Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Добрич, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич, в
публично съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и втора
година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 499/ 2021
год.
Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от Ф.Н.Х. ***, подадена чрез адв. М.З.,
срещу Решение № 39/ 23.09.2021 г., издадено от Директора на ТП на НОИ - Добрич.
Жалбоподателят настоява, че неправилно се иска с
оспорения акт да възстанови отпуснатата му наследствена пенсия. Твърди, че
получаването ѝ е било добросъвестно, поради което не дължи възстановяване
на получената сума. Сочи, че е продължил да учи и след като е навършил 18
години, като заявява същевременно, че обучението му е било до 2013 г.,
включително в Нюрнберг, Германия. Иска отмяна на Решението и присъждане на
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
се явява, представлява се от адв. М. З., която поддържа жалбата по изложените в
нея доводи.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ - Добрич, редовно
призован, в съдебно заседание не се явява, представлява се от юрисконсулт Минчева,
редовно упълномощена, която оспорва жалбата.
Административен съд - Добрич, Първи състав, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 144 от 05.10.2007
г., Ф.Н.Х., ЕГН ********** е единствен наследник на Н.Х. Исмаил, починал на
26.08.2007 г.(л. 7)
С Решение № 558 на
Министерски съвет на Република България от 29 август 2008 г. за отпускане на
персонални пенсии на основание чл. 92 от Кодекса за социално осигуряване КСО),
във връзка с чл. 7, ал. 1, ал. 2, т. 1, ал. 3 и 5 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС), считано от 01.09.2008 г. на жалбоподателя е
отпусната персонална пенсия в размер на 75.71 лв. месечно. (л. 10 – 11)
С Разпореждане № **********/ 02.02.2009 г. на основание
чл. 9 от Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2009
г. и ПМС 0 5/ 15.01.2009 г. е изменен размерът на наследствената персонална
пенсия на лицето на 83.28 лв.(л. 12)
С последващи Разпореждания е изменян размерът на
пенсията, последно с Разпореждане от 01.07.2016 г., като е определен на 106.33 лв.
С Разпореждане № **********/ 11.10.2019 г. е прекратено
изплащането на наследствена персонална пенсия на Ф.Х., считано от 04.05.2012
г., като е разпоредено на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО добросъвестно
получените суми за осигурителни плащания да бъдат възстановени без лихва до
изтичането на срока за доброволно изпълнение и да се съберат от лицето.
С Разпореждане № РНП – 2 – 4 – 24 – 00693745/ 16.12.2019
г. е разпоредено Ф.Х. да възстанови недобросъвестно получена сума за персонална
пенсия в размер на 13 639.45 лв., от които главница за периода 04.05.2012
г. до 31.10.2019 г. в размер на 9845.40 лв. и законна лихва в размер на 3794.05
лв., начислена на основание чл. 113 от КСО до 16.12.2019 г. Указано е в
разпореждането, че лихва по чл. 113 от КСО продължава да се начислява до
окончателното погасяване на задължението.(л. 24) Ръководителят на „Пенсионно
осигуряване“ е обосновал Разпореждането с обстоятелството, че лицето е
навършило 18 години на 03.05.2012 г., но не е представило удостоверение за учащ,
а е продължило същевременно да получава наследствена пенсия до 31.10.2019 г.
Разпореждането от 16.12.2019 г. е обжалвано по
административен ред. (л. 28) Твърденията са същите като тези в жалбата до съда,
но се прави възражение и за изтекла погасителна давност относно вменените с
Разпореждането задължения.
Директорът на ТП на НОИ – Добрич е счел жалбата за
допустима. Разгледал я е по същество и я е приел за частично основателна, като
е отменил Разпореждането в частта на задължението за периода преди 01.01.2016
г. в размер на 7213.43 лв., от които 4526.92 лв. – главница и 2686.51 лв. –
лихва поради наличието на изтекла погасителна давност. Потвърдил е
Разпореждането в останалата му част, а именно относно задължение в размер на
6426.02 лв., от които главница за периода от 01.01.2016 г. до 31.10.2019 г. в
размер на 5318.48 лв. и лихва в размер на 1107.54 лв., начислена към 16.12.2019
г., както и по отношение на лихвата за просрочие на основание чл. 113 от КСО.
Решението е връчено на адресата на 27.09.2021 г., видно
от отбелязването върху изпратения на съда екземпляр.
Жалбата до съда е подадена чрез ТП на НОИ - Добрич на 07.10.2021
г., с оглед на което е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок за
обжалване на годен за съдебно оспорване административен акт и от надлежна
страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото,
както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с
оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, намира жалбата за
неоснователна.
Предмет на оспорване е Решение на Директора на ТП на НОИ
- Добрич, постановено по реда и при условията на чл. 117 от КСО, т.е. актът е
издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност.
Спазена е изискуемата писмена форма на индивидуалния
административен акт. Същият е подписан от издателя си, а в жалбата не са
повдигнати възражения по валидността на оспорения акт, нито са наведени
конкретни доводи за нарушаване на административнопроизводствени правила при
неговото постановяване.
По отношение съответствието на оспореното Решение с
материалния закон настоящият състав счита, че правилно административният орган
е приел, че са налице основания за възстановяване на получената от
жалбоподателя пенсия, като е съобразил съответно периода на изтеклата погасителна
давност и липсата на доказателства, представени от жалбоподателя, които да
оборват констатациите на длъжностното лице по пенсионното осигуряване.
Наследствените пенсии са уредени в Раздел III на КСО,
като правото на наследствена пенсия е регламентирано в чл. 80 от същия раздел.
Съгласно чл. 80, ал. 1 от КСО, личните пенсии могат да
преминават в наследствени, с изключение на пенсиите за гражданска инвалидност,
социалните пенсии за старост, социалните пенсии за инвалидност и персоналните
пенсии, а в, ал. 2 е предвидено, че право на наследствена пенсия имат децата,
преживелият съпруг и родителите.
Съобразно нормата на чл. 81, ал. 1 от КСО наследствената
пенсия се определя в процент от полагащата се лична пенсия на починалото
осигурено лице, както следва: 1. при един наследник - 50 на сто; 2. при двама
наследници - 75 на сто; 3. при трима и повече наследници - 100 на сто. С текста
на чл. 82 от КСО са разписани условията за отпускане и получаване на
наследствена пенсия, като според ал. 1 на същата норма, децата имат право на
наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването ѝ,
ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна
възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-,
съответно до 26-годишна възраст.
В чл. 83, ал. 1 от КСО е предвидено, че при смърт на
осигурения на наследниците се отпуска пенсия в съответствие с вида на личната
пенсия за общо заболяване или поради трудова злополука или професионална
болест, която починалият би получил като лице с трайно увреждане със загубена
работоспособност повече от 90 на сто, а в ал. 2, че когато починалият е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на наследниците се
отпуска наследствена пенсия, изчислена от полагащата се пенсия за осигурителен
стаж и възраст, ако това е по-благоприятно за тях. В случая на лицето е
отпусната с Решение на МС персонална лична пенсия след смъртта на негов
родител. За получаването ѝ обаче важат правилата на чл. 82 от КСО. В
случая се твърди, че лицето е продължило да се обучава, вкл. в Германия, до
2013 г. То обаче е навършило пълнолетие на 03.05.2012 г. и не е представило
удостоверение за учащ след тази дата. Освен това, ответникът е приел, че
задължението му е погасено по давност до 01.01.2016 г. С признанието на
жалбоподателя, че от 2013 г. е спрял да се обучава, твърденията в жалбата
остават голословни. Не са представени никакви доказателства в обратния смисъл.
Същевременно лицето е действало недобросъвестно, като в противоречие с разпоредбата
на чл. 14, ал. 1 от НПОС не е съобщило на органите на пенсионното осигуряване в
едномесечен срок от узнаването или настъпването на обстоятелство, което води до
спиране, прекратяване или изменяне на пенсията – прекратяване на обучението,
както и адреса си при промяна. Видно от приложените по делото писмени
доказателства през целия период на издаване на разпореждания последните не е
можело да бъдат връчени на лицето поради неизвестен адрес и за връчването им е
прилагана нормата на чл. 1, ал. 7 от НПОС.
С оглед изложеното оспореното Решение се явява
постановено от компетентен орган, при спазване на
административнопроизводствените правила и съответно на материалния закон и
неговата цел, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Независимо от изхода на спора поради липса на отправено
искане за съдебно – деловодни разноски от ответника съдът не се произнася за
такива.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Добрич, Първи състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба от Ф.Н.Х. *** срещу Решение
№ 39/ 23.09.2021 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Добрич.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
Административен съд – Добрич пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: