неограничен кръг от хора предизвикали у него безпокойство. В заявлението си Ж. изразил съмнение относно наличието на законово основание у администратора на лични данни да обработва данните му чрез публикуване/обявяване до неограничен кръг от хора, тъй като този факт създавал опасност за личната му неприкосновеност и предпоставял възможност трети, недобросъвестни лица да използват данните му за противозаконни цели. Ето защо, жалбоподателят поискал личните му данни, съдържащи се в публикувания учредителен акт на дружеството да бъдат заличени по начин, по който да не бъде идентифициран пред трети лица. Посочил, че ако органът приеме, че е предоставил личните си данни на осн. чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, то оттегля съгласието си данните му да бъдат обработвани чрез публикуването/обявяването им в учредителния акт по партидата на „Мега Слот“ ЕООД с ЕИК: *********, раздел „Актуален учредителен акт“ до неограничен кръг от хора.

На 09.03.2022г. бил издал оспорения акт - писмо № 66-00-137/09.03.2022 год. на Агенцията по вписванията, с което жалбоподателят бил уведомен за реда, по който се извършва вписване в Търговския регистър. В писмото било посочено, че исканото заличаване не може да бъде осъществено, като е извършено позоваване на нормите на чл.119 и чл.115, т.3 от ТЗ. Според заявеното от ответника, дружеството, което е заявител в регистърното производство има качеството на администратор на лични данни по отношение на субектите, чиито лични данни са посочени в заявените документи. В настоящият случай, АВ получила личните данни на жалбоподателя от администратора на данни – самото дружество. Съгласно чл.119 от ТЗ, за вписване на дружество в ТРРЮЛНЦ е необходимо представянето на учредителен акт, който се обявява; съгласно чл.115, т.3 от ТЗ същият следва да съдържа името, съответно – фирмата и ЕИК на съдружниците, т.е. при представянето на препис от подлежащия на обявяване акт, в който личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени, името на съдружника/едноличния собственик на капитала, са лични данни, които се изискват по закон. В тази връзка жалбоподателят е уведомен, че е необходимо в качеството си на заявител да представи в общото деловодство на АВ под съответния рег. номер, заверен препис на учредителния акт, обявен в ТРРЮЛНЦ, в който личните данни освен тези, които се изискват по закон, са заличени. Сочи се, че посоченото действие би позволило на свой ред Агенцията да ограничи достъпа до данните на жалбоподателя в публичната част на регистъра.

С жалба вх. № 2489/16.03.2022 г. по описа на Административен съд- Бургас цитираното по горе писмо № 66-00-137/09.03.2022 г. на Агенцията по вписванията било оспорено по съдебен ред.

Така описаната по-горе фактическа обстановка не се оспорва от страните.

Въз основа на така установената фактология, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от лице с правен интерес, подадена е в законоустановения срок и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, тъй като оспореният отказ притежава всички характеристики на индивидуален административен акт, с който по същество е отказано да бъде уважено искането на жалбоподателя, формулирано в подадено от него заявление вх.№ 66-00-137/14.02.2022 год. и по този начин са засегнати негови законни интереси. /В този смисъл са и Определение № 8572 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5343/2020 г., V о., докладчик председателят Д. Д.; Определение № 5917 от 21.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2479/2020 г., V о., докладчик съдията В. Г../ Предвид изложеното съдът намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е и ОСНОВАТЕЛНА.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган, като съдът не установи допуснати при издаването му, съществени нарушения на процесуалните правила. Едновременно с това, съдът намира, че отказът на Агенцията по вписванията за заличаване на личните данни е постановен при неправилно приложение на материалния закон.

Агенцията по вписванията има качеството на администратор на лични данни, както е посочила в процесното писмо и като такъв ги обработва по смисъла на чл.4, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Разликата между „администратор“ на лични данни и „получател“ на такива се установява от дефинициите на двете понятия, дадени в чл.4 т.7 (администратор) и т.9 (получател) от ОРЗД. Основната разлика се изразява в това, че администраторът сам определя целите и средствата за обработване на лични данни, а получателят е това лице, пред което личните данни се разкриват. Според нормата на чл.2 т.2 от ОРЗД „обработване“ на лични данни е всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. В текста на чл.2 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ е посочено, че Търговският регистър и Регистърът на юридическите лица с нестопанска цел представлява обща електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. Чрез посочените регистри се осъществява, в изискуемите от закона случаи, обявяване на конкретни обстоятелства и актове по отношение на регистрираните търговци. Съгласно чл.11 от ЗТРРЮЛНЦ Търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел са публични, като всеки има право на свободен и безплатен достъп до базата данни, съставляваща регистрите. С нормата на чл.3 от ЗТРРЮЛНЦ воденето на ТР и РЮЛНЦ е възложено на Агенция по вписванията към министъра на правосъдието. Следователно, в случая, Агенция по вписванията не само получава личните данни на физическите лица, посочени в актовете за вписване, но и ги обработва чрез обявяване на общодостъпен интернет сайт, т.е. същата не може да бъде определена само като получател на личните данни на физическите лице, включени в обявяваните актове. При тези съображения съдът приема, че Агенция по вписванията има качеството на администратор на лични данни при упражняване на дейността си по чл.3 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, що се отнася до обявяване на предоставените за вписване актове.

В горния смисъл е и даденото тълкуване в решение от 04.10.2024г. на СЕС по дело С-200/23. В т.2 от диспозитива на решението е прието, че АВ, като орган, на който е възложено воденето на търговския регистър на държавата членка и който публикува в този регистър личните данни, съдържащи се в дружествен договор, който подлежи на задължително оповестяване по Директива 2017/1132 и му е предоставен във връзка със заявление за вписване на съответното дружество в регистъра, е получател на тези лични данни, но в същото време, по отношение на обявяването на данните или актовете, в които се съдържат такива лични данни, е техен администратор, включително когато договорът съдържа лични данни, които не се изискват от Директивата или от правото на тази държава членка. Следователно, доколкото АВ се явява и администратор на лични данни, вписани в обявяваните актове, то същата е задължена при осъществяване на вменените и правомощия да спазва и изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 за защита на личните данни на субектите, както и правилата касаещи защитата на лични данни, съдържащи се в други нормативни актове.

С подаденото заявление Я. Р. Ж. е упражнил правото си на изтриване на лични данни, изрично регламентирано в разпоредбата на чл. 17 от Регламента. Според тази разпоредба субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените по-долу основания: a) личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин; б) субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно член 6, § 1, буква а) или член 9, § 2, буква а) от Регламента, и няма друго правно основание за обработването; в) субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, § 1 от Регламента и няма законни основания за обработването, които да имат преимущество, или субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, § 2 от Регламента; г) личните данни са били обработвани незаконосъобразно; д) личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора; е) личните данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество по член 8, § 1 от Регламента. Единствените изключения от това правило са изчерпателно изброени в чл. 17, § 3 от Регламента и те са, когато обработването е необходимо за упражняване на правото на свобода на изразяването и правото на информация; за спазване на правно задължение, което изисква обработване; по причини от обществен интерес в областта на общественото здраве; за целите на архивирането в обществен интерес или за установяването, упражняването или защитата на правни претенции.

Неправилно ответникът е приел, че той има само качеството на получател на данните и тяхното заличаване следва да се извърши по реда на регистърното производство с представянето на нов екземпляр на подлежащия на вписване акт със заличени от заявителя лични данни, съдържащи се в него. Разпоредбата на чл.2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ сочи, че обстоятелствата и актовете по ал.1 се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл.4, т.1 от Регламента, с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена.

В случая обявеният акт е учредителен акт на еднолично дружество с ограничена отговорност.

Според чл.115, т.3 от Търговския закон дружественият договор на такова дружество следва да съдържа името, съответно фирмата и единния идентификационен код на съдружниците. В случая едноличният собственик на капитала на дружеството е физическо лице, поради което същият следва да бъде индивидуализиран само с име.

Следователно по силата на чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ личните данни, подлежащи на обявяване като законово изискуем реквизит на дружествения договор, са имената на съдружниците или в случая имената на едноличния собственик на капитала на дружеството.

Подлежащите на вписване обстоятелства се заявяват по ред, регламентиран с чл.13 от ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Разпоредбата на чл.13, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ възлага на заявителя (лице по чл.15 от същия закон) задължение да представи подлежащия на обявяване акт съгласно изискванията на закона, както и заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване в търговския регистър, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени.

Според чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от Агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях.

Въведената с тази норма презумпция за съгласие е в колизия с разпоредбите на чл. 4, § 11 и чл. 6, § 1, б. "а" от Регламента, които се ползват с предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат, по силата на чл. 249, § 2 от ДЕО ичл. 5, ал. 4 от КРБ.

Първата норма дефинира понятието "съгласие на субекта на данните", като сочи, че "съгласие" означава всяко свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено указание за волята на субекта на данните, посредством изявление или ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат обработени. Съответно разпоредбата на чл. 6, § 1, б. "а" гласи, че обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от посочените условия, а именно – субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели.

В този смисъл съгласието не може и не следва да бъде презумирано. Недопустимо е администраторът на лични данни да бъде освободен от задължението, вменено му с чл. 7, § 1 от Регламента, съгласно който, когато обработването се извършва въз основа на съгласие, администраторът трябва да е в състояние да докаже, че субектът на данни е дал съгласие за обработването на личните му данни.

Представянето на дружествения договор на дружеството за обявяване без заверен препис от него със заличени данни не може да бъде определено като ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието на определено лице да бъдат обработени свързаните с него лични данни. Ето защо, дори да не е представен такъв препис, администраторът в изпълнение на законовата забрана по чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ и задължението си по чл. 7, § 1 от Регламента е длъжен да заличи данните или преди обявяване на акта да изиска недвусмислено изразено съгласие от субекта на данните.

След като съгласието на субекта на данните не е изразено недвусмислено, то обработването им е незаконосъобразно по арг. от чл. 6 и чл. 7, § 2 от Регламента.

Дори да се приеме обратната теза, в каквато насока са мотивите, изложени в оспорения акт, то отказът за заличаване на лични данни или поставянето на условие за извършване на това действие противоречи на разпоредбите на чл. 7, § 3, пр. 1 и чл. 17, § 1, б. "б", пр. 1 от Регламента. Последните са категорични, че субектът на данни има право да оттегли съгласието си по всяко време и да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне. В тази хипотеза администраторът е длъжен да изтрие данните без ненужно забавяне или да обоснове наличието на някое от изключенията, предвидени с разпоредбата на чл. 17, § 3 от Регламента.

В случая със заявление до Агенцията по вписванията жалбоподателят изрично е поискала изтриване на личните му данни, обявяването на които не е изискуемо със закон, като е заявил ясно и недвусмислено, че дори да е презумирано съгласието му за обработването им, то той го оттегля, поради което за администратора на лични данни не е съществувало никакво съмнение каква е била волята на субекта на данни.

Вместо да изпълни задължението си да изтрие данните незабавно, ответникът е указал необходимостта от представяне на заверен препис от дружествения договор, в който личните данни, освен изискуемите по закон, са заличени, с което е направил недопустимо смесване между регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ и предвидените в чл. 15–22 от Регламент (ЕС) 2016/679 производства по реализиране на конкретни права от субектите на данни.

Жалбоподателят е подал заявление в лично качество, т. е. като субект на данни по смисъла на чл. 4, § 1 от Регламента, а не в качеството си на представляващ търговското дружество. В това си качество той разполага с правата по чл. 15 – 22 от Регламента, едно от които е и правото на изтриване по чл. 17, § 1 от същия Регламент. Процедурата по този параграф е самостоятелна и различна от регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ. Задължението за действие е вменено не на субекта на данни, упражнил свое гарантирано право, а на администратора на лични данни съобразно чл. 17, § 1, б. "б", пр. 1 от Регламента, поради което незаконосъобразно Агенцията е указала необходимостта от подаване на заверен препис от дружествения договор със заличени лични данни.

При наличието на изрично заявено оттегляне на съгласието и при липсата на някое от изключенията, предвидени в чл. 17, § 3 от Регламента, ответникът в нарушение на императивните разпоредби на чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 17, § 1, б. "б" от Регламента е отказал да изтрие/заличи публикуваните лични данни на жалбоподателя извън трите му имена.

С оглед изложеното процесното писмо се явява неправилно и незаконосъобразно като противоречащо на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. На основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на Агенция по вписванията като администратор на лични данни за ново произнасяне по заявлението съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

По изложените съображения, съдът приема, че оспореният отказ е изцяло незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалноправни разпоредби, което е основание по чл.146, т.4 от АПК за неговата отмяна.

При този изход на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски по делото в общ размер на 1410 /хиляда четиристотин и десет/ лева, включващи заплатените държавна такса /в размер на 10 лева – л.5/ и адвокатски хонорар по административно дело № 434/2022г. по описа на Административен съд - Бургас /в размер на 500 лева – л.59/ и адм. дело № 990/2023 год. по описа на Административен съд - Бургас /в размер на 900 лева – л.55/. Що се касае до искането за присъждане на разноски – адвокатски хонорар и за разглеждането на делото пред касационната инстанция, то следва да се посочи, че в кориците на адм.дело № 9404/2022 г. по описа на Върховен административен съд не се съдържат доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, договор за правна защита и съдействие или списък с разноски.

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас, осемнадесети състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ отказ на Агенцията по вписванията, обективиран в писмо изх. № 66-00-137/09.03.2022 год.

ИЗПРАЩА делото като преписка на администратора на лични данни - Агенция по вписванията за разглеждане и произнасяне по подадено от Я. Р. Ж., [ЕГН], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис 210, заявление вх. № 66-00-137/14.02.2022 год., съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение, в сроковете по чл.12, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни.

ОСЪЖДА Агенция по вписванията, [населено място], [улица]да ЗАПЛАТИ на Я. Р. Ж., [ЕГН], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис 210, сумата от 1410 /хиляда четиристотин и десет/ лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.