№ 571
гр. Разград, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20223330101949 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.79, чл.92 и чл.86 от Закона за
задълженията и договорите във вр. с чл.309 и 309А от ТЗ.
Депозирана е искова молба от „Васитрон“ЕООД със седалище гр.Шумен, с
която е предявен иск срещу ЕТ „ДД. Г.“, за заплащане на дължимата се сума
от 13439,00 лева с включен ДДС дължима по данъчна фактура
№232/30.12.2017 год.;законовата лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
главницата;дължимата се сума от 4095,16 лв. представляваща дължимо
обезщетение за неизпълнение на парично задължение по чл.86 ЗЗД, върху
дължимата се сума от 13439,00 лв. за периода 28.10.2019 год. до 28.10.2022
;дължимата се сума от 403,17 лева представляваща неустойка дължима на
основание чл.41 от Договора между страните в размер на 3% от
неизпълненото задължение за плащане на сумата от 13439,00 лева;сумата от
1360,94 лева - направени разноски за снабдяване с обезпечителна заповед и
вписване на същата в Служба по вписвания Разград от които държавна такса
за образуване на дело в размер на 40 лева; държавна такса за издаване на
обезпечителна заповед — 5 лева; адвокатско възнаграждение за съдебното
производство по обезпечение на бъдещ иск в размер на 1298 лв. от които
625,00 лв. за иска по чл.79 ЗЗД, вр.чл.266, ал.1 ЗЗД, 373 лева за иска по чл.86
ЗЗД и 300 лв. за иска по чл.92 от ЗЗД съобразно минималните размери на
адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 от 09,07.2004 год. и 15 лв.
държавна такса за вписване на допуснато обезпечение в размер.
В о.с.з. процесуалният представител на ищеца заявява, че в хода на
производството ответникът е платил на ищеца сумата 2000 лв. в изпълнение
на задължението за заплащане на главница.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК е депозирано споразумение от
14.12.2022 г.
В о.с.з. ответникът прави възражение за прекомерност на претендираната
1
неустойка, както и на направените по делото разноски и на платеното
адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи
следните фактически обстоятелства: На 04.03.2015 г. между страните по
делото е сключен договор за строителство, с който ЕТ „ДД. Г.“ в качеството
на възложител е възложил на ищеца „Васитрон“ЕООД, респ. последният е
приел да извърши строителните и монтажни работи на строеж Дърводелски
цех в УПИ XI-340 кв.671, ПИ 61710.505.7223 по КК на град Разград, детайлно
описани в приложение към договора. Договорената цена на строително
монтажните работи е 194 118 лв. общо с ДДС, като разплащането е уговорено
да става поетапно съгласно приложен График за изпълнение на СМР на
основание двустранно подписан протокол за извършване на СМР с платежно
нареждане от възложителя и данъчна фактура от строителя. В чл.41 от
договора е посочено, че при забавяне или неизпълнение на договорените
задължения, виновната страна дължи на изправната неустойка в размер на 3
% от договорената цена на неизпълнените задължения.
Този договор е изменен от страните с допълнително споразумение към
договора , подписано на 05.03.2015 г., според което стойността на
извършените СМР без материали и кофражи за груб строеж /конструктивна
част/ вкл. покривна конструкция и обшивка с битумни керемиди е : констр.
Част сграда – 400 м2 х 40 лв./кв.м. = 16 000 лв.; покривна конструкция вкл.
обшивка вод.шперплат и монтаж битумни керемиди – 484 м2 х 15 лв./м2
= 7260 лв. ; обща строителна стойност – 23260 лв. ; ДДС 20% - 4652 лв.
и всичко фактурирана сума – 27 912 лв.
За изпълнението на договора и изменението към него страните са съставили
на 16.12.2015 г. протокол обр.19 за извършени СМР на стойност 9 600 лв., от
които е приспаднат аванс в размер на 4500 лв., при което остава за плащане
сумата 5100 лв. Нов протокол №19 е съставен на 12.08.2016 г. за извършени
СМР на стойност 7260 лв., както и протокол №19 от 23.11.207 г. за СМР на
стойност 6400 лв.
За тези суми е съставена фактура №232/30.12.2017 г. от „Васитрон“ЕООД за
извършени СМР на обект „Дърводелски цех в УПИ XI-340 кв.671 за сумата
23 260 лв.
Според представената справка законната лихва върху сумата 13 439 лв. за
периода 10.08.2019 г. – 10.08.2022 г. е 4095,16 лв.
За обезпечаване на вземането по настоящото дело в хипотезата на чл.390 от
ГПК е издадена обезпечителна заповед по ч.гр.д.№2322/2022 г. по описа на РС
– Шумен. За образуване на това дело ищецът е заплатил д.т. от 45 лв., за
вписване на възбраната в Агенцията по вписванията – 15 лв., а като
адвокатско възнаграждение – 1298 лв.
В споразумение, постигнато в хода на настоящото съдебно производство
/14.12.2022 г. / страните са приели за установено в отношенията помежду си,
че ЕТ „ДД. Г.“ дължи за плащане на „Васитрон“ЕООД сумата от 13439,00 лв.
с ДДС по данъчна фактура №232/30.12.2017 г.,; сумата 4095,16 лв.
обезщетение за неизпълнение на парично задължение по чл.309А ТЗ за
периода 28.10.2019 г. – 28.10.2022 г.; сумата 403,17 лв. неустойка по чл.41 от
договора в размер на 3% от неизпълненото задължение за плащане на сумата
от 13 439 лв.; сумата 1343 лв. разноски /вкл. и адв. възнаграждение/ по чгр.д.
№2322/2022 г. по описа на РС – Шумен;15 лв. за вписване на възбрана. В
списъка на задълженията са записани и разноските по настоящото дело.В това
споразумение е уговорени и срокове за плащания.
2
С цел изпълнение на споразумението страните са поискали и с определение
от 19.12.2022 г., постановено по настоящото дело Съдът е спрял
производството по делото на осн. чл.229, ал.1, т.1 от ГПК. Предвид
неизпълнение на споразумението, ищецът е поискал и съдът е възобновил
производството по делото с определение от 21.07.2023 г.
Между страните не се спори, че в изпълнение на споразумението са платени
само 2000 лв. Ищецът предлага на Съда да приспадне сумите от главницата
като по-благоприятно за ответника.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи
следните правни изводи:
По предявеният иск за установяване на задължение на ответника към ищеца в
размер на 13 439,00 лв. изпълнени СМР по договор от 04.03.2015 г., съдът
намира, че същият е частично основателен и доказан. По делото бе
установено, че работите, посочени в представените от ищеца протоколи са
извършени и е установено, че цените, по които са фактурирани, съвпадат с
уговорените между страните. Не е установено строителноремонтните работи
да са с недостатъци. Следователно ответникът дължи на ищеца заплащане на
цената на същите. Същият е платил само част от работите, като към датата на
предявяване на исковата молба тази част от плащането, за което е издадена
фактура №232/30.12.2017 г. е останала дължима. Към датата на постановяване
на съдебното решение са платени 2000 лв. от това задължение, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен до размера на 11 439 лв., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба.
Основателен е и иска за установяване на задължение за заплащане на
обезщетение за забава от датата на забавата до датата на депозиране на
исковата молба. Ищецът е поискал това обезщетение само за тригодишния
период преди предявяването на исковата молба и същото в размер на 4 095,16
лв. Тъй като сключения между страните договор е търговска сделка по
смисъла на ТЗ обезщетението за забава в размер на законната лихва намира
своето правно основание в разпоредбата на чл.309А от ТЗ.
Основателен и доказан е и иска за заплащане на неустойка в размер на 403,17
лв. Такава неустойка е уговорена за обезпечение на изпълнението на
задължението – чл.92 от ЗЗДог./, а размерът й се определя от обема на
неизпълнението. Същата не може да се намалява поради прекомерност, т.к. е
уговорена между търговци /чл.309 от ТЗ/.
С оглед основателността на исковете ответникът следва да заплати на ищеца
и направените по делото разноски, а именно 751,37 лв. платена д.т. и 1777 лв.
адвокатско възнаграждение.
В настоящото производство следва да бъдат присъдени и разноските,
направени в обезпечителното производство по обезпечаване на настоящите
искове като бъдещи такива /в този смисъл е т.5 от Тълкувателно решение
№6/06.11.2013 г. по т.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Същите са в размер на 45
лв. д.т. за образуване на делото, 15 лв. за вписване на обезпечителната
заповед и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1298 лв.
Възражението на ответника по отношение на размера на тези адвокатски
възнаграждения е неоснователно. Минималния размер на адвокатските
възнаграждения е регламентиран в Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение в настоящото производство се определя по реда на чл.7, ал.2
т.3 от Наредбата и същото е в размер на 2017, 36 лв., а в обезпечителното – по
реда на чл.7, ал.7 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата – 1196 лв. Разликата
3
между тези минимални адвокатски възнаграждения и уговорените между
ищеца и неговия адвокат и платени на последния възнаграждения е
минимална и не е еднопосочна, поради което Съдът счита, че не следва да
приложи разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ „ДД. Г.“, ЕИК ********* с адрес гр.Р.***** ДА ЗАПЛАТИ на
„Васитрон“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Шумен и адрес на
управление ул.“Софийско поле“, №14, сумата 11 439,00 лв. /единадесет
хиляди четиристотин тридесет и девет лева / за извършени СМР по договор
от 04.03.2015 г., за които е издадена фактура №232/30.12.2017 г. , ведно със
законната лихва от 01.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата,
сумата 403,17 лв. /четиристотин и три лева и седемнадесет стотинки/
неустойка, сумата 4095,16 лв. /четири хиляди деветдесет и пет лева и
шестнадесет стотинки/ лихва за забава за периода 28.10.2019 г. – 28.10.2022 г.
и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на главницата в останалата й част до
първоначално предявения размер от 13 439,00 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЕТ „ДД. Г.“, ЕИК ********* с адрес гр.Р.***** ДА ЗАПЛАТИ на
„Васитрон“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Шумен и адрес на
управление ул.“Софийско поле“, №14, сумата 45 лв. /четиридесет и пет лева/
разноски и 1298 лв. /хиляда двеста деветдесет и осем лева/ адвокатско
възнаграждение по ч.гр.д.№2322/2022 г., сумата 15 лв. /петнадесет лева/ д.т.
за вписване на възбрана, сумата 751,37 лв. /седемстотин петдесет и един лева
и тридесет и седем стотинки/ държавна такса и 1 777 лв. /хиляда седемстотин
седемдесет и седем лева/ платено адвокатско възнаграждение по настоящото
дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4