РЕШЕНИЕ
№ 3484
гр. София, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно
наказателно дело № 20251110206439 по описа за 2025 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано по жалбата на Б. И. Б. с ЕГН**********, живеещ в
***** на ***** на етаж *** в апартамент ***, срещу електронен фиш серия ****** година,
издаден на 02. Х. 2024 година от СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с
ЕИК по БУЛСТАТ****** със седалище и адрес на управление в ***** на ******,
представлявана от директора си.
Жалбопоподателят оспорва процесния електронен фиш. Същият бил връчен повече
от 6 месеца след извършване на нарушението. Жалбоподателят поддържа, че по този начин е
нарушена разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания.
Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Процесуалната представителка на въззиваемата страна главен юрисконсулт С. К. К.
не се явява в открито съдебно заседание. Представя писмени бележки, с които оспорва
жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1
1. По извършването на административното нарушение, за което е издаден
процесният електронен фиш:
Жалбоподателят е собственик на лек автомобил марка *** модел *** с
регистрационен №********. За обстоятелството явства документ за промяна регистрация на
превозното средство, представен по делото.
На 17. Х. 2022 година административнонаказващият орган издава електронен фиш
серия *******, с който налага на жалбоподателя в настоящото производство
административно наказание глоба в размер от 400.00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата. Фишът е връчен на жалбоподателя на 21. II. 2024 година
и е влязъл в сила на 21. II. 2024 година, а наложената глоба е платена. И електронният фиш,
и справката към него са представени по делото.
55
На 23. VIII. 2024 година в 18 часа – след влизане в сила на електронен фиш серия
******* от 17. Х. 2022 година, жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил
марка *** модел *** с регистрационен №******** на територията на *** в населеното
място по *** срещу *** с посока на движение към ***. В посочения пътен участък
максимално разрешената скорост на движение за пътни превозни средства от категория „В“
към процесната дата съвпада с указаната в чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата
– 50.00 км/ч, тъй като на посоченото място не е поставян пътен знак „В26“. Горното се
установява от приложеното по делото писмо на Дирекция „Управление и анализ на
трафика“ към ***, постъпило в съда на 27. VI. 2025 година, както и от чертежите и схемите
към него. Въпреки ограничението, жалбоподателят управлява автомобила със скорост от
69.00 км/ч – 19.00 км/ч над допустимата, видно от представения по делото препис на
електронния фиш.
Нарушението е установено с автоматизирана техническа система SITRAFFIC LYNX
ERS 400, представляваща ЕИО одобрен тип средство за измерване, преминала последваща
техническа проверка на 29. VIII. 2023 година в отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер“ на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ на Български институт по
метрология. За проверката е съставен представен по делото Протокол №108-СГ-ИСИС.
При проверката е установено, че техническото средство съответства на метрологичните
изисквания. Видео-радарната система била разположена на *** в населеното място – *****,
срещу ***, видно от данните към представената по делото снимка. Автоматизираната
техническа система била насочена към *** и заснемала автомобилите в двете посоки.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото:
писмени доказателства:
електронен фиш серия ******* от 17. Х. 2022 година и справка към него;
справка за собствеността на управлявания от жалбоподателя автомобил;
заповед №8121з-931, издадена от Министъра на вътрешните работи на Република
България на 30. VIII. 2016 година;
протокол №108–СГ–ИСИС от 29. VII. 2024 година на отдел „Изпитване на средства за
2
измерване и софтуер“ на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ на
Български институт по метрология;
извлечение от регистъра на одобрени типове средства за измерване от сайта на
Български институт по метрология;
справка за датата на издаване на обжалвания електронен фиш;
справка за нарушител/водач;
електронен фиш серия ****** година, издаден на 02. Х. 2024 година от СТОЛИЧНА
ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по БУЛСТАТ******;
писмо на делото писмо на Дирекция „Управление и анализ на трафика“ към ***,
постъпило в съда на 27. VI. 2025 година, както и от чертежите и схемите към него,
както и
вещественото доказателствено средство снимка към електронен фиш.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Съобразявайки се с цитираната разпоредба, съдът
кредитира изцяло статичното изображение – снимка към обжалвания електронен фиш като
годно веществено доказателствено средство. От същата се установява регистрационният
номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост.
Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и
безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от
съда фактическа обстановка.
2. По издаването на процесния електронен фиш:
Във връзка с констатираното нарушение Столичната дирекция на вътрешните работи
издава обжалвания електронен фиш за налагане на глоба серия ****** година, с който на
основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 182, ал. 4 във
връзка с ал. 1, т. 2 от същия закон налага на жалбоподателя административно наказание
„глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението
по пътищата.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: електронният фиш е връчен на жалбоподателя
най-рано на 03. IV. 2025 година, а жалбата постъпва в регистратурата на съда на 10. IV. 2025
година.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
3
2. По основателността на жалбата:
Съгласно Тълкувателно решение №1, постановено от Общото събрание на колегиите
на Върховния административен съд на Република България на 26. II. 2014 година по
тълкувателно дело №1 за 2013 година, легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“
се съдържа в §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за административните нарушения
и наказания, възпроизведена и в §6, т. 63 от Допълнителните разпоредби на Закона за
движението по пътищата. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически
акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към акт за
установяване на административно нарушение и на наказателно постановление, но само по
отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 на Закона за движението по
пътищата), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Оттук следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
актовете за установяване на административни нарушения и на наказателни постановления,
сравнително подробно регламентирани в Закона за административните нарушения и
наказания, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на
електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4,
изречение II от Закона за движението по пътищата реквизити. Затова в електронния фиш не
следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи на Република България, на чиято територия е
извършено нарушението.
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентна държавна институция –
СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ и съдържа всички реквизити,
изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи на Република
България, на чиято територия е установено нарушението;
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението;
регистрационния номер на моторното превозно средство;
водачът на моторното превозно средство;
описание на нарушението;
нарушените разпоредби;
размера на глобата;
срока и сметката за доброволното заплащане.
Посочени са още времето на извършване на нарушението, пътя, отворен за
обществено ползване, по който се е движел автомобилът, и конкретното място, където е
установено превишението на скоростта, както и действащото ограничение на скоростта –
50.00 км/ч, като изрично е посочено, че нарушението е извършено при условията на
повторност. Мястото на извършване на нарушението е посочено ясно и конкретно, като е
4
посочено населеното място, пътят, отворен за обществено ползване, по който се е движел
автомобилът, като е и индивидуализирано с посочване на точния административен адрес.
Ето защо съдът намери, че в електронния фиш са посочени в достатъчна степен
всички обстоятелства на нарушението, в това число и мястото и времето на извършването
му, като издаденият електронен фиш отговаря и на утвърдения от Министъра на вътрешните
работи на Република България образец.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба №8121з-532 от 12. V. 2015 година за осъществяване
на контрол на участниците в движението по пътищата се използват автоматизирани
технически средства или системи, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на
Българския институт по метрология. Според чл. 26, ал. 2 от Закона за измерванията, когато
се допуска от наредбата по чл. 28 от Закона за измерванията, средства за измерване могат да
се пускат на пазара и/или в действие без одобряване на типа или без извършване на
а
първоначална проверка. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, средствата за измерване с ЕИО одобрен тип и
извършена ЕИО първоначална проверка, пуснати на пазара на Европейския съюз (ЕС) или
на Европейското икономическо пространство, или на Турция, подлежат само на последваща
проверка по реда на Наредбата. От писмените доказателства – справка към представената
55
снимка, се установява, че към 18 часа на датата на нарушението режимът на скоростта в
***** по *** срещу *** и в двете посоки на движение се е осъществявало с видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип автоматизирана техническа система SITRAFFIC
LYNX ERS 400. Видно от протокол от проверка №108-СГ–ИСИС от 29. VII. 2024 година,
издаден от отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ на Главна дирекция
„Мерки и измервателни уреди“ на Български институт по метрология, видео-радарната
система автоматизирана техническа система SITRAFFIC LYNX ERS 400 е преминала
последваща периодична проверка на техническата изправност със заключението, че отговаря
на метрологичните изисквания.
От вещественото доказателствено средство и от писмените доказателства се
установява и конкретното превишение на скоростта на движение на автомобила. От
вещественото доказателствено средство се установява, че измерената скорост на движение
на моторното превозно средство е 69.00 км/ч. От протокола за проверка № 108-СГ-ИСИС от
29. VII. 2024 година е видна стойността на относимата възможна грешка предвид
измерената скорост на движение – 03.00 км/ч при скорост до 100.00 км/ч. Според
електронния фиш коментираната стойност е вече приспадната в полза на жалбоподателя.
Жалбоподателят е извършил нарушението при пряк умисъл като форма на вината,
съзнавайки общественоопасния характер на деянието, предвиждайки и целейки
настъпването на общественоопасните му последици: съзнавал е и е целял управлението на
автомобила с по-висока от разрешената скорост.
5
Предвид горното съдът намери, че се установи по несъмнен и категоричен начин, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по
чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата във връзка с първата алинея на същата
разпоредба.
з
Предвид императивната забрана на чл. 189 от Закона за движението по пътищата по
отношение на нарушението не може да се приложи разпоредбата на чл. 28 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата в случаите на
превишаване на максимално разрешената скорост на движение извън населено място, за
превишаване от 11.00 км/ч до 20.00 км/ч се налага глоба в размер на 50.00 лева. В случая
установеното превишение е от 19.00 км/ч, затова глобата е правилно индивидуализирана в
размер на 50.00 лева. Нарушението е извършено при условията на повторност, затова и по
силата на чл. 182, ал. 4 от Закона за движението по пътищата в редакцията към момента на
извършването на деянието, размерът е удвоен.
Съдът установи обаче, че от момента на издаване на електронния фиш до
постановяване на решението е последвало изменение в законодателството. Член 182, ал. 4 от
Закона за движението по пътищата е изменен със закон, обнародван в брой LXIV на
Държавен вестник от 2025 година, като изменението влиза в сила от 07. IX. 2025 година.
Според предходната редакция на разпоредбата, действала към момента на извършване на
нарушението, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер,
когато нарушението по ал. 1, т. 1 – 5 е повторно. Според действащата към постановяването
на настоящото решение редакция на същата разпоредба, тя се прилага само в случаите на
повторно извършено нарушение на ал. 1, т. т. 5 и 6 от чл. 182 от Закона за движението по
пътищата, т. е в случаите на повторно извършване на нарушения по т. т. от 1 до 4 (както в
процесния случай) тя не се прилага.
Съобразявайки горното, съдът счита, че след извършването на нарушението и преди
влизането в сила на електронния фиш е последвала различна, по-благоприятна за
нарушителя нормативна разпоредба по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания. Именно тази по-благоприятна разпоредба
следва да се приложи и размерът на глобата не следва да се удвоява.
В касационната жалба са наведени доводи, че електронният фиш е издаден извън
сроковете, уредени в чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания, тъй
като същият не е връчен на жалбоподателя до изтичане на шестмесечен срок от извършване
на нарушението.
За да се произнесе, съдът взе предвид, че посочената разпоредба урежда срокове за
издаването, а не за връчването на актовете за установяване на административни нарушения
и на наказателните постановления. Дори да се приеме, че е приложима по отношение на
електронните фишове, обжалваният в настоящото производство фиш според представена
справка е издаден на 02. Х. 2024 година – по малко от два месеца след извършването на
6
нарушението.
Съдът взема предвид още, че чл. 34 от Закона за административните нарушения и
наказания предвижда кога, в какви срокове не се образува административнонаказателно
производство. В случая обаче, както се посочи в мотивите по-горе, следва да се има предвид
спецификата на оспорвания акт – електронен фиш. Затова и посочената разпоредба не може
да се приложи по отношение на него. Тя е свързана само и единствено с производството по
издаване на наказателни постановления, започващо със съставянето на актове за
установяване на административни нарушения. Съдът стига до такъв извод, тълкувайки
граматически разпоредбата. Според нея ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението, не се образува административнонаказателно
производство. Оттук може да се направи извод, че в хипотезата на чл. 34 попадат само
производства, които започват с издаването на актове за установяване на административни
нарушения, а не по друг начин. Производството в настоящия случай е започнало по друг
начин – с издаване на електронен фиш.
Съдът стига до същия извод тълкувайки разпоредбата и логически – ако срокът по чл.
34 от Закона за административните нарушения и наказания имаше отношение към
електронните фишове, датата на издаване на такива фишове щеше да е задължителен техен
реквизит.
Доколкото Закона за административните нарушения и наказания не предвижда
изрична регламентация на института на давност за погасяване на административно-
наказателното преследване, предвид Тълкувателно постановление на Върховните
административен и касационен съд на Република България №1 от 27. II. 2015 година, в
производството по издаване и обжалване на електронен фиш, следва да намерят приложение
текстовете на чл. чл. 80 и 81 от Наказателния кодекс. При издаването на такъв фиш не се
съставя акт за установяване на административно нарушение и въз основа на него –
наказателно постановление. От датата на нарушението – 23. VIII. 2024 година до връчването
на електронния фиш на 03. IV. 2025 година не е изтекъл нито 3-годишният срок по чл. 11 от
Закона за административните нарушения и наказания във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от
Наказателния кодекс, нито абсолютният давностен срок по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80,
ал.1, т. 5 от същия кодекс.
Водим от изложеното, съдът намира, че не следва да взема предвид възраженията на
жалбоподателя при постановяване на решението, а само да измени размера на наложената
глоба поради последвалия по-благоприятен за жалбоподателя закон.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания,
страните имат право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото
пред настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този
изход на правния спор – намаляване на размера на глобата наполовина, основателна се явява
7
претенцията на ответната страна по жалбата за присъждане на половината юрисконсултско
д
възнаграждение на основание чл. 63, ал. 4 от Закона за административните нарушения и
еа
наказания, във връзка с чл. 27 и с чл. 25, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната
помощ. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на Столична дирекция на
вътрешните работи разноски в размер на 50.00 лева за предоставена правна помощ в хода на
производството, осъществена чрез изготвяне на писмена защита от надлежно упълномощена
процесуална представителка, без явяване в съдебно заседание.
Съдът не следва да присъжда разноски на жалбоподателя, тъй като същият не е
представил доказателства за извършване на такива, нито ги претендира.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
1. ИЗМЕНЯ електронен фиш серия ****** година, издаден на 02. Х. 2024 година от
СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по БУЛСТАТ****** със
седалище и адрес на управление в *** на ******, представлявана от директора си, с
който на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл.
182, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 2 от същия закон на Б. И. Б. с ЕГН**********, живеещ в
*** на ***** на етаж *** в апартамент ***, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на 50.00
лева.
д
2. На основание чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания
ОСЪЖДА Б. И. Б. с ЕГН**********, живеещ в *** на ***** на етаж *** в
апартамент ***, да заплати на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ сумата от 50.00 лева, представляваща направени разноски в настоящото
производство.
3. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на касационно обжалване пред
Софийски градски административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8