РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 553

град Пловдив,  12 март 2019  год.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІ с., в открито заседание на    дванадесети февруари  през две хиляди и деветнадесета  година,  в състав:

            Председател:  Милена Несторова - Дичева                                                             

при секретаря Д. Й. и участието на прокурора …,  като разгледа   докладваното от председателя административно  дело № 2140 по описа за 2018 г.,  за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

         Производство по  чл.156 от ДОПК.

Образувано е по жалба на ”МН-Европа” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Н.Х.А., с адрес за кореспонденция: с. **, обл. Х., против Ревизионен акт /РА/ № Р-160021617005100-091-001/23.03.2018г., издаден от И. К.К.- началник сектор, възложил ревизията и Т.А.Т.- главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 350 от 18.06.2018г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП – Пловдив, относно допълнително установен ДДС в общ размер на 13 265,40 лв.,  с прилежащи лихви 5 433,54 лв. и допълнително  установен корпоративен данък за 2011 г. в размер на 282,41 лв., с прилежащи лихви 171,79 лв.

В жалбата е посочено, че неотразяването на получените от гръцките контрагенти доставки в пълен размер в програмата VIES се дължи на тяхното некоректно поведение или на грешка в системата. Като доказателство за некоректното поведение на гръцкия търговец е посочена разликата от близо 20 000 евро ВОП недекларирани, която гръцката администрация е констатирала. Сочи, че по време на ревизионното производство към всяка фактура са представени пътни листове, командировъчни и стокови разписки, които съдържали всички реквизити на писмено потвърждение съгласно чл. 45 от ППЗДДС. Изложено е още, че тъй като дружеството жалбоподател се явява и доставчик и превозвач, не може да съставя документ по конвенцията СМR. Посочено е, че липсва втора страна която да е получател на услугата транспорт за да е налице възможност за валидно сключване на договор за превоз. Цитирано е Решение на СЕО от 27.09.2007г. по дело № С-409/04. Иска се изцяло отмяна на РА.

В съдебно заседание, процесуалния представител на жалбоподателя адв. Й., поддържа жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – директор на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юр. К., оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Административен съд Пловдив, XI с., след ка­то прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производст­во до­ка­зателства, намира за установено следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002617005100-020-01/03.08.2017г., издадена от И. Кръстев – началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, е об­разу­ва­но ревизи­онно производство, насочено към устано­вя­­­ване на пу­­б­лични за­дълже­ния за корпоративен данък за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2016г. и данък върху добавената стойност за пе­­риода от 01.12.2011г. до 31.12.2016г. на жал­бо­­по­дателя, със срок за приключване на ревизията три месеца, считано от датата на връч­ва­не на заповедта, кое­то е осъщест­вено на 09.08.2017г. Със ЗВР №№ Р-16002617005100-020-02/08.11.2017г. и Р-16002617005100-020-03/08.12.2017г. на същия ор­ган по приходите е продължен срокът на ревизията съответно до 09.12.2017г. и 09.01.2018г., като заповедите са надлежно връчени по електронен път.

В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК бил съставен и ревизионен доклад № Р-16002617005100-092-01/23.01.2018г., кой­­­то е редовно връчен на управителя на дружеството на дата 26.01.2018г.

Против съставения Реви­зионен доклад е постъпило възраже­ние от прове­рява­но­то лице вх. № 70-00-3140/12.03.2018г., с приложени към него писмени доказателства.

Въз основа на същия ревизионен доклад, в срока по чл.119, ал.2 от ДОПК, оп­ределените за това компетентни органи по приходите са издали и процесния Ревизионен акт № Р-16002617005100-091-01/23.03.2018г.

В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт е обжалван пред ди­ректора на дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, като в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е постановено и Реше­ние № 350/18.06.2018г., с ко­ето е пот­вър­­ден РА относ­но установените на ”МН-Европа” ЕООД задължения за данък до­бавена стойност и корпоративен данък за 2011г.

При така установеното, настоящата инстанция  намира, че жалбата до съда е процесуално допустима, като подадена в предвидения за това срок и от ли­це имащо правен интерес от това.

На следващо място, съдът счита, при изложената фактическа обстановка, че про­цесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се фор­ма и при спазени административно-процесуални правила за това.

В хода на ревизионното производство е установено, че за ревизирания период основната дейност на ”МН-Европа” ЕООД е търговия на едро с хранителни и нехранителни потребителски стоки, като за ревизираните периоди дружеството е декларирало в дневниците за продажби и в справките-декларации по ЗДДС извършени вътреобщностни доставки /ВОД/ на стоки /хляб, брашно, кори за баница, яйца, млечни продукти, олио, чипс, сухи пасти, енергийни напитки, кока-кола, мебели, камини за огрев и др./, на различни контрагенти от Гърция.

По отношение на счетоводството на РЛ е установено, че се водят необходимите отчетни регистри съгласно чл. 124 от ЗДДС, дневниците за покупки и продажби съгласно чл.113 от ППЗДДС, както и че се прилагат необходимите счетоводни операции, съгласно изискванията на чл.121 от ППЗДДС, ЗС и НСС. В РД е посочено, че ежемесечно са подавани необходимите документи, както и че магнитните носители са подавани в определения срок заедно с дневниците за покупки и продажби и справките – декларации и VIES – декларации по ЗДДС. Според ревизиращите стопанските операции са документирани с първични и вторични счетоводни документи, посочени в ЗСч и ЗДДС.

 

 

По ЗДДС

В хода на ревизията на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК от „МН-Европа“ ЕООД са изискани счетоводни документи, справки,  писмени обяснения относно дейността на дружеството за ревизирания период, както и  конкретни документи, данни и писмени обяснения относно декларираните ВОД на стоки към контрагенти от Гърция, в отговор на което от ревизираното дружество са представени оригинали на фактури /издадени само на български език/, към част от които са приложени стокови разписки, приемо-предавателни протоколи, пътни листове за транспорт на стоките с автомобили Форд Транзит с рег. № ***, управляван от Н.Х.А. - едноличен собственик на капитала и управител на РЛ, както и с МПС с рег. № ***,  рег. № ***.

          В хода на ревизията с протокол № 1351044/20.11.2017г. към доказателствения материал на ревизионното производство са присъединени доказателства, събрани по реда на ДОПК, при извършена ПУФО на „МН-Европа“ ЕООД, документирана с протокол № П-16002616190014-073-001/07.07.2017г.  

Във връзка с декларираните от „МН - Европа“ ЕООД ВОД на стоки към контрагенти от Гърция в хода на ПУФО са отправени молби за информация до данъчната администрация на Гърция, с които е изискана информация за декларираните ВОП от гръцките търговци с VIN: EL045242137, EL132460284 и  EL100707997.

            С отговор с реф. № VAT_BG_023895_EL_62GM.2017_20170502_G

_RI_R, гръцката страна е предоставила информация, че с ревизия на място, извършена на гръцката компания с VIN: EL100707997, е установено, че това е съществуващо дружество, продаващо стоки, съответстващи на вътреобщностните транзакции с българското дружество (хляб, сирене, освежаващи напитки и други). „МН - Европа“ ЕООД доставя стоките на гръцкото дружество до адрес: AVANTOS 159, ALEXANDROPOLIS. Плащането е в брой, в момента на доставката на стоките, като поръчките се извършват по телефона. В хода на ревизията е установено, че има вътреобщностни придобивания от българското дружество „МН - Европа“ ЕООД в съответствие с фактурите, предоставени на ревизията, ДДС декларации и VIES декларации, както и от счетоводството на гръцкото дружество. Фактурите, представени от гръцкото дружество, са на английски и гръцки език, а не на български, каквито са тези, представени от българското дружество. Номерът на фактурите е идентичен с този в списъка, който е изпратен със запитването. Към отговора на гръцката администрация са приложени фактури, предоставени от гръцката компания. Гръцката администрация не е потвърдила сумата на декларираните ВОД от „МН - Европа“ ЕООД по фактури № **********/14.02.2014г. на стойност 145,80лв. и № **********/14.02.2014г. на стойност 235,20лв., издадени към клиент с VIN: EL100707997. Посочените 2 бр. фактури не са представени от страна на гръцкия контрагент.

         С отговор с реф. № VAT_BG_023685_EL_F22.2017.AP_20170412

_G_RI_R, гръцката администрация е предоставила информация, че  при извършена проверка на дружество с VIN: EL132460284 е установено, че: гръцкото дружество е подало ДДС декларации, VIES декларации, записи на главната книга и копия на фактурите. Според счетоводството на гръцкото дружество, стойността на сделките с „МН - Европа“ ЕООД  по периоди е, както следва: от м.07/2013 г. до м.12/2013 г. на обща стойност      979,75 евро; от м.01/2014 г. до м.12/2014 г. на обща стойност   2 802,67 евро; от м.01/2015 г. до м.12/2015 г. на обща стойност 11 503,35 евро; от м.01/2016 г. до м.12/2016 г. на обща стойност 7 883,73 евро. Общата стойност на така посочените сделки е 23 169,50 евро. Транспортът на стоките е извършен от камиони на българския търговец. Гръцкият търговец при доставката на стоките подписва и подпечатва документа, донесен/представен от българския търговец. Тези документи не са били предадени на гръцкото дружество. Плащането по фактурите е извършено в брой. Към отговора от гръцката администрация са приложени фактурите, предоставени от гръцкото дружество с VIN: EL132460284.

Органите по приходите са констатирали, че за периода от м.07.2013 г. до м.12.2016 г. „МН - Европа“ ЕООД  декларира ВОД на стоки в размер на 44 244 евро по фактури, издадени към гръцкия клиент с VIN: EL132460284, като съгласно отговора на гръцката администрация за периода от м.07.2013 г. до м.12.2016 г. общата стойност на вътреобщностните сделки е в размер на 23 169,50 евро. Тъй като от РЛ не са представени годни доказателства - транспортни документи за действително превозени стоки от територията на страната до територията на друга държава членка – Гърция, за разликата от 21 074,50 евро /44 244 евро – 23 169,50 евро/, декларирани от „МН - ЕВРОПА“ ЕООД като ВОД по 37 бр. фактури, издадени към гръцкия клиент с VIN: EL132460284, ревизиращите приели, че за процесните доставки не следва да се прилага разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС.

            С отговор с реф. № VAT_BG_023712_EL_35gm-2017_20170329_G

_RI_R, гръцката администрация е предоставила информация, че при извършена проверка на контрагент с VIN: EL045242137, е установено, че гръцкото лице г-жа Kallou декларира, че не познава българския търговец „МН - Европа“ ЕООД и никога не е контактувала или осъществявала сделки с него. През есента на 2012 г. съпругът й /г-н D. K./, бил информиран от неговия приятел K. X., гражданин на Orestiades, че лицето V. N., пребиваващо в България, продава камини за огрев на добра цена. D. K. е превел пари по сметката на продавача (V.s) от гръцка банка (приложени са документи). След тази сделка, през пролетта на 2013 г. са  поръчани още 2 камини (марка Prity and Agusta) за лична употреба. Разходите за тези 2 камини били на стойност 850 евро и плащането е извършено по същия начин, като е направен депозит по сметката на V.. Друга поръчка била направена през есента на 2013 г. /също за лична употреба/, и се отнася за 2 камини (Prity и Ekvator), които са на стойност съответно 500 евро и 700 евро. Гръцкото лице е подчертало в декларацията, че не е подписвало никакви фактури или други документи, че не познава българския търговец, и че закупените камини са били единствено и само за лична употреба. Съпругът на г-жа K. е заявил, че дал данъчния номер на съпругата си на продавача. Приложени са платежни документи. Придобиване от гръцкия контрагент с VIN: EL045242137 не е декларирано.

          В хода на проверката са анализирани данните от получени от гръцката администрация файлове с декларирани ВОП и съпоставката им с декларираните в България ВОД от „МН - Европа“ ЕООД, като ревизиращите установили различия. При извършена проверка в модул „Валидиране”, ревизиращите са установили, че VIN номерата на гръцките контрагенти,  регистрирани за целите на ДДС в Гърция, са валидни към датата на фактурите, издадени от „МН - Европа“ ЕООД.

Относно контрагенти с VIN номера:  EL998804453, EL999801123, EL302400098, EL051145055, EL125633185,  EL100703347, EL999751000, EL125618944 и EL999165901 ревизиращите са констатирали, че: на фактурите няма положен подпис и печат от клиента; не е представена стокова разписка, товарителница или друг документ, удостоверяващ получаването на стоката от регистрирано по ДДС лице в Гърция; не са представени транспортни документи /товарителници, ЧМР, пътни листове, документи, издадени от пощенски оператор/, липсват  данни за извършен транспорт на стоките от територията на България до територията на Гърция; както и че вътреобщностно придобиване не е декларирано от гръцките контрагенти. В хода на ревизията е установено, че от РЛ са осчетоводени плащания в брой, но не са представени документи /фискални бонове, ПКО/ за получени суми в брой от гръцките  клиенти. Дружеството няма регистрирани ЕКАФП с дистанционна връзка с НАП. В обясненията на Н.А.- едноличен собственик на капитала и управител на „МН - Европа“ ЕООД е посочено, че събраните в брой суми от гръцки клиенти се внасят по сметка на дружеството.

По фактурите, издадени във връзка с декларираните ВОД на стоки за контрагенти от Гърция, „МН - Европа“ ЕООД не е начислило ДДС, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, тъй като е приело процесните доставки като такива, попадащи в обхвата на чл. 7 от ЗДДС, поради което за същите е приложена нулева ставка на данъка, като според ревизиращите, че дружеството не притежава необходимите достоверни документи за доказване на извършените ВОД. С оглед на това е направен извод, че не са изпълнени условията на чл. 45 от ППЗДДС за наличие на обстоятелства за вътреобщностни доставки на стоки. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, регламентиращи, че облагаеми с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл. 7 от ЗДДС, като за удостоверяването им се осигуряват документи, определени с ППЗДДС и тези на чл. 53, ал. 3 от същия подзаконов нормативен акт.

С оглед констатираното от органите по приходите, че фактурираните количества стоки са изписани от счетоводните сметки отчитащи стоки/материали на „МН – Европа“ ЕООД, като са отчетени приходи от реализацията им и предвид това, че стоките не са налични и РЛ не доказва, че е налице ВОД, е прието, че стоките са реализирани на територията на страната, като е приложена разпоредбата на чл. 82, ал.1 във връзка с чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, поради което са обложени с данъчна ставка от 20%.

 Според ревизиращите „МН - Европа“ ЕООД не е имало право да прилага нулевата ставка по чл. 53 от ЗДДС, във връзка с чл.7 от ЗДДС и чл. 45 от ППЗДДС по фактури, издадени към гръцки контрагенти за  ревизираните периоди, както следва: за контрагент с VIN EL1322460284 с ревизията е начислен ДДС в размер на 8 248,77 лв. по 37 бр. фактури за данъчни периоди мм.07, 08, 09, 10, 11 и 12.2013 г., мм.02, 03 и 04.2014 г., мм. 08, 10 и 12.2015 г.; за контрагент с VIN EL045242137 с ревизията е начислен ДДС в размер на 2 405,83 лв. по 6 бр. фактури за данъчни периоди мм.10, 11 и 12.2012г., мм.01, 04, 07 и 10.2013 г.; за контрагент с VIN EL100707997 с ревизията е начислен ДДС в размер на 76,20 лв. по  2 бр. фактури за данъчен период м.02.2014 г.; за контрагент с VIN EL30240098 с ревизията е начислен ДДС в размер на 289,86 лв. по 1 бр. фактура за данъчен период м.06.2012 г.; за контрагент с VIN EL051145055 с ревизията е начислен ДДС в размер на 549,22 лв. по  2 бр. фактури за данъчен период м.06.2012 г.; за контрагент с VIN EL999165901 с ревизията е начислен ДДС в размер на 80 лв. по 1 бр. фактура за данъчен период м.04.2013 г.; за контрагент с VIN EL125633185 с ревизията е начислен ДДС в размер на 459,62 лв. по 1 бр. фактура за данъчен период м.11.2013 г.; за контрагент с VIN EL998804453 с ревизията е начислен ДДС в размер на 68,03 лв. по 1 бр. фактура за данъчен период м.03.2014 г.; за контрагент с VIN EL999801123 с ревизията е начислен ДДС в размер на 13,20 лв. по  3 бр. фактура за данъчен период м.03.2014 г.; за контрагент с VIN EL125618944 с ревизията е начислен ДДС в размер на 538,56 лв. по  30 бр. фактура за данъчни периоди  мм.09, 10, 11 и 12.2014 г., мм.01, 02 и 04.2015 г.; за контрагент с VIN EL100703347 с ревизията е начислен ДДС в размер на 471,31 лв. по 2 бр. фактури за данъчни периоди  мм.05 и 06.2016 г.; за контрагент с VIN EL999751000 с ревизията е начислен ДДС в размер на 64,80 лв. по 1 бр. фактура за данъчен период м.08.2013 г. За извършените доставки по конкренти фактури, подробно описани в таблица на стр. 25 - 28 на РД, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 67, ал. 1 от ЗДДС, ревизията е начислила ДДС общо в размер на 13 265,40 лв.

 

По ЗКПО

         В хода на ревизията органите по приходите са констатирали различия от декларираното в ГДД по реда на чл.92 от ЗКПО, във връзка с правилното определяне на размерът на облагаемата печалба по реда на чл.22 от ЗКПО. Установено е, че общите разходи за отчетната 2011г. от група 60, отразени в оборотната ведомост, са в размер на 42 682,36 лв., а декларираните от дружеството по ГДД – 45 506,42 лв., т.е. с 2 824,06 лв. в повече.

         Изискано е писмено обяснение от ЗЛ, в отговор на е което е обяснено, че през 2011 г. стоките са водени както стойностно, така и аналитично в количество и стойност, като при стойностното /продажна цена/ първоначално не били взели предвид, че стоките са за ВОП, т.е. в продажната цена не трябвало да има ДДС и поради това са взети червена операция 304/304 - 2 824,06 лв., за да се сторнира включеното в цената ДДС.

         Тъй като друго доказателства и документи, както и обяснения за кои фактури точно става въпрос не били представени от дружеството, ревизиращите приели, че отчетените в повече разходи от 2 824,06лв. не са документално обосновани по смисъла на чл.26, т.2 от ЗКПО. Според ревизиращия екип, тъй като съответните разходи не могат да се обвържат с отчетени приходи от икономическата дейност на лицето, същите не следва да се признаят за данъчни цели. Така е преобразуван финансовия резултат в увеличение, за целите на данъчното облагане в размер на 2 824,06 лв. на основание чл.26, т.2 от ЗКПО.

         Установено е, че дружеството е декларирало счетоводен финансов резултат  - счетоводна печалба в размер на 7 300,65 лв. и данъчен финансов резултат – данъчна печалба в размер на 7 382,21 лв., като е внесло корпоративен данък /прихванат с АПВ № 1221555/29.06.2012 г./ в размер на 738,22 лв. и начислена лихва 18,30 лв. При ревизията е установен данъчен финансов резултат данъчна печалба в размер на 10 206,27 лв. и дължим КД в размер на 1 020,63 лв. Така според ревизиращите за отчетната 2011 г. дружеството дължи годишен КД за довнасяне в размер на 282,41 лв.

РА е потвърден от директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, като в решението подробно са обсъдени възраженията на жалбоподателя.

В съдебно заседание от 12.02.2019 г., чрез преводача Иванка Бориславова Шопова, е разпитан свидетелят Кесадиус В.– гръцки гражданин,  който заявява, че е в търговски отношения с жалбоподателя, както и че има магазин в Гърция, в гр. Александрополис, с VIN *********. Свидетеля посочва още, че в гр. Александрополис има три супермаркета и „МН – Европа“ предлага стоки от България. По отношение на доставките на стоки сочи, че те се доставят всеки ден, тъй като имало стоки, които са необходими всеки ден, като например хляб, които идвали с камиони и доставката била от Н.А.. Според В.има няколко магазина, които ползват тези услуги, като едни са близо до него, а други са на по-далечно разстояние. В отговор на въпроса дали е имало някакви проверки в Гърция относно доставките на „МН - Европа“, свидетелят посочва, че при него не е извършен контрол на тази стока, но негов съгражданин - М.О. го попитал дали има някакви проблеми с фактурите, тъй като О. имал проблем. От г-н М.О. разбрал, че неговият счетоводител е събирал фактурите и накрая на годината ги е отчитал. Според свидетеля в Гърция това е редовна практика.

При така установената фактическа обстановка, на база събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи следните правни изводи:

С процесния РА на жалбоподателя допълнително е установен ДДС в общ размер на 13 265,40 лв., с прилежащи лихви от 5 433,54 лв. и допълнително  установен корпоративен данък за 2011 г. в размер на 282,41 лв., с прилежащи лихви 171,79 лв. РА е обжалван изцяло, но въпреки дадените указания на съда с разпореждане от 12.07.2018 г. жалбоподателят да уточни изрично дали оспорва РА изцяло и в частта му по ЗКПО, като в случай, че оспорва РА и в тази му част да посочи в какво се състои незаконосъобразността му, конкретни възражения не са изложени и не са ангажирани никакви доказателства относно констатации по чл. 26, т. 2 и чл. 10 от ЗКПО за непризнати за данъчни цели разходи в размер на 2 824,06 лв. и съответно за допълнително начислен корпоративен данък и лихви за 2011 г. Съдът изцяло споделя изводите на органа по приходите по отношение на допълнително начисления корпоративен данък, като намира излишно тяхното преповтаряне. Мотивите са задълбочени и изцяло съобразени с приложимия закон.

По отношение на РА в частта по ЗДДС, спорът между страните се формира за това дали са извършени вътреобщностни доставки /ВОД/ на стоки /хляб, брашно, кори за баница, яйца, млечни продукти, олио, чипс, сухи пасти, енергийни напитки, кока-кола, мебели, камини за огрев и др./, на различни контрагенти от Гърция.

За разрешаване на така формираният спор, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.7, ал.1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, а съгласно чл.53 ал.1 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл.7, с изключение на освободените вътреобщностни доставки по чл.38 ал.2, като документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се определят с правилника за прилагане на закона - съгласно ал.2 на чл.53 от ЗДДС.

Съгласно чл.45 от ППЗДДС /действаща редакция, ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г./ за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи: - 1. документ за доставката: а) фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката; протокол по чл.117 ал. 2 от закона - в случаите на вътреобщностна доставка по чл.7 ал.4 от закона; документ по чл.168, ал.8 от закона - когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона; 2. документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка: а) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките; б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.

В случая жалбоподателят сочи, че тъй като се явява и доставчик и превозвач, не може да съставя документ по конвенцията СМR.

В тази връзка на първо място следва да се отбележи, че в писмените обяснения в хода на ревизията, ревизираното лице е посочило, че превозът на стоките е организиран лично от управителя Н.А.и е за сметка на „МН - Европа“ ЕООД. Следователно, в случая е приложима разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. ”б” от ППЗДДС. За да се приеме, че е налице ВОД, когато транспортът е извършен от доставчика и за негова сметка, следва това обстоятелство да е доказано чрез транспортен документ. Правилно органите по приходите да посочили, че транспортният документ може да бъде копие от товарителница, ЧМР, авиотоварителница, коносамент или друг международно признат документ, в който доставчикът е посочен като изпращач, документ, издаден от пощенски оператор и други /пътен лист/ - в зависимост от способа на изпращане/транспортиране на стоката. Съгласно чл. 9, т. 1 от Конвенцията за международните автомобилни превози на стоки (Конвенция CMR) от 19 май 1956г., товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача, а съгласно чл. 13 след пристигането на стоката на предвиденото място за доставяне, получателят има право да поиска да му бъде предаден втория екземпляр от товарителницата и стоката да му бъде предадена срещу подпис. Товарителницата по своя характер не е стоково-разпоредителен документ, но служи като доказателство за точно и срочно доставена пратка в крайния приемателен пункт. Съгласно чл. 5 от Конвенцията, товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача.

По делото няма спор, че изобщо не са съставяни международни товарителници, придружаващи оспорените фактури за ВОД. Ето защо не може да се приеме, че действително е налице движение на стоките от България до Гърция.

Към една част от процесните фактури не са представени никакви транспортни документи за превоз на стоките /товарителници, ЧМР, пътни листове, документи от пощенски оператор и др./.

На следващо място, прави впечатление, че в една част от представените пътни листове не са описани маршрути с начално и крайно направление, като няма и информация за вида на превозваната стока, нито пък по коя фактура е извършен превоза. Пак в тази насока следва да се отбележи, че представените стоковите разписки съдържат единствено наименование, мярка, количество, цена на стоката и номер на превозното средство, но не може да се проследи по кой пътен лист са изготвени и за кое направление ще се транспортират стоките.

Що се отнася до плащането на стоките, в хода на ревизията е установено, че от РЛ са осчетоводени плащания в брой, но нито в хода на ревизията, нито в съдебно производство са представени документи  за получени суми в брой.

От страна на жалбоподателя бяха ангажирани свидетелските показания на Кесадиус В.– гръцки гражданин,  който твърди, че е в търговски отношения с „МН – Европа“ ЕООД. Но съдът не кредитира показанията на свидетеля, тъй като от една страна попадат в хипотеза на чл.172 ГПК – с възможна заинтересованост предвид твърдените търговски взаимоотношения с жалбоподателя, а от друга страна не доказват твърдените от „МН – Европа“ ЕООД факти, доколкото заявеното от В.е твърде общо.

Следва да се отбележи и, че в хода на ПУФО е изискана информация до данъчната администрация на Гърция, относно декларираните ВОП от гръцките търговци с VIN: EL045242137, EL132460284 и  EL100707997. Ревизиращите са анализирали подробно данните от получените отговори от гръцката администрация и са ги съпоставили с декларираните в България ВОД от „МН - Европа“ ЕООД, като установили различия, които са подробно описани в РД.

За пълнота а и във връзка с възраженията на жалбоподателя,  следва да се отбележи,че в т.42 от решение на СЕС по дело С-409/04г., член 28а, параграф 3, първа алинея и член 28в, А, буква а), първа алинея от Шеста директива, като се вземе предвид терминът „изпратен(и)“, употребен в тези две разпоредби, следва да се тълкуват в смисъл, че вътреобщностното придобиване на стока е осъществено и освобождаването на вътреобщностната доставка става приложимо, само когато правото на разпореждане е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава-членка и, че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката. Тоест, кумулативно се изисква не са само изпращане на стоката, но и установяване факта на получаване на същата, което в случая не е установено. Съгласно и т.31 от решението на СЕС по дело С-273/11 освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо, само когато правото на разпореждане е прехвърлено на приобретателя, и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и, че вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката.

В тежест на доставчика е да представи обективни доказателства, установяващи, че доставената от него стока действително е превозена извън територията на страната и реално е доставена на получателя на доставката. В практиката си и СЕС поставя на първо място извършването на реална доставка, вкл. и при ВОД.

Съгласно чл.17 ал.2  мястото на  изпълнение при доставка на стоки, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. В случая, това място е в България, и след като не се доказа ВОД, то е налице облагаема доставка на територията на страната. Начисляването на данъка е в тежест на лицето, от което той е изискуем - чл.86 ал.1 ЗДДС.

С оглед изложеното настоящия съдебен състав счита за правилен извода на органите по приходите, че „МН - Европа“ ЕООД не е осъществило през процесния период ВОД на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС по  обследваните фактури, издадени към контрагенти с VIN номера:  EL1322460284, EL100707997, EL045242137, EL998804453, EL999801123, EL302400098, EL051145055, EL125633185,  EL100703347, EL999751000, EL125618944 и EL999165901 и в този смисъл правилно на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2  от ЗДДС във връзка с чл. 82, ал. 1 от ЗДДС е начислил ДДС със ставка 20 на сто.

С оглед на изложеното РА е правилен и законосъобразен, а жалбата – неоснователна предвид непредставянето на доказателства, че доставената  стока действително е превозена извън територията на страната и реално е доставена на получателя на доставката от страна на жалбоподателя, който носи доказателствената тежест за този благоприятващ го факт.

Това налага отхвърлянето на жалбата.

При посочения изход на спора и предвид претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такива се следват. На основание чл. 161, ал. 1, предл. 1 от ДОПК, на ответникът се следва присъждане на юристконсултско възнагражде­ние  в размер на 1 104,59 лв. (хиляда сто и четири лева и петдесет и девет стотинки), изчислено съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.04.2004 г.  за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция).

 

Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе, Административен съд – Пловдив, ХІ състав:

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ”МН-Европа” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Н.Х.А., с адрес за кореспонденция: с.**, обл.Х., против Ревизионен акт /РА/ № Р-160021617005100-091-001/23.03.2018г., издаден от И. К.К.- началник сектор, възложил ревизията и Т.А.Т.- главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив потвърден с Решение № 350 от 18.06.2018г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП – Пловдив, относно допълнително установен ДДС в общ размер на 13 265,40 лв.,  с прилежащи лихви 5 433,54 лв. и допълнително  установен корпоративен данък за 2011 г. в размер на 282,41 лв., с прилежащи лихви 171,79 лв.

 

ОСЪЖДА ”МН-Европа” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Н.Х.А., с адрес за кореспонденция: с.**, обл.Х., да заплати на дирек­ция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Плов­­див при ЦУ на НАП – гр. София, сумата от 1 104,59 лв. (хиляда сто и четири лева и петдесет и девет стотинки) равностойност на осъществената юрисконсултска защита.

 

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съ­общението до страните за постановяването му. 

 

 

                                    Председател: