Р Е Ш Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 09.11.2021
год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Кърджалийският административен
съд, ..........… в
публично заседание …….…..…
на дванадесети
октомври ..............................................................................………………..………
през
2021/две
хиляди двадесета
и първа/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ……………………………………………….
Мариана Кадиева ...……………….…….……..
като
разгледа докладваното от .....……………..…. съдията
Виктор Атанасов ........................
административно
дело №113 ...
по описа за ...................... 2021 година ........................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
административно, по реда на чл.118, ал.1 от КСО, във вр.
с раздел І/първи/ на глава Х/десета - чл.145 и следв./
от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба, подадена от А.Ф.Б. от ***, чрез адв.С.М. от АК-***, с адрес за призоваване и връчване на
книжа – ***, против Решение №2153-28-55 от 26.03.2021 год., издадено от
директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й
против Разпореждане №О-28-000-00-01415231 от 18.02.2021 год. на ръководител по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Ямбол, с което, на жалбоподателката А.Ф.Б. е отказано отпускане на парично
обезщетение за временна неработоспособност, поради бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни, по чл.50, ал.1 и ал.5 от
Кодекса за социално осигуряване/КСО/.
Жалбоподателката заявява в жалбата, че счита Решение №2153-55 от 26.03.2021 год. на директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Ямбол за
незаконосъобразно, постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби на закона. Заявява също, че в законоустановения срок обжалва
пред съда така издаденото Решение №2153-28-55 от 26.03.2021 год.
на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт -
Ямбол, с което се оставя без уважение жалбата й с Вх.№1012-28-86/10.03.2021
год., против Разпореждане №О-28-000-00-01415231 от 18.02.2021 год. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите
при ТП на НОИ - Ямбол, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за
временна неработоспособност поради бременност и раждане за остатъка до 410
календарни дни, по
чл.50, ал.1 и ал.5 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/, като
неоснователна, като моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно и
неправилно. С жалбата моли също така, да й бъдат присъдени направените по
делото разноски.
В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката
А.Ф.Б. от *** се явява лично и с редовно упълномощения си процесуален
представител - адв.С.М. от АК-***, който заявява, че
поддържа жалбата по
изложените в нея съображения и моли съда да отмени обжалваното решение на
директора на ТП на НОИ – Ямбол по тези съображения. Счита, че в настоящото
производство по безспорен и категоричен начин е установено, че жалбоподателката А.Ф.Б. е работила по трудов договор, като ***,
в магазин за врати, находящ се в ***. Сочи, че от
свидетелските показания е установено, че жалбоподателката
е продавала врати, оказвала е съдействие на клиентите, като ги е консултирала и
им е показвала с какви модели врати разполага магазина. Предвид изложеното,
отново моли съда да отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ –
Ямбол и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне, със
задължителни указания по прилагането на закона в законоустановения
срок. Моли също така, да бъдат присъдени в полза на жалбоподателката
направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град
Ямбол, редовно призован за съдебните заседания, не се явява и не се
представлява. От същия, чрез редовно упълномощен процесуален представител – юрк.С. Г. М., е депозиран писмен отговор по жалбата, в
която заявява, че оспорва същата и я счита за неоснователна. В отговора са
изложени доводи и аргументи за неоснователност на подадената жалба и за
законосъобразност на оспореното решение, възпроизведени е и е анализирани
съдържанието на редица разпоредби от КСО и от НПОПДОО, като се поддържа тезата,
че жалбоподателката А.Б. няма качеството „осигурено
лице” по смисъла на §1, ал.1, т.3 от КСО, тъй като наличието само на валидно
сключено и непрекратено трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне
осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение,
защото не е налице идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение.
Излага се довод, че наличието на трудово правоотношение в повечето от случаите
води до възникване на осигурително правоотношение, но не е достатъчно и че
изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено
лице” по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност и следователно,
не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало
трудово правоотношение, а следва реално да осъществява трудова дейност въз
основа на това правоотношение. В писмения отговор ответникът моли
съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли жалбата на А.Ф.Б., като
неоснователна и недоказана и да остави в сила Решение №2153-28-55 от 26.03.2021
год. на директора на ТП на НОИ - Ямбол, със законните за това последици, както
и моли да му бъдат присъдени направените в това производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от
закона.
Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на
жалбата:
Съгласно разпоредбата на
чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на
НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му,
пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на
териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати
заедно с преписката в съда.
В настоящия случай,
оспореното решение е изпратено на пълномощника на жалбоподателката
А.Ф.Б. – адв.С.М. от АК-***, като е получено на
посочения в жалбата адрес, лично от него, срещу подпис, на датата 01.04.2021
год., видно от отразеното в изисканото от съда, от ответника по жалбата и приложено
по делото заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/, обр.243, с баркод ***
на
„Български пощи” ЕАД ***/на л.35/. Жалбата против
решението е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, до
Административен съд - Кърджали, с препоръчана пощенска пратка, с куриерска
фирма „Еконт експрес”, на датата 15.04.2021 год.,
видно от отразеното в изисканата и представена по делото товарителница с баркод *** на същата куриерска фирма/на
л.58/, като
от представената обратна разписка със същия баркод на
куриерска фирма „Еконт експрес”/л.59/ е видно, че пратката,
съдържаща жалбата против посоченото решение на директора на ТП на НОИ – Ямбол,
е доставена на датата 16.04.2021 год. От това следва, че жалбата е подадена
точно на 14-ия/четиринадесетия/ ден след получаването на решението, т.е. спазен
е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК,
14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че
така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, по предвидения в закона
ред, в предвидената от закона писмена форма и с необходимото съдържание и от
лице - надлежна страна, която е адресат на административния акт, с който се
засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има
право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Административното
производство, в което е постановено оспореното решение на директора на ТП на
НОИ - Ямбол, е започнало по повод постъпило в ТП на НОИ – Ямбол, удостоверение
с Вх.№***/*** год./приложение
№10 към чл.9, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/л.13/, с което е представено
заявление-декларация, приложение 2 към чл.4, ал.1 от НПОПДОО, от А.Ф.Б., за изплащане
на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка от 135 до 410
календарни дни, считано от 19.11.2020 год., по чл.50 и чл.51 от КСО, като
удостоверението е било представено от осигурителя на жалбоподателката
- „***” ДЗЗД, с ЕИК ***, което е видно и от приложената по преписката Справка
за постъпили данни - Приложение 10 в ИСЕОДД по ЕГН, за А.Ф.Б., ЕГН **********/л.17/ .
По повод това
удостоверение с Вх.№***/*** год. на ТП на НОИ – Ямбол и представеното с него
заявление-декларация, приложение 2, от А.Ф.Б., за изплащане на парично
обезщетение за бременност и раждане за остатъка от 135 до 410 календарни дни,
от ръководителя по изплащане на помощите и обезщетенията при ТП на НОИ – Ямбол,
на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата
за паричните обезщетения и помощите по ДОО/НПОПДОО/, е издадено Разпореждане
№О-28-999-00-********** от 18.02.2021 год./л.11/, с което, на А.Ф.Б.
е отказано изплащане на парично обезщетение/помощ за бременност и раждане за
остатъка до 410 календарни дни, по чл.50, ал.1 и ал.5 от КСО, по удостоверение с Вх.№***/***
год.
Като мотиви за отказа в това разпореждане е посочено, че
„След направена проверка от сектор КР на ДОО при ТП на НОИ - Ямбол е съставен
Констативен протокол №КВ-5-28-00861339 от 08.01.2021 год. и е установено, че на
посочения за седалище адрес не е открита фирма ДЗДД „***”, с ЕИК ***. Липсват
данни за внесени от осигурителя вноски във фондовете на ДОО. Не е възможно да
бъде извършена проверка по настоящ и постоянен адрес на фирмата.”. В мотивите е отразено
също, че на основание чл.29, ал.5 от НПОПДОО, преценката на правото и
определянето на размера на обезщетенията и/или помощите се прави въз основа на
наличните редовни документи, данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО и данните от
регистрите по чл.1, ал.2 и че поради невъзможност да бъде извършена проверка по
настоящ и постоянен адрес на фирмата, преценка на правото не може да бъде
извършена, като с това се изчерпват мотивите за постановения с разпореждането
отказ за отпускане на парично обезщетение.
От ответника по жалбата
е представено по преписката и е прието като доказателство Писмо с
Изх.№Ц1029-40-6199 от 19.10.2020 год. на директора на Дирекция „Осигуряване и
краткосрочни плащания” в НОИ, адресирано до директорите на териториалните
поделения на НОИ/л.18/, в което е посочено, че на основание
изпратен сигнал от ТП на НОИ - Варна, е извършен анализ на данните от
информационната система на НОИ и „Апис регистър” за
дружествата, управлявани и представлявани от лицето И. М. М. и че това лице е
собственик и управител на 10 броя ЕООД, от които три са регистрирани след 8
октомври 2020 год. и 96 броя дружества по Закона за задълженията и договорите.
Указано е, че следва да има предвид, че всички дружествата по ЗЗД са закрити на
6 октомври 2020 год. и че е установено, че към 31.07.2020 год. дружествата
подават данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО общо за 250 човека, като за 32 човека
представят документи по реда на НПОПДОО в различни териториални поделения. В
писмото е посочено, че с цел недопускане на неправомерни плащания и
ограничаване на щетите на ДОО, изпращат списък на дружествата, собственост на И.
М., за извършване на анализ, проверка и наблюдение, като е указано, че
съобразно констатациите и установените факти и обстоятелства, е необходимо да се
предприемат съответните действия, за резултатите от които да бъде уведомена
дирекция ОКП. Към писмото е приложен списък на дружествата, собственост на И.
М. М./л.19-л.20/, в който, на позиция 84, е вписано ДЗЗД „***”,
с ЕИК ***.
Цитираният в Разпореждане
№О-28-999-00-********** от 18.02.2021 год. год. на ръководителя по
изплащане на помощите и обезщетенията при ТП на НОИ – Ямбол Констативен протокол №КВ-5-28-00861339 от 08.01.2021 год. също
е представен по административната преписка и приет като доказателство по делото/л.16/, като от същия е видно, че е съставен от *** при ТП на НОИ
– Ямбол, след извършена проверка по разходите на държавното обществено
осигуряване на ДЗЗД „***”, с ЕИК ***, с адрес: ***, като проверката е извършена
на основание чл.108, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване и в изпълнение на
резолюция от началник сектор „КР на ДОО” за извършване на проверка в информационната
система на НОИ, във връзка с постъпил сигнал с Вх.№Ц1056-28-208 от 11.09.2020
год., относно проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на ДЗЗД
„***” ***, с ЕИК по БУЛСТАТ ***, за лицето А./изписано като А./ Ф.Б., с ЕГН **********. В този констативен
протокол е отразено, че при проверката е установено, че осигурителят ДЗЗД „***”
***, с ЕИК ***, е регистриран на 15.11.2019 год., на основание ЗЗД, че
управляващ осигурителя е И. М. М., ЕГН ********** и че дружеството е с предмет
на дейност: „Търговия на дребно с мебели, осветителни тела и с други стоки за
бита, некласифицирани другаде.”. В протокола е отразено също, че при
посещението на адреса се установило, че на посочения за седалище адрес няма
длъжностни лица от осигурителя ДЗЗД „***” ***, с ЕИК *** и че съседи обяснили,
че никога не са чували за такава фирма и не знаят да има такъв осигурител на
адреса, както и че след направена справка в НДБ „Население” на ГД „ГРАО” било
установено, че управителят на дружеството И. М. М., ЕГН **********, е с
постоянен и настоящ адрес ***. В същия констативен протокол е посочено, че не е
възможно да бъде извършена проверка по настоящ и постоянен адрес и че
дружеството е прекратено чрез споразумение от 06.11.2020 год. и няма
правоприемник. В края на протокола е отразено, че поради гореизложените причини,
проверката не може да бъде извършена.
От ответника по жалбата,
по преписката е представено и е прието като доказателство и Писмо с Изх.№9101-28-28
от 28.01.2021 год. на директора на ТП на НОИ – Ямбол, адресирано до директора
на ТД на НАП – *** ***/л.14/, в което е посочено, че в хода на
направените ревизии и/или проверки от контролните органи на ТП на НОИ - Ямбол е
установено нарушение на разпоредбите на чл.7, ал.1 и ал.4 от КСО, от изброените
в писмото осигурители, 9 на брой, като на последно място е посочен ДЗЗД „***”,
с ЕИК *** и че във връзка със Споразумение №85/29.09.2010 год. между НОИ, НАП и
ИА „ГИТ”, уведомяват ТД на НАП – *** за посочените осигурители, за предприемане
на действия по компетентност.
Разпореждане №О-28-999-00-********** от 18.02.2021 год. год.
на
ръководителя по изплащане на помощите и обезщетенията при ТП на НОИ – Ямбол е
получено от жалбоподателката А.Ф.Б. на датата 24.02.2021
год., видно от приложеното по преписката известие за доставяне, обр.243, с баркод *** на
„Български пощи” ЕАД ***/л.12/, като за получател на същото срещу
подпис, в известието е вписана Г. Р. – *** на жалбоподателката
и член на домакинството й.
Срещу това разпореждане,
в срок - на 10.03.2021 год., от А.Ф.Б. е била подадена жалба до директора на ТП
на НОИ – Ямбол, регистрирана с Вх.№1012-28-86 от 10.03.2021 год. на ТП на НОИ –
Ямбол/л.9/, в която същата е заявила, че счита разпореждането за
неправилно и незаконосъобразно, като постановено при нарушения на материалния и
процесуалния закон, като с жалбата е поискана неговата отмяна.
Според изложеното в
представеното по преписката становище с Изх.№1012-28-82#7 от 18.03.2021 год. на
началника на отдел КПК при ТП на НОИ – Ямбол/л.8/, заявлението-декларация
е подадено от А.Ф.Б., на основание чл.50, ал.1 от КСО, в качеството й на
осигурено лице за общо заболяване и майчинство в „***” ДЗЗД, с ЕИК ***.
Така, по повод тази
жалба с Вх.№1012-28-86 от 10.03.2021 год. на ТП на НОИ – Ямбол, е постановено и
оспореното в настоящото производство Решение №2153-28-55 от 26.03.2021 год. на
директора на ТП на НОИ – Ямбол/л.6-л.7/, с което е оставена без
уважение жалбата с посочения входящ номер, подадена от А.Ф.Б., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, против Разпореждане №О-28-999-00-**********
от 18.02.2021 год. на
ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Ямбол,
с което е отказано отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни, по
чл.50, ал.1 и ал.5 от КСО.
За да постанови този
резултат, директорът на ТП на НОИ - Кърджали е описал извършените действия и установените
факти и обстоятелства от извършената проверка на осигурителя ДЗЗД „***” ***, с ЕИК ***, описани и по-горе. В мотивите към
решенето е възпроизведено съдържанието на редица разпоредби от КСО и от
Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО и е извършен анализ на
същите, като е посочено, че видно от тези разпоредби, за да се извърши преценка
по същество и да се изплати на осигуреното лице съответно обезщетение - в
случая за общо заболяване и майчинство/в
случая е за бременност и раждане/, е необходимо активно съдействие на
осигурителя, като същият е длъжен да предприеме активни действия, за да може осигуреното
лице да получи полагащото му се обезщетение от НОИ за съответния осигурителен
риск. НОИ за съответния
осигурителен риск и че в настоящия случай, работодателят-осигурител ДЗЗД „***”,
ЕИК ***, е преустановил дейността си със Споразумение от 06.10.2020 год. и нито
представляващият дружеството-осигурител, нито друг представител на дружеството
можели да бъдат намерени. В мотивите е прието, че обжалваното Разпореждане
№О-28-999-00-********** от 18.02.2021 год. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Ямбол е издадено при спазване на
предвидената в чл.59, ал.2 от АПК форма - в писмен вид, като съдържа:
наименование на органа, който го издава; наименование на акта; адресат на акта,
фактическите и правни основания за издаване на акта; разпоредителна част, с
която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;
пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; дата на издаване и
подпис на лицето, издало акта, т.. че оспореният административен акт съдържа
изискуемите реквизити. Решаващият орган е счел в мотивите, че оспорения в
настоящото производство административен акт е напълно законосъобразен и
правилен, като е посочил, че на първо място е издаден от компетентен орган, на
второ място - че оспореният административен акт е издаден в пълно съответствие
на разпоредбите на АПК - в писмена форма, с посочване на органа, които го
издава наименованието на акта, неговия адресат, правни и фактически основания,
излагане на мотиви за обосноваването им и на трето място – че видно от
представената в производството административна преписка, са спазени
административно производствени правила по издаване на административния акт. Предвид
това решаващият орган е приел, че жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна, тъй като счита, че не са констатирани отменителни
основания по отношение на обжалваното разпореждане, издадено от ръководителя по
изплащане на помощите и обезщетенията при ТП на НОИ – Ямбол. В мотивите към
решението обаче, не е направен ясен и категоричен извод, дали обжалваното
разпореждане е издадено при правилно приложение на относимите
материалноправни разпоредби на закона, както и дали е
съответно на целта на закона.
В съдебно заседание,
проведено на 22.06.2021 год., е представено и е прието като доказателство
заверено копие от подписан трудов договор №** от *** год., сключен на основание
чл.67, ал.1, във връзка с чл.70, ал.1 от Кодекса на труда, между ДЗЗД „***” ***,
с ЕИК ***, като работодател и жалбоподателката А.Ф.Б.
от ***, с ЕГН **********, като работник/служител/л.37/. Видно от този трудов
договор, същият е сключен за длъжността „***” в ДЗЗД „***” ***, с код по НКПД:
***, при месечно трудово възнаграждение в размер на *** лева, с посочено място
на работа: обекти на дружеството в ***, за пълно работно време, при петдневна
работна седмица, на график при месечно сумарно отчитане на работното време. В
този трудов договор страните са уговорили че служителят има право на
допълнително месечно възнаграждение, съгласно чл.12 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата – за всяка година придобит трудов стаж и
професионален опит - по 0.6% върху основното месечно трудово възнаграждение,
както и право на 20 работни дни основен платен годишен отпуск. В трудовия
договор е отразено, че същият е безсрочен, със срок за изпитване от 6 месеца,
уговорен в полза на работодателя и че срокът за предизвестие при прекратяване
на договора е еднакъв за двете страни и е 60 дни. В този трудов договор е
вписано също, че служителят се задължава да изпълнява трудовите си задължения
точно и добросъвестно, в съответствие с длъжностната характеристика към този
договори и при спазване на Вътрешните правила, установени от работодателя,
както и е вписано, че служителят се задължава да постъпи на работа на
10.02.2021 год. Под подписите на страните по този трудов договор е вписано, че
служителят е постъпил на работа на 10.02.2021 год., срещу което също е положен
още веднъж подпис на представителя на работодателя и печат на
дружеството-работодател, както и подпис на служителя - А.Ф.Б.
В същото съдебно
заседание, проведено на 22.06.2021 год., е представено и прието като доказателство
заверено копие от длъжностната характеристика към този трудов договор/л.38-л.39/, за длъжността: „***”,
клас по НКПД: Персонал, зает с услуги на населението, търговията и охраната и
код по НКПД: ***, утвърдена от управителя на ДЗЗД „***” с подпис и печат и
връчена срещу подпис на служителя А.Б., на датата 07.02.2020 год., като същата
е декларирала, че е запозната с тази длъжностна характеристика, че екземпляр от
нея й е връчен и че е съгласна да я спазва. В тази длъжностна характеристика,
връчена на служителя А.Ф.Б. е посочено, че характеристиката на работата й е
„Обслужване на клиенти и запознаването им с качествата на продаваните стоки в
търговския обект”, като в девет точки са описани основните й задължения и в още
две – допълнителните й задължения, в шест точки са описани основните й
отговорности, описани са освен това, подчиненост, връзки и взаимоотношения при
изпълнение на заеманата длъжност, задълженията във връзка с условията на труд,
основните документи, който следва да познава, както и изискванията, свързани
със спазване на професионалната етика.
В същото съдебно
заседание е представено и прието като доказателство заверено копие от трудова книжка
№**, серия ** №***, издадена на А.Ф.Б. от „***” ООД ***, от стр.1 до стр.13
вкл. от същата/л.40-л.45/, като на стр.12 и 13 от
тази трудова книжка е направено вписване, че на 10.02.2020 год. жалбоподателката А.Ф.Б. е постъпила на работа, на
длъжността „***”, код по НКПД: ***, в ДЗЗД „***”, с основно месечно трудово възнаграждение
от *** лева, с място на работа в ***, като на стр.13 е положен подпис и печат
на работодателя.
Тук следва да се добави,
че на съда в настоящия състав е служебно известно, а това е известно и на
страните по настоящото дело, във връзка с образуваното и водено между същите
страни и пред същия съдебен състав, административно дело №111/2021 год. по
описа на АдмС – Кърджали, по което е предмет на
жалбата е друго решение на директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което е оставена
без уважение друга жалба на същата жалбоподателка
против друго разпореждане на
ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ –
Ямбол, че по отношение на този трудов договор е изпълнено и императивното
изискване на чл.62, ал.3, изр.I/първо/, предл.I/първо/
от КТ, според което, в тридневен срок от сключването или изменението на
трудовия договор, работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да
изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите, като уведомлението за този трудов договор е
било подадено на датата на сключването му – на 07.02.2020 год., а като дата на
прекратяването му е отразена датата 06.10.2020 год., което по това дело е
установено от представената от ответника по жалбата Справка от Регистър на
трудовите договори, изготвена на 19.07.2021 год., за актуално състояние на
всички трудови договори вписани от осигурителя ДЗЗД „***” ***, с ЕИК ***, със
съдържанието на която процесуалният
представител на жалбоподателката А.Б. е запознат в
съдебно заседание.
По доказателствено
искане от процесуалния представител на ответника, жалбоподателката
А.Ф.Б. е допусната съдебно заседание, проведено на 22.06.2021 год., да отговори
на поставени въпроси от страна на ответника, формулирани в писмения отговор по
жалбата с Вх.№994/14.05.2021 год./л.29-л.31/. На първия поставен й
въпрос жалбоподателката отговаря, че е сключила
трудовия договор с ДЗЗД „***” на 10.02.2020 год., като шест месеца след това,
на 07.07.2020 год., трябвало да излезне в отпуск по
майчинство. Пояснява, че трудовият договор с ДЗЗД „***” го сключили в магазина
за „***”, който се намира в ***, като договорът й го донесла Р. Х. от ***, а
това била служителката, която ги обучавала как да предлагат и да продават
вътрешни интериорни и външни врати. Сочи, че в трудовия договор, в графа
„работодател”, е бил положен подпис и печат на ДЗЗД „***”, като пояснява също,
че когато Р. Х. й донесла трудовия договор, в графата „работодател” бил положен
подпис и печат на ДЗЗД „***”, както и че трудовият договор й бил донесен в
магазина за врати в *** и жалбоподателката го
подписала там. На втория поставен в молбата въпрос, жалбоподателката
А.Б. отговаря, че трудовият договор е сключен в ***, на място, в магазина за врати
в ***, в който работела и че след като подписала трудовия договор, й бил
предоставен екземпляр и на нея. На третия поставен й въпрос, свързан с
оформянето на трудовата й книжка, жалбоподателката Б.
отговаря, че с ДЗЗД „***” си разменяли документацията посредством куриерска
фирма „Спийди”, до *** и че тя изпратила трудовата си
книжка по куриерска фирма „Спийди” и същата й била
върната оформена и попълнена, отново по същата куриерска фирма. Пояснява, че
длъжностната характеристика й била връчена, когато подписала трудовия договор.
На следващия поставен й от ответника въпрос, касаещ
мястото и естеството на извършваната от нея трудова дейност при ДЗЗД „***” и
периода от време, през който е работила, жалбоподателката
обяснява, че първоначално подала CV (автобиография) и след
няколко месеца й се обадили и й казали, че ще проведат интервю с нея. Пояснява,
че интервюто се провело по телефона, чрез „Viber”,
след което лично я поканили в магазина, като в магазина провела разговор с М.
Д., която била мениджър в ДЗЗД „***”, а след няколко дни й се обадили по
телефона и й казали, че е одобрена за работа. Сочи в отговора си, че започнала
работа в магазин „***”, който се намира в *** и че естеството на работа се
състояло в продажба на вътрешни интериорни и външни входни врати. Заявява, че в
продължение на 6 (шест) месеца работила в този магазин, като започнала работа
през месец февруари 2020 год. и работила до 07.07.2020 година, като в магазина
работила с още две колежки - В. и А. Пояснява, че когато били на работа, в
магазина им било забранено да си говорят какво се случва във фирмата, имало
фирмени тайни и това я накарало да се усъмни, че нещо не е наред. Сочи в
отговора си, че през месец март 2020 год. била в болнични за около една седмица
и обезщетението за тези дни, докато била в болнични, трябвало да й го преведат
до няколко седмици, но разбрала, че има някакъв проблем в НОИ. Сочи също, че се
обадила в НОИ и оттам й обяснили, че извършват проверка по случая, като тази
проверка продължила до края на годината. Жалбоподателката
заявява също, че обезщетение не й било изплатено и за първите 45 дни преди
раждането, поради което отново се свързала с НОИ, но те отново й съобщили, че
тече проверка и нямало никакъв резултат. По отношение работното време пояснява,
че работили повече от 8 часа на ден, на смени от 08:30 часа до 19:00 часа, на
пълен работен ден, а получавали осигуровки въз основа на *** лева, но реалната
сума, която получавали като възнаграждение, не била тази. В обясненията си жалбоподателката сочи, че заплатите си получавали в брой, в
плик, както и че почивали два дни в седмицата, по график. В отговора си сочи,
че магазинът за врати, където работила, се намира в ***, ***. Пояснява, че в
началото, когато започнала работа, имали обучение около един месец, на което
обучение им обяснявали, от какво са направени вратите, от какви материали и
др., като това обучение им било проведено след като вече били сключили
трудовите договори. Сочи, че били три колежки и че другите две колежки, с които работила, се
казват А.Х. и В. А., но след като те научили, че не им се внасят осигуровки, и
двете напуснали работа, а след като В. и А. напуснали, се провели и други
интервюта и били назначени още две момичета - Ф. и И. На поставен й въпрос от
процесуалния й представител, относно плащанията на клиентите сумите за вратите,
жалбоподателката Б. отговаря, че клиентите плащали
сумите в брой в магазина, а те изпращали парите с инкасо автомобил до *** и че
оборотът, който реализирали от продажбата на вратите, го изпращали с инкасо
автомобил до ***, както и че месечните им трудови възнаграждения били изпращани
в пликове, отново с инкасо автомобил.
По направено доказателствено искане от процесуалния представител на жалбоподателката, до разпит като свидетел в същото съдебно
заседание е допусната и Л. С. Х. от ***, *** на жалбоподателката
А.Б. В показанията си същата заявява, че А. е започнала работа в ***, в един
магазин за продажба на врати, на който пишело „***”. В показанията си сочи, че А.
започнала работа там през месец февруари 2020 год. и работила в този магазин до
месец август, преди да излезе в майчинство. В показанията си пояснява, че
магазинът за врати се намира в ***, ***, както и сочи, че били три колежки и
работели на смени. На поставен й въпрос относно заплатата на А. заявява, че не
знае каква заплата е получавала А., а относно естеството на работа заявява, че
тя е продавала врати и че е била ***.
По направено доказателствено искане от процесуалния представител на жалбоподателката, до разпит като свидетел в съдебно
заседание на 21.07.2021 год. е допусната и А.Ф.Х. от ***. В показанията същата
сочи, че се познава с А.Б., тъй като от месец януари 2020 год. до месец май
2020 год. с нея заедно работели в магазин „***”, но през месец май 2020 год.
свидетелката напуснала това работно място. В показанията си заявява, че А.
всеки ден била на работа, като пояснява, че магазинът за врати, където работили
заедно с А., се намира в ***, ***. Свидетелката Х. заявява също, че освен нея и
А., в този магазин са имали още една колежка, която се казва И. К. Свидетелката
сочи също така, че тя самата и А. работели като *** в магазин „***”, като обяснявали
на клиентите, с какви размери са вратите, показвали какви модели врати има в
магазина, разпитвали клиентите какви са отворите им за врати, събирали
информация от клиентите и я предавали на колегите. В показанията си
свидетелката А.Х. заявява, че напуснала работата си в този магазин „***”, тъй
като й намалили заплатата по време пандемията, а другата причина била, че
нямало кой да гледа детето й. В показанията си сочи, че трудовия си договор го
сключила с Р. Д. Б., а след това я назначили в друга фирма - на И.С.А., както и
сочи, че работодателите им не идвали в магазина, а им изпращали по куриер
документите, които трябвало да подписват, а заплатите си ги получавали на ръка,
в брой. Свидетелката сочи също, че през 2020 год., в началото на месец април, й
се наложило да излезе в болнични, които не й били платени, като получила писмо
от ТП на НОИ – Кърджали, с което я уведомили, че не могат да й изплатят
болничните, тъй като фирмата ДЗЗД „***”, от началото на 2020 год., не им е
внасяла осигуровките. Сочи също, че с А. работили в едно помещение, но
свидетелката била назначена в една фирма, а тя към друга фирма и че И.С.А. не
са я виждали, тъй като тя никога не е идвала в магазина. Заявява, че последният
й трудов договор бил сключен с ДЗЗД „***”, като същият бил прекратен, за което
получила заповед за прекратяване по куриер, но
тя била подписана от друго лице, а не от И.С.А. Свидетелката заявява, освен
това, че не е сигурна, но мисли, че заповедта за освобождаването й е била
подписана от И. М. В показанията свидетелката А.Ф.Х. сочи, че работели повече
от 8 часа на ден, на смени от 09:00 часа до 19:00 часа, на пълен работен ден,
като едната смяна била от 09:00 часа до 18:30 часа, а другата от 09:30 часа до
19:00 часа. В показанията си сочи, че в магазина имали един касов апарат, но не
си спомня на коя фирма е бил регистриран и че приходите/оборота/ на магазина са
отчитали на инкасатори, които идвали на място в магазина и вземали парите.
Заявява, че не са извършвали банкови преводи и не са ползвали банки, като сочи,
че магазинът „***” продължава да работи и към настоящия момент, на същото място
и там продължават да се продават интериорни, входни и алуминиеви врати.
По делото, в съдебно
заседание на 14.09.2021 год. е представено и е прието като доказателство
Удостоверение с Изх.№*** от 07.09.2021 год., издадено от ТД на НАП – Пловдив/л.74/, в уверение на това, че
по данни, актуални към 07.09.2021 год., жалбоподателката
А.Ф.Б. от ***, с ЕГН **********, е с непрекъснати здравноосигурителни права.
По делото, с протоколно
определение на съда от 22.06.2021 год., е изискана от ТД на НАП – Пловдив Офис
- Кърджали и съответно, със съпроводително писмо с Изх.№1100-4445#1 от
30.06.2021 год. на ТД на НАП – Пловдив Офис – Кърджали/л.60/ е представена и е
приобщена като доказателство по делото и Справка-данни за осигурено лице
(Декларация обр.1), за жалбоподателката
А.Ф.Б., с ЕГН ********** и с постоянен адрес: ***, за периода от 01.01.2020
год. до 31.07.2020 год., извлечена от информационната система на НАП на
30.06.2021 год./л.61-л.63/. От същата е видно, че
за жалбоподателката А.Б., за посочения период са били
подавани в ТП на НОИ – Ямбол декларации обр.1, по
интернет с КЕП, като в справката са посочени входящите номера на декларациите,
както и номерата на протоколите, с които същите са били приети, дата и час на
въвеждането им, посочен е осигурителният доход на жалбоподателката
по месеци, както и размерът на осигурителните вноски, съответно частта за осигурителя /работодателя/ и частта за
осигуреното лице, в проценти и в абсолютни суми в лева. От тази справка е
видно, че най-ранната по време подадена декларация обр.1,
с Вх.№***, е въведена на 25.03.2021 год., в 19:17:33 часа, а последната по
време, с Вх.№***, е въведена на 25.08.2021 год., в 14:26:03 часа.
В съдебно заседание на
12.10.2021 год. е представена и приета като доказателство по делото и още една
Справка-данни за осигурено лице по ЕГН (Декларация обр.1),
за жалбоподателката А.Ф.Б., с ЕГН ********** и с
постоянен адрес: ***, за периода от 01.01.2020 год. до 31.12.2020 год.,
извлечена от информационната система на НАП на 15.09.2021 год./л.78-л.85/. От същата е видно, че
за жалбоподателката А.Б., са били подавани в ТП на
НОИ – Ямбол декларации обр.1 и след 25 август 2020
год., като последната такава, с Вх.№***, е въведена на 04.10.2020 год., в 13:13:47 часа.
В същото съдебно
заседание на 12.10.2021 год. е представено и е прието като доказателство и
Удостоверение с Изх.№*** от 15.09.2021 год., издадено от ТД на НАП – Пловдив,
Офис – Кърджали, издадено на основание чл.87, ал.6 от ДОПК/л.77/, в уверение на това, че
по данни, актуални към 15.09.2021 год., жалбоподателката
А.Ф.Б. от ***, с ЕГН **********, НЯМА ЗАДЪЛЖЕНИЯ.
При така установената
фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд –
Кърджали направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната
проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва
да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма,
при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на
закона.
По отношение
компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия
съдебен контрол, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.40,
ал.3 от КСО, в приложимата й редакция (Изм.
- ДВ, бр.99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.)
регламентира, че паричните
обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и
раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и помощите от държавното
обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен
институт на осигурените лица по декларирана от тях лична платежна сметка,
обозначена с Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number
– IBAN), водена от доставчик на платежни услуги, лицензиран от Българската
народна банка, или от клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ
дейност на територията на страната. Ако лицето няма право на обезщетение или
помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на
обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя
на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава
разпореждане за отказ.
Обжалваното Разпореждане
№О-28-000-00-01415231 от 18.02.2021 год. е издадено от ръководител по изплащане
на помощите и обезщетенията в ТП на НОИ – Ямбол, който е компетентния
административен орган, на когото е възложено да издава и подписва
разпорежданията за отказ за отпускане на обезщетения и помощи от ДОО, в т.ч. и
при временна неработоспособност, по чл.40, ал.3 от КСО, т.е. разпореждането е
издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съобразно хипотезата
на чл.40, ал.3 от КСО. В това разпореждане обаче, липсват ясни и конкретни
мотиви, т.е. липсват ясно формулирани фактически основания, които са обусловили
постановения с него резултат, а именно – отказът да бъде изплатено обезщетение
за временна неработоспособност на жалбоподателката А.Ф.Б.
В мотивите към разпореждането е възпроизведено дословно част от съдържанието на
съставения от *** при ТП на НОИ – Ямбол, Констативен протокол №КВ-5-28-00861339 от 08.01.2021 год., после е цитирана
разпоредбата на чл.29, ал.5 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите от
ДОО и накрая, в едно изречение е посочено, че поради невъзможност да бъде
извършена проверка по настоящ и постоянен адрес на фирмата(!?) /постоянен и настоящ адрес имат физическите лица, а
фирмите, респ. търговските дружества, имат седалище и адрес на управление/, преценка на правото на може да бъде извършена, като с
това мотивите на разпореждането се изчерпват. От това последно изречение може
да се направи извод, че компетентният орган не е могъл и не е направил преценка
на правото на обезщетение за бременност и раждане на жалбоподателката
А.Ф.Б., т.е. същият не е направил преценка, дали същата е имала качеството
„осигурено лице” по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО, респ., дали за нея е
възникнало осигуряване съобразно изискванията на разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО, единствено и само въз основа на отразеното в цитирания констативен
протокол.
На следващо място,
съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„е” от КСО, пред ръководителя на
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се
подават жалби срещу разпореждания за отказ за изплащане на парични обезщетения
по глава четвърта, раздели І/който раздел ІІ регламентира обезщетенията при
временна неработоспособност/ и ІІ или помощи, като в същия смисъл, съобразно
изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното
поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в
едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по
същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че
оспореният пред съда административен акт също е издаден от компетентен орган –
директора на ТП на НОИ – Ямбол, в рамките на предоставените му по закон
правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност.
Оспореното решение е
издадено в посочения едномесечен срок/жалбата против разпореждането е подадена
на 10.03.2021 год., а решението е постановено на 26.03.2021 год./, като освен това,
същото е издадено при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички
реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на
чл.117, ал.5 от КСО, включително с пространно посочени фактически и правни
основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5
от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт,
административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с
жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„е” от КСО.
И тук обаче следва да се
посочи, че в пространните мотиви към това решение са описани констатациите от
извършената проверка, свързана с дейността на осигурителя ДЗЗД „***”,
поведението и действията на управителя му И. М. М., вкл. възпроизведени са
дадените от него писмени обяснения, възпроизведено е и съдържанието на редица
разпоредби от КСО и от Наредбата за паричните обезщетения
и помощите от ДОО, но така и не става ясно, защо решаващият орган приема, че на
жалбоподателката А.Ф.Б. следва да бъде отказано изплащане
на исканото парично обезщетение за бременност и раждане – дали защото същата не
е имала валидно сключен и действащ трудов договор с посочения работодател и за
посочения период, т.е. поради това, че не имала валидно възникнало и
непрекратено трудово правоотношение за този период или поради това, че реално
не е започнала да упражнява и не е упражнявала трудова дейност през същия този
период, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл.4, т.е. не става ясно, дали и защо решаващият орган приема, че
А.Ф.Б. няма качеството „осигурено лице” по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО и
респ., ако приема, че тя няма такова качество, поради липсата на кое от двете
кумулативно изискуеми се условия по чл.10, ал.1 от КСО по отношение на нея,
намира, че тя няма това качество. От изложеното в мотивите към обжалваното
решение може, с известна условност разбира се, да се направи извод, че
решаващият орган, т.е. директорът на ТП на НОИ – Ямбол приема, че жалбоподателката А.Б. не е започнала реално да упражнява и
не е упражнявала трудова дейност през същия този период/от м.февруари 2020 год.
до м.юли 2020 год./, по сключения от нея трудов договор с този работодател и
поради това няма право на обезщетение за бременност и раждане за остатъка до
410 календарни дни по чл.50, ал.1 и ал.5 от КСО, с оглед на което и жалбата й
против Разпореждане
№О-28-000-00-01415231 от 18.02.2021 год., издадено от ръководител по изплащане
на помощите и обезщетенията в ТП на НОИ – Ямбол е
приета за неоснователна и е оставена без уважение.
Предвид горното, съдът
намира, че не са налице формални нарушения, свързани с компетентността на
органите, формата, съдържанието и сроковете и правилата за издаване на
оспорения административен акт, т.е. по отношение на същия не са налице отменителните основания по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК.
Разгледан по същество,
съдът в настоящия състав намира оспорения акт за незаконосъобразен, като
издаден в противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби на закона, по следните съображения:
Ясно е, че правото на
парично обезщетение при временна неработоспособност е признато по чл.40, ал.1, предл.I/първо/ от КСО на осигурените лица за общо
заболяване и майчинство, ако същите имат ако имат най-малко 6 месеца осигурителен
стаж като осигурени за този риск. Същевременно, „осигурено лице” по смисъла на
легалната дефиниция, дадена в §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, е физическо лице,
което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, като
осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10,
продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1 - 3 и т.5, а самоосигуряващите
се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите
осигурителни вноски по чл.6, ал.8. Съгласно чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4
или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава
до прекратяването й.
Както бе посочено и
по-горе, от мотивите към оспореното решение може да се изведе, че решаващият
орган е приел, че по отношение на жалбоподателката А.Б.
не е налице кумулативно изискуемото се условие
по чл.10, ал.1 от КСО, а именно – същата да е започнала реално да упражнява
трудова дейност в изпълнение на сключени от нея трудов договор с ДЗЗД „***” и
че вследствие на това, същата няма качеството „осигурено лице” по смисъла на легалната
дефиниция, дадена в §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Съдът
в настоящия състав намира, че предвид събраните по делото и обсъдени по-горе
писмени и гласни доказателства и установените с тях данни, този извод на
директора на ТП на НОИ – Ямбол се опровергава и то категорично. В тази връзка
следва да се посочи най-напред, че жалбоподателката А.Б.
е имала валидно сключен на датата 07.02.2020 год. и подписан от страните трудов
договор с №***, с работодателя ДЗЗД „***” ***, с ЕИК ***, като този трудов
договор е бил безсрочен, с уговорен срок за изпитване от 6 месеца в полза на
работодателя и съдържа абсолютно всички задължителни реквизити, изброени в
разпоредбата на чл.66, ал.1 от Кодекса на труда КТ/. Тук следва да упомене, че
според разпоредбата на чл.66, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, за място на
работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият
договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. В случая седалището на предприятието, т.е. на
работодателя, е в ***, но видно от цитирания трудов договор №** от *** год., в
същия е уговорено, че място на работата на служителя, като „***”, са обекти на
дружеството в ***. Освен това, в същия този трудов договор изрично е вписано,
че служителят е постъпил на работа на 10.02.2020 год., което също е
удостоверено с подписите на страните по него, като тук следва да се посочи, че
нормата на чл.63, ал.4 от КТ регламентира, че изпълнението на
задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или
служителя на работа, което се удостоверява писмено, т.е. изпълнено е
изискването и на тази норма. На следващо място, към
този трудов договор е изготвена изискуемата се длъжностна характеристика, в
случая за длъжността „***”, с код по НКПД: ***, за която е сключен договора с жалбоподателката А.Б., като същата се е запознала с нея и
екземпляр от длъжностната характеристика й е връчен срещу подпис на датата
07.02.2020 год., т.е. на датата на сключване на трудовия договор с №**. С това
е изпълнено изискването на разпоредбата на чл.127, ал.1, т.4 от КТ, която
императивно повелява, че работодателят е длъжен да осигури на работника
или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото
правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури длъжностна характеристика, екземпляр от която се връчва на
работника или служителя при сключване на трудовия договор срещу подпис и се
отбелязва датата на връчването. Освен това, както бе отбелязано и по-горе в
настоящото изложение, за сключването на този трудов договор е било подадено в
срок уведомление по чл.62, ал.3, изр.I/първо/ от КТ. Най-сетне, следва да се
отбележи, че постъпването на работа в ДЗЗД „***” *** като „***”, е вписано в
трудовата книжка на жалбоподателката А.Б., съобразно
изискването на чл.349, ал.1, т.5, 6 и 7 от КТ, като в трудовата й книжка е
вписана заеманата длъжност, уговореното месечно трудово възнаграждение – ***
лева и датата на постъпване на работа – 10.02.2020 год., т.е. датата, която е
удостоверена писмено като дата на постъпване на работа и в цитирания по-горе
трудов договор №** от *** год. Във връзка с горното е нужно да се посочи, че
разпоредбата на чл.347 от КТ изрично регламентира, че трудовата
книжка е официален
удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата
дейност на работника или служителя.
Така, при
анализа и преценката на събрания по делото доказателствен
материал и най-вече писмените доказателства, описани по-горе, според съда с
категоричност може да се приеме, че жалбоподателката А.Ф.Б. е имала валидно сключен и действащ трудов договор с
посочения работодател – ДЗЗД „***” ***, с ЕИК *** и за посочения период, т.е.
от 07.02.2020 год. до 07.07.2020 год. или казано по друг начин, по отношение на
същата е било налице валидно възникнало и непрекратено трудово правоотношение с
този работодател, за посочения период.
Другият въпрос, на който следва да се даде отговор е, дали жалбоподателката А.Ф.Б. реално е започнала да упражнява
трудовата дейност като *** в търговски обект на ДЗЗД „***” ***, находящ се в ***, за която е сключила анализирания по-горе
трудов договор и дали е упражнявала тази трудова дейност през същия този
период. Анализът и преценката на събраните по делото писмени и гласни
доказателства сочат, че отговорът и на този въпрос също следва да е безспорно
положителен, като съдът счита, че от тези писмени и най-вече гласни
доказателства по един недвусмислен и категоричен начин се установява, че жалбоподателката А.Б. е започнала реално упражняване на
трудова дейност като *** в търговски обект на работодателя, находящ
се в *** и представляващ магазин, в който се предлагат и се продават вътрешни интериорни
и външни входни врати, известен като магазин с наименование „***”. В
обясненията на жалбоподателката, дадени в съдебно
заседание на 22.06.2021 год. и съдържащи ясни, конкретни и подробни отговори на
поставените към нея от ответника по жалбата въпроси, са описани детайлно факти,
обстоятелства и подробности, свързани с осъществяваната в този магазин
търговска дейност, вкл. точното местонахождение на магазина, посочила е имената
на лицето, което й е провело обучение, както и че документацията с работодателя
й е била разменяна чрез конкретна куриерска фирма, а именно – „Спийди”, описала е естеството на работата си, посочила е
имената на другите две служителки, които са работили там заедно с нея, както и
това, че същите са напуснали преди нея и че са били назначени други две, на
които също е посочила имената, описала е работното време и смените, вкл. и в
колко часа са започвали и кога са приключвали тези смени, описала е детайли,
свързани с начина на получаване на работната й заплата, а именно - в брой и в
плик, получавани с инкасо автомобил, както и обстоятелства, свързани с начина
на плащане от страна на клиентите и на отчитане на реализирания оборот от
продажба на вратите – изпращане на оборота в брой, до ***, също чрез инкасо
автомобил. Същата е описала и други подробности, вкл. и обстоятелството, че
заплатата, върху която, според нея, са били осигурявани, е *** лева, но че
реалната сума, която са получавали като възнаграждение, не била тази, както и
че през месец март 2020 год. излязла в болнични, т.е. в отпуск поради
заболяване, за около една седмица, но не й било изплатено обезщетение за тези
дни, поради което се обадила в НОИ и оттам й обяснили, че извършват проверка по
случая, която продължила и до края на годината, т.е. до края на 2020 година.
Съдът счита, че всички тези обстоятелства, факти и детайли, свързани с работата
и осъществяваната търговска дейност в този магазин не биха могли да бъдат
известни на жалбоподателката А.Б., ако същата
действително не е работила там през посочения период, т.е. ако не е упражнявала
трудова дейност като *** в изпълнение на сключения от нея на 07.02.202 год.
трудов договор.
По същия
начин, в показанията и на допуснатата до разпит в следващо съдебно заседание
свидетелка А.Х. се съдържат редица подробности и детайли, свързани с работата и
осъществяваната търговска дейност в същия този магазин „***”, като тези
показания допълват и напълно кореспондират с обясненията на жалбоподателката
А.Б. От тези показания става ясно, че свидетелката Х. е работила заедно с жалбоподателката в същия този магазин, но е била назначена
в друга фирма, т.е. имала е сключен трудов договор с друг работодател, като е
напуснала преди А.Б., още през месец май 2020 год. В показанията си тази
свидетелка също пояснява, къде точно в *** се намира магазинът „***”, в който
са работили заедно с А.Б., както и обяснява същите подробности, свързани с
естеството и характера на работата им като ***, с начина на получаване на
работните им заплати, с начина на отчитане на приходите от извършените
продажби/оборотите/ от магазина – на инкасатори, които идвали на място с
автомобили и вземали парите, като не ползвали банки и не извършвали банкови
преводи, а освен това, посочва и имената на третата им колежка, с която са
работили там по същото време.
Обясненията
на жалбоподателката А.Б. и дадените от нея отговори
на поставените й от ответника по жалбата въпроси, както и показанията на свидетелката
А.Х. се подкрепят и потвърждават от показанията и на другата свидетелка - Л. Х.
от ***, вкл. и относно обстоятелствата, кога е започнала жалбоподателката
работа в този магазин, до кога е работила, какво е работила и колко други
служители, нейни колежки са работили там по същото време и че са работили на
смени, както и къде точно в *** се намира този магазин за външни входни и
вътрешни интериорни врати. Съдът в настоящия състав дава вяра и кредитира
напълно дадените обяснения от жалбоподателката и
съдържащите се в тях отговори на поставените от ответника въпроси, както
кредитира в пълна степен и показанията на разпитаните по делото две свидетелки,
като логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се в отделни детайли.
Така, предвид събраните по делото по делото непротиворечиви
и напълно еднопосочни гласни доказателства и при тяхната преценка в съвкупност
с приобщените по делото писмени доказателства съдът в настоящия състав намира
за безспорно установено и доказано, че жалбоподателката
А.Ф.Б., освен че е имала валидно сключен и действащ трудов договор с посочения
работодател – ДЗЗД „***” ***, с ЕИК ***, за посочения период, т.е. че по
отношение на същата е било налице валидно възникнало и непрекратено трудово
правоотношение с този работодател, за посочения период, същата реално е
започнала и да упражнява трудова дейност като *** в търговския обект на ДЗЗД
„***” ***, находящ се в ***, а именно магазин „***”,
за която е сключила трудов договор и е упражнявала тази трудова дейност през
същия този период. От друга страна, по делото не е спорно, че дори и за жалбоподателката да не са били внесени осигурителните
вноски за същия период, то те са дължими, но не от нея, а от осигурителя й,
като е безспорен факт, че за нея са подавани в ТП на НОИ – Ямбол, по електронен
път и съответно са въведени, декларации обр.1, като
първата е била подадена през м.март 2020 год., а последната – през м.октомври
2020 год.
От всичко изложено
по-горе се налага изводът, противно на възприетото в оспореното решение на
директора на ТП на НОИ – Ямбол, че по отношение на жалбоподателката
А.Б. са изпълнени кумулативните изисквания на нормата на чл.10, ал.1 от КСО и
за нея е възникнало осигуряване, т.е. осигурително правоотношение, от което
следва, че същата има качеството „осигурено лице” по смисъла на §1, ал.1, т.3
от ДР на КСО, а оттам и на произтичащите от това права на обезщетение, в това число и парични обезщетения по глава IV, раздел I и
II от КСО. При така установените факти и горните изводи, Разпореждане №О-28-000-00-01415231
от 18.02.2021 год., издадено от ръководител по изплащане на обезщетенията и
помощите при ТП на НОИ – Ямбол, с което е постановен отказ за изплащане на
парично обезщетение/помощ за бременност и
раждане за остатъка до 410 календарни дни, по чл.50, ал.1 и ал.5 от КСО, по удостоверение с
Вх.№***/*** год./приложение
№10 към чл.9, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/ и представеното с него
заявление-декларация, приложение 2 към чл.4, ал.1 от НПОПДОО, от А.Ф.Б., се
явява незаконосъобразен. Това съдът намира че е така, тъй като след като се
установява, че жалбоподателката А.Б., по силата на
възникнало и непрекратено трудово правоотношение, е извършвала трудова дейност,
за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски и съответно има качеството „осигурено лице” по
смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО при настъпването на осигурителния риск – бременност
и раждане, то незаконосъобразно и неправилно е било отказано изплащането на
парично обезщетение за този осигурителен риск, а от това следва, че оспореното
решение на директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което е отхвърлена жалбата на А.Б.
против Разпореждане №О-28-000-00-01415231 от 18.02.2021 год., издадено от
ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Ямбол, се
явява издадено в противоречие с приложимите материално-правни разпоредби на
закона. Отделно от горното следва да се посочи, че според настоящия състав е
крайно несъстоятелно позоваването в това разпореждане на нормата на чл.29, ал.5
от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО, а оттам и приетото от
административния орган фактическо основание, че „поради невъзможност да бъде извършена проверка по настоящ и постоянен
адрес на фирмата (!?) преценка на правото/т.е. на правото на парично обезщетение
за бременност и раждане/ не може да бъде извършена”, на което основание всъщност
е постановен и отказът. В чл.29, ал.1 от НПОПДОО е регламентирано, че когато
след приема на документи за изплащане на парични обезщетения и помощи се
установи, че те са нередовни или липсва необходим документ, както и за
изясняване на факти и обстоятелства, свързани с изчисляване и изплащане на
паричните обезщетения и помощи, ТП на НОИ уведомява лицата, задължени да
представят документи по тази наредба или упълномощените по чл.19, ал.1 лица, в срок
до 7 работни дни от представянето на документите, като им дава необходимите
указания за отстраняване на нередностите или за изясняване на фактите и
обстоятелствата. В ал.2 и ал.3 на същия чл.29 от НПОПДОО е регламентирано как
се извършва уведомяването на лицата, ал.4 регламентира, че документите по ал.1
се представят в НОИ по реда на чл.14 в срок до 7 работни дни от уведомяването,
а посочената в обжалваното разпореждане ал.5 на чл.29 от същата Наредба
регламентира, че ако в срок до 7 работни дни от уведомяването нередностите не
бъдат отстранени и/или не бъдат представени липсващите документи, преценката на
правото и определянето на размера на обезщетенията и/или на помощите се прави
въз основа на наличните редовни документи, данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО и
данните от регистрите по чл.1, ал.2. Анализът на цитираната разпоредба ясно
показва, че тя не предвижда възможност и не дава основание на компетентният
орган да откаже изплащането на парично обезщетение единствено и само поради
това, че не може да извърши преценка на правото на такова обезщетение само
защото не може да извърши проверка на осигурителя по регистрирания му адрес.
Такава хипотеза, респ. такава възможност за административния орган, не е
регламентирана нито в някоя от останалите алинеи на чл.29, нито в която и да е
друга разпоредба от НПОПДОО, а цитираната в разпореждането ал.5 на чл.29 ясно
регламентира, как следва да се процедира в такива случаи, т.е. как следва да
бъде извършена преценка на правото на съответното обезщетение. Изложеното
по-горе, според настоящия съдебен състав, също обуславя незаконосъобразността
на обжалваното Разпореждане №О-28-000-00-01415231 от 18.02.2021 год. на
ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Ямбол и
съставлява основание за отмяната му по смисъла на чл.146, т.4 от АПК.
При така установеното
фактическо и правно положение и предвид всички изложени по-горе съображения,
съдът намира, че жалбата, подадена от А.Ф.Б. от ***, се явява основателна и
доказана, като при съобразяване на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК следва
да се приеме, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган,
в установената от закона форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е издаден в
противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби и при несъответствие с целите на закона, доколкото една от тези цели
действително е осъществяването на контрол за правомерно разходване на
средствата на ДОО и в частност – разходването им при предоставянето на
обезщетения за временна неработоспособност, но няма за цел при осъществяването
на този контрол да бъдат лишавани осигурените лица от такова обезщетение, в
случаите, когато имат право на такова, от което следва, че в случая са налице отменителните основания по чл.146, т.4 и т.5 от АПК. На
тези основания, Решение №2153-28-55 от 26.03.2021
год., издадено от директора на ТП на НОИ – град Ямбол, следва да бъде отменено с
решението по настоящото дело, като незаконосъобразно, както следва да бъде
отменено и Разпореждане №О-28-000-00-01415231 от 18.02.2021 год. на
ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Ямбол, с
което на А.Ф.Б. от *** е отказано изплащане парично
обезщетение/помощ за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по
чл.50, ал.1 и ал.5 от КСО, по удостоверение с Вх.№***/*** год. на ТП на НОИ - Ямбол/приложение №10 към чл.9, ал.1 от
Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/.
Доколкото
съдът не може да се произнесе по съществото на спора и да замести
административния орган,
тъй като естеството на спора не позволява решаването на въпроса по същество, то преписката следва да се изпрати на административния
орган, който следва да се произнесе отново по същество, при съобразяване и
спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение, съобразно
новелата на чл.173, ал.2, предл.II/второ/ от АПК.
С оглед изхода на спора
по настоящото дело и предвид своевременното направеното искане за присъждане на
деловодни разноски, съдът намира, че в полза на жалбоподателката
А.Ф.Б. следва да бъдат присъдени сторените от нея деловодни разноски в
настоящото производство, възлизащи в размер на 600.00 /шестстотин/ лева и
представляващи заплатено в брой и с ДДС, адвокатско възнаграждение за един
адвокат, осъществил процесуалното й представителство и защита, съгласно
представения и приложен по делото договор за правна защита и съдействие от
22.06.2021 год., ведно с пълномощно към него от същата дата/л.28/. Съдът в настоящия състав намира, че
деловодните разноски следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателката
в пълния им претендиран размер, тъй от страна на
ответника по жалбата, респ. от процесуалния му представител, не е направено
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.5 от ГПК, нито в депозирания писмен отговор по жалбата,
нито впоследствие. Независимо от горното, следва да се отбележи, по настоящото
административно дело са проведени 4/четири/ открити съдебни заседания, като
упълномощеният от жалбоподателката Б. процесуален
представител – адвокат, се е явил и по четирите открити съдебни заседания, в
тези съдебни заседания е представял относими писмени
доказателства и е правил и относими доказателствени искания, които са били уважени. Предвид
това, съдът в настоящия състав намира, че договореното и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение, в размер на 600.00 лева с ДДС, е съразмерно и
адекватно на оказаните като времетраене, съответно като количество, т.е. обем и
като качество правна защита и съдействие, от ангажирания по делото процесуален
представител на жалбоподателката. За заплащането на
дължимите на жалбоподателката А.Б. разноски по делото
следва да бъде осъдена съответната териториална структура на НОИ, към която
принадлежи административният орган, издал оспорения незаконосъобразен
административен акт, а именно – Териториално поделение на НОИ – Ямбол.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/, във
връзка с чл.172, ал.1 и чл.173, ал.2 от АПК и във връзка с чл.118, ал.3 от КСО,
Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2153-28-55 от 26.03.2021
год., издадено от директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което е оставена без
уважение жалбата на А.Ф.Б. от ***, ЕГН **********, против Разпореждане №О-28-000-00-01415231
от 18.02.2021 год. на ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при
ТП на НОИ – Ямбол, с което й е отказано отпускане на парично обезщетение/помощ за бременност и раждане за
остатъка до 410 календарни дни, по чл.50, ал.1 и ал.5 от КСО И
ОТМЕНЯ Разпореждане №О-28-000-00-01415231 от 18.02.2021 год.,
издадено от ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ
– Ямбол, с което, на А.Ф.Б. от ***, ЕГН **********,
е отказано
изплащане на парично обезщетение/помощ за
бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни, по чл.50, ал.1 и ал.5
от КСО, по удостоверение
с Вх.№***/*** год. на ТП на НОИ - Ямбол/приложение №10 към чл.9, ал.1 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощите по ДОО/.
ВРЪЩА преписката на
административния орган - ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Ямбол, за
ново произнасяне по нея, в едномесечен срок от получаването й, при съобразяване
и спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите към настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – Ямбол, с административен
адрес - ***,
ДА ЗАПЛАТИ на А.Ф.Б. от ***, сумата в размер на 600.00/шестстотин/ лева,
представляваща направени деловодни разноски за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение с ДДС.
Препис от настоящото решение, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението, съгласно разпоредбата на чл.119 от КСО, е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване или протестиране.
С
Ъ Д И Я: