МОТИВИ ПО НОХД № 4993/2019 г.,
ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НAКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 25 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
С обвинителен акт, внесен на основание
чл. 247, ал. 1, т. 1 от Наказателния процесуален кодекс, СОФИЙСКА ГРАДСКА
ПРОКУРАТУРА е повдигнала обвинение на А.П.Ц. - Г., за това, че:
За времето от 24.06.2014 г.
- 13.01.2015 г. в гр.София, на неустановени адреси, в качеството си на
длъжностно лице-управител на „А.С.“ ООД с ЕИК-******** съгласно Протокол от
Решение на Общото събрание на съдружниците на „А.С.“
ООД с ЕИК - ******** от 11.04.2014г. и договор за управление от 12.05.2014г.
/като с протокол на общото събрание на съдружниците
от 10.12.2014 г. е освободена от длъжността управител/, както и в качеството на
търговски директор съгласно трудов договор №4/05.01.2015 г. и пълномощно с рег.
№ 22/07.01.2015 г., при условията на продължавано престъпление съзнателно
сключила неизгодни сделки, от които произлязла значителна вреда за
предприятието, което представлява- дружество „А.С.“ ООД с ЕИК-********, в
размер на 618 608,24 лева, както следва:
- на 24.06.2014г. в гр.София,
на неустановен адрес, в качество си на длъжностно лице-управител на „А.С.“ ООД
с ЕИК-******** съгласно Протокол от Решение на общото събрание на съдружниците на „А.С.“ ООД от 11.04.2014г. и договор за
управление от 12.05.2014г., съзнателно сключила неизгодна сделка с „Д. -М“ ЕООД
с ЕИК-******** за доставка на 300 тона пшеница, с единична цена 290 лева на тон
по фактура № 222/24.06.2014 г., чието изпълнение не е обезпечено, не са
уговорени срокове и гаранции за изпълнение, начин на доставка, неустойки и
обезщетения при неизпълнение на договора, и е заплатено авансово, като не са
доставени 52.5 тона пшеница на стойност 15 225 лева в резултат на което са
произлезли значителни вреди за „А.С.“ ООД в размер на 15 225лева, формирана от
липсата на изпълнение по договор за доставка на 300 пшеница, реколта 2014г., с
цена 290 лева на тон.
- на 03.07.2014г. в-
гр.София, на неустановен адрес, в качество си на длъжностно лице-управител на „А.С.“
ООД с ЕИК-******** съгласно Протокол от Решение на общото събрание на съдружниците на „А.С.“ ООД от 11.04.2014г. и договор за
управление от 12.05.2014г„ съзнателно сключила неизгодна сделка с „Д. -М“ ЕООД
с ЕИК-******** за доставка на 300 тона пшеница, с единична цена 300 лева на тон
по фактура № 225/03.07.2014 г., чието изпълнение не е обезпечено, не са
уговорени срокове и гаранции за изпълнение, начин на доставка, неустойки и
обезщетения при неизпълнение на договора, и е заплатено авансово, като не са
доставени 93.62 тона пшеница на стойност 28 086 лева в резултат на което са
произлезли значителни вреди за „А.С.“ ООД в размер на 28 086 лева, формирани от липсата на изпълнение по договор за
доставка на 300 пшеница, реколта 2014г., с цена 290 лева на тон.
- на 02.10.2014г. в
гр.София, на неустановен адрес, в качество си на длъжностно лице-управител на „А.С.“
ООД съгласно Протокол от Решение на общото събрание на съдружниците
на „А.С.“ ООД от 11.04.2014г. и договор за управление от 12.05.2014г„
съзнателно сключила неизгодна сделка с „Г.С.Б.“ ЕООД с ЕИК-********с фактура
№535/02.10.2014г. за доставка на 100 тона слънчоглед, реколта 2014г. на
стойност 52 000 лева, чието изпълнение не е обезпечено, като не са уговорени
срокове и гаранции за изпълнение, начин на доставка, неустойки и обезщетения
при неизпълнение на договора, и е заплатено авансово, като не са доставени 100
тона слънчоглед, реколта 2014г„ в резултат на което е произлязла значителна
вреда за „А.С.“ ООД в размер на 52 000 лева., формирани от липсата на
изпълнение по фактура №535/02.10.2014г. за доставка на 100 тона слънчоглед,
реколта 2014г.
- на 08.12.2014г. в
гр.София, на неустановен адрес, в качество си на длъжностно лице-управител на „А.С.“
ООД с ЕИК-******** съгласно Протокол от Решение на общото събрание на съдружниците на „А.С.“ ООД от 11.04.2014г. и договор за
управление от 12.05.2014г„ съзнателно сключила неизгодна сделка с „В.А.“ ЕООД с
ЕИК-********, за посредничество при сключване на договори за покупка на зърнени
култури по фактура №11/ 08. 12. 2014 г. и фактура №14/ 25. 05. 2015 г.: 1300
тона царевица с ед.цена 1,5 лева, на стойност 1950 лева, 250 тона царевица с
ед. цена 1,5 лева, на стойност 375 лева, 350 тона хлебна пшеница с ед. цена 3,5
лева, на стойност-1225 лева, 2100 тона пшеница с ед. цена 3,5 лева на стойност
7350 лева, с договорено възнаграждение 10 900лева, чието изпълнение не е
обезпечено, не са
уговорени срокове и гаранции за
изпълнение, начин на доставка, начин на плащане, неустойки и обезщетения при неизпълнение
на договора, и е заплатено авансово, като не са доставени 31.88 тона пшеница,
реколта 2014 г. в резултат на което са произлезли значителни вреди за „А.С.“
ООД в размер на 10 361 лева, формирани от липсата на изпълнение по договор за
посредничество за доставка на 31.88 тона пшеница, на стойност 10 361 лева.
- на 15.12.2014 г. в
гр.София, на неустановен адрес, в качеството си на длъжностно лице-управител на
„А.С.“ ООД с ЕИК-******** съгласно Протокол от Решение на общото събрание на съдружниците на „А.С.“ ООД от 11.04.2014г. и договор за
управление от 12.05.2014г„ съзнателно сключила неизгодна сделка с „А.СМ“ ЕООД с
ЕИК-********, за доставка на 325 тона пшеница по фактура № 309/ 15. 12. 2014 г.
на стойност 113 750лева, чието изпълнение не е обезпечено, не са уговорени
срокове и гаранции за изпълнение, начин на доставка, неустойки и обезщетения
при неизпълнение на договора, и е заплатено е авансово, като стоката не е
доставена, в резултат на което са произлезли значителни вреди за „А.С.“ ООД в
размер на 113 750 лева, формирани от липсата на изпълнение по договор за
доставка на 325 тона пшеница, на стойност 113 750 лева.
- на 17.12.2014г. в
гр.София, на неустановен адрес, в качеството си на длъжностно лице-управител на
„А.С.“ ООД с ЕИК-******** съгласно Протокол от Решение на общото събрание на съдружниците на „А.С.“ ООД от 11.04.2014г. и договор за
управление от 12.05.2014г., съзнателно сключила неизгодна сделка с „Т.Г.БГ“ ООД
за доставка на 750 тона пшеница, реколта 2014г. сцена 350 лева на тон, на
стойност 262 500лева по фактура № 56/17. 12. 2014 г., чието изпълнение не е
обезпечено, не са уговорени срокове и гаранции за изпълнение, начин на
доставка, неустойки и обезщетения при неизпълнение на договора, и е заплатено
авансово, като не са доставени 750 тона пшеница, реколта 2014г., в резултат на
което е произлязла значителна вреда за „А.С.“ ООД в размер на 335 145.44 лева,
формирани от липсата на изпълнение по договор за доставка на750 тона пшеница и
сключено споразумение от 01.08.2015г. между А.С.“ ООД и „Т.Г.БГ“ ООД .
- на 02.10.2014г. в
гр.София, на неустановен адрес, в качество си на длъжностно лице-управител на „А.С.“
ООД съгласно Протокол от Решение на общото събрание на съдружниците
на „А.С.“ ООД от 11.04.2014г. и договор за управление от 12.05.2014г„
съзнателно сключила неизгодна сделка с „Г.С.Б.“ ЕООД с ЕИК-********с фактура
№535/02.10.2014г. за доставка на 100 тона слънчоглед, реколта 2014г. на
стойност 52 000 лева, чието изпълнение не е обезпечено, като не са уговорени
срокове и гаранции за изпълнение, начин на доставка, неустойки и обезщетения
при неизпълнение на договора, и е заплатено авансово, като не са доставени 100
тона слънчоглед, реколта 2014г„ в резултат на което е произлязла значителна
вреда за „А.С.“ ООД в размер на 52 000 лева., формирани от липсата на
изпълнение по фактура №535/02.10.2014г. за доставка на 100 тона слънчоглед,
реколта 2014г.
- на 13.01.2015г. в
гр.София, на неустановен адрес, в качество си на длъжностно лице-търговски
директор на „А.С.“ ООД с ЕИК- ******** съгласно трудов договор №4/05.01.2015г.
и пълномощно с рег.№22/07.01.2015г„ съзнателно сключила неизгодна сделка с „Г.С.В.“ЕООД
с ЕИК-********за продажба на 1807.100 тона пшеница, реколта 2014г. с цена 340
лева на тон, съгласно договор №МВ- 005/13.01.2015г. по фактура № 538/30.01.
2015 г. и фактура №601/ 11.02. 2015 г. чието изпълнение не е обезпечено, не са
уговорени срокове и гаранции за изпълнение, начин на доставка, начин на
плащане, неустойки и обезщетения при неизпълнение на договора, заплатено е
авансово, като са доставени на „Г.С.В.“ ЕООД 1807.100 тона пшеница, реколта
2014г., но не са платени 12 040.80 лева, в резултат на което е произлязла
значителна вреда за „А.С.“ ООД в размер на 12 040,80 лева, формирани от липсата
на изпълнение по договор за продажба на 1807.100 тона; - престъпление по чл.
220, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
В хода на делото по същество,
представителят на СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА поддържа повдигнатото срещу
подсъдимата А.Ц.Г., като счита че събраните доказателства по делото установяват
фактите, описани в обвинителния акт и тяхната правна квалификация. Прокурорът
посочва, че безспорно подсъдимата е била управител на „А.С.“ ЕООД, с оглед на
което е била длъжностно лице, съгласно чл.93, т.1 от НК. Сключените от нея 8 договора, по които е било
извършено авансово плащане за доставка на пшеница, която не е доставена и
необезпечаването на изпълнението, са категорично явно икономически неизгодни за
дружеството. В резултат на тези договори са налице несъбираеми вземания за „А.С.“
ООД в размер на 618 8608лв. Според прокурорът се установява причинно-следствена
връзка между поведението на подсъдимата и настъпилите значителни вреди за дружеството. С оглед изложеното становището,
представителят на СГП иска постановяване
на присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й
обвинение за извършено престъпление по чл.220, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК и съответно да й бъде
осъдена на наказание при условията на
чл.54 от НК „лишаване от свобода“ за срок от три години,, което с оглед липсата
на предходни осъждания да бъде отложено по реда на чл.66 от НК, както и да бъде
наложено кумулативно наказание „лишаване от права“ съгласно чл.37, т.6 и т.7 от НК.
Защитникът на подсъдимата – адв. Д., счита
инкриминираната фактическа обстановка за изначално несъставомерна,
а голяма част от обвинителните факти – за недоказани и дори абсурдни. Приема за
установено от събраните доказателства, че търговската дейност на дружеството „А.С.“
ООД е управлявана адекватно, при нисък търговски риск, с реализирана печалба и
добри перспективи за дългосрочно развитие, и съобразно особеностите на
конкретната сфера на търговия, а конкретните договори са сключени при пазарни
условия относно цена, качество и количество, както и съобразно възприетите в
търговската практика клаузи за предмет, права и задължения на страните и
отговорности.
Защитата прави анализ на всяка от инкриминираните
сделки, като достига до заключение, че по част от договорите е налице
изпълнение на цялата или по-голямата част от престацията,
две от посочените в обвинителни акт сделки са сключени в период, през който
подсъдимата не е била нито управител, нито търговски представител на „А.С.“
ООД, а по сключения с „В.А.“ ЕООД договор за посредничество управляваното от Ц.-Г.
дружество не само не е претърпяло вреда, но е и получило престация
без насрещна такава. Отбелязва, че е налице дублиране на една от
инкриминираните сделки, че се констатират несъответствия между стойността на
сключените сделки и претендираните от обвинението
вреди от тях, както и че отношенията с част от съконтрагентите
са продължени от следващото ръководство, а в други случаи същото не е направило
никакви опити нито да получи реално изпълнение, нито да претендира връщане на
платената цена. Акцентира върху това, че всички договори са сключени между
регистрирани производители и/или търговци на зърно, с които „ощетеното
юридическо лице“ има трайни търговски отношения както в рамките, така и извън процесния период, че твърденията на обвинението по същество
засягат несъществените уговорки по договорите, както и върху категорично
установеното от приетите експертизи обстоятелство, че уговорените цени са
близки до среднопазарните, а в някои от случаите –
по-изгодни за „А.С.“ ООД.
Пледира, че твърденията от страна на обвинението
разкриват явно непознаване на пазарните условия, сложния характер на търговията
със земеделска продукция – зърно, и на
търговските практики в тази сфера и отбелязва, че в случая наличието на
обезпечения не би помогнало по никакъв начин на „А.С.“ ООД да събере вземанията
си, доколкото се установява, че същото изобщо не е пристъпило към съдебното им
събиране. Счита, че заключенията на приетите СФИЕ и допълнителна СФИЕ
експертизи изясняват установените търговски практики и механизма на финансиране
в процесния търговски отрасъл, а показанията на
свидетелите А.Р., К.Б. и В.Д., потвърждават, че фирмите им са осъществявали
търговска дейност в тази сфера при това с богат опит, но са изпитвали моментни
затруднения за извършване на конкретните доставки. Посочва, че като съставомерен резултат на престъплението по чл. 220 от НК
законът визира произтичащите от договора задължения във връзка с изпълнението
му, а не вредите и пропуснатите ползи от неизпълнението на насрещната страна, а
съставомерността на деянието се преценява към момента
на извършването му /сключването на сделката/, а не с оглед последващото
поведение на страна по договора. Приема, че в конкретния случай посочените
обстоятелства, преценени от обвинението като основания за неизгодност
на сделките, са свързани именно с неизпълнението или неточното изпълнение на
условията по договора, при което винаги настъпва вреда за изправната страна и
което е основание за ангажиране на договорна отговорност, а не на наказателна
такава.
Защитата оспорва и наличието на признака „значителни
вреди“, тъй като дори да се приеме, че има „вреда“, то тя е незначителна с
оглед оборотите на дружеството, обичайните загуби и неизпълнения на договорите
при търговията със земеделска продукция – зърно, които многократно надхвърлят
визираните в обвинението, изключително високите обичайните рискове са, влияещи
се от външни непредвидими и независещи от страните фактори и утвърдените
специфични стандарти и рискове при тази стопанска дейност, които са напълно
съобразени при сключване на инкриминираните договори. В подкрепа на становището
си адв. Д. посочва и заключение по доп. СФИЕ, от
което се установява, че инкриминираните сделки като стойност се равняват на
1,19% от размера на всички сделки, по които дружеството е получател за този
период и отговора на вещото лице, че оправданият стопански риск е от порядъка
на 5%. Застъпва тезата, че в случая, предвид сложния характер на търговията със
земеделска продукция, липсва алтернативна стратегия, която би била по-благоприятна
с оглед конкретната стопанска ситуация, а всяко отклонение от утвърдените
стопански практики за отрасъла и въвеждането на допълнителни изисквания
несъмнено би заплашило интересите на предприятието и би довело до значителни
вреди.
Коментира, че за инкриминирания период е отчетена
счетоводна печалба от 68 000 лева, при освобождаването на подсъдимата от
длъжност ѝ е изплатен бонус от близо 150 000 лв., а отрицателните
величини при финансовите резултати на дружеството се дължат на допускането, че
се дължат лихви по отпуснати револвиращи кредити от
свързаните дружества „А.С.я“ и „А.С.но“. Намира, че от заключението на приетата
съдебно-графическа експертиза се установява, че при договорите за револвиращ кредит първата страница е различна от втората,
където е положен подписът на подсъдимата, съответно е препятствана възможността
да се установи тяхното съдържание. Приема за доказана и неистинността на
договора за управление на подсъдимата, като поставя под съмнение и качеството
на А.Г. като „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 220 вр.
чл. 93, т. 1 от НК.
Счита и че липсват доказателства за наличието на пряк
умисъл по отношение на вредните последици (ако такива се приемат за настъпили),
като излага доводи за надеждността на съконтрагентите
и реалното изпълнение на сключените договори. Моли съда да признае А.Г. за
невиновна и на основание чл.304 от НПК да я оправдае изцяло по повдигнатото
ѝ обвинение.
Подсъдимата Ц.-Г., в лична защита, поддържа казаното от защитника си и заявява, че е
работила само за най-доброто на компанията и за развитието ѝ. Твърди, че
не е направила нищо противозаконно, вредоносно или с цел да ощети дружествата,
а единствената ѝ грешка е, че е решила да напусне компанията, от което е
последвал тормоз срещу нея и семейството ѝ. В предоставеното ѝ
право на последна дума поддържа, че е невинна и се надява да получи справедливо
правосъдие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
изложените от страните и обсъди същите при спазване на изискванията на чл.13 и
чл.14 от НПК, намери за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата А.П.Ц.- Г. е роден на ***г***,
българка, с българско гражданство, омъжена, с висше образование , неосъждана, управител на „Д.А.Т.“ ЕООД, живуща *** с ЕГН **********.
Дружеството „А.С.“ ООД е учредено на 05.02.2008г. и е със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.******.Основната
дейност на дружеството е разработка и експлоатация на земеделска земя, търговия
със земеделски култури, селскостопански продукти, изграждане на оранжерии,
отглеждане на плодове и зеленчуци и
други.
Подсъдимата А.Ц.- Г. имала дългогодишен
опит в агробизнеса, над 30 години. Именно с оглед
нейния опит, тя била. по покана от HR агенция през 2010т да започне работа в групата от
свързани фирми, с оглед собствеността
им, измежду който е и дружеството „А.С.“
ООД. като до 2013г. работила на комисионен договор. Работата й била свързана с
търговия, складиране , транспорт и логистика на собствена продукция на групата,
чиито фирми обработвали общо 130 хиляди дка
земя.
В края на 2013г
подсъдимата била назначена като управител на „А.С.я“ ООД заедно със свидетелката К. П., като имала
задължението да отговаря за обработката и производството на 65 хил. дка земя
като оптимизира производството, складовете и повиши печалбата от добивите.
С протокол на Общо
събрание на съдружниците на „А.С.“ ООД от
11.04.2014г. за управител на дружеството била назначена А.Ц. – Г.. В изпълнение
на решението на 12 05.2014г. предходния управител Е.И.О. подписал договор на
12.05.2014г за възлагане на управление с подсъдимата Ц.-Г.. От учредяването си
до този момент дружеството не развивало търговска дейност. Задачата на
подсъдимата като управител на „А.С.“ ООД била да купува и продава зърно като
организира извозването му, контрола на качеството, транспорт и т.н. В този
период подсъдимата купувала и продавала зърно
на земеделци и търговски компании. За всяка сделка, която била сключена
се подписвали договори, приемо-предавателни протоколи
и издавени фактури. Практиката за сключване на сделки в бранша била: постигане
на устни уговорки, впоследствие подписване на договори и авансово плащане на
стойността на стоката, следвано нейното предаване удостоверявано с приемо-предавателни протоколи. Конкретно при сделките
извършвани от управителя на „А.С.“ ООД,
контролът върху плащанията се осъществявал от счетоводителя на групата А.П.
и Е.О.. Установеният ред бил:
подсъдимата купувала стока / пшеница/ в
качеството си на управител на „А.С.и“ ООД от
определена фирма и изпращала данните за сделката по електронен път в
офиса или ги диктувала по телефона на служител от офиса. Плащанията по договорите се правили авансово с оглед спецификата на предмета на
договор и установената практика в бранша. Първоначално се издавала фактура от
доставчика за авансово плащане, въз основа на нея се попълвал от служител в
офиса на „А.С.“ ООД в София стандартен
бланков договор, с параметрите на
сделката, съгласно данните от фактурата, в който са предвидени неустойки по Търговския
закон при неизпълнение на задължения на една от страните, след
подписване на договора от доставчика документите се представяли за проверка и
одобрение на плащането на посочените
по-горе свидетели / П. и/ или О./ и едва
след, което сделката се осъществявала. Плащанията се извършвали само по банков
път. В случай, че П. и/или О. намерели фирмата, с която е в процес сключване на
сделка за ненадеждна или съмнителна, плащането не се осъществява и сделка нямало.
При започване на работа като управител на дружеството
„А.С.“ ООД между А.Ц.- Г. и
собствениците била постигната договорка, че подсъдимата ще получи 10%
възнаграждение от печалбата. В началото на месец декември 2014г. свидетелят П. изчислил печалба за „А.С.“ ООД
в размер на около 1 800 000лв , в резултат на което на А.Ц. -Г. бил изплатен бонус като по банков път са й преведени от „А.С.“
ООД на 08.12.2014г. сумата от 134 230,50лв и впоследствие на 15.12.2014г. били сключени споразумения
между подсъдимата и „А.С.но“ ООД за
изплащане на допълнително възнаграждение в размер на 12 500лв и съответно с „А.С.я“
ООД за 15 000лв.
В началото на месец декември месец 2014г. съдружниците взели решение за реорганизация на работата в „А.С.“
ООД, за което уведомили подсъдимата като й съобщили, че това ще се случи в
началото на 2015г.
С решение на
Общото събрание на съдружниците на „А.С.“ ООД на 10.12.2014г. А.Ц.- Г. била освободена като
управител на дружеството и отговорност за управление на дружеството и е избран
и вписан нов управител- свидетеля И.Д.. На 05.01.2015г. подсъдимата в „А.С.“ ООД е назначена с трудов договор № 4/05.01.2015г. на длъжност търговски
директор и е издадено пълномощно с рег. № 22/07.01.2015г. Със Заповед № 409 от
13.09.2015г. А.Ц.- Г. е освободена от тази длъжност и трудовият й договор е
прекратен.
На 11.06.2014 г и на 10.07.2014г дружеството „А.С.“ ООД получило
съответно кредити в размер по на 6 000
000лв от „А.С.но“ ООД и „А.С.я“ ООД за финансиране осъществяването от
дружеството дейност- изкупуване на селскостопанска продукция.
За периода 01.01.2014г до 31.12.2014г. в дружеството са били осчетоводени
фактури за доставка на пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и рапица на обща
стойност 54 793 641,32 лв.
„Д. М“ ЕООД, „Г.С.В.“
ЕООД , „В.А.“ ЕООД, „А.СМ“ ЕООД и „Т.Г.БГ“ ООД били дружества, развиващи търговска дейност свързана с покупката и
продажба на зърно, в предхождащия и в инкриминирания периоди. Преди пристъпване
към сделки с изброените дружества, същите били проверени за надеждност в бранша, включително били извършени
и проверки в НАП от свидетелите П. и О.,
съгласно установената практика във дружествата от групата.
Във връзка с изпълнение на работата си като управител на „А.С. „ ООД,
подсъдимата сключила огромен броя сделки да покупка и продажба на зърна ,
измежду които и инкриминираните в обвинителния акт:
На 24.06.2014г.в гр. София, на неустановен адрес подсъдимата,
в качеството си на управител на „А.С.“ ООД сключила сделка с „Д.-М“ ЕООД за доставка на 300 тона пшеница с единична
цена 290лева за тон по фактура № 222/24.06.2014г, като стойността на пшеницата
е заплатено авансово. Впоследствие не са
доставени 52,5 тона пшеница на стойност 15 225лв.
На 03.07.2014г. в гр. София, на неустановен адрес
подсъдимата,в качеството си на управител на „А.С.“ООД сключила още един договор
с „Д. – М“ ЕООД отново за доставка на 300 тона пшеница с единична цена за тон
300лв по фактура № 225/03.07.2022г, стойността на която е заплатена авансово,
като на „А.С.“ ООД не са доставени 93,62тона пшеница на стойност 28 086лв
На 02.10.2014г.
в гр. София на неустановен адрес1 подсъдимата в качеството си на
управител на „А.С.“ ООД сключила сделка с „Г.С.В.“ ЕООД за доставка на 100т
слънчоглед, реколта 2014г на стойност 52 000лв, която не била доставена.
На 08.12.2014г в гр. София, на неустановен адрес
подсъдимата, в качеството на управител на „А.С.“ ООД, сключила договор с „В.А.“
ЕООД за посредничество при сключване на договори за покупка на зърнени
култури по фактура № 11/08.12.2014г и
фактура № 14/25.05.2015г с договорено възнаграждение в размер на 10 900лв.
Съгласно договора „В.А.“ ЕООД е следвало
да достави 1300 тона царевица на стойност 1950лв, 250 т. царевица на
стойност 375лв, 350 тона хлебна пшеница на стойност 1225лв, 2100т пшеница на стойност 7350лв., като договора за посредничество е изпълнен. На
„А.С.“ ООД не са доставени 31,88тона пшеница на стойност 10 361лв, дължимата
комисионна не е платена.
На 15.12.2014 в гр. София,
на неустановен адрес подсъдимата сключила сделка с „А.СМ“ ЕООД за доставка на
325т пшеница по фактура №309/15.12.2014г. на стойност 113 750лв, като стоката
не е доставена. Впоследствие между двете дружества е подписано споразумение и
част от преведената авансово сума е върната.
На 17.12.2014г. в гр. София, на неустановен адрес
подсъдимата сключила сделка с „Т.Г.БГ“
ООД за доставка на 750т пшеница ,реколта 2014г.
с цена 350лв за тон на стойност 262 500 лв по
фактура № 56/17.12.2014г., която е заплатена авансово и не е доставена.
На 13.01.2015г. в качеството си на търговски директор А.
Ц.-Г. е сключила сделка с „Г.С.В.“ ЕООД за продажба на 1807.100тона пшеница,
реколта 2014г. с цена за тон 340лева с обща стойност 614 414лв, съгласно
договор №МВ -005/13.01.2015г. по фактура
№538/30.01.2015г и фактура №601/11.02.2015г., като стоките са доставени на „Г.С.В.“ ЕООД, , но от страна
на дружеството купувач не са платени 12 040,80лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена въз основа на събрания по делото доказателствен материал, както следва: обяснения на
подсъдимата, , свидетелски показания на Е.О., К. П., Е.Г., А.П., П.С., Й.В., С.У., Е.П., И.Д., Г.Й., А.Р., К.Б., В.Д. и Т. М.,
както и приобщените по реда на чл.281 от НПК, в съответните хипотези от НПК
показания, дадени в хода на досъдебното производство на свидетелите Е.О., К. П.,
А.П., С.У., Е.П., приобщени по реда на
чл.283 от НПК по време на съдебното следствие шест броя договор, представени в
съдебно заседание на 08.09.2021 от защитата /л.355 -л.362 от СП/, писма с
приложени към тях документи от „А.С.“ ООД, , „А.С.но“ ООД и „А.С.я“ ООД /л 401 -л.483 от СП/, заключение по графологична и техническа експертиза /том II от ДП/, съдебно
финансова-икономическа експертиза /том V ДП/, допълнително съдебно
финансова-икономическа експертиза / том VII от ДП/, допълнително съдебно
икономическа експертиза / л.245-249 от СП/,
споразумение от 15.12.2014г. между А.Ц.- Г. и „А.С.“ ООД, споразумение от
15.12.2014г. между А.Ц.-Г. и „А.С.я“ ООД, платежно нареждане , издадено от
А.С. ООД / л.252 -л254 от СП/, протокол за предаване на оригинални документи,
съхранявани в архива на Търговския регистър към Агенция по вписвания ведно с
документите, описани в 9 точки, графическа експертиза /л.313-л316 от СП/,
справка за съдимост и относимите документи от досъдебното
производство.
Съдът не констатира в събраната доказателствена
маса наличие на противоречия относно фактите и обстоятелствата от значение за
предмета на доказване по делото, а качеството на подсъдимата в периода юни
2014г – януари 2015, предприетите от нея действия като управител с цел развиване на търговска
дейност в дружеството „А.С.“ ООД, финансирането на дружеството чрез револвиращи заеми от „А.С.но“ ООД и „А.С.я“ ООД, сключените
от нея договори за покупка и продажба на зърно през инкриминирания период,
механизма на реализиране на сделките чрез постигане първоначално на устно
уговорки, изготвянето на съответните документи в офиса на дружеството с оглед
документалното оформяне на сделките, извършваните проверки за надеждност на
дружествата, страни по договорите, авансовите плащания с оглед установените
практики в бранша, както и съответното неизпълнение на задължения към „А.С.“
ООД по инкриминираните в обвинението 7
договора.
Основните си фактически изводи съдът изгражда въз
основа на приложените по делото документи относими
към неговия предмет, обясненията на подсъдимата
А. Ц. – Г. и показанията на
свидетелите. Разясненията на подсъдимата относно начина на работа при
търговията със зърно и по -конкретно установената практика да се заплаща
стоката авансова се потвърждава от свидетелските показания на Е.О., Е. П.,
управител на „А.С.я“, производител на земеделска продукция и П.С., служител на „А.С.но“ ООД, фирма
занимаваща се с търговия на земеделска продукция, Е.П., А.Р., Кино Б., В.Д.,
управители на фирми, чиято търговска дейност е насочена основа към търговия със
зърно. По отношение на договорите, които
подсъдимата твърди, че са били стандартни бланкови договори, обработвани
от служители в офиса на фирмата в гр. София, е налице съответствие с показания
на свидетелката С.У., която е категорична,
че именно след получаване на информация
от А.Ц.-Г. за предмета и стойността на стоката и съответна фактура от
доставчика, тя е оформяла документално сделката, като е попълвала банков
договор и е представяла същия ведно фактурата за проверка на свидетеля А.П.,
които е извършвал проверки относно счетоводната законосъобразност, както и
относно надеждността на фирмите, с която е сключен договора и едва след което е
разрешавал извършване на плащането по банков път. В този смисъл са и
показанията на свидетелката Е.Г. , работеща във фирма „А.С.я“ ООД като финансов контрол, която посочва като
лице, което е оторизирано да плаща А.П.. В този смисъл заявеното от свидетеля П.,
в частта, че управителят на дружеството
е лицето, което е нареждало плащанията, съдът не намира за кореспондиращо с
действителни ред на извършване на плащанията. Още повече същият свидетел в разпита си признава, че са
му известни като едни от най-големите търговци на зърно фирмите „Д. М“ ЕООД
„Г.С.В.“ ЕООД, „А.СМ“ ЕООД, „Т.Г.БГ“ООД и това е така, тъй като същият в
качеството си на лице , упълномощено да извършва плащанията, е имал и
ангажимент да проверява надеждността на фирмите, към които е насочвал плащанията,
така както се твърди от подсъдимата и посочените по-горе свидетели – П.С. , С.У.
, Е.Г..
По отношение съдържанието на сключваните договори от
подсъдимата с инкриминираните в обвинението фирми, съдът намира, че са налице
непротиворечиви доказателства относно обстоятелството, че процесните
договори са били стандартни бланкови
договори, които са ползвани от „А.С.“ ООД , като следва да бъде отбелязано, че
именно идентични договори са подписвани и при реализираните чрез изпълнението
си сделки, които от обясненията на подсъдимата и разпитите на свидетелите се
установява, че са били в сериозен обем. В подкрепа на изложеното е и
допълнителната икономическа експертиза, видно от която е, че дружеството е
осчетоводило доставки за пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и рапица в периода 0101.2014 – 31.12.2014г. в размер на 54 793 641,31лв. В потвърждения на изложеното са и представените
и приобщени по реда на чл.283 от НПК договори, / извън предмета на делото и от последващ период/ от подсъдимата за покупка на зърно, както
и тези представени от писма от „А.С.“ ООД с приложените към тях документи и от
„А.С.я“ ООД. Съгласно съдържанието на писмото на последното дружеството се
установява, че същото е производител на зърно, което продава и голяма част от
договорите са сключвани в устна форма и стоката е заплащане авансова а , за
което са издадени фактури. т.е. с оглед спецификата на търговията със зърно се
потвърждава, че се касае за сключване на договори между лица, ползващи се с
доверие помежду си и известни в брашна. Съдът установи, че обясненията на подсъдимата, че е осъществила значителна по
обем търговска дейност в периода, в който е била управителна „А.С.“ ООД са достоверни, предвид направените от вещите лица констатацията в
обсъжданата икономическа експертиза, че
авансово платените суми за доставка на пшеница, които са инкриминирани в
обвинението и доставката, по които не е била получена от „А.С. „ООД са в размер
на 1,19% от общата доставка по договорите за покупка на зърно. Съдът се
доверява и на обяснения на подсъдимата за това, че същата не е подписвала
договор за възлагане на управление от 15.05.2014г , което е безспорно
установено от заключението на графическата експертиза по делото.
По отношение на обясненията на подсъдимата, че е
знаела за реорганизация на работата на управляваното от нея дружество “ А.С.“ ООД
в началото на месец декември 2014г., както и че ще има нов управител съдът
намира същото, че кореспондира с наличния по делото Протокол от 10.12.2014г. на
Общото събрание на съдружниците. В разпитите на
свидетелите и обясненията на подсъдимата, както и в кориците на делото, съдът
не констатира данни или документи, изясняващи кога в периода от 10.12.2014г. до
22.12.2014г, когато е вписан новият управител на дружеството в Търговския
регистър А.Ц.- Г. е била уведомена за
решението на Общото събрание, с което е освободена, като приема обаче, че това
обстоятелство й е било известно в непосредствено след решението.
Приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства са в съответствие с останалата доказателствена маса. Съдът се довери и на заключенията на
приетите по делото експертиза и направените разяснения от вещите лица в съдебно
заседание , като намира същите изготвени от вещи лица с необходимия опит и
знания. Експертните заключение съдът цени като компетентни, даващи
изчерпателни и безпристрастни отговори
на поставените въпроси.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимият А.
П.Ц.- Г. не е осъществила от обективна и субективна страна престъпление
по бл. 3220, ал.1 вр. чл.26,ал 1 от Н, като съображенията за това са следните:
Съдът намира, че преди да бъдат изложени конкретните
основанията, следва да бъде посочено, че в заключителната част /диспозитива / на внесения за разглеждане обвинителен
акт са включени осем отделни, като
третото подред деяние е идентично с седмото.
Престъплението по чл.220 от НК изисква субекта на престъплението
освен съответното длъжностно качество да е оправомощено
по силата на нормативен акт или по друг
валиден начин да сключва сделки. Необходимо е лицето, чиято наказателна отговорност се претендира да притежава представителна власт, по силата
на която да сключва договори от името и за сметка на предприятието.
Видно от Решение на Общото
събрание на съдружниците на „А.С.„ООД е, че от
11.04.2014г. подсъдимата е била назначена за управител на търговското дружество.
Впоследствие с решение на Общото
събрание на 10.12.2014г. подсъдимата е
била освободена като управител на дружеството и новият управител е вписан в
търговския регистър на 22.12.2014г, като
с трудов договор от 05.01.2015г. е назначена за търговски директор, като е упълномощена да
сключва сделки от името и за сметка на „А.С. „ОО№, съгласно пълномощно
07.01.2015г. В тази връзка съдът намира, че подсъдимата е имала длъжностно
качеството управител и пълномощник от 11.04.2014г до 10.12.2014г и след
07.01.2015г.Този извод се налага от заявеното от подсъдимата, че същата е била
уведомена в началото на месец декември, че ще бъдат предприети реорганизации в
работа на „А.С.“ ООД и ще бъде назначен нов управител, ето защо съдът намира,
че в периода от 10.12.2014г. до 07.01.2015г. А.Ц.- Г. не е била субект на
престъпление по чл.220, ал.1 от НК, поради липсата на длъжностно качество..
От обективна страна изпълнителното деяние по чл.220,
ал.1 от НК се изразява в сключване на неизгодна сделка, от която е последвала значителна
вреда за предприятието / в случая
търговското дружество „ А.С.“ ООД, която лицето представлява. Неизгодна е онази сделка, която изобщо не е
било необходимо да се сключва или дори да е било необходимо да се сключи, е
могло да бъде сключена при по- изгодни условия.
Тези условия се преценяват в икономически и юридически аспект, като
сделката може да бъде неизгодна не само с оглед цената, но и с оглед характера,
количеството, качеството на предмета на сделката, срокове ,уговорени начина и
срокове за заплащане, неустойки и т.н.
Икономическата значимост на сделката следва да се преценява към момента на
нейното сключван при съобразяване с всички параметри на сделката. За неизгодна
сделка се приема и тази, когато с нея се създават очевидни ползи за едната
страна. Всичко това е необходимо да бъде доказано по безспорен начин, за да е
налице обективна съставомерност на деянието.
На следващо място от обективна страна се изисква от
сделката да са произлезли значителни вреди, като по отношение на престъпния
резултат следва да се съобразяват
теоретичните положения и тези наложени в практиката. Престъплението по чл.220,
ал.1 от НК е резултатно и същото е довършено с настъпване на вредоносния
резултат – произтичането на значителните вреди. Тези вреди включват реално
претърпените материални щети /намаляване на активните или увеличаване на пасивите
на стопанския субект/ и причинени други загуби
/ плащане на неустойки, лихви, глоби и т.н/, но не и пропуснати ползи.
Съобразявайки гореизложеното с конкретните факти по
делото, настоящият съдебен състав намира, че в хода на съдебното следствие не
са събрани доказателства относно неизгодност на
сключените от подсъдимата А.Ц. -Г. сделки, посочени в диспозитива
на обвинението Инкриминираните договори
7 броя договори, един от които за посредничество, са за покупка на зърно
като цена на стоката, съгласно заключения на вещите лица, изготвили
икономическите експертизи , е пазарната такава към момента на сключване на
сделките, по което обстоятелство не се спори .В тази връзка са обясненията на
подсъдимата, свидетелските показания, включително и тези на настоящия
управителна дружеството Е.О. и счетоводителя А.П.. Обвинението твърди, че
сключените сделки са неизгодни, поради това , че цената на стоките по тях е
платена авансово, като изпълнението не е обезпечено, не са уговорени срокове и
гаранции за изпълнението, начин на доставка, неустойки и обезщетение за
неизпълнение. Съгласно събраните по делото доказателства категорично се
установява, че практиката при търговията със зърно е, същото да се купува „на
зелено“ т.е. уговорените количества да
бъдат заплатени авансово. Проследявайки механизма на сключване на сделките в „А.С.“ ООД е видно, че плащанията са били
направени по банков път към фирмите доставчици, които предварително са били
проучени и известни с бранша като надеждни. Към датата на сключване на сделките
не е имало съмнение относно коректността на дружествата -доставчици, тъй като
същите са били едни от големите търговци на зърно в страната, като същите по
други договори с дружеството, управлявано от подсъдимата са изпълнявали
договорените си задължения.
Конкретно сделките касаещи неизпълнение за доставяне
на зърно, шест :
Две са сключени с
„Д. М“ ЕООД на 24.062014г и на 03.07.2014г., по първата сделка не са
доставени от общо 300 т пшеница 52,5т, а
по втората сделка отново за 300т пшеница се доставени 93,62т. т.е. по двата договора
са доставени общо около 444т.пшеница. Налице е било реално на изпълнение по
договорите, като причина за липсата на около 156т пшеница от договорените 600
т., е свързана с настъпило объркване при транспортирането на стоката и нейното
документално обработване съгласно показанията на А.П., Кино Б. и обясненията на подсъдимата.
Хронологично следват
две сделки с „Г.С.В.“ ЕООД / в обвинителния
акт са инкриминирани три сделки с дружеството, като тази с дата 02.10.2014г. е
дублирана в условно означените пункт 3 и пункт 7/ сключени на 02.10.2014г. за доставка
на 100т слънчоглед и на
13.01.2015г. за продажба „А.С.“ ООД на 1807,100т пшеница. По първата сделка от
01.10.2014г за доставка на зърно на „А.С.“ ООД не е реализира. Съгласно заявеното от
управителя на „Г.С.В.“ ЕООД свидетеля А.Р. са изяснени причините за
неизпълнението, свързани с преобръщане на конюнктурата на пазара, а именно била
е закупена стока на високи цени, като впоследствие дружеството я е продало на
по-ниски , с което е реализирана загуба, част от която е останала за „А.С.“
ООД и
като в допълнение се изяснява, че
са били налице множество договори между двете страна, по които е имало
изпълнение, а впоследствие е било сключено и споразумение със следващия
управител на „А.С.“ ООД и около
половината от дължимите суми са били върнати.
Втората от сделките, сключена на 13.01.2015г с посоченото търговско дружество е
за продажба от „А.С.“ ООД на 1807,100т
пшеница на стойност 614 414лв, като купувача „ Г.С.В.“ ЕООД не е изплатило
сумата от 12 040, 80лв на продавача. С оглед сключеното впоследствие
споразумение и извършените плащания, по него задълженото юридическо лице не е
оспорило дълговете си, като в разпита си управителя посочва, че към момента има
информация, че „А.С.“ ООД се е присъединило към масата на несъстоятелността в производството о несъстоятелност на „Г.С.В.“
ЕООД.
Сделките, сключени с „А.СМ“ ЕООД и с „Т.Г.БГ ООД“ съответно на 15.12.2014г и на 17.12.2014г са
сключени от подсъдимата, след решението на Общото събрание от 10.12.2014г на съдружниците на „А.С.“ ООД за освобождаването й като управител
на дружеството и преди упълномощаването й като търговски директор на
07.01.2015г. В този смисъл съдът намира, че същата към момента на сключване на процесните сделки не е имала качеството на субект на
престъпление по чл.220, ал.1 от НК, поради което е налице отделно основание за
оправдаването й. В внимание, в случая, заслужава обстоятелството, че въпреки
посоченото, плащанията към тези две дружества са наредени, след съответните проверки в счетоводството.
С обвинението се претендира настъпила вреда за
дружеството от 335 145,44лв от договор сключен между „А.С. „ООД и „ Т.Г.БГ“ ООД
за доставка на 750т пшеница , като стойността на стоката е в размер на 262 500лв, което несъответствие макар и да е
възможно да бъде отстранено с
произнасянето на съда с присъдата, дава основание да се приеме непрецизност на
обвинението, последица от което е и претендираната
обща вреда, която очевидно като сбор надвишава с около над 200 000 лв авансово платените за доставки на зърно суми, които не
са били доставени и се посочени като настъпили вреди за дружеството.
По отношение на сделката, сключена на 17.12.2014г. с „А.СМ“
ЕООД неизпълнението съгласно разпита на
управителя Е.П. се дължало на временни
затруднение на пазара на зърно, за които свидетелства и Р.. Впоследствие и
двете дружества, които не са доставили зърно по сделките, са
сключили споразумения за уреждане на финансовите си отношението с „А.С. „ООД.
По отношение на сделката сключена от подсъдимата на
08.12.2014г за посредничество при доставка на зърно с „В.А.“ ЕООД се
установява, че се касае за уговорено възнаграждение за посредничество в размер
на 10900лв, като от посочените в
договора доставки 1550 т царевица, 350т
хлебна пшеница и 2100т пшеница, не са били доставени 31,88т пшеница, поради което се претендира
вреда в размер на стойността на недоставената пшеница на стойност 10361 лв.
Съгласно разпита на В.Д., управител на „В.А.“ ЕООД се установява, че уговорената комисионна не е
платена от „А.С.“ т.е. не е налице основание да се приеме, че от сключения
договор за произведени вреди за представляваното от подсъдимата дружество.
Съдът намира, че доводите на защитата във връзка с
обективната несъстовомерност на повдигнатото
обвинение спрямо подзащитната му за основателни.
Както беше посочено и по-горе, за да е налице неизгодна сделка следва да се
установи, че същата към момента на сключване е била с обективно неизгодни
условия. А.Ц.- Г. е била назначена като управител на „А.С.“ ООД с решение на
Общото събрание на съдружниците, с оглед развиване
на дейност и реализиране на печалба от
търговия със селскостопанска продукция и
по -конкретно със зърно. Именно с оглед
тази дейност , подсъдимата е
предприела сключване на множество договори с производители и търговци на зърно,
като е сключила сделки на стойност около
52 милионна лева. В случая, конкретните сделки не са установява да сключени при
неизгодни условия за „А.С.“ ООД, тъй
като са сключени с оглед дейността на дружеството, на съответните пазарни цени
за периода, с дружества, добре известни в бранша. Твърденията за неизгодността според обвинението на сделки се състои в неизгодност на част от параметрите в договорите. , а именно
начин и срок на плащане, отвореност и гаранции при неизпълнение. От събраните
по делото доказателства се установява, че търговията със зърно е динамична и
сезонна, като зависи от непредвидими обективни фактори и изисква бързина и
гъвкавост. С оглед тази обстановка практиката е била плащанията на уговорените цени за доставка на
зърно да се правят авансово, договорите са считат сключени при
устни уговорки и впоследствие документално оформяни чрез стандартни бланкетни договори. Липсата на каузи за обезпечения и други гаранции за изпълнение
на договорите, основание според прокуратурата да се приеме неизгодна сделка, не
води до извод за икономическа необоснованост на сделките, тъй като подобна
практика не е съществувала, в каквато връзка е и заключението на допълнителната
икономическа експертиза, сочеща единствено като обезпечение издаване на запис
на заповед, но същото обезпечаване както
е посочила и защитата е единствено
възможност за кредитора за снабдяване с изпълнителен лист, като подобен резултат
би могъл да се постигне и при превяване на претенция за договорна отговорност,
която е налице винаги при неизпълнение на договор, без значение дали в договорите
са предвидени обезпечения,
неустойки и т.н.
Нещо повече видно от представените с писмо на
управителя на „А.С.я“ ООД документи, част от договорите за покупка на
земеделска продукция , по които са извършване авансови плащания към дружеството
„А.С.я“ ООД са устни, с оглед че реализирането на сделките приключват в рамките
на няколко дни. Подписаните конкретни договори от подсъдимата са част от
множеството подобни, в периода, в който тя е представлявала дружеството „А.С.“
ООД. Същите са бланкови и са били
оформяни от служители на дружеството с оглед бързината налагаща се от
спецификата на стокообората. Именно с подобно
съдържание са и договорите , които и в последващи
периода се сключват между търговците на зърно. Липсата на предвидена на
неустойка за неизпълнението му, не е освобождава длъжника от задължение му за
обезщетения на вреди ,причинени от неизпълнението на договора. В този смисъл
съдът намира, че правилно е възражението, че договор с които не са предвидени
неустойки не обосновава извод за неизгодна сделка. В случая от експертизите е
видно , че подсъдимата е сключила множество сделки , като тези по които няма
изпълнение респ. не е доставено авансово платеното зърно са около 1 ,19% от
всички суми платени за доставка на зърно през 2014г от „А.С.“ ООД, което е било
доставено, като неизпълнението е
свързано с настъпили след момента на сключване на договорите на обективни причини.
Отделно от изложеното не са налице и доказателства от
тези седем сделки, инкриминирани от прокуратурата да се настъпили значителни вреди за
дружеството, тъй като същата следва да е
настъпила окончателно и да е невъзстановима. Т.е. дружеството следва да не може
да събере вземанията си. В хода на производното не се установиха подобни вреди,
тъкмо обраното част от задълженията си длъжниците са
погасили, както и са били постигнати споразумения за изпълнението на
договорите. Вярно е и посоченото от защитата, че с оглед оборотите на дружеството
през 2014г. така наречените загуби от неизпълнение на инкриминираните договори
са незначителни., като същите са
настъпили с оглед обичайните рискове при търговията със зърни, дефинирани
като високи предвид обективни фактори – реколта, природни бедствия, вредители и т.н.,
като в случая тези загуби са такиви , които могат
да бъдат приети като оправдан стопански риск.
Безспорно е , че сключените сделки от
подсъдимата, носят риск от загуби за
предприятието, но същият е несъставомерен по смисъла
на чл.220 от НК, тъй като не се установява, че при сключването на тези сделки не може да бъде породен положителен
резултат. В случая е видно, че през 2014 г
„А.С.“ ОДД в резултата на развитата от подсъдимата търговска дейност
е реализирало приходи. Твърденията , че
се допуска дружеството да дължи лихви по кредити отпуснати от свързани дружества, не може да обоснове извод за отрицателни резултати, като именно
чрез оперирането с тези кредити са били
постигнати добри финансови резултати. Именно с оглед тази резултати подсъдимата
е била освободена от отговорност като управител с решение на Общото събрание на
„А.С.“ ООД , като и е изплатено и бонус- възнаграждение в размер над 150 000лв.
Изложеното за
липсата на елементи от обективна страна от престъплението по чл.220,ал.1 от НК не налагат обсъждане на субективната
страна
При изложените
съображения с оглед липсата на съставомерност на престъплението
от обективна страна, съдът на основание чл.304 от НПК оправда подсъдимата А.П.Ц. -Г. по повдигнатото й обвинение за извършено
престъпление по чл.220,ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК
С оглед изхода на делото и на основание чл.190, ал.1
от НПК съдът присъди разноските по делото в размер на 4623,11лв да останат за сметка
на държавата.
По така изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
Съдия при СГС:
Ани
Захариева