Р Е Ш Е Н И Е
№ II-28 20.08.2018 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав
На десети април две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Т. РУСЕВА-МАРКОВА
ГАЛЯ БЕЛЕВА
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор: -
като
разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №302 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №211 от
13.12.2017г. по гр.д.№564 по описа за 2017г. на РС- гр.Айтос е допусната делба
на следните имоти и между следните лица:
1. гараж №2 с площ 21,70 кв.м., находящ
се на партерен етаж от масивната жилищна сграда в гр.Айтос, ул.”Х. Б.” №*,
ведно със съответните ид.ч. от общите
части на сградата, както и 6,07/265 ид.ч. от дворното място върху което е
построена сградата; лек автомобил
„Нисан” с ДК №А 6539 МС и лек
автомобил „Фолксваген” с ДК №А 5625 МР, при квоти по ½ ид.ч. за съделителите Н.Н. Н. и А.Р.Г.;
2. апартамент №13, находящ се в гр.Айтос,
ул.”С.” №*, вх.*, ет.*, построен върху държавна земя, ведно с прилежащите
избено и таванско помещение с №13, ведно с идеалните части от общите части на
сградата и от правото на строеж, при
квоти: 1/6 ид.ч. за ищцата Н. Н.; 1/6 идч. за ответника А.Г. и 2/3 ид.ч. в
режим на СИО за ответниците Р.П.Г. и Т.А.Г.;
3. товарен автомобил „Форд”, модел
„Транзит” с ДК №А 0095 ВВ, при квоти:
по ¼ ид.ч. за Н. Н. и А.Г., както и ½ ид.ч. в режим на СИО за Р.Г.
и Т.Г..
Искът за делба на офис №1 на партерния етаж на сградата
в гр.Айтос, ул.”В. Л.” №*, ведно с идеални части от общите части на сградата,
както и от правото на строеж върху земята, предявен от Н. Н. против А.Г. е
отхвърлен.
Решението е обжалвано с две
въззивни жалби.
Първата е подадена от ищцата Н.Н.
Н., чрез адвокатите Костов и Гочев. Въззивницата-
ищца е обжалвала решението само в частта, с която е отхвърлен иска й за делба
на офиса. Намира за неправилни изводите на съда, че е налице критерий за
преобразуване на лично имущество по отношение на този имот, а именно- характера
на вложените за придобиването му средства. Неоснователно съдът приел, че
вписването в окончателния договор само на ответника А. го легитимира като
собственик на имота. Доколкото окончателния договор е такъв за продажба на
недвижим имот, на основание чл.21 СК същият представлявал СИО, без значение, че
вещното право е придобито на името на единия съпруг. Изводът, че се касаело за
дарение от родителите на сина им не отговарял на формата, предписана от закона.
Затова не можело да се твърди наличие на пълна трансформация. Неправилно съдът
приел, че ищцата не провела насрещно доказване на възражението за
трансформация, а именно- че за закупуването на имота били вложени общи
средства. Според правилата за разпределение на доказателствената тежест
ответниците следвало да докажат съществуването на акта за дарение. След като те
не били доказали това, то за ищцата не възниквала необходимост от провеждане на
насрещно доказване. Моли решението да бъде отменено в атакуваната от нея част,
като и този имот се допусне до делба.
Втората жалба е подадена от адв.Баев
като пълномощник на ответниците Р.Г., Т.Г. и А.Г.. Въззивниците- ответници са
обжалвали решението на съда само в частта, с която до делба са допуснати
апартамент №13 и товарен автомобил „Форд”, модел „Транзит”. Същите го намират
за неправилно и молят за неговата отмяна. Излагат оплаквания, че извода на
съда, че възражението на ответниците за пълна трансформация по смисъла на
чл.23, ал.1 вр. с чл.22, ал.1 СК относно горепосочените вещи е неоснователно
като недоказано, не кореспондирал със събраните гласни доказателства- показания
на св.У., който установил, че средствата за закупуването на тези вещи са дадени
от Р. и Т. Г.. За липсата на съвместен принос в закупуването им от страна на
бившите съпрузи А.Г. и Н. Н. можело да се направи извод и от показанията на
водената от ищцата свидетелка Е.. Обсъдени са подробно писмените доказателства
във връзка с договора за продажба на апартамента, като се изтъква, че той представлявал
част от ведомствения фонд на министерство на отбраната, което обяснявало и
формалното участие на А.Г. като купувач по договора, понеже бил член от
семейството на останалите двама от ответниците, а не защото той или неговото
семейство са платили цената на имота. Сочи се, че вместо да анализира събраните
доказателства, съдът е изчерпал изводите си с лаконичната фраза, че доказателствата
не са достатъчни, повторена четирикратно в решението. Намират, че по делото
била оборена успешно презумпцията за съвместен принос на бившите съпрузи Н. и А.
относно двата имота, предмет на жалбата. Молят след отмяната на решението в
атакуваната от тях част да се постанови ново, с което иска за делба по
отношение на апартамента и МПС „Форд” модел „Транзит” да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Страните нямат доказателствени
искания. Същите не са представили и отговори на въззивните жалби на насрещните
страни, въпреки че им е била дадена подобна възможност.
В съдебно заседание процесуалните
представители поддържат подадените от техните доверители жалби и съответно
оспорват тези на насрещната страна. Пълномощника на ищцата претендира разноски.
По допустимостта на
производството Бургаският окръжен съд намира, че жалбите са подадени от
надлежно упълномощени адвокати на страни, които имат правен интерес от
обжалването в атакуваните от тях части на решението. Жалбите са подадени в срок
и отговарят на изискванията на чл.260 и 261 ГПК, поради което са допустими.
По същество:
Делото е за делба на недвижими
имоти и автомобили и е във фазата по допускане на делбата. Ищец по делото е Н. Н.,
бивша съпруга на ответника А.Г., като не се спори, че бракът им е прекратен с
влязло в сила решение №110 по гр.д.№5094/16г.***.
Ищцата твърди, че двамата
с ответника А.Г. са съсобственици при равни квоти /по 1/2 ид.ч./ на:
1/ гараж №2 в гр.Айтос, ул.”Х. Б.” №*,
ведно със съответните ид.ч. от общите
части на сградата, както и 6,07/265 ид.ч. от дворното място върху което е
построена сградата;
2/ самостоятелен обект в
сграда- офис №1 на партерния
етаж в гр.Айтос, ул.”В. Л.” №*, ведно с идеални части от общите части на
сградата, както и от правото на строеж върху земята;
3/
лек автомобил „Нисан” с ДК №А 6539 МС
4/ лек автомобил „Фолксваген” с ДК №А
5625 МР; поради което моли да се допусне делбата им между двамата при тези
квоти.
Твърди още, че тя и
тримата ответници- бившият ѝ съпруг и родителите му- ответниците Р.Г. и Т.Г.,
са съсобственици на:
5/ апартамент №13, находящ се в гр.Айтос,
ул.”С.” №*, вх.*, ет.*, построен върху държавна земя, ведно с прилежащите
избено и таванско помещение с №13, ведно с идеалните части от общите части на
сградата и от правото на строеж;
6/ товарен автомобил „Форд”, модел „Транзит” с ДК №А 0095 ВВ.
Моли делбата им да бъде допусната между
четиримата съделители при квоти: 1/6
ид.ч. за ищцата Н. Н.; 1/6 ид.ч. за ответника А.Г. и 2/3 ид.ч. в режим на СИО
за ответниците Р.П.Г. и Т.А.Г.. Представя доказателства. Претендира
разноски.
Ответниците Р.Г. и Т.Г. са
представили своевременно писмен отговор, с който оспорват предявените искове за
делба на офиса, апартамента и товарния автомобил. Заявяват, че офисът следва да
бъде изключен от делбата, тъй като през 2008г. те сключили предварителен
договор за покупката му, изплатили изцяло цената на вноски. Решили да изненадат
сина си, като му дарят офиса за работата на неговата фирма. Затова му казали,
че средствата за офиса са подарък от тях лично за него и решели той да се яви
като купувач при сключването на окончателния договор. Затова според тях този
офис не е СИО /на Н. и А./, а е налице пълна трансформация по смисъла на чл.23,
ал.1, вр. чл.22, ал.1 СК и този имот следва да бъде изключен от делбата.
Възразяват също против включването в делбата на 1/3 ид.ч. от апартамента.
Заявяват, че той бил предоставен под наем на отв.Р.Г. от министерството на
отбраната. След като министерството започнало да продава ведомствените жилища,
ответниците Р. и Т. заминали да работят в К. в периода 2000-2004г. През 2003г.
била издадена заповед за продажбата на този апартамент. Със спестяванията си от
доходите в чужбина те двамата изплатили цената на жилището. Съгласно
изискванията на МО, при продажбата в договора следвало да бъдат включени всички
членове на семейството, поради което отв.А.Г. бил включен в договора за покупка,
като средствата за покупката на неговия дял били дарени лично от двамата
ответници на сина им. Синът им и ищцата били сключили брак само няколко месеца
по-рано и изобщо не участвали със свои средства в покупката. Възразяват и против
включването на товарния автомобил в делбата, като заявяват, че със
спестяванията си са платили изцяло цената при покупката му и делът на сина им
бил придобит с дарени му от тях средства във връзка с работата на фирмата му. Ангажират доказателства.
Ответникът А.Г. признава
основателността на иска за делба по отношение на гаража. Възразява до делба да
бъдат допуснати офиса, 1/3 ид.ч. от апартамента и товарният автомобил, като
заявява, че тези имоти/ респективно- идеални части от тях са негова лична
собственост, за тях е налице пълна трансформация по смисъла на чл.23, ал.1 СК
вр. чл.22, ал.1 СК, тъй като са придобити със средства, дарени му от неговите
родители, а той и ищцата не участвали с каквито и да било средства при
покупката им. Ангажира доказателства.
Ответниците не вземат становище
по иска за делба на останалите автомобили. В съдебно заседание процесуалните
представители на страните са заявили, че са постигнали съгласие по отношение на
делбата на автомобилите.
Районният съд е приел писмени
доказателства и е разпитал свидетели.
Анализирал е задълбочено, поотделно
и в съвкупност доказателствата по делото, като е извел обосновани фактически и
правни изводи, които са в съответствие с материалния закон, споделят се изцяло
от въззивната инстанция, поради което Бургаският окръжен съд препраща към тях
на основание чл.272 ГПК без да се налага да ги преповтаря в настоящото
изложение.
Бургаският окръжен съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено, че решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно.
Безспорно е, че
гаражът и двата леки автомобила са съсобствени на ищцата и ответника А., тъй
като са били придобити от тях по време на брака им в режим на СИО, а след
прекратяването на брака тя била прекратена и двата понастоящем са съсобственици
на тези вещи при равни квоти- по ½ ид.ч. Затова е уважил иска за дела в
тази му част. Тъй като решението не е обжалвано в тази част, то е влязло в сила
и не е предмет на въззивен контрол.
Спорът е относно останалите недвижими имоти и товарния автомобил, които
също са закупени по време на брака между Н. Н. и А.Г., поради което намира
приложение презумпцията на чл.21, ал.1 СК за придобиването им изцяло /за офиса/
или на съответната идеална част /за апартамента и товарния автомобил/ в
резултат на съвместен принос на двамата съпрузи.
Чрез показанията на св.Е. ищцата е установила, че по време на съвместното
си съжителство с А. е полагала грижи за семейството и детето, участвала активно
в неговото отглеждане и възпитание, а същевременно работела- в данъчната
служба, в областта на просветата, имала и козметичен салон 5-6 години. В
периодите когато ищцата не работела, споделяла на свидетелката, че нейните
родители помагали много активно, включително за оборудването на салона.
В подкрепа на твърденията на ответниците е разпитан св. У.. Заявява, че се
познава отдавна с Р. и Т.. Р. бил военен и живял със семейството си във
ведомствен апартамент /изложеното не е спорно и се установява от договора за
наем и заповедта за настаняване/. Когато му разрешили да купи апартамента
семейството не разполагало със средства и се принудили да отидат на работа в К..
Р. искал свидетелят да му услужи с пари, но той не бил в състояние. Свидетелят
твърди, че знае, че години наред семейство Г. работели в К. и закупило
процесния апартамент, в който понастоящем живеел сина му. Доколкото знае всички
пари за покупката му дал Р., който имал на свое име и фирма за дограма, поради
което купил и голяма част от оборудването за работилницата и транспорта,
включително микробуса. Сочи, че това, което разказва, го знае от споделеното от
Р. и Т., понеже са дългогодишни приятели. Заявява, че им вярва, понеже са
честни и почтени хора. Заявява, че не е присъствал лично на плащанията, при
закупуването на процесните имоти. От тези показания не се установяват
твърденията на ответниците, че именно те са заплатили цената при покупката на 1/3
от апартамента и от товарния автомобил, записани на името на сина им, или че са
дарили средства на сина си, с които е била извършена покупката им, както и че
са имали намерение да дарят единствено него. Свидетелят не е присъствал на
разплащанията, нито при сключването на сделките, не сочи да са му споделяли, че
искат да дарят сина си. При това положение, след като липсват и платежни
документи, установяващи плащането на цената от ответниците Т. и Р. Г. въззивната
инстанция приема за правилен и законосъобразен е изводът на АРС, че ответникът А.Г.,
чиято е доказателствената тежест, не е опровергал презумпцията по чл.21, ал.1 СК за съвместен принос при придобиването на процесните апартамент и товарен
автомобил по време на брака. Затова съдът намира, че процесните 1/3 ид.ч. от
тези имоти са придобити в режим на СИО от ищцата и бившия ѝ съпруг и
следва да бъдат допуснати до делба при квотите, посочени в исковата молба.
Правилен е и изводът на съда, че това възражение е доказано по отношение на
процесния офис. Налице са убедителни писмени доказателства- предварителен
договор за строителство и покупко-продажба от 2008г., съгласно който купувач по
договора е била ответницата Т.Г., както и разписки, че именно тя е заплатила в
периода 2008-2009г. уговорената в предварителния договор цена от 22055 евро.
Това, че по-късно при сключването на окончателния договор в нотариална форма-
/нотариален акт на л.5-6/ като купувач е записан ответника А., а продажната
цена е отразена като 9900 лв., платена напълно и в брой при сключването на
договора не води до различен извод. Неоснователни са оплакванията в жалбата, че
дарението следва да се доказва с нотариален акт, тъй като ответниците не
твърдят дарение на офиса, а на средствата за закупуването му, което е видно от
това, че купувачката по предварителния договор се е възползвала от правото си
по т.18 от предварителния договор и при сключването на окончателния договор
вместо нея като купувач е бил записан нейния син А.. Невписването на ищцата
сочи, че дарението не е било предназначено и в нейна полза. От писмените
доказателства се установява, че реалната цена на офиса е била платена от
ответницата три години преди сключването на нотариалният акт, с който е било
прехвърлено правото на собственост върху този офис. Предвид изложеното въззивната
инстанция намира за доказано възражението за пълна трансформация на лично
имущество на ответника А.- лично дарени му средства за закупуването на офиса.
Ето защо правилно районният съд е отхвърлил иска за делба на офиса, който е изключителна
собственост на ответника А.Г..
Поради съвпадане на фактическите
и правни изводи на двете инстанции, решението на АРС следва да бъде потвърдено
в обжалваната част.
С оглед изхода на делото съдът
следва да се произнесе и по разноските на страните.
По принцип такива в първата фаза
на делбения процес се дължат само по обективно съединените искове- чл.23, ал.1
от СК.
Ето защо, предвид отхвърлянето на
жалбата на ответниците последните дължат на ищцата разноски в размер на 375
лв., представляващи половината от платеното адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция /то е общо 750 лв. за представителството пред въззивната
инстанция/. Въззивниците- ответници не са направили искане за разноски, поради
което не следва да им се присъжда служебно такова.
Мотивиран от изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №211
от 13.12.2017г. по гр.д.№564 по описа за 2017г. на РС- гр.Айтос В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА А.Р.Г.
ЕГН:**********, Р.П.Г. ЕГН: ********** и Т.А.Г. ЕГН:**********, тримата с адрес
*** да заплатят на Н.Н. Н. ЕГН:********** ***, сумата от 375 лв.,
представляваща разноски /адвокатско възнаграждение/за въззивната инстанция
предвид отхвърлената въззивна жалба на ответниците.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.