Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. София, 06.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично
съдебно заседание на двадесети септември
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Д. Алексиева
гр. дело № 260 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 457787 от 25.07.2018 г., постановено по гр.д. № 89010/2017 г. на СРС,
ГО, 128 състав е признато за установено по отношение на К.К.Б., ЕГН **********,
че В.Т.Д., ЕГН ********** и Г.Т.Д., ЕГН ********** са собственици на основание
дарение и наследство на по ½ ид.част от следните имоти: 45/100 идеални
части от недвижим имот с идентификатор 68134.513.351, с адрес гр. София, р-н
„Сердика“, ул. „*******, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и
начин на трайно ползване: ниско застрояване, с площ по скица 288 кв. м. при
съседи: имоти с идентификатори: 68134.513.357, 68134.513.352, 68134.513.345,
68134.513.350, 68134.513.359, 68134.513.358, който имот по действащия
регулационен план, одобрен със Заповед № РД-50-09-204/08.04.1987 г. на главния
архитект на гр. София, и ЧИЗРП за кв. 24, одобрен със Заповед № РД-
50-09-131/21/04.1993 г., представлява УПИ Х – 17 от квартал 24 по плана на гр.
София, местност „ГГЦ Зона В – 17“, при съседи : УПИ
IX -16, УПИ XI -18, УПИ III-4 и улица
„Кресна“, както и на ателие, представляващо южно помещение с площ от около
17 кв.м. , разположен на първия партерен
етаж от вътрешна жилищна сграда - еднофамилна къща на два етажа със застроена
площ от 54 кв.м. с идентификатор 68134.513.351.2 с адрес: София, район
„Сердика“, кв. „Банишора“, ул. „*******, заедно с южната половина от мазето в
двора , разположено под терасата.
С
посоченото решение е признато за установено по предявения от В.Т.Д. и Г.Т.Д.
срещу К.К.Б. отрицателен установителен иск, че последният не е собственик на
½ идеална част от недвижим имот с идентификатор 68134.513.351, находящ
се в гр. София, район Сердика, ул. *******, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана и начин на трайно ползване ниско застрояване, с площ
по скица 288 кв. м.при съседи – недвижими имоти с идентификатори, както следва:
681134.513.357, 68134.513.352, 68134.513.345,68134.513.350, 68134.513.359, 68134.513.358,
който имот по действащия регулационен план , одобрен със Заповед № РД –
50-09-204/08.04.1987 г. и ЧИЗРП за кв. 24, одобрено със Заповед №
РД-50-09-131/21/04.1993 г.,представлява УПИ Х-17 от квартал 24 по плана на гр.
София, местността ГГЦ Зона В 17 от кв. 4 по плана на гр. София, местността ГГЦ
Зона В-17 при съседи: УПИ IX -16, УПИ XI -18, УПИ III-4 и улица „Кресна“ и е
отменен констативен нотариален акт за собственост № 47 от 23.12.2014 г., том II, рег. № 10729, дело № 225/2014 г., съставен от нотариус
П.а с рег. № 157, НК в частта, с която К.К.Б. е признат за собственик на ½ идеална част от
описания имот и на самостоятелен обект
от построената в него сграда с идентификатор 68134.513.351.2 , а именно ателие
, представляващо южно помещение с площ от около 17 кв.м. , разположено на първия партерен етаж от сградата, която е на два етажа с обща застроена площ от 54 кв.м. , с
идентификатор 68134.513.351.2, находяща се в гр. София, район Сердика, кв.
Банишора, ул. *******, заедно с южната половина от мазето в двора, разположено
под терасата.
С
Решение № 6229/22.08.2019 г. по в.гр.д. № 15759/2018 г., II А въззивен състав е
обезсилено решение № 457787 от 25.07.2018 г. по гр.д. № 89010/2017 г. на СРС ,
ГО, 128 състав и е прекратено като недопустимо производството по делото в
частта, по предявения от В.Т.Д. и Г.Т.Д. против К.К.Б. отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между
страните по делото, че ответникът не е собственик на ½ идеална част от
ПИ 68134.513.351 по КККР на гр. София, с площ 288 кв.м., както и по обусловения
иск по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за собственост
№ 47 от 23.12.014 г., том II рег. № 10729 , дело № 225/2014 г. на нотариус П. П.,
в частта, признаващ права на собственост на К.К.Б. върху 5/100 ид. части (
разликата между 50/100 идеални части и 45/100 идеални части) от описания имот и
е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която е признато за
установено по отношение на К.К.Б., че В.Т.Д. и Г.Т.Д. са собственици на
основание дарение и наследство на по ½ от 45/100 идеални части от
недвижим имот с идентификатор 68134.513.351, с адрес: гр. София, р-н „ Кресна“,
ул. „*******, с площ по скица 288 кв. м., който представлява УПИ Х – 17 от
квартал 24 по плана на гр. София, местност „ГГЦ Зона В – 17“, както и на по
½ ид. част от ателие, представляващо южно помещение с площ от около
17 кв.м., разположен на първия партерен
етаж от вътрешна жилищна сграда- еднофамилна къща на два етажа, със застроена
площ от 54 кв.м. с идентификатор 68134.513.351.2, с адрес: София, кв. „Банишора“,
ул. „*******, заедно с южната половина от мазето в двора, разположено под
терасата и с която е отменен посочения констативен нотариален акт, в частта, в
която К.Б. е признат за собственик на ателие, представляващо южно помещение с
площ около 17 кв. м., разположено на първия партерен етаж от вътрешна жилищна
сграда – еднофамилна къща на два етажа, със застроена площ от 54 кв.м., с
идентификатор 68134.513.351.2, с адрес: гр. София, ул. *******, и от южната
половина от мазето в двора, разположено под терасата и на 45/100 идеални части от описания
недвижими имот.
С
решение № 130 от 04.01.2021 г., постановено по гр.д. № 746/2020 г. на ВКС, I ГО по реда на чл. 290 ГПК е даден положителен
отговор по процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване
дали е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост върху идеални части от поземлен имот, които не се застъпват със
собствените на ищеца идеални части от имота, поради което е отменено решение № 6229
/22.08.2019 г. по в.гр.д. № 15759/2018 г. на СГС , II
А въззивен състав в частта, с която е обезсилено решение № 457787 от 25.07.2018
г. по гр.д. № 89010/2017 г. на СРС , ГО, 128 състав и е прекратено като
недопустимо производството по делото в частта, по предявения от В.Т.Д. и Г.Т.Д.
против К.К.Б. отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване
за установено между страните по делото, че ответникът не е собственик на
½ (50/100) идеална част от ПИ 68134.513.351 по КККР на гр. София, с площ
288 кв.м., съставляващ УПИ Х-17, в кв. 17 по регулационния план на гр. София,
м. „ГГЦ Зона В-17“, както и по обусловения иск по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна
на констативен нотариален акт за собственост № 47 от 23.12.014 г., том II, рег. № 10729, дело № 225/2014 г. на нотариус П. П.а,
признаващ права на собственост на К.К.Б. върху 5/100 ид. части ( разликата
между 50/100 идеални части и 45/100 идеални части) от описания имот, като
делото е върнато на СГС за ново разглеждане от друг състав в посочената част.
Въззивното
решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която е признато за установено по
предявения от В.Т.Д. и Г.Т.Д. против К.К.Б. положителен установителен иск за
собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, че В.Т.Д. и Г.Т.Д. са собственици на основание
дарение и наследство общо на 45/100 идеални части(всеки от тях на по ½
ид.части от 45/100 ид.части) от описания недвижим имот с идентификатор
68134.513.351, както и на по ½ ид част от ателие, представляващо южно
помещение с площ от около 17 кв.м. ,
разположен на първия партерен етаж от вътрешна жилищна сграда- еднофамилна къща
на два етажа със застроена площ от 54 кв.м., с идентификатор 68134.513.351.2, и
от южната половина от мазето в двора, разположено под терасата и в частта, с
която е отменен на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК констативния нотариален акт за
собственост № 47/23.12.2014 г., том II, рег. № 10729, дело 225/2014 г. на нот.
П. П.а, в частта му признаващ право на собственост на К.К.Б. върху описаното
ателие, южната половина от мазето в
двора и върху 45/100 идеални части от описания недвижим имот с идентификатор
68134.513.351 е влязло в сила на 22.05.2020 г. съгласно Определение № 259 от 22.05.2020 г. по
гр.д. № 746/2020 г., ВКС, I ГО, с което не е допуснато до касационно обжалване въззивното
решение. Следователно на осн. чл. 296, т. 3, предложение първо ГПК, първоинстанционното
решение в тази част е влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка.
В
жалбата се излагат оплаквания за недопустимост на първоинстанционното решение,
евентуално – за неговата неправилност поради необоснованост и противоречие с
материалния закон. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че не било
доказано възражението на въззивника Б., направено в отговора на исковата молба,
че същият е придобил имота въз основа на изтекло в негова полза 10-годишно
давностно владение. Излагат се доводи, че владението се установявало от
представените от него удостоверение за настоящ адрес от 2000 г., както и от
показанията на разпитаните двама свидетели, доведени от въззивника. Поддържа,
че щом въззивникът е обитавал процесния имот от около 2000 г., то действа
презумпцията на чл. 69 ЗС. Сочи се, че показанията на доведените от
въззиваемите Д. свидетели били противоречиви, а показанията им, че въззивникът
бил наемател не следвало да се кредитират, доколкото свидетелите не посочват
откъде знаят за характера на това правоотношение. Позовава се на това, че в
полза на въззивника Б. било постановено през 2015 г. влязло в сила през 2017 г.
решение, с което е уважен в негова полза владелчески иск по чл. 75 ЗС. Сочи се,
че не било ясно защо съдът признава, че въззивникът не е собственик на 1/2
идеална част от дворното място (поземления имот), в който се намира спорната
сграда, щом за същия не е извършвана делба. Иска се отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваните части и отхвърляне на предявените от
въззиваемите Д. искове.
Постъпил
е отговор на жалбата от въззиваемите страни – В.Т.Д. и Г.Т.Д., с който се
оспорва основателността на жалбата. Твърди се, че в жалбата не се излагат
доводи, които да обосновават неправилност на констатациите на
първоинстанционния съд. Сочи се, че въззивникът Б. не бил доказал осъществило
се в негова полза придобивно основание за процесния имот. Излагат се доводи, че
няма основание да се смятат за недостоверни показанията на доведените от
въззиваемите Д. пред първата инстанция свидетели, тъй като те сочели, че
познават въззивника и лично били разбрали от него, че същият е наемател.
Излагат се доводи, че свидетелите на въззивника не установили той да се бил
легитимирал като собственик, като една от свидетелките била и заинтересована,
тъй като живеела в жилище, откъдето въззивникът Б. бил призован по делото.
Излагат се доводи, че самият въззивник Б. бил признал, че е обитавал единствено
втория етаж от процесната сграда, като това се било установявало от представени
по делото негови изявления по други съдебни и досъдебни производства. Сочат
липса на субективно намерение на въззивника да владее процесния имот, като се
твърди, че той е бил само наемател на същия. Сочи се още, че въззивникът Б. бил
в известност за водени между съсобствениците дела, като същият не бил взел
отношение по някои от тях, а по други бил ответник. В заключение се твърди, че
въззивникът не бил доказал пълно и главно да е владял имота за период повече от
10 години, за да може да го придобие по давност. Иска се потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Ищците
са завели отрицателен установителен иск срещу ответника, че същият не е
собственик на ½ идеална част от поземления имот, тъй като ответникът не
е владял постоянно, непрекъснато, спокойно и явно посочения имот, с твърдение че същият от
придобиването му е използван от действителните собственици. Ответникът оспорва
предявения иск, с твърдение, че се легитимира като собственик въз основа на
констативен нотариален акт № 47 от 23.12.2014 г., том II, рег. № 10729, дело №
225/2014 г.
По
делото са приложени нотариални актове за собственост: нотариален акт за
собственост № 163, т. 21 от 04.07.1912 г., с коетоА.Д. е придобил процесното
незастроено място с площ 285 кв.м., както и нотариален акт за алеаторна
покупко-продажба № 176/28.11.1953 г., (л. 11 – 12); нотариален акт №
40/01.03.1967 г., том V, нот. дело № 468/1967 г. (л. 13 – 14), с който М.Б.е
придобил надпартерния етаж от вътрешната къща, ведно с 15/100 идеални части от
дворното място; нотариални актове за дарение № 70/08.11.1971 г., том XXIX, нот.
дело № 5099/1971 г. и № 80/01.12.1971 г., том XXXI, нот. дело № 5493/1971 г.
(л. 23 – 26), и нотариален акт за продажба № 12/08.01.1992 г., том I, нот. дело
№ 14/1992 г. на нотариус Иванка Гетова (л. 40 – 41), както и с решението за
допускане на делба на две помещения в партерния етаж на вътрешната къща в
имота, ведно със 16/100 идеални части от дворното място по гражданско дело №
2608/1970 г. на Софийския районен съд, втори район, първи участък (л. 15 – 16),
които включват и правото на собственост върху двора.
По
делото е приета СТЕ, от заключението на която се установява, че в имота е имало
построени две сгради: сградата към улица „*******, построена през 1925 г. и
разрушена след август 2016 г., а сградата във вътрешната част на двора,
построена през 1931 г. и съществува към момента на изготвяне на СТЕ.
От
разпита на свидетеля И.С. (л. 263 от първоинстанционното дело), се установява,
че познава ищците от 40 години, познава и имота на ул. „******* и в него
въззиваемите Д. са имали апартамент в разрушената вече сграда откъм улицата и
ателие в къщата задната част, където в малка стая в ляво на партера същият
правил баня – малка като площ, но функционална, и в нея до около 10 години
преди разпита му живеел все още Г.Д.. Свидетелят познавал въззивника К.Б. като
наемател на горния етаж, който бил собственост на човек с фамилия „Б.“, като от
последния и от самия въззивник свидетелят С. знаел, че К.Б. е бил наемател там
дълги години за периода след 2004 г. Свидетелят излага спомени, че Г.Д. се
изнесъл от имота около 2010 г.Свидетелят е виждал К. на двора, когато е ходел
да прави ремонти. Знае, че е бил квартирант на Б.и от него и от съседи.
От
разпита на свидетел И.С.(л. 264 от първоинстанционното дело), се установява, че
също познава имота, като знае, че в него въззиваемите Д. имали наследствени
права от дядо си. Свидетелката посочва, че била оставяла багаж в спорното
ателие през 2008 г., както и че сега сградата изглежда необитаема и
необитавана, но би могла да се ползва. Сградата според нея била в лошо
състояние от 8 –9 години преди разпита ѝ пред съда. СвидетелкатаС.сочи,
че не е виждала въззивника К.Б. в имота. Също така посочва, че достъпът до
двора бил ограден от братовчеда на въззиваемите А., който бил заключил
единствената врата към двора – до съборената къща, и не давал достъп.
От
разпита на свидетеля Б.М., доведен от въззивника Б., ( л. 265) се установява,
че познава въззивника от 1999 – 2000 г. като майстор и от този период знае, че
е живял на втория етаж в къщата в дъното на двора на ул. „******* в София.
Свидетелят сочи, че винаги при срещите им е вземал и карал въззивника Б. ***,
бил влизал в двора и на първия етаж в задната къща, като в лявото помещение на
първия етаж въззивникът държал инструменти. Свидетелят споделя данни от
въззивника, че същият е живеел на втория етаж в къщата. Сочи, че от около две
години имал проблеми със съседи и някой се бил настанил в стаите, които ползва.
Свидетелят сочи, че не знае дали въззивникът някога е имал документи за
собственост и не знае в какво качество го е обитавал.
Свидетелката
С.С., разпитана в съдебното заседание от 26.06.2018 г. (л. 265 – 266) сочи, че К.Б.
е обитавал задната постройка в имота – живеел на горния етаж, а отдолу било
нещо като рботилница, а в другата къща живеели други хора. До 2007 г. е ходила
по-често при К.Б., последно ходила 2012 г. когато му бил ограничил до жилището
на втория етаж, като дошли , може би собствениците и заварили вратата на втория
етаж от сградата. Свидетелката сочи, че през 2016 г. била съборена предната
къща, К. следвало да ползва стълба за да стигне до втория етаж от вътрешната
сграда. В последствие, без посочена дата, според свидетелката живущите на
втория етаж на предната къща, след разрушаването ѝ се били нанесли на
първия етаж на сградата в дъното на двора, обитавана от въззивника Б..
Свидетелката сочи, че не знае на какво основание въззивникът е пребивавал в
имота и дали е бил собственик. Свидетелката посочва, че въззивникът Б. отварял
вратата на двора, която била затворена с катинар, когато ходила при него, както
и имал ключ от стълбищната клетка на първата къща и ключ за пасарелката.
По
делото са представени и удостоверение № 69/06.06.2012 г. на Столична община,
район „Средика“ (л. 220), според което настоящият адрес на въззивника Б. ***;
молба-декларация до Столична община, район „Сердика“ от въззивника Б. с вх. №
ОС-94-00-50/19.06.2012 г. (л. 210 ), в която е посочва, че като завладени по
давност въззивникът претендира втори етаж от двуетажна къща, сграда „Б“ в
задната част на двора в горепосочения адрес с размери 42 м2 , таван, стая 15 м2 на ет. 1 от северозападната
страна на същата сграда; бетонен мост, свързващ ет. 2 от сграда „Б“ с ет. 2 от
сграда А и общото стълбище в сграда А. Има и идеална част от дворното място…“,
уточнена с молба от 28.06.2012 г. (л. 209), съгласно която претендира
собственост по давност за втория етаж на вътрешната сграда, една стая на първия
етаж, както и съответните идеални части от дворното място; молба до Столична община,
район „Средика“ от въззивника Б. с вх. № ОС-94-00-50-(3)/02.08.2012 г., с която
същият претендира собственост върху цялата сграда в дъното на имота, заедно с
33,3/100 идеални части от дворното място
(на лист 195 и 216 от първоинстанционното дело), молба –декларация от 29.04.2013
г. (л. 181), с която претендира ½ идеална част от дворното място.
Представените
Решение № I-50-99/07.12.2015 г. по гражданско дело № 56033/2012 г. на Софийския
районен съд, 50. състав (на лист 222 – 224 от първоинстанционното дело),
потвърдено с Решение № 7762/20.11.2017 г. на Софийския градски съд, II-г
въззивен състав (на лист 225 – 227 от първоинстанционното дело), с което Р.А., Г.С.,
Е.Н.и М.Б.са осъдени на осн. чл. 75 ЗС да върнат владението на втория етаж и
северната стая на първия етаж от вътрешната къща в двора с адрес: София, ул. „*********,
не са от значение за правилното решаване на делото, тъй като от една страна
въззиваемите Д. не са били страна по делото, а съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК
решението влиза в сила само за страните по делото, а от друга страна недвижимият
имот не е бил предмет на иска.
По
делото е приложено постановление за прекратяване на наказателно производство,
образувано по чл. 323, ал. 1 НК от 26.03.2009 г.(л. 140), поради
възпрепястван достъп до обитавания от наемателя Б. втори етаж на вътрешната
къща поради премахване на част от стълбите, което е косвена индиция за
качеството на ответника на наемател към 2008 г. Прието е, че се касае за гражданскоправни
отношения.
По делото е приложена и подадена от въззивника
Б. „тъжба“ до Софийската районна прокуратура (без данни за входящ номер) с дата
09.07.2012 г. (л. 280), с която желае да се предприемат действия срещу Е.Н., Р.А.
и „М.“, който възпрепятствали достъпа до жилището му, като не му позволявали да
премине по мостчето от втория етаж на предната сграда в двора до къщата в
дъното на имота на ул. „*******. Към тъжбата (на лист 281 от
първоинстанционното дело) е приложена и бележка от 13.06.2012 г., с която на
„Краси“ е даден последен срок за изнасяне на багажа до 17.6.2012 г. и е
посочено, че на 18.6.2012 г. бравите ще бъдат сменени с полиция.
По
делото са представени и преписката от район „Сердика“, която съдържа документи
относно липсата на претенции на Столичната община към имота, бележка за
установен в разрушената вече къща от предната страна на имота пожар от 2003 г.,
като сигналът е подаден от въззивника, и нотариално дело № 225/2014 г. на
нотариус П. П.а. Тези доказателства не носят допълнителна информация по въпроса
за владение върху процесния имот, която да налага самостоятелното им обсъждане
от съда.
Въз основа на
така установената фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Първоинстанционният
съд e приел по предявения отрицателен установителен иск, че свидетелите И.С.и С., доведени от
въззиваемите Д. установили, че въззивникът Б. се намирал в имота само като
наемател, като съдът кредитирал показанията на тези свидетели, тъй като същите
подробно възпроизвеждали данни относно историята на имота, показанията им били
логични и се подкрепяли от документите по делото в други свои части, а
свидетелите, доведени от ответника – Б.М. и С.С., установявали единствено, че
последният пребивава в сградата, без да посочат дали знаят същият да се е
намирал в сградата с убеждението, че е собственик. Съдът е приел, че подадените
срещу въззивника Б. сигнали пък представляват индиции за смущаване на
владението, което води до извод за прекъсване на същото. Съдът е приел, че
успешното провеждане на владелчески иск от въззивника по дело, образувано през
2013 г., също не установява владение по отношение на въззиваемите Д., които не
са били страна в производството, а по делото не е било установено дали е налице
давностно владение. Поради това съдът е приел, че въззиваемите Д. са установили
придобивното основание, от което извеждат правото си на собственост, а
въззивникът Б. не е установил своето придобивно основание.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваните му части. Във връзка с доводите във въззивната жалба за
неправилност, съдът намира следното:
Предмет
на въззивна проверка е първоинстанционното решение в частта по отрицателния
установителен иск, предявен от въззиваемите Д. за установяване, че въззивникът Б.
не е собственик на 1/2 идеална част (съответна на 50/100) от дворното място,
както и в частта за отмяна на констативния нотариален акт по чл. 537, ал. 2 ГПК
за 5/100 идеални части.
Неоснователни
са релевираните във въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното
решение в частта по отрицателния установителен иск за собственост за ½
идеална част от поземления имот. В производството по отрицателния установителен
иск за собственост, ищецът доказва фактите, от които произтича правния му
интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му (т. 1 от Тълкувателно
решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК).
Налице
е правен интерес у ищеца да води отрицателния установителен иск. Съгласно чл.
294, ал. 1 ГПК, указанията по тълкуване и прилагане на закона са задължителни
за съда, на който делото е върнато, поради което този въпрос не подлежи на
преразглеждане от настоящия състав на въззивния съд, въпреки данните за наличие
на образувано т.д. № 3/2021г., ОСГК на ВКС.
Ответникът
следва да установи фактите, от които произтича правото му. Съгласно чл. 79, ал.
1 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС, владението
е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя. Владението по чл. 68 ЗС се
характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа
власт върху вещта /corpus/ и субективен - намерението да се държи вещта като своя
/animus domini/.
За
да настъпят последиците на придобивната давност в хипотезиса на чл. 79, ал. 1
ЗС следва да бъде установен непрекъснато владение в продължение на 10 години върху
процесната вещ – ½ идеална част от недвижим имот. Владението следва да бъде
постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено.
В
случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства в своята
съвкупност не се установява, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху
поземления имот с намерение за своене. Това е така, защото от свидетелските
показания се установява, че ответникът Б. е виждан в двора, но е бил наемател
на втория етаж на вътрешната къща на лицето Б. дълги години/ св. И.С./, което
му било известно от самия него и от съседи. Свидетелските показания се
подкрепят от постановление от 26.03.2009 г. за прекратяване на наказателното
производство по чл. 323 от НК, поради възпрепястван достъп до обитавания от Б. като
наемател втори етаж на вътрешната къща поради премахване на част от стълбите,
което е косвена индиция за качеството му на наемател към 2008 г. Свидетелските
показания на И.С. са логични, последователни и задълбочени и отговорят на другите
събрани по делото доказателства – в това
число актове за собственост, живущите собственици на адреса в продължителен
период от време, както самият свидетел посочва познава ищците от 40 години, разположението
на сградите, етажност, разположението на ателието във вътрешната сграда, поради
което съдът ги кредитира в цялост.
Доведените
от ответника свидетели не установяват противното. Свидетелите Б.М. и С.С.
заявяват, че знаят, че ответникът живее във вътрешната къща на адреса, но не
знаят на какво основание обитава къщата и не знаят чия е собствеността. Данните
за наличие на ключ от входната врата на дворното място, за стълбищната клетка
на първата къща и ключ за пасарелката не променят горния извод, доколкото
същият е бил допуснат да ползва втория етаж от вътрешната къща в двора, като
има и данни, че е възпрепятстван достъпа му до вътрешната къща от собственици
на самостоятелни обекти в къщите /през 2008 г. и 2012 г./. Нещо повече, всички
свидетели еднозначно сочат, че са виждали и други хора, които живеят в имота. Всички
свидетели също сочат, че Б. е обитавал втория етаж от вътрешната къща и
помещение от първия етаж, но не установяват фактическа власт върху имота, извън
тази за използването на втория етаж на вътрешната къща по предназначението
ѝ. Следователно от доказателствата по делото не може да се направи извод за
владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС на процесната идеална част от имота от
въззивника в
продължение на 10 години.
Презумпцията
по чл. 69 ЗС досежно субективния елемент за своене на вещта се счита
опровергана при наличие на основание за държане на вещта, но в случая от
доказателствата по делото дори не се установява обективния елемент по отношение
на процесната идеална част от имота.
Самият
въззивник в двете си първоначални заявления от 19.06.2012 г., уточнено със
заявление от 28.06.2012 г. и последващо заявление от 02.08.2012 г. до Столична
община посочва, че претендира да е придобил чрез давностно владение втория етаж
от вътрешната двуетажна сграда, заедно с таван и една стая на първия етаж –
партер, ведно със съответните идеални части от имота, а с второто заявление с
посочен процент – 33,3/100 идеални части.
Едва в заявлението от 2013 г. молителят претендира да бъде признат за
собственик на 1/2 идеална част от дворното място. При това положение са налице
признания в молбите му от 2012 г., съдържащи неизгодни нему факти, че същият не
е упражнявал фактическа власт към 2012 г. на половината от дворното място.
Неоснователно
е релевираното възражение във въззивната жалба, че владението на ответника се
установявало от влязлото в сила решение по чл. 75 ЗС. Същото е постановено
между различни страни, поради което няма СПН спрямо въззиваемите ищци, още
повече, че предмет на делото по чл. 75 ЗС е само втория етаж и северната стая
на първия етаж от вътрешната къща, но не и поземления имот, следователно е
неотносимо към предмета на спора по настоящото дело.
Писменото
доказателство за адресна регистрация на въззивника на адреса не доказва
обективния елемент на владението, поради което релевираното възражение на
въззивника в този смисъл е неоснователно.
Релевираното
във въззивната жалба възражение от въззивника, че съдът не следвало да се
занимава с правото на собственост върху дворното място, тъй като за същото не
била извършвана делба е неоснователно. Следва да се посочи, че по делото се
претендира несъществуване на право на собственост върху идеални части – квоти
от общото право на собственост, а не се претендират реални части от имота.
Поради това няма пречка да се установи съществуването и квотата на дяла на една
от страните в правото на собственост върху една вещ в самостоятелен исков
процес, дори и да не се иска делба на същата.
С
оглед на горното, предявеният отрицателен установителен иск е основателен и
правилно е бил уважен от първоинстанционния съд.
За
отмяната на констативния нотариален акт в частта, с която К.К.Б. е признат за собственик на 5/100 идеални части (съответстваща
на разликата между 45/100 идеални части и 1/2 идеална част (50/100) от правото
на собственост) от описания недвижими имот:
Съгласно
чл. 537, ал. 2 ГПК, когато актът по чл. 537, ал. 1 засяга правата на трети
лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков
ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта. При уважаване
на иска издаденият акт се отменя или изменя. В мотивите на Тълкувателно решение
№ 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК е прието, че отмяната на констативния
нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на
съдебно решение, с което се признават правата на третото лице. Съгласно Решение
№ 138 от 21.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 799/2012 г., II ТО, искането за
отмяна на констативния нотариален акт (чл. 537, ал. 2 ГПК) не е самостоятелна
претенция, а последица от уважаването на иск. Доколкото настоящият съдебен
състав приема, че отрицателният установителен иск за собственост е основателен,
правилно е отменен констативният нотариален акт за разликата от 5/100 идеални
части от правото на собственост върху дворното място (съответстваща на
разликата между 45/100 идеални части и 1/2 идеална част (50/100) от правото на
собственост върху същото), поради което следва да бъде потвърдено
първоинстанционното решение в тази част.
Относно
разноските:
С
оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
право на разноски има въззиваемата страна. Същата е заявила искане за
присъждане на на разноски за касационната инстанция при условията на чл. 38,
ал. 2 ЗА съгласно представен договор за правна защита и съдействие от
25.09.2019 г.(л. 67 от дело № 746/2020 г.). Въпросът за отговорността за разноските,
направени от страните пред ВКС във връзка с отрицателния установителен иск
следва да бъде разрешен от въззивния съд с решението по същество на спора. Въз
основа на горното и с оглед изхода на спора, въззивникът дължи на адв. М.Т.Б.
сумата от 726,26 лева адвокатско възнаграждение за касационна инстанция съгл.
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. и чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗАдв, изчислен
въз основа на цената на иска по отрицателния установителен иск (1/2 от данъчната
оценка за имота, л. 38 от първоинстанционното дело). Направено е и искане от
въззиваемата страна за присъждане на сторените разноски за държавна такса от
всеки един от тях по 80 лева , представляваща държавна такса по гр.д. 746/2020
г., ВКС, което е основателно и следва да бъде осъден въззивникът с оглед изхода
на спора да ги заплати на въззиваемите страни. Отправено е искане за определяне
на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за правна помощ по настоящото
дело, но не е представен договор за безплатно извършена правна помощ по чл. 38
ЗАдв пред настоящата въззивна инстанция, поради което искането е неоснователно.
Воден
от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
457787 от 25.07.2018 г., постановено по гр.д. № 89010/2017 г. на СРС, ГО, 128
състав, В ЧАСТТА с която е признато
за установено по предявения от В.Т.Д., ЕГН ********** и Г.Т.Д., ЕГН ********** срещу
К.К.Б., ЕГН
********** отрицателен установителен
иск, че последният не е собственик на ½ идеална част от недвижим имот с
идентификатор 68134.513.351, находящ се в гр. София, район Сердика, ул. *******,
с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване
ниско застрояване, с площ по скица 288 кв. м.при съседи – недвижими имоти с
идентификатори, както следва: 681134.513.357, 68134.513.352,
68134.513.345,68134.513.350, 68134.513.359, 68134.513.358, който имот по
действащия регулационен план, одобрен със Заповед № РД – 50-09-204/08.04.1987
г. и ЧИЗРП за кв. 24, одобрено със Заповед № РД-50-09-131/21/04.1993
г.,представлява УПИ Х-17 от квартал 24 по плана на гр. София, местността ГГЦ „Зона
В 17" от кв. 4, при съседи: УПИ IX -16,
УПИ XI -18, УПИ III-4 и улица „Кресна“ и В ЧАСТТА, с която е отменен констативен нотариален акт за
собственост № 47 от 23.12.2014 г., том II, рег. № 10729, дело № 225/2014 г.,
съставен от нотариус П.а с рег. № 157, НК в частта, с която К.К.Б. е
признат за собственик на 5/100 идеални
части (съответстваща на разликата между 45/100 идеални части и 1/2 идеална част
(50/100) от правото на собственост) от описания недвижими имот.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК, чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. и чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗАдв К.К.Б.,
ЕГН ********** да заплати на адв. М.Т.Б.
сумата от 726,26 лева адвокатско възнаграждение за за оказана безплатна правна
помощ на В.Т.Д. и Г.Т.Д. по гр.д. 746/2020 г., ВКС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК К.К.Б., ЕГН **********, да заплати на В.Т.Д., ЕГН ********** и Г.Т.Д.,
ЕГН ********** поотделно сумата от по 80 лева, представляваща сторени разноски
за държавна такса по ч.гр.д. № 746/2020 г., ВКС.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.