Присъда по дело №10196/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта:	33
Дата:	16 ноември 2021 г. (в сила от 2 декември 2021 г.)
Съдия:	Виолета Стоянова Парпулова

Дело:	20211110210196
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 33
гр. С., 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В. СТ. П.
при участието на секретаря П. М. Г.
и прокурора Т. С. Н.-С. (СРП-С.)
като разгледа докладваното от В. СТ. П. Наказателно дело от общ характер
№ 20211110210196 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. ЯНК. УЗ., ЕГН **********, роден на 31.03.1986 г. в гр.
С., българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, безработен,
с постоянен адрес гр. С., ж.к. „З. ф.", бл. ..., вх. А, ет. 1, ап. 1, за ВИНОВЕН в това, че на
10.07.2017 г. в гр. С., сам съставил неистински частен документ - Рецептурна бланка за
лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, серия А № *********, издадена на
името на М.У., ЕГН **********, на която придал вид, че изхожда от д-р М. П. АЛТ., и на
10.07.2017 г. го употребил пред Н. Ст. Т. - управител на аптека „С.“, находяща се в гр. С.,
ул. "Г. Ст. Т,“ № 15 /сградата на 20 ДКЦ/, за да докаже, че съществува някое право, а именно
да закупи лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества - 90 таблетки „Диазепам“
- престъпление по чл. 309, ал. 1 НК. Поради това на основание чл. 309, ал. 1 НК вр. чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. „б“ вр. чл. 42а, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК му НАЛАГА наказание „ПРОБАЦИЯ“, с
пробационни мерки, както следва:
1. задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и
подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично за срок от осем месеца;
2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем
месеца;
На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия М. ЯНК.
1

УЗ., ЕГН ********** едно ОБЩО наказание измежду наказанията, наложени му с влезли в
сила съдебни актове по НОХД № 11987/2017 г. по описа на СРС, по НОХД № 10439/2017 г.
по описа на СРС, НО, по НОХД № 1178/2017 г. по описа на СРС, по НОХД № 15331/2018 г.
по описа на СРС, и по настоящето НОХД № 10196/2021 г. по описа на СРС, НО, 95-ти
състав, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 25, ал. 4 вр. чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА изтърпяването на
определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия М. ЯНК. УЗ., ЕГН
********** да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски в общ размер
на 935, 48 /деветстотин тридесет и пет лв. и четиридесет и осем ст./ лв., от които 280, 48
/двеста и осемдесет лв. и четиридесет и осем ст./ лв. по сметка на СДВР, и 655 /шестстотин
петдесет и пет/ лв. по сметка на СРС.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред Софийски градски съд в 15-
дневен срок от днес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 10196/2021 г. по описа на СРС, НО, 95-ти състав

Софийска районна прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски районен съд
обвинителен акт, съгласно който спрямо подсъдимия М. ЯНК. УЗ., ЕГН ********** е
повдигнато обвинение в извършване на престъпление с правна квалификация по чл. 309, ал.
1 НК.
Първоинстанционното съдебно следствие е проведено по реда на Глава Двадесета от
НПК и в отсъствието на подс. У., който е представляван от адв. В., служебен защитник.
В дадения ход по същество прокурор Н. поддържа обвинението и го намира за
доказано на база събраната в хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност.
Моли подсъдимият да бъде признат за виновен и в негова тежест да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Адв. В. пледира подзащитният й да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото обвинение поради причина, че извършването на деянието не се е доказало
несъмнено. Алтернативно, в случай, че бъде признат за виновен, моли наказанието да бъде
съобразено с данните за личността и здравословното му състояние, и да бъде определено
към минимума, както и да бъде извършено групиране с останалите влезли в сила спрямо У.
съдебни актове, по отношение на които са налице основанията за кумулация.
Като обсъди и съобрази в тяхната цялост събраните по делото гласни, писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства, и способите за доказване, при
съобразяване с разпоредбата на чл. 301 и следващите НПК, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият М. ЯНК. УЗ., ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. С.. Същият е
българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, безработен, с
постоянен адрес гр. С., ж.к. „З.Ф.“, бл. ..., вх. А, ет. 1, ап. 1. Понастоящем провежда лечение
в комуна за наркозависими лица на територията на Кралство Испания.
В периода от 03.02.2017 г. до 14.07.2017 г. подс. У. провеждал лечение с метадон в
програма за лечение с агонисти и агонист-антагонисти на лица, зависими към опиоиди в
Амбулатория за специализирана медицинска помощ - индивидуална практика за
специализирана медицинска помощ - психиатрична - „Надежда“ ЕООД, с лекуващ лекар д-р
М.А..
След включването му в програмата, не му било провеждано лечение с диазепам -
лекарствен продукт, съдържащ наркотични вещества и предписван по изрично установен
ред, съгласно Наредба № 4 от 04.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане
на лекарствени продукти.
По неустановен начин подс. У. се сдобил със специална рецептурна бланка със зелен
цвят за лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества Серия А № 14 132635,
предоставена на д-р М.А. от Министерство на здравеопазването, като лекар, работещ в
програми за лечение с агонисти и агонисти-антагонисти на лица, зависими към опиоиди. В
горната част на бланката, в графа лекар, били изписани името на д-р М.А. и телефонен
номер, а с печат били отпечатани регистрационният номер на лечебното заведение и УИН
на лекаря, с оглед улеснение при издаване на рецептите. Останалите графи, включително
подпис и печат на лекар, издал рецептата, не били попълнени.
Подсъдимият собственоръчно попълнил графите в процесната рецептурна бланка за
лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, Серия А № 14 1326345, като
изписал датата на издаване, името на лекарствения продукт - „Diazepam“, схемата за пием на
таблетките, броя им и личните си данни в графа „пациент“, и положил подписа си в графа
1

„лекар“. По този начин съставил неистински частен документ, на който придал вид, че
изхожда от д-р М.А..
На 10.07.2017 г. подсъдимият употребил съставения неистински частен документ
пред свид. Н. Т. - управител на аптека „С.“, находяща се в гр. С., ул. „Г.СТ.Т.“ № 15
/сградата на 20 ДКЦ/, с цел да докаже правото да закупи лекарствени продукти, съдържащи
наркотични вещества - 90 /деветдесет/ таблетки „Диазепам“.
Свид. Т. прегледала рецептата, въвела УИН на лекаря, посочен като издател, в
служебната компютърна система на аптеката, и след като не установила нередности, я
изпълнила. Подс. У. се подписал, че е получил лекарствените продукти.
По случая било образувано досъдебно производство. Назначена и изготвена била
графическа експертиза, съгласно заключението на която, подписът в графа „Лекар“ и
ръкописният текст, изписан на рецептурна бланка Серия А № 14 1326345 от 10.07.2017 г., са
положени и написани от М. ЯНК. УЗ..
Според заключението на назначената съдебнопсихиатрична експертиза, подс. Узинов
страда от психични и поведенчески разстройства вследствие употреба на алкохол, синдром
на зависимост, и психични и поведенчески разстройства вследствие употреба на опиоиди,
със синдром на зависимост, въпреки които обаче е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
По доказателствата:
Съдът прие изложената фактическа обстановка за установена въз основа събрания и
приобщен към делото доказателствен материал, при преценка на гласните, писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства, и способите за доказване, поотделно
и в съвкупност, както следва: гласни - показанията на свидетелите М.А. и Н. Т., писмени -
справка за съдимост за подсъдимия; лицензия № Н-2796/11.07.2016 г.; заповед № РД-27-
185/18.12.2017 г.; справка СРЗИ изх. № 24-00-59/21.02.2018 г.; рецептурна бланка Серия А
№ 141326...9; веществени - рецептурна бланка Серия А № *********, и способите за
доказване - заключенията на графическа експертиза протокол № 111/2019 г. и
съдебнопсихиатрична експертиза.
Анализирайки цитираните доказателствени източници поотделно и в съвкупност,
съдебният състав прие, че изложената фактическа обстановка е доказана по категоричен и
безпротиворечив начин.
Посредством показанията на свидетелката М.А. се изясняват обстоятелствата относно
посещенията на подс. У. в ръководената от нея практика през процесния период,
предписаното му и провеждано лечение, и причините, поради които било преустановено.
Изложеното от нея е информативно също относно персоналния състав, методите на работа в
амбулаторията, начина на попълване на зелените рецептурни бланки, както и относно
местонахождението на кочана със същите преди и след сдобиването от страна на
подсъдимия с процесната такава. Свид. А. освен това пояснява, че преди приключване на
работата с подс. У., му е издала рецептурна бланка серия А № 141326...9 за двадесет
таблетки „Диазепам“, но същевременно е категорична, че инкриминираната рецептурна
бланка Серия А № 14 1326345 от 10.07.2017 г. не е попълнена с нейния почерк и подпис,
както и че поставеният печат се различава съществено от действителния такъв на
амбулаторията.
Свид. Н. Т. от друга страна депозира показания относно работата с пациенти,
представящи специални рецептурни бланки със зелен цвят в аптеката, в която работи, и
потвърждава, че е изпълнила процесната рецептурна бланка Серия А № 14 1326345 от
10.07.2017 г. на представилото я лице, тъй като не се усъмнила в истинността й.
Преценявайки показанията на свидетелките като логични, последователни,
2

еднопосочни, детайлни и лишени от заинтересованост, допълващи се взаимно и в корелация
с писмените и веществени доказателства и заключенията на експертизите, съдът им се
довери, кредитира ги в цялост и ги използва при формирането на фактическите си и правни
изводи.
По отношение изготвената графическа експертиза протокол № 111/2019 г. следва да
се отбележи, че съдът я кредитира, приемайки, че е изготвена от компетентно вещо лице,
което е дало обосновани, изчерпателни и еднозначни отговори на поставените задачи.
Предвид това, въз основа експертната оценка, която кореспондира с показанията,
депозирани от свид. А., съдът прие за категорично установено, че подписът в графа „Лекар“
и ръкописният текст, изписан на рецептурна бланка Серия А № 14 1326345 от 10.07.2017 г.,
са положени и написани от М. ЯНК. УЗ..
Обстоятелствата относно психичните и поведенчески разстройства със синдроми на
зависимост към алкохол и опиоиди, от които е страдал подс. У. към инкриминирания
момент, както и че не изключват възможността да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, се изясняват посредством заключението на
съдебнопсихиатричната експертиза, което съдебният състав също кредитира.
Еднопосочни, в корелация със свидетелските показания, и в този смисъл
допринасящи за изясняването на процесните обстоятелства, са и писмените доказателства -
копие от рецептурна бланка серия А № 141326...9, издадена на подс. У. от д-р А., и справка
от СРЗИ изх. № 24-00-59/21.02.2018 г.
Посредством приложените копия от лицензия № Н-2796/11.07.2016 г. и от заповед №
РД-27-185/18.12.2017 г. се установява, че към инкриминираната дата, когато процесната
рецептурна бланка е била представена от сподс. У., респективно изпълнена от свид. Тодоова
- 10.07.2017 г., аптека „С.“, находяща се в гр. С., ул. „Г.СТ.Т.“ № 15 /сградата на 20 ДКЦ/, е
притежавала лицензия за дейности с лекарствени продукти, съдържащи наркотични
вещества от Приложения № 2 и 3 към чл. 3, т. 2 и 3 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични.
Предходните осъждания на подс. У., в това число моментът на извършване на
деянията, респективно моментът на влизане на съдебните актове в сила, както и наложените
му наказания, се установяват посредством справката му за съдимост.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна, въз основа събраните в хода на
съдебното следствие доказателствени материали, съдебният състав прие за доказано по
необходимия съгласно изискването на чл. 303, ал. 2 НПК несъмнен начин, че на 10.07.2017
г., в гр. С., подсъдимият У. съставил неистински частен документ - рецептурна бланка за
лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, Серия А № 14 1326345, издадена
на името на М.У., ЕГН **********, на която придал вид, че изхожда от д-р М. П. АЛТ., и на
10.07.2017 г. го употребил пред Н. Ст. Т. - управител на аптека „С.“, находяща се в гр. С.,
ул. „Г.СТ.Т.“ № 15 /сградата на 20 ДКЦ/, за да докаже, че съществува правото да закупи
лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества - 90 /деветдесет/ таблетки
„Диазепам“.
С това според настоящия съдебен състав обективната съставомерност на деянието по
чл. 309, ал. 1 НК е изпълнена.
Инкриминираната рецептурна бланка за лекарствени продукти, съдържащи
наркотични вещества, Серия А № 14 1326345, отговаря на наказателно-правната
характеристика на понятието „документ” - конкретно и изрично писмено изявление,
направено от физическо лице, което фиксира трайно сведение или информация относно
факти с правно значение /по смисъла на Постановление № 3 от 1981 г., Пленум на ВС/.
Същата е частен диспозитивен документ, тъй като представлява конкретно писмено
3

изявление, съдържащо факти или обстоятелства, които имат правно значение, и е съставен
от частно лице. Документът е неистински, тъй като му е придаден вид, че представлява
конкретно писмено изявление на д-р М. А., а не на лицето, което действително го е
съставило - подс. У., като последният го е съставил чрез изписването на ръкописния текст и
полагането на подпис върху него за сметка на соченото като действителен издател на
документа лице - д-р М.А..
Съобразно двуактния характер на деянието, процесният частен документ е бил
употребен от действителния му автор - подс. У., пред свид. Н. Т., за да докаже, че за него
съществува правото да закупи лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества - 90
/деветдесет /таблетки „Диазепам“, отпускани със специална рецептурна бланка със зелен
цвят за лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества по реда на Наредба № 4 от
04.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти.
От субективна страна подсъдимият е осъществил престъпния състав при форма на
вината пряк умисъл. Интелектуалният му момент се изразява в съзнанието за
общественоопасния характер на деянието, респективно предвиждането на
общественоопасните му последици, а волевият - в съзнателното целене същите да настъпят.
Субективно подс. У. е съзнавал, че полага подпис от името на д-р М.А., без нейно знание и
съгласие, и по този начин съставя неистински документ, и е бил наясно, че ползва този
документ пред свид. Н. Т. като доказателство за правото да закупи лекарствени продукти,
съдържащи наркотични вещества.
Със завършването на фактическия състав по съставянето и употребата на документа
от страна на подсъдимия, деянието се явява осъществено от обективна и субективна страна,
като начинът, по който се е снабдил с празната рецептурна бланка, е ирелевантен за
съставомерността му.
По вида и размера на наказанието:
Санкционната част на разпоредбата на чл. 309, ал. 1 НК предвижда наказание
лишаване от свобода до две години.
При индивидуализация на наказанието на подс. У., съдът взе предвид наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства. Като отегчаващо отчете
предходните осъждания, а като смекчаващи - изминалия от момента на извършване на
деянието до постановяване на присъдата значителен период от време, относително младата
му възраст, както и особеностите на психическото състояние, в което се е намирал към
инкриминирания момент, което според съдебния състав в значителна степен е занижило
волевите му задръжки, като по този начин е способствало за извършване на деянието.
При това, с оглед констатирания превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като прецени здрвословното му състояние като изключително смекчаващо
такова по смисъла на чл. 55 НК, съдът прецени, че наказанието му следва да бъде
определено по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ вр. чл. 42а НК, и му наложи наказание
пробация. Като конкретни по вид и продължителност пробационни мерки наложи мерките
по чл. 42а, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК, а именно задължителна регистрация по настоящ адрес,
изразяваща се в явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично за срок от осем месеца, и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от осем месеца.
В този вид и размер наложеното наказание в пълна степен ще обезпечи целите на
генералната и индивидуална превенция, действайки на подсъдимия поправително и
превъзпитателно, и мотивирайки го към бъдещо законосъобразно поведение.
По приложението на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК:
Като съобрази предходните осъждания на подс. У., съгласно справката му за
4

съдимост, съдът констатира, че деянията, за които е признат за виновен и осъден по НОХД
№ 11987/2017 г. по описа на СРС, по НОХД № 10439/2017 г. по описа на СРС, НО, по
НОХД № 1178/2017 г. по описа на СРС и по НОХД № 15331/2018 г. по описа на СРС, са
извършени в условията на реална съвкупност с процесното - преди да е имало влязъл в сила
съдебен акт за което и да било от тях. Поради това прие, че са налице основанията за
групирането им по реда на чл. 25, ал. 1 НК вр. чл. 23, ал. 1 НК, и определи едно общо най-
тежко наказание в размер на най-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода“ за срок от
шест месеца.
Законови пречки за отлагане изтърпяването на определеното общо наказание
лишаване от свобода не се констатираха, доколкото предпоставките за приложението на
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК са налице - към момента на осъществяване на всяко от
деянията, включени в съвкупността, подсъдимият не е бил осъждан на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер, и общото наказание е за срок от шест месеца. Налична е и
третата предпоставка за приложението на института на условното осъждане, предвид
значителната отдалеченост във времето на извършването на деянията по всички, включени
във формираната група осъждания, както и предвид полаганите към настоящия момент от
страна на подсъдимия усилия за справяне с диагностицираните му зависимости. Предвид
това на основание чл. 25, ал. 4 вр. чл. 66, ал. 1 НК съдът постанови отлагане на
изпълнението на определеното общо наказание за изпитателен срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила, който срок ще окаже в достатъчна степен необходимото
поправително и превантивно въздействие спрямо подсъдимия за вбъдеще да се въздържа от
извършването на противообществени деяния, обявени от закона за наказуеми.
По разноските:
С оглед постановената спрямо подсъдимия М. ЯНК. УЗ. осъдителна присъда, на
основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи в негова тежест да заплати в полза на
Държавата направените по делото разноски в общ размер на 935, 48 /деветстотин тридесет и
пет лв. и четиридесет и осем ст./ лв., от които 280, 48 /двеста и осемдесет лв. и четиридесет
и осем ст./ лв. по сметка на СДВР, и 655 /шестстотин петдесет и пет/ лв. по сметка на СРС.
По изложените съображения от фактическо и право естество, съдът постанови
присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Съобщи за изтекли лични данни