Решение по дело №499/2021 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 34
Дата: 16 февруари 2022 г. (в сила от 5 март 2022 г.)
Съдия: Красимира Керанова Иванова
Дело: 20217100700499
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                   

  Добрич, 16.02.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА


        Административен съд - Добрич, в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и втора година, І състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА       

при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 499/ 2021 год.

Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба от Ф.Н.Х. ***, подадена чрез адв. М.З., срещу Решение № 39/ 23.09.2021 г., издадено от Директора на ТП на НОИ - Добрич.

Жалбоподателят настоява, че неправилно се иска с оспорения акт да възстанови отпуснатата му наследствена пенсия. Твърди, че получаването ѝ е било добросъвестно, поради което не дължи възстановяване на получената сума. Сочи, че е продължил да учи и след като е навършил 18 години, като заявява същевременно, че обучението му е било до 2013 г., включително в Нюрнберг, Германия. Иска отмяна на Решението и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М. З., която поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

Ответникът, Директор на ТП на НОИ - Добрич, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, представлява се от юрисконсулт Минчева, редовно упълномощена, която оспорва жалбата.

Административен съд - Добрич, Първи състав, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение за наследници изх. № 144 от 05.10.2007 г., Ф.Н.Х., ЕГН ********** е единствен наследник на Н.Х. Исмаил, починал на 26.08.2007 г.(л. 7)

 С Решение № 558 на Министерски съвет на Република България от 29 август 2008 г. за отпускане на персонални пенсии на основание чл. 92 от Кодекса за социално осигуряване КСО), във връзка с чл. 7, ал. 1, ал. 2, т. 1, ал. 3 и 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), считано от 01.09.2008 г. на жалбоподателя е отпусната персонална пенсия в размер на 75.71 лв. месечно. (л. 10 – 11)

С Разпореждане № **********/ 02.02.2009 г. на основание чл. 9 от Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2009 г. и ПМС 0 5/ 15.01.2009 г. е изменен размерът на наследствената персонална пенсия на лицето на 83.28 лв.(л. 12)

С последващи Разпореждания е изменян размерът на пенсията, последно с Разпореждане от 01.07.2016 г., като е определен на 106.33 лв.

С Разпореждане № **********/ 11.10.2019 г. е прекратено изплащането на наследствена персонална пенсия на Ф.Х., считано от 04.05.2012 г., като е разпоредено на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания да бъдат възстановени без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение и да се съберат от лицето.

С Разпореждане № РНП – 2 – 4 – 24 – 00693745/ 16.12.2019 г. е разпоредено Ф.Х. да възстанови недобросъвестно получена сума за персонална пенсия в размер на 13 639.45 лв., от които главница за периода 04.05.2012 г. до 31.10.2019 г. в размер на 9845.40 лв. и законна лихва в размер на 3794.05 лв., начислена на основание чл. 113 от КСО до 16.12.2019 г. Указано е в разпореждането, че лихва по чл. 113 от КСО продължава да се начислява до окончателното погасяване на задължението.(л. 24) Ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ е обосновал Разпореждането с обстоятелството, че лицето е навършило 18 години на 03.05.2012 г., но не е представило удостоверение за учащ, а е продължило същевременно да получава наследствена пенсия до 31.10.2019 г.

Разпореждането от 16.12.2019 г. е обжалвано по административен ред. (л. 28) Твърденията са същите като тези в жалбата до съда, но се прави възражение и за изтекла погасителна давност относно вменените с Разпореждането задължения.

Директорът на ТП на НОИ – Добрич е счел жалбата за допустима. Разгледал я е по същество и я е приел за частично основателна, като е отменил Разпореждането в частта на задължението за периода преди 01.01.2016 г. в размер на 7213.43 лв., от които 4526.92 лв. – главница и 2686.51 лв. – лихва поради наличието на изтекла погасителна давност. Потвърдил е Разпореждането в останалата му част, а именно относно задължение в размер на 6426.02 лв., от които главница за периода от 01.01.2016 г. до 31.10.2019 г. в размер на 5318.48 лв. и лихва в размер на 1107.54 лв., начислена към 16.12.2019 г., както и по отношение на лихвата за просрочие на основание чл. 113 от КСО.  

Решението е връчено на адресата на 27.09.2021 г., видно от отбелязването върху изпратения на съда екземпляр.

Жалбата до съда е подадена чрез ТП на НОИ - Добрич на 07.10.2021 г., с оглед на което е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок за обжалване на годен за съдебно оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, намира жалбата за неоснователна.

Предмет на оспорване е Решение на Директора на ТП на НОИ - Добрич, постановено по реда и при условията на чл. 117 от КСО, т.е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.

Спазена е изискуемата писмена форма на индивидуалния административен акт. Същият е подписан от издателя си, а в жалбата не са повдигнати възражения по валидността на оспорения акт, нито са наведени конкретни доводи за нарушаване на административнопроизводствени правила при неговото постановяване.

По отношение съответствието на оспореното Решение с материалния закон настоящият състав счита, че правилно административният орган е приел, че са налице основания за възстановяване на получената от жалбоподателя пенсия, като е съобразил съответно периода на изтеклата погасителна давност и липсата на доказателства, представени от жалбоподателя, които да оборват констатациите на длъжностното лице по пенсионното осигуряване.

Наследствените пенсии са уредени в Раздел III на КСО, като правото на наследствена пенсия е регламентирано в чл. 80 от същия раздел.

Съгласно чл. 80, ал. 1 от КСО, личните пенсии могат да преминават в наследствени, с изключение на пенсиите за гражданска инвалидност, социалните пенсии за старост, социалните пенсии за инвалидност и персоналните пенсии, а в, ал. 2 е предвидено, че право на наследствена пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите.

Съобразно нормата на чл. 81, ал. 1 от КСО наследствената пенсия се определя в процент от полагащата се лична пенсия на починалото осигурено лице, както следва: 1. при един наследник - 50 на сто; 2. при двама наследници - 75 на сто; 3. при трима и повече наследници - 100 на сто. С текста на чл. 82 от КСО са разписани условията за отпускане и получаване на наследствена пенсия, като според ал. 1 на същата норма, децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването ѝ, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст.

В чл. 83, ал. 1 от КСО е предвидено, че при смърт на осигурения на наследниците се отпуска пенсия в съответствие с вида на личната пенсия за общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест, която починалият би получил като лице с трайно увреждане със загубена работоспособност повече от 90 на сто, а в ал. 2, че когато починалият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на наследниците се отпуска наследствена пенсия, изчислена от полагащата се пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако това е по-благоприятно за тях. В случая на лицето е отпусната с Решение на МС персонална лична пенсия след смъртта на негов родител. За получаването ѝ обаче важат правилата на чл. 82 от КСО. В случая се твърди, че лицето е продължило да се обучава, вкл. в Германия, до 2013 г. То обаче е навършило пълнолетие на 03.05.2012 г. и не е представило удостоверение за учащ след тази дата. Освен това, ответникът е приел, че задължението му е погасено по давност до 01.01.2016 г. С признанието на жалбоподателя, че от 2013 г. е спрял да се обучава, твърденията в жалбата остават голословни. Не са представени никакви доказателства в обратния смисъл. Същевременно лицето е действало недобросъвестно, като в противоречие с разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НПОС не е съобщило на органите на пенсионното осигуряване в едномесечен срок от узнаването или настъпването на обстоятелство, което води до спиране, прекратяване или изменяне на пенсията – прекратяване на обучението, както и адреса си при промяна. Видно от приложените по делото писмени доказателства през целия период на издаване на разпореждания последните не е можело да бъдат връчени на лицето поради неизвестен адрес и за връчването им е прилагана нормата на чл. 1, ал. 7 от НПОС.

С оглед изложеното оспореното Решение се явява постановено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и съответно на материалния закон и неговата цел, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Независимо от изхода на спора поради липса на отправено искане за съдебно – деловодни разноски от ответника съдът не се произнася за такива.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, Първи състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба от Ф.Н.Х. *** срещу Решение № 39/ 23.09.2021 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Добрич.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез Административен съд – Добрич пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: