РЕШЕНИЕ
№ 2690
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110147579 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от “Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление /адрес/, представляванo от Р.И.М.-Т., чрез адв. Д., срещу С. М. Г., ЕГН
**********, с адрес /адрес/, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
сумата от 8361,24 лв., представляваща остатък главница по Договор за отпускане на
потребителски паричен кредит №701296/09.09.2011г., сключен между ответника и „У.К.Ф.“
АД, вземането по който последното е прехвърлило на „Е.М.” ЕООД с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 12.06.2014 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба - 25.08.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 2570,00
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 24.08.2023 г.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между „У.К.Ф.“ АД и ответника е сключен Договор за
отпускане на потребителски паричен кредит №701296/09.09.2011г., за сумата от 11024 лв., от
които 8000 лв. главница, 400 лв. комисионни и 2624,16 лв. застрахователна премия.
Страните били договорили годишен лихвен процент 15,003 % и ГПР 17,56 %, като сумата по
кредита трябвало да бъде върната на 84 месечни вноски от по 212,75 лв., последната
дължима на 14.09.2018г. Ответника не изпълнил изцяло задълженията си по договора,
поради което останали непогасени главница и лихви.
Поддържа се, че ищецът е закупил от „У.К.Ф.“ АД вземането му от ответника с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.06.2014 г., за което е
уведомен длъжника – ответник по настоящето дело.
В срока за отговора, назначеният от съда особен представител на ответника по делото
е депозирал такъв, с който оспорва исковете, като неоснователни. Излага съображения за
недействителност на целия договор, както и че договора за цесия не е надлежно съобщен на
ответника. Прави възражение за погасителна давност на задължението.
В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. Депозира молба, с която
1
поддържа исковата молба и излага съображения за основателност на предявените искове.
Претендира разноски по списък.
Ответника, редовно призован, чрез назначения по делото особен представител адв. Г.,
не се представлява. По делото е постъпила писмена молба, с която се моли съда да отхвърли
исковете по съображенията изложени в отговора.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
На 09.09.2011 г. ответникът е сключил Договор за отпускане на потребителски
паричен кредит №701296 с „У.К.Ф.“ АД, за сумата от 8000 лв., като кредитополучателя се
задължил да върне заемната сума на 84 бр. месечни вноски в размер на 212,75 лв., съгласно
погасителен план, като последната вноска е с падеж 14.09.2018г. Размера на лихвата по
заема е фиксиран на 15,003 %, а годишния процент на разходите е фиксиран на 17,56 %.
На 12.06.2014 г. ищецът е сключил с „У.К.Ф.“ АД Договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 12.06.2014 г., като с Приложение към същия са прехвърлени
множество вземания, сред които на стр. 20 от делото, ред 3 е посочено и процесното от
ответника. Представено е потвърждение за извършена цесия, подписано между страните.
От страна на цедента е извършено упълномощаване на “Е.М.” ЕООД да уведоми
длъжниците за прехвърляне на задълженията им към новия кредитор- пълномощно,
находящо се на стр. 24, както и писмо в тази насока до ответника- стр. 14, за което няма
данни да е връчено.
От приетото по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза се установяват
размерите на дължимите суми по кредита към момента на прехвърляне на вземането от
банката на ищеца, както и към датата на подаване на исковата молба.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявени са иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От събраните в хода на производството доказателства се установи, че ответникът и
„У.К.Ф.“ АД, са се намирали в облигационни отношения по Договор за отпускане на
потребителски паричен кредит №701296/09.09.2011 г. Това обстоятелство, както и
получаването от страна на ответника на уговорената заемна сума от 8000 лв. се установява,
както от приетите по делото писмени доказателства, така и от заключението на вещото лице.
С оглед на това и на установеното от вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, следва да се приеме, че преди подаване на исковата молба, ответникът е имал
непогесени падежирали задължения за главница в размер на 8841,29 лв. Съгласно
погасителния план към договора за кредит, заемната сума е следвало да бъде върната на 84
анюитенти вноски, като падежа на последната е 14.09.2018 г. В тази насока и с оглед
направените възражения от ответника за погасяване на задължението по давност, следва да
се посочи, че доколкото се касае за договор за кредит, съдебната практика е
безпротиворечива, че задължението на кредитополучателя не представлява периодично
плащане по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Това е така, тъй като задължението по договора
е едно единно, а единствено изпълнението му е разсрочено във времето. Ето защо
давностния срок, на който ответника се позова, започва да тече от момента на настъпване на
изискуемостта на задължението- от датата на последната анюитетна вноска, т.е. от
14.09.2018 г., като същия не е изтекъл до подаване на исковата молба – 25.08.2023 г.,
доколкото в случая е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.
При така изложените съображения и с оглед установеното по-горе, че ответника е
страна по договора за кредит с праводателя на ищеца и че предоставената в заем сума не е
върната, като към момента дължимия остатък по главницата е в размер на 8841,29 лв., съдът
приема предявеният главен иск за основателен и доказан в пълния му размер от 8361,24 лв.
С оглед основателността на главния иск, основателно се явява и акцесорното искане
за установяване дължимостта за законна лихва от подаване на исковата молба – 25.08.2023 г.,
до окончателното плащане на дължимото.
По иска за обезщетение за забава съдът намира, че с оглед предвиденото в чл.99, ал.2
ЗЗД, прехвърленото с цесия вземане преминава от цедента към цесионера с всички
2
привилегии, обезпечения и други принадлежности, включващи и договорения начин на
търсене правна защита при неизпълнение на договорните задължения на длъжника /в този
смисъл и решение № 218 от 31.01.2018 г., постановено по т. д. № 1326/2017 г. по описа на
ВКС, II т. о., ТК/. Видно от съдържанието на процесния договор, отговорността на
ответника за забавено плащане на погасителните вноски е предвидена в чл.16 от Общите
условия към договора, поради което за заявения с исковата молба период се дължи такова в
установения от вещото лице размер от 2742,92 лв.
Вземанията за лихви обаче са периодични по см. на чл.111, б.”в” от ЗЗД, поради което
спрямо тях е приложими 3 г. погасителна давност. Ето защо, съдът като съобрази, че се
претендира лихва за периода от 15.09.2020 г. до 24.08.2023 г., а исковата молба е подадена на
25.08.2023 г., то за процесния период, вземането на ищеца за лихва не е погасено по давност.
Доколкото обае ищеца е претендирал сумата от 2570,00 лв., то сумата следва да бъде
присъдена в този размер.
По отношение направените от ответника възражения за наличие на активна
материална легитимация по иска за “Е.М.” ЕООД следва да се посочи, че от една страна от
приетите писмени доказателства по делото може да се направи извод, че на 12.06.2014 г.
„У.К.Ф.“ АД е прехвърлило с Приложение към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия), част от своите вземания от клиенти, сред които и процесното, на ищеца.
Ищецът не ангажира доказателства за уведомяване на ответника за цесията преди завеждане
на делото, но към книжата по същото е приложено уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД.
Съдебната практика приема безпротиворечиво, че съобщаването на цесията може да се
извърши както от стария, така и от новия кредитор, по упълномощаване, като съдът следва
да вземе предвид по реда на чл.235, ал.3 ГПК и съобщаването на цесията с връчване на
препис от исковата молба. В случая книжата по делото, сред които е и уведомлението за
цесията, са връчени на ответника с разпореждането по чл.131 ГПК.
В същото време обаче следва да се има предвид, че предвиденото в закона изискване
за уведомяване на длъжника от цедента има за цел да създаде достатъчна сигурност за него
за извършената замяна на стария му кредитор с нов и да обезпечи точното изпълнение на
задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75,
ал. 1 ЗЗД. В случая ответника не доказа да е изпълнил задължението си на стария кредитор,
което евентуално при липса на надлежно уведомяване би го освободило от отговорност пред
цесионера. Такова не се установи и от вещото лице в приетата и неоспорена от страните по
делото съдебно-счетоводна експертиза.
Ето защо, по изложените по-горе съображения, съдът приема, че ищецът притежава
активна материална легитимация по иска и въз основа на изложеното по-горе относно
съществуването на процесните вземания, съдът намира, че следва да уважи исковете за
главница и за обезщетение за забава.
По разноските:
Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да
бъде уважено. От материалите по делото се установиха извършени от ищеца разноски в общ
размер на 1237,25 лв., от които 437,25 лв. за държавна такса, 400 лв. за особен представител,
400 лв. за депозит за вещо лице..
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. М. Г., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати на “Е.М.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, представляванo от Р.И.М.-Т.,
сумата от 8361,24 лева (осем хиляди триста шестдесет и един лева и 24 стотинки),
представляваща остатък от главница по Договор за отпускане на потребителски паричен
кредит №701296/09.09.2011г., сключен между С. М. Г. и „У.К.Ф.“ АД, вземането по който
последното е прехвърлило на „Е.М.” ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 12.06.2014 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба - 25.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 2570,00 лева
(две хиляди петстотин и седемдесет лева), представляваща обезщетение за забава за периода
3
от 15.09.2020 г. до 24.08.2023 г.
ОСЪЖДА С. М. Г., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати на “Е.М.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, представляванo от Р.И.М.-Т.,
сумата от 1237,25 лева (хиляда двеста тридесет и седем лева и 25 стотинки),
представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4