Определение по дело №1152/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 118
Дата: 31 януари 2023 г.
Съдия: Петър Найденов Вунов
Дело: 20227260701152
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

118 /31.01.2023 г., гр. Хасково

 

 

Административен съд – Хасково, Девети административен състав 

на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и трета година

в закрито заседание в следния състав:

                                                                            Председател: Петър Вунов            

 

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов административно дело № 1152 по описа за 2022 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 27, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕСУ/, във връзка с чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по молба от ЕТ „Агро тур – Ш. М.“, чрез адв. К.С. от САК, с която се иска от съда да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Решение № 45/3/3110577/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /РНФК/.

Твърди се, че предварителното изпълнение на РНФК би му нанесло значителни вреди в качеството на физическо лице и на едноличен търговец. Понастоящем общият месечен доход на Ш. М. бил в размер на 1 374,20 лв., като тя живеела под наем в гр. София и месечният й разход за наем бил 466,66 лв. Освен това била неомъжена, а баща й бил във влошено здравословно състояние. Наред с това, годишната инфлация за декември 2022 г. спрямо декември 2021 г. била 16.9% и прогнозите били, че този процент ще продължи да нараства. Налагането на запор върху месечното й трудово възнаграждение щяло да я постави в изключително затруднено материално положение и в невъзможност да покрива дори основните си месечни разходи за живот. През последните месеци пък възникнали допълнителни разходи във връзка с организиране и осъществяване на защитата й срещу процесното РНФК, които били изключително натоварващи и обременителни за ограничения й личен бюджет. От друга страна претендиралата сума многократно превишавала брутните приходи от дейността на къщата за гости през последните две години, които били достатъчни за покриване на разходите за поддръжката й в годен за приемане на туристи вид.

Съдът, след като разгледа молбата и приложените към нея писмени доказателства, намира следното:

Искането е направено в рамките на висящ процес за проверка законосъобразността на РНФК № 45/3/3110577/3/01/04/01, което подлежи на предварителното изпълнение по силата на закона - чл. 27, ал. 2, изр. 1 ЗУСЕСУ, при наличието на правен интерес от него, тъй като той се презумира от факта на оспорване на самия акт, поради което молбата се явява допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Съгласно чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 АПК, съдът може да спре допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на закон, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, но само въз основа на нови обстоятелства.

В случая се навеждат доводи за наличието на реална опасност от понасянето на значителни вреди за жалбоподателя, но от представените от същия писмени доказателства не би могло да се направи такъв извод.

Съгласно трайната съдебна практика на ВАС позоваването на размера на наложената финансова корекция е неоснователно, доколкото по същността си тя представлява отмяна изцяло или частично на финансова подкрепа, вече предоставена със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/. Събирането на определената с индивидуалния административен акт парична сума само по себе си не може да бъде определено като причина за настъпване на значителна вреда. Такава би могла да възникне едва като вторична последица от налагането на финансовата корекция и тя винаги следва да е обективна и числово измерима.

Представените удостоверения за изплатени доходи от трудови правоотношения и договор за наем не водят автоматично до извод, че е налице реална възможност за настъпване на значителни вреди за Ш. М.. На първо място, по делото не са ангажирани доказателства дали не получава доходи от други източници - наем, аренда и др., дали притежава влогове в банки или пък други ценни вещи, от които може да се реализира допълнителен доход. На следващо място, няма данни и за имуществото, включено в предприятието на едноличния търговец, както и за икономическото му състояние, поради което няма как да се направи обективна преценка дали предварителното изпълнение на акта ще му нанесе сочените от него вреди.

Не може да бъде споделено и възражението за усложнена икономическа обстановка в страната, тъй като на интереса на държавата да поиска да бъдат възстановени неправомерно получени средства за подкрепа на проекти по различни направления със средства на ЕСИФ не може да бъде противопоставено предположението, че завишените нива на инфлацията в страната са се отразили негативно върху живота и дейността на търговеца. Така и в Определение № 10923 от 30.11.2022 г. по адм. д. № 10818/2022 г. на ВАС, IV о.

Що се отнася до доводите, че Ш. М. е неомъжена, а баща й бил във влошено здравословно състояние, то тези обстоятелства не обуславят настъпването на значителна вреда от предварителното изпълнение на акта, тъй като от една страна жалбоподателят няма задължение за издръжка на лица по чл. 143, т. 1 от Семейния кодекс, а от друга страна липсват данни относно лицата, които дължат издръжка на родителя й, както и относно имуществото на последния.

Относно твърденията за малки приходи от дейността на къщата за гости и възникнали допълнителни разходи във връзка с организиране и осъществяване на защитата й срещу процесното РНФК следва да се отбележи, че всички факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се съществували и при издаването на акта, са ирелевантни за основателността на искането. В този смисъл е трайната съдебна практика на ВАС, като напр. Определение № 11392 от 02.09.2020 г. по адм. д. № 9262/2020 г. на ВАС, VII о., Определение № 11906 от 25.09.2020 г. по адм. д. № 9178/2020 г. на ВАС, VII о., Определение № 2683 от 22.03.2022 г. по адм. д. № 2447/2022 г. на ВАС, V о. и др.

Тук е уместно да се посочи и че липсват данни за предприети от компетентните органи действия по принудително изпълнение на задължението на жалбоподателя, а при евентуалното им предприемане, той ще разполага с възможност за оспорването им по съдебен ред, което ще гарантира от една страна тяхната законосъобразност, а от друга запазване в най – висока степен на интересите на длъжника и неувреждането му над необходимия минимум за удовлетворяване на вземанията на държавата.

Накрая следва да се има предвид, че може да се допусне спиране на предварителното изпълнение, само когато защитата на частния интерес на молителя може да се противопостави на обществения интерес и да го преодолее, но в случая доказателства в тази насока не са ангажирани, доколкото от представените не се установява неговият личен интерес да надделява над обществения, свързан с регулиране на отношенията по повод разходването на средства от ЕСИФ и защитата на публичния принос на общността спрямо отделната операция /проект/, който е застрашен или увреден от допусната нередност. А и както се посочи по-горе, приложените към молбата писмени доказателства, установяват обстоятелства настъпили преди датата на издаване на административния акт, поради което не са нови по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК.

По тези съображения съдът счита, че постъпилата молба по чл. 166, ал. 4, във вр. с 2 АПК се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът  

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЕТ „Агро тур – Ш. М.“, седалище и адрес на управление: гр. Х., ж.к. „Т.“ бл. ***, ет. *, ап.*, за спиране допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Решение № 45/3/3110577/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                     СЪДИЯ:

 

/Петър Вунов/