Р
Е Ш Е
Н И Е № 263
гр.Хасково, 24.04.2019год.
В и м е т о
н а н а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на първи април
през две хиляди
и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Драганова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2081 по описа за 2018г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск от „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД – гр.Пловдив против Р.Л.М.,***, с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД – за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на
03.05.2018г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд-Хасково за вземанията си към ответника,
като било образувано Ч.гр.д. № 1090/2018г. Била издадена заповед за изпълнение,
която била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което
обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен
иск. Посочва се още в исковата молба, че ищецът в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продавал
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и
влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.35, ал.1 от Общите условия, същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното
им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта
на дружеството ищец. По силата на чл.7, т.1 от Общите условия дружеството ищец
поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН
1542897, находящ се в **********, ***. За ответника бил открит клиентски номер *******.
Ответникът от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от Общите условия, се задължил
да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа
енергия, в сроковете и по начините, определени в същите – чл.18, ал.1 и ал.2.
Съгласно чл.27, ал.1 от Общите условия, при неплащане в срок на дължими суми
клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по общите условия ищецът
доставил до обекта на ответника за периода 03.03.2015г. – 02.07.2015г.
електроенергия на обща стойност 210.63 лева, която до този момент не била
заплатена. Поради забава в плащането на главницата, дължал и законна лихва в
общ размер от 62.92 лева за периода 16.05.2015г. – 02.05.2018г., като лихвата
била дължима по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на
същата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на
фактурата бил посочен в нея. Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 210.63 лева –
главница, представляващи стойността на консумирана от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода от 03.03.2015г. до 02.07.2015г. и 62.92 лева –
лихва за забава за периода от 16.05.2015г. до 02.05.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 03.05.2018г. до окончателното й изплащане,
които суми са присъдени по Ч.гр.д. № 1090/2018г. по описа на Районен съд-Хасково.
Претендира разноски по заповедното и по настоящото производство.
Назначеният особен представител
на ответника подава отговор на исковата молба, в който изразява становище за
допустимост, но неоснователност на иска и моли съда да го отхвърли. Оспорва
същия по основание и размер. Прави възражение за погасяване на част от иска по
давност – за сумата от 161.53 лева, посочена във Фактура № ********** *Копие* - обобщена информация.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не
е спорно обстоятелството, че ищецът е търговско
дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.
По
делото е представено препис-извлечение от дружеството
ищец относно сметката на ответника, в което са отразени дължимите от него суми по главници и лихви за определен
период, включващ фактури за консумирана електрическа енергия в обекта му: **********,
***, с клиентски номер *******, с № **********/24.04.2015г.,
с отчетен период 03.03.2015г. – 02.04.2015г. на стойност 161.53 лв.,
със срок за плащане: до 15.05.2015г., № **********/25.05.2015г., с
отчетен период 03.04.2015г. - 02.05.2015г. на стойност 45.80 лв., със срок за
плащане: до 15.06.2015 г., № **********/25.06.2015г., с
отчетен период 03.05.2015г. – 02.06.2015г. на стойност 1.72 лв.,
със срок за плащане: до 15.07.2015г., № **********/24.07.2015г., с отчетен
период 03.06.2015г. – 02.07.2015г. на стойност 1.58 лв., със срок за плащане:
до 17.08.2015г.
По делото са
представени както горепосочените фактури, така и Общи условия на договорите на
ищеца за продажба на електрическа енергия, влезли в сила в 30-дневен срок от
публикуването им. В тези Общи условия са посочени реда и начина на заплащане на
консумираната електрическа енергия – чл. 18, както и отговорността на клиента
при неизпълнение на това му задължение – чл. 27.
От Констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №
186485 от 27.02.2015г. се установява, че на същата дата в обекта на ответника в
********** /апартамент/ е констатирано, че схемата на свързване на електромера
е правилна и няма външна намеса /кражба/.
От
материалите, съдържащи се в Ч. гр. д. № 1090/2018г. по описа на Районен
съд-Хасково,
приложено по настоящото производство, се установява, че възоснова на Заявление с вх. №
8535/03.05.2018г., подадено на 02.05.2018г., в полза на ищеца срещу
ответника е издадена Заповед № 477/04.05.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 210.63 лева за главница, 62.92 лева - обезщетение за забава върху нея за периода от 16.05.2015г. до 02.05.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2018г. до изплащане
на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 25
лева
за държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 16.07.2018г. на ищеца е указано, че
може да предяви иск за установяване на вземанията си в
едномесечен срок и последният е сторил това.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обективно и
неоспорено от страните, се установява, че счетоводството на
ищеца е водено редовно, представените по делото фактури са осчетоводени редовно през съответния период, за който се
отнасят, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и приложимите
счетоводни стандарти, по счетоводна сметка 411 Клиенти, по партидата на
ответника Р.Л.М., ЕГН **********,***, клиентски номер ************ и ИТН №
1542897. Дължимата цена за консумираната ел. енергия и достъп до мрежата по
процесните фактури са правилно изчислени, съгласно Решение № Ц-16/01.10.2014г.
на ДКЕВР. Размерът на обезщетението за забава върху задълженията по фактурите за
периода, посочен в исковата молба, възлиза общо на 62.92 лева.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира
напълно като компетентно, обективно и обосновано, се установява, че през процесния
период обектът на ответника с ИТН 1542897 е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа, като през процесния период – от 03.03.2015г. до
02.07.2017г. в обекта на ответника е имало монтиран електромер с № *********.
В.л. посочва, че за исковия период има доставена ел. енергия до процесния обект
– общо 1265 квтч., като електромерът е бил отчитан регулярно /месечно/ от
отчетник с ръчен терминал с оптична глава. Отчетените количества от електромер
с фабричен № ********* в ИТН 1542897 на кл. номер ********** съвпадат с
фактурираните такива. Електромерът е преминал изискуемите метрологични проверки
и е спазен срокът за последваща метрологична проверка. Електромерът е имал необходимата
пломба. В.л. е установило също, че ответникът е подал Жалба, вх. № 14467453 от
26.02.2015г., по която ищецът е извършил проверка и е било установено, че
схемата на свързване на електромера е правилна и няма външна намеса /кражба/,
като по повод проверката е бил съставен констативен протокол № 186485/27.02.2015г.,
който вещото лице прилага. На посочената проверка, извършена от служители на
„ЕВН България електроразпределение“ ЕАД, по повод жалбата му, ответникът Р.Л.М.
е присъствал. В.л. посочва още, че
процесният електромер с фабр. № ********* не е бил свалян /демонтиран/ от ел.
таблото и не е изпращан за техническа проверка в БИМ.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединение искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото
изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в
едномесечния срок от уведомяването му за връчването на заповедта при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са изцяло
основателни по следните съображения:
Не
се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните. В случая
ищецът е имал качеството на „краен снабдител“ по смисъла на § 1, т. 28а
от ДР на ЗЕ, а ответникът – на потребител по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ
/отм./ и между тях е съществувал договор за продажба на електрическа енергия
при публично известни общи условия, които съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ влизат в
сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител,
без изрично писмено приемане. Ето защо, съдържанието на техните
права и задължения действително е уредено в представените Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване„ АД, като няма данни да са предложени и съотв. приети
специални условия, различни от публикуваните такива. Няма
спор според съда, че ищецът е изпълнил своите задължения, като е снабдявал с
електрическа енергия обекта на ответника, на който е било монтирано средство за
търговско измерване. Следователно, в тежест на последния е възникнало
задължението да заплаща стойността на доставената електрическа енергия и
дължимата сума за нейния пренос в сроковете и по начините, определени в чл.18,
ал.1 и ал.2 от Общите условия. Следва
да се има предвид, че обектът на ответника е именно на адрес – **************,
което е било констатирано и от вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза, а и посочено и от самия ответник в депозираната от него до ищеца
Жалба, вх. № 14467453/26.02.2015г. Според настоящия съдебен състав
съществуването и изискуемостта на претендираните вземания се установява по
несъмнен начин. Това е така, тъй като липсват доказателства, които да установяват неправилно отчитане на
потребеното количество енергия, както и нейното изплащане. От Констативен
протокол № 186485/27.02.2015г. се установява, че на същата дата в обекта на
ответника в ************ /апартамент/ е извършена проверка и е
било установено, че схемата на свързване на електромера е правилна и няма
външна намеса, като при проверката е присъствал самият ответник, който е
подписал констативния протокол. Съгласно
кредитираното заключение на назначената съдебно-техническа експертиза през процесния
период този
електромер е бил в изправност и няма данни за
манипулация на показанията му, които са отговаряли на показанията, отразени в
приложените към делото фактури. Тук е уместно да се отбележи и че
процесните суми са определени възоснова на реален отчет, а не представляват
корекция на сметка. Ето защо, следва да се приеме, че използваната в
обекта на ответника електрическа енергия е била надлежно и правилно отчетена.
При съмнения в обратния смисъл ответникът е трябвало да подаде възражение срещу
фактурите в рамките на един месец от издаването им – чл.17, ал.9 от
Общите условия, от която възможност той не се е възползвал. На
следващо място, от заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза се установява размерът на спорните вземания за
потребената електрическа енергия. То е основано на представени от ищеца
документи и проверка на неговото счетоводство, като с
оглед
установената редовност на водената счетоводна отчетност и
съобразно разпоредбите на чл.182 от ГПК и чл.55 от ТЗ следва да се
приеме, че те могат да служат като доказателство на лицето, което ги е водило
за разлика от останалите частни свидетелстващи документи, имащи доказателствена
сила, само ако удостоверяват неизгодни за издателя им обстоятелства. При
съвкупния анализ на обсъдените по-горе писмени доказателства и кредитираните
заключения на допуснатите съдебни експертизи се налага извода, че ответникът
дължи на ищеца
сумата от 210.63 лева, представляваща стойността на
консумираната в обекта му електрическа енергия за периода 03.03.2015г.
– 02.07.2015г., която съответства на издадените и описани по-горе фактури.
В тежест на ответника бе да установи,
че ги е
заплатил изцяло, но същият нито изложи твърдения в тази насока, нито ангажира доказателства
за това.
Съдът намира за неоснователно направеното от
особения представител на ответника възражение за изтекла погасителна давност на вземането в размер на 161.53 лева, обективирано във Фактура
№ **********/24.04.2015г. В тази връзка най-напред трябва да се отбележи,
че в случая
е приложима кратката тригодишна давност по чл.111, б. „в“ от ЗЗД, тъй като
задълженията за заплащане на електрическа енергия са периодични плащания. В този смисъл са дадените
задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС. Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, като в конкретния случай изискуемостта
на вземането по тази фактура е настъпила с изтичане на посочения в нея срок – на
15.05.2015г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е подадено
на 02.05.2018г., от когато се смята за предявен установителният иск за съществуване на вземането, съгласно чл.422, ал.1 от ГПК, и от този момент е
прекъснато теченето на погасителната давност на основание чл.116, б. „б“ от ЗЗД.
При това положение се налага изводът, че претенцията на ищеца за сумата от 161.53 лева,
представляваща главница по горепосочената
фактура - стойност на консумираната електрическа енергия за периода 03.03.2015г.
до 02.04.2015г. не е погасена по давност.
Предвид основателността на
главния иск, следва да се уважи и претенцията за заплащане на обезщетение за
забава върху сумата от 210.63 лева за периода 16.05.2015г. – 02.05.2018г. в
размер на 62.92 лева. Тя има
акцесорен характер по отношение на главното задължение и присъждането й зависи
от неговата съдба, а по делото се установява, че такова се дължи. Действително
в чл.18, ал.3 от Общите условия изрично е предвидено, че потребителят следва да
заплаща стойността на консумираната от него електрическа
енергия и дължимата сума за извършения й пренос до 10-то число на месеца, като
след този момент на основание чл.27, ал.1 от Общите условия дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза размерът й за процесния период възлиза на 62.92 лева. Предвид
изложеното искът по
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да се уважи в пълния
предявен размер от 62.92 лева.
С оглед изхода на делото, ответникът следва
да бъде
осъден да заплати на ищеца направените деловодни
разноски. Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск,
предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. В случая към датата на подаване на
заявлението по реда на чл.410 от ГПК ответникът е дал повод за
образуване на заповедното производство. Ето защо, следва да бъде ангажирана
отговорността на ответника за сторените от ищеца разноски по Ч.гр.д. №
1090/2018г. по описа на Районен съд-Хасково, а именно сумата от 75 лева. Както
вече бе посочено, тяхното извършване е било необходимо с оглед поведението на
ответника. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените
по настоящото дело разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, а именно – сумата
825 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1
и чл.86, ал.1 от ЗЗД, по отношение на Р.Л.М.,
ЕГН **********,***, съществуването на вземания на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37, спрямо него, както следва:
сумата от 210.63 лева, представляваща стойността на консумираната от обект на
потребление, находящ се на адреса му в ******, с ИТН 1542897, електрическа
енергия за периода 03.03.2015г.
- 02.07.2015г., ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда
за
издаване на заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 1090/2018г. на Районен
съд - Хасково – 03.05.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 62.92
лева, представляваща
обезщетение
за забава върху нея за периода 16.05.2015г. до 02.05.2018г.
ОСЪЖДА Р.Л.М., ЕГН **********,***, да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, ЕИК
*********, сумата от 75 лева, направени
разноски в заповедното производство по Ч.гр.д. №
1090/2018г. по описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Р.Л.М.,
ЕГН **********,***, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, със седалище и
адрес на управление - гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, ЕИК
*********, сумата от 825
лева, направени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.