Р
Е Ш Е Н И Е
№……………………/
21.06. 2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, X състав, в открито съдебно заседание на
деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с
участието на секретаря Пенка М., след като разгледа докладваното от съдията
адм. дело №
2014 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 215, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във
връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Н.Л.М., ЕГН: ********** и Т.Х.М., ЕГН: **********,***,
депозирана чрез техните процесуални представители адв. Д.А. *** и адв. М.В. ***
срещу Заповед № 2808/10.08.2020 г. на Зам. Кмета на Община Варна, поправена със
Заповед 3169/28.08.2020 г. на Зам. Кмета на Община Варна, с която на основание
чл. 190, ал. 6 вр. ал. 1 ЗУТ, е разрешено на И.Д.М. и Ф.Д.Ф., собственици на ПИ
№10135.2571.260 по КК на гр. Варна, КК „Чайка”, прокарване на временен път с
ширина 3.00 м., като съществуваща пътека, представляваща част от имота се
разшири на запад и се премине през част от ПИ № 10135.2571.261, собственост на Т.Х.М.
и Н.Л.М., покрай източната му граница, засегната площ 50 кв. метра. Отбелязано
е, че размерът на обезщетението за годишен наем, подобренията и насажденията,
попадащи в трасето на временния път в ПИ 10135.2571.262 ще бъде определен по
реда на чл. 210 от ЗУТ. Отразено е, че оценката подлежи на самостоятелно
обжалване, поради което собствениците ще бъдат обезщетени съгласно влязлата в
сила оценка. Според разпоредителната част на обжалваната заповед, временният
път се прокарва със срок до провеждане на отчуждителни процедури и отваряне на
улицата по влезлия в сила ПУП – ПУР за района, като имотите, през които се
прекарва пътя не се отнемат.
Жалбоподателите твърдят, че
постановената заповед е нищожна, в условие на евентуалност, навеждат твърдения
за нейната неправилност и незаконосъобразност. Излагат се твърдения, че Зам.
кметът на Община Варна няма правомощия да постановява заповеди на основание чл.
190 от ЗУТ. В условие на евентуалност твърдят, че заповедта е постановена в противоречие с разпоредбите на чл. 190 от ЗУТ. Подчертават, че не са налице предпоставките за прокарване на временен път,
визирани в разпоредбата на чл. 190 от ЗУТ. Твърдят, че съгласно изработения ПУП
– ПУР на КК „Чайка“ не се предвижда откриване на улица до вътрешността на имота
на заявителите и не се предвижда отчуждаване на части от имота на
жалбоподателите. Изразява се позиция, че и при прокарване на временния път, И.М.
и Ф.Ф. няма да имат транспортен достъп до вътрешността на имота си.
Жалбоподателите навеждат доводи, че ПУП – ПУР не е обжалван за имот ПИ
10135.2571.260 и не е отправяно искане за отнемане на част от имотите, така че
да се прокара път във вътрешността на имота, поради което считат искането за
неоснователно. Твърди се също така, че към настоящия момент имотите се
обслужват от действащ път с идентификатор ПИ 10135.2571.271, който представлява
тупик с уширение и непосредствено граничи с имот ПИ 10135.2571.260, собственост
на И.М. и Ф.Ф.. Излагат се съображения, че ПУП – ПУР не променя достъпа до
имота на М. и Ф., поради което същите нямат правен интерес да искат прокарване
на временен път. В жалбата се твърди, че в имота на жалбоподателите са налице
дълготрайни декоративни дървета, както и денивелация на терена между двата
имота, освен това има опасност от засягане на съществуващо стълбище, по което
се осъществява достъпа до имота им. Жалбоподателите възразяват, че след като
бъде открита новата улица, предвидена по изработения ПУП – ПУР, временният път
вече няма да бъде използван и в техния имот ще остане една бетонирана
повърхност. Навеждат се твърдения, че в имот с идентификатор 10135.2571.260 има
изградена вилна сграда и не е налице необходимост от прокарване на временен
път, за да се осигури достъп. Освен изложеното се твърди, че заповедта
противоречи с депозираната по преписката техническа експертиза.
При условие на евентуалност, ако жалбата
бъде отхвърлена, жалбоподателите оспорват заповедта, в частта, с която е
разрешено на М. и Ф. прокарване на временен път с ширина 3.00 м. Освен всичко
изложено, жалбоподателите оспорват и заключението на инж. г.т.по проведената
техническа експертиза, като излагат подробни съображения в защита на това свое
становище.
С оглед на изложеното молят съдът да
се произнесе с решение, с което да прогласи обжалваната заповед за нищожна, в
условие на евентуалност да я отмени като неправилна и незаконосъобразна.
Отправят искане за присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни
разноски.
В проведеното на 19.05.2021 г.
открито съдебно заседание по адм. дело № 2014 по описа за 2020 г. на
Административен съд – Варна, жалбоподателите Н.Л.М. и Т.Х.М. не се явяват
лично, а се представляват от своите процесуални представители адв. Д.А. *** и
адв. М.В. ***, които поддържат жалбата на наведените в нея основания и молят за
отмяна на оспорената заповед на Зам. Кмета на община Варна. Представени са и писмени
бележки с.д. № 8128/01.06.2021 г., изготвени от адв. А. и адв. В., в които са
развити подробни съображения в защита на позицията им.
Ответната страна – Зам. Кмета на
Община Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява по време на
проведеното на 19.05.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 2014 по
описа за 2020 г. на Административен съд – Варна, като с писмена молба оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Отправя искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условие на евентуалност
прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
По време на проведеното на
19.05.2021 г. открито съдебно заседание по делото, заинтересованите страни И.Д.М.
и Ф.Д.Ф. не се явяват лично, а се представляват от своя процесуален
представител адв. Е.Ж. ***, която оспорва жалбата и моли заповедта да се
потвърди като законосъобразна, акцентирайки в своята пледоария, че настоящият
случай попада изцяло в разпоредбата на чл. 190 от ЗУТ. Адв. Ж. е представила и
писмени бележки с. д. № 7877/27.05.2021 г.
Пред съда жалбоподателите Л.Н М. и Т.Х.М.
се легитимират като собственици на обслужващия имот ПИ № 10135.2571.262 с
Нотариален акт за собственост ***(л. 15 от делото), с който Л.Н М. и Т.Х.М. са
признати за собственици на посочения имот, чрез замяна на недвижим имот с
движима вещ. Имотът е с площ от 1000 кв.м,
представлява лозе, находящо се в землището на кв. „Виница“, местност „Пясъка”.
На основание горецитираните писмени
доказателства, доказващи правото на собственост върху ПИ №10135.2571.262 –
обслужващият, съобразно обжалваната заповед имот, съдът приема, че за
жалбоподателите е налице правен интерес от оспорване на Заповед № 2808/10.08.2020
г. на Зам. Кмета на Община Варна.
За издаване на заповедта
жалбоподателите са уведомени на 12.08.2020 година. Оспорването е направено с
жалба рег. № РД20016082ВН от 25.08.2020 година.
От изложените обстоятелства следва
извод, че жалбата е подадена, в законоустановения срок, пред надлежен съд, от
лице с правен интерес от оспорването, поради което е допустима за разглеждане.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С обжалваната Заповед № 2808/10.08.2020
г., поправена със Заповед № 3169/28.08.2020 г., Зам. Кметът на община Варна, на
основание разпоредбата на чл.190, ал. 6 вр. ал. 1 от ЗУТ, е разрешил на И.Д.М.
и Ф.Д.Ф., собственици на ПИ №10135.2571.260 по КК на гр. Варна, КК „Чайка”,
прокарване на временен път с ширина 3.00 м., като съществуващата пътека,
представляваща част от имота, се разшири на запад и се премине през част от ПИ
10135.2571.262, собственост на Т.Х.М. и Н.Л.М., покрай източната му граница,
засегната площ 50 кв. метра. Актът е постановен в условията на делегиране на
правомощия, съгласно Заповед № 5515/31.12.2019 г. на Кмета на Община Варна (л. 50
от адм. преписка), видно от която, функциите по Закона за устройство на
територията се изпълняват от Зам. Кмета на община Варна – п. П., именно който е
подписал обжалваната заповед, с всички произтичащи от това права и задължения.
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 6 ЗУТ, компетентен орган по издаването на
Заповед за прокарване на временен път е кмета на общината. С оглед посочената
регламентация и съобразно Заповед № 5515/31.12.2019 г.
на Кмета на община Варна, съдът приема, че Заповед № 2808/10.08.2020 г.
е постановена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.
Административното производство е
започнало въз основа на заявление рег. № АУ021256ВН/26.02.2020 г.
на И.М. и Ф.Ф. (л. 99 от адм. преписка), с искане да бъде започната процедура за прокарване на
временен път до имота им №10135.2571.260 по КК на гр. Варна, КК „Чайка”, който
е имал лице на новопроектирани улици. По делото е представен НА ***., НА ***НА ***НА
№ ***. (л. 101 – 104
от преписката). Към тях е приложена и скица на поземлен имот с идентификатор 10135.2571.260 (л. 105 от преписката), от които е
видно, че Ф.Д.Ф. и И.Д.М. получават в собственост и стават единствени
собственици на ПИ 260, с площ 1775 кв. м. Представена е техническа експертиза
от лицензиран геодезист с предложени три варианта за прокарване на временен
път.
Заявлението е разгледано в т. 3 – 2
от Протокол №3/04.05.2020 г. на Комисията за определяне на трасе за достъп до имоти по
процедури за учредяване право на преминаване и прокарване на временен път,
назначена със Заповед № 0415/06.02.2019 г. на Кмета
на община Варна. Видно от съставения протокол Комисията е констатирала, че по
ПУП – ПРЗ за КК „Чайка”, одобрен с Решение № 3408 – 7
по Протокол № 35/22,23 и 29.06.2011 г. на Общински
Съвет Варна имотът има лице на новопроектирана улица с ширина 3.50 м. с ОТ 467
към ОТ 466. Комисията е разгледала представената техническа експертиза от
лицензиран геодезист (л. 108 от адм. преписка) с предложени три варианта за
прокарване на временен път. Комисията е счела, че най – икономично изгоден е
първия вариант, а именно през ПИ 10135.2571.262, общо засегната площ 68 кв. м.,
подобренията и насажденията, които ще се засегнат са паянтова ограда от бетонни
и метални колове с височина около 1,20 м. и телена мрежа, както и 4 бр. лози,
които са над 40 годишни.
С оглед на което становище,
Комисията допуска процедура по прокарване на временен път с ширина 3.50 м. до ПИ 10135.2571.260 по КК
на гр. Варна, КК „Чайка”, като отразения в КК път премине през ПИ 262, покрай източната
му граница. Засегнатите части от ПИ 10135.2571.262 са 68 кв. м. Комисията е
разпоредила да се уведомят всички заинтересовани лица за взетото решение и ако
няма възражения да се изготви заповед за прокарване на временен път на
основание чл. 190, ал. 1 вр. ал. 6 от ЗУТ.
За постъпилото искане, започналото
производство и решението на Комисията от 14.05.2020г. е изготвено уведомително
писмо по чл. 26 от АПК, което е връчено на заявителите на 18.05.2020 г., видно
от известие за доставяне (л. 93 от преписката). На жалбоподателите, собственици
на ПИ 262 уведомителното писмо е връчено също на 18.05.2020 г. (л. 93 от преписката).
На 22.05.2020 г. е постъпило
възражение от Т.М. и Н.М. (л. 86 от делото), в качеството им на собственици на
ПИ 262, срещу решението на Комисията за прокарване на временен път. Депозиран е
и отговор на възражението от заявителите.
На заседание, проведено на 04.06.2020
г., в т. 4 – 2 от Протокол №4/04.06.2020 г. Комисията за определяне на трасе за
достъп до имоти по процедури за учредяване право на преминаване и прокарване на
временен път, назначена със Заповед № 0415/06.02.2019 г. на Кмета на Община
Варна е разгледала възражението на Т. и Н. М.. Комисията частично уважава
възражението и променя ширината на трасето, като намалява същата от 3,50 м на 3
м, с цел да се избегне събарянето на съществуващото стълбище в ПИ 262, като приема,
че ще се наложи да се пренаредят само две стъпала като се съобразят с подхода
към ПИ 260.
За взетото решение е изготвено
уведомително писмо по чл. 26 АПК (л. 65 от преписката), което е връчено на Т.М.
и Н.М. на 08.07.2020 г., видно от известие за доставяне (л. 68 от преписката).
Същото е връчено на И.М. на 24.06.2020 г. , видно от известие за доставяне (л. 68
– гръб от преписката).
Депозирано е възражение от
жалбоподателите на 15.07.2020 г., което е разгледано в т. 6 – 8 от Протокол
№6/29.07.2020г. на Комисията. Възражението е оставено без уважение, като
Комисията е изложила мотиви, че е определила най – икономичния вариант за прокарване
на временен път след извършен оглед на място, като при процедиране е направено
обявяване само на собствениците на поземлени имоти.
За взетото решение е изготвено
уведомително писмо по чл. 26 АПК (л. 53 от преписката), което е връчено на Т.М.
и Н.М. на 13.08.2020 г., видно от известие за доставяне (л. 54 от преписката).
Същото е връчено на И.М. на 04.08.2020 г. , видно от известие за доставяне (л.
54 – гръб от преписката).
Въз основа на събраните по
преписката доказателства и решенията на комисията п. П. – Зам. Кмет на община
Варна, издал процесната Заповед №2808/10.08.2020 г., с която на основание чл.
190, ал. 1 вр. ал. 6 от ЗУТ е разрешено на И.Д.М. и Ф.Д.Ф., собственици на ПИ
№10135.2571.260 по КК на гр. Варна, КК „Чайка”, прокарване на временен път с
ширина 3.00 м., като съществуваща пътека, представляваща част от имота се
разшири на запад и се премине през част от ПИ 10135.2571.261, собственост на Т.Х.М.
и Н.Л.М., покрай източната му граница, засегната площ 50 кв. метра. В заповедта е посочено, че засегнатата площ от имот №
262 е 50 кв.м., както и че временният път е обозначен със зелени линии на скица
№ 322/30.07.2020 г., която е неразделна част от заповедта. В т. 3 от заповедта
е посочено, че размерът на обезщетението за годишен наем, подобренията и
насажденията, попадащи в трасето на временния път ще бъде определен от
комисията по чл. 210 от ЗУТ в Община Варна. Посочено е в заповедта, че оценката
подлежи на самостоятелно обжалване, а след влизането й в сила собствениците на
имотите, през които се прокарва временния път следва да бъдат обезщетявани за
всяка календарна година, през която той се ползва. В т. 4 от заповедта е
посочено, че временния път се прокарва със срок – до провеждане на отчуждителни
процедури и отваряне на улица по влезлия в сила ПУП – ПУР за района, посочено е
също, че имотите, през които се прокарва временния път, не се отнемат. В
заповедта са посочени лицата, на които същата следва да се обяви, както и реда
и сроковете за нейното обжалване.
На 28.08.2020 г. Зам. Кметът на
община Варна п. П. издава Заповед № 3169, с оглед поправка на допусната
очевидна фактическа грешка в Заповед № 2808/10.08.2020 г., като на редове 5 – 9
на втора страница вместо „в близост до границата има две ябълки, които ще се
засегнат при трасе с ширина 3,00 м.“ следва да се чете „В близост до границата
има две ябълки, които ще се засегнат при трасе с ширина 3,50 м.“. Същата е
връчена на жалбоподателите на 31.08.2020 г., а на заинтересованите страни на 02.09.2020
г.
Като доказателство по делото е
прието заключението по изготвената от вещото лице инж. В.А. – геодезист и инж. Д.П.
– И. – пътен инженер комплексна съдебно
– техническа експертиза (л. 146 от делото), което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено. При изработване на експертизата вещите лица
са установили, че към момента на изготвяне на експертизата транспортен достъп
до ПИ 10135.2571.260 се осъществява по тясна пътека. Установено е, че ПИ 260
има лице с размер 0,88 м. към проектирана улица – тупик, находяща се южно от
него срещу осова точка № 466. В северозападната му част е проектирана алея с
ширина 3,50 м., която обаче не е открита на място в пълния си габарит. Вещите
лица дават заключение, че в случай, че временният път следва трасето по трети
вариант по процесната заповед, имотът няма да бъде транспортно достъпен, тъй
като регулационно е отредена алея с ширина 3.5 м., видно от ПУП – ПУР – без
осеви линии и точки, характеризиращи улиците в плана. Денивелацията в тази част
на терена от ул. „Георги Урумов“ до хоризонталната крива в 2,6м., или се оформя
надлъжен наклон от 9% за алеята. Вещите лице приемат, че наклонът сам по себе
си е допустим, съгласно нормите за проектиране, но в случая е неприложим, тъй
като към имота е налице допълнителна денивелация, спрямо алеята. Прието е също,
че алеята не представлява улица тупик по смисъла на чл. 148 от Наредба № РД – 02
– 20 – 2 от 20.12.2017г., тупиковите улици следва да имат проектирано уширение,
което да дава възможност за обръщане. В случай, че временният път следва
трасето по трети вариант от заповедта, след прокарването му имот 10135.2571.260
няма да е транспортно достъпен, поради голямата денивелация, която се получава
– 2,70 м. Ако временния път
следва трасето на алеята, предвидена по ПУП – ПУР, ще се засегнат съоръжения и
дълготрайни декоративни дървета в ПИ с идентификатори 10135.2571.219 и
10135.2571.255 (сега част от 10135.2571.4650) а именно: в ПИ 10135.2571.219 се
засяга масивна ограда от бетонови блокчета около 3 – 4м. дълга и висока около
2.5м., ограда от метални пана върху бетонова основа, 60 бр. туи на около 5 – 6 год,
1 бр. ел. кутия, 2 бр. лампи алейни, 4 бр. туи на около 3 год.; В ПИ
10135.2571.255 (сега част от 10135.2571.4650) се засяга метална ограда висока
между 2 – 2.50 м. на бетонова основа 0.70 м., декоративен храст (неясно какъв),
лешник около 10 годишен, див орех, 6 туи на около 4 – 5 год.; В ПИ с идентификатор 10135.2571.262, през които преминава
избраното в процесната заповед трасе на временен път се засягат бетоново
стъпало с площ 0.12кв.м., каменна подпорна стена около 60 см. дълга и 1.0 м.
висока, ограда върху нея от телена мрежа, жасминов храст на около 10 год., 4
бр. лози над 30 год., телена мрежа
(ръждясала) на бетонови и метални колове, каменна подпорна стена дълга около 20
см и висока 0.70 м. и бетонова основа дълга около 1 м. и висока 0.5 м. Площта
която се засяга от избраното трасе в процесната заповед е 50 кв. м.
След запознаване с
трите варианта, а именно: Вариант № 1, временен път преминаващ през имот 10135.2571.262,
възприет в обжалваната заповед, при който се засягат подобренията и
дълготрайните декоративни дървета описани в отговора на въпрос № 5 със
засегната площ 50 кв. м; В
случай, че временния път следва трасето по Втори вариант, то засегнатата площ
за оформянето му ще е 69,0 кв.м., на дължина 44 м. В случая ще е необходимо да
се разруши изградена ограда между ПИ 10135.2571.260 и ПИ 10135.2571.268, както
и да се изпълни нова подпорна стена, разлика в нивата на имотите 50 – 80 см.
Това допълнително ще оскъпи фактическото изпълнение на временния път. В случай, че временния път следва трасето
по Трети вариант, засегнатата площ е най – голяма - 63,0 кв.м., като тук
денивелацията е около 2,70 м., спрямо нивото на алеята и имот ПИ
10135.2571.260. Дължината на временния път е 30, 70м. Отделно от това, теренът
вътре в самия имот, също е пресечен. За осигуряване, на каквато и да е
автомобилна площадка, ще е необходимо изграждане на стоманобетонови
конструкции, със съответното фундиране и пространствено укрепване (фундаменти,
колони, плочи и др.). Това обстоятелство изключително ще оскъпи изпълнението. В
тази връзка, може да се заключи, че това е икономически най – неблагоприятния
вариант.
С оглед на
гореизложеното вещите лица преценяват, че най – икономичният (с оглед принципа, регламентиран в чл. 6 от АПК и разпоредбата,
приложима по аналогия на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ) при фактическото изграждане на
всяко от предложените трасета, е вариантът на временен път приет и посочен в
обжалваната заповед. Експертизата посочва, че има още един вариант за временен път, който не е бил обсъден в
процесната заповед, за транспортен достъп до ПИ с идентификатор 10135.2571.260
по границата между имоти 10135.2571.255 и 10135.2571.256, но той е практически
неизпълним, поради голяма денивелация между тези имоти и имот 10135.2571.260, в
случая над 5.0 м.;
Вещите лица посочват, че конкретно
за ПИ с идентификатор 10135.2571.260 по КК на гр. Варна няма изработен ПУП – ПУР,
а има за целият КК Чайка и той е одобрен с Решение № 3408 – 7 по протокол № 35
от 22, 23 и 29.06.2011 г. на ОбС Варна. Няма данни този ПУР да е обжалван от
собствениците на ПИ 10135.2571.260. В експертизата е посочено, че съгласно ПУП-ПУР се променят границите,
площта и лицето на ПИ с идентификатор 10135.2571.260 по КК на гр. Варна, КК „Чайка”
– в северозападния край от алеята широка 3.50 м, като му се отнемат 15 кв.м.
Видно от отговора на въпрос № 6 е, че такъв транспортен достъп е икономически
трудно изпълним и икономически нецелесъобразен. Входът на ПИ с идентификатор
10135.2571.260 към настоящия момент е разположен в долния му край, в началото
на тясната пътека срещу о.т. 466. Не се предвижда изменението му с ПУП-ПУР. Към момента на изготвяне на експертизата
ПИ с идентификатор 10135.2571.260 граничи с имот с идентификатор 10135.2571.271
и последният съставлява действаща улица – тупик. След отварянето на пътя по ПУП-ПУР няма
да се промени по никакъв начин достъпа до имота. Разстоянието от входната врата на ПИ с
идентификатор 10135.2571.260 по КК на гр. Варна, до вътрешността на имота
съставлява пътека и е част от този имот, без самостоятелен идентификатор по КК.
Не се предвижда същата да стане улица по ПУП-ПУР. Вещите лица дават
заключение, че след отварянето на
новата алея, съгласно ПУП-ПУР, в северната част на имота, където граничи с ПИ
№10135.2571.255, теоретично може да се осъществи транспортен достъп до
вътрешността на ПИ с идентификатор 10135.2571.260, но поради причините описани
в отговора на въпрос № 6 – при изследването на вариант № 3, това практически е
много трудно осъществимо. По смисъла на чл. 148, ал. 2 от Наредба № РД – 02 – 20
– 2 от 20 декември 2017 г., улицата, предвидена по ПУП – ПУР, до о.т. 466 е
тупик, който завършва с уширение (обръщач). Не е предвиден уличен паркинг. От северната част на имот 10135.2571.260
е прокарана улица „Георги Урумов” до ПИ 10135.2571.256, която стига до имоти с
идентификатори 10135.2571.255 и 10135.2571.219. В експертизата е посочено, че в северната част е
обособен имот с идентификатор 10135.2571.4650 във връзка с изработения ПУП-ПУР,
по силата на който се отнема част от имот с идентификатор 10135.2571.255 за
откриване на улица. Ширината на настоящата пътека в северната част на имот
10135.2571.260 е различна като варира от 1 – 1.5 м. Не е възможно да се осигури
транспортен достъп до имота по временен път с по – малка ширина от 3.00 метра,
при което няма да се засяга имот 10155.2571.219, тъй като това е недопустимо от
противопожарна гледна точка. Съгласно Наредба № 13-1971 от 29 октомври 2009 г.
за строително – технически правила и норми за осигуряване на безопасност при
пожар, чл.27 (4) пожарните пътища се проектират с широчина най – малко 3.50 м.
При направената справка в Община Варна вещите лица не са открили заповед за
отчуждаване на имот 10135.2571.4650. Денивелацията, ако се прокара временен път
от северната част на имот 260, граничещ с имот 10135.2571.255, до постройката
на заинтересованата страна е 11.3 Ом, което на разстояние 43 м прави 26%
наклон, а денивелацията до началото на широката част на имота е 14.90 м, което
на разстояние 42 м. прави 35% наклон, като и двата наклона са недопустими.
Денивелацията, ако бъде прокаран временен път през имот 10135.2571.262 до
постройката в имот 10135.2571.260 е 7.7 м, което на разстояние 66 м. прави среден наклон от 12%. Вещите лица отбелязват, че временния път
е допуснат с обжалваната заповед до широката част на ПИ 10135.2571.260, като от
неговото начало до тази част денивелацията е 3.00 м., което на разстояние от 34
м прави среден наклон от 9%, който е допустим. Посочено е, че частично се засяга
кореновата система на кипарис в ПИ 10135.2571.262, но не могат да отговорят на
въпроса дали това ще доведе до унищожаването му, тъй като нямат специални
познания. Разликата в нивата на двата имота 10135.2571.260 и 10135.2571.262, по
протежението на проектирания временен път, съгласно заповедта, е нищожна (от 5
до около 15 – 20 см.), сочат вещите лица. В тази връзка напречния наклон на
временния път ще се оформи с максимум 1,5%. В надлъжно отношение, денивелацията
е описана в отговор на въпрос № 19. Съответно няма да се наложи изграждане на
подпорна стена по трасето на временния път в имот 10135.2571.262 във връзка с
денивелацията между двата имота и за укрепване на имот 10135.2571.262, след
прекарване на временния път. Ако бъде прокаран временния път съгласно заповедта
няма да се засегне стопанската постройка с идентификатор 10135.2571.262.6 или
нейните основи. Ще се засегне първото стъпало от изградените стълби с площ 0.12
кв. м в единия ъгъл, но ще остане по -голямата част от него. Разстоянието между
стопанската постройка и разрушената част от това първо стъпало ще е 0.96 м. и
ще е напълно достатъчно да се ползва по предназначение. Няма да се наложи да се
изграждат нови стълби, с оглед тяхното пренареждане и осигуряване на
допустимата стъпка между стъпалата, както и изграждането на подпорна стена.
Считат, че няма да се отрази прокарването на временен път, съгласно заповедта,
на достъпа до имоти 10135.2571.262 и 10135.2571.260, тъй като няма да се променя нивото в рамките на проектираната
улица по ПУР. Съгласно Заповедта за временния път,
предвидения подход се оформя с радиус 6,00 м. Съгласно изследванията на траекториите
при завиване на лек автомобил, залегнали в правилата и нормативите за
проектиране на транспортно – комуникационната система, външния радиус на
завиване на автомобила е 5,85 м. и вътрешен 3,00 м. В тази връзка се прави
извода, че се осигурява необходимия заход към имот 10135.2571.260. Видно от
скицата към Заповедта, не се засяга стопанската постройка с идентификатор
10135.2571.262.6, както и не се възпрепятства достъпа й. Посочено
е в експертизата, че третият вариант следва предвижданията на ПУП-ПУР.
Експертите сочат, че площта която се отнема от имот 10135.2571.262 съгласно
приложената скица по Заповед № 2808/2020 г. е 50 кв.м. Лицето
към алеята в северната част ще бъде 10.20 м, а към южната улица тупик в рамките
на 0.89 м. Вещите лица не са открили в р-н „Приморски“ към община Варна строителни
разрешения за изграденият басейн в
имот 10135.2571.219, но са посочили, че вариант 3 не засяга
басейна в имот 10135.2571.219. Не са открили в р-н „Приморски“
към община Варна и строително разрешение, което не им е било предоставено и от
жалбоподателите за подпорните стени в имота на жалбоподателите, както и за
стълбите, визирани във въпрос № 4 на експертизата. В съдебното заседание,
проведено на 19.05.2021 г., вещите лица правят следните уточнения: че лицето на
ПИ 10135.2571.260 ще бъде 10, 20 м. към новопроектираната алея в
северозападната част на обекта. Вещите лица поясняват, че ПИ 260 няма да има
лице към две улици, тъй като едното от тях ще бъде алея, която няма обособени
осеви точки. Според вещите лица лицето на имот 260 ще бъде в норма към алеята. Жалбоподателите оспорват
заключението по СТЕ, тъй като не отговаря на фактическото положение и
приложената скица не отговаря на кадастралната карта, излагат твърдения, че
денивелацията е изчислена по различен начин по отношение на предвижданията в
ПУП – ПУР и денивелацията при осъществяване на варианта по заповедта на кмета. Съдът възприема
заключението по допуснатата СТЕ като обективно, изготвено съобразно
компетентността на вещите лица и годно да послужи при изграждане на крайният
извод по делото.
При
така изложената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Съобразно
изричните разпоредби на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ и чл. 145, ал. 1 от АПК, компетентността на съда е да се произнесе по
законосъобразността на оспорения административен акт, като провери дали е
издаден от компетентен орган и спазена ли е установената форма, спазени ли са
процесуалноправните и материално- правните разпоредби по издаването му и
съответства ли на целта на закона.
Съгласно
чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, компетентен орган по издаването на обжалваната заповед е
Кметът на общината. От ответника по делото е представена Заповед № 5515/
31.12.2019 год. (л. 50 от преписката), с която Кметът на община Варна е
делегирал свои правомощия по ЗУТ, в това число и тези за издаване на заповеди
по реда на чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, каквато е процесната заповед, на Зам. Кмета на
община Варна – п. П.. Оспорената в настоящото съдебно производство заповед е
подписана именно от последния. Предвид това съдът приема, че административният
акт е издаден от компетентен орган в рамките на изрично делегираните му
правомощия, съгласно цитираната заповед.
Заповедта
е издадена при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички
необходими реквизити, съгласно чл.
59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за
издаването й.
В
изпълнение на чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, административният орган се е
произнесъл със заповед за прокарване на временен път, по заявление на
собственик без достъп до път, при липсата на писмен договор между всички
заинтересовани собственици на поземлените имоти с нотариална заверка на
подписите. Временният път за разлика от правото на преминаване през чужд имот,
регламентирано в разпоредбата на чл.
192 и следв. от ЗУТ се характеризира с по – широк обем и съдържание, тъй
като за разлика от него, осигурява транспортен достъп до имота, за който се
осигурява достъпа и възможността да преминават по него неограничен брой лица.
Затова и като предпоставка за прокарването на временен път законодателят визира
изискването обслужвания от временния път имот да има лице по проектирани, но
неоткрити улици по влязъл в сила подробен устройствен план – чл. 190, ал. 1 от ЗУТ.
В същия член се предвижда, че когато, съгласно ПУП, някои имоти имат лице
само по проектирани нови улици, преди тези улици да бъдат открити, общината
може да прокарва временни пътища, които да осигуряват достъп до тези имоти.
Съгласно разпоредбата на ал. 2 на чл. 190 ЗУТ, временни пътища се прокарват в
урегулирани части на населени места и селищни образувания, за които ще се
създават нови подробни устройствени планове (ПУП), както и в неурегулирани още
части. Видно от заключението на вещите лица, за територията, в която попадат
имотите, предмет на оспорената заповед, има влязъл в сила ПУП – ПУР, одобрен с
Решение 3408 – 7, по протокол № 35 от 22, 23 и 29.06.2011 год. на Общински
съвет Варна. Не е спорно между страните, че имотите се намират в КК „Чайка“,
като за територията е налице и влязъл в сила ПУП-ПУР.
По
отношение на твърденията в жалбата, че и в момента имотите на жалбоподателите и
заинтересованите страни се обслужват от действащ път с идентификатор 271, който
представлява тупик с уширение, където заинтересованите страни паркирали колите
си, съдът счита същите за недоказани. По делото беше установено, че транспортен
достъп до имот с идентификатор 260 няма. Установи се, че транспортен достъп е
осигурен до тясна пътека с ширина 1 – 1,5м.
и дължина 34 м. В заключението си вещите лица (отг. на въпрос № 13) посочват,
че тази пътека е част от имота на заинтересованите стани, няма собствен
идентификатор по КК и не се предвижда същата да стане улица по ПУП – ПУР. По
отношение на твърдението, че е възможно да се паркират автомобили на уширението
на улицата – тупик, в заключението си вещите лица, приемат, че по смисъла на
чл. 148 от Наредба № РД – 02 – 20 – 2 от
20.12.2017 г., улицата, предвидена по ПУП – ПУР, до о.т. 466 е тупик, който
завършва с уширение (обръщач) и не е предвиден уличен паркинг.
Неоснователни
се явяват доводите на жалбоподателите, направени с жалбата, а именно, че до ПИ
10135.2571.260 има осигурен достъп от две места. Видно от заключението на
вещите лица, а и от даденото уточнение в с.з. не може да се приеме, че ПИ с
идентификатор 10135.2571.260 има лице на две улици, тъй като едното от тях е
алея, тя няма обособени осови точки и не е по смисъла „улица“. Видно от
заключението на вещите лица, ПИ с идентификатор 10135.2571.260 има лице с
размер 0,88м. към проектирана улица тупик, находяща се южно от него срещу о.т.
466, но в северозападната му част е проектирана алея с ширина 3,50 м., която не
е открита на място в пълния си габарит. Съдът се солидаризира с позицията на
заинтересованите лица, наведена в представените от тях писмени бележки, че
съгласно разпоредбата на чл. 19 от ЗУТ законодателят е предвидил лицето на
поземлените имоти да бъде с размери над 0,88 м. Съгласно чл. 81, ал. 3 от ЗУТ
урегулираните поземлени имоти с изход на задънена улица могат да имат лице към
нея с размер не по – малък от нейната широчина, с оглед на което размерът на
лицето на заинтересованите страни от 0,88 м. противоречи на цитираната
разпоредба.
Съгласно
чл. 190, ал. 3 от ЗУТ, временните
пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен
план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания.
Временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради
и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Такова засягане не е
установено в настоящия случай, което се потвърждава и от заключението на вещите
лица. От заключението на изготвената по делото СТЕ и приета от съда, е видно,
че с частта от трасето на временния път, която преминава през имот с
идентификатор 10135.2571.262, собственост на жалбоподателите, ще се засегнат
бетоново стъпало 0,12 кв. м, каменна подпорна стена 60 см. – дължина и 1 м. –
височина, ограда върху нея от телена мрежа, жасминов храст, около 10 годишен,
четири лози над 30 годишни, ръждясала телена мрежа на бетонови и метални
колове, каменна подпорна стена дълга около 20 см. и висока 0.7 м. и бетонова
основа дълга около 1 м. и висока 0,5 м. За засегнатите подпорни стени по
делото, а и на вещите лица, не са представени доказателства, от които да е
видно, че именно това е предназначението им. От имота на жалбоподателите
действително се отнемат 50 кв. м., както е посочено в процесната заповед. Този
извод на съда намира потвърждение и в заключението на вещите лица. Съдът взе
предвид и отговора на въпрос № 4, а именно, че ако временният път следва
трасето на алеята, предвидена по ПУП – ПУР ще се засегнат съоръжения и
дълготрайни декоративни дървета в ПИ с идентификатори 10135.2571.219 и
10135.2571.255 (сега част от ПИ 10135.2571.4650). В заключението е посочено, че
в ПИ 10135.2571.219 ще се засегне масивна ограда от бетонови блокчета с дължина
3 – 4 м. и височина 2,5 м., ограда от метални пана върху бетонова основа, 60
бр. туи на около 5 – 6 г., 1 бр. ел. кутия, 2 бр. алейни лампи и 4 бр. туи на
около 3 год. В ПИ 10135.2571.255 (сега част от ПИ 10135.2571.4650) се засяга
метална ограда висока между 2 -2,50 м. на бетонова основа 0,70 м., декоративен
храст (неясно какъв), лешник около 10
годишен, див орех, както и 6 бр. туи на около 4 – 5 години. С оглед на изложеното,
съдът счита, че при прокарване на временния път по трасето на пътя, предвиден в
ПУП – ПУР ще се засегнат много повече подобрения, което несъмнено ще оскъпи
изграждането му.
Следва да се има предвид, че доводите на оспорващите, свързани с целесъобразното решаване на въпроса, по икономичност и целесъобразност, се преценяват само при наличието на няколко законосъобразни варианта. В случая в действителност са налице три варианта, които вещите лица подробно са обсъдили в заключението си, а именно в отговор на въпрос № 6. От изложеното в отговора вещите лица правят преценка, че най – икономичният при фактическо изграждане на всяко от предложените трасета е вариантът на временния път, приет и посочен в обжалваната заповед. Посочено е в отговора на въпрос № 7, че има още един вариант за изграждането на временен път, който не е обсъден в заповедта, но практически той е неизпълним, поради голямата денивелация – над 5,0 м. Предвид изложеното съдът намира, че са спазени изискванията на чл. 6 от АПК, съгласно който когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или организации, прилагат се онези мерки, които са по – благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Съгласно ал. 4 от същия закон при наличие на две законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал.1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най -икономично и е най – благоприятна за държавата и обществено. В случая именно това се сторено от административния орган, които от три възможни варианта е избрал най – икономичния и целесъобразен начин. По делото се съдържат доказателства, доказващи, че органът е избрал този вариант за прокарване на временен път. Изложеното се потвърждава и от заключението по назначената съдебно – техническа експертиза.
Съгласно чл. 190, ал. 3 от ЗУТ, временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания. Видно от цитираната разпоредба употребеният израз „по възможност“ сочи, че не е задължително временният път да следва улиците по ПУП, когато той още не е приложен. Това единствено се препоръчва. Предвид факта, че органа е избрал най – икономичния вариант за прокарване на пътя, съдът приема, че не са нарушени нормите на чл. 190 от ЗУТ. С оглед изложеното, съдът приема възраженията на жалбоподателите, в тази връзка, за неоснователни.
Съдът
намира твърдението на процесуалния представител на жалбоподателите, направено в
о.с.з., проведено на 19.05.2021 г., че от изслушаното заключение на вещите лица
се е установило, че при вариант три ще бъде засегнат единствено ПИ 260, за
необосновано. Вещите лица в отговора на въпрос № 3 посочват, че в случай, че
временния път следва трасето по вариант № 3 няма да бъде транспортно достъпен,
тъй като регулационно е отредена алея с ширина 3.5 м., видно от ПУП – ПУР без
осови линии и точки, характеризиращи улиците в плана. Посочено е денивелацията в тази част на терена, от
ул. Георги Урумов до хоризонталната крива е 2,60 м. и се оформя надлъжен наклон
от 9% за алеята. Вещите лица сочат, че наклонът, сам по себе си е допустим,
съгласно нормите за проектиране, но в случая е неприложим, тъй като към имота е
налице допълнителна денивелация, спрямо алеята. Алеята, в случая, не
представлява улица – тупик, по смисъла на чл. 148 от Наредба № РД – 02 - 20 – 2
от 20 декември 2017 г. Тупиковите улици следва да имат проектирано уширение,
което да дава възможност за обръщане. В отговора си експертите са посочили, че в случай, че временния път следва трасето по
Трети вариант по процесната заповед след прокарването му имот 10135.2571.260
няма да е транспортно достъпен поради голямата денивелация която се получава – 2.70
м.
По
отношение на възражението на жалбоподателите, направено с писмените бележки за
това, че с прокарване на временен път с ширина 3,00 м. се нарушава разпоредбата
на чл. 81, ал. 1 от ЗУТ. Съдът намира, че анализът на теренните особености в
конкретния участък показва, че напречния наклон на терена, в относимия участък
е около 12 %., което налага извода, че на осн. §5, т.13 от ДР на ЗУТ теренът
може да бъде опреден като преобладаващо стръмен, т.е. са налице „тежки теренни
условия“. Нормата на чл. 81 ал. 2 от ЗУТ изрично посочва, че тази на чл. 81 ал.1 от ЗУТ не се прилага при тежки теренни условия. Още
повече, че намаляването на широчината на временния път органът е направил във
връзка с възражение от страна на жалбоподателите. В оспорената заповед е
предвиден път с ширина 3,00 м., което е под нормативно установеното, но с оглед
временния характер на пътя и охраняване в най-голяма степен интересите на
жалбоподателите, за да се запазят две овощни дръвчета – ябълки, един кипарис и
за да се избегне събаряне на стълбище в ПИ 262, съдът намира, че е допустимо
изграждането му, което се потвърждава и от заключението на вещото лице.
По
отношение на твърденията, че с прокарването на временния път ще се засегнат
подобрения в ПИ с идентификатор 10135.2571.262, те ще бъдат включени в
обезщетението, дължимо от заявителите на ИАА, с решението на Комисията по чл.
210 от ЗУТ в община Варна, както е записано в обжалваната заповед. Както е
посочено в самата заповед оценката подлежи на самостоятелно обжалване. В тази
връзка възраженията на жалбоподателите са неоснователни.
Преценени
в съвкупност доказателствата и експертизата налагат извода, че временният път с
ширина 3,00 м. с трасе отразено в зелено на скицата към Заповедта е оптималния
възможен вариант за осигуряване на транспортен достъп до имот с идентификатор
10135.2571.260. Фактическите констатации на вещите лица и направените от съда
въз основа на доказателствата, съотнесени към изискванията на чл. 190 ЗУТ водят
до извода, че е спазен приложимия материален закон при одобряването на трасето
за временен път с оспорената Заповед. Ангажираните възраженията на
собствениците на имотите, през които преминава трасето на временния път при посочените
варианти сочат на липсата на съгласие и невъзможност по договорен път да се прокара
временен път до ПИ 260. Налице е и предвидената в чл. 190, ал. 6 от ЗУТ
предпоставка за провеждане на административно производство и издаване на
заповед на кмета на общината за прокарване на временен път до имота на
заявителите. Съгласно константната съдебна практика, с оглед характера на
пътищата, прокарвани по реда на чл. 190 от ЗУТ, целта на закона е постигната в
максимална степен.
Гореизложените
мотиви обосновават извод за законосъобразност на процесната заповед, като
постановена в предвидената от закона форма, при спазване на административно
производствените правила и правилно приложение на материалния закон, както и в
съответствие и с целта на закона. Не е налице нито едно от основанията за
отмяна на заповедта предвидени в разпоредбата на чл. 146 от АПК, поради което
жалбата срещу процесната заповед следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото и предвид направените от страните искания за присъждане на разноски, съдът, с решението следва да се произнесе и по въпроса за разноските по делото. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, страната, за която административният акт е благоприятен, има право да претендира сторените съдебно – деловодни разноски.
Такива са своевременно поискани от ответната и заинтересованите страни, предвид което съдът следва да им присъди разноски, съответно за ответната страна в размер на 100 лева, която сума представлява юрисконсулстко възнаграждение, а конкретно на заинтересованата страна съдът намира, че следва да се присъди сума за адвокатско възнаграждение в размер на 900,00 лв., както и парична сума в размер на 600,12 лв., представляваща депозит за вещи лица. Съдът намира обаче, че не следва да бъде удовлетворявана претенцията за разноски, касаеща цената на банковия превод за депозит за възнагражденията на вещи лица в размер на 5,94 лева. Изборът на заинтересованите лица да ползват банков превод при заплащането на таксата е техен личен. Същият е съпроводен с плащането на цена, която банката събира като такса за тази услуга. В този смисъл платената сума за банков превод не може да се квалифицира като разноски в съдебното производство по смисъла на чл.143, ал.1 от АПК, поради което не следва да бъде присъдена. Съдът намира, че платената сума за фотокопия също не може да бъде квалифицирана като разноски по смисъла на чл. 143, ал. 1 от АПК и също не следва да се уважава.
Мотивиран
от гореизложените съображения и на основание разпоредбата на чл. 172, ал. 2м
предл. последно АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Н.Л.М., ЕГН: ********** и Т.Х.М., ЕГН: **********,***№
1 срещу Заповед № 2808/10.08.2020 г.
на Зам. Кмета на Община Варна, поправена със Заповед 3169/28.08.2020 г. на Зам.
Кмета на Община Варна, с която на основание чл. 190, ал. 6 вр. ал. 1 ЗУТ, е
разрешено на И.Д.М. и Ф.Д.Ф., собственици на ПИ №10135.2571.260 по КК на гр.
Варна, КК „Чайка”, прокарване на временен път с ширина 3.00 м., като
съществуваща пътека, представляваща част от имота се разшири на запад и се
премине през част от ПИ 10135.2571.261, собственост на Т.Х.М. и Н.Л.М., покрай
източната му граница, засегната площ 50 кв. метра.
ОСЪЖДА Н.Л.М., ЕГН: ********** и Т.Х.М., ЕГН: **********,***№ 1 да заплатят в условията на солидарност парична сума в размер на 100 лева (сто лева) на Зам. Кмета на община Варна, която сума представлява юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.Л.М., ЕГН: ********** и Т.Х.М., ЕГН: **********,***№ 1 да заплатят в условията на солидарност на И.Д.М., ЕГН: ********** и Ф.Д.Ф., ЕГН: ********** сума в размер на 1500,12 лева (хиляда и петстотин лева и дванадесет стотинки), представляваща сторените разноски в производството по адм. дело № 2014 по описа за 2020 г. на Административен съд – Варна.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: