Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Луковит, 06.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на
четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА
при секретаря И.Д.като
разгледа докладваното от съдията Кирчева а.н.д. № 27 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е
по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по
жалба на Д.Г.И., ЕГН:********** с адрес: ***, против наказателно
постановление № 18-0297-000376/07.11.2018 год. на Началник РУП към ОДМВР Ловеч, РУ
Луковит, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се правят конкретни оплаквания
за неправилност на обжалваното наказателно постановление и е изведено искане за
неговата отмяна. Поддържа се, че липсвали доказателства за установяване на
вмененото на жалбоподателя нарушение.
Жалбоподателят Д.Г.И.
взема участие в съдебно заседание лично, поддържа жалбата и моли за уважаването
й, а обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
Административнонаказващият
орган не взема участие в съдебното заседание – лично или чрез процесуален
представител. В придружителното писмо, с което е адинистрирана жалбата, е
изразено становище за нейната неоснователност и молба за потвърждаване на
наказателното постановление.
Съдът, съобразявайки посочените в жалбата основания, изразените становища на страните и фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, приема
следното от ФАКТИЧЕСКА страна:
На 24.10.2018 г., около 20:40 часа,
в с. Румянцево, на ул. "К.С.П." ***, в посока гр. Плевен
жалбоподателят управлявал лек автомобил "Фиат Пунто" с рег. № ******,
собственост на трето лице, като при движение с несъобразена с конкретната пътна
обстановка скорост /мокър асфалт, на десен завой/ загубил контрол над
управлението на автомобила, занесъл се и излязъл в дясно от платното за
движение върху тротоара, като се ударил в електрически стълб и реализирал ПТП с
материални щети. За реализираното ПТП бил подаден сигнал на тел. 112, поради
което на място били изпратени полицейските служители при РУ - Лковит - св. М.С.М.
и св. И.В.Т.. При пристигането си установили, че автомобилът е блъснал
електрически стълб, като имало щети по метална шина за заземяване на ел. табло,
прикачено на стълба, както и по управлявания от жалбоподателя автомобил. Св. М.М.
съставил Протокол за ПТП № 1656314 от 24.10.2018 г., в който отразил данните за
автомобила, участвал в ПТП, както и констатираните материални щети.
При установеното на място,
свидетелят М.М. приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП и на същата дата съставил срещу него АУАН Бл. № 233935. Актът е подписан от актосъставителя, свидетеля при
установяване на нарушението (св. И.В.Т.) и е предявен на нарушителя, който го
подписал с възражения в смисъл, че пътят е лош, с огромни коловози, с локви
вода и че се е движел със скорост 45 км/ч. В срока по чл. 44, а. 1 от ЗАНН
жалбоподателят депозирал възражения в същия смисъл.
Въз основа на съставения АУАН,
при идентичност на описаното нарушение и правна квалификация, началникът на РУ
- Луковит издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя
за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2 от
същия закон е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.
Изложената фактическа
обстаовка безспорно се установява от приетите по делото писмени доказателства,
находящи се в приобщената адинистративнонаказателна преписка, както и от
показанията на актосъставителя М.С.М. и свидетеля по установяване на
нарушението И.В.Т.. Съдът изцяло кредитира с
доверие свидетелските показания, тъй като същите са безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се, при липса на индиции за
предубедеността им.
Съдът не кредитира
обясненията на жалбоподателя в частта им, в които твърди, че причина за ПТП бил
друг автомобил, движещ се на минимална дистанция след управлявания от
жалбоподателя автомобил и който го ударил с края на предната си броня. Подобни
твърдения не фигурират нито във възраженията, вписани в АУАН, нито във
възраженията, депозирани впоследствие от страна на жалбоподателя, а се заявяват
едва с жалбата.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по
местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършената служебна
проверка съдът установи, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, същите са издадени от компетентни органи
притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно
представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи и представените удостоверения, изд. от ОДМВР Ловеч. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57
от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.
34 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на ППС са длъжни при избиране на
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Съгласно
задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н.
д. № 10/84 г., ОСНК, водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта на
движението не само с примерно посочените от чл.20, ал.2 ЗДвП фактори, но и с
всички други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните
условия и ситуации, знаците, маркировката, психофизиологическото състояние на
водача и всички други отрицателно действащи фактори, като намаляването на
скоростта е в зависимост от степента на опасността - колкото опасността е
по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка, като при пътни условия и
ситуации, когато движението и с минимална скорост създава опасност за
настъпване на произшествие, водачът следва да спре. Следователно, разпоредбата
на чл.20, ал.2 ЗДвП съдържа примерно, а
не изчерпателно изброяване на факторите
на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за
движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от
отрицателното влияние на тези фактори. Колкото повече и по-неблагоприятни са те
в пътната обстановка, толкова по-малка трябва да бъде скоростта на движението в
сравнение с максимално предвидените такива в чл.73 ППЗДвП. Скоростта не се избира от водачите
произволно, а се обуславя от конкретните пътни и атмосферни условия. Скоростта се
определя като „съобразена”, като се вземат предвид факторите, посочени в двете
хипотези на чл.20, ал.2 ЗДвП.
На
жалбоподателя е вменено допуснато нарушение на посочената в акта и наказателното постановление норма на
закона, поради несъобразяване на
скоростта му на движение с факторите на пътната обстановка – в случая с
атмосферните условия (мокра пътна настилка) и
релефа (десен завой). Самият жалбоподател сочи и други фактори на
пътната обстановка - лошо състояние на пътя /наличието на коловози/, намалена
видимост /предвид късния час/, които обстоятелства не само, че не го
оневиняват, но е бил длъжен по силата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП да съобразява
скоростта на движение и с тях. Това е така, тъй като жалбоподателят
е бил длъжен преди изпълнение на десен завой
да се съобрази и с оглед мократа
настилка, да намали скоростта до
толкова, че да бъде съобразена с пътните условия, за да не се стигне до ПТП.
Очевидно жалбоподателят не е действал с необходимото внимание, за да може да
реагира адекватно, съобразно особеностите на пътната обстановка – ако го беше
направил, нямаше да се стигне до ПТП. Доказателства за неизпълнение на
предвиденото с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП задължение се съдържат, както в
показанията на полицейските служители, така и в съставения протокол за ПТП и
АУАН, който на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до
доказване на противното.
Наложеното за това нарушение наказание е
занижено, глобата е под минимума /не е съобразена актуалната към датата на
нарушението редакция на чл. 179, ал.2 от ЗДвП, предвиждащ глоба в абсолютно
определен размер от 200 лева/, но няма основание за увеличаването й поради
забраната за влошаване на положението на наказания.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
18-0297-000376/07.11.2018
год. на Началник РУП към ОДМВР Ловеч, РУ Луковит, с което на Д.Г.И., ЕГН:**********
с адрес: *** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на
основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд –Ловеч в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: