Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
София, 01.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, в закрито заседание на първи юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Коюмджиева ч.гр.д.№ 3212 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 435 -чл.438 от ГПК,
във връзка с чл. 435, ал.2, т.6, предл.първо от ГПК.
Образувано е по жалба,
подадена от длъжника П.Й.М. ЕГН **********, по изп. д.№ 20197900402079,
по описа на ЧСИ Р.М.– с peг. №790 от КЧСИ, срещу Постановление от 28.01.2020 г. на съдебния
изпълнител, с което
е отказано спиране на
принудителното изпълнение по отношение на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.*******.
Жалбоподателят М., чрез пълномощника адв.Е.С.–САК моли да бъде отменено
обжалваното Постановление от 28.01.2020 г. на ЧСИ Р. Милчева, както и да се
укаже на съдебния изпълнител да насочи изпълнението към ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот, находящ се
в гр.*******, представляващ апартамент със застроена площ от 272,64 кв.м.
В жалбата се твърди, че съгласно решение за
развод № 62/20.03.2012г. на РС Костинброд, жилището, находящо се в гр.София,
ул.*******е придобито по време на брака на П.М. със С.М.М., представлява СИО и
е предоставено за ползване на С.М.М.и синът ни П. Пламенов М. - непълнолетен
към момента на развода. Позовава се на нормата на чл. 444, т. 7 от ГПК:
„Изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и
членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище,
независимо от това дали длъжника живее в него“. Поддържа още, че когато
длъжникът притежава два или повече жилищни имота, това не означава, че и всички
тези имоти са секвестируеми. Счита, че следва да се избере един от тях, срещу
който да бъде насочено изпълнението, а единия жилищен имот да остане
несеквестируем, като е оправдано длъжникът да предложи имота, срещу който да
бъде насочено изпълнението. Сочи, че в случая предложението по чл.443 от ГПК се
отнася за имота, върху който е вписана ипотека в полза на кредитора. Частният
съдебен изпълнител е отказал да приеме предложението на длъжника но чл.443 от ГПК, мотивирайки се с несъгласието на взискателя. претендираното Поддържа още,
че претендираното от взискателя вземане е надлежно обезпечено с вписана в
негова полза ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр.*******,
представляващ Апартамент със застроена площ от 272,64 кв.м., който апартамент е
напълно достатъчен за удовлетворяване вземането на взискателя. Изложено е, че насочването
на изпълнението върху друг имот, който не служи за обезпечение на вземането на
взискателя, още за идеална част от него, говори за недобросъвеетностно
поведение от страна на взискателя, целящо увреда на интересите не само на
длъжника, но и на трети лица. Поради изложеното моли за отмяна на Постановление
от 28.01.2020 г. на ЧСИ Р. Милчева по изп. д.№ 20197900402079 по описа и.
В срока по
чл.436 ал.3 ГПК е постъпило възражение от взискателя „Инвестбанк“ АД. Взискателят оспорва
жалбата, като поддържа, че банката е упражнила правото си да насочи
изпълнението върху цялото имущество на длъжника П.М., в това число срещу
притежаваните от него 1/2 ид. част от недвижимия имот, находящ се в гр. София,
ул. „****. съпружеската имуществена общност
се прекратява с прекратяването на брака.Твърди, че след прекратяването на брака
апартамента на ул. „****е станал съсобствен имот и двамата бивши съпрузи
притежават по 1/2 ид.ч. от него. Сочи, че изпълнението е насочено само върху
притежаваните от длъжника П.М. 1/2 ид.ч.
от процесния имот. Поддържа, че тази идеална част не е несеквестируема, тъй
като към момента на налагане на възбраната върху нея длъжникът притежава и
други жилищни имоти - апартамент на ул. „Бигла“, апартамент на ул. „Персенк“,
апартамент в ж.к. Люлин и жилищен имот в гр. Костенец,
Постъпили са
мотиви на ЧСИ за неоснователност на жалбата. Сочи се, че към 12.03.2020г. общото задължение на длъжника по изп. д.№ 2019790040207 възлиза на 1 422 633,23 лв., като пазарната стойност
на ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот е по –малка с 476 233,33лв.
от размера на дълга, поради което изпълнението е насочено и към друг имот на
длъжника.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и след запознаване с доказателствата по делото,
намира следното:
Изп. дело № 20197900402079,
на ЧСИ Р.М.– с per. №790 от КЧСИ с район на действие СГС, е образувано на 11.11.2019г. по молба на взискателя - ИНВЕСТБАНК АД С ЕИК ****с
адрес: гр. София, бул. „****въз основа на Изпълнителен лист, издаден на
11.10.2019г. по гр.д. № 56702/2019г. по описа на СРС, 28 с-в по Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу
длъжника - П.Й.М. ЕГН **********, за вземане в размер на: 1 348 329,05 лв., от
които главница в размер на 600 000 евро /левова равностойност 1 173 498,00 лв./
със законна лихва в размер на 17 276,50 лв. за периода 03.10.2019 г. -
25.11.2019 г., дължима до окончателното изплащане на сумата, 95 925,44 лв.
неолихвяеми вземания /договорни лихва 26 635,20 евро /левова равностойност 50
138,09 лв./; мораторна лихва в размер на 22 933,34 евро /левова равностойност
44 853,71 лв./; банкови такси 12,24 евро /левова равностойност 23,94 лв./;
застрахователна премия 909,70 лв./, 25 688,47 лв. присъдени разноски, в полза
на взискателя: ИНВЕСТБАНК АД. На основание чл. /9 от ГПК всички разноски по
изпълнението също са за сметка на длъжника, които включват съответните такси и
разноски по ТТР към ЗЧСИ.
ПДИ е връчена на длъжника лично на 09.01,2020г. /лист
134 от изп.д./.
На основание чл. 429, ал. 3 ГПК, предвид че вземането
на взискателя по цитирания изпълнителен титул произтича от Договор за банков
кредит № КЦ-375/2007-В/21.06.2007г. и анексите и споразуменията към него, както
и че същите са обезпечени с Договорни ипотеки , върху имот собственост на
длъжника П.М. и бившата му съпруга - С.М., представляващ - АПАРТАМЕНТ № 13
/тринадесет/, на IV /четвърти/ етаж от жилищната сграда, находяща се в гр.
София, квартал „Лозенец“, ул. „*******. С Разпореждане от 11.11.2019г. С.М. е конституирана, като ипотекарен длъжник
по делото, за което е изпратена и Покана за додроволно изпълнение /лист 136/,
получена лично на 17.11.2019г.
С молба вх. № 26857/23.12,2019г. на основание чл. 456 ГПК за събиране в изпълнителното производство е присъединено и вземането на
взискателя Инвастбанк АД по Изпълнителен лист издаден на 23.11.2019 г. от РС
София на основание Заповед за незабавно изпълнение (чл. 417) по ч.гр.д. № 66026
/2019 г. на СРС, ГО, 27 с-в, за което до длъжника П.М. е изпратена Покана за
доброволно изпълнение /лист 271 от изп.д./ - получена лично на 09.01.2020г.
С молба вх. № 3075/11.02.2020г. /лист 366 и сл. от
изп.д./, на основание чл. 456 ГПК, за събиране в изпълнителното село е
присъединено и вземането на взискателя Инвастбанк АД по изпълнителен лист
издаден на 14.12.2019 г. от СРС на основание Заповед за незабавно изпълнение
(чл. 417) по ч.гр.д. № 66024/ 2019 г.
Видно от извършената справка по партида в СВ длъжникът
притежава и други жилищни имоти - апартамент на ул. „Бигла“, апартамент на ул.
„Персенк“, апартамент в ж.к. Люлин и жилищен имот в гр. Костенец.
Съгласно направено с молбата за образуване искане от
взискателя по делото са предприети действия с цел цялостно проучване на
имуществото на длъжника и налагане на съответните обезпечителни мерки.
Възбранен е ипотекираният в полза на Инвестбанк АД
недвижим имот, собственост на длъжника П.М. и бившата му съпруга /конституирана
като ипотекарен длъжник по делото/ С.М., а именно: АПАРТАМЕНТ № 13
/тринадесет/, на IV /четвърти/ етаж от жилищната сграда, иаходяща се в гр. София,
квартал „Лозенец", ул. „*******.
С Молба вх. № 1028 от 16.01.2020г. по изпълнителното дело е депозирано искане от
длъжника П.М. за спиране на принудителното изпълнение по делото по отношение на
притежаваната от него 1/2 ид.ч. от Апартамент /тип мезонет/, находящ се в гр.
София, ул. „****и насочване на изпълнението по отношение на притежавания от
него и С.М. недвижим имот, представляващ - Апартамент, находящ се в гр. София,
ул. „*******.
С Постановление от 28.01.2020г.
съдебният изпълнител е отказал да уважи искането на длъжника за спиране на
изпълнението, предвид липсата на предвидените в горецитираната разпоредба
основания.
Анализът на така установената
фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Жалбата е
ДОПУСТИМА, като подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирано, съгласно чл. 425, ал.2 от ГПК лице - длъжник по
изпълнението, срещу обжалваем по акт на съдебния изпълнител – постановление, с
което е отказано спиране на
изпълнителното дело, съгласно чл.435,
ал.2 т.6 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Спирането на изпълнителното производство означава
временно преустановяване на следващите се изпълнителни действия, като
извършените до спирането действия остават в сила заедно с възможността
изпълнението да се възобнови, когато основанието за спиране отпадне.
Основанията за
спиране са императивно определени в закона – чл. 432, ал. 1 ГПК, чл. 454 ГПК,
чл. 638, ал. 1 ТЗ – при спор относно законността на изпълнителния процес, смърт
или недееспособност на страна в изпълнителния процес, очаквано доброволно изпълнение
и откриване на производство за несъстоятелност по отношение на
длъжника-търговец. Спирането настъпва съответно по разпореждане на съда, по
искане на взискателя, с постановление на съдебния изпълнител /в случаите на чл.
432, т. 3 вр. с чл. 229, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК и на чл. 454 ГПК/.
В този смисъл доколкото спирането на изпълнителното
производство е допустимо само в
предвидените в закона случаи, а в разглеждания случай длъжникът не се позовава на такова основание, то настоящият съдебен
състав приема, че обжалваният отказ на съдебния изпълнител се явява
законосъобразен.
Неоснователни са и оплакванията за нарушение на
чл.444, т.7 ГПК с насочване на изпълнението към несеквестируемо жилище.
Съгласно чл. 133 от ЗЗД - цялото имущество на длъжника
служи за общо обезпечение на неговите кредитори, като изключение е предвидено в
чл. 444, ал. 1 ГПК, съгласно т. 7 - несеквестируемо е жилището на длъжника, ако
той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго
жилище /в този смисъл и Определение № 118 от 19.02.2019г. по гр.д. №
3637/2018г. по описа на ВКС, 3-то гр.отд./.
Видно от извършените по делото справки описаната 1/2
идеална част от Апартамент /тип мезонет/, находящ се в гр. София, ул. „*******,
собственост на длъжника П.М. не е единствено жилище. Длъжникът притежава идеални
част и от три други жилища. Още повече, че към датата на възбраната на тези
общо четири жилищни имота, длъжникът е притежавал още едно жилище, с което се е
разпоредил. Според трайно установената практика и доктрина достатъчно е правото
да е секвестируемо в деня на запора или възбраната. Ирелевантни са последващи
факти, каквито са разпореждането с другото жилище, в резултат на които формално
възникват предпоставките за несеквестируемост. Имотът на
ул. „Козяк“ би бил несеквестируем, ако длъжникът не притежаваше други жилища.
Това обаче не е така, както и видно от материалните по делото. Не може да се
приеме за основателно и твърдяното от жалбоподателя, че ако длъжникът притежава
няколко имота, кредиторът не може да насочи изпълнение върху избран от него
имот. Съгласно нормата на чл. 133 ЗЗД „цялото имущество на длъжника служи за
обшо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се
удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане“, с оглед на
което взискателят е упражнил правото си да насочи изпълнението върху цялото
имущество на длъжника П.М., в това число срещу притежаваните от него 1/2 ид.
част от недвижимия имот, находящ се в гр. София, ул. „****. Доколкото апартаментът предмет на
изпълнение представлява съсобствен имот и един от съсобствениците е длъжник по
делото, то изпълнението върху имота се извършено по реда на чл.500 от ГПК,
съгласно който имотът се описва изцяло, но се продава само идеалната част на
длъжника.
Предвид изложеното, съдът намира, че към
момента на постановяване на обжалваното постановление от 28.01.2020 г. на съдебния изпълнител, с което е отказано спиране на принудителното изпълнение по отношение на
1/2 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.*******, не са били налице
предвидените в чл.432 от ГПК предпоставки за спиране на изпълнителното
производство.
Ето
защо, настоящия състав намира жалбата за неоснователна, поради което следва да
бъде оставена без уважение.
С оглед горните мотиви искането по
чл.438 от ГПК, също следва да бъде
оставено без уважение.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата подадена от П.Й.М.
ЕГН ********** - длъжник по изп.д.№
20197900402079, по описа на ЧСИ Р.М.– с per. №790 от КЧСИ срещу
Постановление от 28.01.2020 г. на
съдебния изпълнител, с което е отказано спиране
на изпълнително дело № 20197900402079 по
отношение на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.*******.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.438 от ГПК за спиране на
изпълнително дело №№ 20197900402079 по описа на ЧСИ Р. М..
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.437, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|
|