Решение по дело №772/2023 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във връзка с чл. 10 ал. 15 от Закона за митниците (ЗМ).

Образувано е по жалба на Е. Г. Д., [ЕГН]; с постоянен адрес гр. Русе, [улица], вх. *, ет. *, ап. **; с настоящ адрес гр. Варна, [улица], ет. *, ап. * и със съдебен адрес гр. Русе, [улица], офис * против Заповед № *979/30.11.2023 г. на директора на Агенция „Митници“, с която Д. e преместена да изпълнява служебните си задължения на длъжност главен инспектор в териториална дирекция (ТД) на Агенция "Митници“, с определено място на работа в Звено I на Митнически пункт (МП) Капитан Андреево. Сочи се в жалбата, че заповедта е незаконосъобразна и е постановена в несъответствие с целта на закона, което според Д. представлява злоупотреба с право. Иска се същата да бъде отменена. В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. В. Ф., АК Русе, който поддържа жалбата на основания, изложени в нея; представя писмени доказателства и претендира присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът – директор на Агенция „Митници“ се представлява в процеса от главен юрисконсулт М. Б. – К., надлежно упълномощена, която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана; представя писмени доказателства и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представен списък.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в определения от закона срок и от лице с активна процесуална легитимация.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Е. Г. Д. е сезирала съда с жалба в качеството си на държавен служител, изпълняващ служебните си задължения на длъжност главен инспектор ТД на Агенция "Митници“ към момента на подаване на жалбата.

По разпореждане на съда, с писмо с вх. № 5781/21.12.2023 г. ответникът по електронен път е изпратил списък на заповеди и длъжностни характеристики на Д., а впоследствие с писмо с вх. № 5839/28.12.2023 г. административният орган е представил по делото на хартиен носител акта за назначаване на Е. Г. Д. за държавен служител, както и всички последващи актове за определяне на работното й място и съответните длъжностни характеристики. Приложени са и заповедите за изменение на служебното правоотношение.

Установява се, че за първи път Д. е назначена за държавен служител със Заповед за изменение на служебно правоотношение № *1300/ 14.09.2010 г., като същата е назначена на длъжност младши експерт в Митница Русе, Териториално митническо управление Русе, отдел „Акцизи“ за неопределено време.

Представени са множество заповеди за изменение на служебното правоотношение по заявления, подадени от Д. за периода 14.09.2010 г. – 25.07.2021 г., в който период същата е заемала различни длъжности в Митница Русе (с различно наименование на учреждението в различни периоди), като последната заемана от нея длъжност е главен инспектор в ТД Митница Русе.

Със Заявление рег. № 257034/11.08.2021 г. Д. е поискала на основание чл. 82 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и по семейни причини да бъде преназначена от длъжност главен инспектор в ТД на Агенция "Митници“, отдел „Последващ контрол“, сектор „Акцизен контрол“ към ТД Митница Русе на същата длъжност в ТД Митница Варна. Със Заповед за изменение на служебното правоотношение № 4274/27.09.2021 г. директорът на Агенция „Митници“ е преназначил Д. от длъжност главен инспектор в ТД на Агенция "Митници“, длъжностно ниво 6, експертно ниво 2 в ТД Митница Русе на същата длъжност в ТД Митница Варна, с ранг І младши, считано от 01.10.2021 г., без посочване на място на изпълнение на държавната служба и без посочване на конкретно структурно звено на ТД Митница Варна.

Последвали са и други изменения на служебното правоотношение на Д.. Със Заповед за изменение на служебно правоотношение № 2120/ 30.11.2022 г. Д. е преназначена на длъжност държавен инспектор в ТД на Агенция „Митници“, длъжностно ниво 5, експертно ниво ІБ в ТД Митница Варна с ранг І младши, считано от 01.12.2022 г., без посочване на място на изпълнение на държавната служба и без посочване на конкретно структурно звено на ТД Митница Варна.

Със Заповед № ЗАМ-2195/32-429558/09.12.2022 г. директорът на Агенция „Митници“ е наредил да се извърши конкурентен подбор по реда на глава четвърта от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) за заемане на една щатна бройка за длъжността началник на сектор в Агенция „Митници“ в ТД Митница Варна, като в т. 2 от заповедта е посочено, че мястото на работа е сектор „Акцизен контрол“, отдел „Последващ контрол“, ТД Митница Варна. До Д. и до друг митнически служител, и двамата в качеството на държавни инспектори, на 12.12.2023 г. са отправени покани за участие. По делото е налично Предложение за повишаване в длъжност от 11.01.2023 г., изготвено от началник на отдел в АМ, отдел „Последващ контрол“ и от заместник – директор на ТД Митница Варна, от което се установява, че се е провела процедура по конкурентен подбор, като е посочено, че съгласие за заемане на вакантната длъжност е дала Д.. Направено е предложение именно тя да бъде преназначена на длъжността на основание чл. 82 от Закона за държавния служител.

Във връзка с конкурентния подбор по делото е налична Докладна записка рег. № 32-13636/11.01.2023 г. на директора на ТД Митница Варна до директора на Агенция „Митници“, в която е изложена информация относно предприетите действия. Посочено е, че служителите - участници в подбора са поканени на 21.12.2022 г. в сградата на ЦМУ София за изследване на професионална и психологическа пригодност чрез тест за интегритет и личностен въпросник, като се е явила само Е. Д.. Посочено е следното: „Видно от получения Протокол № 5/03.01.2023 г. ……….не се е явила на обявената за провеждане на изследване дата. Явилият се за попълване на личностен въпросник служител Е. Г. Д. има валиден резултат „покрива изискванията за длъжността“ от изследване проведено на 09.11.2022 г., като резултата е отразен в Протокол № 246/22.11.2022 г.“. Описано е направеното предложение за заемане на длъжност, както и е направено предложение за размера на основната месечна заплата на Д..

В резултат на проведения конкурентен подбор, директорът на Агенция „Митници“ е издал Заповед за изменение на служебно правоотношение № 276/ 12.01.2023 г., с която Д. е преназначена на длъжност началник на сектор в Агенция "Митници", длъжностно ниво 6, ръководно ниво 6Б, в ТД Митница Варна, с ранг І младши, считано от 13.01.2023 г., без посочване на място на изпълнение на държавната служба и без посочване на конкретно структурно звено на ТД Митница Варна. На 12.01.2023 г. Д. е подписала длъжностна характеристика за длъжност началник на сектор в Агенция „Митници“, ръководно ниво 6Б, длъжностно ниво 6, сектор „Акцизен контрол“, отдел „Последващ контрол“, Териториално управление, ТД Митница Варна, Агенция „Митници“.

Със Заповед № *490/01.08.2023 г., на основание чл. 6 и чл. 8 от Устройствения правилник на Агенция „Митници” (УПАМ); Заповед № ЗАМ-1240/32-498256/01.08.2023 г. за структура на ТД Митница Варна, докладни записки peг. № 32-494919/28.07.2023 г. и рег. № 32-496528/31.07.2023 г. от директора на ТД Митница Варна, считано от 02.08.2023 г., директорът на Агенция „Митници“, в т. 1, е определил място на изпълнение на държавната служба в структурата на ТД Митница Варна на служителите, назначени в това митническо учреждение. В тази заповед за Д. (№ 53) е посочено, че на основание чл. 10, ал. 15 от ЗМ е определено място на изпълнение на държавната служба в отдел „Акцизна дейност“ на длъжност държавен инспектор в ТД на Агенция "Митници“. Името на Д. е посочено и под № 74 в заповедта – началник на сектор в Агенция „Митници“, сектор „Акцизен контрол“, отдел „Последващ контрол“

С т. 2 от тази заповед е определено място на работа и териториален обхват (райони на изпълнение на служебните задължения) на служителите в ТД Митница Варна, като са посочени факторите, които са съобразени в тази връзка. Изрично следва да се отбележи, че в същата част от заповедта са дадени дефиниции на следните понятия:

„* „Място на работа“ е териториално определено пространство, където служителят изпълнява задълженията си и се определя от характера на работа.

**„Работно място“ е териториално определено място в рамките на териториалната компетентност на държавния орган, за изпълнение на чиито функции е създадена структурата, в която е ситуирана съответната длъжност. Работното място е елемент на мястото на работа, част от него и се определя от едностранно от съответния орган по назначаването или от йерархичния ръководител. Работното място може да бъде променяно едностранно от йерархичния ръководител по всяко време.“

Точка 3 от процесната заповед е неотносима към настоящия съдебен спор.

Със Заповед № *499/01.08.2023 г. на директора на Агенция „Митници“, на основание чл. 10, ал. 15 от ЗМ (т. е. в цитираната Заповед № *490/01.08.2023 г. следва да се приеме позицията под № 53), Д. е преместена да изпълнява служебните си задължения на длъжност държавен инспектор в ТД на Агенция „Митници“ с определено място на работа в отдел „Акцизна дейност“ на ТД Митница Варна, считано от 02.08.2023 г. до 01.02.2024 г. включително или до отмяна на заповедта. Заповедта е подписана от Д. без възражения.

По делото е представена Докладна записка рег. № 32-622614/23.11.2023 г. от директора на ТД Митница Варна до директора на Агенция „Митници“. С докладната записка директорът на ТД Митница Варна е направил предложение за определяне на нови работни места; за промяна в поименното разписание на длъжностите и за отмяна на заповеди за временно преместване на служители на ТД Митница Варна. По причина служебна необходимост от оптимизиране на дейността и кадрово осигуряване на структурни звена в ТД Митница Варна е предложено да бъдат определени нови места за изпълнение на държавната служба, считано от 30.11.2023 г. на няколко митнически служители, сред които и Д.. За Д. се иска от началник на сектор в Агенция "Митници“, от сектор „Акцизен контрол" на отдел „Последващ контрол" да бъде преместена в сектор „Пътни такси и разрешителен режим" на отдел „Митническо разузнаване и разследване". В тази връзка, относно Д. е направено още едно предложение - считано от 30.11.2023 г. да се отмени Заповед № *499/01.08.2023 г. на директора на Агенция „Митници", с която на Е. Г. Д. е възложено да изпълнява служебните си задължения на длъжност държавен инспектор в ТД на Агенция "Митници“ в отдел „Акцизна дейност" на ТД Митница Варна.

В хода на съдебното дирене ответникът представи Докладна записка рег. № 32-647935/28.11.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас, в която е посочено, че началникът на МП Капитан Андреево в своя писмена докладна записка рег. № 32-647661/27.11.2023 г. е посочил необходимостта от увеличаване човешкият ресурс на пункта поради нарастващия брой товарни автомобили и увеличения трафик от леки автомобили, както и предвид поетия ангажимент по осигуряване на достатъчен брой служители в терминала на БАБХ. Иска се командироването на 16 митнически служители за периода 01.12.2023 г. – 31.12.2023 г. на МП Капитан Андреево.

Видно от Докладна записка рег. № 32-648473/28.11.2023 г. директорът на ТД Митница Варна е информирал директора на Агенция „Митници“, че във връзка с Докладна записка peг. № 32-647935/28.11.2023 г. от директора на ТД Митница Бургас относно необходимост от командироване на служители на МП Капитан Андреево, на основание чл. 10, ал. 15 от ЗМ, при условията на командироване, предлага да бъде преместена на подходяща длъжност в МП Капитан Андреево Елисавета Ганчева Д., считано от 01.12.2023 г. за срок от 6 месеца.

Със Заповед № *977/30.11.2023 г. директорът на Агенция „Митници“ е отменил Заповед № *499/01.08.2023 г., издадена от същия административен орган, считано от 30.11.2023 г.

Със Заповед № *979/30.11.2023 г. (предмет на оспорване по настоящото дело) директорът на Агенция „Митници“, на основание чл. 10, ал. 15 от ЗМ е наредил преместването при условия на командироване на Е. Д. на длъжност началник сектор „Пътни такси и разрешителен режим“, отдел „Митническо разузнаване и разследване“, ТД Митница Варна да изпълнява служебните си задължения на длъжност главен инспектор в ТД на Агенция "Митници“, с определено място на работа в Звено І, Митнически пункт Капитан Андреево, ТД Митница Бургас, считано от 01.12.2023 г. до 31.05.2024 г. или до отмяна на заповедта. Разпоредено е заповедта да бъде връчена на Д. срещу подпис, което е сторено на 01.12.2023 г. При връчването Д. е вписала ръкописно следното възражение: „Не съм съгласна със Заповед № *979/30.11.2023 г. Същата заповед е незаконосъобразна и необоснована и ще бъде обжалвана!“. За длъжността, която ще изпълнява, на Д. е връчена съответна длъжностна характеристика, подписана от нея на 11.12.2023 г.

Недоволна от така постановената заповед, Д. обжалва същата в настоящото производство с доводи за незаконосъобразност. Твърди се в жалбата, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административно производствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Посочени са принципите на които се основава изпълнението на държавната служба като се прави възражение, че именно във връзка с тях е нарушен принципа на съразмерността от органа по назначаването. Направен е следният извод: „Всичко това е довело до издаването на порочен индивидуален административен акт от страна на органа по назначаването - атакуваната заповед в частта й, с която органът по назначаването е определил работното ми място в митническо бюро гр. Добрич.“. Другото въведено възражение е, че Д. е била командирована два пъти в годината на основание чл. 10, ал. 15 от ЗМ, като за целта се позовава на Заповед № *499/01.08.2023 г. Според жалбоподателката, обжалваната заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, с който непосредствено се засягат нейни права и законни интереси. Направено е възражение, че директорът на Агенция „Митници“ е „нарушил редица законови и подзаконови нормативни актове, издавайки незаконосъобразен индивидуален административен акт - заповедта.“. Отново са изложени доводи, свързани с нарушаването на принципите на законност и съразмерност от директора на Агенция „Митници“. Д. счита, че е посочила процесуални нарушения, които „представляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и на общоизвестни принципи и логически правила за осъществяването на държавна служба от страна на кадрите в държавната администрация, което ведно с противоречието с материалните разпоредби се явяват достатъчни пороци на индивидуалния административен акт на директора на агенция „Митници" и смятам, че са основания за неговата отмяна.“. Въведено е и възражение за превратно упражняване на власт като основание за незаконосъобразност на заповедта. Записано е следното изявление: „Описаните пороци на индивидуалния административен акт предпоставят неговата незаконосъобразност в атакуваната му част, поради което предявявам следното искане…“. С жалбата се иска от съда да отмени заповедта изцяло като незаконосъобразна, да върне преписката на административния орган „за издаване на индивидуален административен акт по отношение на жалбоподателя Е. Д. съобразно мотивите в решението“ и да осъди „Агенция „Митници" да ми заплати държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат.“.

В проведеното на 09.04.2024 г. съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя е оттеглил искането си в частта „Връща преписката на директора на Агенция „Митници“ за издаване на индивидуален административен акт по отношение на жалбоподателя Е. Д. съобразно мотивите в решението.“.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав е задължен по силата на чл. 224 от АПК да приеме, че обжалваната Заповед № *979/30.11.2023 г. е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК съгласно указанията на Върховния административен съд, дадени в Определение № 2337/28.02.2024 г., постановено от състав на Пето отделение на ВАС по адм. д. № **91/2024 г. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Съдът, преди да пристъпи към разглеждане на спора по същество, намира за необходимо да уточни следното:

В първото изречение от жалбата, както и в заявения петитум се иска отмяната на заповедта изцяло. Процесната заповед се отнася до командироване на Д. да изпълнява държавна служба в МП Капитан Андреево, ТД Митница Бургас. На стр. 2 от жалбата, абзац втори отгоре надолу е въведено следното твърдение: „Всичко това е довело до издаването на порочен индивидуален административен акт от страна на органа по назначаването - атакуваната заповед в частта й, с която органът по назначаването е определил работното ми място в митническо бюро гр. Добрич.“. Предвид цялостното съдържание на жалбата и всички последващи процесуални действия и искания на жалбоподателката, извършени чрез нейния процесуален представител, съдът намира, че този пасаж като фраза не е бил предназначен за подадената жалба, не е свързан с разглеждания казус и следва да не бъде съобразяван при разглеждане на делото.

Следващото необходимо уточнение е относно обема, в който заповедта се обжалва. Във вече посоченото първо изречение от жалбата, както и в заявения петитум (т. 3.1.) се иска от съда да отмени заповедта изцяло. На стр. 2, последните редове, е записано следното:

„Описаните пороци на индивидуалния административен акт предпоставят неговата незаконосъобразност в атакуваната му част, поради което предявявам следното

3. ИСКАНЕ….“

Съдът, ръководейки се от заявения петитум, приема, че процесната заповед се оспорва в нейната цялост и именно в този обем дължи произнасяне относно нейната законосъобразност.

 

Не се спори между страните, че Е. Г. Д. е държавен служител в системата на Агенция „Митници“.

Нормата, която регламентира настоящия казус е тази на чл. 10, ал. 15 от ЗМ, съгласно която При служебна необходимост митническият служител може да бъде преместван да изпълнява временно друга или същата служба в рамките на митническата администрация. Преместването се извършва със заповед на директора на Агенция "Митници" за срок не повече от 6 месеца през една календарна година при условията на командироване. Когато преместването е за по-дълъг срок, е необходимо писменото съгласие на митническия служител. В тези случаи митническият служител получава заплата, съответна на заеманата длъжност, но не по-малка от получаваната до преместването.

Процесната Заповед № *979/30.11.2023 г. е издадена от компетентен орган – директор на Агенция „Митници“, съгласно изискването на цитираната разпоредба като този въпрос не е спорен между страните.

Съдът установява, че заповедта е постановена при спазване на изискванията за форма. Законът за митниците не въвежда специални изисквания относно формата на този вид заповеди, поради което е приложима общата разпоредба на чл. 59, ал. 2 от АПК. Заповедта съдържа необходимите реквизити посочени в т. 1 – т. 6 и т. 8, с изключение на този, уреден в т. 7 (пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва). Съдът не счита липсата на указание за обжалване на заповедта за съществено нарушение на първо място поради факта, че последиците от този вид пропуск са уредени законодателно в чл. 140 от АПК и на второ място защото Д. по установения ред е обжалвала същата, включително в стандартния 14-дневен срок по смисъла на чл. 149, ал. 1 от АПК. В жалбата не се сочат нарушения на формата на административния акт.

В т. 1 от жалбата Д. релевира възражение, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но не сочи в какво се изразява то. На стр. 2 от жалбата, абзац четвърти отдолу нагоре е записано „Посочените процесуални нарушения, представляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и на общоизвестни принципи ….“, като отново липсва посочване в какво точно се изразяват нарушенията. За първи път нарушение на административните правила е посочено в абзац първи отгоре надолу на стр. 3 от Допълнителни съображения към жалба с вх. № *991/ 08.04.2024 г., като е въведено следното твърдение: „Необсъждането на мои възражения и обяснения като заинтересовано лице, което пряко го касае решавания с оспорената заповед въпрос, съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са основания за нейната отмяна.“. Съдът, на база събраните по делото доказателства не установи кога, как, пред кого и какви по съдържание възражения и обяснения са дадени от Д., както и къде същите не са обсъдени в хода на административното производство. Освен тук, в тези допълнителни съображения, самата Д. не сочи на друго място и никъде не ангажира доказателства да е направила възражения и да е дала обяснения. Единственото възражение, което се установява, е това, вписано от жалбоподателката върху екземпляра на процесната заповед, след връчването на същата и то има следното съдържание „Не съм съгласна със Заповед 1979/30.11.2023 г. Същата заповед е незаконосъобразна и необоснована и ще бъде обжалвана!“, т.е. същото е направено след приключване на административното производство. Съдът, обратно на твърденията в жалбата и допълнителните съображения, не установи нарушения на административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Предвид текста на разпоредбата на чл. 10, ал. 15 от АПК и уредените с нея правомощия на административния орган, в конкретния случай не е необходимо да бъде приложено изискването на чл. 26 от АПК за уведомяване на Д. за започване на производството по издаването на заповедта. Не е налице необходимост от събиране и обсъждане на доказателства във връзка с издаването на същата. Заповедта е съобщена на Д. в предвидения тридневен срок в чл. 61, ал. 1 от АПК – на 01.12.2023 г. лично, което е удостоверено от нея с ръкописен текст, дата и подпис. Следователно, необходимата процедура е спазена.

Съдът счита, че оспорената заповед е съответна на материалния закон.

Вече посочената норма на чл. 10, ал. 15 от ЗМ изисква кумулативното наличие на няколко условия, за да може компетентния орган да постанови законосъобразна заповед. Съгласно изречение първо При служебна необходимост митническият служител може да бъде преместван да изпълнява временно друга или същата служба в рамките на митническата администрация. От събраните по делото доказателства се установява, че такава служебна необходимост на МП К. А., като част от структурата на ТД Митница Бургас (респ. Агенция „Митници“) съществува, доказателство за което е Докладна записка рег. № 32-647935/28.11.2023 г., с която териториалният директор е сезирал директора на Агенция „Митници“. Цитираната норма изисква служебната необходимост от персонал да бъде компенсирана чрез преместване на митнически служител. Преместването се реализира под формата на командироване, а не като окончателно преместване на друго работно място. Необходимо е лицето, което ще бъде преместено да е митнически служител. С процесната заповед тези изисквания са изпълнени – няма спор, че Д. е митнически служител и няма спор, че с обжалваната заповед Д. е преместена при условията на командироване. Самият термин командироване се свърза с изпълнение на държавната служба в населено място, различно от обичайното или от определеното по друг начин място.

Правната норма допуска възможността при преместването служителят да изпълнява друга или същата служба в рамките на митническата администрация. Спорен е въпросът дали Д. изпълнява същата или друга служба. Процесуалният представител на жалбоподателката всячески се опитва да докаже както в съдебно заседание, така и чрез писмени доказателства, че посочената в разглежданата заповед длъжност на Д. „началник на сектор в Агенция „Митници“ с определено място на работа в сектор „Пътни такси и разрешителен режим“, отдел „Митническо разузнаване и разследване“, Териториална дирекция Митница Варна“ на практика към момента на постановяване на заповедта не е заемана от Д., тъй като съответната заповед е била отменена. Това обстоятелство според жалбоподателката е достатъчно основание обжалваната заповед да бъде отменена. Съдът намира възражението за неоснователно. Това е така, защото директорът на Агенция „Митници“ разполага с правомощието да премести всеки митнически служител, независимо от заеманата към момента на постановяване на заповедта длъжност на всяка друга служба в митническата администрация. Тази възможност произтича от факта на взаимозаменяемост на митническите служители. Ограничителните условия в това правомощие на ответника са няколко:

1. Времевия период, който е ясно посочен - не повече от 6 месеца през една календарна година, като в изречение второ на чл. 10, ал. 15 от ЗМ изрично е посочено, че Когато преместването е за по-дълъг срок, е необходимо писменото съгласие на митническия служител. Следователно, за срок, не по-дълъг от 6 месеца съгласие не се изисква. Тук е мястото да се разгледат възраженията на Д. относно периода, които се развиват в няколко направления:

1.1. Д. твърди, че срокът от 6 месеца е надвишен. В т. 2 от жалбата се сочи, че тя е командирована 2 пъти в годината, като предходното командироване е със Заповед № *499/01.08.2023 г., представена по делото, за периода 02.08.2023 г. – 01.02.2024 г. Тази последно посочена заповед е отменена със Заповед № *977/30.11.2023 г., издадена от ответника, с което е прекратено командироването считано от 30.11.2023 г. Следователно, до момента на издаване на обжалваната заповед, Д. е била командирована почти 4 календарни месеца, т.е. по-малко от 6 месеца, както е предвидено в нормата и за които не се изисква нейното съгласие. Процесната Заповед № *979/30.11.2023 г. предвижда командировъчен период 01.12.2023 г. – 31.05.2024 г. По този начин, през 2023 г. Д. ще бъде командирована още един месец или общо 5 месеца за една календарна година, с което е изпълнено изискването да не е командирована повече от 6 месеца без нейно съгласие.

1.2. В Допълнителни съображения към жалба с вх. № *991/08.04.2024 г. (т. 2.1.) процесуалният представител на жалбоподателката твърди, че Д. е командирована общо 10 месеца последователно, което е недопустимо. Възражението е неоснователно – съдът вече посочи, че срокът от 6 месеца се брои само за една календарна година и от събраните доказателства се установи, че през 2023 г. Д. е командирована 5 календарни месеца и отново 5 календарни месеца (януари – май) ще е командирована през 2024 г. Твърдението, че по този начин ответникът е упражнил превратно предоставената му оперативна самостоятелност е несъстоятелно.

1.3. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката заяви, че е налице нарушение на материалния закон, тъй като в докладната записка на директора на ТД Митница Бургас е визирана необходимост от увеличаване на персоналния състав на МП Капитан Андреево само за декември 2023 г., т.е. само за един календарен месец, докато ответникът командировал Д. в нарушение на посочения срок от 1 месец, за срок от 6 месеца. Съдът счита оплакването за неоснователно. Предвид йерархическата структура на Агенция „Митници“ и факта, че директорът на агенцията е лицето, отговарящо за правилното и нормалното функциониране на същата, ответникът не е обвързан от фактите, изложени от подчинен нему служител и има правомощието да вземе различно решение от предложеното му с докладната записка (например вместо командироване за един месец да определи с надлежен административен акт командироване на служител за период с различна продължителност във времето).

2. Размерът на заплатата, която митническия служител получава при преместването (командироването). Съгласно третото изречение на чл. 10, ал. 15 от ЗМ В тези случаи митническият служител получава заплата, съответна на заеманата длъжност, но не по-малка от получаваната до преместването. Не са направени възражения от жалбоподателката в тази насока.

Следователно, наложените с чл. 10, ал. 15 от ЗМ ограничителни условия върху оперативната самостоятелност на ответника, не са нарушени от последния и не е налице нарушение на материалния закон, нито превратно упражняване на власт.

Друго възражение на процесуалния представител на жалбоподателката е направено в съдебно заседание на 09.04.2024 г., като в протокола е записано следното негово изявление: „Тоест аз акцентирам на следния факт, че избирателно служителите се изпращат, преместват при условията на чл. 10, ал. 15 от Закон за митниците и командироват при условията на чл. 86, ал. 1 във връзка с ал. 2 от Закона за държавния служител, като обикновено, и това е изложено подробно в допълнителните ми съображения, които изложих, където става ясно, че спрямо едни служители се прилага Закона за държавния служител, спрямо други служители Закон за митниците, като спрямо моята доверителка възможно най-дългия срок по Закон за митниците.“. Съдът счита, че ответникът взема решение кой митнически служител и при какви условия да бъде преместен (в случая чрез командироване) при оперативна самостоятелност. Във връзка с искане на адв. В. Ф. (във второто съдебно заседание), процесуалният представител на ответника посочи, че не са налице вътрешни правила за прилагане на чл. 10, ал. 15 от ЗМ, съдът не намира липсата на подобни правила за нарушение, тъй като законодателят не е скрепил тази норма с изискването такива правила или нормативни актове да са налични. Преценката за периода на командироване е предоставена в условията на оперативна самостоятелност на ответника.

Сезираният съдебен състав счита, че в т. 2 от Допълнителни съображения към жалба с вх. № *991/08.04.2024 г. жалбоподателката неправилно тълкува текста на изречение второ от чл. 10, ал. 15 от ЗМ, съгласно който Преместването се извършва със заповед на директора на Агенция "Митници" за срок не повече от 6 месеца през една календарна година при условията на командироване. Посочено е следното: „В цитирания текст съществителното име „заповед“ е употребено в единствено число, предвид което в период от една календарна година спрямо служителя в АМ законодателят е оправомощил директора на АМ да издава общо един брой заповед за преместване на същия служител при условията на командироване:…“. Законодателят не е посочил дали тези 6 месеца трябва да са последователни или общо и следователно, след като не е въведено ограничение да са последователни, ответникът може да издава необходимия брой заповеди дотогава, докато общо периодът на командировка е не повече от 6 месеца, след което ще бъде необходимо съгласието на командирования

Във връзка с възложената тежест на доказване относно твърдяната от Д. незаконосъобразност на оспорената заповед, жалбоподателката се опита да политизира съдебния процес чрез различни некоректни и неотносими към казуса твърдения и да ориентира съдопроизводствените действия към събиране на доказателства именно в тази връзка.

Първоначално, в завършващия абзац на Допълнителните съображения към жалба с вх. № *991/08.04.2024 г., адв. Ф. е заявил следното от името на неговата доверителка, че „Очевадно е, че спрямо мене е в ход схемата, за която ответникът говори в публичното пространство като приложена и спрямо него, /цитирам/: „Преди няколко години П. Т., по типичния за тях механизъм, реши да ме изпрати да работя в Благоевград за добро наказание и добри резултати. Това е основната им схема — когато някой им пречи, те го командироват някъде. ..." /виж на адрес: https://safenews.bg/shefkata-na-agencziya-mitniczi-e-razrabotvana-ot-4-godini/.“.

Впоследствие, тезата за наличие на „схема“, чиято крайна цел е уволнението на Д. е доразвита в „Исканията по доказателствата“ с вх. № 2132/15.04.2024 г. като се цитират имената на друг митнически служител и е описана последователност от действия (приписвани на ответника), с краен резултат именно посоченото уволнение на Д.. Описанието на всички тези действия на ответника са с цел да се докаже, че „ответникът е упражнил превратно предоставеното му право на оперативна самостоятелност и процесната заповед, респ. взетото с нея решение на ответника да ме премести чрез командироване по реда на чл. 10, ал, 15 ЗМ, не съответства на целта на закона.“. На практика се твърди, че ответникът, т.е. директорът на Агенция „Митници“ проявява лично отношение към митническия служител Д. след като е избрал именно тя да бъде командирована. Съдът намира релевираните твърдения не само за неотносими, но и целящи да се измести предмета на спора, тъй като в хода на цялото съдебно дирене Д. не успя да докаже, че е налице порок в обжалваната от нея заповед. Изрично следва да се посочи, че ответникът не е избрал самостоятелно и лично Д. като лице, което да бъде командировано, а този избор е реализиран при съобразяване представените от териториалния директор на ТД Митница Варна предложения за оптимизиране дейността на митницата и в същото време осигуряване на необходимия персонален състав за дейността на МП Капитан Андреево, които са обективирани във вече посочените от съда докладни записки - рег. № 32-622614/23.11.2023 г. и рег. № 32-648473/28.11.2023 г. Заповедта е издадена от директора на Агенция „Митници“ по причина, че законът позволява само той, чрез заповед, да извърши подобно преместване на митнически служител чрез командироване.

Съдът, с Определение № *371/23.04.2024 г. изиска от ответника да представи следните справки (същите са представени от ответника с молба с вх. № 2362/29.04.2024 г. в указания от съда срок):

1. Справка за общия брой на държавните служители в персоналния състав на ТД Митница Варна към датата на издаване на обжалваната заповед - 30.11.2023 г. и с какъв акт е определена тази численост. В отговор е представена Заповед № ЗАМ-1848/32-653667/30.11.2023 г., с която директорът на Агенция „Митници“ е определил обща численост на персонала на ТД Митница Варна 284 щатни бройки. Представена е информация и в табличен вид, от която се установява, че към посочената дата общия брой на държавните служители е 260 заети бройки и 5 вакантни бройки.
2. Справка за броя държавни служители, заемащи длъжност „Началник на сектор в Агенция „Митници“ в персоналния състав на ТД Митница Варна към датата на издаване на обжалваната заповед - 30.11.2023 г. От представения отговор се установява, че общата численост за посочената длъжност е 10 бройки, от които 9 заети и 1 вакантна.

При така представената информация за числения състав на ТД Митница Варна на първо място следва да се посочи, че теорията на Д. за наличие на „схема“, по която тя да бъде уволнена, не се подкрепя от никакви доказателства. Териториалният директор при реализиране на избора си кой митнически служител да изпрати като командирован не е ограничен при преценката си само спрямо Д. и другият митнически служител, за когото тя твърди, че следва да бъде „защитен“ (теза, която не се доказа), но е направил своя избор от общо девет началници на сектори – Д., другият началник сектор, цитиран поименно от нея и още седем други началници на сектори. След като е преценил, че Д. притежава всички необходими професионални качества да изпълнява тази длъжност, е предложил именно нея. Отделно, изборът не се ограничава само до служители, заемащи еднаква длъжност, но и до всички митнически служители, т.е. до общата численост от 260 служители, работещи по служебно правоотношение. Следователно, може да се направи извод, че Д. целенасочено се опитва да докаже на база лични отношения, че тя е „жертва“ на сочената от нея „схема“, без да ангажира каквито и да са доказателства в тази насока. Нито директорът на ТД Митница Варна, нито ответникът имат нормативно установено задължение да обосноват кой точно митнически служител следва да бъде командирован при служебна необходимост, която в конкретния случай е безспорно доказана. Ответникът отговаря за цялостната организация на дейността на агенцията и в частност съгласно чл. 6 от УПАМ за определяне мястото на работа на служителите в агенцията (т. 8) и командироване на служителите в агенцията (т. 9). Следователно, преценката дали измежду няколко възможности в условията на оперативна самостоятелност ответникът е приел най-правилното решение да командирова именно жалбоподателката не може да се сведе само до сравнение със „защитата от уволнение“ на другия служител, посочен от Д., нито само на ниво ТД Митница Варна, а съобразно цялата страна и едновременно с това съобразно всички държавни служители в системата на Агенция „Митници“. Твърдението на Д., че тя е специализирала познанията си в областта на акцизното законодателство и няма проведено специално обучение в областта на дейността, която е изпратена да извършва е ирелевантно по причина, че държавните служители в Агенция „Митници“ са взаимозаменяеми и на тях по силата на чл. 14, ал. 1 от ЗМ е възложено както събирането на акцизи (т. 1), на ДДС (т. 2), на мита (т. 3), така и на такси на граничните контролно-пропускателни пунктове, включително такси по чл. 10, ал. 4 и 5 от Закона за пътищата (т. 6). Следователно, по силата на факта, че е държавен служител в Агенция „Митници“, Д. е задължена да има познания в областта на приходите, които е изпратена да събира.

Не отговарят на действителността твърденията в жалбата и изявленията на процесуалния представител на Д., че има специално „лично“ отношение към нея и по тази причина е налице превратно упражняване на власт. Без значение е колко други служители са командировани при условията на чл. 86 от ЗДСл, тъй като нормата на чл. 10, ал. 15 е специална и за законосъобразността на процесната заповед няма изискване да се направи сравнение с други служители. Няма значение и колко, и кои други митнически служители къде са командировани при условията на посочената специална норма, от значение е факта, дали ответникът е спазил всички изисквания за да командирова Д..

Не може да бъде споделено като основателно изявлението на Д., че издадената заповед противоречи на целта на закона. В жалбата е посочено следното: „1.2. Като основание за оспорването на заповедта соча и визираното в чл. 146, т. 5 от АПК - несъответствие с целта на закона, което по своята правна същност представлява злоупотреба с право. Изпълнението на държавна служба се основава на принципите на законност, лоялност, отговорност, стабилитет, политическа неутралност и йерархическа подчиненост. От тук и нарушаването на принципа на съразмерност, визиран в чл. 6 от АПК от страна на органа по назначаването, в границите на неговата компетентост, чието основно задължение е да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.“. Съдът не установи нарушаване на посочените принципи.

Съгласно принципа на законност, обективиран в чл. 4 от АПК, ал. 1 предвижда, че Административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона; а ал. 2 изисква Административни актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона. По делото по несъмнен начин се доказа, че ответникът е действал в рамките на правомощията, предоставени му с нормата на чл. 10, ал. 15 от ЗМ; а постановения административен акт е издаден за целите (осигуряване на работата на структурно звено в Агенция „Митници“), на основанията (при доказана служебна необходимост) и по реда (на АПК), установени от посочената законова норма. В този смисъл не се доказа ответникът да е нарушил принципите на изпълнение на държавна служба, прокламирани в чл. 18 от ЗДСл.

Не се установи твърдяното нарушение на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК. В жалбата е цитирана само първата алинея на посочената правна разпоредба, съгласно която Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Съдът счита, че органът по командироването (в конкретния казус е без значение, че същият е и орган по назначаването на Д.) е изпълнил задължението си по чл. 10, ал. 15 от АПК именно по посочения в чл. 6, ал. 1 от АПК начин защото Д. като високоспециализиран и ръководен държавен служител (според собствените й твърдения) разполага с необходимите способности да изпълнява възложената й с оспорената заповед държавна служба.

В хода на съдебното дирене остана недоказано възражението на жалбоподателката, че „…директорът на АМ е нарушил редица законови и подзаконови нормативни актове, издавайки незаконосъобразен индивидуален административен акт - заповедта.“. В подкрепа на това твърдение не е посочен нито един нарушен нормативен акт (освен принципите на чл. 4 и чл. 6 от АПК). Съдът не установи сочените нарушения.

Не на последно място следва да се посочи, че преместването на Д. в условията на командироване не лишава същата от статута на държавен служител, заемащ длъжността началник на сектор в Агенция „Митници“ (без посочено място на работа в последната заповед за изменение на служебното правоотношение).

При така изложените мотиви съдът достига до извод, че обжалваната заповед е законосъобразна и следва да се остави в сила, а жалбата на Д. като неоснователна и недоказана – да се отхвърли.

Относно разноските по делото:

С жалбата и впоследствие, в последното по делото съдебно заседание, Д. е заявила искане за присъждане на разноски по делото по представен списък-молба по чл. 80 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, включително и тези за адм. д. № **91/2024 г. В частта от молбата е заявено възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение, като се иска същото да бъде определено в съответния минимален размер.

При представен аналогичен списък, ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 400,00 лева. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В последното по делото съдебно заседание процесуалните представители на страните по делото направиха изявления във връзка с претенцията на всеки от тях спрямо другата страна за прекомерност на възнаграждението.

Като съобрази посочените изявления; фактическата и правната сложност на казуса, нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на Агенция „Митници“ следва да се присъди сумата от 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение (от поисканите 400,00 лева), определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № *0/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС.

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, т. 2 от АПК, Административен съд – Русе, четвърти състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Г. Д., [ЕГН]; с постоянен адрес гр. Русе, [улица], вх. *, ет. *, ап. **; с настоящ адрес гр. Варна, [улица], ет. *, ап. * и със съдебен адрес гр. Русе, [улица], офис * против Заповед № *979/30.11.2023 г. на директора на Агенция „Митници“.

ОСЪЖДА Е. Г. Д., [ЕГН] да заплати на Агенция „Митници“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 (двеста) лева.

 

Решението може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.