ОПРЕДЕЛЕНИЕ №300
гр. Варна,08.06.2020г.
Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 184/20г., намира следното:
Производството е образувано по въззивни жалби на всяка от страните в първоинстанционното производство срещу различни части на решение № 35/13.01.2020г., постановено по гражданско дело № 362 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Варна, както следва:
1. Въззивна жалба от К.М.М. ***, подадена чрез адв. Д. Т. ***, против решението в частта му, с която същият е осъден да заплати на Н.И.М., В.М.М. и С.М.М. и тримата от гр. Варна, по 9 666.67 лв. на всеки от тях, дължими по споразумение за разсрочване на задължение от 19.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба: 22.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, по посочена банкова сметка *** Н.И.М., както и сумата 2486.56 лв., представляваща сторените разноски по списък, съразмерно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Счита се, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и недопустимо и постановено в разрез с нормативната уредба. Счита се, че съдът е смесил различни облигационни връзки между страните /споразумението от 19.03.18г., което е нищожно (тъй като липсва основание за сключването му поради несъществуването на отразените в него договор за заем, обезпечен с ипотека и задължение, произтичащо от предварителен договор), евевнтуално унищожаемо (като сключено поради заплаха), с договор за заем от 28.03.16г./ и постигнатите по тях уговорки, което е в разрез с фактите, установени чрез доказателствата по делото. Поради това се счита, че решението е недопустимо, тъй като е бил разгледан друг предмет на спора и така е била изместена волята и на двете страни по делото. Липсват мотиви на съда относно въведените от ответника пороци на споразумението от 19.03.18г. Ищците, чиято е доказателствената тежест по делото, не са установили наличието на реално съществуващи задължения на ответника към техния наследодател на посочените в споразумението основания – по договор за заем и за връщане на задатък по предварителен договор. Поддържа се, че ответникът не е получавал посочените в споразумението суми от праводателя на ищците като са изложени подробни фактически и правни аргументи по същността на договора за заем и по предварителния договор и уговорките на страните, инкорпорирани в представените от ищците документи, както и се поддържа развалянето на предварителния договор именно от ответника поради неизправност на насрещната страна. Поради изложеното се претендира решението в обжалваните му части да бъде отменено и предявените от ищците искове да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на направените по делото разноски.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни Н.И.М., В.М.М. и С.М.М., и тримата, представлявани по пълномощие от адв. Р. Е. от АК-Варна. Въззивната жалба е оспорена като неоснователна и необоснована и се поддържа, че решението в обжалваните му части е законосъобразно, обосновано и постановено в съгласие със събраните доказателства по делото. Счита се, че чрез представянето на нотариалния акт за договорна ипотека на недвижим имот и на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, ищците са установили наличието на задължения на ответника въз основа на описаните в споразумението от 19.03.18г. договори, поради което тази спогодба не се явява нищожна поради липсата на основание. Освен това сключената спогодба има правоустановително, декларативно и регулиращо действие между страните по нея и те са длъжни да зачитат материалноправния ѝ ефект, което произтича и от нормата на чл. 20а от ЗЗД. Ответникът не е оборил презумпцията на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, че основанието се предполага до доказване на противното, както и не е установил наличието на специалните основания за нищожност на спогодбата съгласно чл. 366 и чл. 367 от ЗЗД. Счита се, че съдът се е произнесъл по наведените и доказани от всяка от страните факти по делото, поради което и не е бил изместен предмета на правния спор. Направен е самостоятелен анализ и на доказателствата, установяващи задължения на ответника по договор за заем от 01.02.16г. и по предварителния договор от 15.12.16г. за получена в заем сума от 10 000 лв. и за получено капаро в размер на 35 000 лв., вкл. и чрез тълкуване на уговорките, инкорпорирани в тези договори, както и на доказателствата, свързани с вписвания на тежести в имотния регистър върху имоти на ответника. Счита се, че твърденията на ответника, че е било налице заплашване при сключване на спогодбата, са изцяло защитна теза и не отговарят на обективната истина, тъй като не са били и доказани по делото. Претендира се отхвърляне на въззивната жалба на ответника и потвърждаване на решението в осъдителната му част, ведно с присъждане на разноските по делото.
2. Въззивна жалба от Н.И.М., В.М.М. и С.М.М., и тримата, представлявани по пълномощие от адв. Р. Е. от АК-Варна против решението в частта му, с която са били отхвърлени исковете им срещу К.М.М. за заплащане на горниците над присъдените суми по 9 666.67 лв. до претендираните суми по 13 000 лв. на всеки от тях, дължими по споразумение за разсрочване на задължение от 19.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба: 22.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Счита се, че решението в тази му част е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се извода на съда, че споразумението от 19.03.18г. е нищожно за размера над 35 000 лв. до 45 000 лв., поради липсата на основание, тъй като ответникът е признал по-голямо задължение , вероятно, за да избегне незабавното принудително изпълнение. Със спогодбата страните са направили взаимни отстъпки с цел избягване на бъдещ спор – М. е признал дължимостта на сумата в размер на 45 000 лв., а ищците като са съобразили значителния ѝ размер, са се съгласили задължението да бъде разсрочено съобразно утвърден погасителен план. Повторени са изложените в отговора на въззивната жалба аргументи относно характера на договора за спогодба и неговото действие, както и относно липсата на основания за неговата нищожност или унищожаемост. Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части и уважаване изцяло на предявените от ищците искове, ведно с присъждане на направените по делото разноски.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна К.М.М. ***, подадена чрез адв. Д. Т. ***, с който същата е оспорена като неоснователна. Изцяло се поддържат аргументите, изложени в неговата въззивна жалба, а същевременно се оспорват оплакванията, наведени във въззивната жалба на ищците. Претендира се потвърждаване на решението в отхвърлителните му части.
Въззивните жалби са редовни и допустими.
Не е налице хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да дава указания на страните относно посочването и събирането на доказателства, а отделно от това и самите страни не са формулирали доказателствени искания към настоящия момент, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито с.з.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото в открито с.з. на 15.07.20г. от 10.00 ч., за която дата и час да се призоват
страните чрез процесуалните им представители – при
възможност по телефона.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: