РЕШЕНИЕ
№ 3879
гр. Варна, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.а
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20233110102002 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Н. Д. Н. твърди, че на 28.09.2022 г. с ответника Т. В. Т.
сключили устен договор за изработка, по силата на който ответникът се
задължил да извърши строително-ремонтни дейности в имот на ищеца,
находящ се в гр. *******. Дейностите, предмет на договора, включвали
следното: полагане на изолация с фиБ.н 3 см и изравнителна замазка,
пристенна изолация с гипсокартон на стените в жилището с площ от 75 кв. м.
Ищецът поддържа, че уговорената цена за извършване на строителните
работи, ведно с нужните материали, била в размер на 4000 лева. Срещу
заплащането й ответникът следвало да отстрани наличната подова настилка в
апартамента /70 кв. м./, да положи пристенна изолация с гипсокартон на
стените, както и да извърши изравнителна подова замазка за 18 кв. м. Т.
заявил, че не желае възнаграждение за извозване на отпадъците, тъй като щял
да ги използва за други свои обекти като „пълнеж“. Страните уговорили срок
за завършване на ремонта до 10.10.2022 г. Ищецът заявява, че платил авансово
цялата уговорена цена, за което ответникът му издал разписка. Поддържа, че
до уговорения срок не били извършени никакви ремонтни дейности в обекта,
като след многократни разговори с ответника последният за няколко дни
изпратил работници, които не изпълнили почти нищо от уговорените СМР.
Два месеца след изтичане срока за изпълнение по договора била свалена само
подова настилка около 50 кв. м., без да бъде отстранен материалът, с който
същата е била залепена, и били извозени част от строителните отпадъци до
други обекти на ответника. След това Т. прекъснал контакти с ищеца без дори
1
да му върне предоставените ключове за апартамента. Ищецът поддържа, че
поради продължителното забавяне изпълнението на договора е станало
безполезно за него. С исковата молба е направено изявление за развалянето му
по вина на ответника.
Отправя искане до съда за осъждане на ответника да му заплати сумата
от 4000 лева, представляваща платена на отпаднало основание сума по
неформален договор за изработка от 28.09.2022 г., развален от ищеца поради
неизпълнение, ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране
на исковата молба в съда - 20.02.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който
оспорва предявения иск. Признава наличието на облигационно отношение
между страните по неформален договор за изработка, като поддържа, че по
силата на същия следвало да изкърти и свали нивото, да направи подова
замазка и стенна обвивка. Потвърждава, че уговореното възнаграждение било
в размер на 4000 лева и същото било заплатено авансово от ищеца. Поддържа,
че по-късно ищецът му възложил извършването на допълнителни дейности, а
именно: извозване на строителни отпадъци, сваляне на гипсокартон,
изкъртване на теракот в три помещения, махане на мокет в едно помещение,
премахване на алуминиева витрина между две от стаите, както и премахване
на движими вещи от обекта. В тази връзка страните постигнали съгласие
първоначално платената сума да покрие изчистването на отпадъците,
изкъртването на съществуващите замазки и премахването на движимите вещи,
а за извършване на вътрешната изолация ищецът да доплати. Оспорва
наведените с исковата молба твърдения, че в обекта не са извършени СМР.
Заявява, че в двуседмичен срок от сключване на договора от апартамента били
изнесени и извозени строителни отпадъци, били изкъртени замазките и били
изнесени посочените от ищеца движими вещи. Излага, че след като се обърнал
към ищеца за уточняване на допълнителното заплащане по договора, Н.
категорично отказал да заплати такова, с което страните прекратили
правоотношенията си. Оспорва да е налице неизпълнение на задълженията му
по договора, съответно наличието на основание за развалянето му, като сочи,
че срещу заплатената от ищеца сума в размер на 4000 лева е извършил
описаните по-горе дейности.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител,
поддържа предявения иск. Уточнява, че единствените дейности, които са
извършени в имота му в изпълнение на сключения между страните договор, се
изразяват в частично премахване на плочки от подовете и извозване на така
премахнатите настилки. Поддържа, че тази работа не е качествено извършена,
доколкото част от сместа, с която са били залепени плочките, не е премахната.
Ответникът, от друга страна, оспорва горните твърдения, като поддържа
изложеното в отговора, че са премахнати движими вещи от имота. Заявява, че
2
изцяло са премахнати настилките в жилището.
Съдът, след като прецени съБ.ните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото наличието на валидно
възникнало облигационно отношение между Н. Д. Н. и Т. В. Т. по неформален
договор за изработка от 28.09.2022 г., по силата на който ответникът следвало
да извърши следните строително-ремонтни дейности в имот на ищеца:
полагане на изолация и изравнителна замазка, пристенна изолация с
гипсокартон на стените в жилището; както и че ищецът е заплатил на
ответника авансово сума в размер на 4000 лева. Заплащането на процесната
сума се потвърждава и от приложената към исковата молба разписка /л. 5/.
От ищеца е представен Нотариален акт за собственост № **, том **, рег.
№ ****, дело № *** от ***г. на нотариус И. М., рег. № *** на НК /л. 109/, с
който Г. Б. Д. е призната за собственик на апартамент, находящ се в гр.
*******, с площ от 52.31 кв. м., на едно ниво, състоящ се от спалня, дневен
тракт с кухня, санитарен възел, килер, преддверие и остъклен балкон. Видно
от приложеното на л. 110 от делото удостоверение за наследници, ищецът Н.
Д. Н. е син на Д. Н. Д., а Г. Д. – негова съпруга.
От съБ.ните по делото свидетелски показания, преценени по реда на чл.
172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:
Свидетелката С. Миткова Н.а, съпруга на ищеца, излага, че с ответника
имали уговорка през м. септември 2022 г. да направи ремонт в апартамент на
*******“ № **, включващ изкъртване и изхвърляне на плочки, сваляне на
гипсокартон и поставяне на нов гипсокартон, както и да изпълни на пода
основа за поставяне на нови плочки. Сочи, че още със започване на
ремонтните дейности ответникът имал проблем с персонала – всеки ден водел
различни работници, които до обяд вече били нетрудоспособни поради
употреба на алкохол. Ремонтът не приключил в уговорения срок /до 10.10.2022
г./, като изпълнената работа се изчерпвала с частично премахване на плочки и
гипсокартон. Последното наложило свидетелката и съпругът й да възложат на
други майстори да заравнят пода и да изпълнят подовата настилка.
Св. Н. уточнява, че в първите дни от ремонта ежедневно посещавала
апартамента, тъй като работи в магазин, който се намира под него, и
наблюдавала, че работниците си купуват алкохол и работят само до обяд.
Заявява, че при започване на ремонта жилището било освободено от
мебели, като част от тях продали, а друга – изхвърлили още преди да възложат
ремонта на ответника. Излага, че единствените отпадъци, които ответникът е
изхвърлял, били от изкъртените плочки, които работниците натоварили на
камионче и заявили, че ще ползват за друг техен обект.
Излага, че цената на ремонта била уговорена общо за цялата възложена
работа и заплатена предварително, тъй като и преди били възлагали ремонтни
3
дейности на Т. и били доволни от него. Сочи, че тя или съпругът й не са
закупували строителни материали.
Свидетелката отрича в имота да е имало мокет, както и да е възлагано
премахване на алуминиева преграда между стаите. Заявява, че жилището е
двустайно и в стаите не е имало вътрешни прегради.
Съдът в пълнота кредитира изложеното от св. Н.. Въпреки семейната й
връзка с ищеца, не е налице основание да се постави под съмнение
достоверността на показанията й, тъй като те са подробни, логични и
непротиворечиви. При това същата има преки и непосредствени лични
впечатления относно коментираните обстоятелства.
Воденият от ответника свидетел И. Д. Й. заявява, че от 15-16 години
работи за строителната фирма на ответника. Излага, че през 2002-2003 г.
работил на обект на *******“, собственост на „Н. и С.“. Последната сочи, че
видял пред съдебната зала. Извършеният ремонт се изразил в следното:
премахване на вито стълбище между партера и първия етаж, затваряне на
отвора и изпълнение на кофраж, събаряне на стена и премахване на дограма.
Свидетелят заявява, че преди началото на ремонта изнесли от имота мокет,
рафтове и осветителни тела. Под мокета имало и теракот, който не бил
премахнат, тъй като новият следвало да се залепи върху него без да се кърти.
От имота извозили 4-5 камиона строителни отпадъци до строително депо.
Излага, че се касае за голямо жилище – с три или четири стаи.
Настоящият съдебен състав, като съпостави изложеното от св. Й. с
твърденията на страните, показанията на другия разпитан свидетел и
представените от ищеца писмени доказателства, намира, че изложеното от
него не касае изпълнението на процесния договор. На първо място, този
свидетел заявява, че ремонтът е извършен през 2002-2003 г., а спорът между
страните касае договор от есента на 2022 г. Последното логично може да бъде
обяснено с факта, че ищецът не за първи път ве възлагал на ответника
строителни работи в свой имот /в този смисъл са както наведените с исковата
молба твърдения, така и показанията на св. Н.а/. На следващо място,
описаните от св. Й. строителни работи не кореспондират с предмета на
процесния договор – като безспорно между страните е отделено
обстоятелството, че по силата на същия ответникът е следвало да изпълни
замазка и изолация на подове, както и изолация на стени, същевременно
свидетелят заявява, че при ремонта, в който е участвал, е събаряна стена,
премахвана дограма, както и вътрешно стълбище. Във връзка с последното
следва да се отбележи, че съгласно показанията на св. Н.а ремонтираното
жилище е двустайно, което е видно и от представения документ за
собственост, в който изрично е отразено, че обектът е на едно ниво, т.е. в него
не би могло да има стълбище. От друга страна, св. Й. говори за апартамент с
три или четири стаи. Предвид изложеното показанията на св. Й. се явяват
неотносими към предмета на делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
4
За да бъде уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1 ЗЗД, следва да се установи наличието на следните материалноправни
предпоставки: 1) наличието на валидно възникнало облигационно отношение
между страните по договор за изработка; 2) ищецът да е заплатил
уговореното с договора за изработка възнаграждение в размер на 4000 лева; 3)
договорът да е бил развален надлежно от изправния кредитор поради виновно
неизпълнение на договорно задължение на ответника. В тежест на ответника е
да установи възраженията си за предоговаряне на условията по договора,
както и за това, че е изпълнил поетите по същия задължения.
В случая между страните е безспорно, че са обвързани от договор за
изработка, както и че ищецът е заплатил на ответника авансово
възнаграждение по същия в размер на 4000 лева.
С отговора на исковата молба ответникът е противопоставил на ищеца
възражение, че след сключване на договора същият е изменен по взаимно
съгласие на страните, като е договорено срещу авансово заплатената сума
ответникът да извърши допълнителни дейности в обекта на ищеца,
изразяващи се в изчистване и извозване на строителни отпадъци, изкъртване
на съществуващи замазки и премахване на движимите вещи.
Въпреки разпределената му доказателствена тежест, ответникът не успя
при условията на пълно и главно доказване да установи това обстоятелство
нито твърденията си, че е изпълнил задълженията си по договора.
Ангажираните от ответника доказателства се изчерпват с показанията на св.
Й., които поради изложените по-горе съоБ.жения се явяват неотносими към
предмета на спора. Липсват каквито и да е други доказателства, съдържащи
данни за предоговаряне на условията по договора за изработка. От друга
страна, от показанията на св. Н. става ясно, че ответникът само частично е
изпълнил задълженията си за извършване на уговорените ремонтни работи,
при това частичното изпълнение било некачествено и това наложило работата
да бъде възложена на друг. Поради изложеното неизпълнението в случая
следва да се приравни на пълно.
Поради горните съоБ.жения следва да се приеме, че за ищеца се е
породило потестативното право на разваляне на договора, упражнено с
подаване на исковата молба, в която се съдържа изрично изявление в този
смисъл. Последното е достигнало до знанието на ответника най-късно с
връчването на препис от книжата по чл. 131 ГПК, получени лично от Т. Т. /л.
49 от делото/ и е произвело действие от този момент.
С разваляне на договора за ответника е възникнало задължението за
връщане на авансово полученото възнаграждение, което се явява дадено на
отпаднало основание. Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото и в съответствие с чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени извършените по делото разноски в общ размер от
615 лева, включващи държавна такса за оБ.зуване на производството - 160
лева, държавна такса за издаване на съдебно удостоверение - 5 лева и
5
адвокатско възнаграждение - 450 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. В. Т., ЕГН **********, от гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на
Н. Д. Н., ЕГН **********, от гр. **** *******“ № *****, СУМАТА ОТ 4000
/четири хиляди/ лева, представляваща платена на отпаднало основание сума
по неформален договор за изработка от 28.09.2022 г., развален от ищеца
поради неизпълнение, ведно със законната лихва, считано от момента на
депозиране на исковата молба в съда - 20.02.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Т. В. Т., ЕГН **********, от гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на
Н. Д. Н., ЕГН **********, от гр. **** *******“ № *****, СУМАТА ОТ 615
/шестстотин и петнадесет/ лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника Т. В. Т., ЕГН **********, че може да преведе
сумите, присъдени в полза на ищеца Н. Д. Н., ЕГН **********, чрез паричен
превод чрез ЕКОНТ – по името и ЕГН на ищеца или чрез пощенски запис - по
името и ЕГН на ищеца и постоянен адрес: гр. Варна, *******“ № *****.
Решението подлежи на оБ.лване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съоБ.ването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6