РЕШЕНИЕ
№141
Гр.Русе, 27.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение в открито съдебно заседание на 18 юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ
ПАВЛОВА
При секретаря МАРИЕТА ЦОНЕВА като разгледа
докладваното търговско дело №13 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Искът е с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.430 ТЗ, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ”ЕАД гр.София, ЕИК130550702,
представлявано от Н.П.и П.В., чрез
пълномощник юрисконсулт Н.Б., е предявил иск против „ГОЛ“ЕООД гр.Русе,
ЕИК117670440, представлявано от З.П.М. и З.П.М. ***. Ищецът твърди, че на
3.08.2017г. „Юробанк България“ АД /с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи
България“ АД/, действаща като цедент му прехвърлила всички свои вземания и
права по договор за кредит №ВL11803/14.12.2007г.
сключен с кредитополучателя „ГОЛ“ЕООД, заедно с привилегиите, обезпеченията,
личните гаранции и другите им принадлежности, съгласно договор за прехвърляне
на вземания от 21.06.2017г., а вземането, произтичащо от договора за кредит
фигурира под сделка №824001, отразена в приложението към договора за цесия. На
посочените адреси на кредитополучателя и съдлъжника били изпращани уведомления
по чл.99, ал.3 ЗЗД за настъпилата цесия, но пратките били върнати като
непотърсени. Поради това твърди, че ответниците следва да се приемат за уведомени
за цесията с връчване на препис от исковата молба. Считано от 3.08.2017г.
цедентът „Юробанк България“АД не е носител на вземането и от тази дата към
момента всички права по договора за кредит се упражняват, както и всички
изменения се администрират от ищеца. С изключение настъпилата промяна на
кредитора, извършената цесия не засяга по никакъв друг начин правата,
задълженията и ангажиментите на задължените лица, произтичащи от договора. Твърди,
че между „Юробанк И Еф Джи България“АД /сегашно наименование „Юробанк
България“АД/ и първия ответник „ГОЛ“ЕООД гр.Русе-кредитополучател е сключен
договор за банков кредит продукт „Бизнес кредит“ №ВL11803
на 14.12.2007г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя
кредит в размер на 25000лв., който е усвоен. Съгласно анекс №1/29.09.2009г.
като съдлъжник за задълженията по договора е встъпил З.П.М.. С анекса
кредитополучателя се съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за
плащане на съществуващите към датата на сключване на анекса просрочени
задължения, с подписване на анекса дава своето безусловно съгласие,
оправомощава и упълномощава банката служебно да преоформи сумата на
съществуващото просрочие чрез натрупването й към редовната главница. Въпреки
поетите с договора задължения, кредитополучателя не обслужвал кредита в
сроковете и по начините, уговорени в договора, като усвоения кредит е в
просрочие, считано от 6.07.2011г. и към 3.08.2017г. вкл. Предвид горното,
липсата на постъпили суми за погасяване на задължението е налице интерес за
ищеца за принудително събиране на вземането, което към датата на исковата молба
възлиза на 26282.16лв.-главница. Претендира съдът да осъди ответниците да му
заплатят в режим на солидарност сумата 26282.16лв.-дължима главница, ведно със
законна лихва от завеждане на делото до изплащането й, както и 1201.29лв.
разноски, включващи 1051.29лв. държавна такса и 150лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Ответниците са подали общ отговор на исковата
молба. В него се признава, че на 14.12.2007г. е сключен договор за банков
кредит продукт Бизнес кредит ВL11803
в размер на 25000лв., със срок за погасяване 120 месеца, както и че с анекс №1
към договора З.М. е поел задължение като съдлъжник на получения от дружеството
кредит. След добросъвестно погасяване на кредита три години и след като при
справка за остатъка по дълга му съобщили, че дължи 61391.36лв., преустановил
плащането към банката, поради едностранно и несъобщено увеличение на лихвения
процент. Твърди, че не е уведомяван за цесията и няма отношение към ищеца.
С допълнителна искова молба ищецът е уточнил, че
претендира само и единствено падежирали вноски за главница в размер на
26282.16лв., съгласно погасителен план, подписан от ответниците. Начина на
формиране на лихвите, както и размера им счита за неотносим, тъй като те не са
предмет на делото. Пояснява, че е надлежно упълномощен от цедента да уведомява
за цесията, което може да стане и с исковата молба. Счита възражението на
ответниците за ненадлежно уведомяване по чл.99, ал.3 ЗЗД за неоснователно.
Ответниците не са подали отговор на
допълнителната искова молба в законния срок.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства, доводите на страните и предприетите от тях
процесуални действия, намира за установено следното:
По делото не се спори, че на 14.12.2007г.
е сключен Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит“ BL11803, между „Юробанк И
ЕФ Джи България“АД и „ГОЛ“ЕООД гр.Русе, по силата на който на второто
дружество-кредитополучател е предоставен кредит в размер на 25000лв., със срок
за връщане 120 месеца. С анекс №1 към договора като съдлъжник на основание чл.101 ЗЗД е встъпил З.П.М.. С
анекс №2/9.11.2010г. страните са констатирали размера на задължението –
24246.91лв.-главница и 2034.93лв.-такси, комисионни, застрахователни премии и
други разноски, като са се съгласили, че оставащата сума /дългът/ включва сбора
от двете суми /чл.2/. Договорен е облекчен
реда за погасяване на дълга, през 12 месечен период, при фиксирана лихва в
размер на 14.6%. Приложен е погасителен план. С договор за прехвърляне на
вземания №5300/1946/21.06.2017г., „Юробанк България“АД е прехвърлила на „Мелон
България“ЕАД вземанията си срещу длъжниците, посочени в Приложение №1 към
договора, вкл. всички обезпечения, акцесорни претенции, допълнителни права и
права по гаранции /чл.3, ал.1/. В чл.7, ал.1 страните са договорили, че с
подписване на договора цедента дава съгласието и упълномощава цесионера да
уведоми длъжниците от негово име, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД за извършеното
прехвърляне на вземанията. В чл.5, ал.1 са посочени предпоставките за влизане в
сила на договора. Представена е извадка от Приложение №1, в която под №824001
фигурира вземане по договор за кредит BL11803/л.27/. Представена е справка за дълга към 03.08.2017г., както и
извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България“АД.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото не се спори, а и е установено от
доказателствата, че с договор №5300/1946/21.06.2017г.,
в сила от 3.08.2017г. /чл.5, ал.1/, „Юробанк България“АД, с предишно
наименование „Юробанк и Еф Джи България“АД /вписване в ТР №20130111105228/ е прехвърлило
на ищеца „Мелон България“ЕАД вземанията си към длъжниците, произтичащи от
договорите за кредит, ведно с всички произтичащи права и задължения,
привилегии, обезпечения, лихви и други принадлежности, индивидуализирани в
Приложение №1, като под длъжници се имат предвид основни длъжници, солидарни
длъжници, съдлъжници, гаранти, поръчители, авалисти и правоприемници по
договорите за кредит /чл.1, ал.2, т.1-3/. Вземанията, произтичащи от договора
за кредит с длъжници-ответниците, са включени в Приложение №1 под №824001. По
делото не са представени доказателства за уведомяване за цесията от страна на банката.
Ищецът се позовава на уведомяване с исковата молба. Такова уведомяване е
допустимо, с оглед даденото в договора за цесия съгласие и упълномощаване от
цедента на цесионера /чл.7, ал.1/да уведоми длъжниците, както и разрешението,
дадено в решение № 123 / 24.06.2009 год. по т.д.№ 12 / 2009 год. на ІІ ТО на
ВКС, според което уведомлението за цесията, достигнало до длъжника с исковата
молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал.3, пр.
първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.
235 ал.3 ГПК. Поначало прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня
на съобщаването от предишния кредитор - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Смисълът на тази разпоредба
е, че уведомяването на длъжника за цесията има значение само за надлежното му
изпълнение спрямо новия кредитор. При неуведомяване за цесията, ако длъжникът
изпълни към предишния кредитор, изпълнението му ще се счита за редовно и той ще
бъде освободен от отговорност за него по арг. от чл.
75, ал. 2 ЗЗД, тъй като ще е изпълнил добросъвестно към лице, което въз
основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението.
В този случай новият кредитор – цесионер би имал правото на иск срещу получилия
изпълнението предишен кредитор. Доколкото обаче длъжниците в случая не са
изпълнили задължението си нито към предишния, нито към новия кредитор, факт, по
който не се спори, въпросът за уведомяването за цесията е неотносим и няма
правно значение нито за действието на цесията спрямо тях, нито за активната
легитимация на ищеца, който извежда правата си от цесията като приобретател на
вземането. Предмет на делото, както бе посочено е само вземането за главница,
падежа на която, както и на всички други вземания по договора за кредит е
настъпил на 17.12.2017г. Неоснователни са възраженията на ответниците, че не
дължат сумата, поради едностранно и несъобщено увеличение на лихвения процент. Такива
доказателства не са релевирани по делото, както бе посочено, договора и двата
анекса са подписани от ответниците и не са оспорени. Предмет на делото е както
бе посочено по-горе само прехвърлената с цесията главница, която съответства по
размер с главницата, призната от ответниците с анекс №2/9.11.2010г. Ето защо и
възражението за нейната недължимост се явява неоснователно. Искът е основателен
и доказан за сумата 26282лв. , до който размер следва да бъде уважен, а в
останалата му част до предявения размер 26282.16лв. следва да бъде отхвърлен,
тъй като прехвърлената с цесията главница е в размер на 26282лв.
В тежест на ответниците са направените от
ищеца разноски по делото-1051.29лв. държавна такса и 150лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ГОЛ“ЕООД,
ЕИК117670440, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул. „Видин“,
бл.“Кремена“, вх.А, представлявано от З.П.М. и З.П.М., ЕГН**********,*** да заплатят солидарно на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ЕАД, ЕИК130550702, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Мария Луиза“100, ет.3, представлявано от Н.П.
и П.В., сумата 26282лв., ведно със
законна лихва от 11.01.2019г. до окончателното и изплащане, както и разноски по
делото 1051.29лв. държавна такса и 150лв. върнараждение за юрисконсулт и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до предявения
размер 26282.16лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд-Велико
Търново.
Окръжен съдия: