МОТИВИ към присъда по НЧХД №440/2019г.:
Обвинението е от частен характер. Делото е образувано по тъжбите на Г.А.К. *** срещу подсъдимия П.С.Г. *** с обвинение в престъпления по чл.130,
ал.2 НК и по чл.144, ал.1 НК.
Подсъдимият се обвинява в затова, че на 07.09.2018 г. в землището на с.В.,
обл.П. е причинил лека телесна повреда на тъжителя Г.А.К., изразяваща се в
причиняване на болка – престъпление
по чл.130, ал.2 НК.
Обвинява се и за това, че по същото време и на същото място се е
заканил на тъжителя Г.А.К. с престъпление против неговата личност и имот, както
и против личността и имота на неговите родители А.Г.К. и С.А.К. и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му –
престъпление по чл.144, ал.1 НК.
От тъжителя Г.А.К. срещу подсъдимия П.С.Г. е предявен граждански иск за неимуществени вреди от престъплението
по чл.130, ал.2 НК в размер на 4 000 лева, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на увреждане – 07.09.2018 г. до плащането, както и граждански
иск за неимуществени вреди от престъплението по чл.144, ал.1 НК в размер на 4
000 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждане –
07.09.2018 г. до плащането.
Претендират се и направените разноски по делото.
Подсъдимият П.Г. участва лично в съдебното
производство и освен това има защитник в лицето на адв.И. ***. Не се признава
за виновен по предявените му обвинения, но дава обяснения за фактическите
обстоятелства.
Районният съд обсъди събраните по делото
гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване
разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:
През 2018г. отношенията между подсъдимия П.Г.
***, и тъжителя Г.К. били силно влошени, тъй като подсъдимият развивал
земеделие в землището на с.В., а тъжителят го обвинявал, че обработва без
разрешение негови ниви в същото землища. По тази причина тъжителят подал
множество оплаквания срещу подсъдимия до кмета на общината с искане да изземе
нивите от подсъдимия и да му ги предаде. Завел и съдебно дело срещу него. Във
връзка с тези производства подсъдимият често бил викан да дава обяснения, което
го ядосвало.
На 07.09.2018г. тъжителят и родителите му А.Г.К.
и С.А.К. били във фамилната им къща в с.В.. Около 18,30ч. тъжителят взел лекия
автомобил на баща си – „Ш.Ф.“ с рег. №**** и тръгнал към една своя нива в
местността „М.“, която смятал, че подсъдимият е засял без негово разрешение със
слънчоглед. Искал да провери дали именно той жъне реколтата, за да извика
полицията, която да го хване на място. Не след дълго се върнал в къщата и казал
на родителите си, че по пътя срещнал подсъдимия, който му препречил пътя с
джипа си, обвинил го, че е слагал железа в посевите, за да му повреди
комбайните и после го ударил през отвореното странично стъкло на лекия
автомобил.
Тъжителят и родителите му решили заедно да
се върнат и да проверят дали въпросната нива се жъне и от кого. На шофьорското
място седнал А.К., тъжителят седнал до него, а на задната седалка зад водача се
качила С.К.. Като наближили нивата, срещу тях се задал джипа на подсъдимия. А.К.
стигнал до едно уширение на пътя, отбил и спрял там, за да се разминат, но
джипът не минал покрай тях, а спрял на разстояние 3-4 метра пред тях. От него
слезли подсъдимият П.Г., който шофирал, и неговия брат С.Г.. Тъжителят също
слязъл от лекия автомобил и застанал до предната дясна врата. При него дошла й
майка му С.К.. А.К. останал на шофьорското място. Подсъдимият и брат му
тръгнали към тях настръхнали. Докато се приближавали подсъдимият казал на
тъжителя: „Ако не спреш с тия оплаквания срещу мен и тия дела срещу мен, ще
стане много лошо" и повторил казаното. След това продължил: „Ще те
унищожа! Ще ви запаля! Къщата във В. ще ви изгоря!“. Веднага след това
подсъдимият ударил пострадали с юмрук в дясната половина на лицето. От устата
му потекла кръв.
Веднага след удара тъжителят отстъпил на
зад. Майка му се намесила и рекла: „Абе до кога ще се занимавате с тия щуротии?
До кога ще ни влизате в земите? Знаете, че той не ви дава. Престанете с тая
работа.“ . Подсъдимият се поуспокоил. Обърнал се към тъжителя с думите: „Яла
тука бе, яла тука бе, няма да те бия повече.“. Тъжителят се приближил и седнал на
мястото си в лекия автомобил. Подсъдимият тръгнал да се качва в към джипа си,
но внезапно се обърнал и пак тръгнал към лекия автомобил на тъжителя с думите:
„Ще ви унищожа, ще ви запаля, ще ви смачкам!“. С.К. пристъпила срещу него и му
казала: „Удари мен да видим как ще ме смачкаш.“. Тогава подсъдимият ударил с
юмрук предния капак на колата и той хлътнал. Тук се намесил А.К. и през
отвореното странично стъкло извикал: „Момчета, не така, така не се оправят
нещата! Кмете, ти си кмет бе, ти трябва да даваш пример, недей така. Накъде си
тръгнал?“. Подсъдимият пак тръгнал да се връща към джипа си, на пак се обърнал
и ударил с юмрук предното стъкло на лекия автомобил, което се счупило. Тогава
се намесил брат му, дръпнал го към джипа и двамата потеглили с него към селото.
Тъжителят подал сигнал посредством телефона за спешни повиквания 112 и заедно с
родителите си изчакал пристигането на полицията и разследващ полицай, който
извършил оглед на щетите по автомобила.
След този случай тъжителят започнал да
изпитва страх да се движи сам по полето и по улиците на с.В.. Чувствал се
засрамен и унизен, че е бит от подсъдимия пред родителите му. Освен това за
около две седмици не могъл да упражнява пълноценно адвокатската си професия,
тъй като имал нараняване по лицето, което е неприемливо неговите клиенти да
виждат.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите А.К., С.К., А.Т., С.Г. и Г. Б., заключението на
съдебно-медицинската експертиза, както и от писмените доказателства приложени
по делото и от вещественото доказателствено средство – оптичен диск със
звукозапис на обаждането на телефон 112.
Относно времето и мястото на инцидента събраните доказателства
са непротиворечиви, че това е станало привечер на 07.09.2018г. в землището на
с.В.. Относно самите събития и поведението на участниците в тях обаче
свидетелските показания са противоречиви.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите А.К. и С.К.,
тъй като същите почиват на лични впечатления, логични и последователни са, не
си противоречат, взаимно се допълват и се подкрепят от писмените доказателства
и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и от и
възпроизведения в о.с.з. аудио запис, предоставен от "Национална система
112". Показанията на тези свидетели съдържат сведения относно основните
факти от предмета на доказване по двете обвинения, които свидетелите са
възприели лично, тъй като са очевидци. Същите посочват причините за конфликта
между подсъдимия и тъжителя, които не се отричат и от самия подсъдим. Освен
това дават подробно описание за механизма, по който са причинени травматичните
увреждания по лицето на тъжителя, които отговарят на фактическите констатации,
описани в медицинското удостоверение и съдебно-медицинската експертиза. Описват
по достоверен и правдив начин механизма на причиняване на повредите по лекия
автомобил, които са отразени в приетия като доказателство протокол за оглед на
местопроизшествие по ДП №1006/2018г. по описа на РУ – П. с фотоалбум към него.
На първо място,
медицинското удостоверение №43/2018г. и експертизата потвърждават, че при
извършеното на 12.09.2018г. освидетелстване на тъжителя по лицето му са открити
следните травматични увреждания: синкаво-мораво кръвонасядане в областта на
десния устен ъгъл по кожата и лигавицата на горната и долната устна с размери
4х4 см.; синкаво-мораво кръвонасядане срещу първи, втори и трети долни десни
зъби и охлузване, покрито с белезникав налеп по лигавицата на долната устна.
Изводите и на лекаря, който е извършил освидетелстването, и на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза са категорични, че травматичните увреждания са
от действието на твърд тъп предмет и добре отговарят по време и начин да са
получени при нанесен удар с юмрук в дясната половина на лицето. Същите са
причинили на пострадалия болка по смисъла на чл.130, ал.2 НК за около десетина
дни от датата на травмата.
В съдебно заседание вещото лице внесе допълнителни
разяснения във връзка с възраженията на защитника, че на теория
синкаво-моравият цвят на кръвонасяданията е характерен до четвъртия ден от
нараняването, а тъжителят освидетелстван на петия ден. Това несъответствие се
обяснява с възможността цветът на кръвонасяданията да се променя с различна
интензивност в техния център и в периферията им поради по-бавното, респ.
по-бързото разграждане на хемоглобина в центъра и по периферията.
Предвид вида и характера на нараняванията на тъжителя,
които предполагат прилагането на относително голяма сила при удара, нелогично
звучат обясненията на подсъдимия, че може неволно да е закачил лицето на
тъжителя с телефона си, докато се опитвал да му покаже нещо на екрана.
Показанията на свидетелите А. и С. К. се подкрепят и
от аудио записа от "Национална система 112", който установява
обстоятелството, че непосредствено след инцидента тъжителят е подал сигнал за
това, че е нападнат от подсъдимия, който го е ударил с юмрук по лицето и е
отправил закани към него и родителите му. Съдът намира, че въпросният аудио
запис, във формата на звуков файл, създаден от "Национална система
112", е годно доказателство в настоящия процес, тъй като записът е
приобщен към доказателствената съвкупност чрез приемане на вещественото
доказателствено средство – компактдиск и изслушването на звукозаписа от съда и
страните, които освен това не са направили възражения по неговата автентичност.
Този извод следва от нормата на чл.17 от Закона за Националната система за
спешни повиквания с единен европейски номер 112.
Показанията на свидетелите А. и С. К. се подкрепят още
от протокола за оглед на лекия автомобил, с който е пътувал тъжителя, ведно с
приложения към него фотоалбум. Тези доказателства потвърждават наличието на
вдлъбнатина на предния капак на автомобила и силно напукано челно стъкло – и
двете деформации разположени в предната лява част на колата. Повредите са значителни
и изключват възможността да са причини, както твърдят подсъдимия и свидетелите С.Г.
и Г. Б. – след като подсъдимият се спънал и се подпрял на стъклото с ръка.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите С.Г. и Г.
Б. в тази част, тъй като те описват механизъм на причиняване на повредите по
автомобила, който не съответства на техния мащаб.
Показанията на тези свидетели по отношение на
травматичните увреждания по лицето на тъжителя и на заканите са непълни и
звучат неправдоподобно. И двамата свидетели твърдят, че не са видели подсъдимия
да удря пострадалия нито са чули да се заканва, макар да са били в
непосредствена близост до събитията. Същевременно заявяват, че е възможно да са
пропуснали част от ставащото, тъй като в отделни моменти са разговаряли с
родителите на тъжителя. По този начин те самите не изключват категорично
възможността подсъдимият да е извършил описаните в тъжбата съставомерни
действия.
Подсъдимият дава обяснения, че притежава
бойни умения, които биха му позволили да нарани доста по-сериозно тъжителя, ако
го удари. По този начин прави опит да внуши, че нараняванията в
съдебно-медицинското удостоверение са нехарактерни за неговите способности.
Съдът не счита, че тези обяснения на
подсъдимия изключват възможността именно той да е наранил тъжителя, тъй като
бойните умения, освен че повишават ефективността на боя, позволяват на техния
притежател също така да контролира добре посоката и силата на своя удар.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема, че подсъдимият П.С.Г. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
чл.130, ал.2 НК, като на 07.09.2018 г. в землището на с.В., обл.П., чрез нанасянето
на удар с юмрук в лицето в областта на десния устен ъгъл, е причинил лека
телесна повреда на тъжителя Г.А.К., изразяваща се в причиняване на болка – престъпление по чл.130, ал.2 НК.
При
извършване на престъплението подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е
имал представа за всички обективни и субективни признаци на деянието и е искал
настъпването на общественоопасните последици.
По отношение на второто обвинение за
закана по чл.144, ал.1 НК, съдът кредитира отново показанията на свидетелите-очевидци
А.К. и С.К. по изтъкнатите вече причини.
За да е осъществен от обективна страна
съставът на престъплението по чл.144, ал.1 НК, подсъдимият следва да е
обективирал чрез думи или действия закана с престъпление против личността или
имота на пострадалия или против личността или имота на негови ближни. Необходимо
е още заканата да е възприета от пострадалия и да е отправена по такъв начин,
че съобразно обстановката е могла да възбуди основателен страх у пострадалия,
че престъплението ще бъде осъществено.
Установи се, че физическото нападение на
подсъдимия над тъжителя е било съпроводено с вербална агресия, обективирана с
думите: „Ако не спреш с тия оплаквания срещу мен и тия дела срещу мен, ще стане
много лошо! Ще те унищожа! Ще ви запаля! Къщата във В. ще ви изгоря!“. Заканата
е насочена към тъжителя, но визира не само него, а и неговите родители –
свидетелите А. и С. К., тъй като чрез нея подсъдимият заявява намерението си да
запали и тях, и къщата им в с.В.. Така формулирана, заканата съдържа в себе си
престъпления както срещу личността, така и срещу имота на тъжителя и на
неговите ближни по смисъла на чл.93, т.10 НК, каквито са родителите. За
съставомерността на заканата не е необходимо престъплението, с което се е
заканил дееца, да е индивидуализирано със всички негови признаци от обективна и
от субективна страна. Достатъчно е тя да е формулирана така, че да става ясно какъв
е обектът на престъплението, кой е неговият предмет и по какъв начин ще се
осъществи посегателството върху тях.
В случая подсъдимият се е заканил да
запали тъжителя, родителите му и тяхната къща. Първата част от заканата визира
противоправно посегателство върху личността на тъжителя и неговите ближни,
което ще се осъществи чрез запалване. Съдът счита, че този метод на
осъществяване на заканата може да засегне както живота, така и само здравето на
лицата, към които тя е адресирана. Ето защо така формулираната закана не може
да се квалифицира еднозначно като закана с убийство – престъпление по чл.144,
ал.3 НК, което е от общ характер. Запалването не може да се интерпретира като
действие, което със сигурност би довело до смъртта на лицата, които са визирани
в заканата. То по-скоро е от естество да засегне личността на тези лица по
множество различни начини, един от които може да бъде и умъртвяването, но не
само. Ето защо заканата с палеж срещу личността на пострадалия следва да се
третира като престъпление по чл.144, ал.1 НК, което се преследва по тъжба на
пострадалия.
Втората част на заканата визира противоправно
посегателство по отношение на имота /къщата/ на тъжителя и родителите му, което
отново ще се осъществи чрез запалване. Умишленото запалването на имот, ако той
е на значителна стойност, е престъпление по чл.330 НК, а заканата с такова
престъпление от своя страна представлява престъпление по чл.320а НК, което е от
общ характер. Въпреки това съдът намира, че не са налице основанията по чл.287,
ал.7 НПК за прекратяване на съдебното производство и изпращане делото на
прокурора. Осъществената от подсъдимия закана по начина, времето и мястото на
нейното извършване трябва да се разглежда като едно престъпление, макар една
част от използваните заканителни изрази да налагат нейното преследване по тъжба
на пострадалия, а друга част да изискват участието на прокурор. Ако тя се
разгледа като две отделни деяние единствено с оглед характера на
производствата, по които ще се търси отговорността на подсъдимия за отделните
заканителни изрази, това би довело до изкуствено разделяне на престъплението.
Това е така, защото броят на престъпленията се определя не от количеството на
употребените изразни средства, обективиращи заканата, а от броя на
изпълнителните деяния с оглед времето и мястото на тяхното извършване, както и
от броя на засегнатите лица. В случая се касае до едно изпълнително деяние,
което е насочено към едно лице и това е тъжителят. Последният от своя страна е
избрал да защити правата си по пътя на частната тъжба и съдът не би следвало да
откаже нейното разглеждане само по причина, че един от употребените от
подсъдимия заканителни изрази съдържа някои признаци на престъпление от общ
характер.
На следващо място, конкретната закана, по
начина на нейното обективиране, разгледана в контекста на трайно влошените
отношения между подсъдимия и тъжителя, както и предвид на това, че е била
съпроводена с физическо нападение над тъжителя, би могла да възбуди основателен
страх за нейното осъществяване. Нещо повече, установи се, че дълго време след
извършване на престъплението тъжителят е изпитвал страх да излиза сам в полето
край селото и да се движи по улиците в него.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема, че подсъдимият П.С.Г. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците престъпния състав на чл.144, ал.1 НК, на 07.09.2018г. в
землището на с.В., обл.П. се е заканил на тъжителя Г.А.К. с престъпление против
неговата личност и имот, както и против личността и имота на неговите родители А.Г.К.
и С.А.К. с думите: „Ако не спреш с тия оплаквания срещу мен и тия дела срещу
мен, ще стане много лошо! Ще те унищожа! Ще ви запаля! Къщата във В. ще ви
изгоря!“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
При извършване на това престъпление
подсъдимият е действала при пряк умисъл, като е имал представа за всички
обективни и субективни признаци на деянието и е искал настъпването на
общественоопасните последици.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия П.Г. за извършените от
него престъпления по чл.130, ал.2 и по чл.144, ал.1 НК, съдът се ръководи от
изискванията на чл.36 НК относно целите на наказанието и чл.54 НК при неговата
индивидуализация.
Съдът отчете, че обществената опасност и
на леката телесна повреда, и на заканата е висока. Престъпленията са
систематизирани в Глава втора на НК “Престъпления против личността” и засягат
ценни блага като физическата неприкосновеност, спокойствието и обществената
значимост на индивида – самооценката, личната стойност и ценност на индивида.
Съдът прецени обществената опасност на деянията като висока и с оглед на начина
и мотивите за извършването на престъпленията, а именно: деянията са съпроводени
с пристъпи на ярост от страна на подсъдимия, при която с голи ръце е нанесъл
сериозни повреди по лекия автомобил на тъжителя, както и че целта му е била да възпре
тъжителя да упражни конституционното си право да търси защита от органите на
държавно управление от съда, когато смята, че са засегнати негови субективни
права и интереси.
Разпоредбата на чл.130, ал.2 НК предвижда
наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до
триста лева, а за престъплението по чл.144, ал.1 НК е предвидено наказание лишаване
от свобода до три години.
Подсъдимият П.Г. е неосъждан. Не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и не представлява личност с
висока степен на обществена опасност. Но с оглед броя на деянията, които са в
реална съвкупност, съгласно чл.78а, ал.7, пр.3 НК, институтът на освобождаване
от наказателна отговорност по смисъла на чл.78а НК с налагане на
административно наказание е неприложим.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
прецени чистото съдебно минало и добрите характеристични данни на подсъдимия, а
като отегчаващо – длъжността му на кмет на селото, което прави още неприемливо
желанието му да разреши спора с тъжителя по начин, който е недопустим от гледна
точка на съвременните разбирания за нормално човешко общуване.
Въз основа на изложеното съдът счете, че
за постигането на целите на наказанието по чл.36 НК – личната и генералната
превенции, следва да се наложи наказание на подсъдимия П.С.Г. за извършеното
престъпление по чл.130, ал.2 НК, а именно „пробация“ със следните пробационни
мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ при честота на явяване и
подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно
лице два пъти седмично за срок от 10
месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 10
месеца.
За престъплението по чл.144, ал.1 НК съдът
наложи на подсъдимия П.С.Г. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца.
Тъй като двете деяния са извършени в
реална съвкупност, преди за което и да е от тях да има влязла в сила присъда,
съдът на основание чл.23, ал.1 НК определи на подсъдимия П.С.Г. едно общо наказание,
като наложи най-тежкото, което е „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца.
Съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е наложително той да
го изтърпи и за това отложи неговото изтърпяване за изпитателен срок от три
години, което в случая е допустимо, тъй като осъждането е на лишаване от
свобода до три години и подсъдимият преди това не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер.
Предявените граждански искове против
подсъдимия съдът счете за доказани по основание, тъй като вредите, които са
причинени на гражданския ищец под формата на претърпени болки, страдания и
неудобство в резултат на травматичните увреждания, както и под формата на страх
и притеснения от осъществяването на заканата, са в пряка причинна връзка с
извършените от подсъдимия престъпления.
За уважаването на гражданските искове е
достатъчно да се докаже засягането на съответното благо (засягането на правото
на личен живот, на чест, достойнство, на физическа и психическа
неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и професионална
реализация, на общностна интеграция и пр.), и с това, ако са доказани
останалите елементи от фактическия състав на деликтна отговорност, искът за
обезщетение е доказан в своето основание. Не е необходимо пострадалият да
докаже всяко свое негативно изживяване, изразило се във физическа болка,
душевно страдание, неудобство, безпокойство, срам, както и подобни изживявания.
Нормално е да се приеме, удар с юмрук по лицето със сила, която да предизвика
конкретните травматични увреждания, ще предизвика болка и страдание, а заканата
с унищожаване и палеж, преценена в контекста на лошите отношения между страните
и с оглед начина, по който е била отправена, ще възбуди основателен страх за
здравето и имота на жертвата и на неговите родители. Нещо повече, по делото
дори се събраха доказателства за преживените от тъжителя страхове и
притеснения.
Съгласно чл.52 ЗЗД, размерът на обезщетението следва да се
определи от съда по справедливост. Справедливостта като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими
към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. На първо
място следва да се съобрази вида и характера на телесните наранявания,
необходимото време за тяхното отшумяване и наличието на трайни увреждания на
здравето на пострадалия. В случая се касае до леки наранявания без вредни
последици за физическото здраве на ищеца, а според вещото лице болката е
преминала в рамките на десетина дни. Но тук следва да се отчете и особеното
качеството на ищеца на адвокат, чиято работа е свързана с ежедневни срещи с
клиенти и явяване в съда. Затова, като е наранил лицето му, подсъдимият е
засегнал в голяма степен неговата чест и професионално достойнство и го е
поставил в ситуация да изпитва неудобство и притеснения при упражняването на
професията.
По сериозно неблагоприятно въздействие
върху гражданския ищец има заканата срещу личността и имота му, както и срещу
личността и имота на неговите ближни. Същата е предизвикала негативни изживявания
като страх и безпокойство, които са продължили сравнително дълго време, през
което пострадалият не е излизал сам в селото и околностите му.
Съобразявайки така установените факти
относно вида на получените увреждания и свързаните с тях страдания, на
основание чл.52 ЗЗД съдът приема, че справедливия размер за обезщетяване на
претърпените от ищцата неимуществени вреди от телесните наранявания е 1500лв.,
а за вредите от негативните душевни преживявания в резултат на заканата – 3500лв.
До тези размери следва да се уважат съответните искове и да се отхвърлят за
разликата до претендираните 4000 лв. за всеки деликт.
Съгласно чл.84, ал.3 и чл.86 ЗЗД, при
неизпълнение на парични задължения, произтичащи от деликт, делинквентът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на увреждането, тъй като при
деликт длъжникът се смята в забава и без покана.
Затова съдът осъди подсъдимия П.С.Г. да заплати на гражданския ищец Г.А.К. сумата от 1500 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.130,
ал.2 НК, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането
– 07.09.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като отхвърли иска
за разликата над 1500 лв. до предявения размер от 4 000 лв.
Съдът осъди подсъдимия П.С.Г. да заплати
на гражданския ищец Г.А.К. сумата от 3 500 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.144, ал.1 НК,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането – 07.09.2018
г. до окончателното изплащане на обезщетението, като отхвърли иска за разликата
над 3 500 лв. до предявения размер от 4 000 лв.
Като резултат от изхода на делото и на
основание чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия П.Г. да заплати държавна
такса върху уважената част от гражданските искове в общ размер на 200 лева,
платими по сметка на Районен съд П., както и да заплати на тъжителя Г.А.К.
сумата от 2574лв. за възстановяване на направените от него съдебни разноски.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: