Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Нова Загора, 21.05.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД в публичното
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря Радка Чолакова като разгледа
докладваното от съдия ЙОРДАНОВ гр. дело № 451 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.„Шести септември”
№ 27, представлявано от управителя С.Р., чрез пълномощник адв.Н.К. *** против Щ.Й.Й. с ЕГН **********, с адрес:
*** с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.
С исковата молба се твърди, че в ищцовото
дружество има открита партида за недвижим имот, находящ се в с.Баня, общ.Нова Загора,
обл.Сливен, ул.„Петко Енев“ № 4А,
който бил свързан с водопреносната мрежа и към него ежемесечно се
извършват доставки на питейна вода. Твърди се, че титуляр на тази партида за
процесния период бил ответника по настоящия иск Щ.Й.Й.
с абонатен № 105741.
Твърди се, че доставената и консумирана
питейна вода се отчита по тази партида от представител на ищеца и стойността на
изразходваното количество се фактурирало, като след фактурирането за титуляра
на партидата и ответник по настоящия иск
възникнало задължение в 30 дневен срок от издаване на фактурата да погаси
задължението си, съгласно общите условия на ВиК оператора, които намерили
приложение по отношение на всички потребители. Поддържа се, че ако не стори
това, същият изпадал в забава и дължал и обезщетение за забавено изпълнение в
размер на законната лихва за страната за съответния период.
Сочат се съответните разпоредби от общите
условия, които регламентират плащането на ВиК услугите, както и предвиденото
обезщетение за забава при неизпълнение в срок на задълженията. Поддържа се, че
в конкретния случай ответника не бил заплатил стойността на доставената и
консумирана питейна вода, за периода от 01.01.2009
г. - 30.06.2019 г. На тия съображения ищеца претендира както
главница, така и мораторна лихва, в размер
законната лихва за страната, считано от датата на падежа за всяка една
дължима сума, до датата на завеждане на молбата за издаване на заповед за
изпълнение.
Сочи се, че ищеца е подал заявление по чл.410
от ГПК по повод на което било образувано
ч.гр.д. № 1575/2019 г. по описа на
Районе съд - Нова Загора. Съдът еиздал
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника и ответник по настоящия
иск за заплащане цената на доставената и консумирана питейна вода за периода 01.01.2009
г. - 30.06.2019 г., ведно с дължимата мораторна лихва, като в законоустановения срок по делото
постъпило възражение от страна на длъжника по връчената му заповед за
изпълнение, с което ищеца обосновава правният си интерес от предявяване на
настоящия иск за установяване на вземането си.
За периода от 01.01.2009 г. до 30.06.2019 г.
ищцовото дружество доставяло питейна вода в процесния имот, за който имало
открита партида на името на ответника и съответно за него било възникнало
задължение да заплати доставената и консумирана питейна вода. Тъй като не
сторил това в установените с Общите условия на ВиК оператора срокове, ответника
дължал на ищцовото дружество „Водоснабдяване и Канализация – Сливен” ООД
следните суми, които съгласно приложените извлечения от сметки възлизали на: 1228.05
лв., представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за
периода от 01.01.2009 г. до 30.06.2019 г., мораторна лихва върху главницата –
559.74 лв., натрупана към дата 06.08.2019 г. или общо сумата от 1787.79 лв.
Освен тези суми ответника дължал на ищцовото дружество и разноските, които
последното било сторило в заповедното производство възлизащи на 36.96 лв.
В исковата молба се твърди, че предвид
постъпилото възражение /наличието на хипотезата на чл.47, ал.5 във вр. с чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК и дългия период за който се отнасяли задълженията, ищцовото
дружество претендирало само част от
сумите за които била издадена заповедта за изпълнение, а именно: главница – 407.51 лв.,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода
01.09.2016 г. - 30.06.2019 г., мораторна лихва върху главницата – 61.34 лв.,
натрупана към дата 06.08.2019 г. или общо сумата от 468.85 лв. Освен
тези суми ответникът дължал на ищцовото дружество и разноските, които
последното било сторило в заповедното производство, възлизащи на на 36.96 лв.
Моли съдът да признае за установено в
отношенията между ищеца и ответника, че ответника му дължи горепосочените суми,
както и да го осъди да му заплати направените разноски в заповедното
производство.
При извършена служебна справка от съда е
установено, че ответника освен постоянен адрес, е декларирал и настоящ такъв в
Нидерландия.
Постъпила е молба от ищеца с вх.№ 260494
от 15.10.2020 г., с която същия във връзка с призоваването на ответника по
делото посочва, че постоянният адрес се намирал там, където лицето желаело да
бъде вписано. Всички български граждани, включително и живеещите в чужбина,
били длъжни да имат постоянен адрес в България, като тези, които не били
вписани в регистъра на населението и не можели да посочат постоянен адрес в
страната, се вписвали служебно в регистъра на населението от район „Средец“ гр.София
(чл.93, ал.4 от ЗГР), т. е. постоянният адрес бил формален и не винаги отразявал
действителното местоживеене на лицето. Настоящия адрес бил адресът, на който
живеело лицето (чл.94, ал.1 от ЗГР) и той отразявал неговото действително
местоживеене. Български граждани, на които местоживеенето било в чужбина,
нямали настоящ адрес в България, затова адресът им по местоживеене се отразявал
в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят. В
посочената хипотеза нямало значение обстоятелството, че лицето има постоянен
адрес в страната. Такъв адрес бил административно задължен да посочи съгласно
чл.90, ал.1, вр. ал.2 от ЗГР.
Същевременно от представените справки за адресната регистрация било видно, че
неговото местопребиваване (местоживеене) не е на територията на Република
България, а в чужбина. В този случай ищецът следвало да удостовери с
декларация, че не му е известен адреса на ответника в чужбина и призоваването
следвало да се извърши по реда на чл.48 от ГПК, или ако адреса в чужбина е
известен, призоваването следвало да се извърши от настоящия адрес, чрез съдебна
поръчка, като се позовава на Решение № 80 от 06.04.2016 г.
по гр.д. № 6156/2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр.
отделение.
Поради това ищецът декларира, че не му е известен адрес в чужбина на ответника Щ.Й.Й.
с ЕГН ********** *** и моли призоваването на ответника да се извърши по реда на
чл.48 от ГПК.
На основание чл.48, ал.2 от ГПК, съдът е назначил на ответника Щ.Й.Й. с ЕГН ********** особен
представител, а именно определения за целта от АК - Сливен - адв.К.Т.Ч.-Е..
Ответника в срока по чл.131 от ГПК е
представил писмен отговор на исковата молба, чрез особения си представител. Оспорва предявения
иск, като неоснователен и недоказан и излага съображенията си за това:
1. Правото на защита на Щ.Й.Й.
било ограничено. В чл. 33 (1) от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от ВиК оператор „Водоснабдяване и Канализация – Сливен“ ООД, било
записано, че операторът издава ежемесечни
фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества и
потребителите били длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиКуслуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. Нямало данни ответника да е получавал писмо с фактури, и съответно
неплатени такива за консумираната или служебно начислената и потребена питейна
вода.
ВиК ООД Сливен не уведомявало клиента си
за извършеното изчисление - няма представени доказателства,
че подобна процедура по връчване и получаване на съобщение за изготвена фактура,
да е предоставяно на ответника
от страна на доставчика - ВиК ООД Сливен. Цитираните правила за отчитане и фактуриране на потребена питейна
вода имали за цел да защитят клиента от натрупване на сметка за продължителен
период от време. Не били спазени разпоредбите на закона за защита на
потребителите.
2. Изобщо не било ясно, че ответникът е клиент на ищеца и негов
абонат на услуги по доставка на питейна вода и нямало никакви доказателства в
тази насока. Кой бил в договорни отношения с ищеца - лицето Щ.Й.Й. или друго
трето лице. Не било изяснено дали Щ.Й.Й. е собственик на имота и той и неговото
семейство използват питейната вода или е ползвател на имота и съответно някой
друг е собственик на имота и е клиент на ВиК ООД Сливен. Можело ли един клиент
да се съди да заплаща доставена и консумирана питейна вода от друг клиент на
ВиК.
3.
Счита, че възможността на ищеца да търси защита на правата си по исков път за периода от 01.01.2009 г. до 30.06.2019 г. била преклудирана поради изтекла тригодишна погасителна
давност по смисъла на чл.111 от ЗЗД, както
за главницата, така и за претендираната лихва. Съгласно TP № 3
от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г. понятието „периодични
плащания" по смисъла на чл.111, б.„в“ от ЗЗД се характеризирало с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други за мести
ми вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпвал през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията били
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Според тълкувателното решение вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни
и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги също съдържали изброените признаци на
понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в“ от ЗЗД и за тях се прилагала тригодишна давност.
Давността започвала да тече от деня, в
който вземането станело изискуемо (чл.114, ал.1 от ЗЗД). Дължимите от
потребителя суми се съобщавали от продавача ежемесечно чрез съобщение,
изпращано до потребителя на адреса на обекта с посочване периода на плащане.
4. Оспорва и
представените по делото фактури и описаните в исковата молба фактури, тъй като били частни свидетелстващи
документи, на които дори липсвал подпис
и печат на издателя, не носели подписа на ответника и удостоверявали изгодни за
издателя си факти и обстоятелства. Частните свидетелстващи документи не се ползвали с обвързваща материална доказателствена сила, освен
ако удостоверявали неизгодни за издателя си факти и обстоятелства.
Доказателственото им значение се ограничавало с посоченото в чл.180 от ГПК. В
този смисъл и същите не били достатъчни да удостоверят по безспорен начин,
както страните по делото, така и количествата консумирана питейна вода или
начислена служебно питейна вода.
5. Снабдяването с
питейна вода било услуга в обществен интерес и се предоставяла въз основа на договор при
общи условия и в условия на равнопоставеност, а такъв липсвал като доказателство.
6.
Представените по делото от ищцовата страна доказателства
/фактури/ не доказвали по безспорен и категоричен начин наличието на
облигационни отношения между ищцовото дружество и ответника, поради което счита
за недоказан факта на облигационно отношение между ответника Щ.Й.Й., откъдето
следвала и недоказаност на исковата претенция по главния иск за дължимост на
сумата от 407.51 лв. - главница и в частта за мораторната лихвата в размер на 61.34 лв., но
откога започвало да тече това натрупване липсвало посочване на начален срок в исковата молба.
7. Съгласно изискванията на чл.84 от ЗЗД, за да изпадне едно лице в
забава то следвало да е поканено от кредитора, след като липсвали документи,
доказващи че периодично ответника е бил известяван за дължимите суми,
посредством фактурите за дължимата сума за потребената питейна вода. След като
такива писма, известия с фактурите не били изпращани на ответника, то следвало да е
налице покана от кой момент изпада в забава. Покана за изпадане в забава също липсвала към
доказателствата на представената искова молба.
Моли съдът да отхвърли предявения
установителен иск, като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание за ищеца се явява
адв.Рафаилов, редовно упълномощен от по-рано, който поддържа предявения иск и
представя карнет с подписи на отетника.
За ответника се явява определения от АК –
Сливен особен представител адв.К.Е., който заявява, че счита предявения иск за недоказан
и моли съда да го отхвърли като такъв.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
За установяване на вземанията си ищецът е
представил следните писмени доказателства: Гр.д. № 680/2020 г. по описа на
Районен съд – Сливен; Ч.гр.д. № 1575/2019 г. по описа на Районен съд – Нова
Загора; Квитанции за платени държавна такса, такса за назначаване на особен
представител, обявление в Държавен вестник; Заверено копие от карнет; Списък на
разноските; Фактура за процесуално представителство; Платежно нареждане за
адвокатски хонорар; Фактури за периода от 31.08.2016 г. до 30.06.2019 г.
Видно от материалите по делото ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Щ.Й.Й. с ЕГН **********,***.
Съдът е уважил претенцията и е издал заповед № 1099/16.10.2019 г. за сумата от
1128.05 лв. - главница, представляваща стойността на доставена и консумирана
питейна вода за периода от 01.01.2009 г. до 30.06.2019 г., 559.74 лв. – лихва
начилена към 06.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
1228.05 лв., считано от 14.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и 36.96 лв. – разноски за държавана такса по ч.гр.д. № 1575/2019 г. по
описа на Районен съд – Нова Загора.
Вземането произтича от неизпълнение на
парично задължение по договор с ВиК оператор „Водоснабдяване и Канализация - Сливен”
ООД, сключен при общи условия, за издадени фактури за период от 01.01.2009 г.
до 30.06.2019 г., на адрес: с.Баня,
общ.Нова Загора, обл.Сливен, ул.„Петко Енев“ № 4А, Аб. № 105741.
Заповед № 1099/16.10.2019 г. е била
връчена на длъжника Щ.Й.Й.
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане съдът е указал на заявителя, че
може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от
съобщението като довнесе държавна такса в размер на 35.76 лв., за което да
представи доказателства в посочения срок, в противен случай заповедта за
изпълнение ще бъде обезсилена.
В указания от съда едномесечен срок,
„Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД е депозирал в Районен съд - Сливен
искова молба срещу Щ.Й.Й.
за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК. Образувано е дело, изпратено по подсъдност на Районен
съд - Нова Загора.
С исковата молба ищцовото дружество сочи, че предвид връчването на
заповедта за изпълнение в условията на чл.47, ал.5 от ГПК и дългия период за
който се отнасяли задълженията претендира само част от сумите за които е била
издадена заповед за изпълнение, а именно: главница
– 407.51 лв., представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода
за периода 01.09.2016 г. - 30.06.2019 г., мораторна лихва върху главницата –
61.34 лв., натрупана към дата 06.08.2019 г. или общо сумата от 468.85 лв., както и моли съда да осъди ответни да му
заплати направените разноски в заповедното производство и в настоящото
производство.
Видно от представения в съдебно заседание
и приет като доказателство по делото карнет за процесния имот на посочения
адрес с.Баня,
ул.„Петко Енев“ № 4А, като титуляр на Абонатен № 105741 за обект №
107315 е вписан ответника Щ.Й.Й.
с ЕГН **********. Посочени са също и място на водомера, фабричен номер и номер
на ВиК пломба, както и показанията на водомера.
По Гр.д. № 680/2020 г. по описа на Районен
съд – Сливен пък са приложени фактурите, които ищцовото дружество е издало на
ответника за периода от 31.08.2016 г. до 30.06.2019 г.
По делото е изготвена справка за постоянен и настоящ адрес на
ответника и като настоящ такъв е видно, че е посочен Нидерландия от 23.01.2019
г., предвид което ответника е призован
по реда на чл.48 от ГПК и му е назначен особен представител -
адв.К.Т.Ч.-Е. ***.
Изложената по-горе фактическа обстановка е
несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени от
страните.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните
правни изводи:
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД са
допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес
да установи със сила на присъдено нещо съществуването, респ. дължимостта
на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Разгледани по същество исковете са
основателни.
Предявеният положителен установителен иск
има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
В тежест на ищеца бе да докаже
обстоятелствата на които се основава претенцията му, за наличие на договорни
отношения между страните и за размера на дължимите суми.
В тежест на ответника бе да докаже изплатил
ли е задължението си изцяло или частично за посочения период.
В конкретния казус ищцовото дружество
следва да установи по несъмнен начин обстоятелството, че ответника е потребител
на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и че в
недвижимия имот на
ответника – абонат през процесния период са предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и
стойност.
Тези обстоятелства безспорно се установиха
в хода на съдебното следствие – налице са подписи на ответника на почти всеки
ред от показанията отчетени от инкасатора в представения и приет по делото
карнет, с което ответника явно се е съгласил и е бил наясно. Конкретно са
вписани в същия карнет и номера на обект № 107315, адрес, лични данни на
ответника, място на
водомера, фабричен номер и номер на ВиК пломба, както и показанията по дати за
периода от 01.08.2016 г. до 03.02.2020 г. Карнета не бе оспорен от особения
представител на ответника. В случая той се явява изходящ от длъжника документ,
с чиито подписи последният е признал извършените доставки и размера им.
Съдът намира, че твърденията на особения
представител на ответника, а именно, че последният не е потребител, поради
което не дължи исковите суми за неоснователни, тъй като във „Водоснабдяване и Канализация
- Сливен” ООД, гр. Сливен има открита партида за недвижим имот, находящ се в с.Баня, общ.Нова Загора,
обл.Сливен, ул.„Петко Енев“ № 4А, с титуляр ответника Щ.Й.Й. с ЕГН **********,
като този имот бил свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се
извършвали доставки на питейна вода.
Доставената и консумирана питейна вода се отчитала по партида на Аб. № 105741 от
представител на „Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД и стойността на
изразходваното количество се е фактурирала, като след фактурирането за титуляра
на партидата и ответник по настоящия иск, възниква задължение в тридесетдневен
срок от издаването на фактурата да погаси задължението си, съгласно Общите
условия на ВиК оператора, които намирали приложение по отношение на всички
потребители. Тъй като ответника не е сторил това, а именно да погаси
задълженията си към „Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД, изпадал в
забава и съответно дължал и обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва за страната за съответния период.
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че претендираното в частичен размер вземане на
ищцовото дружество за сумата 468.85 лв., от които 407.51 лв. - главница,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 01.09.2016 г. -
30.06.2019 г., мораторна лихва върху главницата в размер на 61.34 лв., натрупана към дата
06.08.2019 г., е дължимо от ответника.
С оглед
уважаването на исковата претенция, следва ответникът да бъде осъден да заплати
на ищцовото дружество направените разноски по заповедното производство в размер
на 36.96 лв., както и
направените по настоящото производство разноски, съгласно представения списък
за разноски в размер на 735.00 лв., от които: 75.00 лв. - държавна такса,
300.00 лв. – депозит за особен представител и 360.00 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Щ.Й.Й. с ЕГН **********
*** и настоящ адрес: Нидерландия,
ЧЕ ВЗЕМАНЕТО НА „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.„Шести
септември” № 27, представлявано от управителя С.Р., СРЕЩУ Щ.Й.Й. с ЕГН **********
***, за СУМАТА: 468.85 лв. /четиристотин
шестдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/, от които: 407.51 лв.
/четиристотин и седем лева и петдесет и една стотинки/ – главница,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 01.09.2016 г. -
30.06.2019 г. в имот находящ се в с.Баня,
общ.Нова Загора, обл.Сливен, ул.„Петко Енев“ № 4А, 61.34 лв. /шестдесет
и един лев и тридесет и четири стотинки/ – мораторна лихва натрупана към дата 06.08.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 14.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА Щ.Й.Й.
с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и
канализация - Сливен” ООД с ЕИК *********, СУМАТА 36.96 лв.
/тридесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/, представляващи, направените
разноски по ч.гр.д. № 1575/2019 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.
ОСЪЖДА Щ.Й.Й.
с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и
канализация - Сливен” ООД с ЕИК *********, , СУМАТА 735.00 лв. /седемстотин тридесет и пет лева/ – разноски по
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л: