Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. С., 23.01.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV „Б“ въззивен
състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
Мл. съдия
ЙОАННА СТАНЕВА
при участието на
секретаря Г.С., разгледа докладваното от мл. съдия Станева въззивно гражданско
дело № 3572 по описа за 2016 г. по описа на СГС и взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и следв.
от ГПК.
С решение №
ІІ-78-85 от 10.04.2014г., постановено по гр. дело № 62488/2012г. по описа на СРС,
ІІ ГО, 78-ми състав, е допусната делба между В.Л.П., В.Г.П. и П.Г.Г. на следния
недвижим имот: апартамент № 99, находящ се в гр. С., кв. „Н.“, І-ва част, бл. ***,
вх. *, ет. *, с площ 71, 32 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи
помещения, с идентификатор: 68134.1386.2057.2.99, при съседи: изток- апартамент
№ 98, запад- апартамент № 120 от вх. „Г“, север- двор, юг- двор, заедно с мазе
№ 5 с площ от 4, 56 кв.м. при съседи: изток- мазета от вх. „Г“, запад- коридор,
север- мазе № 7, юг- мазе № 6, заедно с 1, 077 % ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, при следните квоти: ½ ид.
части за В.Г.П.; ¼ ид. части за В.Л.П. и ¼ ид. части за П.Г.Г.. С
решение от 27.10.2015г., постановено по чл. 250 ГПК е допълнено решение №
ІІ-78-85 от 10.04.2014г. като е отхвърлен предявеният от В.П. срещу В.Г.П. и П.Г.Г.
иск с правно основание чл. 21 СК /отм./
Недоволен от постановено решение е останал ищецът- В.П.,
който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го е обжалвал с твърдения за неправилност и
необоснованост. Въззивникът поддържа, че процесният имот е придобит по силата
на нормативно регламентирана със специален закон /ЗОС/ продажба на имот от
общинския жилищен фонд, като продажбата се извършва поименно на лицата,
настанени в жилището, въз основа на настанителна заповед и договор за наем.
Твърди, че лицата, настанени в общинския имот, се вписват в договора за
продажба, което не изразява дарствено намерение на единия съпруг, чиито лични
средства са внесени за закупуване на имота, нито е погасено правото да
претендира трансформация на личните му средства при придобиването при режим на съпружеска
имуществена общност. Искането към съда да обезсили първоинстанционното решение,
в евентуалност да го отмени и да признае исканата трансформация на лични
средства и да допусне делба между него и В.П.. Не претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е
подаден отговор от В.Г.П..
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от П.Г., чрез
особения представител адв. В., в който оспорва подадената въззивна жалба.
Твърди, че правилно първоинстанционният съд е приел, че когато двамата съпрузи
са страна по сделка с предмет придобиване на вещни права, какъвто е настоящия
случай, е правно невъзможно вещното право да бъде придобито само от единия
съпруг. Поддържа, че по делото не са събрани доказателства да е извършен
дарствен акт от страна на родителите на ищеца. Искането към съда е да остави
без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение.
Постъпила
е въззивна жалба от В.Л.П. и срещу Решение от 27.10.2015г., постановено по
същото дело, с което е допълнено решение
№
ІІ-78-85 от 10.04.2014г., постановено по гр. дело № 62488/2012г. по описа на
СРС, ІІ ГО, 78-ми състав и е
отхвърлен предявеният от В.П. срещу В.П. и П.Г. иск с правно основание чл. 21 СК /отм./. Въззивникът поддържа, че в конкретния случай не е налице хипотеза на
свободно договаряне или доброволно определяне кръга на купувачите през време на
брака, тъй като сделката се сключва с Общината, за имот- общинска собственост,
като Общината изготвя предварително договор по утвърден образец, където като
купувачи се вписват настанените по
силата на наемното правоотношение лица. Твърди, че по делото е установено, че
при придобиването на процесното жилище В.П. е вложил средства, които нямат
семеен характер. Искането към съда е да отмени първоинстанционното решение и да
уважи предявения иск по чл. 21 СК /отм./, след което да допусне делба на имота
в дялове съобразно признатата трансформация.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от В.П..
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П.Г., чрез
особения представител адв. В., в който се оспорва подадената въззивна жалба.
Твърди, че е без значение какви средства
са вложени за закупуването на имота, след като П.Г. е участвала като купувач по
договора за покупко-продажба и е изразила воля за придобиване на имота. Искането към съда е да потвърди
първоинстанционното решение и да остави без уважение въззивната жалба.
Софийски градски
съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
При проверка на допустимостта
на решенията съдът установи, че решение от 27.10.2015г., постановено по чл. 250 ГПК, с което е допълнено решение № ІІ-78-85 от 10.04.2014г. като е отхвърлен
предявеният от В.П. срещу В.Г.П. и П.Г.Г. иск с правно основание чл. 21 СК
/отм./ е недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл по иска с правно
основание чл. 21, ал. 2 СК /отм./ спрямо В.Г.П.. Ищецът е предявил иск по чл.
21, ал. 2 СК /отм./ срещу бившата си съпруга- П.Г.Г., не и срещу майка си- В.П.,
поради което в нарушение на принципа за диспозитивно начало, регламентиран в
чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът се е произнесъл и спрямо В.П.. Предметът на делото и
обемът на дължимата защита се определят от страните, като е недопустимо
служебно разширяване на търсената от ищеца защита, поради което в тази част
първоинстанционното решение е недопустимо и следва да се обезсили. Освен това
правен интерес от установяване на трансформация на лично имущество при
придобиване на недвижим имот по време на брака ищецът има само спрямо бившата
си съпруга, не и спрямо майка си.
В останалата
част първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СРС, 78-ми
състав, е бил сезиран с иск за делба по чл. 34, ал. 1 ЗС на придобит по време
на брака недвижим имот, както и иск с правно основание чл. 21, ал. 1 СК /отм./
за установяване на трансформация на лично имущество при придобиването на
½ ид.части от следния недвижим имот: апартамент № 99, находящ се в гр. С.,
кв. „Н.“, І-ва част, бл. ***, вх. *, ет. *, с площ 71, 32 кв. м., състоящ се от
две стаи, кухня и обслужващи помещения, с идентификатор: 68134.1386.2057.2.99,
при съседи: изток- апартамент № 98, запад- апартамент № 120 от вх. „Г“, север-
двор, юг- двор, заедно с мазе № 5 с площ от 4, 56 кв.м. при съседи: изток-
мазета от вх. „Г“, запад- коридор, север- мазе № 7, юг- мазе № 6, заедно с 1,
077 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Ищецът
твърди, че по време на брака му с П.Г.Г., неговите родители са го дарили със
сумата от 5459 лева, която той е вложил в закупуване на процесното жилище.
Съделителят
В.Г.П. /майка на ищеца/, която не е страна в производството по чл. 21, ал. 1 СК
/отм./, в срока по чл. 131 ГПК, е подала отговор на исковата молба, в който
твърди, че цялата сума за закупуване на процесното жилище е заплатена от нея и
нейния съпруг, които искали да подпомогнат своите деца, за да могат да купят
имот, поради което ги дарили със сумата от 10 916, 62 лева. В.П. твърди,
че със съпруга й изтеглили заеми, той от ВСК в „С.“, където е работил в размер
на 1800 лева, а тя – в размер на 5000 лева от „Пресгрупа 168 часа“, а
останалите 5000 лева взели от заеми от близки, като единствено и само на ищеца
дарили сумата от 5459 лева.
Правният спор в
настоящото съдебно производство се съсредоточава върху правнорелевантното
обстоятелство дали гореописаният недвижим имот е придобит с лични средства на ищеца
/въззивник в настоящото производство/, т.е. налице ли е трансформация по
смисъла на чл. 21, ал. 1 СК /отм./.
От представените
пред въззивния съд доказателства /удостоверение от Старозагорският районен съд
и заверено копие на удостоверение за сключен граждански брак/ се установява, че
В.Л.П. и П.Г.Г. са били в брак, сключен на 06.08.1994г., като бракът е
прекратен с решение № 599 от
07.06.2010г., постановено по гр. дело № 1320/2010г. на Старозагорския районен
съд, което е влязло в сила на 07.06.2010г.
От
представения договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона
за общинската собственост, се установява, че на 14.04.2003г. С.О. е прехвърлила
на В.Л.П., П.Г.П. и Д.Л.Ш. по ½ идеална част от правото на собственост
на следния недвижим имот: апартамент № 99, находящ се в гр. С., кв. „Н.“, І-ва
част, бл. ***, вх. *, ет. *, с площ 71, 32 кв. м., състоящ се от две стаи,
кухня и обслужващи помещения, с идентификатор: 68134.1386.2057.2.99, при
съседи: изток- апартамент № 98, запад- апартамент № 120 от вх. „Г“, север-
двор, юг- двор, заедно с мазе № 5 с площ от 4, 56 кв.м. при съседи: изток-
мазета от вх. „Г“, запад- коридор, север- мазе № 7, юг- мазе № 6, заедно с 1,
077 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото
за продажна цена в размер на 7 653, 26 лева без ДДС, а ведно със заплатения
ДДС- 9183, 91 лева, на основание Заповед
№ ОИ-94-В-1 от 25.02.2003г. по чл. 68 от Наредбата за реда за придобиване,
стопанисване, управление и разпореждане с общинско имущество.
От
представения по делото нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим
имот № 182, том ІV, рег. № ***28, дело № 715 от 2009г. на нотариус И.И., с
район на действие Софийски районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната
камара под № 384, се установява, че Д.Л.Ш. и А.П.Ш. са дарили на В.Г.П. своята ½
идеална част от процесния апартамент.
От
представената от „С.“ АД „молба“ се установява, че няма данни Л. П. /бащата на
ищеца/ да е получавал от предприятието под формата на кредит или
взаимоспомагателен фонд суми през 2002г. и 2003г.
От
представената от председателя на ВСК „П.“ към „С.“АД служебна бележка се
установява, че Л.В. П. е теглил от касата два пъти по 1500 лева за периода от
2002г. до 2004г.
От
представеното удостоверение от „В.Г.Б.“ ООД се установява, че на 14.03.2003г.
на В.Г.П. е отпуснат вътрешно-фирмен заем в размер на 5000 лева.
От
свидетелските показания на св. Т.В.Т.,
брат на бащата на ищеца /чичо на ищеца/, се установява, че процесното
жилище е било закупено със средства на родителите на ищеца, както и че св. Т. е
дал в заем на брат си сумата от 2000 лева, като сестра му- И. В.П. е дала в заем
на брат си сумата от 2000 лева, като колега на брат му- В. Б., е дал още пари в
заем, а 1000 лева е дал ищеца.
От
свидетелските показания на св. А.С.С., дъщеря на сестрата на В.П., се
установява, че родителите на ищеца са закупили процесното жилище със средства,
изтеглени от каси по месторабота, както и заеми от близки.
С
оглед твърденията на страните, че имотът е придобит с лични средства,
настоящият съдебен състав счита, че приложимата материалноправна норма е чл.
21, ал. 1 СК от 1985г. /отм./, тъй като наличието на трансформация се преценява
към момента на придобиване на вещното право /14.04.2003г./.
С оглед довода на въззиваемата
страна и приетото от първоинстанционния съд разрешение, че щом съпрузите са
страни по договора за придобиване на недвижимия имот, не може да се изследва
въпросът за трансформация на лично имущество, съдът счита, че следва да се
вземат предвид задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 4 от
Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014г., постановено по тълк. дело № 5 от
2013г. на ОСГТК, съгласно които съпругът, притежавал преобразуваното лично
имущество, може по всяко време на брака и след неговото прекратяване да предяви
положителен установителен иск за признаване личния характер на придобитото
имущество, с което да го отграничи и изключи от съпружеската имуществена
общност. Съществен е приносът в придобиването, а не това на чие име е придобит
имотът, поради което в случаите на придобиване на недвижим имот през време на
брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи /какъвто е
настоящия случай/, може да се установява пълна и частична трансформация на
лично имущество.
За да се признае
личен дял, на основание чл. 21, ал. 1 или ал. 2 СК (отм.) на някой от бившите
съпрузи по отношение на придобита по време на брака на страните недвижима вещ в
режим на съпружеска имуществена общност, законът предполага влагане изцяло или
отчасти на лични средства по см. на чл. 20, ал. 1 СК (отм.) на някой
от съпрузите в придобиването на общата вещ, като "влагането" на
личните средства следва да е налице към момента на придобиване на правото на
собственост според конкретния придобивен способ.
Съгласно
презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК (отм.), ако по
силата на възмездния договор се придобиват вещи или вещни права по време на
брака, в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на
противното, то вещно-правният ефект се разпростира и в патримониума на
неучастващия по сделката съпруг по силата на законовата презумпция и приложимия
законов режим на съпружеска имуществена общност при действието на Семейния кодекс от 1985
г. (отм.). Презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК (отм.), макар и
оборима, променя тежестта на доказване в хипотезите на предявени искове по чл. 21, ал. 1
или ал. 2 СК
(отм.).
Всяко възражение
за трансформация по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 СК (отм.) по същество не е
оспорване на "съвместния принос", а опровергаване на презумпцията за
съвместен принос, поради което и доказателствената тежест не е за този, който
поддържа, че следва да се приложи разпоредбата на чл.
19, ал. 3 СК
(отм.), а за този, който следва да
изключи приложението на презумпцията, установявайки чрез пълно и главно
доказване влагането на извънсемейни - лични средства, в придобиването на
конкретна вещ или вещно право.
В настоящия случай при преценка
на събраните по делото доказателства, а също така и подаденото становище от В.П.,
в което е заявила, че цялата продажна цена е заплатена от нея и нейния съпруг,
които искали да надарят своите две деца, страни по сделката поравно, „за да не
се сърдят помежду си“, както и от представеното удостоверение от „В.Г.Б.“ ООД,
и производните свидетелски показания на св. С., се установява, че В.П. е
изтеглила 5000 лева в заем от нейния работодател на 14.03.2003г., тоест един
месец преди сключването на договора за покупко-продажба на процесния недвижим
имот. Съдът приема, че от съвкупния анализ на събраните доказателства се
установява по безспорен начин, че майката на ищеца е дарила двете си деца- В.П.
и Д.Л.Ш. със сумата от 5000 лева, която сума е била вложена при закупуване на
процесния имот. Съдът приема, че е житейски логично един месец преди закупуване
на семейно жилище, родителят да изтегли кредит, като получената сума да бъде
вложена именно за закупуване на имота. Съгласно трайно установена съдебна
практика дареното от родителя на единия съпруг е дарение само за него, а не и
за двамата съпрузи, освен ако договорът за дарение не е сключен с двамата
съпрузи, тоест ако има изразена воля за надаряване на семейството, то тогава
дарената сума е съпружеска имуществена общност и не може да бъде основание за
приемане на трансформация на лични средства при придобиване на семейното
жилище, така и Решение № 81/15.03.2011г. по гр. дело № 172/2010г. на ІІ ГО,
ВКС; решение № 279/15.07.2010г. по гр. дело № 529/2009г., І ГО, ВКС; Решение №
84 от 26.04.2016г. на ВКС по гр. дело № 4903/2015г., І ГО, ВКС. Настоящият
съдебен състав приема, че сумата от 5000 лева е дарена от майката на ищеца
единствено на децата й и именно за закупуване на процесния недвижим имот. Не са
събрани доказателства каква сума е дарена на всяко едно от децата й, но с оглед
твърденията на В.П., че е дарила децата си поравно, съдът приема, че В.П. е
дарила изтеглената сума, както следва: 2500 лева на своя син- ищеца по делото,
и 2500 лева на своята дъщеря- Десислава Шентова, която също е страна по
сключената на 14.04.2003г. сделка.
Относно твърденията на ищеца и на
съделителя В.Г.П., че бащата на ищеца е вложил 1800 лева, изтеглени от ВСК „С.“
АД, съдът приема, че това обстоятелство не е установено по безспорен начин по
делото, както изисква разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Действително, от
представената служебна бележка от „С.“ АД се установява, че за периода от
2002г. до 2004г. Л. П. е изтеглил два пъти по 1500 лева, но не са представени
доказателства кога са били изтеглени тези пари. Съдът съобрази и
обстоятелството, че в представената служебна бележка не е посочен точният
момент на изтегляне на посочените суми, а е посочен общо период, който се
отнася и за период след закупуването на процесния имот /на 14.04.2003г./.
Липсват доказателства, че дори и да е изтеглена посочената сума, тя е била
вложена в закупуването на процесния имот. Това обстоятелство не се установява и
от свидетелските показания по делото, доколкото и двамата свидетели са роднини
на ищеца и техните показания следва да бъдат ценени по реда на чл. 172 ГПК с
оглед тяхната евентуална заинтересованост спрямо изхода на делото.
Относно
твърденията, че останалите 5000 лева за закупуване на процесното жилище са
дадени от близки, съдът счита същото за недоказано. Показанията на св. С.,
ценени по реда на чл. 172 ГПК, са производни, същите възпроизвеждат думи на В.П.,
и не могат да установят по безспорен и категоричен начин, че са дадени пари на
заем на родителите на ищеца. Съдът не кредитира и показанията на св. Т.,
доколкото не се подкрепят от събрания доказателствен материал по делото. Свидетелят
заявява, че е дал 2000 лева в заем на своя брат, както и че неговата сестра е
дала на бащата на ищеца в заем повече от 2000 лева, като други пари са взети от
колеги на бащата на ищеца, но доказателства за тези обстоятелства не са
представени по делото. При съвкупен анализ на събраните доказателства и на
свидетелските показания не може да се установи по безспорен начин, че
родителите на ищеца са дарили двете си деца със сума, надвишаваща изтеглената
от майката на ищеца сума от 5000 лева.
Предвид
гореизложеното съдът приема, че е установена частична трансформация на лично
имущество, притежавано от В.П., придобито по дарение от неговата майка, при закупуване на имота. При
заплащане на недвижимия имот на стойност 7653, 26 лева, увеличена със
заплатеното ДДС- 9183, 91 лева, ищецът е
вложил свои лични средства, дарени от майка му в размер на 2500 лева. Ищецът
притежава на самостоятелно основание 2500/9184 идеални части от имота, а
останалата продажна цена от 2092 лева е дадена общо от двамата съпрузи, тоест в
тази част презумпцията
по чл. 19, ал. 3 СК /отм./ не е опровергана и на основание чл. 27 СК /отм./ дяловете
на съпрузите при прекратяване на имуществената общност са равни. Ищецът- В.П.
има 2500/9184 + 1046/9184, т.е 3546/9184 идеални части от имота; ответникът- П.Г.
има 1046/9184 идеални части, а В.П. има 4592/9184 идеални части от имота.
Решението
на първоинстанционния съд от 10.04.2014г. следва да се отмени само в частта, с която са
определени квотите на съделителите, доколкото предмет на въззивна проверка е
единствено обстоятелството при какви квоти следва да бъде допусната
делбата, и вместо него да се постанови
друго, с което да се определят квотите на съделителите в съсобствеността, както
следва: 3546/9184 идеални части за В.П. и 1046/9184 за П.Г., а за В.П. -
4592/9184 идеални части.
Решението на
първоинстанционния съд от 27.10.2015г., постановено по чл. 250 ГПК, в неговата
допустима част, следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен предявеният
от В.П. срещу П.Г. иск с правно основание чл. 21, ал. 2 СК /отм./ за признаване
на установено, че В.П. е изключителен собственик на 2500/9184 идеални части от
процесния имот, а в останалата част
решението да се потвърди.
По разноските:
Страните не са
претендирали присъждане на разноски, но съдът и не дължи произнасяне в
настоящия етап на процеса- първа фаза по допускане на делбата, на основание чл. 355 от ГПК.
Така мотивиран,
съдът:
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № ІІ-78-154 от
27.10.2015г., постановено по гр. дело № 62488/2012г. по описа на СРС, ІІ ГО,
78-ми състав, в ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявеният от В.Л.П., ЕГН ********** срещу В.Г.П., ЕГН **********
иск с правно основание чл. 21, ал. 2 СК /отм./ за признаване на установено, че В.Л.П.
е собственик на ½ идеални части от следния недвижим имот: апартамент №
99, находящ се в гр. С., кв. „Н.“, І-ва част, бл. ***, вх. Д, ет. 2, с площ 71,
32 кв. м., с идентификатор: 68134.1386.2057.2.99, заедно с мазе № 5 с площ от 4, 56 кв.м.,
заедно с 1, 077 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, вследствие на трансформация на лични средства.
ОТМЕНЯ решение № ІІ-78-154 от 27.10.2015г.,
постановено по гр. дело № 62488/2012г. по описа на СРС, ІІ ГО, 78-ми състав, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният
от В.Л.П. срещу П.Г.Г. иск с правно основание чл. 21, ал. 2 СК /отм./ за
признаване за установено, че В.П. е изключителен собственик на 2500/9184
идеални части от следния недвижим имот, придобит по време на брака им:
апартамент № 99, находящ се в гр. С., кв. „Н.“, І-ва част, бл. ***, вх. Д, ет.
2, с площ 71, 32 кв. м., с идентификатор: 68134.1386.2057.2.99, заедно с мазе №
5 с площ от 4, 56 кв.м., заедно с 1, 077 % ид. ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото, като
вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
21, ал. 2 СК /отм./ по отношение на П.Г.Г.,
ЕГН **********, че В.Л.П., ЕГН ********* притежава в лична собственост 2500/9184 ид. части от следния недвижим
имот: апартамент № 99, находящ се в гр. С., кв. „Н.“, І-ва част, бл. ***, вх. *,
ет. *, с площ 71, 32 кв. м., с идентификатор: 68134.1386.2057.2.99, заедно с мазе № 5 с площ от 4, 56 кв.м.,
заедно с 1, 077 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, вследствие на частична трансформация на лични средства при
придобиване на имота по време на брака им.
ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІ-78-154 от
27.10.2015г., постановено по гр. дело № 62488/2012г. по описа на СРС, ІІ ГО,
78-ми състав, в останалата част.
ОТМЕНЯ решение № ІІ-78-85 от 10.04.2014г.,
постановено по гр. дело № 62488/2012г. по описа на СРС, ІІ ГО, 78-ми състав, с
което е допусната делба между В.Л.П., В.Г.П. и П.Г.Г. на следния недвижим имот:
апартамент № 99, находящ се в гр. С., кв. „Н.“, І-ва част, бл. ***, вх. *, ет. *,
с площ 71, 32 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, с
идентификатор: 68134.1386.2057.2.99, при съседи: изток- апартамент № **, запад-
апартамент № ** от вх. „*“, север- двор, юг- двор, заедно с мазе № 5 с площ от
4, 56 кв.м. при съседи: изток- мазета от вх. „*“, запад- коридор, север- мазе №
7, юг- мазе № 6, заедно с 1, 077 % ид. ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, при следните квоти: ½ ид. части за В.Г.П.;
¼ ид. части за В.Л.П. и ¼ ид. части за П.Г.Г., в ЧАСТТА относно определените на
съделителите квоти, като вместо него постановява:
ОПРЕДЕЛЯ квотите на съделителите в
съсобствеността относно гореописания имот, както следва:
3546/9184
ид. части за В.Л.П., ЕГН **********
1046/9184
ид. части за П.Г.Г., ЕГН **********
4592/9184
ид. части за В.Г.П., ЕГН **********
В
частта, с която процесният имот е допуснат до делба между посочените по-горе
съделители, решение № ІІ-78-85 от 10.04.2014г., постановено по гр. дело № 62488/2012г.
по описа на СРС, ІІ ГО, 78-ми състав, като необжалвано, е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл.
280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.