О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……09.2016 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР В.
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Кавърджикова
въззивно гражданско дело №
1725 по описа за 2016
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по жалба вх. № 7638/13.06.2016г. от Н.В.Б. в качеството му на длъжник-ипотекарен гарант по изп.д. № 20127180401093 на ЧСИ
Ст.Костова-Данова и по жалба вх. № 8201/27.06.2016г. от В.Н.Б., в качеството му
на длъжник-ипотекарен гарант по изп.д. №
20127180401093 на ЧСИ Ст.Костова-Данова
Към последно посочената жалба са постъпили и молбите
на л. 42 и л. 44 по делото, регистрирани с вх. № 9722/28.07.2016г. с искане за
освобождаване на В.Н.Б. от заплащане на такса в общ размер на 36.00лв. по
сметка на ЧСИ, от която по т. 8 от Тарифата към ЗЧСИ в размер на 24.00лв. и по
т. 4 от Тарифата към ЗЧСИ в размер на от 12.00лв. и държавна такса в размер на
25.00лв. по сметка на ВОС. Към молбите си В.Н.Б. е представил 2бр. декларации,
в които е посочил гражданското си състояние на неженен, здравословното си
състояние, определяйки себе се като здрав и липсата на движимо и недвижимо
имущество и парични влогове, както и
липсата на каквито и да било доходи от заплата, наем, рента и аренда, дивиденти
от акционерни дружества и от дялово участие в други търговски дружества, фирма,
пенсия. Няма източник на средства за издръжка и непълнолетни деца, които
издържа.
Съставът на ВОС намира, че при съвкупна
преценка на представените доказателства по делото за семейно и имотно
състояние, не следва да бъде прието, че В.Б. не разполага със средства да плати
дължимите по делото такса по ТЗЧСИ от 36.00лв. и държавна такса от 25.00лв. Дори
и да е декларирал, че няма имущество и доходи, то той е в трудоспособна възраст
и не страда от заболявания, които биха били пречка да полага труд и разбира се
да си набавя доходи, освен ако той сам поддържа това състояние, предвид
качеството си на длъжник по изп.д., нещо което не може да бъде толерирано от
съда. Дори и да не бъде взето предвид казаното, щом без да е декларирал друг
източник на издръжка, на който да разчита, Б. е в състояние да живее и се
издържа сам, то очевидно декларираните обстоятелства не представляват трайно
установен начин на живот, а временно състояние, което не може да бъде съобразено
при преценката на съда, че не разполага с достатъчно средства. От една страна
дължимата сума за такси е в минимален размер и следователно по възможностите на
повечето хора, а от друга, следва да бъде взето предвид, че Б. се ползва от услугите
на адвокат и получава адвокатска защита, за която не са ангажирани
доказателства да му е безплатно
предоставена.
Освобождаването на страните по дело от заплащане
на държавни такси и разноски, поради това, че не разполагат с достатъчно
средства, по реда на чл. 83 от ГПК е предвидено само за лица, които действително
не разполагат със средства и не могат да заплатят дължимите такси, които следва
да бъдат поети от бюджета на съда.
Молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса е неоснователна.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В.Н.Б., за освобождаване от задължение за заплащан на дължимите по гр.д. № 1725/2016г. на ВОС-ГО такса по ТЗЧСИ от 36.00лв. и държавна такса
от 25.00лв., на осн. чл. 83, ал. 2
от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАпС
в едноседмичен срок от съобщението.
Делото да се докладва в случай, че настоящото определение влезе в сила или
при евентуалното постъпване на частна жалба.