РЕШЕНИЕ
№ 660
гр. Добрич, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Албена П. Колева
при участието на секретаря Диана Й. Димитрова
като разгледа докладваното от Албена П. Колева Гражданско дело №
20213230100886 по описа за 2021 година
Предявен е иск от Г.Е.. Р. ЕГН ********** срещу ‚Изи Асет
Мениджмънт“АД ЕИК ********* гр.София по чл.55 ЗЗД вр. с чл.9 и чл.10а
от Закона за потребителския кредит за връщане на недължимо платена сума
от 1449.98 лв. по договор за потребителски кредит.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор.
1/ Обстоятелства , на които се основават претенцията на ищеца и
възраженията на ответника:
Ищецът твърди , че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № *** от 22.08.2017г. Предмет на договора е сума от
1500 лв.Срокът - 34 седмици, съответно 34 вноски.Общата дължима сума е
1710,54 лв. при договорен фиксиран лихвен процент 40%.
Ответникът начислил по договора неустойка в размер на 1239,30 лв. за
неизпълнение на договорно задължение - в срок от 3 дни , считано от датата
на сключване на договора ищецът да предостави обезпечение - двама
поръчители, отговарящи на определени условия или банкова гаранция в
размер на 1710,54 лв.
Сумите по договора общо 2949,84 лв. са изцяло заплатени от ищеца.
Настоява се , че сумата от 1449,84 лв. е недължимо платена.
Ответникът не взима отношение по обстоятелствата по иска.
2/Правна квалификация - предявен е иск по чл.55 ЗЗД вр. с чл.26 ЗЗД
и чл.9 и чл.10а от закона за потребителски кредит, а в условия на
евентуалност във вр. с чл.33 ЗЗД .
1
Правни доводи на ищеца:
Договорът за кредит е нищожен , а евентуално унищожаем и затова
заплатената сума от 1449 лв. над чистата стойност на кредита от 1500 лв.
, е недължимо платена.
-доводи за нищожност на договора за кредит:- не е спазена
предвидената в закона форма/ чл.10,ал.1 вр. с чл.22 ЗПК/; липсва съществен
елемент - ГПР- размера по договора е грешно посочен , действителния е над
максимално установения праг;нищожна е клаузата за неустойка , а тя е
включена във всяка от вноските; има заобикаляне на закона- при забава
кредиторът има право само на лихва за времето на забавата.; клаузата за
договорната лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави.Твърди
се и противоречие със закона - неравноправни клаузи.
По доводи за унищожаемост – договорът е сключен при крайна нужда и
ясно неизгодни условия.
Като цяло разликата между сумата от 1500 лв. - предмет на договора
за кредит , която е получил ищеца и 2949,84 лв. , която върнал на кредитора ,
която разлика е в размер на 1449,84 лв. е недължимо платена и се
претендира за връщане от ответника.
Прави доводи на ответника:Договорът и клаузите са действителни.В
отговора са изложени доводи пункт по пункт съобразно доводите на
ищеца.Като цяло, сумите по договора за кредит са дължимо платени , на
годно правно основание.
3/Между страните са спорни обстоятелствата, на които се основава
иска.
4/На доказване подлежат всички факти и обстоятелства , както и
доводите на страните.
5/Доказателствена тежест:В тежест на ответника е да докаже валиден
договор за кредит и валидно правно основание за плащане на сумите по него.
В тежест на ищеца е да докаже изложените доводи за нищожност и
унищожаемост.
По делото са събрани писмени доказателства.Прието е като
неоспорено заключение на вещо лице по извършената съдебно-счетоводна
експертиза.
След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по
делото съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Фактите: Между страните е сключен Договор за паричен заем №*** от
22.08.2017г. за сумата от 1500 лв. с фиксиран годишен лихвен процент –
40% и годишен процент на разходите/ГПР /-48,15 %.Заемната сума следва да
бъде върната на 34 погасителни вноски по погасителен план, с последна
падежа дата - 19.04.2018г.
Експертизата дава заключение , че ищецът е заплатил в полза на
ответника сума от 2949,84 лв. , от които 1500 лв. – главница ; -210,54 лв. -
2
договорна лихва и 1239,30 лв. - неустойка обезпечение по чл.4 от договора.
Няма неплатени суми по договора за заем.Неустойката и лихвата са включени
във всяка погасителна вноска.
Допълнителната експертиза дава заключение, че предвид размера на
кредита, общо изплатената сума при ГПЛ 40% оскъпяването за срока на заема
от 34 седмици е увеличен от 14.04.% на 96,66% , т.е от 210,54 лв. на 1449,84
лв., или 147,83 % годишно; оскъпяването на заема само с платената неустойка
е 82,62% , или 126,36 % годишно.
Правни изводи:
Ищецът въвежда с исковата молба всички възможни доводи за
нищожност на договора за заем, за да обоснове главния довод за
недължимост на сумата от 1449 ,84 лв. като разлика между получената
заемна сума от 1500 лв. и платената – 2994,84 лв./2994,84лв.-1500лв./
Клаузата за неустойка по чл.4 от договора за заем е нищожна.Тя е
уговорена като обезпечение на задължение заемателят – ищец да представи в
3- дневен срок от датата на сключване на договора едно от следните
обезпечения – две физически лица - поръчители , всеки от които да отговаря
на следните изисквания:да представи служебна бележка от работодател за
размер на трудово възнаграждение;нетния размер на осигурителния му доход
да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е
заемател или поръчител по друг договор за паричен заем , сключен с
ответника; да няма платени осигуровки за последните две години; да няма
задължения към други финансови и кредитни институции или ако има
кредитната му история в ЦКР на БНБ една година назад да е със статут не по
– лош от 401 „Редовен“.Неустойката се заплаща при неизпълнение на
поетото задължение по чл.4,ал.1 от договора в размер на 1239,30 лв. , която
сума е включена във всяка погасителна вноска.
От правна страна, уговорената с чл.4 от договора неустойка за
неизпълнение на договорно задължение е неравноправна на основание чл.143,
т.5 от ЗЗП, съгласно която се предвижда забрана за уговаряне на клауза,
задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Предвид, че
неустойката в случая е над 50 % от заетата сума, то нейния размер се явява
необосновано висок. Същевременно не е свързана с неизпълнение на
основното договорно задължение на заемателя да върне заетата сума, а
произтича от неизпълнението му да предостави в срок от три дена
поръчителство чрез двама поръчители. При неизпълнение е предвидено
неустойката да се кумулира към размера на погасителната вноска, с което по
същество става добавък към възнаградителната лихва на търговеца и го
обогатява неоснователно, като същевременно представлява скрито
оскъпяване на кредита.
Според чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-
големите вреди. В мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е
възприето становището за нищожност на клауза за неустойка, когато
условията, при които е договорена, влизат в противоречие с нейните функции
3
и с принципите на справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Според чл. 4 от процесния договор неустойката е дължима
не при забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се
предостави обезпечение на кредитодателя, чрез осигуряване на поръчител
или банкова гаранция. С оглед на това съдът приема, че така уговорената
неустойка излиза извън присъщата обезпечителна функция. При договор за
потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със забавата при
възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането на
възнаграждение за тяхното ползване и разходите по събиране. Уговорената
между страните неустойка не обезпечава възстановяването на вредите от това
неизпълнение, а евентуални такива от непредставянето на обезпечение, чрез
поръчителство или банкова гаранция. От неизпълнението на задължение за
представяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размера на която
да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. При неизпълнение на
задължението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за
ползването, кредиторът ще получи обезщетение под формата на лихва за
забава, каквато е уговорена в сключения договор и каквато се претендира.
Казаното дава основание на съда да приеме, че уговорката между страните за
заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените в закона функции,
е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Това налага извод , че сумата от 1239,30 лв. не се дължи.
Договорната лихва е установена в размер на 210,54 лв. на база 40%
годишен лихвен процент. Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД предвижда, че
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото
той не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни
разпоредби на закона по отношение размера на възнаградителната лихва. При
положение обаче, че се касае за потребителски договор, при кой го едната
страна е по- слаба икономически, поради което се ползва със засилената
защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер на
лихвата (било възнаградителна, било за забава) е ограничен. Обратното би
означавано икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани
неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се
използва за облагодетелстване на друг. Поради това, съдебната практика
приема, че при формиране размера на възнаградителната лихва обективен
критерий може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да
се приеме като максимален размер. Трайно се приема, че противоречаща на
добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити
- двукратния размер на законната лихва.Следователно и клаузата за договорна
лихва е недействителна.Ищецът не дължи сумата от 210,54 лв.
Общият сбор на сумите 1239,30 лв. и 210,54 лв. е 1449,84 лв., какъвто е
размера на ищцовата претенция.Предвид направените изводи , тази сума се
явява от недължимо платена и подлежи на връщане на осн.чл.55 ЗЗД като
платена без основание. Като взима предвид , че ищецът не предявява иск за
нищожност на договора за кредит, а излага доводи в тази посока, за да
обоснове тезата , че не дължи суми над горницата, а именно 1449,84 лв.,
съдът не намира за необходимо да изследва въпроса за действителност на
4
договора кредит.
За пълнота следва да се отбележи следното:Спазена е формата за
сключване на договора; посочен е размер на ГПР, определен по нормативни
критерии; договорът е на разбираем език.Доводите за унищожаемост са
несъстоятелни, тъй като финансовите затруднения на ищеца , довели до
сключван на договора , не са хипотеза на крайна нужда по смисъла на ЗЗД.
Искът като основателен ще бъде уважен от съда изцяло.На осн.чл.86
ЗЗД в полза на ищеца съдът присъжда
На основание чл.78,ал.1 ГПК съдът присъжда разноски в полза на
ищеца в размер на платената държавна такса от 58 лв. , 370 лв. - депозит за
вещо лице.
На същото основание и на осн.чл.38,ал.2 ЗА съдът присъжда в полза на
процесуалния представител 300 лв. адвокатски хонорар за процесуално
представителство „pro bono”.
Присъдените разноски следва да се платят по посочената в исковата
молба банкова сметка. Обстоятелството, че трето лице е титуляр на банковата
сметка, не представлява пречка за редовно плащане. По интернет данни
дружеството-титуляр на сметката е собственик на платформа за връщане на
надвзети суми по бързи кредити и правоотношението на това дружество с
ищеца се развиват на друга плоскост.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“АД ЕИК ********* гр.С.,
представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. ДА ЗАПЛАТИ на Г.Е.. Р. ЕГН **********
гр.Д. сумата от 1449,84 лв. /хиляда четиристотин четиридесет и девет лева 84
ст. /, представляваща сбор от недължимо платени без правно основание суми
по договор за потребителски кредит № *** , сключен на 22.08.2017г. между
Г.Е.. Р. и „Изи Асет Мениджмънт“АД , от които 210,54 лв. - договорна лихва
и 1239,30 лв.- неустойка по чл.4 от договора заедно със законната лихва
върху 1449,84 лв. от датата на иска – 18.03.2021г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“АД ЕИК ********* гр.С.,
представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. ДА ЗАПЛАТИ на Г.Е.. Р. ЕГН **********
гр.Д. сторени разноски по гр.дело № 886/2021г. по описа на РС Добрич в
размер на 58 лв. /петдесет и осем лева/- платена държавна такса , 370 лв./
триста и седемдесет лева/ - депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“АД ЕИК ********* гр.С. ,
представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. ДА ЗАПЛАТИ на адв.Г.Ч. гр.С.
адвокатски хонорар за процесуално представителство по гр.дело № 886/2021г.
по описа на РС Добрич в размер на 300 лв. / триста лева/.
Решението подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6